shelter Добавено Юли 12, 2009 Доклад Share Добавено Юли 12, 2009 Странно какво става тук!? Аз съм "дете", което остана незаразено от Потърманията. Името Луциус свързах със светлина. Цялата тая история ми напомня на двойните картини на Ешер. Какво ли не се проектира в думите!? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юли 12, 2009 Доклад Share Добавено Юли 12, 2009 Обаче, има дни, когато ми е много трудно да съм такъв.... Има дни, когато и себе си не мога да обичам дори. Сигурно всеки ги е преживявал тези моменти. Е, аз съм откровен и ще призная, че дори е имало дни, когато в мен са звучали следните думи на Оскар Уайлд /Моля, да ме простите за цитата, ако ви прозвучи крайно. Но, авторът с типичното си чувство за хумор така изразява творческия си гений понякога./ "Мечтая си да имам криле... за да се изплюя на всичко от високо!" - Оскар Уайлд Здравей, LUCIUS Следя диалога дотук и честно казано не разбирам за какво е спора и лекия елемент на недоверчивост и тропване по масата, който се забелязва в бекграунда. Сега, по темата: трудно е да се обичат всички или по-скоро тази любов е лишена от онази емоционалност, с която бихме обикнали конкретен човек. Затова, според мен, няма вселенска любов, има вселенско привличане: подобното с подобното резонира. Аз също харесвам Оскар Уайлд, особено неговият "културен и социален цинизъм" ми допада. Но не забравям, че той е бил приеман за различен и съответно мразен, заради това. Затова според мен, обичането (а и мразенето, респективно отхвърлянето) не надхвърля субективната оценка и няма как всички да се обичаме, а и да обичаме еднакво нещо. Дори си мисля, че е и нездравословно И още нещо, темата е Обичате ли някого, предполагам, че Мая е имала предвид конкретен човек да се обича, а не вселената. Ако обаче, чрез обичта си към определено, живо същество (човек или животно, не абстрактна идея), заобичаме и всичко останало, ще бъдем наистина пълноценни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Юли 12, 2009 Доклад Share Добавено Юли 12, 2009 Мона: " няма как всички да се обичаме, а и да обичаме еднакво нещо. Дори си мисля, че е и нездравословно " Мислих, мислих и се сетих - ти имаш предвид групов секс! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юли 12, 2009 Доклад Share Добавено Юли 12, 2009 Цветовете, които всеки от нас вижда, са субективни - т.е. няма обективно и субективно бял и също такива черни. Всичко зависи от гледната точка. А иначе обективна е дъгата, която обича всички цветове.... като Бог.... има и жълто, и виолетово, и червено, и зелено.... По логиката на Дъгата светлината - бялата, съдържа всички цветове, а черната..... е липса на видима светлина. Затворени прозорци или отворени - ние избираме дали да виждаме светлината или да ни е черно. Бялата светлина (не белият цвят)си съществува обективно. Страхотен пост, аз също обожавам цветовете на дъгата и завета на цветните лъчи на светлината естествено , но знае се от Учителя, че светлината има много степени... Няма да цитирам. Също обичам нашата Божествена планета, да, защото т я е живо същество, защото е Божество. За жалост LUCIUS има право, за това което казва, но пък аз се радвам, че има истински загрижени и работещи в тази насока хора. Така, нашият свят е част от друг свят, а този друг свят е част от друг по- дълбок свят... и така световете се взаимопроникват. Затова и речта ми беше, че винаги има нещо по- дълбоко.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юли 12, 2009 Доклад Share Добавено Юли 12, 2009 Мона: " няма как всички да се обичаме, а и да обичаме еднакво нещо. Дори си мисля, че е и нездравословно " Мислих, мислих и се сетих - ти имаш предвид групов секс! Какъв секс бе барман опс браман тук става въпрос за обич, за любов. Е, секса понякога е част от всичко това и то съществена, но само понякога когато не щеш ли всичко вземе, че се окаже наистина. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Юли 12, 2009 Доклад Share Добавено Юли 12, 2009 LUCIUS има право, за това което казва, но пък аз се радвам, че има истински загрижени и работещи в тази насока хора. Така, нашият свят е част от друг свят, а този друг свят е част от друг по- дълбок свят... и така световете се взаимопроникват. Затова и речта ми беше, че винаги има нещо по- дълбоко.... Спонтанно ми се зароди в главата "Благославям те с любов!", но това е нещо , което съм го чул от някъде и го цитирам. Но ако се замисля върху думите на Учителя "Любовта е от Бога", търся някакво противоречие с това, което изразявам, и не го намирам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Юли 