Методи за възпитание на децата

[Guest azbuki]

Цитатите сами по себе си нищо не казват, ако човек не обясни какво иска да каже. Аз писах единствено и само за този цитат и за това колко погрешно може да бъде разбиран той. И колкото и да си мислила над един цитат, никога не можеш да знаеш какво някой друг разбира под него. Затова не е добре цитатите да се оставят да говорят за себе си - особено когато се води дискусия на някаква тема. Това, да интерпретираме цитатите, е едно от нещата, които учим в час по литература, но може би рядко се замисляме защо.

П.П. С оглед на всичко това, не мисля, че си разбрала какво искам да кажа.

П.П.П. Впрочем, аз лично на никой родител не бих препоръчала да цитира на децата си въпросната Божа заповед. От тази заповед аз съм научила едно основно нещо, което мисля да прилагам някой ден като родител - и то не просто по убеждение, а по изстрадано убеждение. Уважение децата не дължат на родителите си. Децата никому нищо не дължат. Уважението трябва да е заслужено. Не е някакъв автоматизъм. В патриархалното общество често подобни идеи са били използвани с цел контрол и налагане на авторитет, но това не е и никога не е бил смисълът на Божия закон. Напротив, това е една форма на изкривяване на закона от човека.

Редактирано Януари 4, 2009 от Аделаида

[arsenala]

Според мен, целта на един родител е не да знае кое е най-добро за детето му, а на го възпита така, че то самото да знае, кое е най-доброто за него

Може и да ви повтарям, не съм чел назад

[Guest azbuki]

Fut, ти откъде знаеш аз какво знам? И впрочем нищо не ти налагам и имам пълно право за въпросния текст, представящ уважението към родителите като някакъв автоматизъм, да си мисля това, което ми сочи личния опит.

Имам приятели, които са загубили родител. Една от тях е дори кръгъл сирак. В рамките на няколко години "измряха" всички от рода й, не само родителите. Преминала съм през доста от тези моменти с нея. Има един такъв момент - тези деца идеализират родителите си. Ясно е защо. Всички техни "прегрешения" приживе избледняват на фона на това, че ги няма. Това е в случая, че връзката с родителите е била донякъде хармонична. Наскоро почина бащата на моята шефка, която пък имаше изключително сложни отношения с него, да не кажа непоносимост. Да, изключително е важно да се използва това време, което е дадено, за да се изчистят противоречията преди душата да напусне земята. Но да се изгладят противоречията не означава задължително слъзлива идилия. Тъй като моята шефка, както и приятелите, за които говоря, са много искрени хора, не са се престрували и включително и в последните дни на своите близки на тоя свят са били откровени - и за неприятните неща, с тях.

Била съм и свидетел на обвинения от страна на хора, загубили родител, към тези, които твърдят, че не се разбират с живите си родители. Обвинения в стил: Ти не знаеш какво е този човек да го няма, как можеш да се държиш така с него. Обвиненията идват понякога и от хора, които имат проблеми с родителите си, те са живи и здрави, но някакво тяхно убеждение ги кара да си мислят, че родител не се критикува. Разни хора, разни идеали.

Разбирам причините за всички тези форми на поведение, но далеч не споделям всичките. Загубата на родител не е причина да даваш съвет на някой как да разреши проблемите си с живите си родители. Разликата е, че тези проблеми за единия са реални и ежедневни, за другия вече не. Намирам за безсмислен опита да се сравнява травмата на единия - от загубата на родител, с травмата на другия - от родителя му, който ежедневно го малтретира. Безсмислено е и да се сравняват съдби. Няма "етапи", има просто различни житейски пътища.

Аз направих в живота си всичко, за да помогна на баща си и майка си да проявят качества, за които да мога да ги уважавам. Не случайно казвам "да проявят" - това означава, че въпреки всичко съм ги обичала и съм вярвала, че има какво да проявят. За целта беше нужно да премина през това да им кажа и покажа какво тяхното поведение ми е причинило в живота - без да им спестявам нищо. И то тук не бяха нужни обвинения - животът, фактите сами им казаха повечето неща. Както каза един мой приятел, някои хора се учат от родителите си какви да бъдат. Други се учат от тях какви да не бъдат.

Тези неща са така и те нямат никаква връзка с опитностите на някой, загубил родител. Обстоятелствата в живота са такива, каквито са. Всеки си има своите. И все пак има неща, които ни обединяват. Като например - желанието ми да мога да намеря какво да уважавам в родителите си и да мога да ги оставя да си отидат спокойни и да ме оставят спокойна на този свят, ме накара да премина през целия този път с тях. А пътят включваше бунт, конфронтация, конфликти, раздяла, остри думи и мълчание - неща, които счупиха бетона на твърдите убеждения, на старото, за да проникне светлината през фугите. През тези пролуки родителите ми чуха мен, а после и себе си. И сега говорим. Но това е изстрадана победа, дори думата изстрадана е слаба, за да изрази това, което искам да кажа. Това не е някаква сапунена опера, в която всички накрая се "обичат" все едно нищо не е било. Това е историята на хора, които са поели пълна отговорност за грешките си, съзнават, че последствията от тях са факт, и са направили крачката да се променят. Миналото не е изтрито, белезите си стоят, но има бъдеще. Ако утре майка ми и баща ми си отидат, аз ще съм спокойна, че сме си свършили работата.

Sounds like real life, doesn't it?

Редактирано Януари 3, 2009 от azbuki

[Guest Fut]

Дълга и широка... ще го оставим за друг път. Не всъщност ще цитирам

Да се покориш на греха у родителите си, да не им кажеш, че не си съгласен, че това е погрешно. Моето християнство не е такова. Смирението не е примирение.

