Донка Добавено Септември 1, 2007 Доклад Share Добавено Септември 1, 2007 :thumbsup: Ина! И аз в такива моменти се усмихвам на себе си, представям си се с надути бузи, вирната брадичка и изпъчени гърди и си казвам "Ауу, колко си мъдра и важна". Това винаги много ме разсмива - а какво по-добро лекарство за гордостта и суетата от чувството за хумор.... И си следя видовете изречения - старая се да не използвам императиви - чуя ли ги от устата си, замествам ги със съобщителни. А съобщителните, когато това е възможно, замествам с въпросителни - така вместо да слушам моето собствено мнение, чувам какво мислят другите. Често чувам и научавам от децата неща, за които сама никога не бих се досетила... Още по-добре ме учи мълчаливото наблюдение (вкл. и на себе си) при максимално възможна свобода на наблюдаваните в определена ситуация... Ситуацията винаги е по-мъдра от участниците в нея - както обича да казва Лазарев... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Септември 1, 2007 Доклад Share Добавено Септември 1, 2007 Донче, Ина - това за размахването на учителски/родителски показалец много ми хареса. Наистина трябва да се осъзнаваме в такива моменти, а не да прекаляваме. Лагорда - От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.Притчи 23:23 Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума. Трудно е да кажеш – тази любов, тази истина, тази мъдрост, това знание е мое. Мъдростта ни помага да се справим с противоречията, най-вече вътрешните. Нещата в живота са свързани и само с мъдрост, или само с любов, или само с истина не става. Познаването на едното води до разбирането на другото. Но това е един дълъг процес, един живот не стига. "Човек се учи, докато е жив", то хубаво си е казано. Добре е като стигнем донякъде в житейските уроци да не забравяме това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Септември 1, 2007 Доклад Share Добавено Септември 1, 2007 " Учи се от всички-това е Мъдростта " Рави Шапиро И ученият, и простият имат право да дават мнението си. Разумният ще ги изслуша и ще отдаде правото на единия от тях. Петър Дънов-"Ценности на любовта" За да дойдеш до мъдростта не стига само знанието, трябва да го приложиш и на практика. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Септември 1, 2007 Доклад Share Добавено Септември 1, 2007 (edited) За да дойдеш до мъдростта не стига само знанието, трябва да го приложиш и на практика. Напълно съм съгласен за практиката С уговорката ,че мъдроста се намира не само в знанието . Всъщност лесно е да се възприема мъдрост отвсякъде , но друго ми се види трудно как да се отсява(асимилира) истинската и най- полезната мъдрост изглежда това зависи от преценката и разумноста на човек . Редактирано Септември 1, 2007 от bee_bg Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Септември 2, 2007 Доклад Share Добавено Септември 2, 2007 (edited) И ще ти дам съкровища, пазени в тъмни места. (Исая 45, 3 - Духът на Мъдростта, Заветът на Цветните Лъчи) Ценна мисъл за годината: "Никой войн не би оспорил, че знанието понякога може да бъде изключително страшно, особено знанието, което застрашава чувството ни за сигурност. Повечето хора просто нямат куража да се сражават, съзнавайки че това би поставило на изпитание най-скъпоценните им схващания и любими вярвания. Изправени пред подобни предизвикателства, те по-скоро ще проявят малодушие и ще избягат, отколкото да приемат възможността, че може да им се наложи да се откажат от идеи, които винаги са били в основата на всичко важно за тях. Страхът от загуба може да бъде толкова смазващ, че ако бъде притиснат да влезе в подобна битка, човек по-скоро може да прибегне до самоубийство, отколкото да я приеме. Да избягаш от даден път, защото не можеш да приемеш битките, пред които те изправя той, означава да си страхливец. По същия начин, да се отвърнеш от път, понеже той не е отговорил на първоначалните ти очаквания, е пълна глупост. В никой от тези два избора няма истинска яснота, тъй като единият се гради на страх, а другият - на преценка, основаваща се на амбиция. При страха и амбициите липсва трезвата преценка, а при нея всякакъв бъдещ напредък би бил изместен от