12, 2009 Доклад Share Добавено Юли 12, 2009 Така, нашият свят е част от друг свят, а този друг свят е част от друг по- дълбок свят... и така световете се взаимопроникват. Затова и речта ми беше, че винаги има нещо по- дълбоко.... Fut, това много ми допада. Много обичам думата "свят"/свет/, както и да взаимозаменям значенията й. Някога казах, че небето не е само над главите ни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 12, 2009 Доклад Share Добавено Юли 12, 2009 (edited) Да, темата е - обичате ли някого.... Красива тема! Възможно е да се обичат всички и всичко - учи се човек на това цял живот.... ако го иска разбира се. Здравословно е - даже е целебно - от личен опит! Оздравях от всичките си болежки, когато осъзнах,че обичам еднакво слънцето, дъжда, тревата, дърветата и най-близките си хора, и тези, които са ме наранявали, и тези, които са се опитвали да отнемат свободата ми (всъщност те ли?). Да обичаш еднакво всичко означава "да го разбираш, да му се радваш, да те е грижа за него и да го оставяш свободно". Как точно - това е вече въпрос на прояви, а те са безкрайно различни.... Опитайте, няма да съжалявате Редактирано Юли 12, 2009 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юли 12, 2009 Доклад Share Добавено Юли 12, 2009 Поздравявам ви: Rainbow - Rainbow Eyes Хубав ден! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
zlatnia56 Добавено Юли 12, 2009 Доклад Share Добавено Юли 12, 2009 "Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него." Как разбирате тази мисъл на Учителя? Предполагам на всеки от нас се е случвало да сподели чувствата си и да "оплете конците", дори в случаите на взаимност. Защо се плашат хората от любовта, защо не си позволяват да обичат и да бъдат обичани? Модераторската бележка: Горната мисъл е цитат от книгата Няма престъпна любов, с избрани мисли от Учителя Бог моята съпруга семейството и всички и всичко на таз земя и цялата вселена като всеки божи ден ги обгръщам с моята енергия за любов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 12, 2009 Доклад Share Добавено Юли 12, 2009 Здравей, LUCIUS поздравления за откровеността ти! Aз съм освободена от предразсъдаците на ника ти. Феноменът Хари Потър съм гледала и чела, но само първата книга и реших, че ми стига. Kакто и в живота така и тук, в този форум, ако си малко различен не се приема радушно автоматично се задейства мисълтта на Егзюпери ... думите си показват езици една на друга... по памет. Може би затова често пищешите не изказват менние, а цитират. Това лично на мен не ми харесва защото така не "виждам" човека отсреща. Цитатите са една красива завеса По темата ще кажа, че сега се уча да се приемам и обичам безусловно - трудно е. може би, когато това стане ще ми бъде по лесно да приема хората каквито са, но това не е онази емоционалност наречена обич, която аз наричам валънтайнска. ДА, Ани, аз казвам, че не изпитвам никаква, ама никаква обич дори бих казала, че изпитвам отврата от такива като Буш, например. Смятам, че е лесно да обичаш хората по дифолт, а Буш как се обича?!? използвам това име защото е бита карта И трябва ли да подтискаш крайната си неприязън само защото не отговаря на високия идеал? E, Eси, защо така - струва ми се именно тук имаме голямо количество и то не малко, ами много различни хора, които са добре дошли. Както и LUCIUS (и защо ми се струва, че цитатът от Оскар Уайлд беше с проучвателна цел ). Ще се радвам да продължи да пише! Иначе що се отнася до цитатите - и аз мисля като теб. Предпочитам по-скромното и дори недодялано изказване, но лично, бликащо от самия човек, а не цитат, макар и блестящ и много на място, но изказан от някой друг. И Мона е права, maggee беше поставила по друг начин темата, а ние прекалено я обобщихме, но нищо ... В този контекст и аз бих споделила, че ми е трудно да обичам дълбоко и безусловно всичко и всички. Също толкова трудно ми е обаче да мразя или да чувствам отвращение към нещо или някого. Разбира се, не съм очарована, когато се сблъскам например с човешко безобразие, но тогава съм по скоро изненадана, натъжена и др.п., но не и отвратена. Може би съм леко глупава - все пак на средна възраст, а да продължавам все да се изненадвам ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Юли 12, 2009 Доклад Share Добавено Юли 12, 2009 Диана, аз харесвам мненията ти защото са истински, но помниш ли букета беше по-голям ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
