27.01.2008г. - Христовият закон примирява и освобождава хората

[Слънчева]

Мисъл на деня - 27 Януари 2008 г.

"Един евангелист разправял една своя опитност: „Откак станах евангелист и се свързах с Евангелието, каквото замислях да правя, все се измъчвах. Исках свободно да си поиграя на хорото, да се хвана до някоя мома, но Евангелието ме измъчваше. Исках да започна търговия, но Евангелието ме измъчваше.” Казвам: този човек не е разбрал Евангелието, има нещо криво в неговите разбирания. Като чел Евангелието, той изпаднал под закона на страха – Мойсеевия закон. Каквото замислял да прави, той все се страхувал да не сгреши. Мойсеевият закон ограничава хората, предпазва ги от греха, а Христовият закон ги примирява и освобождава."

Из Права мисъл, Лекция от Учителя, държана на 1 октомври 1930 г., София, Изгрев.

[Багира]

В началото на беседата чета:

Няма по-велико изкуство в живота на човека от това, да се научи да мисли. Откак животът съществува, в него е вложена главната задача да научи човека да мисли правилно. Всичко друго е второстепенно нещо. Ще кажете, че задачата на човека е да живее добре. Как ще живее добре, ако не мисли правилно?

Много въпроси. 1. Дълго е човешкото съществуване и още няма сериозни признаци за научаване за правилно мислене; 2. Както и да гледам на живота у нас... много, много неправилно мислим! 3. А всъщност какво значи човек да живее добре? Може би това точно е най- сериозния проблем- не виждаме правилно крайната цел? Как всъщност ще да изглежда добрият живот? Добър ли е животът, в който на 1, или 10, или 10 000 души животът е добър, а за останалите - никак не е? Принципно възможен ли е наистина добър живот тук? В който на другия край на благоденствието на едни да не стои мизерията на други?

А какъв е критерият за права мисъл?

Коя мисъл е права? Права мисъл е тази, която е абсолютно свободна, която не се ограничава, която не се влияе от нищо. Всяка мисъл, която се огъва на една или на друга посока, която се ограничава от някакви желания, влиза в областта на обикновените мисли.

..................

Мисъл, която се изменя, не е права. Който мисли право, и като млад, и като стар поддържа една и съща мисъл.

И богомилите имат подобен критерий. И Лао Дзъ. И не само те. Изглежда е добър критерий.

[Слънчева]

Нашите страхове и нашето безверие /на българите/ са голямата пречка да успяваме.

Липсата на Вяра ни кара да се крием от себе си, да търсим причини за неуспехите си вън от нас. Да бягаме от отговорност, от съвестта си.

Като ученици, вие трябва да се стремите към правата мисъл. Какво става отвън, това да не ви смущава. Това, което съди човек, е специфично състояние. То не е естествена проява на човека. Домът не е създаден върху основите на съдбата. Домът е създаден върху основите на Любовта. Обаче ако синът и дъщерята грешат, все ще дойде отнякъде председателят на съда и ще ги осъди. Това е неизбежен процес. След това иде приложението на съдебното решение. Майката или бащата, един от тях ще вземе тоягата и ще наложи сина или дъщерята на общо основание. Някога по-големият брат, или по-голямата сестра, изпълнява съдебното решение върху по-малките братчета или сестричета. Няма човек, който като дете да не е налаган от родителите си

Изгуби ли вярата си в Бога, човек изгубва основата на своя живот. Щом изгуби основата на живота си, той пада под уровена на обикновения човек. Докато се държи за своята вяра, за правата мисъл, човек е свързан с Бога и може да разчита на Него при всички случаи на своя живот. Изгуби ли вярата и правата си мисъл, човек всичко изгубва. Човек трябва да съзнае, че не е той фактор на своя живот. Той е само изразител на Онзи, Който работи в него. Божият Дух работи в човека и съгражда неговия живот. Затова е казано: „Не огорчавайте Духа, с Когото сте свързани“.

Следователно задачата на човека, като ученик на живота, е да се учи и да прилага придобитото знание. Като ви дойде някакво страдание, не роптайте против Духа, да Го огорчавате, но благодарете, че ви е дадено това страдание, да познаете Бога, да видите Неговата Мъдрост. Когато страдате, знайте, че Бог е задна стража и ви помага. Така постъпи Той и с евреите, когато Моисей ги изведе от Египет. Те вървяха напред, а Бог остана зад тях. Той изпрати силен вятър, който изсуши морето и направи път, свободно да минат през него.