Мирно кротко и тихо обичам те уважавам те, но няма да се съглася и да се покоря на това което не е от по Бога и няма да ме откажеш от вярата ми... Той не искаше да ме разбере голяма борба беше и преследване... Хмммм обаче след като почина открих в дома му една християнска книга. Ставам за сега ще оставим въпроса за доизясняване.

"32 И тъй, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отца Си, Който е на небесата. 33 Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отца Си, Който е на небесата. 34 Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож. 35 Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й; 36 и неприятели на човека ще бъдат домашните му. 37 Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; 38 и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене. 39 Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери. 40 Който приема вас, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил. 41 Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в име на праведник, награда на праведник ще получи. 42 И който напои един от тия скромните само с една чаша студена вода, в име на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си. "Матей 10 глава

Редактирано Януари 3, 2009 от Fut

[Венцислав_]

Матей 18:3

Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.

[Guest azbuki]

Да, и аз това място от Матея цитирах на баща си, когато той ми цитираше божията заповед. Много неща в библията са просто привидно противоречиви. У Бога няма противоречия. Всичко е част от едно цяло. Ако с едни хора става да се разбираш само с добро, с други не става. Затова и казах, че уважението не е автоматизъм. Ако на един човек уважението помага да се развива, на друг би попречило да се осъзнае, би го поощрило в неразумните действия.

Баща ми впрочем е чел повече пъти Библията от мен. Но не е вярващ. Използваше вярата ми и Писанието, опитваше се поне, за да ми обясни, че две и две е пет.

П.П. На някои модератори пречи този разговор, в който обсъдихме, макар и на фона на лични изживявания, една от божите заповеди, касаещи отношенията на родители с деца. Поради тази причина го прекратявам, макар и да смятам, че е полезно да се говори за смисъла на това което пише в Библията, макар и на някои да им е досадно. Дано поне нещо да им е било полезно.

Редактирано Януари 3, 2009 от azbuki

[Guest Fut]

Много неща в библията са просто привидно противоречиви. У Бога няма противоречия. Всичко е част от едно цяло.

Да.

Ако с едни хора става да се разбираш само с добро, с други не става. Затова и казах, че уважението не е автоматизъм. Ако на един човек уважението помага да се развива, на друг би попречило да се осъзнае, би го поощрило в неразумните действия.

Това не е бил човека т.е. неговата Божествена природа, но нещо друго го е владяло нещо за което е имало условия да проникне в него и да те атакува от там което пък от своя страна те е укрепило във вярата ти и ти си се борила за Душата му т.е. направило те е по- силна, устояла си. Това е най- важно. Затова е хубаво/ полезно за децата и за тяхното възпитание да се въведе вероучение в училищата, за да имат поне осни познания върху тези въпроси. Поне по мое мнение е така. Както се казва Дявола познава по- добре свещените писания от нас и много лесно ги използва. Ти не си изпитвала благодат когато тези стихове са ти били цитирани и това не е било Божествено то се вижда много ясно. Има място в което е писано: Осия 4:6

"Людете Ми загинаха от нямане знание;..."

Сам Христос беше изпитан в пустинята върху словото:" 3 И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб. 4 А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"]. 5 Тогава като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече: 6 На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), - 7 и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое. 8 А Исус в отговор му каза: Писано е: "На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш". 9 Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма, и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу; 10 защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят; 11 И на ръце ще Те дигат, Да не би да удариш о камък ногата Си". 12 А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпитваш Господа твоя Бог". Лука 4 глава

Но Той устоя защото имаше знание в пълнота. За това съм за изучаване на Свещените Писания и преподаването на тези науки от Мъдри духовни Учители, затова съм и за места в интернет пространството като Портала и за това бих се борила за опазването на тяхната чистота. За да могат търсещите души да се наситят с живия Божествен Хляб.

Руми казва:

Бог казва: „Желая да изпиташ удоволствие и радост,

когато Ме опознаваш.

Желая да намажа с Моя мед твоите ръце."

Маулана Джалал ал-Дин Руми

Ето това е мярката че Бог работи в едно Слово

Баща ми впрочем е чел повече пъти Библията от мен. Но не е вярващ. Използваше вярата ми и Писанието, опитваше се поне, за да ми обясни, че две и две е пет.

Манипулирана си била, но си устояла и твоята опитност + обсъжането на тези неща може да помогне на много душички сега Поздрави!

[Guest azbuki]

Ако с едни хора става да се разбираш само с добро, с други не става. Затова и казах, че уважението не е автоматизъм. Ако на един човек уважението помага да се развива, на друг би попречило да се осъзнае, би го поощрило в неразумните действия.

Това не е бил човека т.е. неговата Божествена природа, но нещо друго го е владяло нещо за което е имало условия да проникне в него и да те атакува от там което пък от своя страна те е укрепило във вярата ти и ти си се борила за Душата му т.е. направило те е по- силна, устояла си.

Е, че това не е баща ми, а бесовете му, е ясно. За душата му още се боря, но вече не са толкова крути мерките, които ми се налага да вземам. Основната трудност с такъв родител, смея да кажа, с такива родители, е, че с поведението си те атакуват защитите ти в много крехка възраст. Аз си знам как съм строила разрушеното сама, как съм си близала раните (и още си ближа раноте) нанесени на емоционалното тяло (физическото не го броя). За целта ми беше нужно известно време да съм далеч от родителите си, за да се изолирам от негативните влияния. И чак когато заякнах достатъчно, се върнах, за да пооправя...малкия домашен ад. Започнах от майка ми. Тя беше с много пробита аура и един път като се прибрах, се изплаших, че може да си отиде. Впрочем видях го, че е с единия крак в гроба и че баща ми й влияе много зле. Та я хванах за ръчичка като малките деца и се научихме да си говорим. Така тя стана по-стабилна и положтелна и знаеше, че има моята подкрепа, за да издържа на "бесовете" на баща ми, пък на принципа на верижната реакция и той се кротна в един момент.