LUCIUS Добавено Юли 12, 2009 Доклад Share Добавено Юли 12, 2009 ] Добре дошъл LUCIUS Радвам се на откровеността ти! Като един шаблонизиран добряк и се радвам! Хубаво е човек да улови тази мисъл, за която ти говориш - имам предвид Оскар Уайлд, когото много харесвам, но да се цитира вън от контекста този автор е меко казано заблуждаващо.... а контекстът му е дълбок - не е за едно прочитане , а и да се изживее е нужно, и да се обмисли, и прозре... Тези мисли не са наши, те са паразити, но всеки може да ги улови на главата си... Въпросът е какво ще направи после с тях... Но това за паразитите не е моя мисъл - прочетох го в една беседа - оттогава много ми помага! Доста неща може да научи за себе си човек като разглежда паразитите внимателно... И шаблонно добрячески си признавам, че обичам себе си заедно с паразитите, които улавям от време на време А като обичам себе си с паразитите, разбирам и приемам и другите хора с техните паразити... разбирам и че на някого му е хубаво с тях, друг не знае какво да прави с тях, но... ще се научи един ден като мен. Светъл ден! (с широко отворени прозорци и много слънце и виделина!) Едно птиченце ми напомни, че съм пропуснал да ти отговоря Това, което казваш е много ценно. И аз смятам, че не е случайна появата /привличането/ на определени мисли, които стават причина за пораждането на съответни състояния у нас. Сами им отваряме вратата, ако може така да се каже и наистина можем много да научим за себе си, ако анализираме причина-следствие. Тук можем да стигнем и до вечният въпрос за "яйцето или кокошката". Тоест, дали нашето състояние привлича определени мисли-паразити, или прикачането на мисли-паразити пораждат определено състояние у нас.... Смятам, че е възможно и двете. Лично за себе си бих споделил следното: Вероятно като мъж ми е по-лесно да съм рационален и по-малко податлив на емоции. Когато имам усещане или съмнение, че дадено мое състояние не е мое - сядам и проверявам по всички достъпни /"тегля информация" с всички възможни рецептори/ за мен начини, дали даденото състояние е в синхрон с мен самият. Не знам как да го опиша - но, то просто се усеща. Има едно понятие "ахимса" /ненасилие/, което е основополагащ камък в жизнената ми философия и към което гледам да се придържам, за да не вредя на никого и на себе си. Оттам и понякога идва усещането на хората около мен, че съм дистантен и безстрастен. Това ми помага да се справям и с астралните паразити - те просто си отиват, когато няма чувство, което да ги храни. Но, мисля и че има паразити, които биха могли да се използват. Това са положителните мисли. Но, и с тях не бива да се прекалява, за да не се отделим твърде много от реалността. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anaid Добавено Юли 13, 2009 Доклад Share Добавено Юли 13, 2009 С интерес проследих дискусията от момента на появата на приятелят ми Луциус до тук. Друже, убеждавам се за пореден път, че не можеш да оставиш хората около себе си равнодушни – поздравявам те с което! Може би всеки от нас се стреми към Идеалната Любов, тоест към Божествената. Все пак темата е за човешката такава. Може би нея можем условно, за улеснение, да я разделим на 2 – Духовна любов и обич човешка (емоционална и сексуална). Колкото и да са близки, проявите й са различни. Човешката обич е променлива и изменчива величина. Емоциите са основната нейна съставна. Дори да се опитваме да го отричаме, ние се влияем от тях при избора си дали да обичаме или да мразим, да проявяваме любопитство или безразличие и т.н.. И ползваме логиката или част от защитните механизми, присъщи на всяко човешко същество, при намирането на приемливо за създалата се ситуация обяснение – защо изпитваме това или онова чувство/емоция към някого или нещо. Ето защо не рядко се превръщаме в “роби” поради собствените си наложени ограничения. Умуваме над тях, приемаме или ги отхвърляме, за собствено успокоение или предпазване. Поради това се “ограждаме” с хора (животни, предмети, ситуации), които най-точно ще отговорят на моментните ни потребности за постигане на поставена (ни) цел (и). С други думи, когато говорим за човешката обич, подразбираме, че привличаме към себе си този тип личност (и), която (които) да ни помогне (помогнат), “оглеждайки” се в нея/тях, да постигнем еволюционно израстване и промяна. И когато стигнем до някаква заблуда в отношенията, тя е не поради това, че Любовта е изменчива, а поради човешкото несъвършенство. Най-точно можем да дадем определение на Духовната Любов чрез пример от Словото на Учителя – Петър Дънов: “Немислимо е хората да се възлюбят според законите на Земята. Любовта е качество на Бога. Тя съществува само в Божествения свят. Значи хората могат да се възлюбят само като души. Когато обикнете някой човек като душа, Вие няма да обръщате никакво внимание на неговите слабости и грешки, както майката не обръща внимание на грешките на своето дете. Ако успеете да постигнете това нещо, Вие сте разрешили една от важните задачи в живота си.”