Валентин Петров Добавено Януари 28, 2008 Доклад Share Добавено Януари 28, 2008 Наскоро четох в един вестник за "гения на завистта" в българската психика Написах в търсачката на форума завист и всичките 5 теми които даде, бяха във форум Богатство. Завиждат за пари, здраве, успехи, щастие, материална собственост. Кои според вас са причините за нея, как можем да помогнем за нейното излекуване? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Януари 28, 2008 Доклад Share Добавено Януари 28, 2008 (edited) Имам проста "техника". Констатация - завиждам Споделям, че завиждам на ... и приемам всяка реакция. *** Ако отговора ми харесва, по някаква причина, аз вече харесвам. Не завиждам. Т.е. - каквото и да е, го заслужава. Ако ли не, най-често подминавам. След малко завист няма. По-скоро е разочарование от тип тъга /мимолетна/. Завистта - егоистично усещане - персонални /егоистични/ начини за констатация и преодоляване - нищо кой знае какво. *** Завижда, който си няма друга работа. Все ще се намери на кого и за какво. Несмислен алабализъм - насила тегоба. Аре нема нужда. *** Опаа, ... ако някой ми завижда - да му се връща, това за което ми завижда. Така ще разбере "цената", която съм "платил". Затова е важно, това което имаме - да си струва - да има/носи смисъл. Редактирано Януари 28, 2008 от бяса Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 28, 2008 Доклад Share Добавено Януари 28, 2008 Такова чувство не знам какво е, никога не съм го изпитвала и винаги съм се удивлявала на изпитващите го. Чудно ми е - не виждат ли завиждащите как се самоубиват. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 28, 2008 Доклад Share Добавено Януари 28, 2008 (edited) Има една завист, която открих наскоро. За пари и материално положение бях срещала, но тази "Завист за щастието на другите, може да са бедни, болни, но са щастливи. А аз не искам това! Щом аз не съм щастлив и не обичам и те няма да са щастливи и обичани!" Ужасно е, точно тези хора съжалих.... Но ги разбирам - те не са си позволили да са щастливи и да обичат.... Редактирано Януари 28, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 28, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 28, 2008 (edited) Някои западни психолози разглеждат възникването на завистта по следния начин. Първо човекът от психологическо насилие върху него, от неудачи и горчиви чувства към себе си придобива комплеск за малоценност и вина. Но тъй като е невъзможно този комплекс да остане само към себе си, той се екстериоризира, тоест човек започва да търси и намира отрицателни черти и у другите. И тъй като те понякога са щастливи, усещането че те са несправедливо щастливи, бидейки по-лоши или равни на него, това поражда силата за "справедлива" завист, ревност, и по-късно, омраза. За мен нещата са малко по-прости. Човек има желания. В основата, той иска да е щастлив и това желание е божествено. Той вижда на реклами и по кината и в книгите щастливи усмивки на преуспяващи материално хора. Парите могат да се превръщат в материални блага. В това е и целта на рекламата. Друг вид щастие идва от "притежаването" на красив човек от другия пол. Друг е заради благоволението на Бог към жертвата на Авел. И така, човек свързва щастието с притежанията. Когато нямат тези притежания, а ги видят у някой друг, поражда се завист и ревност. В този случай, завистта е породена от желанието Има ли някой опит как успешно да помагаме на близки и приятели които са изпаднали под влияние на този проблем? Редактирано Януари 28, 2008 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 28, 2008 Доклад Share Добавено Януари 28, 2008 Да, правилно. Желанието за притежание е в основата на завистта. Щастлив е този, който нищо не иска. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 28, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 28, 2008 (edited) Един начин който е на мода на запад, при възникнал междуличностен проблем за който се търси решение, е нещата да се казват индиректно. Примерно, някой ми завижда. Но вместо да му казвам проблема директно, разказвам му какво ми се случи веднъж, как някой постъпил завистливо към друг човек и какво се случило после. Понякога се добавя правилната реакция на други, по-мъдри хора за да се предложи ненатрапчива помощ. Всички интелектуалци на запад много добре знаят за кого става въпрос когато чуят такива разказчета Не мисля че това е идеален вариант, но за други май не се сещам? Редактирано Януари 28, 2008 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Roemy Добавено Януари 28, 2008 Доклад Share Добавено Януари 28, 2008 Завист, това е чувство за малоценност. Обикновено завиждат хората, който нямат никакво самочуствие и респект към собственото си Аз. Хора който са изгубили вярата в себе си и са допускали да бъдат подтискани от обществото.Хора без воля и безсилни да се борят и справят с трудностите в живота и тогава ги завладява завистта, " защто другия е добре ,а аз винаги зле?" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 28, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 28, 2008 Е, има и хора които завиждат заради унизена гордост Това си е цял проблем, защото се струпват два смъртни гряха един върху друг. За съжаление, такъв тип завист е разпространен при някои инелектуални и творчески натури. Без да идеализирам успехите на Бил Гейтс, има много примери на голяма завист към него дори сред преуспелите му конкуренти. Някои новобогаташи обичат да събуждат завист. Те мислят че щом хората им завиждат, значи са щастливи. Затова те си купуват най-новите модели коли, ходят на най-луксозните курорти, излизат с манекенки и т.н. Обикновено такива хора са плитки, дълбоко невротични и вечно неудовлетворени. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Януари 28, 2008 Доклад Share Добавено Януари 28, 2008 Наскоро четох в един вестник за "гения на завистта" в българската психика Написах в търсачката на форума завист и всичките 5 теми които даде, бяха във форум Богатство. Завиждат за пари, здраве, успехи, щастие, материална собственост. Кои според вас са причините за нея, как можем да помогнем за нейното излекуване? Има една поговорка: "Да ти се случи това което ти мислят душманите, а не това което мисли майка ти", защото майката винаги се страхува за детето си и мисли, че може да му се случи нещо лошо. А враговете завиждат и си мислят, че ти се случват най-хубавите неща. Вече гледам да не се ядосвам на това, а напротив, усмихвам се и казвам че ми е добре, пожелавам да е добре и на този който завижда и така радостно продължавам по пътя си . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 28, 2008 Доклад Share Добавено Януари 28, 2008 (edited) Завистта е липса на увереност в себе си, както и липса на любов към себе си. Завижда човекът, който не познава себе си и собствените си достойнства. Който не се чувства добре в собствения си център. Тогава той започва да измества центъра си навън и да търси у другите качествата и нещата, които на него му "липсват". Този човек има нужда да открие собствените си достойства, да повярва в това, че е уникален като всеки друг човек и съответно не подлежи на сравнения с другите. Да приеме съдбата си и да поеме отговорност за нея. Завистта е негативната изява на Сатурн. Това е наранената, нецялостна личност. На ранения Сатурн е необходимо да разбере, че никой друг с нищо не може да му запълни дупките. Причината да не се търси вън а вътре. Редактирано Януари 28, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 28, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 28, 2008 "Всяко страдание крие някакво благо в себе си – гледайте да не изпуснете това благо. Една от първите задачи на ученика е да изучава своя живот, да дойде до познаване на своите добри и лоши черти. За да стане истински ученик, той трябва да се освободи от всички слабости. Запример, между учениците често се явява вътрешна, скрита завист. Докато не се справи с нея, ученикът не е проникнал още в новия живот. Забележи ли това отрицателно чувство в себе си, той трябва да търси метод, как да се справи с неговата енергия, да го превърне в положително чувство. Завистта е опасно чувство, защото в него няма даже микроскопическа светлинка или радост. В другите слабости все има нещо, което радва или залъгва човека. Виждате пияницата, че пие и се разболява от пиене, но в това време