Guest Кристиян Добавено Август 17, 2009 Доклад Share Добавено Август 17, 2009 Обичам да умея- умението пък е навик, а навикът- втора природа...Когато някой натисне бутончето и лампичката светне- обичам ала не обичам някой да натиска бутончето и лампата да светва- значи обичам да ми е тъмно...но когато е светло, за да обичам, трябва да си затворя очите, за да стане тъмно...Май (е, сега е вече август) любовта ще се окаже или сляпа- или, пък обичам да си затварям очите на светло- а това го умея много добре..Е, земятга е кръгла и накрая стигнах там, откъдето започнах: обичам да умея Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Август 18, 2009 Доклад Share Добавено Август 18, 2009 ... Възможно е да се обичат всички и всичко - учи се човек на това цял живот.... ако го иска разбира се. Здравословно е - даже е целебно - от личен опит! Оздравях от всичките си болежки, когато осъзнах,че обичам еднакво слънцето, дъжда, тревата, дърветата и най-близките си хора, и тези, които са ме наранявали, и тези, които са се опитвали да отнемат свободата ми (всъщност те ли?). Да обичаш еднакво всичко означава "да го разбираш, да му се радваш, да те е грижа за него и да го оставяш свободно". Как точно - това е вече въпрос на прояви, а те са безкрайно различни.... ... Четейки горният цитат, аз бих казал същото за себе си... "Възможно е да се обичат всички и всичко", но от гледна точка на нещата и хората, които засягат лично мен. Дори когато си наранен, неразбран, унизен,...човек може да намери достатъчно основание да обича като разбере ответната страна, да намери смисъла от урока, който му се предлага от Невидимият свят...В този ред на мисли съвсем реално е да изпиташ радост и дори да се погрижиш за "дразнителя", да го оставиш свободен да учи своите уроци и да се развива.Много е правилно и това, че "човек се учи да обича цял живот"... Дълбоко прозрение! За жалост обаче, човек не живее изолирано и най вече е социално ангажиран в едно общество. Това предполага, че обичта излиза от личното обкръжение... Какво имам предвид? - Например нещата, които мен ме биха отвратили, това са лъжата и насилието. Разбира се, че когато те се проявяват между възрастни хора, някак си може да се намерят достатъчно мотиви, човек до проявява разбиране за тях (карма, следствия, уроци, израстване...) Какво можем да кажем за насилието върху деца обаче? Може би това е моя слабост, но в никакъв случай не мога да кажа, че обичам един педофил, еднакво както обичам всички останали. Някак си нямам сили (дори да имам възможности), да търся някакви окултни закономерности, оправдаващи подобно поведение. Нямам сили! От подобни действия дълбока се възмущавам и отвращавам, и те предизвикват в мен само погнуса... Как да обичам ЕДНАКВО както всички други такъв човек? Разбира се, че към такива хора не изпитвам омраза, ненавист,...НО в никакъв случай не мога да кажа, че ги и обичам, а за еднаква обич, дори май и не се замислям! Навярно, това ми е "ахилесовата пета". Изключението,...проява на слабост,... несъвършенство,...нещо върху което трябва да работя... Въпроса ми е (не само към Донка!), а към всички, които са писали, че подкрепят тезата за "обичта еднаква към всеки и всичко"... Имате ли такъв проблем като мен? Как сте го решили? Помогнете със съвети...? Поздрави. п.п. Надявам се, че няма да тръгнат да ме съветват хора, които не споделят - "обичта еднаква към всичко и всички" ! Това е мое верую, но уважавам и другата позиция, с която в спор не искам да влизам. Благодаря, Никола, за разсъжденията и за прекрасния въпрос! Възможна ли е "обичта еднаква към всичко и всички"? Няма ли да бъде накърнена тази обич, ако обичаш един педофил? Всъщност възможно ли е да го обичаш? Трябва ли? Понякога съм се чудил... имал съм моментни проблясъци, екстатични състояния, видения на духовната структура на определени хора... Мога да твърдя, а не просто да правя предположения - тази духовна структура на всеки един от нас е прекрасна, независимо от това какво той представлява като личност и как се проявява като личност - може да е педофил, изнасилвач, убиец... обаче духовната му структура е толкова красива и хармонична, че нито мога да намеря думи, за да я опиша, нито мога да я нарисувам. И нея няма как да не я обичаш... ако е постоянно пред очите ти, но... аз се питам - възможно ли е за един човек, колкото и да е напреднал той в духовно отношение, да пребивава постоянно в това състояние, при