Житията на светиите на Православната вяра

[Ники_]

Здравейте!

Предлагам на модераторите да съберат всички теми свързани пряко с Библията на едно място, където да приложим и поредица за житията на Светци, която да можем да ползваме за поучение, да коментираме и съпреживяваме.

Не знам дали ще е умесно да се прави тема за всеки светец по отделно. Това оставям модераторите да решат.

Днес, 24 януари, Православната Църква почита Света преподобна Ксения Римлянка.

Житие на св. преподобна Ксения Римлянка

Преподобна Ксения Римлянка се родила в Рим като дъщеря на знаменит сенатор и носила името Евсевия, което отговаряло на нейното религиозно настроение, защото Евсевия значи благочестива. Когато станала девойка, родителите й я сгодили за един велможа и сенатор. Иначе обаче мислила благочестивата Евсевия. Тя отдавна била решила да посвети целия си ангелоподобен живот на Иисус Христос.

Времето на сватбата наближавало. Никой и не подозирал бурята в чистата душа на Евсевия, чиито мисли били устремени само към изпълнението на нейния свещен обет за целомъдрие. Усърдно се молила и най сетне взела едно смело решение: да напусне тайно родителския дом и да изчезне завинаги от суетния свят на римската аристокрация. Тежко било за нейното нежно сърце да причини такава скръб на благородния баща, на милата майка. Но по-скъпи от всичко за нея били словата на Спасителя: "Който остави... баща или майка... заради Моето Име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен" (Мат. 19:29). Възторжено съчувствие и всеотдайна преданост тя срещнала от двете си служителки, с които прекарала цялото си детство. По поръка на своята господарка двете девойки раздали на бедните всичко, което скрито могла да отдели Евсевия от личното си притежание. Преоблечени в мъжки дрехи, снабдени с малко злато за най-дребните си разноски, те се промъкнали в потайна нощна доба през случайно отключените порти на бащиния дом и успели да се качат на един кораб за далечна Александрия. Оттам доплували до остров Коа, който се намирал на 54 километра южно от Халикарнас, в малоазийска Кария.

На малкото островче Евсевия наела една бедна къщица и помолила своите спътнички за две неща: да я считат за равна на себе си и да я наричат само Ксения, което значи странница. Скрита зад това име, тя искала да заличи всички следи от своя произход и фамилия, за да не я открият родителите й. Верните и единомислени девойки изпълнявали безпрекословно желанията на своята предишна господарка и ревностно подражавали на нейния суров отшелнически живот.

Само едно липсвало на тези предани Христови невести: те имали нужда от духовно ръководство и от защита на тяхната душевна чистота. Скоро Бог им изпратил подходящ отец.

Веднъж Евсевия срещнала на острова един старец с почтен вид, който бил облечен в монашески дрехи. Тя го помолила да приеме за свои духовни дъщери нея и другарките й.

- Аз мисля, че ти си епископ Божий.

- Кои сте вие?

- Ние сме от далечна страна и търсим само едно - спасение на душите си.

- Самият аз съм странник тук, идвам от светата земя. Аз не съм епископ, а игумен на манастира "Св. ап. Андрей" в Карийския гр. Милас.

Старецът Павел се съгласил да поеме ръководството на римските подвижнички, ако дойдат в неговия град, гдето те купили дом и устроили малка църквица наблизо до катедралата, като избрали за неин покровител св. архидякон Стефан. Игуменът усърдно се грижил за малката девическа община и постригал в монашество Ксения и нейните другарки, към които се присъединили и други ревнителки на монашеското целомъдрие.

Наскоро Павел заместил починалия миласки епископ Кирил. Новият епископ посетил малката обител и посветил Ксения за дякониса, въпреки нейното нежелание.

Възвишен бил животът на дякониса Ксения. Тя приемала храна през ден, през два, а понякога и през неделя. Помнейки псаломските слова: "Ям пепел като хляб, питието си със сълзи размесвам" (Пс. 101:10), преподобната посипвала хляба, с който единствено се хранела, с пепел от кадилницата и го овлажнявала със сълзите си. Освен общата храмова молитва, тя скришом се молела в килийката си с вдигнати към небето ръце. Облеклото й било най-бедно. Колкото била строга към себе си, толкова тя била грижлива, снизходителна, милосърдна и нежна към своите сестри.