провал. От друга страна, понякога виждаме как дори когато човек е разбрал, че поетият от него път не му подхожда, той продължава да го следва само защото не смее да се откаже от него. Да го изостави означава да признае пред себе си и пред другите, че е сбъркал. Той приема това като обида към самия себе си и може би към околните. В подобен случай той започва ревностно да защитава избрания път и прави всичко възможно да оправдае рационално своите действия" Теун Марез, Завръщането на войните Редактирано Септември 2, 2007 от aorhama Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Michelle Добавено Декември 8, 2007 Доклад Share Добавено Декември 8, 2007 На един човек му трябва доста време, за да проумее какво е това МЪДРОСТ. Естествено четенето на книги е от полза, но литературата трябва внимателно да се подбира. Също така трансформацията е много важна - как ще приемеш цялата информация.. как ще я трансформираш. В основата на всичко стои УМЪТ, ДУХЪТ и ТЯЛОТО, и нито една част не може без другата. Съзнанието ти трябва да се изпълни с прозрения за смисъла на живота и малко известни техники за изкуството да се живее с повече жизненост, креативност и щастие. Всеки има право и може да използва древни принципи за това как да живее по-дълго, да остане по-млад и да изпитва много голямо щастие. Чрез свързаните дисциплини за себевладеене и поемане на отговорност за самия себе си човек може да се научи никога да е изпада в хаоса на кризата, в който сега е нашият живот. Човек осъзнава потенциалните съкровища скрити в собственото му съзнание, които чакат да бъдат употребени за по-висши цели. Ох..това е една адски дълга тема на разговор... Забелязвайте красотата в най-обикновените неща. Поглъщайте всичко очарованието на звездните нощи и магията на капчиците вода по листата след дъжд. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 22, 2008 Доклад Share Добавено Юли 22, 2008 Днес ми попадна един интересен пасаж от книгата "Тибетското изкуство на живота" на Кр. Хансард и реших да съживя темата: "Няма съвършена мъдрост и съвършено знание за мъдростта. Тя е вплетена в същността на всеки човек и е индивидуална, колкото самите нас. Не трябва да бъде насилвана, а просто разбрана. Тогава тя естествено ви дава възможност да се възползвате от нея. Свързването с източника на мъдростта става със спечелаване на битката на сърцето. Това е война между емоции и интелект, правилното и погрешното, доброто и злото. Победата идва, когато опознаете личната си същност. Истинската мъдрост се проявява в отношенията с другите и едно от ценните й качества е това, че ви прави способни да постъпвате като състрадателни, скромни и добронамерени хора." Какво мислите за този пасаж? Достатъчно е самостоятелен - искам да кажа постарах се да не е "измъкнат" от контекста. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юли 23, 2008 Доклад Share Добавено Юли 23, 2008 (edited) чудесен е пасажът , Диана. Винаги съм мислила така ,че няма съвършена и универсална мъдрост ,и достатъчно изчерпателно знание за мъдростта . Защото ,да тя е вложена във всеки от нас , намира уникално проявление и приложение . Естествения път на разбиране и допускане на мъдростта е заложен дълбоко във вътрешния свят на хората , но понякога ние самите сме отдалечени от вътрешния си свят. И нещата спират да се случват по естествения си път , по естествения си начин . Тогава идват на помощ именно Универсалните Истини ,да съдействат за възстановяването на тази връзка на съзнанието и вътрешния мъдрец у всеки един човек. И все пак каквото и решение човек да вземе ,няма непоправими неща , за всичко ще се намери изкупление и изцерение ,стига да иска това. Редактирано Юли 23, 2008 от Ина Трифонова Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