което да е видна информационно - енергийната матрица, по която са създадени човешките същества? (Всяко от тях си има своя собствена, уникална!) Ако отговорът е "да", значи е възможна обичта към всички и всичко. Лично аз, изхождайки от себе си, от своя собствен опит, се съмнявам (като че ли само Бог може да обича всичко и всички)... но оставям по принцип вратичка за такава възможност. Бих могъл да обичам духовната матрица на всеки човек, неговата божествена индивидуалност, но съвсем не бих могъл да обичам (и то еднакво) някои от личностните проявления на тези божествени индивидуалности, които за мен са отвратителни. (Няма какво да си кривя душата!) Не мога да прегърна по един и същи начин любимата си или детето си и педофила, изнасилвача, убиеца... Дори не знам дали последните изобщо бих ги удостоил с прегръдка. Добро постижение за мен би било, ако успея от съжаление да достигна до съчувствие към тях, защото те наистина са болни, с изкривена психика... далеч от първообраза, по който са създадени и който е наистина достоен за любов и възхищение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Август 18, 2009 Доклад Share Добавено Август 18, 2009 Възможно ли е да обичаме всички, колкото и отвратителни да са те? Христос каза: обичайте враговете си! Дали е по-лесно да обичаме серийния обиец, за когото сме разбрали от телевизията или някой обикновен човечец, който по стечението на съдбата ни е направил ред мрасотии в службата, например? Какво нещо е това любовта? Последните думи на Христос... Разпнат, поглежда с дълбока любов викащите по Него и казва: прости им, те не знаят какво вършат. А на сърцата на всички е прошепнал нещо... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 18, 2009 Доклад Share Добавено Август 18, 2009 (edited) ... Бих могъл да обичам духовната матрица на всеки човек, неговата божествена индивидуалност, но съвсем не бих могъл да обичам (и то еднакво) някои от личностните проявления на тези божествени индивидуалности ... Не е и необходимо да обичаш личностните му проявления. Думите „да обичаме враговете си“ се отнасят само за индивидуалността, за душата. Личността е само обвивка, тя не е истинския човек. Личността на престъпника е само едно неуспешно (или все пак частично успешно) проявление на божествената същност на човека. Защо е нужно да обичаме отражението (и то силно изкривено в случая с престъпника, а и в немалка степен при обикновените хора)? Не, никой не изисква от човека подобно нещо. Нито пък от светиите или ангелите. Редактирано Август 18, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Август 19, 2009 Доклад Share Добавено Август 19, 2009 Душите на тези, които вършат злини, са били дълбоко ранени преди това. Това са болни и нещастни хора, без мир, без истинско щастие. Те са слепи и глухи, неразбиращи себе си и света около тях. Нима всички ние не сме такива в една или друга степен? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Август 19, 2009 Доклад Share Добавено Август 19, 2009 А заети в "обичането си на някого" дали се научаваме да заобичаме себе си? А когато не сме се научили да обичаме себе си , дали можем изобщо да обичаме някого? И нужно ли е всъщност изобщо да обичаме "някого"... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Август 19, 2009 Доклад Share Добавено Август 19, 2009 Душите на тези, които вършат злини, са били дълбоко ранени преди това. Това са болни и нещастни хора, без мир, без истинско щастие. Те са слепи и глухи, неразбиращи себе си и света около тях. Нима всички ние не сме такива в една или друга степен? Привет, latina! И още как, но това е само едно от обясненията, поради което съществува злото. Може да се обобщи с една дума - предопределение. Ако човек не стигне до това "небе", че да съзре предопределеността, той може да си помисли, че злото съществува, поради неведението, което витае и затуля съзнанието, за да бъде то несъзнателно за това, или онова в някаква степен. Безчинство вършат неопитните, незрелите, т.