Когато епископ Павел бил в с. Левкин и заедно с целия си клир чествал паметта на св. Ефрем Миласки пред неговите мощи, дошъл краят на преподобната Ксения Римлянка. Бележити са прощалните й думи към разплаканите сестри:

- Сестри, вие проявихте много любов към мене. Продължете и нататък вашата любов, молете се за мене, аз умирам. Помолете и нашия отец Павел да се моли за мене, той толкова много се е грижил за душата ми. Апостол Петър казва: "Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние. И ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем" (2 Петр. 3:9,10). И затова не бива да се леним, а трябва да бодърстваме. Бъдете бодри, сестри, бъдете готови да срещнете Господа с елея на добрите дела и с гореща любов!

Отпратила сестрите, тя останала сама в храма и по пладне я намерили починала. Епископ Павел положил тялото й в посочения от нея гроб при стечение на голямо множество народ. След една година починала и едната от нейните другарки, която помолила останалата да разкаже, коя е била светата покойница.

Така светът узнал и Църквата съхранила житието на преподобната Ксения Римлянка, отминала в блажената вечност през втората половина на V век на 24 януари.

източник: http://www.pravoslavieto.com/2/prez_vekovete/zhitija.htm; http://www.pravoslavieto.com/life/01.24_sv...a_Rimljanka.htm

[Приятел]

Здравейте!

Предлагам на модераторите да съберат всички теми свързани пряко с Библията на едно място, където да приложим и поредица за житията на Светци, която да можем да ползваме за поучение, да коментираме и съпреживяваме.

Не знам дали ще е умесно да се прави тема за всеки светец по отделно. Това оставям модераторите да решат.

Днес, 24 януари, Православната Църква почита Света преподобна Ксения Римлянка.

звучи ми добре - подкрепям идеята

[Ани]

Иска ми се да напиша нещо за най-известния и обичан български светец – св. Иван Рилски. Или както го наричат в Православната църква:

Св. преподобни Йоан Рилски чудотворец

Чества се на 19 октомври

Св. Иван Рилски се е родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край р. Струма (край град Дупница). Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир. Още като дете в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири.

Новооснованите обители ставали не само огнища на християнството, но и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот. Отначало Иван постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.

Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече хиляда години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си .

Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120 километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът, естествено, върнал обратно и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния български манастир.

Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение, там съставил своето "завещание" (вж. Завет на Св. Иван Рилски Чудотворец).

Починал на 18 август 946 година на около 70 годишна възраст и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която е запазена и до днес. Неговото успение Църквата възпоменава всяка година на същата дата.

Преподобният Иван Рилски е изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит.

Това е официалната теория за живота на този наш светец. Като се има предвид, колко отдалечен във времето неговия живот, то е показателно силното запазване на спомена за него и в народната памет, и в историческите хроники.

Има теория, че св. Иван Рилски е син на цар Симеон.

По време на учението си в Магнаурската школа синът на Борис І - Симеон, се залюбил с византийската принцеса. Мислел да се ожени за нея, но баща му поверил престола на другия син, Владимир. Симеон преценил, че това го лишава от възможността да поиска ръката на любимата си и се оженил за дъщерята на куманския цар, който по това време дошъл при Борис по държавни дела. От този брак Симеон имал двама сина - Иван /Рилски/ и Михаил. Но когато по-късно Борис І сваля от престола Владимир и възкачва на него Симеон, преградите между него и византийската принцеса вече отпадат и скоро тя му става жена. От този втори брак се раждат още двама сина - Боян/Мага/ и Петър.

За този вариант на неговата биография можете да прочете в поста на Петър Вангелов тук.

На мен ми звучи като приказка, но красива.

Защитниците на тази теория обикновено казват, че само брат на царя може да откаже да се срещне с него. Но точно това ми харесва в Св. Иван Рилски. Въпреки, че в социалната стълбица е много по-ниско (според официалната биография) от цар Петър, той не изменя на принципите си и отказва да го допусне до себе си. В това има и много смелост, която е характерна за голяма част от светците. Не всички царе са обичали някой да ги постави под Христос и Бога. Чест му прави на цар Петър, че е оценил достойното поведение на светеца.