Баща ми е много силен човек. На него съм се метнала и аз. Даже приличам на него в лице. Но толкова погрешно насочена и приложена сила съм срещала при много малко хора. Надявам се след време да започне и да разбира Словото, не само да ми го чете и цитира за каквото не трябва.

[Аделаида]

Ето тук има интересни дискусии свързани със стеснителността при децата:

http://www.beinsadouno.com/board/index.php...amp;#entry70788

А тук с Любовта на родителите и отражението й върху характера и поведението на детето:

http://www.beinsadouno.com/board/index.php...amp;#entry82409

Редактирано Февруари 18, 2009 от Аделаида

[Донка]

Един изпитан метод за възпитание:

Разговаряйте с детето така, както вие бихте искали най-добрият ви приятел да разговаря с вас самите. Искреност, добронамереност, безусловна любов и подкрепа. Всъщност възпитаваме ги точно тогава, когато забравим за това, че трябва да ги възпитаваме....

Никога не забравяйте, че детето обича родителите си повече отколкото те него. Звучи странно и не си личи, но е така....

[sabatini]

Незнам кой е правилният метод да възпиташ едно дете но знам че училище за родители няма .Струва ми се че всеки метод който използвам е грешен.Детето ми не ме слуша но мисля че всички деца на новото време са такива .С много любов и внимание всичко е възможно .Но имаме ли достатъчно време за това .

[Донка]

Здравей sabatini Добре дошла в нашия форум!

Един въпрос - а ти слушаш ли и чуваш ли детето си? Ако да - какво си чула досега?

Като каза "не ме слуша", може би имаше предвид "не изпълнява това, което искам от него" или "прави това, което му забранявам"?

А какво обича да прави детето ти, когато не си му казала, не си му забранила или не очакваш от него нищо?

Всяка възраст има свои мотивиращи фактори - при малките деца предметите от заобикалящата ги среда имат най-силно мотивиращо действие. например - детето отваря вратата на шкафа, защото... това е врата, която е направена за отваряне. То рови в шкафа и изважда всичко навън, защото това е действието, което логично следва от разположението на предметите вътре. И т.н.

Колко е голямо твоето дете?

Редактирано Януари 21, 2010 от Донка

[Alexander]

Незнам кой е правилният метод да възпиташ едно дете но знам че училище за родители няма .Струва ми се че всеки метод който използвам е грешен.Детето ми не ме слуша но мисля че всички деца на новото време са такива .С много любов и внимание всичко е възможно .Но имаме ли достатъчно време за това .

...но мисля че всички деца на новото време са такива...

Да нямаш предвид децата индиго?

Виж и ТУК

[Аделаида]

Аз пък мисля, че тези рамки не бива да се поставят "Всички деца на новото време са такива"....звучи като матрично, но всяко дете си е строго индивидуално и различно, независимо от това дали е индиго, кристалче или друго детенце.

Редактирано Януари 23, 2010 от Аделаида

[shining_star]

Мисля, че не трябва да забравяме следното: Освен времето, през което ги възпитаваме съзнателно и целенасочено, децата се самовъзпитават посредством това, което чуват и виждат около себе си. Можем да говорим на детето за добродетели и духовност, но ако не ги проявяваме вкъщи, в отношенията помежду си, към света и живота, детето ще копира модела, който реално използваме, а няма да се вслуша в думите, които му говорим. Следователно, на каквото искаме да научим децата си, първо трябва да научим себе си. Когато адден навик или отношение стане неотменна част от нашата същност, само тогава детето ще го възприеме като истина. Така децата ни принуждават да се променяме, за да ги възпитаваме.

Това, което пиша, е опита ми в отглеждането на дъщеря ми, която е на 11 месеца, а скоро очаквам и второто си детенце. До тези изводи стигнах, когато си задавах въпроси как да я възпитам в еди-какво-си.

Какво мислите?

Да, детето повтаря това, което вижда и чува. Аз например не съм си мислила как да го възпитам в еди какво си.Самия живот, самата ситуация ти го показва, мисля, че родителя знае кое е добро за детето му, и кое - не. Например дъщеря ми беше на три години, ходеше на детска градина. Един ден си вървяхме по пътеката, и тя внезапно се загледа в земята, видяла там една мравка и тупна с крак, да я настъпи. Аз се втрещих... веднага разбрах, че е видяла това от някое дете в детската градина

[Дъгата]

Знаем, че има много различни стилове на възпитание на децата. Изучаваните от психоанализата например родителски стилове са все такива, които залагат проблеми в малкия човек... Това е една специфична насока, която обаче не говори много за дбрите стилове на възпитание на децата!

Въпросът ми е: кои са добрите стилове на възпитание според теб?

..отговорът е много кратък и гениално прост - ти си го дал в подписа си.

А педагогът е този, който всеки ден, всякоя минута има да търси как да го приложи докато се грижи за растящия Човек в детето - във всяко индивидуално и само за него. То е като да се грижиш за цвете - само пониква, само расте и следва само Себе си. Човекът от розата колкото и да се опитва, люляк няма да направи. От нас се иска само да осигурим почвата, водата и слънцето.... в хармонични количества за всяко. Да им помогнем да опознаят себе си и да се научат да слушат Себе си.

