29.01.2008 г. - Насилието е творчески акт в Природата

[Станимир]

Мисъл на деня - 29 Януари 2008 г.

За да еволюира човек, трябва да се употреби голямо насилие. Насилието е творчески акт в Природата. Природата твори по този начин. Земята едно време не е била в такова състояние, в каквото е днес.

Из В начало бе Словото, 11та НБ, 14.II.1937 г.

[Слънчева]

На човека са дадени главно две области от мозъка да развие. Той трябва да завлада тия две области от мозъка си. Тези области са моралната и умствената. Тях трябва той да развие. За да ги развие правилно, той трябва да разбира законите на природата. Ако той се развива правилно, тогава в горната част на мозъка ще се родят женските хормони, а в предната част на мозъка ще се родят мъжките хормони. Като се съединят тия два вида хормони, те ще родят една нова форма, която ще предизвика подмладяването..........

...За пример, дойде ли до любовта, знае се, че любовта има 3 полюса, свързани с 3 различни центъра: любов към Бога, който център се намира в горната част на главата; любов към ближния, който център се намира в средата на главата; и най-после, любов към себе си, чийто център се намира в малкия мозък. Последната любов е най-груба, поради енергиите, които се развиват у човека. Днес хората живеят специфично с тази любов, вследствие на което мислят само за себе си.

Най-важна любов е любовта към Бога. Този център е от най-голямо значение у човека. И ако българите са страдали досега толкова много, това се дължи на факта, че у тях тази жлеза, този център на любов към Бога е слабо развит. У славяните, обаче, този център – любов към Бога – е най силно развит.......

...Мнозина казват, че любовта е празна работа. Не, любовта не е празна работа. При това, когато в дома ви влезе човек, който има любов към Бога, от този момент в дома ви протича Божието благословение. Щом дойде в дома ви човек, който има любов към Бога, всичко протича – вие ставате по-здрави, по-интелигентни. Дето Божественото минава, всичко се развива, а дето Божественото отсъствува, там всичко се губи............

...

Много хубава беседа.

Любовта е тази, дето минава и прави чудесата в нас, помага знанията ни да се подредят и ние да се подмладим. От сърцето кръвта нагоре преминава до мозъка и развива двете половини.

Редактирано Януари 29, 2008 от xameleona

[Станимир]

За да еволюира човек, трябва да се употреби голямо насилие. Насилието е творчески акт в Природата. Природата твори по този начин. Земята едно време не е била в такова състояние, в каквото е днес.

Тука е хубаво да се поясни, какво се разбира под "насилие". Според мене, думата е употребена, за да изрази принципа, че всяко действие, което човек предприема, води до съответстващо съпротивление. Това се отнася както за добрите действия, така и за тези които бихме могли да определим като лоши. За да се развива човек на първо време той трябва да преодолее своята статичност, резултат от инертността на съставящата го материя. Това е и една от причините за цикличността в Природата (сънят и смъртта в частност) - освобождаване от тази статичност чрез смяна на състоянията. За да се развива, човек трябва да полага усилия - не еднократни, а постоянни, както в големите, така и в малките неща. Това предполага човек да се справи със съпротивлението на средата. То е резултат от инертността на материята и всички воли на различни индивидуалностти, които са насочени (пряко или непряко) срещу действието на човека (или промяната която иска да предизвика). Разбира се ако нашата воля е в синхрон с Божествената, това предполага, че човека ще срещне съпротивлението на волите само на тези същности, които са по-назад в своето развитие от него (може би има редки изключения, но те едва ли ни засягат). Ако волята му е в разрез с Божествената, тогава съпротевлението ще е свързано със Закона за Кармата и човекът рано или късно ще бъде принуден да отстъпи. Та като цяло мисля, че под "насилие" Учителят разбира съпротивлението с което сме длъжни да се справим, в стремежа си да следваме Божията Воля. В природата действат и инволюционни сили, такива които водят към втвърдяване и застой. Те също имат своето място във Вселената, но за да се развива човек духовно, тези сили е нужно да бъдат преодолявани.

Редактирано Януари 29, 2008 от Станимир

[Валентин Петров]

Отлично обяснение!

[Диана Илиева]

Мисъл на деня - 29 Януари 2008 г.

За да еволюира човек, трябва да се употреби голямо насилие. Насилието е творчески акт в Природата. Природата твори по този начин. Земята едно време не е била в такова състояние, в каквото е днес.

Из В начало бе Словото, 11та НБ, 14.II.1937 г.

Много съм мислила по този въпрос.

