selin Добавено Януари 25, 2008 Доклад Share Добавено Януари 25, 2008 (edited) Донка Как да различаваме първоначалните Божествени чувства и желания от подпушените? Това беше и още е най-сериозният въпрос в ежедневието ми - защото за мен красивите и добри думи си остават само празни опаковки, ако не мога да ги вплета в него. Редактирано Януари 25, 2008 от selin Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Януари 25, 2008 Доклад Share Добавено Януари 25, 2008 Няма нищо по-лесно от това... ако човек слуша сърцето си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 25, 2008 Доклад Share Добавено Януари 25, 2008 нищо по-лесно от това... ако човек слуша сърцето си Кок се настройва китара? Желанията и чувствата съпроводени ли са с обич и любов? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selin Добавено Януари 25, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 25, 2008 Прочетох темите “За духовните изпитания”, “Как да разпространим Словото”, “Оставете всичко на Бога, Той ще оправи работите ви” и си зададох въпроса,до колко човек търси,чете и говори за Словото,и до колко го прилага в живота си.Не съм член на Бялото Братство,нито на друго подобно.В момента чета “Изворът на доброто”,някой я беше поместил в поста си,за което много му благодаря!Четейки се удивлявам!До тези прозрения ме е довел,по един или друг начин,житейският ми опит.В този форум срещнах много хора имащи и търсещи тези опитности.Повечето усещам вече,като стари приятели.Но в живота си съм срещала и хора от различни”църкви”,здраво вкопчили се в убежденията си с безумен прочит и разбиране на Истината.Не ми е работа да им разяснявам как,какво и защо,излишно е(а и все още си дялкам своите трески)Живота ще се погрижи за това.Но има и хора нуждаещи се,искащи и търсещи...на тях им предлагам да търсят приложението. Валентин Петров "Истинското знание е само приложеното знание." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 26, 2008 Доклад Share Добавено Януари 26, 2008 Благодаря ти, селин, за темата! Преди няколко години бих погледнала много скептично на нея - щях да си представя онези американски мисионери с бели ризи и вратовръзки, които обикалят нашия град и спират хората, за да ги напътват към Бог и църквата им... Сега разбирам какво означава това... Колкото повече говорим за Словото и Бог в ежедневието си, май толкова по-малко работа вършим... истинска. Начин на живот - ами когато някой или нещо ни накара да се чувстваме недоволни или открито ни обяви за враг - да успеем да запазим любовта си и към него и към себе си, спокойствието, радостта. Как? Ами аз се опитвам да погледна света и себе си през очите му - разбирам го и му оставям свободата да мисли и да бъде какъвто е. Така и аз оставам свободна... Тази вечер четох една беседа - там Учителя казваше - цитирам по памет - "да оставим ли свободни недоволството, критиката, лошите си мисли - не! Но нали и те са от Бог изпратени и с любов трябва да се отнесем към тях? Да, но какво означава това? Като ти кацне един паразит, една мрачна мисъл или чувство на главата, свободен ли ще го оставиш? Не, защото е дошъл неканен - ще го свалиш с любов, ще го разгледаш и ще разбереш откъде ти е дошъл и защо. После ще му предложиш да го нахраниш с истинска храна - с любов и добри мисли. Той ще каже - но аз не мога да се храня с това. Е, ще кажете - ще се научиш..." Та нима всеки ден не ни се случва да ги ловим такива паразити и да ги учим с любов? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 27, 2008 Доклад Share Добавено Януари 27, 2008 (edited) selin не е и нужно да си член на никое братство. Тук, на Земята сме само ученици, които четем и опитваме да приложим Словото от беседите на Б. Дуно. Бялото братство е невидимо, то е Духът, който ни направлява. Учителя ни е оставил напълно свободни. Аз също имах момент, в който мислех, че някой някъде трябва да ме приеме, да ме прецени, но всъщност приемането е невидимо за обикновените сетива. Тук сме близки хора по дух, братя и сестри, ученици, търсещи. Хора свързани от новото разбиране и Любовта, приложена в живота ни... Донче, благодаря! Начин на живот - ами когато някой или нещо ни накара да се чувстваме недоволни или открито ни обяви за враг - да успеем да запазим любовта си и към него и към себе си, спокойствието, радостта. Как? Ами аз се опитвам да погледна света и себе си през очите му - разбирам го и му оставям свободата да мисли и да бъде какъвто е. Така и аз оставам свободна... Тази вечер четох една беседа - там Учителя казваше - цитирам по памет - "да оставим ли свободни недоволството, критиката, лошите си мисли - не! Но нали и те са от Бог изпратени и с любов трябва да се отнесем към тях? Да, но какво означава това? Като ти кацне един паразит, една мрачна мисъл или чувство на главата, свободен ли ще го оставиш? Не, защото е дошъл неканен - ще го свалиш с любов, ще го разгледаш и ще разбереш откъде ти е дошъл и защо. После ще му предложиш да го нахраниш с истинска храна - с любов и добри мисли. Той ще каже - но аз не мога да се храня с това. Е, ще кажете - ще се научиш..." Редактирано Януари 27, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 27, 2008 Доклад Share Добавено Януари 27, 2008 Съгласна съм със Селин, че догматиците винаги ще издигат своето нещо в култ и всичко останало ще отричат. Имах възможност да се запозная отблизо с тази психология през последните години, защото Господ доста ме събираше с такива хора - ортодоксални евреи, католици, евангелисти, будисти, разни братства, какво