Препоръчвам на всички Учителя за образованието.

Ето какво открих "случайно":

Невъзможно е да възпитавате двама души по един и същи начин.

Колкото хора има на земята, толкова различни методи има на възпитание.

При възпитанието им може да се приложи един и същ принцип, но никога един и същ метод. Неуспехът на съвременната култура се дължи на това, че възпитателите си служат с един и същ метод на възпитание. Това е механично разбиране.

източник

Ние всички творим, особено тези,които са родители, възпитатели, учители.

Много е трудно и отговорно! Винаги има какво още да се желае, но нали важен е пътят и вървенето по него, а не това да сме перфектни.

Всички сме "незавършени картини".

Престрашавам се да споделя размисли, които ще провокират много мисли и дебати

(да не кажа и възмущение).

Колкото е по-висок идеала на човек, и колкото повече бърза, толкова има по-голяма вероятност да среща по-големи трудности да възпитава.

Защо?

Доста хора тръгнали (да го нареча) по духовен път много четат, много размишляват, много сравняват. ...

И се започва една критика, недоволство – е, те са породени от идеята за прилагане на високия идеал, но де факто са точно обратното.

Уви, примери доста съм видяла.

Усетила съм и съм съпреживяла болката на много хора, които бидейки по-открити са ставали на „бродерия” от остри (но добре прикрити) погледи и мисли.

Като че ли на най-запалените по духовното им е най-трудно да приемат другите,

(...а може би и себе си (грешките, слабостите си) не приемат...)

Натискът за перфектност към младите и особено младите родители е колосален.

Макар и косвено съм била в течение как две семейства се разпаднаха. В момент на трудност, преумора, стрес, те нямаха подкрепа от "духовните", а бяха затрупани с много "препоръки и изисквания, цитати".

А и те са хора, и те могат да са изморени, изтощени, гневни...

И когато те се стремят към висок идеал, а и другите ги натискат към това, то стресът става неимоверен.

[Дъгата]

Ако възпитателят иска да изправи своя ученик и апелира само към неговия ум или сърце, няма да има резултат. Но ако говори и на душата му, ще има резултати.

Когато някой ученици не мируват и правят пакости, то е защото знаят, че учителят не ги обича. Тогава учителят да намери една добра черта в тях, да ги обикне и те ще се преобразят. Като не мируват, те искат да кажат: "Ето, ние сме такива, каквито ти ни мислиш. Ние се проявяваме такива, за каквито ти ни мислиш. Нали ти мислиш, че сме лоши и ето - лоши сме."

При обучението и възпитанието детето трябва да се учи от Природата.

Отглеждането на цветята трябва да се използва като метод при новото възпитание.

Детето трябва да изучава растенията. То трябва да ги обича.

Във всеки училищен двор трябва да има градина, да има посадени растения.

Трябва да има нещо, което да е проводник на Божествените енергии: череши, ябълки, сливи, круши, дюли, орехи и др. Жълтите цветя предават интелигентност, червените - живот и здраве.

Като насърчавате децата да садят цветя - жълти, червени, бели, цветята ще ги възпитават чрез краските си.

Педагогически въпроси

Значи, за да сме ефективни и да докоснем душите на децата, първо трябва да общуваме със собствената си душа.

А разходките и ученето сред природата оказват магическо действие на всички, които им се наслаждават.

Прави ми впечатление как децата се успокояват само при идеята, че скоро отиват на разходка в парка. Като че ли не искат да са затворени, искат да усещат слънцето, да седят тихо на треавта и да чакат да видят катеричка, или да тичат и да се надбягват с вятъра...

Сред природата те са естествени, щастливи задават много въпроси и така се учат, вкл. математика, природознание, питат и за английските думи на това, което виждат.

[Florestan]

Не бях сигурен дали точно това е темата, в която да сложа това (ако искат модераторите, могат да съберат текстовете, които сложих вчера и които слагам сега на едно място). Има и тема относно това трябва ли децата да ходят на училище по-рано, също така днес беше активна темата за бебетата.

Ето какво казва Р. Щайнер (от цикъла "Царството на детството") за това какво трябва да знаем за детето и неговото развитие в първия период - до седмата му година.

Особено интересно е да се проследят качествата на душата, които се разкриват във втория период. В първия период, преди смяната на зъбите, може да опишем детето като напълно “сетивно-органно”. Трябва да приемете тези думи буквално: изцяло сетивно-органно.

Вземете например човешкото око или ухо. Какви са характеристиките на такъв сетивен орган? Характерното е, че този сетивен орган е със силна чувствителност към впечатленията на външния свят. И ако наблюдавате окото може да видите какви процеси се развиват. Детето през първите седем години е наистина изцяло едно око. Сега помислете само върху това: в окото се формира картина, обратна картина, на всеки външен обект. Това е, което обикновената физика учи всеки. Това, което е вън в света трябва да се намери в окото като картина. Физиката спира тук, но този процес на създаване на картината е в действителност само началото на това, което трябва да знаем по отношение на окото; той е най-външният физически факт.

Но ако един физик би погледнал тази картина с по-фин апарат за наблюдение, той би видял, че тя определя циркулацията на кръвта в короидата. Циркулацията на цялата короида се определя от природата на тази картина вътре в окото. Цялото око се адаптира според тези неща. Това са по-фините процеси, които не са взети предвид от обикновената физика. Но детето през първите седем години е наистина едно око. Ако нещо се случва в обкръжението на детето, например, като екстремен пример, ако някой си изпусне нервите и стане силно ядосан, тогава цялото дете ще има картина вътре в себе си на този изблик на гняв. Етерното тяло ще направи снимка/картина на това. От това нещо се предава на цялата циркулация на кръвта и на метаболичната система, нещо, което е свързано с това избухване.