Всеки творчески акт може да се приеме като някаква форма на насилие. Защото всичко в Природата до този момент е било в равновесие и създавайки нещо ново, нещо, което не е било проявено в този му вид и съдържание (качества), се нарушава това равновесие и е нужно да се достигне ново такова. Именно тези процеси според мен Учителя е назовал "насилие".

В този смисъл всички ние, които сме способни да извършим (съзнателно или не) някакъв творчески акт, сме едновременно и творения, и творци в динамичното равновесие, което ни заобикаля. Ето защо е важно как и в каква посока ще впрегнем своята творческа енергия, защото тя влияе и на нас самите, и на всичко около нас.

[Багира]

Мисъл на деня - 29 Януари 2008 г.

За да еволюира човек, трябва да се употреби голямо насилие. Насилието е творчески акт в Природата. Природата твори по този начин. Земята едно време не е била в такова състояние, в каквото е днес.

Из В начало бе Словото, 11та НБ, 14.II.1937 г.

Да. Тази Природа твори по този начин. Чрез насилие. Дали в първоначалното състояние на Земята насилието e вида на творческия акт? Струва ми се, че не. Считам, че дълбоко в себе си ние знаем, че има и друг начин на развитие, на творене. Но в нашия свят е този. На всичкото отгоре далеч не всяко насилие води всъщност до развитие. Или води, но по твърде заобиколен път. Например- чрез унищожаване на това, дето много насилва...Развитие си е.

Сещам са за Мечо Пух, който слизал по стълбите с главата надолу: бум, бум, бум! Броейки стълбите със собствения си тил. (не си спомням точно текста, и нямам книжката под ръка, беше нещо от този вид). Друг начин той не знаел. Понякога му се струвало, че може би има и друг начин за слизане и той би го открил, ако само би могъл да не бумка и да се съсредоточи хубавичко. Но- уви, нямало кога да се съсредоточи...

Също се сещам за странната приказка на Андерсен- "Капка вода", за магьосника Крибъл Крабъл, който наблюдавал живота в една капка вода. Там гъмжало от страшно подвижни същества, които неистово се бутали, нападали, изяждали... И имало едно същество, което не искало да участава в това бутане и ядене, отчаяно се криело, но другите не могли да понесат това, измъкнали го и го разкъсали... Е, ама това става всичко навсичко в една капка вода!

Редактирано Януари 29, 2008 от Багира

[Валентин Петров]

Оня който вижда в дейността бездействие, а в бездействието - действие, той е мъдрец.

Тайнствен е пътят на дейността.

"14.3. Великият Брахма е моята утроба, там мойто семе слагам и тогава, о, Бхарата, се раждат всички същества.

4. Във всичките утроби, Каунтея, каквито същества да се пораждат, великият Брахма е всъщност тяхната утроба, а бащата аз съм, семето им даващ.

5. Свойствата, от материята породени, са саттва, раджа и също тама; към тялото привързват те, о, мощноръки, неразрушимия му обитател.

6. От тези трите саттва, от замърсяване лишена, блестяща, оздравяваща, привързва със веригите на радост и на знание, о, безгрешни.

7. Знай, раджа се поражда от страстта, източник на жажда и привързаност. Въплътения обвързва тя с желание за дейност, Каунтея.

8. Тама се ражда от незнание и всички въплътени заблуждава. Тя привързва чрез небрежност, мързел и сънливост.

9. Саттва обвързва с щастие , раджа с дейност, а тама пък обърква знанието и обвързва чрез небрежността.

...

16. На добрите действия се казва, че саттвични, чисти плодовете биват; на раджа плодът е болка, а невежеството е плодът на тама.

...

22. Който светлината, дейността, заблудата не мрази, о, Пандава, когато идват, нито пък му липсват щом отсъстват,

23. който безпристрастен е към свойствата и незасегнат; като разбира че само свойствата действуват, твърд в това си състояние,

24. еднакъв в удоволствие и мъка, в себе си установен; еднакъв към пръст, към камък и към злато, еднакъв към мил и към омразен, в равновесие; еднакъв към похвали и към укор;

25. във слава и в позор еднакъв; еднакъв към приятел и към враг; всички начинания отхвърлил, казва се, че той над свойствата е минал."

Шримат Бхагават гита

Природата е като машина която се стреми да придвижи душите нагоре.

Както въздушни мехурчета във воден басейн под влияние на закона на Архимед се издигат към повърхността. Колкото по-голямо е количеството въздух, толкова процесът е по-бърз.

Въпросът е да не се разпиляват с погрешни действия