. Това предполага свръхсъзнание, безусловна и чиста Любов към всичко и всички, нямаща нищо общо с магнетичните ни вибрации и физически потребности, които са характерни за човешката обич. "Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него." Насочвам отново вниманието към този цитат. Мнозина са се убедили, че “езикът” е изворът на най-големи недоразумения. Може би това е имал предвид и Учителя с горенаписаното. Лично мен животът ме е научил да не злоупотребявам с изказа, защото това обременява отсрещната страна. Но предвид, че сме емоционални създания и се влияем от сетивата си, не забравям да показвам, а и доказвам чувствата си чрез дела. Не са единици тези, при които страхът да разкрият чувствата си е свързан с препратка към идеята за “задължение” (взаимност), респективно страх от отхвърляне – след като някой е разкрил чувствата си към теб, ти си длъжен да му отвърнеш, а не винаги това е възможно. Ако съумеем така да споделим чувствата си, че те да не звучат задължаващо, значи обичаме наистина и ще бъдем приети от ответната страна, дори тя да не е готова за взаимност. И в отношенията ще има лекота. Колкото до цитата на Оскар Уайлд от поста на Луциус, то той ме подсети за камилата и нейния начин да демонстрира предпочитанията си. Така че, отново всичко е въпрос на човешка гледна точка и мисловни препратки. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
magih Добавено Юли 17, 2009 Доклад Share Добавено Юли 17, 2009 Здравейте! Ще си позволя да изразя скромното си мнение и аз. На думи - всичко изглежда прекрасно... Всички знаем как трябва да се отнасяме със себе си и света около нас. В зависимост от това - и той, и другите се съотнасят към нас. Но, често е трудно. Хора сме всички и всеки има моменти, когато знанието не помага много. Всички грешим понякога и ако не беше така - нямаше да сме хора в училището "Земя". На мен лично ми е лесно да обичам - всичко и всеки - когато съм в хармонична жизнена линия, когато съм влюбен, когато всички около мен са в резонансно на моето състояние. Когато съм сред величието на Природата, когато се докосвам до красотата на Изкуството, когато общувам с приятелите си, животните си или дори, когато мечтая... Лесно ми е и да съм неутрален към тези, с които се разминавам. Обаче, има дни, когато ми е много трудно да съм такъв.... Има дни, когато и себе си не мога да обичам дори. Сигурно всеки ги е преживявал тези моменти. Е, аз съм откровен и ще призная, че дори е имало дни, когато в мен са звучали следните думи на Оскар Уайлд /Моля, да ме простите за цитата, ако ви прозвучи крайно. Но, авторът с типичното си чувство за хумор така изразява творческия си гений понякога./ "Мечтая си да имам криле... за да се изплюя на всичко от високо!" - Оскар Уайлд Е, понякога аз се чувствам и така. Простете ми за откровеността. Здравейте и от мен. Доста смут си внесъл с това си мнение, LUCIUS. Поне се е получило раздвижване в друга посока. И аз съм се чувствала така, рядко, но се е случвало. Дали това не означава, че сме просто хора?! Това плюене на Уайлд едва ли е към цялото човечество. Да, извадения цитат от контекса може да има различни интерпретации. В случая аз бих го разтълкувала по следния начин: дали не му се ще на човек да надскочи себе си, суетата, ограничеността?! Момент на безсилие. Но точно силата на любовта, под каквато и форма да е и към когото да е насочена, всъщност ни прави най-силни. Май това е най-силното оръжие на човека. И точно тя ни кара да ни се ще пак да се върнем в онзи простичък образ на човек. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Liberta Добавено Август 14, 2009 Доклад Share Добавено Август 14, 2009 здравейте сигурно всеки е имал моменти на такива желания, но причините са си в нас- ние избираме как да гледаме света и какво да виждаме, нали? не , че не са в изобилие такива хора, но в зависимост от кондицията ни искаме да ги наплюем, да им подадем ръка или просто да ги подминем.. хубав, усмихнат ден желая на всички)) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Август 14, 2009 Доклад Share Добавено Август 14, 2009 (edited) Да, темата е - обичате ли някого.... Красива тема! Възможно е да се обичат всички и всичко - учи се човек на това цял живот.... ако го иска разбира се. Здравословно е - даже е целебно - от личен опит! Оздравях от всичките си болежки, когато осъзнах,че обичам еднакво слънцето, дъжда, тревата, дърветата и най-близките си хора, и тези, които са ме наранявали, и тези, които са се опитвали да отнемат свободата ми (всъщност те ли?). Да обичаш еднакво всичко означава "да го разбираш, да му се радваш, да те е грижа за него и да го оставяш свободно". Как точно - това е вече въпрос на прояви, а те са безкрайно различни.... Опитайте, няма да съжалявате Много интересна дискусия и полезна. Моето мнение и личен ,макар и скромен опит ,потвърждават на 100 % казаното от Донка,затова цитирам нейното мнение тук,за да не се повтарям. Благодаря на zlatina56 за линка към книгата "Няма престъпна любов".