той се радва, че задоволява желанието си. Завистливият обаче няма никаква радост в себе си, благодарение на което и той страда, но иска другите повече да страдат. За да не получи съседът му по-голямо благо от неговото, той е готов да му извадят едното око, но на съседа – двете очи. Стремете се да превръщате енергията на завистта в положителна. И тогава вместо да пожелавате на ближния си по-голямо зло, пожелайте му по-голямо добро от вашето. Христос изрази този закон чрез стиха: „Онези, които идат след мене, ще правят по-големи чудеса от моите“. Христос не завидя, не мислеше, че след Него не трябва да дохождат велики хора, но Той пожела да се увеличи силата на доброто в света. Това показва какво благородство се криеше в душата на Христа, Който носел в себе си велика идея. Той разбира, че всички добри и възвишени прояви в живота са Божии и затова казва: „В бъдеще Бог ще се прояви по-силно, отколкото днес“. Следвайте Христа и радвайте се на всяка добра проява, на всеки талант, на всяко добро предприятие. Ако завиждате, вие спъвате ближните си, но спъвате и себе си. Един художник представил завистта картинно във вид на висок планински връх, като идеал на човечеството. Всички хора се стремят към него. Всеки, който се опитва да се качи на върха, веднага пада долу – другите го теглят отзад, не му позволяват да стигне пръв. След първия се качва втори, трети, четвърти, но и него теглят, не му позволяват да стигне върха. Идеалът привлича всички, но, поради завистта, никой не може да го постигне. Навсякъде в живота виждате блъскане, теглене, да не би някой да излезе пръв. Сега, като на млади, ви казвам: Работете върху съзнанието си, да измените коренно живота си и разбирането си за него. Дайте широта, простор на душата си, във всяка добра проява да виждате нещо Божествено. Помнете: Като помагате на другите, вие помагате и на себе си. Като давате свобода на Божественото, вие сами се повдигате и усилвате духа си. Не подпушвайте себе си; не подпушвайте и ближните си. Нека Божественото в човека се проявява свободно. Някой иска да напише нещо ново, да се прояви. Дайте му път. Досега мнозина са писали и пишат върху драмата на живота. Нека някой напише нещо ново върху драмата, от гледище на новото. Нека всеки се опита да работи в новия дух. Малко да направите, но да придадете нещо към това, което досега сте съградили." ------------------------------------------ Божествената мисъл Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 29, 2008 Доклад Share Добавено Януари 29, 2008 azbuki, Вальо Май си е типична българска черта-Не сакам я да съм добре, сакам Вуте да е зле.... Вместо да се вложи тази енергия за нещо добро, за осъществяване на своите цели, има хора, които предпочитат да тънат в самосъжаление и завист. Жалко е това похабяване Но всеки сам избира какъв да бъде живота му.... Вземете колко време трябва да работи човек върху себе си, за да се справи със своята упоритост. Някой обидил някого и той не може да се примири с него, не може да му прости, защото неговото достойнство било засегнато. Ако ти паднеш в един кладенец и този, който те е обидил, дойде и ти подаде ръка и те извади от водата, ти няма ли да се помириш с него, няма ли да му простиш? Ако този човек, който ти е бил враг, сега дойде и ти подаде ръката си за примирение, няма ли да му простиш? Пак ли ще останеш със същото разположение? Сладките думи са сладки, но приятелят се познава във време на мъчнотия. Любовта към Бога се познава във време на мъчнотия. Вярата, надеждата се познават във време на мъчнотия. Из В начало бе Словото, 11та НБ, 14.II.1937 г. Май е добре да се замислим за своя живот, как да се променим и да видим доброто у себе си и у в другите Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 29, 2008 Доклад Share Добавено Януари 29, 2008 (edited) Ами българите са Козирози. Имаме и примес на Водолей заради славянството като цяло, но Козирогът май надделява. Така че Сатурн ни управлява и май не сме овладяли още неговите уроци. И северните народи имат примес на Козирог - както например немците, които са по принцип под Овена. Но тук се проявява една друга страна на Сатурн. По-скоро като