Обичате ли някого...

[Adams]

В много случаи е трудно е да се уцели този начин на изразяване на чувствата, позволяваш едновременно и да не ги потискаме, и дргия да се чувства комфортно (да не са му в тежест, да не го задължават), когато ги споделяме.

Когато наистина обичаш някого, не е толкова трудно да намериш начин, тъй като тогава идеята е да го направиш щастлив. Поне аз не се чувствам жертва на чувствата си когато са истински, дори и несподелени.

Ядосвам се обаче, когато някой използва "обичам те", за чисто егоистична си нужда (да не е сам или просто защото има нужда от мен). Имам усещането, че идеята за любовта много често се използва, за чиста проба манипулация - да те накара да си гузен, да се чувстваш зле от това, че не обичаш този човек. За манипулатора най-лесния начин да накара човек да се почувства виновен е да му каже "обичам те" . Равносилно е на "длъжен си ми". Ама това да Любов ли е ?

Според мен, любовта не е нужда от чувствата на другия, а желанието да го направиш щастлив (и без да се чувстваш като жертва от това). И сега пак съм така - и ми е хубаво. Не бих си позволила да му го натрапвам или да го карам, да се чувства виновен...

Редактирано Ноември 23, 2008 от Adams

[Диляна Колева]

За съжаление в основата на всички наши взаимоотношения са страховете ,в следствие на което постоянно се опитваме да отгатнем какво мисли другия,дали това му харесва,дали ме обича ,дали се страхува и куп други неща ,които са абсолютно не нужни.

Най голямата грешка на повечето партньорски отношения според Руис.

"....Кой от тях е сгрешил?Искате ли да познаете какво се е объркало?Грешката била на мъжа(според случая),който си мислел че може да даде на жената своето щастие.Звездата била неговото щастие,а грешката му че сложил щастието си в ръцете и.Щастието никога не идва от вън.Той бил щастлив заради извиращата от сърцето му любов;тя била щастлива заради извиращата от сърцето и любов.Но щом той я направил отговорна за своето щастие,тя разбила звездата,защото не можела да носи отговорност за щастието му.

Независимо колко го обичала,жената не би могла да го направи щастлив,защото не би могла да знае какво е в ума му.

Не би могла да отгатне очакванията му,защото не би могла да познава сънищата му."-"Умението да обичаш"

Постоянния страх от отхвърляне и неприемане ни пречи да изразяваме себе си и това в никакъв случай не помага.

magih когато имаш силни чувства към някого просто ги живей ,покажи ги на себе си, на него на целия свят ,без да мислиш какво мисли той ,как ще ги приеме,пък няма ли да му е зле и т.н.

Това си ти ,ако човека до теб те хареса такава значи това е Той.

Човек е хубаво да се чувства щастлив ,заради собствените си усещания и чувства,а не от приемането или неприемането на някого.Както никой не знае какво е в главата ми така и аз не знам какво е в главата на всеки и няма нужда.

А относно "трябва" -хубаво е да се работи върху превръщането на "трябва" в "искам".

Когато искаме това което смятаме че трябва ще се освободим от приковаващото ни усещане за задължение и ще усетим свободата на избора си.

Редактирано Ноември 23, 2008 от didi_ts

[Adams]

Права си Диди, поправям се веднага. Не стремежът да "го правиш" щастлив, а да искаш да е щастлив Защото си го е заслужил. Дори и несподелени да са чувствата, има някаква благодарност към човека, че е успял да провокира такова хубаво усещане.

[Станимир]

А да, щастието. Човек може да е щастлив винаги и при всякакви условия, обаче, също така, много често щастието ни е за сметка на другите. И ако на нас ни е безразлично, как другия приема нашата любов, това не говори ли за липса на съчувствие и егоизъм. Аз го обичам, аз съм искрен/а, това съм аз самия/самата. Ако Слънцето се приближи съвсем до Земята, така че да заеме цялото небе, какво ще се получи?