За св. Иван Рилски по-подробно можете да прочетете в

Житие на преподобни Иван Рилски Чудотворец и Друго житие на преподобния и богоносен наш отец Иван Рилски, пустинножител и чудотворец

Редактирано Януари 2, 2011 от Ани

[Ани]

На 26 септември Църквата възпоменава живота и кончината (успението) Св. апостол и евангелист Иоан Богослов.

Автор на новозаветните книги:

• От Иоана свето Евангелие

• I съборно послание на св. ап. Иоана Богослова

• II съборно послание на св. ап. Иоана Богослова

• III съборно послание на св. ап. Иоана Богослова

• Откровение на св. ап. Иоана Богослова

Тове е евангелиста написал едни от най-впечатляващите ме думи в Библията:

1. В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.

2. То беше в начало у Бога.

3. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.

4. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.

5. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.

Тук

Ето някои по-съществени моменти от живота на този християнски светец:

Веднъж Господ Иисус Христос минавал покрай Генисаретското езеро. Видял двама брата – Яаков и Йоан – да кърпят заедно с баща си Зеведей рибарските си мрежи. Призовал ги да тръгнат подир Него. Те оставили баща си, мрежите, кораба и тръгнали веднага подир Него.

Оттогава те били непрекъснато със Спасителя.

Като висял в страшни мъки на Голготския кръст, Господ Иисус видял до Себе Си пречистата своя Майка и "ученика, когото обичал".

На пресветата Си Майка казал:

- Ето син ти!

А на ученика си Йоан:

- Ето майка ти!

Йоан взел при себе си св. Богородица като същинска своя майка и се грижил синовно за нея до блаженото й Успение.

След Възнесението господне Йоан живял в Йерусалим с другите апостоли. Молел се често с тях в храма. На Петдесетница заедно с тях получил благодатните дарове на Пресветия Дух.

Оттогава проповядвал усърдно Евангелието и обръщал юдеи и езичници към Христовата вяра.

До успението на света Богородица Йоан пребивавал в Йерусалим. След това се отправил с ученика си Прохор да проповядва словото Божие в Мала Азия.

Двамата стигнали в град Ефес. Тук живели в голяма бедност. Условили се за слуги в едно семейство. Господарите им били езичници. Отнасяли се към тях строго, жестоко. Възлага ли им най-тежки работи. Наказвали ги немилостиво. Йоан и Прохор понасяли всичко търпеливо. Служели усърдно и покорно.

Но скоро Бог им открил път към благовестничество. Йоан получава възможност да върши чудеса. Възкресява председателя на градския съвет Диоскорид и сина му с което събужда хората за новата вяра – учението за любовта на Христос.

Римският император Домициан, като узнал за това, заповядал да доведат апостола при него в Рим. Като го видял при себе си, той започнал да го мъчи жестоко: дал му да изпие чаша с отрова, хвърлил го в котел с кипящо масло. Йоан останал здрав и невредим. Изпълнили се над него думите на Господа: ако вярващите в Него изпият нещо смъртоносно, то няма да им повреди.

Онези, които присъствали при изтезанието, започнали да викат:

- Велик е християнският Бог!

Императорът не се решил повече да мъчи апостола. Изпратил го на заточение на остров Патмос, разположен близо до бреговете на Мала Азия.

В продължение на няколко години апостолът проповядвал Евангелието, изцерявал болни, изобщо вършел много чудеса. Давал на всички пример на кротост, незлобие и любов към Бога и ближния. Обръщал човеците към Христа както с благия се пример, така и боговдъхновеното си слово.

До пристигането му на осторва всички жители били езичници. Вярвали в магии и бесовски сили. Лукави хора използвали общото суеверие, представяли се магесници. Тъй придобивали власт над народа и го изкориствали. Йоан разобличил лъжите им. Проповядвал истинския Бог и тъй отклонявал мнозина от идолопоклонството.

Апостолът бил радостен и спокоен в далечното изгнание. Нищо не могло да го отлъчи от Господнята любов.Господ Иисус Христос възрадвал още повече своя любом ученик. Показал му в чудно откровение Своята слава. Един неделен ден му било дадено да съзерцава в небесно видение бъдещата съдба на Църквата и на целия свят. Показано му било величието на царството Божие.

По заповед на Господа той описал това, което видял и чул. Тази свещена книга е известна под името Апокалипсис или Откровение. С нея завършива светата Библия.