KirilChurulingov Добавено Октомври 25, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2010 A Mъдър човек може да бъде само онзи, който обича истината...Beinsa Douno Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Октомври 25, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2010 Сега си мисля, че мъдростта може би се състои в умението да приемаш каквото е и се случва около теб с Любов и Внимание. Без съмнение - Разбиращото Приемане на всяко нещо - е Мъдрост... Смиреномъдрие... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Октомври 25, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2010 (edited) Мъдростта е достойнство. Хареса ми определението за мъдростта в Уикипедия - ето го : "Мъдростта е една от достойнствата на човешката личност, подобно на героизмът и красотата. Мъдростта се явява съчетание на жизнения опит, рационалното познание и интуицията. Мъдрост също така е знанието за това кое е добро и правилно, както и заедно с това проницателността, прозорливостта и проникновението, способността за вникване [1]. Има разпространено мнение, че в основата на мъдростта лежат шест качества на характера: съчувствието, състраданието, алтруизмът, себепознанието, емоционалната стабилност и определено ниво на социализация." За да бъде мъдър човек е необходимо да притежава гореспоменатите качества на характера,което означава,че мъдър може да бъде и човек без дипломи и образование.Моята баба по бащина линия беше неграмотна,но мъдра.Всичко,което което ми е казала под формата на съвет се е потвърдило на 100%.Тя вярваше в Бог и водеше чист живот. Ако към качествата на характера се прибавят и знанията получени в учебни заведения и извън тях,интуицията,проницателността,прозорливостта,способността за вникване,знанието за добро и правилно,то тогава човек става Мъдрец,какъвто е бил Учителя. Редактирано Октомври 25, 2010 от Пламъче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Октомври 25, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 25, 2010 Яков 3 глава: 1 Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане. 2 Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло. 3 Ето, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло. 4 Ето, и корабите, ако и да са толкова големи, и се тласкат от силните ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат на където желае кормчията. 5 Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва! 6 И езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, ни, а сам той се запалва от пъкъла. 7 Защото всякакъв вид зверове, птици, гадини и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството; 8 но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова. 9 С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие! 10 От същите уста излизат благословение и проклетия! Братя мои, не трябва това така да бъде. 11 Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода? 12 Възможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка. 13 Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта. 14 Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината. 15 Това не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска; 16 защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо. 17 Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна. 18 А плодът на правдата се сее с мир от миротворците. Ани и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Ноември 6, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2010 "Мъдростта не носи нищо друго, освен печал".Тази сентенция най- ясно отразява моята гледна точка.Между другото едва ли мъдростта е нещо статично, това е един безкраен процес на усвояване на житейските уроци, в разнообразни комбинации, мисленето трябва да е абстрактно, безпристрастно и по волята Божия... Ани 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
KirilChurulingov Добавено Ноември 13, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 13, 2010 (edited) "Мъдростта не носи нищо друго, освен печал".Тази сентенция най- ясно отразява моята гледна точка.