Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Обичате ли някого...


maggee

Recommended Posts

Понякога стават недоразумения...

Случва се двама да се обичат, да мечтаят един за друг, да са готови да направят много неща, но да не смеят...

"Ами другият дали би ме приел, дали..."

И така се ограничават до едва забележими, ненатрапливи знаци, които може да се изтълкуват и като нещо, и като нищо...

Е-ех, поне единият да бе изплюл камъчето, да беше казал, че обича!

Тогава съдбите им биха били много по-различни. Случва се да се срещнат след години, страдали цял живот, да си признаят, че са се обичали и са мечтали да бъдат заедно.

Винаги съм приемала признанието в любов към мене с радост, освен в случаите, когато не съм можела да отвърна със същото. Тогава е по-добре да се изяснят нещата навреме, за да няма излишно измъчване и за двете страни. Да се благодари за любовта и просто да бъдем приятели. Аз като момиче реагирах погрешно - стараех се да изтъквам недостатъците си с надеждата да разочаровам и отблъсна по този начин човека, който вижда в мене истинска принцеса, чудна хубавица... Това е много незряло, но за мое учудване и зрели хора правят същото. Явно е по-лесно за тях от един открит и честен разговор, с много положително чувство и благодарност.

Вече не се страхувам да чуя тези думи и от човек, на когото не мога да отвърна със същите чувства. Има много начини да обичаш. Ако иска да бъдем приятели, да общуваме, да се учим взаимно, това е толкова хубаво. А ако не приемат моята обич? Няма я вече предишната ми реакция да бягам. Вече съм по-силна и мога да превърна един обич към някого в друг - в приятелство. Не губя нищо от това, защото най-ценното в една връзка е духовното обогатяване, облагородяването от безкористната обич. Ще има друг човек, с който ще може да се обичаме взаимно на всички нива. Не е задължително да е този, когото съм си наумила. Научих се да виждам Бог в другите. Няма значение как и чрез кое човешко същество Той ще действа, смешно е аз да Му казвам. Изненадата може да е много приятна.

Когато любовта е споделена, носи голямо щастие да чуеш от любимия човек, че те обича. Това признание отваря вратите между двамата за истински дълбоко общуване и стремеж към сливане, не само телом, но и духом. Тогава често започва истинската връзка.

Колко фалшиви "обичам те" сме чули! И колко сме се страхували да кажем тези думи, за да не объркаме нещо, да не отблъснем другия човек, ако не е готов. Ние самите не винаги сме готови да приемем последствията от собствените си думи, защото любовта не е само цветя и рози, а носи много тежки дарове, много отговорности...

"Обичам те" след като връзката е установена е нужно да се каже понякога, за да напомним на другия какво означава той за нас. Защото в сивите делнични задължения, всекидневните изпитания, изпускането на нерви, монотонността и еднообразието сякаш се губи усещането, че сме обичани. Ако някой е в подобна ситуация, нека каже на човека до себе си "обичам те" и да види резултата, как грейват очите, как се усмихва, дори може да види сълзи на радост. Веднага ще получи същото в замяна, дори повече! Ще завалят не само думи, но и дела на обич, човек просто започва да се чуди как да зарадва другия, как да го направи щастлив. Колко щастие изпускаме, само защото не си подаряваме обич по всички възможни начини - и думите са само един от тях. Само с думи не може, делата, които им съответстват, им придават стойност и тежест.

"Обичам те" не трябва да се произнася прекалено често, защото тези думи са свещени и трябва да се произнасят с трепет, с дълбоко чувство. Често произнасяни, между другото, по навик или фалшиво, те губят своята стойност.

Думите "обичам те" могат да бъдат и лекарство, което в трудни периоди от живота е нужно да се приема редовно. Представете си приятел или любим в труден период от живота, подтиснат, депресиран. Дори само с тези думи, дори от разстояние може да го накарате да се почувства отново желан и нужен в този свят.

Когато някой обича някого и реши да му каже това, нека в същия този момент да му остави свободата. Да му каже, че не очаква нищо в замяна, просто се радва на общуването с него и винаги би помогнал, би дал много от себе си за него. Възможно е другият да не желае да се виждат - няма проблем, това е част от свободата. Но ако някога, някъде, дори след години има нужда от приятел, ще го намери. Това е истинска обич.

Понякога най-добрият начин да обичаме е да се отдръпнем.

Редактирано от latina
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 243
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

"Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него."