Това е така в първите седем години и според това организмът се настройва. Естествено, това не са остри, а деликатни процеси. Но ако детето расте в близост до заядлив баща или до учител с избухлив характер, тогава кръвоносните съдове ще се развият в посока, определяна от тази избухливост. Резултатите на тази тенденция, имплантирана в ранните години след това ще останат за целия живот на детето.

Това са нещата, които са от най-важно значение за малкото дете. Това, което му казвате, на което го учите, все още не създава каквото и да е впечатление у него, освен дотолкова, доколкото то имитира това, което му говорите, в неговата собствена реч. Но това, което е от значение е какви сте; ако сте добри, тази добрина ще се появи във вашите жестове, ако сте лоши или с лош характер, това също ще се отрази на жестовете ви – накратко, всичко, което вие правите преминава в детето и следва своя път вътре в него. Това е важното. Детето е изцяло сетивно-органно, то реагира на впечатленията, които хората около него събуждат. Затова важното е не да си въобразяваме, че детето може да научи какво е добро или зло, че може да научи това или онова, но да знаем, че всичко, което се прави в негово присъствие се трансформира в детския му организъм в дух, душа и тяло. Здравето за целия му живот зависи от това как се държим в присъствието на детето. Предпочитанията, които то развива, зависят от това как човек се държи в негово присъствие.

Но всички неща, които обикновено се препоръчват да се правят в детската градина са безполезни. Нещата, които се предлагат като образование в детската градина обикновено са извънредно “умни”. Човек може, бих казал, да остане доста изумен от умността на това, което се е измислило за детските градини в деветнадесети век. Децата със сигурност научават немалко там, те почти се научават да четат. Дават им се букви на азбуката, които те трябва да пъхат в дупки и тям подобни. Всичко това изглежда много умно и човек може лесно да бъде изкушен да повярва, че това наистина е нещо подходящо за децата, но то е практически безполезно. Наистина, това няма никаква реална стойност и то разваля цялата душа на детето. Дори надолу във физическото тяло, до границата на физическо здраве, детето е развалено. Чрез такива методи в детската градина се отглеждат деца, заслабващи в телесно и душевно отношение в по-късния си живот.

От друга страна, ако просто оставим децата в детската градина и се държим така, че те да могат да ни имитират, ако правим различни неща, които децата могат да копират заради собствените им душевни импулси, така, както са свикнали да правят в съществуването си преди земното, тогава децата биха станали като нас, но ние трябва да проверим дали сме достойни за тази имитация. Това е, върху което трябва да се внимава през първите седем години от живота, а не това, което изразявате външно с думите си като морална идея.

Ако правите намръщена физиономия, така че детето получава впечатление, че вие сте един намръщен човек, това му вреди за остатъка от живота му. Ето защо е толкова важно, особено за малките деца, преподавателят да навлезе надълбоко в изследването на човешкото същество и човешкия живот. Какъв план за учене правите няма никакво значение, това, което има значение е какъв човек сте. Днес е достатъчно лесно да се създаде някакъв учебен план, защото всеки в нашата епоха е толкова умен. Не го казвам иронично; в наше време хората са в действителност умни. Когато няколко човека се съберат и решат, че това или онова трябва да бъде направено в обучението, нещо умно наистина произлиза от това. Никога не съм разглеждал глупава образователна програма; те винаги са много умни. Но въпросът не е в това да се правят програми от такъв тип. Това, което е от значение, е в училището да има хора, които могат да работят така, както съм оказал по-горе. Трябва да се научим да мислим така, защото огромно много зависи от това, особено за тази възраст или този период на развитие на детето, през който то е в действителност изцяло сетивно-органно.

[Guest Христо]

Имаше и по - подходяща тема, но не я намирам. Въпросът ми е : какъв може да е ефектът върху едно дете, ако при неговото възпитание майка му го тупа, но след като го е набила го прегръща и целува ? В другата тема, Дриада беше подкрепила боя като възпитателен метод поне до седемгодишна възраст (иначе от детето можело и да не стане човек, според нея). Аз и БожидарЗим бяхме се изказали против насилието над деца. Предполагам че и Учителя не го е препоръчвал, макар и С.Н. Лазарев да е казвал, че суровото наказание придружено с любов може да е полезно за детето. Какво ви е мнението за този среден пък ако мога така да го нарека : бой, а след това лигаване. Това е нещо средно между само бой и само любов.

[Хармония]

18 неща, които всеки родител трябва да даде на детето си

 

Всички искаме да дадем на децата си възможно най-богатия и чудесен опит, който може да се натрупа в детството. Ранните спомени и преживявания често се оказват ключови в изграждането на зрялата личност. Кое е най-доброто, което можем да дадем на детето си, за да му помогнем да израсне като пълноценен и щастлив човек?

 

1. Да участва в спортен отбор

Работата в екип, сладкият вкус на победата и горчивината на поражението са само част от безценните уроци, които детето ще научи от спорта. Здравето и развиването на борбения дух са неща, които всеки родител трябва да осигури на своето дете.

 

2. Къмпинга

„Човешкият дух се нуждае от местата, където природата не е подредена от ръката на хората.” Всяко дете заслужава да усети природата в най-чистата й форма. От разходките и печените на жар картофи до съня под звездите, туризмът оформя някои от най-прекрасните детски спомени.