е. тези, които не са натрупали въпросното количество житейски опит. Ако Духът тръгва своя еволюционен път от най-дребните частички, то неизменно достига и до "животинското царство", а от там преминава и към/в "човешкото царство". Духът е една голяма банка за информация. Животът, съществуването определя съзнанието. Ако съзнанието обитаващо тялото на човек е още в голяма степен животинско, то неизменно ще върши и животински дела. Животните обаче не са толкова отмъстителни и злобни, като хората. Пак са такива, но хората ги изпревярват доста в това отношение. Отговорът може да бъде открит в самосъзнанието. Колкото повече едно същество се самосъзнава като "аз", като "аз съм жив/о/а", като "аз съществувам", толкова повече е предразположено към агресия, към злост, към отмъщение, към насилие... и всичко това е породено от себичността и от неведението. Животните са по-малко самосъзнаващи се от колкото хората, защото умът им не е до такава степен развит, респективно мозъка. Желанието и жаждата на Душата, към аспектите на живота определят и нейния живот в него, като пребиваване. Ако нечия Душа все още жадува за насилие, то това не означава обезателно, че тя е била наранявана в предишни времена. Тъкмо обратното говорят наблюденията ми. Колкото Духът е по-млад, толкова е и по-жадна Душата му към това, или онова, толкова и повече желания има тя - желания за притежания, желания за изживявания, желания за себеутвърждание... Страданието и болката + Законът за Причината и Следствието имат много точна роля тук. Те учат Духът, като дават точно това, което Той, чрез Душата си е причинавял на света и на околните. Ако желанията на дадена Душа донасят страдание и нещастие на света, то Духът ще получи точно същия размер нещастие и страдание върху себе си, сблъсквайки се с болката, с разочарованието, с немоща... Така или иначе всеки Дух си заплаща дълговете и точно болката и страданието го учат и го извисяват. Опитва Духът, чрез Душата си от това, после опитва от друго и ако тези опити го вкарват в задължения към живота, то Законът неизменно ще си свърши работата. Наблюдавал съм деца, чията агресия и желание за подобна животинска опитност е изключително голяма и контрастна. Опитният Дух също бива нараняван, но разликата между двата вида Духове е, че единя въпреки всичко не отговаря на злото със зло, докато другия се опитва, поради низостта на Душата си, да отговори на злото с двойно, та даже и с тройно по-голямо в степен зло. Опитният Дух си има опит, а т.е. памет от изживявания, от живот и точно този опит и памет го прави да реагира различно от първичната реакция. Духът е един и същ във всеки и във всичко, но Духовете се различават по ниво на еволюция, по ниво на опитност, по разтеж в познанието. Колкото един Дух е по-висш, толкова и Душата му е по-извисена в стремленията си. Колкото един Дух е по-нисш, толкова и Душата му е по-първична в желанията си. Душата е част от Духа и чрез нея той израства, еволюира, развива се и трупа опитност, познание. "Първият Адам стана жива Душа, а последният Адам стана Животворящ Дух." Така е писано в Писанието и е така. Само дето човек не може да познае Духът си, дорде не обърне погледа на Душата си. Липсата на познание е равна на липсата на съзнателност. Независимо дали са добили опитност, или все още не са, Духовете си остават едно и също нещо - едно бяло платно, на което всеки рисува, чрез собственото си съществуване, чрез Душата си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
magih Добавено Август 20, 2009 Доклад Share Добавено Август 20, 2009 А заети в "обичането си на някого" дали се научаваме да заобичаме себе си? А когато не сме се научили да обичаме себе си , дали можем изобщо да обичаме някого? И нужно ли е всъщност изобщо да обичаме "някого"... Здравей, Диди. Дори да не се харесваме съвсем, това какво ни пречи да обичаме друг? Любовта не се ръководи, тя просто те посещава и на теб ти остава просто да обичаш. Аз лично не виждам връзка между двете "неща". Странно, но ние не се учим да обичаме, ние се учим да се приспособяваме. Хубавото е, че не е нужно да обичаме, защото това обичане няма да е истинско. Просто любовта не подлежи на контрол. На такъв подлежи действията, постъпки, но не и чувства. Дори да се опитаме да ги подтиснем, те ще са си там, в нас. Предполагам, можем да ги преодолеем, но това не означава, че ги контролираме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 29, 2009 Доклад Share Добавено Септември 29, 2009 Мога да обичам някого, само като обичам Себе си... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Септември 30, 2009 Автор Доклад Share Добавено Септември 30, 2009 "Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него." Как разбирате тази мисъл на Учителя? Днес вече зная отговорите на всичките си въпроси, поставени в тази тема. Преди няколко месеца ми се случи да усетя раждането на любовта на един човек към мен. За първи път през живота си съзнателно преживявам този процес - усетих как започна, наблюдавах развитието му, усетих края му, когато той направи своя избор. Невероятно красиво изживяване. В началото не изпитвах нищо, освен симпатия, но започнах да усещам неговите чувства и неговите чувства започнаха да събуждат ответни чувства в мен - а в началото не изпитвах нищо и не вярвах, че нещо може да се получи между нас. Любовта няма нужда от думи. Думите превръщат любовта в нещо друго. Думите са свързани с очаквания за ответ и всъщност са претенция към другия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Септември 30, 2009 Доклад Share Добавено Септември 30, 2009 Има думи понявга излишни за нас има думи в сърцата ни скрити. За какво ли да казваме всичко на глас щом са казали всичко очите?.. Замълчи, замълчи нима в наш'те очи всички чакани думи ги няма? Замълчи, замълчи виж в очите звучи туй, което с теб чувстваме двама... http://vbox7.com/play:82a1576d За всички обичащи и влюбени и изобщо за това прекрасно чувство... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Септември 30, 2009 Доклад Share Добавено Септември 30, 2009 (edited) "Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него." Как разбирате тази мисъл на Учителя? Днес вече зная отговорите на всичките си въпроси, поставени в тази тема. Преди няколко месеца ми се случи да усетя раждането на любовта на един човек към мен. За първи път през живота си съзнателно преживявам този процес - усетих как започна, наблюдавах развитието му, усетих края му, когато той направи своя избор. Невероятно красиво изживяване. В началото не изпитвах нищо, освен симпатия, но започнах да усещам неговите чувства и неговите чувства започнаха да събуждат ответни чувства в мен - а в началото не изпитвах нищо и не вярвах, че нещо може да се получи между нас. Любовта няма нужда от думи. Думите превръщат любовта в нещо друго. Думите са свързани с очаквания за ответ и всъщност са претенция към другия. Радвам се с тебе maggee .Хубаво си го казала . Аз обаче се замислих над тая мисъл на Учителя.Тук беше даден линк и аз прегледах книгата "Няма престъпна любов". Зачетох се с интерес ,но точно тая книга ми даде повод да мисля,че е много трудно и доста отговорно да се прави тематична подборка на мисли.Всяка мисъл,когато я чета вътре в беседата е в хармония с всички други мисли в тая беседа.Знаем,че Учителят понякога се е изказвал иносказателно.Веднъж срещнах две привидно противоречащи си мисли в една беседа.Съжалявам,че не съм в състояние сега да си спомня коя беше.Върнах се и препрочетох вече по-задълбочено цялата беседа.И тогава разбрах,но от целия текст,че няма никакво противоречие.Просто форма на т.нар.мозъчна атака.Беседите не са сложни,но трябва да се четат внимателно и с вникване. Също си мисля,че някои изводи са оставени да се досетим,да си ги формулираме след внимателен прочит.И това е предизвикателството.Иначе ако всичко е сдъвкано и смляно,човекът от началото на 21 век,може и да си каже.Това не е за мене.А Учителят е знаел,че това ще се чете и от нас. В тая мисъл,върху която ти си разсъждавала, ми се струва,че има някакво противоречие .Първото изречение го приемам веднага и го разбирам.На второто ме спира израза :"...не трябва да знае какви чувства имате към него."Сигурно и тебе това те е замислило през 2008,когато си задала тук въпроса си.Възможно е мисълта да не е предадена точно от стенографа,или редакционно при вадене от беседата.А може да е и съзнателен повод за размисъл . Като не знам от коя беседа е извадена ,няма как да разбера повече и ще се осланям на това да поразсъждавам,да анализирам собствени преживявания и да черпя идеи за разсъждение от споделени такива.Твоят извод ,например, на база личен опит , е много точен.Благодаря. Редактирано Септември 30, 2009 от Klaudia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Октомври 1, 2009 Автор Доклад Share Добавено Октомври 1, 2009 ...форма на т.нар.