Как разбирате тази мисъл на Учителя? Предполагам на всеки от нас се е случвало да сподели чувствата си и да "оплете конците", дори в случаите на взаимност. Защо се плашат хората от любовта, защо не си позволяват да обичат и да бъдат обичани?

Модераторската бележка: Горната мисъл е цитат от книгата Няма престъпна любов, с избрани мисли от Учителя

Мисълта е правилна и кореспондира със собствения ми житейски опит.

Изводът oт нея е същият като поговорката "от добрия-добро не търси".

Линк към коментар
Share on other sites

Мисълта е правилна и кореспондира със собствения ми житейски опит.

Изводът oт нея е същият като поговорката "от добрия-добро не търси".

Съжалявам, все още не разбирам! Дайте ми примери, моля!

Линк към коментар
Share on other sites

Донче, много хубаво. Но ме накара и да се замисля.

Ужасно е някой да се чувства зависим от мен. Така и аз не се чувствам свободна. Внимаваш какво ще кажеш, дали няма някой да е наранен... Бавно и полека се постига свободата, понякога може и да е болезнено за другите, но пък ще е за тяхно добро.

:yinyang::feel happy:

:thumbsup::D

има неща, които трябва да турите в гардероба. Вас ви е страх. Казвате: „Какъв ще ни бъде краят?“ 30 години вече наблюдавам как започват и религиозните, и светските хора с любовта. Много добре започват! Аз правя своите наблюдения конкретно. И гледам, че и религиозните, и светските хора еднакво започват и еднакво свършват с любовта. Някои, като влезат в едно религиозно общество, веднага стават други, но минат се 1, 2, 3, 4, 5 години и те изстиват, изстиват! И най-после всичко става обикновено. В светската любов младите започват с един крадлив поглед. Младата мома хвърля такъв поглед на някой момък. И момъкът прави същото. После, ще мине, ще се поклони. Покланят се. Хубави работи, отлични са. В тях виждам един свещен трепет, нещо Божествено. После, стават по-свободни, приближават се, дойдат вече близо. И в астрономията се знае, че когато някоя комета дойде до най-близката точка, най-силно се движи, завърти се и поеме по друг път. След 100, 200 години, след 1000 години пак ще се върне. Идва полека, приближи се, прояви се изведнъж и си замине. Но това е с тела, които са неодушевени. Как трябва да бъде с човека? Ние имаме сега странно разбиране. Ако на младини нашата любов е жежка, а на старини любовта изстине, това никаква любов не е. Това, което се мени и няма никакъв устой в себе си, не го считайте за любов. Любовта така не се проявява. Има нещо във вашите разбирания, което размътва Любовта. И тя се обезсмисля! Вие виждате най-първо, че във вашия приятел има нещо добро. И той вижда нещо добро във вас. После ставате еднообразни и тези добродетели изчезват. Вие вече не виждате доброто един на друг! Защо е станало така и от двете страни? Понеже и двете страни са изгубили нещо ценно. И двете страни имат еднообразни схващания; нищо не са придобили. Обезсоляват хората, и затова любовта вече не може да се прояви.

Вие сега имате в любовта си едно схващане: искате това същество, което обичате, да бъде ваше. Обикнете един кон. Купувате го, купите му юлар и го вързвате. Потупате го, погладите и казвате: „Този кон е мой“. Обикнете някоя кокошка, купите я, турите я в курника, погладите я и казвате: „Тази кокошка е моя“. Също така и като обикнете един човек, хванете го, искате и него по същия начин да окошарите. Вие не схващате, че ще се дойде до противоречие. Да кажем, че аз обикна някого и искам да го огранича, да го взема за себе си. И той иска същото да направи. Тогаз какво се постига? Започва една борба. Ето от какво произтича борбата в любовта: ти обичаш някого и искаш да го обсебиш; друг някой те обикне – но ти нищо не знаеш – и той иска да те обсеби! А някой друг пък иска него да обсеби. И нареди се цяла верига – така се явяват противоречия: След като обикнеш някой човек, остави го свободен! За да избегнете противоречията на този, когото обичаш, дай му свобода!

за да се премахнат противоречията, ти трябва да дадеш свобода на онзи, когото обичаш. Всички като дават свобода, тогаз Любовта свободно ще се прояви. Другояче любовта ще бъде любов на ограничение. Едно същество, колкото и да го обичаш, колкото и добрини да му правиш, ако не го оставиш свободно, то ще си състави за тебе противоположни възгледи. Ще се яви у него един антагонизъм; ще гледа да те избягва.