Материалът е взет от тук:

Откровението е една от най-сложните, най-проблемните и най-обсъждани книги на Новия Завет. Ето някои мисли на Учителя за написаното там:

Но в Откровението Йоан казва тъй: „И чух цялото създание да хвали Бога“. Ако той е чул цялото създание да хвали Бога, значи всички ще бъдат спасени. Но през всичкото време ще има страдания и един ден всички ние ще излезем из този огън и ще влезем в Божията Любов. Някои сте на прага да излезете. Излезте!

Слушайте Него!

В Откровението се говори за една книга, затворена със седем печата. Йоан казва, че нямало кой да отвори тази книга. Най-после се явило едно агне, което разпечатало тази книга. Днес тази книга е отворена, и всеки е свободен да чете от нея. Тази книга е пред вас, и вие трябва да я четете. – Коя е тази книга? – Тя е книгата на вашата душа, на вашия дух, на вашия ум и на вашето сърце.

Да познават

Стихът:

1.И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече.

Откровение 21

е подробно разгледан в беседата „И видях ново небе и нова земя“.

Сега видях, че и в днешната мисъл за деня - 26.09.2008г., Учителят разглежда пак Откровението на Йоан.

Редактирано Януари 2, 2011 от Ани

[Ани]

Днес (29. септември) се празнува Св. Киприян Цамблак Чудотворец, митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия живял в четиринадесетия и в началото на петнадесетия век (роден ок. 1330 г.). Бил по народност българин. Родил се във Велико Търново, тогавашната столица на България.

(Св. Киприян Цамблак)

Произхождал от болярския род на Цамблаковците. Заедно със свети Евтимий бил ученик па свети Теодосий Търновски, школата на когото се намирала в Килифарския манастир.

Заедно с Евтимий той придружил болния си старец-учител Теодосий при пътуването му до Цариград. След някое време от блажената кончина на св. Теодосий, двамата съученици и родственици се разделили.

Когато Евтимий се завърнал в България, Киприян останал на Атон. Към 1373 г. отпътувал за Цариград, гдето бил назначен за синкел на цариградския патриарх св. Филотей, ученик на Григорий Синаит и съученик на Теодосий Търновски.

Като синкел Киприян бил изпратен в Русия. Задачата му била да проучи на място споровете между Московската митрополия, от една страна, и Киев с Литва от друга.

Завърнал се от Русия в Цариград, на 2 декември 1375 г. Киприян бил ръкоположен за митрополит на Литва със седалище в Киев. Имал и поръчение - да заеме Московската митрополитска катедра след смъртта на вече престарелия по това време московски митрополит Алексий. Като човек твърд и съобразителен той трябвало да съдействува за установяване на здраво всерусийско единство.

Св. Киприян заел катедрата си в Киев едва през пролетта на 1376 г.

На път за Цариград, в 1379 г. той посетил родния си град Велико Търново. Бил тържествено посрещнат от св. Евтимий, тогава вече търновски патриарх, от своя племенник Григорий Цамблак, тогава още юноша, както и от цялото благочестиво търновско гражданство. Радостта за търновци била голяма: те видели своя гражданин в достойнството на Киевски митрополит!

Св. Киприян влязъл в правата си на московски и всерусийски митрополит едва в 1389 г., след като московската катедра за втори път овдовяла. Това станало след смъртта на Пимен, прекия наследник на св. Алексий.

В Москва св. Киприян пристигнал през пролетта на 1390 г. Като митрополит на цяла Русия той полагал архипастирски грижи за неделимото единство на Русия против разните отцепнически стремежи. Много се потрудил той също за благочестието на православния руски народ, както и за неговата славянска книжнина.

Проявил се като бележит книжовник от школата на своя родственик св. патриарх Евтимий Търновски. Подобно на Евтимий, и той се заел с изправянето на руските богослужебни и богословски книги. Работил върху текста на Служебника, превеждал молитви и молебни канони за разни случаи. Той превел и знаменитото ръководство за духовен живот "Лествица", автор на което е св. Йоан Синайски, наречен заради тоя труд още Лествичник, живял през шестия век. Превод на тая книга бил направил преди това неговият учител св. Теодосий Търновски.

Оригинални творения на св. Киприян са написаните от него житие и служба на първия московски митрополит, св. Петър, предшественик на св. Алексий.