[Донка]

много често щастието ни е за сметка на другите.

Ето това ми струваше почти година да разбера в какво се състои агресивността му....

Ако аз имам усещането, че някой друг е изградил щастието си за моя сметка, значи, аз съм очаквала от този някой да ме направи щастлива, т.е. аз съм поставила моето щастие в зависимост от неговия избор. И съответно имам някакви претенции към този избор, т.е. ограничавам свободата на човека, когото обичам.

Нещо повече - ако той наистина е щастлив, а аз съм нещастна от този факт и от начина, по който той е щастлив, това вече е сигурен белег, че моята обич към този човек е егоистична. Ако наистина ми е скъп и близък и обичам този човек, то аз изпитвам радост винаги, когато той е щастлив, независимо какви са обстоятелствата.

Друг е въпросът, ако той е щастлив, когато ми причинява болка или ме вижда нещастна. Всъщност това не е истинско щастие, а обратното - психовампиризъм, това е зависимост на човека от моята позитивна психична енергия. Ако обичам този човек, не бива да позволявам подобна зависимост - т.е. ще направя нещо така, че да не може да ми причинява болка и да не ме вижда нещастна. Това е урок за мен и спасение за него. Да, той ще страда, когато не може да получи дозата си от мен, но само това е начинът да се освободи от зависимостта си.

Ако аз имам усещането, че съм щастлива за сметка на друг човек, значи съм си въобразила, че имам някакво влияние над неговия живот и мога да влияя върху неговото щастие или нещастие. Ако този човек твърди това, значи имам да работя върху нашата взаимна свобода...

Редактирано Ноември 23, 2008 от Донка

[Adams]

Доста време ми беше необходимо, за да осъзная, че човек не може да носи непрекъснато отговорност за начинът по-който се чувства другия. Всъщност това не е ли някаква степен стремеж към контрол над човека?! Границата при всички случаи е тънка. Щастието на всеки зависи само и единствено от самия човек. Никой не е длъжен да ме прави щастлива!

А да искаш човека, когото обичаш да е щастлив, означава да надскочиш себе си, собствената си визия за щастие и да приемеш неговата идея за щастие - не може да не се съобразиш с него. Няма как да ти е безразлично, защото става част от теб. Ако неговата идея "без мен", приемам я и съм доволна от себе си, защото съм се надскочила, благодарение на любовта. Ако го чувствам като жертва от моя страна, като нещастие, значи може и да не е точно любов (а страст, желание, нужда и т.н.)

П.П. Донка, поздравявам те - малко съм те повторила, ама после го видях

Редактирано Ноември 23, 2008 от Adams

[Диляна Колева]

"Трябва да се съсредоточите върху най- хубавата връзка,която можете да имате:връзката със себе си.Тук не става дума за егоизъм,а за любов към самия себе си.Това са различни неща.Държите се егоистично със себе си,защото няма любов.Трябва да се обичате и любовта постоянно ще нараства.Тогава няма да започвате връзка,защото се нуждаете от любов.Тя ще бъде резултат от съзнателен избор.Ще изберете някого,ако искате,и ще сте в състояние да видите истинската му същност.Когато любовта му не ви е необходима,няма да се налага да се самозалъгвате.

Вие сте цялостни .Когато любовта ви извира от самите вас не търсите любов поради страх от самотата.Когато изпитвате силна любов към себе си,може да бъдете сами и това не е проблем.Щастливи сте да бъдете сами .а Споделеността също е приятна."Д.М.Руис

Вътрешното щастие ,няма общо със съчувствието и егоизма.

В едни партньорски отношения (между мъж и жена)вътрешното щастие се изразява с желанието за споделяне и сливане.

До достигане на тази крайна цел наистина се преминава през много етапи и първият е желанието да бъдем обичани,т.е. аз го обичам Така и той трябва да ме обича Така ,ако не ме обича както аз си го представям значи не ме обича.Това са началните отношения в които всеки иска да промени другия според собствените си предстваи за обичане -тук властва егоизма.