събраност, организираност, пестеливост (на енергия, средства и време) и уважение към личното пространство. Е, през войната сме видели на какво са способни Марс и Сатурн като се развилнеят. Но този народ много е порастнал оттогава, нищо че са твърдоглави Овни. Редактирано Януари 29, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 29, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 29, 2008 (edited) Веднъж се разхождах на върха на планината над катедралата Свети Йосиф в Монреал. Къщите там струват милиони. Видях един човек как седи в кабинета си и съсредоточено чете. Други бяха в градината си под разлистените дарвета. Като се радвам искрено на хората, преживявам състояние на удовлетвореност, спокойствие и доброжелателство към света. Трябва да развием не само състраданието, но и сърадването. Все едно душата се слива със състоянието на другия човек. Колко пъти съм се радвал на хора как внимателно и умно карат хубавите си бмвета и порше. Това е и начин за освобождаване от кармата. Влизаш за малко в тялото и караш с него. Удовлетворен съм и желанието си отива Мога спокойно да се радвам тогава на висшия свят Редактирано Януари 29, 2008 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 29, 2008 Доклад Share Добавено Януари 29, 2008 Е, има и хора които завиждат заради унизена гордост Това си е цял проблем, защото се струпват два смъртни гряха един върху друг. За съжаление, такъв тип завист е разпространен при някои инелектуални и творчески натури. Без да идеализирам успехите на Бил Гейтс, има много примери на голяма завист към него дори сред преуспелите му конкуренти. Някои новобогаташи обичат да събуждат завист. Те мислят че щом хората им завиждат, значи са щастливи. Затова те си купуват най-новите модели коли, ходят на най-луксозните курорти, излизат с манекенки и т.н. Обикновено такива хора са плитки, дълбоко невротични и вечно неудовлетворени. В такъв случай може ли да се приеме като умишлена обратна реакция това, че много хора, като ги попиташ "Как си?" и веднага започват да се оплакват? Може би се страхуват, че ако кажат нещо хубаво за себе си, биха предизвикали завист? Нямам навика да се оплаквам и като ме питат "Как си?" или "Какво ново?" с удоволствие разказвам предимно хубавите неща, защото ми се струва, че ако започна на дълго и на широко с лошите, излишно ще натоваря събеседника си с моите проблеми. Обаче съм забелязала, че когато някой ми каже: "Добре си ти, защото ... (еди какво си) ...", явно усещам някакъв намек за завист и за да "излекувам" събеседника, започвам да му обяснявам подробно цената, която съм платила, за да се случи това "еди какво си". Лошото е, че почти не ме слушат, в най-добрия случай не желаят да ми повярват, по-удобно е да си мислят, че ето на, аз съм късметлийка, а те колко несправедливо са лишени от такива хубави неща в живота, някои дори лекомислено ми заявяват, че те с радост биха платили двойно по-дебела цена, стига животът да им предостави такава възможност ... И най-интересното е, че на някои хора желанията им се сбъднаха, но тогава се оказа, че не им понася цената (нито като труд, нито като риск, нито като самодисциплина и т.н.) и доброволно се отказаха "да им е добре". Дори ми се е случвало да ми кажат - "Брей, преди не вярвах, сега вече ти се чудя, как успяваш - не знам?!" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 29, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 29, 2008 (edited) може ли да се приеме като умишлена обратна реакция това, че много хора, като ги попиташ "Как си?" и веднага започват да се оплакват? Може би се страхуват, че ако кажат нещо хубаво за себе си, биха предизвикали завист? Да, има хора - правят или поръчват магии просто от завист. Но това създава ужасна карма която ще плащат децата му, за съжаление. Други хора използват да си поискат нещо, защото когато човек е в добро настроение, не може да откаже лесно. Хубаво е да кажем че сме в добро здраве, да се усмихнем и тактично да се осведомим дали събеседника и семейството му са в добро здраве и благополучие. Редактирано Януари 29, 2008 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 29, 2008 Доклад Share Добавено Януари 29, 2008 Аз мисля, че е най-добре просто да бъдем себе си. В крайна сметка моето добро настроение не засяга никого. И не би трябвало някой да се интересува от моя живот. Но ако все пак това се случи не е мой проблем. Всеки има право, свободен е да живее живота си, както намери за добре. За това и хората се събират по близки интереси, допълват се... И за магиите, и за всички негативи е добре да знаят, че каквато енергия излъчваш, такава и привличаш..