Станимир Добавено Август 8, 2009 Доклад Share Добавено Август 8, 2009 За добро и зло можем да говорим там където имаме избор, където имаме съзнателност. „Злото ще стане слуга на Доброто“ - злото само не може да избере да стане слуга на доброто. Ако то направи подобен избор, тогава то няма да бъде зло, а добро. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Август 8, 2009 Доклад Share Добавено Август 8, 2009 Добрия Пастир има помощник- зло куче...което би разпознало всеки промъкващ се вълк в овча кожа... Така разбирам думите, но ги разбирам и в няколко милиарда алтернативни значения- това, което ползвам е моето, защо мнението на моя аз за мен е "първа ръка"- а няма по-надеждна информация от тази, която е от "първа ръка"...която дори и да ме съблъзнява- за нищо на света не бих могъл да отрежа... Е, то стана една метафора...но, метафората е като нафората- само че, без калории... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Ноември 30, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2009 (edited) Според мен това е най-езотеричната тема, която изобщо може да съществува, защото какво е Исус без своята Сянка? Какво е провъзгласеното за добро, без неговата проекция - злото - някъде овъд дълбините на неприемането?! Ако можехме да избегнем този племенен еврейски дуализъм, чийто плод е и християнстовото, нямаше да търсим утеха в източните религии и синкретично да образуваме нови, за да удовлетворим двояката си природа (архетипите са ни виновни ), да избегнем средновековния спор - как така има господ, след като има зло и злото - адекватно ли е и произтича ли от бога, а да приемем природата си на човеци. Май това е най-трудно. Злото ще стане слуга или по-скоро патерица на Доброто, когато същото това добро, осъзнае, че е само и няма отражение ... Всъщност, това са човешки социални измислици - добро и зло. Редактирано Ноември 30, 2009 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Декември 1, 2009 Доклад Share Добавено Декември 1, 2009 (edited) Злото няма да стане добро, както и тъмното няма да стане светло. Но както имаме нужда от тъмнината на нощта, за да се зарадваме на утрото, така и злото ни е необходимо, за да видим себе си. "Ти си светлина " се казва в една притча, "но за да видиш това, ще те обградя с тъмнина." Съществуването на двете , издига съществата, ако го няма злото(каквото и да се влага в тази дума), няма да има развитие.Няма да има движение, а то е в основата на съществуването. Ако на растенията се припише пребиваването, на животните функционирането , то на хората е присъщо преживяването, то се състои освен в собственото ни съществуване, е в осъзнаването на съществуването на нещата, това е мисленето. Ако няма зло, няма да има мислене. Опитвам се да си представя измерение само с добро в какво ще се състои развитието и движението след като няма противовест. А и ако злото стане слуга на доброто , то доброто няма да е много добро, защото ще се явява господар (това в кръга на шегата) Редактирано Декември 1, 2009 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Декември 1, 2009 Доклад Share Добавено Декември 1, 2009 Това са тъпи разделения измислени от фанатици.Няма добро и зло , има справедливост,карма,съдба! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 1, 2009 Доклад Share Добавено Декември 1, 2009 (edited) Злото ще стане слуга на Доброто, защото Бог така е определил. Защото и доброто и злото на Него служат. Злото-завист, злоба, мъст и т.н. проявени спрямо чистото, светло добро го правят силно. Чрез външното зло, съзнателния израства, очиства се и... благодари. "Ти си светлина " се казва в една притча, "но за да видиш това, ще те обградя с тъмнина." Добро-зло, това са намеренията, подбудите с които някой върши нещо... Злото си съществува, но не искам да го пускам в себе си. Буден ум и чисто сърце, това е защитата Редактирано Декември 1, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Декември 1, 2009 Доклад Share Добавено Декември 1, 2009 Това са тъпи разделения измислени от фанатици.Няма добро и зло , има справедливост,карма,съдба! Справедливостта следствие на какво е? А кармата? "Тъпи раделения", като определение за нещо което съществува от началото на ..... айде да не казвам на света, но малко след него е някак .... неточно. Десетте божии заповеди са справедливост те са ограничение на тъмнината около светлината , разграничението на доброто и недоброто(да не ползвам зло ,че ми е много неприятно). Има тъмно и то съществува от самото начало, само не знам дали покриването му изцяло със светлина е нужно. Мисля, че не е. Друга е развръзката поне според повечето езотерични автори. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 1, 2009 Доклад Share Добавено Декември 1, 2009 (edited) Злото не може да помогне на човека да се трансформира – самото зло в човека бива трансформирано в добро. Трансформацията се извършва от нас самите, отхвърляйки злото и приемайки доброто. Разбира се „добро“ и „зло“ в случая са само оценки, които поставяме. Освен това те не са нещо външно и самостоятелно. Ние не можем да отделим доброто и злото от съзнателността. Няма добро. Това е качество. Човек е добър. Няма справедливост – човек е справедлив. Няма състрадателност – човек е състрадателен. Използваме ги като съществителни, но те са прилагателни, наши качества, които можем да проявим, да превърнем в действия. Всъщност „добро“ е сборно понятие изразяващо комплекс от положителни качества, а само по себе си не е качество. „Зло“ е същото, само че се отнася за комплекс от отрицателни качества. Изборът между двете се осъществява от волята. Човек избира какви качества да прояви и в зависимост от преобладаващите качества да се определи като добър или лош. Но изборът на отрицателни качества не може да доведе до това човека да проявява положителните си качества. Той може да го направи впоследствие отхвърляйки своя избор, съзирайки и осъзнавайки резултатите от него. Но заслугата тук не е в отрицателните качества, не те служат на доброто, а човешкото съзнание, воля, способност за различаване. Така се пробуждат положителните качества в човека. Ролята на злото в случая се изразява единствено в това да бъде отхвърлено, трансформирано. Редактирано Декември 1, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 1, 2009 Доклад Share Добавено Декември 1, 2009 замислих се дали "тъпи..." и фанатици" не са прояви на същото това деление "добро"-"зло"? Щом има тъпи, значи има и някакви добри не-тъпи. Щом има фанатици, значи има и други не-фанатици? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 1, 2009 Доклад Share Добавено Декември 1, 2009 Просто определения. Можем да определяме другите като добри, лоши, глупави, умни, фанатици и всичко останало, но можем да променяме (трансформираме) единствено себе си. За да се променим, ние трябва да осъзнаем и приемем и двете възможности и после просто да изберем между тях. Ако отречем съществуването в нас на която и да е от противоположностите, ние няма как да направим избор. Добро или зло, ново или старо, надежда или отчаяние, истина или лъжа, любов или омраза – изборът е наш. Злото е необходимо докато утвърдим избора на доброто в себе си. После, вече постигнали доброто осъзнаваме, че то не е чак толкова добро и съзираме едно по-чисто и по-съвършено добро към което да се стремим и отново сме поставени пред избор, промяна, утвърждаване, развитие... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 1, 2009 Доклад Share Добавено Декември 1, 2009 И да не забравяме Огледалото-това, дето ни дразни и не харесваме у другите, носим у нас и трябва да коригираме Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Декември 1, 2009 Доклад Share Добавено Декември 1, 2009 Ако постъпиш лошо с лош човек, в отговор на негова постъпка, ти ставаш ли лош? Например, ако убиеш убиец в акт на самозащита, ти зле ли постъпваш? Малко силничко, но биха могли да се дадат и други сходни примери. В момента този ми идва на ум, защото има една притча точно за един такъв човек, който се разкаял и обещал на Бог да не убива, но се наложило да убие друг убиец. Искам да кажа, че в този случай няма как да не използваш злото като оръжие, за да направиш добро в крайна сметка. Това е начин да накараш злото да служи на доброто. Било като самозащита, било да защитиш някой друг, дори и от него самия. Важен е крайният резултат и той да е в полза на доброто. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 1, 2009 Доклад Share Добавено Декември 1, 2009 Твърдението „убийството е зло“ е погрешно. Мотивацията определя дали убийството е добро или зло. Важно е нашето съзнателно отношение към убийството. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Декември 1, 2009 Доклад Share Добавено Декември 1, 2009 (edited) Според мен това е най-езотеричната тема, която изобщо може да съществува, защото какво е Исус без своята Сянка? Какво е провъзгласеното за добро, без неговата проекция - злото - някъде овъд дълбините на неприемането?! Ако можехме да избегнем този племенен еврейски дуализъм, чийто плод е и християнстовото, нямаше да търсим утеха в източните религии и синкретично да образуваме нови, за да удовлетворим двояката си природа (архетипите са ни виновни ), да избегнем средновековния спор - как така има господ, след като има зло и злото - адекватно ли е и произтича ли от бога, а да приемем природата си на човеци. Май това е най-трудно. Злото ще стане слуга или по-скоро патерица на Доброто, когато същото това добро, осъзнае, че е само и няма отражение ... Всъщност, това са човешки социални измислици - добро и зло. Мисля че никой не отчете значението на подчертаното. Ключът към полемиката се корени в едно наследство, което дори не е наше. Именно семитският корен на християнството, според Джоузеф Камбъл, е един от четирите митогенни типа на образно мислене. Имаме своенравният Яхве, борещ се сам със себе си, както и срещу целия свят, чийто създател е самият Той. Имаме изкупителните жертви, в лицето на Йов, който единствено, в цялата християнска литература, е осъзнал с пълна сила вътрешното противиречие в самия Бог. Йов се оповава на Бог, който да бъде негов защитник пред същия този Бог, който е основен обвинител. Подобно мислене не е познато в Елада, където боговете са Идеи на творци, те са жива и променяща се структура, образ от красотата до човека, в подчертана деградация. Индия и Далечния изток, съставят антипода на това което можем да приемем като наше наследство - Дхарма и Дао, да следиш за предписаното кастово поведение и несъпротивление спрямо течението на живота. Та, исках да кажа, че злото, доброто, морала влизат в графата на понятия без съдържание, също както любов, бог и още много други. Ние ги правим съдържателни, влагайки себе си в тях. За жалост разбирам, че сме лесни за тълкуване. Редактирано Декември 1, 2009 от Вендор Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 1, 2009 Доклад Share Добавено Декември 1, 2009 (edited) Та, исках да кажа, че злото, доброто, морала влизат в графата на понятия без съдържание, също както любов, бог и още много други. А може би в графата на съдържание без форма. Поне без определена форма. Редактирано Декември 1, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Октомври 27, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2010 (edited) Четейки темата за "Синята светлина" се запитах: 1. Защо Бог допуска злото в света? 2. Ако Бог е допуснал и планирал Апокалипсиса, защо му е да разиграва такова зло? 3. Може ли да бъде предотвратен Апокалипсиса? Попътно може да поразсъждаваме за тримата герои споменати по-горе. Редактирано Октомври 27, 2010 от Канел Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Октомври 27, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2010 (edited) Ха познай кой е пускал Фютовска тема и друг път в Портала "Дяволът да плаче, а вие да се радвате" Чакай да си избера едно хубаво мнение от нея - "Злото в света съществува по единствената причина на съществуването на свободата. Дето има свобода, там и злото съществува. Ако нямаше зло и ако нямаше добро, и свобода нямаше да съществува. Ако съществуваше само добро, свобода нямаше да съществува. И ако съществуваше само зло, свобода пак нямаше да съществува. Свобода има само там, дето едновременно съществуват и добро, и зло. Свободата е резултат на един вътрешен избор. Всеки човек е освободен дотолкова, доколкото може да избере от двете положения доброто или злото. Доброто и злото не се налагат на човека, но той е абсолютно свободен да избере едното или другото от тях – от него зависи. Понеже хората не вярват в свободата на човека, затова понякога те кипват, гневят се. Човек не мисли, затова се гневи. Гневът се появява преди човек да мисли. Гневът е чувство, което се заражда под лъжичката на човека. Гневът се заражда и в областта, която е зад ушите на човека. Щом се засегне този център в него, той веднага избухва, кипва и после, като се размисли, като му мине, казва: „Не трябваше да постъпвам по този начин.