Не я бях срещала и ми хареса да си я сваля .Вътре има мисли на Учителя ,над които всеки от нас би могъл да си разсъждава и да преоткрива собствения си опит. Миналата година имаше една детска национална инициатива на младежки центрове с тема "Любовта в нас".Бях запитана от един малък мой приятел какво мисля и с него си изведохме доста интересен разговор,който вие сега ми напомнихте. Какво бих могла да допълня от себе си в тая тема. За мен въпросът е малко по-различен.Не е "Обичате ли някого?",а "Умеете ли да обичате?" или "Знаете ли какво е това обичта,любовта?".Може и да ви прозвучи странно.И на мен ми беше странно,но е факт,че точно така се появи веднъж, не много отдавана, този въпрос.Първо го отхвърлих почти възмутено.С аргументи следни:Разбира се,че знам какво е.Нали съм преживяла "голямата си младежка любов".Нали обичам децата си,родителите си .Обичам и толкова други неща. Но въпросът немирно и настоятелно все излизаше на фона на вътрешния ми диалог и чакаше своя отговор.Един ден се скарах на кучето си.Беше в началото на моя първи опит да отглеждам домашен любимец.Не мой.На дъщеря ми.Но грижата по него поех солидарно и аз.Бях доста строга.Животното не реагира.Погледна ме много тъжно и покорно и без протест се отдалечи в един ъгъл на стаята ,където застана в безмълвна поза.В тоя момент все едно ме пронизаха с картечен откос и ме заля такава вълна на съжаление и вина за излишната строгост,която бързо се смени с огромно и топло чувство на любов към животното.Изпитвала съм това чувство ,но винаги към друг човек.За пръв път осъзнато и ясно изпитах още по-голямо и силно чувство и то към това животинче.Стоях в средата на стаята и се заслушвах в усещането.Беше толкова силно на физическо ниво,че насочих цялата си мисъл към това невероятно усещане.И ето че веднага с него пред мен застана отново същия въпрос.Излезнах на разходка сред природата и дълго разсъждавах.Върнах се в детството.Все по-ясно ми ставаше какво ни обърква нас (някои от нас) .Всички търсим обич и любов.Но много често я свеждаме само и единствено до любовта от филмите и книгите с героя и героинята и на база на този модел търсим човека.И страдаме, ако го няма.Или след като физическата ни ,макар и реализирана любов, избледнее, ние запълваме дупката с грижа ,с отдаденост и започваме да си мислим ,че грижата е израз на това чувство.Не съм била изключение.Грижа за всички около мен.Съпруг,родители,деца.Безусловна грижа.Но ако се грижиш ,а не умееш да обичаш ,вредиш и на себе си и на тези,които обгрижваш.Няма да мога да ви предам целия този мой си урок,който получих тогава.Затова спирам с разказа и ще ви кажа само изводите си.Мисля,че тая обикновена случка при мен даде старт на едно ново разбиране на обичта и любовта.Вече бях чела и на ниво разум разбрала древната толтекска мъдрост в "Любов и омраза" на Дон Мигел Руис.Бях чела и Учителя по темата в различни беседи.Но мисля,че в тоя момент от живота си прекарах всичко през сърцето.Спомних си и започнах да се коригирам в движение .Поста на Донка казва останалото. Редактирано Август 14, 2009 от Klaudia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Август 14, 2009 Доклад Share Добавено Август 14, 2009 ... Възможно е да се обичат всички и всичко - учи се човек на това цял живот.... ако го иска разбира се. Здравословно е - даже е целебно - от личен опит! Оздравях от всичките си болежки, когато осъзнах,че обичам еднакво слънцето, дъжда, тревата, дърветата и най-близките си хора, и тези, които са ме наранявали, и тези, които са се опитвали да отнемат свободата ми (всъщност те ли?). Да обичаш еднакво всичко означава "да го разбираш, да му се радваш, да те е грижа за него и да го оставяш свободно". Как точно - това е вече въпрос на прояви, а те са безкрайно различни.... ... Четейки горният цитат, аз бих казал същото за себе си... "Възможно е да се обичат всички и всичко", но от гледна точка на нещата и хората, които засягат лично мен. Дори когато си наранен, неразбран, унизен,...