Следващия етап е когато единия осъзнае че така няма да стане и става бездействен -пречупва се или спира да развива отношенията разбирайки, че е по -слабия той разбира другия и му съчувства ,става съпричастен и превръща себе си в жертва(в емоционална храна ) ,докато по силния е доволен от това че нещата са станали по неговия начин изгража си фалшиво усещане за щастие и налага контрол смятайки че по този начин помага на слабия ,а всъщност това е липса на уважение и самоуважение.Тук няма съчувствие."Аз съм твоята половина ще бъда винаги с теб ,ще ти помагам в трудни моменти ще те защитатавам"-това е вид контрол и неуважение,не вяра в силите на другия,В следствие на което другия отслабва.

Стремежа е да стигнем до момента в който всеки да работи за своята половина от връзката ,а не да се грижи за мислите и чувствата на другия,защото ако другия има нужда от това ,значи му липсва духовна сила и грижейки се за неговите мисли и чувства ние не му помагаме ,а го оковаваме във вериги.

[magih]

Благодаря на всички, които взеха отношение към написаното от мен. Много мнения, пречупени от различни гледни точки. Всички те, преплитайки се, водеха до една истина - подобни чувства са дар, дар за човека, който ги чувства и двоен, когато има споделеност.

Всъщност, аз почти никога не задавам въпроси, чиито отговори вече незнам. Но никога едно сверяване на вижданията не е излишно. Най-малкото, за да се прецени дали това виждане /моето/ има пропуски и ако има да бъде попълнено. А това най-добре става, когато тези, които спомагат за това са непознати и разсъждават обективно. Благодаря отново, че откликнахте.

Смятам за щастливци всички, които се докосват до толкова силни чувства. Нормално е да бъдат уплашени от силата им, от това, че стават водещи в живота им. Когато осъзнаят колко са прекрасни, ги приемат и споделят. Всеки споделя по различен начин, мисля, че е индивидуално за всеки, според нуждата. Аз самата също съм на мнение, че не е нужно да бъдат изречени, ако могат да бъдат показвани чрез енергия, която влагат във всичко. В жест, в поглед, в усмивка. Ако другият е настроен на същата вълна, ще улови тази енергия.

Fut, благодаря за поздравчето

[Guest Мона]

Аз самата също съм на мнение, че не е нужно да бъдат изречени, ако могат да бъдат показвани чрез енергия, която влагат във всичко. В жест, в поглед, в усмивка. Ако другият е настроен на същата вълна, ще улови тази енергия.

Поста ми не е насочен специално към теб, но те цитирам, защото ти повдигна конкретно въпроса за изразяване на чувствата.

Много често думите, които очакваме да ни каже човекът, когото обичаме, ни ги казва друг. Не знам дали това е ирония или Божия промисъл, но човек се замисля за много неща. Странното е, че това се случва във времето, когато си мислиш, че си стигнал до същността, до някаква истина за себе си и за другия човек ... Тогава някой друг те успокоява, дори и да не е любимият ти човек. Всеки има нужда да се успокои и да бъде приласкан.

И ако някой има сливи в устата, на друг Бог излива манна в устните Словото затова е слово - да бъде изречено, не премълчавано.

Редактирано Ноември 23, 2008 от Мона

[Guest Fut]

А аз днес си мислех колко ми е лесно да кажа всички прекрасни неща които бих искала да кажа на любимия човек на някой приятел. Да го прилаская, да го успокоя и т.н... всичко за което се сетите, но когато става въпрос за любим човек някой буквално затиква устата ми със сливи и това е . Незнам... Както казах в една друга тема, всичко вече е изпято:

Alice Cooper - Only My Heart Talkin Превод

Еххххх всичко щеше да е много просто ако не беше толкова сложно, но пък нямаше да Е...Поздрави!