Праученик на Григорий Синаит, ученик на Теодосий Търновски, съученик на патриарх Евтимий, св. Киприян Киевски, Московски и на цяла Русия бил любител на духовната съсредоточеност и задълбоченост, на безмълвието и богосъзерцанието. Свят в мислите, чувствата и делата си, той стигнал до голяма духовна висота и Руската православна църква го канонизирала за светец.

Св. Киприян починал на 16 септември 1406 г., а бил канонизиран в 1472 г., когато при един ремонт на московския събор "Успение Богородично" мощите му били намерени нетленни, 66 години след смъртта му.

Данните за биографията са взети от „Жития на светиите“, Синодално издателство, С. 1991

Да не се бърка с автора на известните Киприянови молитви, Свещеномъченик Киприян, който се празнува на 2-ри октомври. Тогава ще напиша за него.

Редактирано Януари 2, 2011 от Ани

[Ани]

На 1 октомври Православната църква празнува Св. преподобни Иоан Кукузел. (ок. 1280-1360 година).

Ангелогласният – така нарекли още на младини св. Йоан Кукузел. Роден от българка през 1280 г., наричан още магистър на магистрите, този пръв императорски певец във Византия пеел нежно и с магическо упоение в гласа си призовавал към чистота и смирение. Бил истински извор на музиката, както е написано в старите свитъци.

Житието на светеца е съставено в края на XIV век (препис от него се съхранява в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" в София). В него се разказва как надареният с необикновени музикални способности младеж бил изпратен да изучава Свещеното Писание в дворцовото певческо училище в Константинопол (Цариград), където скоро станал любимец на императора.

Желаейки да се откъсне от светските грижи и да служи на Господа в безмълвие, той тайно избягал и се укрил в Светогорския манастир "Св. Атанасий". Представил се за неук пастир и игуменът му поверил манастирското стадо. Един ден подвизаващ се наблизо монах видял дивно чудо: пеещ пастир и кози, които не пасели, а го гледали, сякаш се радвали на ангелското му пеене. Въпреки настояванията на императора, който научил къде се намира, Йоан останал в манастира. Там той създал своите безсмъртни произведения: "Полиелей на българката" (посветен на майка му), "Антиксантари", "Голямото исо", "Херувимска песен" и други.

Св. Йоан Кукузел създал нов тип нотно писмо - невмено, наричано още "Кукузелево", което било с повече нюанси и по-разбираемо. Ръкописи на създадените от него песнопения се съхраняват до днес в библиотеките в Цариград, Солун, Атина, Атон, Ватикана, Париж, Виена и другаде. Много от композициите му напомнят български напеви. И днес музиката на Ангелогласния български светец Йоан Кукузел звучи като първомолитва за всички нейни изпълнители и ценители.

Изображението на Св. Йоан Кукузел в средновековни одежди, обкръжено от излезлите под перото му нотни знаци – невми, и до днес се пази като светиня в библиотеката на Великата Атонска лавра.

На 2 октомври се отбелязват Свети свещеномъченик Киприан

и света мъченица Иустина (Юстина)

Св. свещеномъченик Киприан Антиохийски и света мъченица Юстина били родом от Антиохия.

Киприан бил жрец-магьосник в Антиохия, наставен във вярата от девицата Юстина, която, със силата на кръстното знамение, събудила у него пламенно желание да се поклони на Христа.

Възведен в епископски чин, после, за вярата Христова, заедно с девица Юстина били хвърлени в затвора и положени на мъчения. С тях имало и друг християнин - Теоктист.

Посечени били с меч в Никомидия в III век по времето на император Декий. Телата им били отнесени в Рим и предадени на Руфима, роднина на императора. Тя ги погребала с чест. При гроба на Юстина ставали изцерения.

Света Юстина се е родила в гр. Антиохия. Родителите й Еседий и Кледония били езичници. Един ден Юстина слушала словото на антиохийския дякон Праилий за царството Божие. Така силно била запленена от съдържанието на това слово, че нищо вече не било в състояние да я отлъчи от Христос. Скоро след това тя приела свето Кръщение и станала ръвностна членка на Божията църква.

Възлюбила с цялата си душа Небесния Жених, тя отказала да се омъжи за момъка Аглиаид. При нея се явил някакъв магьосник Киприян. Тя го възродила със силата на кръстното знамение и събудила у него пламенно желание да се поклони на Разпнатия Христос.