мозъчна атака... Именно. Съгласна съм, че е трудно да се интерпретира смисъла на думи, извадени от контекста, както и други хора по-рано в тази тема са отбелязали. Въпреки това тези мисли за любовта си заслужава да бъдат прочетени. Аз съм ги чела няколко пъти и всеки път откривам нещо ново. В същата тази книжка пише, че когато мислим за нещо или някого, ние всъщност упражняваме контрол върху него и в това се убедих практически съвсем наскоро. Някой изпраща мисъл, а я приемат всички. Ако мисълта е заредена със силна емоция, като любовта, тя добива и голяма сила. Ако е изпратена с любов, ще вдъхне любов. Ако е изпратена с желание за контрол, ще предизвика обратна реакция. Хората, които не са развили необходимата чувствителност, улавят мисълта, приемат я за своя и реагират със съответно усещане и евентуално действие. Промяната на мисълта води до промяна и на ефекта върху другия човек - повечето хора не осъзнават с каква сила разполагат. С думите се минава границата на несъзнателното и ситуацията се "материализира". А чувството на любов е достатъчно само по себе си. Това пише във всяка книга, това е казано във всяка песен и филм, това казва всеки написан стих, всяка нарисувана картина - а повечето от хората никога не успяват да го разберат. Но виждайки мъглата, в която съм била преди година и половина, осъзнавам, че където се появи истинско желание за разбиране, се появява и разбиране. Живеем в свят, който удовлетворява всяко наше истинско желание Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
r_aqua Добавено Октомври 1, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2009 Невероятно красиво изживяване. В началото не изпитвах нищо, освен симпатия, но започнах да усещам неговите чувства и неговите чувства започнаха да събуждат ответни чувства в мен - а в началото не изпитвах нищо и не вярвах, че нещо може да се получи между нас. Любовта няма нужда от думи. Думите превръщат любовта в нещо друго. Думите са свързани с очаквания за ответ и всъщност са претенция към другия. ...Замислих се,защото на мен ми се случва нещо подобно...Не мога да си го обясня,не можем и двамата...Само мога да потвърдя,че е невероятно.Нищо не говорим за това,то просто си е там...някаква енергия,нещо толкова силно,че всички други забелязват и питат какво става,а ние не можем да отговорим...То е там,а нас ни е страх да признаем...че нещо може да се получи...А в началото стана толкова неочаквано...Той си мислеше,че ще ни мине:-)Вече се убеди колко е различно...но пак го е страх да признае... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Октомври 4, 2009 Автор Доклад Share Добавено Октомври 4, 2009 ...Замислих се,защото на мен ми се случва нещо подобно...Не мога да си го обясня,не можем и двамата...Само мога да потвърдя,че е невероятно.Нищо не говорим за това,то просто си е там...някаква енергия,нещо толкова силно,че всички други забелязват и питат какво става,а ние не можем да отговорим...То е там,а нас ни е страх да признаем...че нещо може да се получи...А в началото стана толкова неочаквано...Той си мислеше,че ще ни мине:-)Вече се убеди колко е различно...но пак го е страх да признае... Това е любовта Любовта не може да се обясни, ще те разбере само човек, който е изпитвал това, което думите не могат да пресъздадат. Педи 2 дни бившият ми приятел имаше имен ден. Разделени сме от 3 години и се чуваме 2-3 пъти в годината без повод, който когато се сети. Та аз се сетих, че има имен ден и се замислих дали да му честитя, но реших - щом съм се сетила, нека го направя. Той беше възхитен, каза ми "Как ми се обаждаш винаги, когато мисля за теб?" А аз за сетен път се убедих, че където има любов, има и връзки. И че любовта, където я е имало, винаги си остава. Остана ми само въпросът - аз ли съм се сетила за него или той за мен? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
r_aqua Добавено Октомври 5, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 5, 2009 ...Замислих се,защото на мен ми се случва нещо подобно...Не мога да си го обясня,не можем и двамата...Само мога да потвърдя,че е невероятно.Нищо не говорим за това,то просто си е там...някаква енергия,нещо толкова силно,че всички други забелязват и питат какво става,а ние не можем да отговорим...То е там,а нас ни е страх да признаем...че нещо може да се получи...А в началото стана толкова неочаквано...Той си мислеше,че ще ни мине:-)Вече се убеди колко е различно...но пак го е страх да признае... Това е любовта Любовта не може да се обясни, ще те разбере само човек, който е изпитвал това, което думите не могат да пресъздадат. Педи 2 дни бившият ми приятел имаше имен ден. Разделени сме от 3 години и се чуваме 2-3 пъти в годината без повод, който когато се сети. Та аз се сетих, че има имен ден и се замислих дали да му честитя, но реших - щом съм се сетила, нека го направя. Той беше възхитен, каза ми "Как ми се обаждаш винаги, когато мисля за теб?" А аз за сетен път се убедих, че където има любов, има и връзки. И че любовта, където я е имало, винаги си остава. Остана ми само въпросът - аз ли съм се сетила за него или той за мен? И при нас така се получава.