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 29, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 29, 2008 Така е Има хора които завиждат на светлината и радостта. Такова нещо магия го не лови. Затова за да пробият аурата и да посадят семената на страха, където после чрез внушение да програмират нещастия, те не се спират пред нищо докато не изкарат човек от равновесие. Понякога това става посредством трети неподозиращ наивник. Затова Лорд Буда съветва никога да не губим щастието си Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 29, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 29, 2008 (edited) Друг вид желание е желанието за власт, слава и др. Нещо повече, тя е създаваща опасна зависимост, по лоша от цигарите. Източниците - отново егото и възможностите които властта дава. Истина не дава, както се убеди Пилат. Любовта също не се подчинява на насилието. Опиянението от властта, за нещастие на любителите и, не е щастие Когато някой е извън обсега на тяхната власт, следва злоба и завист. Изобщо, като че ли завистта е за външни обекти. Не съм чувал някой да е завидял на живота на Исус Христос или Махатма Ганди. Защото техният е живот изпълнен със служба на другите. Самата мисъл да се служи и помага унищожава в зародиш завистта. Редактирано Януари 29, 2008 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 29, 2008 Доклад Share Добавено Януари 29, 2008 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Roemy Добавено Януари 29, 2008 Доклад Share Добавено Януари 29, 2008 Аз съм си намерила лек срещу завистта, правя се винаги , че ми е зле, защото знам , че при този случай , никой няма да ти помогне , но няма и да ти завижда. ( спрямо завистниците разбира се) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Февруари 1, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2008 Завистта е едно от най-разяждащите чувства, които носят някои хора със себе си. Завистта не е само за пари и богатство, а и за щастие, успехи, обич и какво ли не, та от завист се правят магии и какво ли още не. Хората на завистта са разядени душици, които вървят по пътя на самоизяждане и разлагане, ала могат да навредят и на други хора. Тя е част от невежеството на човешкия род, възпитанието и начина на живот. Лечението -пътят към доброто! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
petina Добавено Февруари 1, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2008 Като се радвам искрено на хората, преживявам състояние на удовлетвореност, спокойствие и доброжелателство към света. Трябва да развием не само състраданието, но и сърадването. Все едно душата се слива със състоянието на другия човек. Мога спокойно да се радвам тогава на висшия свят Това е най добрият лек срещу завистта и според мен. Да се радваме на чуждото щастие и благополучие искрено, от сърце! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Февруари 1, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2008 Завистта е много неприятно качество . Заради нея колко приятели съм загубила . Но , край разболеят ли се от нея става ужас , просто ги напускам тези хора .И продължавам нататък , малко хора са способни да останат с чиста ненакърнена психика от завистта . А , когато са приятели и си завиждат е повече от ужасно . Но като виждам ,че някой е заразен от нея , просто го оставям да се справя сам. Колкото повече се преструвам ,че не я забелязвам и продължавам нататък се стига до такъв момент , че човекът заболял от завист не може да се побере в кожата си и сам се мята като бесен , няма миг покой . Та затова решавам да спра мъките му и да го оставя да се справя сам със зависта си. Аз само съм загубила още един верен приятел. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.