човек може да намери достатъчно основание да обича като разбере ответната страна, да намери смисъла от урока, който му се предлага от Невидимият свят...В този ред на мисли съвсем реално е да изпиташ радост и дори да се погрижиш за "дразнителя", да го оставиш свободен да учи своите уроци и да се развива.Много е правилно и това, че "човек се учи да обича цял живот"... Дълбоко прозрение! За жалост обаче, човек не живее изолирано и най вече е социално ангажиран в едно общество. Това предполага, че обичта излиза от личното обкръжение... Какво имам предвид? - Например нещата, които мен ме биха отвратили, това са лъжата и насилието. Разбира се, че когато те се проявяват между възрастни хора, някак си може да се намерят достатъчно мотиви, човек до проявява разбиране за тях (карма, следствия, уроци, израстване...) Какво можем да кажем за насилието върху деца обаче? Може би това е моя слабост, но в никакъв случай не мога да кажа, че обичам един педофил, еднакво както обичам всички останали. Някак си нямам сили (дори да имам възможности), да търся някакви окултни закономерности, оправдаващи подобно поведение. Нямам сили! От подобни действия дълбока се възмущавам и отвращавам, и те предизвикват в мен само погнуса... Как да обичам ЕДНАКВО както всички други такъв човек? Разбира се, че към такива хора не изпитвам омраза, ненавист,...НО в никакъв случай не мога да кажа, че ги и обичам, а за еднаква обич, дори май и не се замислям! Навярно, това ми е "ахилесовата пета". Изключението,...проява на слабост,... несъвършенство,...нещо върху което трябва да работя... Въпроса ми е (не само към Донка!), а към всички, които са писали, че подкрепят тезата за "обичта еднаква към всеки и всичко"... Имате ли такъв проблем като мен? Как сте го решили? Помогнете със съвети...? Поздрави. п.п. Надявам се, че няма да тръгнат да ме съветват хора, които не споделят - "обичта еднаква към всичко и всички" ! Това е мое верую, но уважавам и другата позиция, с която в спор не искам да влизам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Август 14, 2009 Доклад Share Добавено Август 14, 2009 (edited) Интересен ракурс даваш и разширяваш анализа Никола Дамянов,за което ти благодаря.Не съм го мислила точно в тоя вариант,но ще се опитам да изразя първите си мисли по поставения от тебе въпрос. Мисля,че това "НО",което слагаш ти ,свежда нещата само до хората в нашия живот.Т.е изключваме другите живи същества,природата и силите в нея.Аз споделих пример за момент от живота си,когато разширих представата си за понятието любов и никак не беше случайно,че тласъкът за това дойде от едно животно.Живо същество,но не човек.Урокът беше да започна да се уча да обичам и да проявявам тази обич и любов към хората и не само към тях,в моя живот.И започнах стъпка по стъпка да се уча да обичам.Мисля ,че е ясно това ,за което говоря.Това ,което не писах в горния пост ,за да не го удължавам,беше осъзнаването на това ,как родителите в едно семейство,които не умеят да обичат,не разбират какво е това,дори да не са насилници лишават детето си от същото познание.Те се грижат,мислят си че обичат,биха дали живота си за своето дете,но просто да го обичат им е убягнало.Този модел се репродуцира и т.н.Ако порасналото дете успее да изживее чудото на тая любов и обич към всичко ,за която аз и Донка писахме,то я прилага към родителите си и те също започват да се учат да обичат.Това ми е минало като личен опит и е невероятно като усещане .Така,че в тоя пример няма теоретизиране.До тук аз спирам с разсъжденията си за хората в живота ни,които не ни е трудно да се научим да обичаме. Що се отнася до хора в живота ни,които ни нараняват ,причиняват ни някаква доста сериозна несправедливост.Те в нашия живот са проявление на една възможност за отработване на фразата"Възлюби врага си".Този етап според мене предхожда осъзнаването на любовта към всичко.Когато възлюбиш врага си ,ти освобождаваш себе си ,приключваш с нещо, което те задържа и спира ,да изпиташ истинската наслада от по-широкото разбиране на любовта. Как да го постигнем? Сигурно колкото хора,толкова рецепти.Но началото е приемане и прошка.Имах такъв казус.Първо приех.Не изведнъж и не леко.Но приех.Помощник ми бяха мъдрите книги,в които е събран опита на хиляди животи преди мен.Оказа се,че не е достатъчно да приемеш,ако не можеш да направиш следващата стъпка и да простиш.Заех се да разгадавам прошката.Не ми се вместваше представата за това, как да простя ,непростимото.Не е ли компромис с възгледи ,идеи и морал?Доста време ми отне.