Най-важното в новото учение е: На онзи, когото обичате, ще му дадете свобода, като на себе си! Защото ако онзи, когото вие обичате, е свободен, и вие ще бъдете свободни. Ако той не е свободен, тогава и вашата свобода се ограничава!

Всички нещастия в света, в живота са резултат от ограничението на любовта; Всички престъпления в живота са резултат на вътрешното ограничение на любовта. От там водят началото си и страданията. И за да не страдат хората, трябва да се премахне ограничението и всеки да придобие онази свобода, която Бог му е дал. Както ти искаш да бъдеш свободен, същата свобода отдай и на другите. Всеки да бъде свободен толкова, колкото си свободен и ти.

Аз говоря сега за вътрешната свобода! Всички разбираме и ценим свободата, но когато човек придобие истинската свобода, тогаз той е доволен от себе си. И мирът на човека произтича от онова вътрешно съзнание, че е свободен! Според мен щастието на човека седи само в това, да съзнава, че е свободен и че никой не ограничава любовта му!

------------------------------------------------

Не я ограничавай

Линк към коментар
Share on other sites

........ Да кажем, че аз обикна някого и искам да го огранича, да го взема за себе си. И той иска същото да направи. Тогаз какво се постига? Започва една борба. Ето от какво произтича борбата в любовта: ти обичаш някого и искаш да го обсебиш; друг някой те обикне – но ти нищо не знаеш – и той иска да те обсеби! А някой друг пък иска него да обсеби. И нареди се цяла верига – така се явяват противоречия: След като обикнеш някой човек, остави го свободен! ................

------------------------------------------------

Не я ограничавай

Ето го и отговора на началния въпрос :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

........ Да кажем, че аз обикна някого и искам да го огранича, да го взема за себе си. И той иска същото да направи. Тогаз какво се постига? Започва една борба. Ето от какво произтича борбата в любовта: ти обичаш някого и искаш да го обсебиш; друг някой те обикне – но ти нищо не знаеш – и той иска да те обсеби! А някой друг пък иска него да обсеби. И нареди се цяла верига – така се явяват противоречия: След като обикнеш някой човек, остави го свободен! ................

------------------------------------------------

Не я ограничавай

Ето го и отговора на началния въпрос :thumbsup:

:thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него.

Нека все пак спомена, че ако любовта ни е истинска поражда огромно вътрешно налягане в нас. Думите изразяващи нашата любов водят до понижаване на това налягане. За това, че ако напрежението в нас стане прекалено силно е за предпочитане тези думи да бъдат произнесени.

Линк към коментар
Share on other sites

Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него.

Нека все пак спомена, че ако любовта ни е истинска поражда огромно вътрешно налягане в нас. Думите изразяващи нашата любов водят до понижаване на това налягане. За това, че ако напрежението в нас стане прекалено силно е за предпочитане тези думи да бъдат произнесени.

А не е ли по-добре, това "налягане" да бъде употребено за съзидателна цел, а не просто за думи ?

Например-да направиш, на човека, когото обичаш денят да е по-хубав, да видиш грейналите му/и очи.... Вместо да се облекчаваш с думи-думи, които отлит и са само мимолетно "разтоварване" на напрежението.

Кому е нужно да го засипваш с думи, а с делата си - да не правиш нищо. Къде-къде е по-добре да покажеш любовта си с действия, отколкото със думи.

Заради това и Петър Дънов е казал така, а и народната мъдрост, която цитирах по-горе е със същия смисъл:

"От добрия добро не търси"-защото добрият човек, никога няма да ви каже :"Ето-аз ти правя добро". Той просто ще направи необходимото да ти помогне, да ти стори добро, а след това ще отмине-без да иска да му благодариш... А този, който се спре и ти каже-"Ето, аз ти направих добро", в сърцето си той нме е добър, защото иска отплата.Пък било то и простото "благодаря".

По същия начин стоят нещата и с любовта. Който твърди непрестанно "Обичам те"-не е човек, който наистина обича. Той просто иска отплата за думите си.Пък било то и другият да му каже същите думи....

Линк към коментар
Share on other sites

Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него.

Нека все пак спомена, че ако любовта ни е истинска поражда огромно вътрешно налягане в нас. Думите изразяващи нашата любов водят до понижаване на това налягане. За това, че ако напрежението в нас стане прекалено силно е за предпочитане тези думи да бъдат произнесени.

Приемам с най-голямо уважение и съгласие горенаписаното.