Княз Евтолмий, фанатизиран езичник, чул, че магьосникът Киприян, под влияние на Юстина, станал християнин. Разгневен, заповядал той и тя да бъдат хвърлени в тъмница и подложени на мъчения. После ги пратил при императора в град Никодимия. Там те заедно с друг един християнин, на име Теоклист, били посечени с меч.

Телата на светите Христови мъченици Юстина, Киприян и Теоклист били отнесени в Рим и предадени на една света жена на име Руфима, роднина на императора.

по-подробно тук.

Редактирано Октомври 6, 2009 от Ани

[Ася_И]

7 Октомври е Ден на Свети мученици Сергий и Вакх

Сергий и Вакх били знатни римски сановници в двора на император Максимиан. Цар и народ ги почитали заради тяхната образованост, мъдрост и храброст. Но това не ги радвало особено, защото вярата им в Бога била над всички земни блага и слава. Скоро императорът узнал за вероотстъпничеството на своите любимци и заповядал да ги погубят.

Мъченичеството на двамата сановници започнало по време на голямо езическо празнество. Сегрий и Вакх открито отказали да изпълнят молбата на Максимиан да принесат жертва на езическите идоли. За тази дързост им снели знаците на високо им звание, воинските пояси и пръстени. Облякли ги в женски дрехи и започнали да ги развеждат из града за смях на народа. Вместо да се разкаят, светите мъже приемали унижението с достойнство.

Тогава императорът изпратил светите мъже на управителя Антиох, известен със своята омраза и жестокост към християните. И той не успял да склони двамата мъченици да се разкаят. Затворил ги в тъмница, където ги били безпощадно. Вакх не издържал и умрял. А Сергий продължил смирено да понася жестоките наказания, от които винаги оставал цял и невредим.

Безсилен да прекърши Сергий, Антиох го осъдил на смърт чрез посичане с меч.

Мъченическият живот на светите братя Сергий и Вакх завършил през 295 г.

Редактирано Октомври 6, 2009 от Ани

[Ани]

На 14 октомври Православната църква празнува Света преподобната Параскева (Петка) Епиватска Българска

Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят. Приема се като една от закрилниците на българския народ.

Св. Параскева (бълг. Петка) е живяла през втората половина на Х в. във византийска Тракия. Нейно родно място било селището Епиват близо до град Каликратия, а родителите ѝ били благочестиви и уважавани хора. По-големият ѝ брат Методий, който също поел пътя на монашеството, бил ръкоположен за митрополит на Мадит (Майтос) и след смъртта си също бил канонизиран като светец. Според житията ѝ още като десетгодишна св. Петка чула в храма гласа на Иисус Христос и решила да се посвети на вярата. Тя сменила дрехите си с просешки и често раздавала своето имущество на бедните. Когато родителите ѝ починали, а брат ѝ вече бил монах, Параскева напуснала дома си и обходила светините на Константинопол (Цариград), като пет години прекарала в пост край усамотения храм “Покров Богородичен” в Ираклия. След пет години тя заминала за Светите места, посетила Йерусалим и Божи гроб, като се установила в Йорданската пустиня. Параскева следвала примера на прочутата св. Мария Египетска, като живяла тук много години. Предусещайки смъртта си, тя през Цариград се завърнала в Епиват и се заселила при храма “Свети Апостоли”, където след две години тихо изгаснала, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече нямало нейни живи роднини. Състрадателни граждани погребали монахинята вън от градските стени като чужденка.

Според преданието дълги години гробът на светицата бил забравен. Когато наблизо бил погребан някакъв моряк, двама местни християни имали видение, в която св. Петка била с царски одежди и заобиколена от Христови воини. Тя помолила да извадят мощите ѝ, които били пренесени в църквата “Свети Апостоли” в Каликратия. Преданията за отшелническите подвизи на св. Петка довели до появата на култ към нея, като било написано и кратко гръцко житие от неизвестен местен книжовник. Тъй като не било съобразено с каноните, по поръка на цариградския патриарх Николай IV Музалон(1147-1151) дякон Василик написал ново житие, чийто гръцки първообраз днес е изгубен. Св. Петка била известна главно в пределите на византийска Тракия. Когато след битката при Клокотница (9 март 1230 г.) цар Иван Асен II постигнал българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изискал мощите от Латинската империя. Нетленното тяло на преподобната било пренесено тържествено в столицата Търново. Още във времето на цар Иван Асен II било съставено нейно българско житие, като бил написан и разказ за пренасянето на мощите ѝ в Търново. Разбира се, най-големият връх в увековечаването на св. Петка Търновска е написаното от св. патриарх Евтимий житие - една новаторска, вълнуваща и дълбоко емоционална творба, станала известна далеч зад пределите на България.