Анализирах,разсъждавах и се опитвах да разбера.Стигах до някъде и все имаше един остатъчен гняв и горчивина само при мисълта за постъпката на човека.Тогава смених хода на мислите си.Спрях да мисля за наранилата ме постъпка като за нещо насочено срещу мен.И започнах да търся в човека доброто,за да се хвана за нещо.Междувременно активно практикувах четирите споразумения на Дон Мигел Руис в живота си,до положение днес да са част от мене.И така стъпка по стъпка,без да губя собствената си спасителна нишка в лицето на новооткритите от мен помощници -Словото на Учителя и другите автори и до ден днешен любими,но не така пълни(изчерпателни,както Словото,в което има отговор на всички въпроси).На практика -като усетех,че мисълта ме води в не добрата посока на осъждане,гняв и т.н.,за да я отклоня вземах и четях някоя беседа,разсъждавах и забравях другото. Така дойде един ден,в който простих.Според мен разбираш,че наистина си простил по това,че не се вълнуваш от спомена за преживяното, както си се вълнувал.Не изпитваш нищо от старите емоции само при мисълта за човека ,който те е наранил.Не ти е трудно ,когато се сетиш или имаш обща работа с него ,да се отнесеш ,като към всеки друг,с любов и усмивка.Той се чуди,не му е ясно,но ти си добре и си свободен.Свободен да изпитваш новото си усещане за любов и обич,за което стана дума. Не си сърдит,не си гневен и дори му пращаш порция любов,след което го забравяш.Това е моята рецепта. Да си призная,примера ти с педофила малко ме шокира.Чак до там не съм разширила своето разбиране за "всичко". Когато гледах тази пролет един от филмите с Оскари- "Четецът",подобни мисли и разсъждения ми се завъртяха,но май не съм на тоя урок и в тоя клас все още. Това е от мен.Хубав ден. Редактирано Август 14, 2009 от Klaudia Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Август 15, 2009 Автор Доклад Share Добавено Август 15, 2009 Що се отнася до хора в живота ни,които ни нараняват ,причиняват ни някаква доста сериозна несправедливост.Те в нашия живот са проявление на една възможност за отработване на фразата"Възлюби врага си".Този етап според мене предхожда осъзнаването на любовта към всичко.Когато възлюбиш врага си ,ти освобождаваш себе си ,приключваш с нещо, което те задържа и спира ,да изпиташ истинската наслада от по-широкото разбиране на любовта. Не мисля, че такова нещо изобщо съществува. Всъщност истината е, че ние си страдаме поради собствените си разбирания за "справедливост", поради ограничената информация, която имаме за себе си, за истинския си характер и за причинно-седствените връзки в отношенията си с хората и изобщо. Тоест, имаме крива представа за света, тя се сблъсква с реалността и се разбирва на пух и прах, от което ние страдаме - но то е, защото сме имали погрешна представа, а не защото светът е несправедлив. Ако скочим от 8 етаж, защото сме си повярвали, че сме ангели и имаме крила, все пак ще се разбием болезнено (и фатално) на паважа... и проблемът няма да е в паважа, че е бил твърде лош към нас, той е такъв, какъвто е и правилната ни преценка за това може да ни спаси живота, а неправилната - да ни погуби. И ако приемем страданието си като сигнал, че нещо сме сбъркали, ако коригираме виждането си за нещата, ако намерим правилната гледна точка към този въпрос - реакцията ни към света ще стане адекватна и няма да бъде източник на страдание, всичко ще бъде ок за нас по този въпрос. Другите хора се явяват просто като огледало на собствените ни действия, защото хората по принцип реагират стереотипно - на любовта отвръщат с любов, на омразата - с омраза. Тоест, ако сме получили омраза, не може да сме дали любов, дори да го вярваме напълно - това е разковничето. Винаги сме ние тези, които с нещо сме предизвикали съответната ответна реакция. И това е прекрасно, защото ни позволява да поправим нещата чрез промяна на собственото си поведение. Осъзнаването на тези процеси единствено прави възможно "възлюбването на врага" - първо защото човек разбира, че враг няма (ако има враг, то е била собствената му заблуда) и второ, защото всички хора имаме еднакви проблеми. Човек, който е осъзнал, че има проблеми, че греши, признал го е пред себе си, приел го и без да се самобичува е започнал да търси решение - такъв човек ще види проблема и в другите хора и знаейки как той самият се чувства, няма да обвини никой друг за това. Защото всички сме хора и правим грешки - ако не направим грешка, няма да осъзнаем истината. Всъщност те не са и грешки - това е изследване на света по метода опит-резултат. Малкото детенце не се отказва от опитите си да се научи да ходи въпреки многобройните си несполуки (някои болезнени) в началото. Същото важи и за нас - такава е природата ни. И в несполуките няма лошо - те ни откриват друга страна на света, служат ни за отправна точка как не трябва да бъдат нещата. И няма друг начин да примеш и възлюбиш "врага", освен да приемеш и възлюбиш себе си - човек, който не е приел човешката си природа, който не си позволява да греши и да оправя грешките си, да се учи по този начин - такъв човек няма да може да приеме и грешките на другите, на него светът ще му е крив, защото е "несъвършен". Всичко започва от нас. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Август 15, 2009 Доклад Share Добавено Август 15, 2009 Що се отнася до хора в живота ни,които ни нараняват ,причиняват ни някаква доста сериозна несправедливост.Те в нашия живот са проявление на една възможност за отработване на фразата"Възлюби врага си".Този етап според мене предхожда осъзнаването на любовта към всичко.Когато възлюбиш врага си ,ти освобождаваш себе си ,приключваш с нещо, което те задържа и спира ,да изпиташ истинската наслада от по-широкото разбиране на любовта. Не мисля, че такова нещо изобщо съществува. ". Всичко започва от нас. Значи аз не съществувам,а само си мисля,че е така. Всичко което ми казваш в отговор maggee го разбирам и не ти противореча,но се питам как ще стигнат до това познание онези хора(аз съм една от тях),които не са и чували за закона за привличането,не са изчели купиша книги ,а и нямат спомен за тая мъдрост?Обикновени хора?Може би като им се случи нещо,което на тях им изглежда по начина описан от мен ние ще им кажем-Ти всъщност грешиш.Нищо такова не съществува. Как мислиш дали ще ни разберат,ако сами не се убедят,че всичко е точно така.А как се убеждава човек.Сам ,с опита си. Е аз описах един личен опит.Не теоретизирам.И не приемам нещата лично. Хубав ден от мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Август 15, 2009 Автор Доклад Share Добавено Август 15, 2009 Значи аз не съществувам,а само си мисля,че е така. Всичко което ми казваш в отговор maggee го разбирам и не ти противореча,но се питам как ще стигнат до това познание онези хора(аз съм една от тях),които не са и чували за закона за привличането,не са изчели купиша книги ,а и нямат спомен за тая мъдрост?Обикновени хора?Може би като им се случи нещо,което на тях им изглежда по начина описан от мен ние ще им кажем-Ти всъщност грешиш.Нищо такова не съществува. Как мислиш дали ще ни разберат,ако сами не се убедят,че всичко е точно така.А как се убеждава човек.Сам ,с опита си. Е аз описах един личен опит.Не теоретизирам.И не приемам нещата лично. Хубав ден от мен. Аз съм написала това, което съм написала, след опит, подобен на твоя И затоав вече знам, че ние едно си мислим, а нещата са съвсем различни - и по някое време се случва да разберем себе си по-добре. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Август 15, 2009 Доклад Share Добавено Август 15, 2009 Благодаря maggee.Аз те разбрах . Поздрави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 15, 2009 Доклад Share Добавено Август 15, 2009 Интересен диалог се е получил Това, което ще напиша става и за тази тема и за една друга, ще се получи тавтология, ала нека ... Защото те обичам ... Аз тази фраза не мога да я обясня, мога да я покажа, мога да я направя видима ... За жалост, много хора не умеят това. Умеят да потискат емоциите си, себе си, света си. Умеят да живеят с формули, предпоставки и краткосрочни цели - от този ъгъл до следващия, от страх да не се препънат о някоя неочаквана скала. А любовта - любовта отваря широко очите, отваря ги до краен предел. И в този смисъл, изразът любовта е сляпа е несъстоятелен. Винаги, когато съм обичала съм била безкрайно отрезняла, безкрайно сетивна и проникновена. И никога сляпа. А ако обичаш някого, важно е да го знаеш. Да знаеш, че обичаш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Август 15, 2009 Доклад Share Добавено Август 15, 2009 А любовта - любовта отваря широко очите, отваря ги до краен предел. И в този смисъл, изразът любовта е сляпа е несъстоятелен. Винаги, когато съм обичала съм била безкрайно отрезняла, безкрайно сетивна и проникновена. И никога сляпа. А ако обичаш някого, важно е да го знаеш. Да знаеш, че обичаш. Дълги години си мислех точно така, че любовта е сляпа. Но сега, когато любовта ме споходи, съм напълно осъзнат, с острота на съзнанието и никаква заблуда, дори се учудвам да себе си, емоциите са умерени, умереност във всичко около любовта. Тя ни най-малко не доведе за ръка слепи емоции... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.