В добро, шеговито настроение съм, не мога да се въздържа да кажа следното. Ако аз съм една тенджера под налягане, когато налягането надмине определена за мене граница, клапанът започва да свири, изпуска пара. Тъй и в любовта - случвало ми се е да изтърва онези думи неусетно, без да искам. Чак после осъзнавам какво съм казала и ми става неудобно, защото не съм била готова в действителност да го направя. Както и да е...

Райна и тя пее: "устата ме предаде"...

Тъй че понякога няма предпочитам - не предпочитам. Просто не издържаш и каквото ти на сърце, туй и на уста.

Линк към коментар
Share on other sites

Три пъти се канех да пиша днес в тази тема и три пъти се разубеждавах. Но все пак ще споделя и аз.

Когато за пръв път преди няколко години прочетох цитираната от maggee тук мисъл на Дънов, тогава едва го взех на сериозно. До този момент, каквато и книга да хванех, издавана в името на неговото учение, винаги ми се набиваше една и съща дума, хилядократно повтаряна - любов, любов, любов... до втръсване. Докато веднъж, в едно от изданията, прочетох горните думи. Тогава приех истински Дънов в сърцето си.

Не обичам да чувам "Обичам Те!". Страхувам се от него.

Не искам да го чувам! Искам да го виждам, без да е казано.

Линк към коментар
Share on other sites

Не обичам да чувам "Обичам Те!". Страхувам се от него.

Не искам да го чувам! Искам да го виждам, без да е казано.

И аз!

Хмммммммммммм я по-добре да си го изпеем. Поздрави на всички!

http://www.vbox7.com/play:86fc68f4

Може би това е най-хубавия начин да се каже, ако човек не може да се сдържи :)

Линк към коментар
Share on other sites

Защо се страхувате от "обичам те". То е казано за тук и сега. Утре може да го няма. С нищо не задължава, нищо не изисква. Усмихнете се и благодарете. Не се вкопчвайте в тези думи, не разчитайте този човек да е до вас. Усмихнете се и благодарете. Не са страшни самите думи, а само когато по изкривен начин ги приемаме или изказваме. Тези думи са чудесни сами по себе си. Това, което ги предизвиква, е чудесно. Любовта е най-хубавото и най-важното нещо на света. Тези думи са прекрасни. Усмихнете се и благодарете! Радвайте се, че Бог е отворил една душа към вас, че показва чрез нея обич към вас.

Петър Дънов често се тълкува буквално и затова погрешно. Търсете вътрешния смисъл, логиката на нещата. На друго място е казал да не използваме тези думи често. Значи какъв е изводът за мене. Тези думи може да се използват. Тези думи са свещени. Както не трябва да поднасяш празна чаша на някой жаден, така и тези думи не бива да се изказват просто така, без вътрешно съдържание и смисъл. Ще ги кажеш само, ако толкова обичаш, че си готов да пренебрегнеш себе си, дори и желанието си да си близо до този човек. Ще ги кажеш, ако си готов с дела и саможертва да ги докажеш. Ще ги кажеш, ако другият има нужда да ги чуе и ти ги имаш на сърце. Ще ги кажеш, ако просто любовта е станала по-голяма от тебе и силата ти и не можеш да я удържиш. Не чакай същото в замяна, не чакай нищо в замяна. Ти просто си казал на някого, че го обичаш. Ако си разумен, ще знаеш, че при него може да не е така. Ти не го обсебваш с обичта си, ти искаш да го сгрееш, да му помагаш, да му се радваш, да се чувства щастлив и свободен.

"Обичате ли някого, не му говорете за своята любов. Този, когото обичате, не трябва да знае какви чувства имате към него." Тези думи може да се приемат и буквално. Това е висша форма на любов. Не се среща в ежедневието. Такава любов как да живее под един покрив. Ами ако този някой би бил щастлив да узнае за тези чувства, ако двамата ги чака обща съдба, ако чакат неродените им деца? Тези думи може да бъдат тълкувани и за създаващите семейство, за тези, които ще продължат човешкия род. Трябва да се поддържа празнина между двамата, за да се привличат. Празнина не непременно в разстояние, но празнина от въпроси, от недовършени неща. Не казвайте всичко, но кажете достатъчно, за да се поддържа огънят, да има взаимен интерес, хората да са сгрени и щастливи един с друг. Неизказаните думи наистина имат голяма сила, те правят човека силно магнетичен. Оставете нещо неизказано, оставете най-силните си козове скрити.