Неговите думи в мойте уста и обратното...А в повечето случаи дори и трябват.Но е някак на приливи и отливи и понякога се отчайвам дали няма да се изморя само аз да излъчвам интензивната светлина.Не знам как вече да го убедя,че точно това се случва,колкото и да бяга ще се случи и че няма да мине.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Октомври 6, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 6, 2009 (edited) 1) «Изворът на доброто» (глава «Незнайната Любов») http://www.beinsadouno.com/downloads.php?id=30 НЕЗНАЙНАТА ЛЮБОВ Някой беше оставил на масата на Учителя голяма хубава ябълка. Учителят погледна плода, усмихна се и каза: - Идва някой ангел при вас, оставя ви едно благо или ви помогне и си отива. Не знаете името му. По същия начин постъпвайте и вие. Любовта няма много време да разказва коя е тя, как се казва, много е занята, затова оставя благата си и си отива. Обичай без да знаят хората, тогава и за тебе е добре. Онзи, който дава Любовта, не трябва да говори за Любовта си. И онзи, който приема Любовта, и той не трябва да говори. Когато някой обича, това да бъде тайна, другите да не знаят. Някой път искате да представите на хората как ви се е открила Любовта. Оставете това, не го казвайте. Това, което Любовта ви е открила, тя не иска да разказвате за него. Ако има нужда, тя ще го каже на другите. Слабостта на Якова не беше в любовта му към Йосифа, но в това, че изрази любовта си към Йосифа пред братята му. Те не трябваше да знаят за неговата любов. В това се заключава неговата грешка. Идейната Любов е безкористна. Може да обичате някого, без той да знае. Инак Любовта изгубва характера на безкористие. В това е разликата между човешката и Божествената Любов. Мъчно е да се спази законът на незнайната Любов! Това е само за напреднали Същества. Малцина са, които могат да спазят този закон. Когато обичате, радвайте се, че изпълнявате Божията Воля. Законът е такъв: кажете ли, че обичате, ще изгубите Любовта си, ще изгубите това, което имате. Любовта се скрива. Тя не позволява да я петните. Като обичате, нищо не говорете за Любовта си! Кажете ли някому, че го обичате, ще се явят противоречия. Пазете едно правило: не може да бъдете щастливи, докато не обичате с незнайната Любов. Не искам да вярвате в това. Ако искате, опитайте го за една година: обичайте без да ви знаят и ще проверите една истина. Трябва да бъдете извори, от вас да изтича вода и да полива душите, без те да знаят. ================================================================================ =============== Скъпи приятели,след като писах тук, по повод на въпроса на maggee: Цитат(maggee @ Jan 25 2008, 17:49) "Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него." Как разбирате тази мисъл на Учителя? получих от приятел тук във форума ЛС.Благодаря за подадената книга -"Изворът на доброто".Благодаря на приятеля,който откликна.Чудесно е ,че имаме този форум и Портала,където можем -да намираме отговорите на вълнуващи ни въпроси,да изучаваме Словото и най-вече да намираме нови приятели. П.С.maggee,аз намерих отговора ,който търсех по този въпрос. Редактирано Октомври 6, 2009 от Klaudia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Ноември 18, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 18, 2009 Любовта с думи не може да се изкаже.Може да се види само в очите!Ако този,когото обичате ви погледне в очите,ако той изпитва любов към вас,ще го разбере. Така тълкувам цитата! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
AriesWildChild Добавено Февруари 12, 2010 Доклад Share Добавено Февруари 12, 2010 (edited) "Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него." Как разбирате тази мисъл на Учителя? Предполагам на всеки от нас се е случвало да сподели чувствата си и да "оплете конците", дори в случаите на взаимност. Защо се плашат хората от любовта, защо не си позволяват да обичат и да бъдат обичани? Модераторската бележка: Горната мисъл е цитат от книгата Няма престъпна любов, с избрани мисли от Учителя Как ако не му покажа на въпросния човек чувствата си той ще разбере? Редактирано Февруари 12, 2010 от AriesWildChild Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.