Редактирано Ноември 23, 2008 от Fut

[Донка]

Няма нищо по-лесно от това да кажеш на някого:

"Много ми е хубаво с теб", когато наистина е така.

или: "Много съм щастлива, че ти си щастлив".

[Guest Fut]

Няма нищо по-лесно от това да кажеш на някого:

"Много ми е хубаво с теб", когато наистина е така.

или: "Много съм щастлива, че ти си щастлив".

Знаеш ли, това вече се нарича смирение, а смирението е чиста връзка с Духа и тогава самият Дух ти дава по вътрешен път методите и начините как да постъпиш и какво да кажеш, а то винаги е Божествено т.е. продиктувано от Любовта.Знае се че в Любовта няма страх...Затова посветените казват: " Постави Бог (Любовта) на първо място и всичко ще се нареди от самосебе си. Измести Бог на второ място и всичко ще се обърка..." Поздрави!

п.п. Всъщност това е Божествената Любов която те прави неуязвим за всяко зло, възвисява те и те прави свободен. Свободен да обичаш истински... И те дарява с Мъдрост

Редактирано Ноември 23, 2008 от Fut

[Guest aorhama]

Когато обичам някого, го гоня до дупка - и когато го правя добре, той не знае за това. Няма какво да го притеснявам човека.

Стига му да е удовлетворен от самия себе си, пък сетне той сам ще разбере, че сме от една порода.

Това не е гонитба, а среща.

Омразата, която ме преследва, ме научи на това.

Щях ли иначе да мога да се смея?

Аз умея да се смея - ти също.

Редактирано Ноември 23, 2008 от aorhama

[Слънчева]

Ако в очите ви има любов, вие виждате любов където и да отидете. Дърветата са пълни с любов, животните са пълни с любов, водата е наситена с любов. Когато възприемате с любов, вие ставате едно с птиците, с природата, с друг човек, с всичко. С любовта си вие се свързвате с орела и ставате крилата или ставате дъжда или облаците. Но за да постигнете това, трябва да изчистите ума си от страха и да възприемате с очите на любовта. Трябва да развиете своята воля, докато тя стане толкова силна, че може да улови другата воля и да ги обедини в едно. Тогава ще имате крила да летите. Или бидейки вятъра можете да отидете тук или там, да разпръснете облаците и слънцето да изгрее. Това е силата на любовта. (Дон Мигел Руис)

Хубав, светъл ден на всички!

[mecholari]

............

Молитва за ангел

Господи, помогни ми днес да си спомня истинската си природа, която е любов и щастие. Помогни ми да бъда истинската си същност и да я проявявам.

От днес ми помагай да виждам във всеки човек вестоносец, който трябва да предаде посланието си.

Помогни ми да те видя в душата на всекиго, зад маските, зад престорените образи. Помогни ми днес да предам посланието на моята цялостност до онази част от мен, която постоянно съди. Помогни ми, Господи, да се освободя от критичността, от лъжливите послания, които предавам на себе си и на всички наоколо.

Помогни ми днес да възстановя съзнанието си на твой ангел и нека използвам това съзнание, за да нося посланието на живота, посланието на радостта, посланието на любовта. Нека изразя красотата на духа си, красотата на сърцето си във висшето човешко изкуство: съня за моя живот. Амин.

Из ГЛАСЪТ НА ЗНАНИЕТО

(Практическо ръководство за вътрешен мир)

Дон Мигел Руис и Джанет Милс

.....................

[sonja]

Такава прекрасна тема, с толкова много разнообразни, понякога мъдри мнения!!!Благодаря на всички за това, че се учим да погледнем с погледа на другия....

Мисля си обаче, май не сме дозряли до възраст, в която да погледнем назад и разберем кое си е струвало и кое не. Никой от вас не показа че е преживял , изстрадал и отстоял една любов. Че е преминал с нея през мътните води и е излувал. Всички напипваме, очакваме или дори очакваме? голямата истина за любовта.