Полека-лека с напредване на четенето и писането тук започвам да влагам някакъв смисъл за себе си в думите на Петър Дънов, които отначяло ми бяха съвсем непонятни. Това бяха разсъждения на глас и моля да ме извините, че са толкова дълги. Благодаря ви, защото вашите мисли ми помогнаха, даваха ми насока.

Линк към коментар
Share on other sites

...просто - разсъждения:

Александър Македонски /"завоевателят"/ е търсил "краят на Света". "Намерил" го е със собственият си край.

***

Какво значи да обичаш докрай /да завладееш докрай/. Какво е да достигнеш краят на безкрайното. Просто СИ в безкрайното "dust in a wind". Или НЕ си - отговора е в " начина по който се себеусещаш".

... омръзнах ли Ви ... :D

Линк към коментар
Share on other sites

... омръзнах ли Ви ... :D

... на мен не... :D

* думите, по принцип са:

~ възможност/и

~ сила

~ действие!

...та сигурно би било добре "да виждаме" на~къде и как ги насочваме... :)

Линк към коментар
Share on other sites

"... омръзнах ли Ви ... " Не си, повторението за себеусещането е майка на знанието за себеусещането.

Виж, аз трябваше вече да се засрамя, щото се оливам с писанията, но като искам да ми уври главата... Ей, дори 1/2 шопска кратуна трудно увира, може би никога! Може :3d_037: от кръстоската да е станала още по-твърда.

Линк към коментар
Share on other sites

Защо се страхувате от "обичам те". То е казано за тук и сега. Утре може да го няма. С нищо не задължава, нищо не изисква. Усмихнете се и благодарете. Не се вкопчвайте в тези думи, не разчитайте този човек да е до вас. Усмихнете се и благодарете. Не са страшни самите думи, а само когато по изкривен начин ги приемаме или изказваме.
:thumbsup:

Тези думи са чудесни сами по себе си. Това, което ги предизвиква, е чудесно. Любовта е най-хубавото и най-важното нещо на света. Тези думи са прекрасни. Усмихнете се и благодарете! Радвайте се, че Бог е отворил една душа към вас, че показва чрез нея обич към вас.

Тези думи са свещени. Както не трябва да поднасяш празна чаша на някой жаден, така и тези думи не бива да се изказват просто така, без вътрешно съдържание и смисъл. Ще ги кажеш само, ако толкова обичаш, че си готов да пренебрегнеш себе си, дори и желанието си да си близо до този човек. Ще ги кажеш, ако си готов с дела и саможертва да ги докажеш. Ще ги кажеш, ако другият има нужда да ги чуе и ти ги имаш на сърце. Ще ги кажеш, ако просто любовта е станала по-голяма от тебе и силата ти и не можеш да я удържиш. Не чакай същото в замяна, не чакай нищо в замяна. Ти просто си казал на някого, че го обичаш. Ако си разумен, ще знаеш, че при него може да не е така. Ти не го обсебваш с обичта си, ти искаш да го сгрееш, да му помагаш, да му се радваш, да се чувства щастлив и свободен.

:3d_066: Да, думите понякога се казват когато наистина се чувстваме безсилни пред това което изпитваме, когато то е толкова силно, че просто...

Не са важни думите а заряда който е вложен в тях, в този смисъл ги разбирам и допускам.

Не казвайте всичко, но кажете достатъчно, за да се поддържа огънят, да има взаимен интерес, хората да са сгрени и щастливи един с друг. Неизказаните думи наистина имат голяма сила, те правят човека силно магнетичен. Оставете нещо неизказано, оставете най-силните си козове скрити.
:v:

Благодаря ви, защото вашите мисли ми помогнаха, даваха ми насока.

И аз ви благодаря. :3d_046:

Линк към коментар
Share on other sites

Защо се страхувате от "обичам те". То е казано за тук и сега. Утре може да го няма.

"Обичам те" тук и сега, което го няма утре, не е "обичам те", а "желая да те притежавам".

Любовта е отвъд думите и извън времето.

Линк към коментар
Share on other sites

Да, любовта е отвъд думите и извън времето, но дали страхът че едно изпуснато "обичам те" утре може да го няма, не е точно този страх който ни кара да си тръгваме и ни прави неспособни да повярваме в любовта когато наистина я срещнем? Все пак ние живеем във времето и времето както казах някъде по-горе ще покаже дали тези думи са били истински или плод на моментни чувства.