Между другото едва ли мъдростта е нещо статично, това е един безкраен процес на усвояване на житейските уроци, в разнообразни комбинации, мисленето трябва да е абстрактно, безпристрастно и по волята Божия... " "Казвам: когато няма връзка между живота и законите на Любовта,Мъдроста и Истината, хората не могат да правят връзка и между радост и страдание." " Ако сте в духовния свят и пожелаете грозде, трябва да се качите на планината, където всеки ден има гроздобер. Не мислете за утрешния ден. Като работиш в духовния свят, там всеки ден има прясно грозде, от което ще ядеш. Вечер, като се връщаш у дома си, ще имаш опитността от това, че ще платят за труда ти. Някой казва: „Аз не искам да работя на лозе, не искам да бера грозде“. – Щом не искаш да береш грозде и радости няма да имаш. " Чистене на съзнанието ,Беседа от Учителя, държана на 31 юли 1931 г., 5 ч. сутрин. Редактирано Ноември 13, 2010 от KirilChurulingov Розалина, Ани, Мария-София и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Ноември 13, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 13, 2010 "Мъдростта не носи нищо друго, освен печал".Тази сентенция най- ясно отразява моята гледна точка.Между другото едва ли мъдростта е нещо статично, това е един безкраен процес на усвояване на житейските уроци, в разнообразни комбинации, мисленето трябва да е абстрактно, безпристрастно и по волята Божия... Права си, Павлета. Но това което носи печал дали е мъдрост идваща отгоре, както казва апостол Яков или просто натрупано и необработено все още знание? Може би тежестта му ни води към тази печал, но тя е временна. Като минаване през тунел. Следва светлина, свобода и радост. Това е истинската мъдрост, за която Учителя казва: Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените същества са създали, и всички неща, които човеците са създали. (900 мисли на Учителя, Лалка Кръстева) Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
томи Добавено Ноември 13, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 13, 2010 Мъдрост е : Да Любиш ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 13, 2010 Доклад Share Добавено Ноември 13, 2010 Мъдростта свързвам със знанието, което сме приложили в живота си, т.е. вече сме го изпитали поне веднъж на практика и втория път можем да го приложим още по-добре. С други думи: мъдростта е способността ни да прилагаме знанието си. Пламъче, Cveta5 и Мария-София 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
спарк Добавено Февруари 23, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 23, 2011 Оразование и Мъдрост са две различни неща.Образования, чете книги написани от хора,във повечето случаи Те попадат във хауса на Невежеството-Мъдрия,чете гниги написани от Бога,във всички случаи Той (Тя)попатат във хармония със Знанието. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
KirilChurulingov Добавено Февруари 24, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 24, 2011 Мъдростта е подобна на вълна: нахлувайки, тя ни облива и отнася всичко ненужно, безполезно, излишно и безсмислено, като оставя само най-ценното и полезното изчистено и преобразено. Знанието – това е опит, натрупан в процеса на менталното развитие и поставен в служба на света, опит, използван в името на разкрепостяването на стегнатата в рамките на условностите индивидуалност. Ако човек има едновременно и любов, и знание, той – при условие, че го ръководи душата – може да синтезира в себе си тези две качества и по такъв начин да придобие мъдрост, която е висша потенция на знанието-в-любовта. Джуал Кхул - Тибетеца Мария-София 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Нилюфер Добавено Септември 20, 2011 Доклад Share Добавено Септември 20, 2011 Мъдрост е да не се оплакваш и да не натоварваш другите с ежедневните си проблеми. Мъдрост е да умееш да се усмихваш, дори когато плачеш. Мъдрост е да не пречиш на никой, но и да се дистанцираш от натрапници. Мъдрост е да пожелаеш да се промениш и да бъдеш различен. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дао Добавено Август 24, 2013 Доклад Share Добавено Август 24, 2013 Майстер Екхарт “Когато тихо мълчание обгръщаше всичко и нощта в течението си бе стигнала до средата, слезе от небето Твоето слово.” (Прем. Сол. 18:14, 15) Най-доброто и най-благородното, до което можеш да стигнеш в твоя живот, е да замълчиш и да оставиш Бог да говори и действа. Колкото повече привличаш собствените си душевни сили към единство и към забрава на онези неща и образи, кито някога си възприемал, толкова по-близо ще си до Словото и толкоа по-добре ще го приемаш. Ако би могъл да станеш напълно невеж за всички неща, да загубиш даже знанието си за себе си, то в душата ти ще пребивава мир и покой, в които Той ще изрече Словото си и себе си – не някой образ, а себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Август 24, 2013 Доклад Share Добавено Август 24, 2013 Мъдростта не се се постига целенасочено. Постигаш я като "загубиш даже знанието за себе си" "Прошката Не Е Истинско Състрадание! Какво е да си състрадателен?...