Мен не ме е страх да кажа обичам, обожавам те, копнея...защото ако го има, ако гори някъде вътре, защо да го крия? Не очаквам същият отговор, но споделям моята искряща емоция на момента. Защо да се лишаваме от усещането й?

Дали любовта е себична? Дали е обсебваща? А Каква да е друга? Любовта е себеотдаване, нека не се лъжем че отдавайки себе си, не желаем същото в ответ.Не само бихме искали да е единствена, неповторима, вечна, а безкрайно жареща и страстна, истинска...Да кажем друго би било лъжа пред нас самите. Да притежаваме, това е в природата ни. Заради това е по-правилно да си го кажем. Да, така е...И какво? Можем ли да задържим мъжа до нас завинаги? В този информационен век, пълен с толкова красиви, нови, вълнуващи възможности? Не знам...За себе си-НЕ ЗНАМ!!!!

Съгласна съм с с мисълта на Никола, мисля бе, че онова, което си е отишло, е заминало. Не бива да се върщаме. В hadithi по Корана се казва, че ние се раждаме като бял лист и всеки ден, с всяка нова среща ние вписваме нещо в него, после обръщаме и започваме на нов....Мъдро, нали?

Мен специално ме развълнува това, че много от нас, говорят за интелектуално общубане, за емоционално единение...Но отново ми се струва една илюзия. Ние работим, живеем, ежедневието ни поглъща и колко ни остава от него за онези светли неща? А ни се иска, нали момичета????

[maggee]

За любовта е трудно да се говори, защото думите не са способни да я опишат. Както и за всичко останало, хората приемат, че любов е това, което те сами са изпитвали, а това често е твърде недостатъчно, за да бъда разбрани чувствата на другите. Затова и толкова различни мнения и в тази тема, и в други.

Що се отнася до оценката на преживяванията, аз не смятам, че трябва да достигнем до преклонна възраст, за да разберем кое си е заслужавало. Няма любов, която да не си заслужава. И понеже съм сигурна в това, никога не съм се страхувала да изживея чувството си, нито да го споделя, да се боря за него, да го отстоявам. Без значение колко сложна или безперспективна изглежда ситуацията. Била съм много щастлива и много нещастна, видяла съм и рая, и ада. И след всички трудности, а не са били малко, днес си давам сметка как са ме променили тези чувства. Как с всяка следваща любов, за да запазя отношенията си, съм отхвърляла недостатъци от характера си, в резултат на което следващите ми отношения са били много по-хармонични. И съм потъвала, и съм изплувала - и не съжалявам за нищо. Ако можех сега да се върна назад, бих изживяла живота си по същия начин.

Дали любовта е обсебваща и себична... вече отдавна не мисля за това. Любовта е такава, каквито сме самите ние. Притежаваме някакви качества и с тях "украсяваме" и любовите си, и всички други отношения. Ревността като черта от характера би се проявила не само към любимия човек, но към приятелите, и като завист и т.н. С промяната на себе си променяме и отношенията си, а какъв по-добър мотив за промяна от запазването на любовта?

Да задържим любимия човек завинаги? Може би е индивидуално, но не мисля, че любимият човек може да остане любим завинаги, нито че можем да го задържим завинаги... нито че ще искаме да го задържим завинаги. Застоят не е част от плана за развитието ни Но едно нещо разбрах от опита си - там, къето е имало любов, тя остава винаги. Връзката с тези хора не се прекъсва, казват, че продължава и в повече животи. Но със сигурност няма нужда да се терзаем как да задържим тези хора - те не си тръгват от нас, те остават по собствено желание. Никой не си тръгва от любовта. Страстта може да отмине, но онова вътрешно, дълбоко чувство остава винаги, дори след много години.

И накрая, за ежедневието и светлите неща.. може да направим така, че светлите неща да станат част от ежедневието ни, нали И това зависи само от нас - колко място ще им отделим.