:hmmmmm: Тези моменти са много тънки и човек трябва да умее да ги различава. Но тук във земното ни ниво на разсъждения всичко е замъглено и трудно за различаване. Душата ни знае, тя е Божествена, вечна, тя е Любов. Мисля че всичко което се изисква от нас е да направим връзка с нея, тогава и думите и мълчанието ще намерят своя смисъл и своето място. Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

Душата ни знае, тя е Божествена, вечна, тя е Любов. Мисля че всичко което се изисква от нас е да направим връзка с нея, тогава и думите и мълчанието ще намерят своя смисъл и своето място.

Прекрасно казано :) Напълно съм съгласна с теб.

Линк към коментар
Share on other sites

Нека все пак спомена, че ако любовта ни е истинска поражда огромно вътрешно налягане в нас. Думите изразяващи нашата любов водят до понижаване на това налягане. За това, че ако напрежението в нас стане прекалено силно е за предпочитане тези думи да бъдат произнесени.

Да!

~ възможност/и

~ сила

~ действие!

...та сигурно би било добре "да виждаме" на~къде и как ги насочваме... :)

Думите, които изразяват любовта ни са бяла магия нима нямаме нужда понякога от нея?

Разбира се има и други начини за изразяване,

и не случайно цитирам поста на Станимир.

Линк към коментар
Share on other sites

Понякога е престъпление да не кажеш "Обичам те"! Понякога е невъзможно да не кажеш "Обичам те"! Понякога се случва това "Обичам те" да е по - силно от теб, от твоята лична воля, защото сякаш идва от Цялото, макар и да е предназначено конкретно за един човек... Понякога не казваме "Обичам те" просто защото се страхуваме... Страхуваме се да поемем отговорност за думите си... Страхуваме се, че това може да се възприеме като слабост... Страхуваме се, че ни прави уязвими... Срамуваме се... Но не от Любовта трябва да се срамува човек, а от безлюбието! Не знам защо, но моето усещане е, че пренебрегваме чувствата си... че се пазим от тях и не им отдаваме сякаш такова значение. И в много по - голяма степен се засягаме не ако някой ни каже, че сме безчувствени, а че сме глупави. Издигнали сме разума в култ, подтискайки сърцето, а то маркира Пътя към Необятното. Когато ни напусне любимо същество, едва тогава осъзнаваме, че сме спестили, че сме пропуснали безвъзвратно възможността да му кажем "Обичам те". Така че без притеснение, без чувство на неудобство, погледнете в очите човека, който е най - близко до сърцето ви, на когото сте отдали Любовта си, и му кажете "Обичам те", защото утре може да е късно!

Линк към коментар
Share on other sites

“Обичам те” за мен са две красиви думи, а кой как ги разбира и използва, зависи с какво ги е “натоварил”през житейския си път.

Чувал съм да се твърди, че с тези думи някога един Възвишен Дух излъгал изкусно Ева - Прамайката на нашето човечество. А тя после, на свой ред ... и т.н.

Линк към коментар
Share on other sites

Понякога е престъпление да не кажеш "Обичам те"! Понякога е невъзможно да не кажеш "Обичам те"! Понякога се случва това "Обичам те" да е по - силно от теб, от твоята лична воля, защото сякаш идва от Цялото, макар и да е предназначено конкретно за един човек... Понякога не казваме "Обичам те" просто защото се страхуваме... Страхуваме се да поемем отговорност за думите си... Страхуваме се, че това може да се възприеме като слабост... Страхуваме се, че ни прави уязвими... Срамуваме се... Но не от Любовта трябва да се срамува човек, а от безлюбието! Не знам защо, но моето усещане е, че пренебрегваме чувствата си... че се пазим от тях и не им отдаваме сякаш такова значение. И в много по - голяма степен се засягаме не ако някой ни каже, че сме безчувствени, а че сме глупави. Издигнали сме разума в култ, подтискайки сърцето, а то маркира Пътя към Необятното. Когато ни напусне любимо същество, едва тогава осъзнаваме, че сме спестили, че сме пропуснали безвъзвратно възможността да му кажем "Обичам те". Така че без притеснение, без чувство на неудобство, погледнете в очите човека, който е най - близко до сърцето ви, на когото сте отдали Любовта си, и му кажете "Обичам те", защото утре може да е късно!
borislavil :3d_137:

Да се обичаме, в това е смисъла. А дали тази любов ще прерастне в Любов зависи и от нашето знание и разбиране, от свободата, която можем да си дадем и да дадем, както и от Бога.

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...