“ Обаче, ако човек може да разедини мисълта от гнева и я изпрати в предната част на челото или в горната част на главата, дето е моралният, Божественият свят на човека, той ще започне да мисли и ще се почувствува свободен. И тогава, колкото и да го обиждат, той ще погледне на нещата с усмивка и ще каже: „Няма нищо, тези хора не разбират, какво правят.“ Из Здравото учение, 18а НБ, 4.IV.1937 г. N10 Редактирано Октомври 27, 2010 от Eлф Иво, Слънчева, Розалина и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Канел Добавено Октомври 28, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2010 Ха познай кой е пускал Фютовска тема и друг път в Портала Да рзбирам ли, че Елф и Ла_Горда са едно и също лице? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 28, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 28, 2010 1. Защо Бог допуска злото в света? Злото съществува в света, защото противното би било абсурдно. Тогава всички хора трябваше да са съвършени, да са постигнали всичко, да нямат никакво поле за развитие пред себе си, да бъдат еднакви. Какво означава да няма зло? Ако някой вземе четка с бои, в картината си той може да съчетае цветовете така, че да се получи приятна за окото рисунка или може да използва съчетания, които са нехармонични. Човек с повече опит и талант (който също е опит но идващ от по-далечното минало) ще може много по-точно и правилно да изрази върху платното идеята, която желае да изобрази. Ще е много по-уверен в движенията и техниката си на рисуване. Сега питам: трябва ли всички хора да са гениални художници и то без да полагат или да са положили в миналото си никакви усилия за това? Естествения ход на нещата винаги предполага да се започне от малкото, преди да се достигне до голямото. Всичко се учи бавно и постепенно. Ако всички хора се раждаха научени, т.е. знаещи всичко, развили всички духовни качества на максимум (ако допуснем, че такъв съществува), те щяха да бъдат абсолютно еднакви – в света нямаше да има никакво разнообразие. Всичко щеше да е еднородно в проявлението си. И върху какво тогава ще се прояви духовността на човека? Върху какво ще използва знанията си? Злото в света се крие в човешкото несъвършенство. Даже злото не е толкова в несъвършенството, защото последното е необходимост, колкото в липсата на стремеж и движение към усъвършенстване. 2. Ако Бог е допуснал и планирал Апокалипсиса, защо му е да разиграва такова зло? Нито Бог, нито някой свързан с Бог не е планирал Апокалипсиса. Всичко, което се случва или е възможно да се случи е следствие от желанията и стремежите на хората. Хората са свободни да определят характера на желанията и мислите си, а с това и характера на последствията, които ще ги застигнат. 3. Може ли да бъде предотвратен Апокалипсиса? Щом още не се е случил, значи може. Всичко е стълкновение на сили. Има сили действащи в посока нарушаване баланса на стихиите на земята (най-вече огнената) има и сили действащи в посока на поддържането на този баланс. Всичко зависи от това, кои сили ще надделеят. Конкретно какво може да направи отделния човек? Най-вече да се стреми да пази своето собствено равновесие. Всички отрицателни емоции, прекомерни желания, негативни мисли, страхове и безпокойства нарушават вътрешния му баланс, а с това оказват влияние и върху близкото му обкръжение. Съвкупното състояние на мислите и емоциите, въобще на аурите на хората от своя страна е основната причина за цялостното нарушено енергийно поле на планетата. Да, има влияние от т.нар. братство на тъмнината, но то само по себе си е твърде слабо за да може да окаже директно влияние върху баланса на планетата. Вместо това, въпросното влияние е индиректно, насочено към хората. Тъмните действат чрез хората, чрез тяхната слабост, чрез тяхното невежество, чрез техния егоизъм и се стремят да поддържат тези човешки недостатъци, за да могат да оказват пагубното си въздействие чрез тях. Самото човечество е свой съдник и ковач на съдбата си. И тук накрая може би е мястото да се напомни, за многократно умножената мощ на хармонично действащите сили. Бройката не е толкова определяща, колкото сплотеността,сърдечния устрем и себеотрицанието в името на желаната цел. Тъмните не са способни на себеотрицание, сърдечния устрем е заменен от груби материални стремежи, а в основата на сплотеността им е зависимостта от „завоеванията“ им и страха, че могат да ги загубят. Слънчева, Рассвет и Розалина 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.