[Диана Илиева]

... Любовта е такава, каквито сме самите ние. Притежаваме някакви качества и с тях "украсяваме" и любовите си, и всички други отношения.

...

Много точно ! Само бих добавила ... и всички други свои проявления.

[sonja]

Magee, персонално на теб,БЛАГОДАРЯ. Има няколко мисли, които са разтърсващи за мен в това, което казваш. И за мене са откритие.

Аз обаче не говоря за любови, а за Любов. Не съм била от хората, които са дарени, или може би проклети да имат такива. Обичала съм веднъж. И заради говоря за една любов. Тази, която си струва. Не смятам, че е правилно да се себераздаваш, да даряваш от себе си на хора, които не са били стойностни дори в по-късен етап от живота ти. Заради това съм избирала дълго, преди да обикна. За това и говоря. Когато стигнеш до онзи момент, когато отдадеш себе си на някой, не може да не искаш да го задържиш, да бъде с теб, да диша с теб. Да останете заедно....Преди доста време бях в Австрия и в един хотел попаднах на сцена, която ме прониза. Във закътано кътче на един от салоните видях седнали един до друг двама възрастни мъж и жена, те разглеждаха албум със снимки, свели побелели глави един до друг. Не мога да ти опиша каква аура искреше от тях. Не беше само тиха обич, единение, беше нещо неописуемо....Това остана запечатано в сърцето ми.За мен любовта е това, да не се боиш от нея, да не се криеш или самозалъгваш, а щедро да я изживееш , така, че накрая да остане именно това-единението. Да остарееш до човека, който е до теб, да си успял да преодолееш каквото ви е дадено и да останете неотклонно слети....Не да се залъгваме със думи са свободен избор и бъдещо претворяване на бивши любови, като по този начин намираме извинение за неуспеха...Не е въпроса кой ще остане, и дали, ще ли го оставим да си иде или ще се борим за да оцелеем, а просто да го направим. Затова и не говоря за възраст в откриването и оцеляването на отношенията ни, а за онзи момент, когато ще сме успели да го осъществим и да го оценим.

[Диляна Колева]

наистина градивно е да се влага в една връзка ,но многото връзки са също вариянт за откриване на себе си,вид уважение към различността на другия.Ако двама души съумеят да се издигнат едновременно в една връзка това е огромна стъпка напред , която си носи своите големи позитиви за напред,но трябва да се намери точния човек ,което понякога отнема време и усилия,търсещия израства (не винаги)в процеса на самото търсене.

Аз се омъжих на 19 год.след няколко години ще празнуваме 13 год брачен живот и двамата много се радваме на този момент ,въпреки че през тези 13 години е имало много трудни моменти ,аз обаче след 13 години ,започвам да виждам по нов начин нашите взаимоотношения ,все едно започвам нова връзка с непознат човек ,започва промяна в нашите взаимоотношения която е прекрасно ,виждаме преминаването през етапите и това е страхотно,когато можеш да го споделиш с човека с който си преминавал и израствал през годините ,и има разбиране, тогава се получава нещо много красиво ,което наистина трябва да се изживее.Като това в никакъв случай не означава че тази връзка не може да свърши и в този живот.

"Разбирате ли възможностите,които такава връзка предлага?Изследвайте ги.Бъдете себе си.Открийте подходящ за вас човек.Поемете риска ,но бъдете честни.Ако се получава ,продължете.Ако ли не,направете и на себе си и на партньора си услуга:тръгнете си:оставете го да си отиде .Не бъдете егоисти.Дайте на партньора си възможност да открие онова,което наистина иска,дайте и на себе си тази възможност.Ако няма възможност да се получи,по -добре е да погледнете в друга посока.Ако ти не можеш да обичаш партньора си такъв какъвто е,може би някой друг ще го обича точно такъв.Не си губете времето и не губете времето на партньора си.Това се нарича уважение.