 

3. Домашните задължения

Целият живот изисква да се бориш, да се справяш. Онези, които получават всичко наготово, стават мързеливи, себични и безчувствени към истинските ценности хора. Усилието и тежката работа, които толкова често се опитваме да избягваме, са всъщност градивните блокове на човешката същност.

 

4. Снега

Снегът е незабравимо изживяване в детството. Само малките могат да забравят за студа и мокрото и да изживеят пълноценно чудото от израстването на снежния човек.

 

5. Живота на село

Всяко дете трябва да види колко труд и себеотдаване са нужни, за да се отгледа храната, която то яде. Така то ще се научи да цени природата и даровете, които получава от другите – дори и те да са непознати. Мирисът на кравите и сеното също се помни дълго.

 

6. Хвърчилото

Има ли нещо по-съвършено от летящо в синьото небе шарено хвърчило? Отделете време да го изработите сами с детето си. То никога няма да забрави това.

 

7. Боулинга

Той е като метафора за живота – за преодоляване на противниците се иска сила, точност и... малко забавление.

 

8. Панаирите

Къде другаде ще се омотаете целите в захарен памук и ще попищите в лудия полет на въртележката? Панаирът е истинско концентрирано детство, където и вие ще си припомните лекотата на младостта.

 

9. Готвенето

То подобрява математическите способности по практичен начин и учи децата на смисъла от доброто хранене. А радостта от първата манджа е постижение, което може да промени завинаги детското самочувствие!

 

10. Конете

Има нещо толкова диво и първично в язденето на голям, жив кон – нещо, което не прилича на никоя играчка и компютърна джаджа. Очите на животното – големи и добри, мирисът му, топлата кожа, главозамайването от движението – всичко това се трупа като капитал в детската душа.

 

11. Даването

Научете детето си да дава. На просяка на улицата, на другарчето, на бездомното коте. Това е едно от най-големите съкровища, които можем да подарим на своето дете.

 

12. Книгата

Дайте на детето книга и ще му подарите ключ към цял един нов свят.

 

13. Театъра

Без значение дали разбира какво става на сцената, всяко дете заслужава да изживее магията на театъра, преобразяването и пренасянето в един друг свят. Театърът – това е играта на големите в най-чистия й вид.

 

14. Морето

Децата и морето са като две страни от една монета. Игрите в пясъка и първият поглед към безкрайността на морето са нещо, без което детството непростимо ще обеднее.

 

15. Домашния любимец

Забравете за болестите и дребните неприятности! Грижата за домашното животно учи детето на обич, приятелство, отговорност и себераздаване.

 

16. Приятелство с дете в неравностойно положение

Не всяко малко същество може да тича, скача, вижда и чува като вашето малко съкровище. Приятелството с дете в неравностойно положение завинаги ще изтрие от главата на наследника ви идеята, че трябва да цени само силните и успелите, а да забравя за великолепните качества и човешката стойност на останалите.

 

17. Влакът

Най-добрият начин да се усети романтиката на пътешествието.

 

18. Гостуването с преспиване

Нищо не остава в спомените така, както детското гости. Усещането, че за една нощ си господар в детско царство, клюките, игрите, пакостите и споделените вълнения ще накарат детето ви за първи път да се почувства истински Голям Човек.

 

http://www.manager.bg

[АлександърТ.А.]

Имаше и по - подходяща тема, но не я намирам. Въпросът ми е : какъв може да е ефектът върху едно дете, ако при неговото възпитание майка му го тупа, но след като го е набила го прегръща и целува ? В другата тема, Дриада беше подкрепила боя като възпитателен метод поне до седемгодишна възраст (иначе от детето можело и да не стане човек, според нея). Аз и БожидарЗим бяхме се изказали против насилието над деца. Предполагам че и Учителя не го е препоръчвал, макар и С.Н. Лазарев да е казвал, че суровото наказание придружено с любов може да е полезно за детето. Какво ви е мнението за този среден пък ако мога така да го нарека : бой, а след това лигаване. Това е нещо средно между само бой и само любов.

Боя е външен метод .Любовта вътрешен .Само човек владеещ ги има успех чрез тях .Детето е ангелче без представа за нашия свят .Ако си мислиш че обичаш детето ,Значи грешиш .Ако детето те обича ,може би се справяш .

 

Днешното общество обучава децата по следния начин . Цитат от миналия век на Жул Анри  ,антрополог и социолог .

,, Борис срещаше трудности при превръщането на 12/16 в несъкратима дроб.Стигаше до  6/8 и не  знаеше какво да прави после . Учителката тихо го попита дали не може да съкрати  още веднъж .Каза му да си ,,помисли".Много шум и вдигнати ръце от другите деца , които с нетърпение искат да го поправят .Борис е недоволен, вероятно неспособен да мисли .Учителката тиха ,и търпелива , не обръща внимание на другите и насочва погледа  и думите си към Борис .след минута тя се обръща към класа и пита :,,Кой може да каже на Борис каква е дробта ".Вдига се гора от ръце и учителката посочва Пеги .Пеги казва , че числителят и знаменателят могат да бъдат разделени на четири."

Анри прави следния жесток но честен коментар:

,,Провалът на Борис даде възможност на Пеги да успее ; неговото нещастие е причина за нейната радост. Това е стандартно условие в съвременното американско начално училище .За индианец от племената  дакота , зуни , или хопи  действието на Пеги  би изглеждало нечувано  жестоко, защото съревнованието ,извеждането на успеха от нечии провал  е непознат вид мъчение за тези несъревнователни култури."

Вече виждаме някои от противоречията .