Моля, открийте го за себе си, почувствайте го - дали ум, който е наранен, който може да бъде наранен, може някога да прости?И може ли такъв ум, който е способен да бъде наранен, който култивира добродетел, който е съзнателен за великодушие, може ли такъв ум да е състрадателен? Състраданието, като любовта, е нещо, което не е от ума. Умът не е съзнателен за себе си като състрадателен, като обичащ. Но в момента, в който простиш съзнателно, умът подсилва своя собствен център в своята болка. Затова умът, който съзнателно прощава не може никога да прости, той не знае опрощаването, той прощава, за да не бъде допълнително наранен.За това е много важно да открием защо умът всъщност запомня, складира. Защото умът постоянно търси да увеличи себе си, да стане голям, да бъде нещо. Когато умът е склонен да не бъде нещо, да бъде нищо, абсолютно нищо, тогава в това състояние има състрадание. В това състояние няма нито опрощаване, нито състояние на нараняване; но да раберем това човек трябва да разбере съзнателното развитие на ‚мене‘-то.Така, докато има съзнателно култивиране на някакво специфично влияние, някаква специфична добродетел, не може да има любов, не може да има състрадание, защото любовта и състраданието не са резултат от съзнателно усилие! Джиду Кришнамурти (1895-1986)" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 24, 2013 Доклад Share Добавено Август 24, 2013 Ако желаеш да си глупак, мъдрец няма да станеш. Трябва да уважаваш мъдростта, да я почиташ, да я издигнеш на пиедестал, да се учиш от нея и така с времето ще я придобиеш. Когато човек забелязва мъдростта в другите хора; когато взима пример от тези, които я проявяват, това е вече стремеж - неосъзнат, но стремеж. Уважаваш ли едно качество в другите, това вече е стремеж да го придобиеш. Почитта към мъдростта е стремеж да я придобиеш. Който твърди, че не иска да е мъдър, той е срещу мъдростта изобщо и тя ще бяга от него. Според мен човек трябва твърдо да заяви желанията си. Ако обича мъдростта, той трябва да желае постигането й. Това е първата много важна стъпка. Следващата стъпка са правилните методи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Август 24, 2013 Доклад Share Добавено Август 24, 2013 Ако можеш да запазиш бистър ума си, когато всички около теб губят своя и обвиняват теб за това...Ако можеш да вярваш в себе си, когато всички се съмняват в теб и все пак да не пренебрегваш тяхното съмнение...Ако можеш да чакаш и не се умориш от чакане...Ако бъдеш излъган, но сам не отвърнеш с лъжа...Ако бъдеш намразен, но сам не даваш път на омразата в теб, и все пак да не изглеждаш много добър, нито да говориш твърде мъдро....Ако можеш да мечтаеш и да не правиш мечтите свой господар...Ако можеш да мислиш и да не правиш мислите своя цел...Ако можеш да срещнеш триумфа и катастрофата и еднакво да се отнесеш към тези двама измамници...Ако можеш да понесеш да чуеш истините, които си изрекъл, да бъдат изопачени от подлеците, за да направят капан за глупците... Ако можеш да говориш с тълпите и да запазиш своите добродетели, и да вървиш с кралете, без да губиш връзка с народа... Ако нито враговете ти, нито най-големите ти приятели могат да те наранят...Ако всички са близки с теб, но никой твърде много... Ръдиард Киплинг "Ако" - за мене това е мъдрост + още две неща да знаеш кога да спреш ...и кога да си тръгнеш Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Сескиф Добавено Май 12, 2023 Доклад Share Добавено Май 12, 2023 В 22.06.2006 г. at 22:06, PeaceMAker каза: Може ли да ми поясниш какво разбираш под първа и втора ръка за знанието ? Според мен лично едно знание или е полезно и истинно или не. Не бях чувал за такава характеристика досега. Да можеш да чуеш Господа какво ти говори и да му цитираш Словата дословно! Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.