Ако вие сте пласьорът ,а партньора ви пристрастения,и не това е което искате,може би ще бъдете по щастливи с някой друг.Но ако решите да продължите тази връзка,направете най-доброто по силите си.Направете го ,защото ще получите награда.Ако съумеете да обичате партньора си такъв какъвто е,ако успеете да отворите сърцето си за него,любовта ви ще ви отведе в рая" Дон Мигел Руис

Редактирано Ноември 27, 2008 от didi_ts

[Adams]

Тази теория за развитие на любовта в отношенията ме измъкна от мисълта, че бракът е скучно и рутинно нещо. Как в различните етапи се преоткрива партньора на съвсем друго ниво и общуване. Беше нещо такова:

• Физическа любов – страст, тяло, материя. Преоткриване на партньора, чрез материята, страстта, привличане. Химията е водеща, при всичко, което се прави. Когато етапът свърши идва ред на:
  
• Любовта от разума - ако партньорите не се разбират на етап разум – любовта спира. Преоткриване на партнора чрез ума. Ако и там се постигне съгласие и хармония се стига до етап:
  
• Душевна любов– когато двамата трябва да заговорят на езика на душите си. (Критичната 4-та година) Когато от тази любов трябва да се роди нещо (детето на връзката, плодът– дори да не е физическо раждане). Ако партньорите не се научат да общуват с душите или се разделят или просто се отдават на рутинността и спират да се развиват отношенията.
  
• Етап на духа – когато общуват приятелски , по-безусловно, превес взема уважението, сътрудничество. Личностите се учат да градят отношения на базата на духовни ценности. Учи на търпимост, уважение, смирение, сътрудничество.
  

Разбира се, има различни картини на взеимоотношенията, но тази успя да ме докосне и да ми даде друг поглед над взаимоотношенията – като борба за израстване. A не че всичко трябва да го има отначалото на връзката.

[Guest Еси]

http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1254935

[Guest Fut]

Информационен бюлетин

http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1254935

"Чрез изследване на мозъчната активност екип от Медицинския колеж "Алберт Айнщайн" в САЩ доказва, че двойки с над 20-годишен брак могат да са все така лудо влюбени, както в началото на връзката си ..."

В това вярвам защото съм имала и имам живи примери пред очите си. Поздрави!

[maggee]

Не смятам, че е правилно да се себераздаваш, да даряваш от себе си на хора, които не са били стойностни дори в по-късен етап от живота ти. Заради това съм избирала дълго, преди да обикна. За това и говоря. Когато стигнеш до онзи момент, когато отдадеш себе си на някой, не може да не искаш да го задържиш, да бъде с теб, да диша с теб. Да останете заедно....

...За мен любовта е това, да не се боиш от нея, да не се криеш или самозалъгваш, а щедро да я изживееш , така, че накрая да остане именно това-единението. Да остарееш до човека, който е до теб, да си успял да преодолееш каквото ви е дадено и да останете неотклонно слети....

Мисля, че и любовта, и отношението към нея е твърде индивидуално за различните хора. Казваш, че си избирала дълго, преди да обикнеш.

Мога да говоря само за себе си, от позицията на собствените си усещания и опит. Гледам пътя, по която и минала връзката на Adams, и за сетен път се убеждавам колко е различно всичко за всеки от нас. При мен отношенията винаги започват от душевния контакт - ако няма контакт между душите, другото просто не се случва. Има ли я душевната връзка обаче, винаги я има и интелектуалната. Физическото привличане винаги идва на последно място, като понякога до сексуални отношения може дори да не се стигне, не е задължително.

В този смисъл любовта ми не подлежи на контрол - нямам избор в това, избира душата. Срещам човек, душата ми го разпознава и реалността се променя - светът се превръща в невероятно място, което прави всичко възможно, за да ни осигури възможността да бъдем заедно. Няма по-красиво изживяване. Да се боря, да го контролирам, да го преценявам - дори през ум не и е минавало. За мен всяка любов е дар от Бога.