,, От гледна точка на Борис кошмарът пред черната дъска бе вероятно урок по самоконтрол , помогнал му да не избяга с викове от класната стая  при огромното напрежение , на което е подложен от другите .Подобни преживявания карат всеки израснал в нашата култура  човек непрекъснато , дори и на върха на успеха ,да мисли не за успеха ,а за провала .В училище този кошмар се интериоризира завинаги .Борис усвоява не само аритметика но и основния кошмар : за да успее човек в нашата култура , трябва да се научи да мисли за неуспеха ...

В общество , в което съревнованието за основните културни ценности  е основна движеща сила,хората не могат да бъдат научени да се обичат.Следователно , училището обучава децата как да се мразят , но и го прави това тайно ,защото културата ни не може да приеме идеята ,че бебетата  трябва взаимно да се мразят .Как училището се справя с тази двусмислица ?"

Редактирано Октомври 21, 2013 от АлександърТ.А.

[Viva Caselli]

„Никога нищо не му заповядвайте. Не му давайте повод дори да заподозре, че вие се стремите да придобиете власт над него. Нека знае само, че е слаб и че вие сте силен. И че поради съществената разлика между неговото и вашето положение той по необходимост напълно зависи от вас. Нека знае това, нека го научи, нека го почувства. Нека почувства отрано над гордата си глава тежкия ярем, който природата налага над човека, тежкото иго на необходимостта, под който трябва да превие глава всяко живо същество. Нека той види тази необходимост в нещата, а не в прищявките на хората.“ 

 

Жан-Жак Русо

 

„Емил, или за възпитанието“ 

 

[Донка]

Discipline must come through liberty. Here is a great principle which is difficult for the followers of common-school methods to understand. How shall one obtain discipline in a class of free children? Certainly in our system, we have a concept of discipline very different from that commonly accepted. If discipline is founded upon liberty, the discipline itself must necessarily be active. We do not consider an individual disciplined only when he has been rendered as artificially silent as a mute and as immovable as a paralytic. He is an individual annihilated, not disciplined.

We call an individual disciplined when he is master of himself, and can, therefore, regulate his own conduct when it shall be necessary to follow some rule of life. Such a concept of active discipline is not easy to comprehend or to apply. But certainly it contains a great educational principle, very different from the old-time absolute and undiscussed coercion to immobility.

 

The Montessori Method - 1912 г. !!

 

Дисциплината трябва да се създава само през и задължително през свободата. ... В нашата система прилагаме едно схващане за дисциплината, което е съвсем различно от широко разпространеното. Ако дисциплината е изградена върху основата на свободата, то самата дисциплина непременно трябва да бъде активна. ...

Ние наричаме един индивид дисциплиниран, когато той е господар на самия себе си и вследствие на това може да управлява своето собствено поведение в случаите, когато ще е нужно да се следва някакво правило в живота. Едно такова понятие за активна дисциплина не е лесно да се разбере или да се приложи. То, обаче, със сигурност съдържа един велик образователен принцип, много различен от старовремския абсолют и неподлаганото на дискусия принудително обездвижване.

 

(пр. мой - в движение, само за да придобиете представа)

 

за интересуващите се потребители, които ползват руски език - Книгите на М. Монтесори

[Хармония]

А вие, родители, как общувате с децата си?

 

❝ Ти си досаден и нетърпим и смятам за изключително трудно да се живее с теб… Не познаваш майчиното сърце – колкото по-нежно обича то, толкова по-болезнен е за него всеки удар от любимата ръка… Върви по пътя си, не желая да имам нищо общо с теб… ❝

 

Грубост и разочарование четем в писмата на Йохана Шопенхауер до сина й Артур, когато той е на 19 години.  (Цитатът, който може да се причисли към: “никога не изричайте нищо подобно на детето си”, е действително писмо на майката до нейния син, публикувано в романа „Изцелението {на} Шопенхауер” от Ървин Ялом.

 

Безразличие вместо любов, огорчение, огромна пропаст в отношенията между майка и син. Въпреки или благодарение на тези чувства Артур Шопенхауер се превръща в един от най-големите философи на 19-ти век. Философ, в творчеството, на който се намират повече ценни идеи, отколкото, на които и да е друг мислител, с изключение на Платон.

Факт е, че децата са като огледала на родителите си. Факт е, че каквото повикало, такова се обадило – след години мислителят пише на майка си:

 

❝ Няма и едничък неприятен миг в живота ми, който да не дължа на теб. ❝

 

Днес осъждаме подобни отношения, но сме свидетели на много примери за антагонизъм между поколенията и в 21-ви век. Нищо не се е променило в човешките нрави през вековете – свидетелства за драматични сблъсъци между деца и родители има и на площада, има и у дома.

А дали въпреки всичко мъдростта е по-силна от яростта? 

 

Независимо по какъв начин и в какви отношения сте създали или ще създадете Живот, всяко дете е проява на Любовта на Вселената към Вас. Създаването, отглеждането и възпитанието на дете е отговорност и благодарност за благословията, но и възможност да изградим нашите деца, като успешни духовни личности. Всяко наше чувство и мисъл е семе за изграждането на техните мисли, чувства и вярвания, които ще се претворят в живота им.

 

Научавайки ги още от ранните им години, че всички преживявания добри или лоши, са част от личното им израстване, те ще откриват положителното във всичко, което им се случва. Защото истинската природа на човека е добротата.