ли не... Всички са един дол дренки в неспособността си да видят нещо отвъд буквата, съответно в подпушените си възприятие за Живото Слово. И все пак, както казваше един будистки монах, наличието на някаква вяра, макар и догматична, е по-добро от тоталния материализъм. Затова и Буда говорил на брамините за богове, донякъде ползвайки тяхната терминология, която иначе за неговото учение е безпредметна, но по този начин той е намерил разбираем език за всички тези хора. Път от хиляда крачки започва от първата, казват китайците. Значи в една ситуация, в която имам възможност в устата на човека с голямата лъжица да налея нещо, което той очевидно не може да смели, или възможност да му подам с по-малката лъжичка, но нещо смилаемо, кое да избера? Всички догматици, с които съм си имала работа имаха някакво уважение към мен. Естествено, бях своего рода екзот с убежденията си, но те усещаха някак си, че имам познанието за собствените им догми и нещо повече. На една моя приятелка евнагелистка веднъж казах: ето, аз те разбирам и съм съгласна с твоята религия, затова можем дбре да общуваме, но моята гледна точка ми позволява да виждам общото между твоята религия и всички останали. Не виждам конфликт, а ти виждаш конфликт и разделение. Кое от двете е Божествено? И кое е човешкото? Действително, от една страна догматиците знаят, че Бог обича всички хора еднакво, в същото време търсят изключение от правилото, когато става дума за религията или веруюто им - там хората се делят на правоверни или неправоверни. Тази мисъл от Бога ли е? Имам една близка приятелка еврейка. Един "бял брат" непрекъснато й говореше разни неща, искаше да я вкарва в правия път един вид. Тя се държеше приятелски, не се настройваше срещу него, само веднъж ми спомена, че й е малко досадно и неприятно, когато започне да плюе евреите пред нея. Че тя си се чувства добре като еврейка и не разбира защо това трябва да е повод за агитация. След известно време този бял брат се разболя от рак и скоро след това умря. Приятелката ми е жива и здрава - предполагам за това допринася миролюбивото й отношение към света и към хората, вкл. и към тези, които хулят корените й. Кой тук е по-мъдър? Кой черпи повече от Божествения източник? И кой е по-близо до Словото? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selin Добавено Януари 27, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 27, 2008 Благодаря на всички!Згряхте ми душата Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 27, 2008 Доклад Share Добавено Януари 27, 2008 Следователно причината за вътрешната хармония или дисхармония в човека се дължи на неговата мисъл. Ако мисълта е права, човек се радва на вътрешна хармония в себе си. Правата мисъл свързва човека с причинния или реалния свят, или по-право казано – с Бога. Който има права мисъл, той е в хармония с всички Божии прояви. Той държи името Божие в чистота и светост. Няма ли права мисъл, човек изпада в противоречия и е готов да припише всички неуспехи и нещастия на Бога. Ако жена му не е добра, ако децата му са непослушни, ако работата му не върви добре, той държи Бога отговорен за всичко. Той казва: „Не съм виновен аз. Виновен е Онзи, Който е създал света“. Едно трябва да знаете: Бог е създал положителните, красивите и велики неща. Вън от тях, всичко останало е човешко изобретение. Правата мисъл е излязла от Бога, а кривата – от изопаченото в човека. Правата мисъл и на небето, и в ада е една и съща. Всяка мисъл, която е красива на небето, а грозна в ада, е човешка. С тази мисъл нищо не се постига...................................... ......Сега не е въпрос за играта. Всички познавате играта. Вие сте играли като деца, като млади моми и момци, като младоженци, но не сте мислили право. Днес всички хора се нуждаят от права мисъл. Правата мисъл от нищо не се огъва. Тя прави човека смел, мъжествен, свободен. Тя е проводник на Истината, на знанието и на Любовта. Ако двама души, които имат права мисъл, се съберат на едно място, те имат красиви, правилни отношения. Между тях не се пораждат никакви противоречия. Когато изгуби правата мисъл, човек опорочава живата си. Той губи своята чистота и простота в отношенията и в разбиранията си. Като се натъкват на противоречия и изпитания, хората търсят нов живот, нови условия, които да ги освободят от затрудненията. Животът сам по себе си е един, не може да бъде нов или стар. Когато казваме, че търсим „нов живот“, ние подразбираме чист и свят живот. Под думите „стар живот“ разбираме кривите и изопачени човешки възгледи. И мисълта е една. Тя не може да бъде стара и нова. Стара мисъл е онази, която е изгубила чистотата си. Нова мисъл е чистата, девствена мисъл. Докато човек държи в ума си идеята за Бога чиста, неопетнена, той минава за девствен. Щом идеята му за Бога изгуби своята чистота и светост, и той изгубва своята девственост. Изгуби ли вярата си в Бога, човек изгубва основата на своя живот. Щом изгуби основата на живота си, той пада под уровена на обикновения човек. Докато се държи за своята вяра, за правата мисъл, човек е свързан с Бога и може да разчита на Него при всички случаи на своя живот. Изгуби ли вярата и правата си мисъл, човек всичко изгубва. Човек трябва да съзнае, че не е той фактор на своя живот. Той е само изразител на Онзи, Който работи в него. Божият Дух работи в човека и съгражда неговия живот. Затова е казано: „Не огорчавайте Духа, с Когото сте свързани“. Из Права мисъл Вяра, Любов, Мъдрост, Истина, Мир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.