И затова не смятам, че любовта към различни хора е разпиляване на чувствата, на себе си. Напротив, любовта е свързана с приток на голямо количество позитивна енергия. Не смятам, и че има по-малко специални хора - всеки от хората, които съм обичала, е бил специален по своему и е отговорял на необходимостта ми към дадения момент. Всеки от тях ми е дал нещо, независимо от естеството на връзката. Дори тийнейджърските ми любови, дори несподелените, напълно невъзможните.

Като бях на 16-17 години се влюбих в Роберто Баджо. Бях имала вече реални връзки и ми се стори детинско да се влюбвам по такъв начин в такъв персонаж. Беше едно лято, нямаше какво да правя, седнах и научих неговия език. Докато го учех се учудвах колко ми е близък този език, как ми се удава, колко ми харесва. След месец вече можех да общувам относително свободно с италианци. Години по-късно най-сериозните ми връзки бяха с италианци и не съм ги търсила аз, намериха ме те. Голямата ми любов, човекът, който промени всичко в живота ми, е италианец. Значи, тази ми "несериозна любов" е направила възможен контакта ми с много специални за мен хора. В Италия се почувствах като у дома си, чувствам я като втора родина. Когато се връщам, имам усещането, че напускам едната си родина, за да се завърна в другата. Няма случайни неща... нито случайни любови

И затова никога не се пазя от любовта, а й се отдавам напълно - тя е моят път. Преди не съм го мислила, сега и душата, и умът ми го знаят. Началото й не зависи от мен, краят й също. Единственото, което мога да направя, е да се доверя на сърцето си - то не греши.

За да се върнем към темата, винаги съм смятала, че любовта има нужда от комуникация. Хората, дори когато си говорят, понякога трудно се разбират, а когато не си говорят пък съвсем. Винаги съм изпитвала необходимост да изразя любовта си - с думи, с жестове, по всякакъв начин. Не е много прието жената да се обяснява в любов, но смятам това за предразсъдъци и винаги съм споделяла чувствата си, когато се е налагало. Когато има чувства винаги идва един момент, в който те се усещат във въздуха и всяко игнориране на този факт утежнява ситуацията. Именно разкривайки се пред другия тези отношения се регулират. Случвало ми се например да обичам човек, с който просто не успявах да намеря общ език - каквото и да кажех, то се тълкуваше наопаки. Всеки опит за комуникация водеше до скарване, беше ужасно. Накрая се скарахме напълно, не искаше дори да говори с мен. И му написах писмо, обясних му всичко, точно както го чувствах. Използвах трик, за да съм сигурна, че ще го пречете - лепнах му един печат на Върховен съд, където работи майка ми. Открих се напълно пред този човек, поемайки всички рискове от това. А резултатът беше, че след това той тръгна към мен с отворено сърце и нашите отношения започнаха от този момент.

Много хора имат нужда от сигурност в любовта на другия, за да се открият, и никога не биха направили крачка без тази сигурност. Аз лично предпочитам да направя първата крачка с риск да бъда отхвърлена, отколкото да тъна в неведение. И този подход - на открито и честно отношение, винаги ми е носил успех. Успех в смисъл не задължително на желания от мен отговор на чувствата на другия човек към мен (Божа работа), но на уважение, разбиране, приятелство. И в крайна сметка реализиране на душевната връзка, която за мен е от първостепенно значение.

[magih]

Хайде едно поздравче от мен http://www.youtube.com/watch?v=LO-xBGvzXLY&NR=1

Не смятам, че любовта си отива, просто позаспива, позабравя се, ежедневието я тласка назад, пренарежда приоритетите в живота им. Някои се опомнят, други не.

Понякога се трансформира във взаимно уважение, но дълбоко в душите тръпката си остава.

Мое мнение.