 

Говорете на децата си за Любовта - за обичта към себе си и другите, за обичта към Природата, защото няма по-надежден път от пътя на Любовта. Завещайте на децата си да виждат красивото във всичко около себе си. Така ще създадем една от най-важните връзки с децата си - духовната и в очите им ще видим онази частица от Бог, която е във всеки от нас. Защото този век принадлежи на тези деца - духовните!

Ето, в това е магията да бъдеш родител. 

 

Не очаквайте някой друг да възпитава децата ви, ако вие не сте изпълнили ролята си на родители. Бъдете здравата основа, бъдете родители с ясното съзнание, че вие сте почвата, от която ще израсне вашето дете като семе. 

 

Поне така правят умните родители с много търпение, внимание и много, много Любов... 

 

[АлександърТ.А.]

Цитат

 

Японските деца са невероятни - те са учтиви, приятелски настроени и успяват да идентифицират и овладяват чувствата и емоциите си. В Япония рядко ще срещнете дете, което плаче в супермаркета (въпреки че винаги има изключения от правилото).

Има защо да научим някои възпитателни трикове от японските родители. Дали ще приложим всички? Въпрос на лично светоусещане. Събрахме основните принципи за отглеждане на деца в Япония, а вие преценете дали и какво "можете да си откраднете" за вас:

Връзката майка-дете е много силна

В Япония връзката между майката и нейното дете е наистина силна. Те спят заедно и майките винаги носят децата си със себе си - в миналото майките са използвали нещо, наподобяващо бебешки слинг.

 

Снимка: iStock

 

Връзката майка-дете е дълбоко емоционална: майките приемат всичко, което децата им правят - децата им са перфектни в техните очи.

Основното правило гласи, че преди детето да навърши 5 години, му е позволено да прави каквото иска. Според разбиранията на повечето други култури, това се счита за "прекомерно угаждане", но според японците този принцип позволява на децата да знаят, че са добри.

Такова отношение допринася за „amae“. Тази дума няма аналози на други езици, но може да се преведе като „желание да бъдеш обичан“ или просто „привързаност“. „Амае“ е основата на взаимоотношенията между майки и деца. Това означава, че децата могат да разчитат на своите родители и тяхната любов, а възрастните родители получават подкрепата на своите възрастни деца.

Има проучване, проведено от американски и японски учени, което доказва, че има връзка между насърчаващия стил на възпитание и поведението на децата. Изследователите твърдят, че положителните нагласи на родителите намаляват риска от проблемно поведение при децата и подобряват поведението на децата с нарушения в развитието.

До 5 са перфектни, от 5 до 15 - слуги, а след 15 - равни

Според известната японска система за възпитание децата са перфектни преди да навършат 5 години, от 5 до 15 години са като слуги и до 15 години се считат за равни на родителите си и другите хора. Но много нации и култури не разбират този начин на мислене и го интерпретират неправилно.

Тази философия е насочена към отглеждане на член на колективно общество, в което личните интереси не са най-важното нещо. Това е вид стрес и японските родители се опитват да отгледат хармоничен човек, който ще може да намери целта си и няма да подценява собствената си стойност.

 

Снимка: iStock

 

В първия етап родителите споделят безкрайна любов и грижа с децата си.

Във втория етап любовта им не изчезва. Детето се научава да живее според правилата на обществото и се опитва да намери своята цел в този свят. Тъй като привързаността майка-дете е наистина силна, детето се опитва да направи всичко правилно, за да не разстрои майка си.

В третия етап детето става пълноправен член на обществото.

Семейството е едно от най-важните неща

По правило майките отглеждат деца. Те прекарват много време заедно: японците смятат, че децата не трябва да се изпращат на детска градина, преди да навършат 3 години. Родителите обикновено не молят бабите и дядовците да гледат децата им и не наемат детегледачки.

Но децата прекарват много време с баби и дядовци и други роднини. Отношенията им с членовете на семейството са наистина топли и грижовни. Семействата се състоят от хора, които винаги ще се подкрепят и защитават взаимно.

 

Снимка: iStock

 

Родителите са модели за подражание

В есперимент участват японски и европейски майки. Те били помолени да построят пирамида. Японските майки построили пирамидата сами и след това помолили децата си да я повторят. Ако децата не успеят да я построят, те започват да строят пирамидата отначало.

Европейските майки обяснили как да построят пирамидата и помолили децата си да опитат. Майките от Япония следвали правилото „направи го както аз“, а майките от Европа предложили на децата си да направят всичко сами и не дали своя пример.

Японските майки не карат децата да правят неща, които им се иска. Те дават пример и показват как трябва да се правят нещата.

Обръщане на внимание на емоциите

За да научите детето да живее в колективно общество, е важно да го научите да „вижда“ и да уважава чувствата и интересите на другите.

Японските майки уважават чувствата на децата си: не ги притискат и не ги карат да се срамуват или смущават. Те ги учат да разбират емоциите на другите хора и дори неодушевените предмети. Например, ако дете се опитва да счупи колата си играчка, майка от Япония ще каже: „Горката кола, ще се разплаче“. Европейска майка вероятно ще смъмри: „Стига. Това е лошо."

Японците не твърдят, че техните методи са най-добрите. Днес западните ценности влияят и на техните традиции. Но основните концепции на Япония, като спокойно и любящо отношение към децата, са непроменливи.

 

https://ohnamama.bg/vyzpitanie/kak-vyzpitavat-decata-v-iaponiia-neveroiatni-praktiki-koito-da-prilozhim-2777?utm_campaign=bg.contentexchange.me&utm_medium=referral&utm_source=bg.contentexchange.me&utm_content=BkSGqT8pGejKAg3gG&pv=3fac38ed-66af-45ee-8a73-0d11bc3b5241