За отношението към св. Петка Търновска като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ дори в държавни и международни актове. Така например в своя известен договор с Венеция цар Иван Александър (1347 г.) се заклева и в името на Бога, Св. Богородица, в кръста, “... и в светата Параскева Търновска”. Мощите на закрилницата на столицата Търново били отнесени от второ ѝ отечество през 1395 г. – измолил ги видинският “млад цар” Константин II Асен, син на Иван Срацимир. Във Видин те останали до 1397 г., когато султан Баязид ги подарил на сръбския княз Стефан Лазаревич. Св. Петка останала в Белград до 1521 г., след което мощите се озовали в Цариград. През 1641 г. Цариградската патриаршия изпратила светите мощи по молба на молдовския княз Василий Лупу, родом от с. Арнауткьой (дн. кв. Пороище на Разград) в столицата му Яш. Те се пазят и днес в църквата “Три светители” в този румънски град.

Света Петка Търновска е най-популярната българска светица не само през XIII-XIV в., но и през следващите векове. Посветени са ѝ десетки храмове и манастири из цялата българска територия, а извън пределите на страната – в Сърбия, Молдова, Влашко и Русия. На тази светица е наименована и църквата в Рупите, издигната от българската пророчица Ванга. Образи и икони на св. Петка Търновска присъстват в българските църкви още от XIII в. Петковден се чества на 14 октомври.

Редактирано Октомври 6, 2009 от Ани

[Ани]

На 18 октомври църквата отдава памет на Св. апостол и евангелист Лука

Франс Халс. Евангелист Лука.

Свети евангелист Лука, написал евангелие под ръководството на свети апостол Павел, който споменава за него в посланието до колосяни: "Поздравява ви Лука, многообичният лекар" Той е написал също и книгата "Деяния апостолски"

Житие на св. апостол и евангелист Лука

Освен дванадесетте апостоли, които навсякъде следвали своя Небесен Учител, Господ Иисус Христос избрал още седемдесет ученици и ги пратил да проповядват Неговото учение по градове и села.

Преди да ги изпрати на проповед, Той ги наставлявал как да учат народа. Дал им власт да изцеряват всяка болест.

При изпращането им казал:

- Жетвата голяма, а работниците малко. Затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си. Вървете! Ето, аз ви пращам като агнета посред вълци. Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща ... И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща!... В който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат;

изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие!

Под жетва Спасителят разбирал сърцата на хората, които били готови да приемат в себе си истините на словото Божие. Под работници или жетвари разбирал проповадниците на словото Божие. Господарят на жетвата е Сам Бог.

След като благовествували по много градове и села, седемдесетте ученици се върнали с радост и казали:

- Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам.

А Той им отвърнал:

- Не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са написани на небесата!

В числото на седемдесетте ученици бил и св. Лука.

Той бил родом от Антиохия, където на младини изучавал медицина и живопис.

След време дошъл в Йерусалим. Слушал проповедта на Спасителя. Поразен бил от силата на Христовите думи и чудеса. Станал Христов ученик.

На него и на Клеопа Христос се явил след възкресението Си, когато били на път за Емаус

Св. апостол Лука бил спътник на св. апостол Павел при мисионерските му пътешествия.

От Рим апостолът на народите, Павел, пратил послания дo християни от различни места. В тях той нарича апостор Лука "лекар, многообичан и брат, когото възхваля цялата Църква".

От Рим св. апостол и евангелист Лука се отправил за Египет, където в град Тива устроил християнска църква, известна по-късно със своята многочисленост и светост. Той основал и много други църковни общини в Египет, като лекувал не само телесни, но и душевни страдания.

Освен книгата "Деяния на светите апостоли", св. Лука написал и Евангелие, поради което се нарича и евангелист.

Св. апостол и евангелист Лука се счита и за пръв християнски иконописец.

Свещеното предание говори, че той нарисувал две икони: на св. Дева Мария с Божествения младенец на ръце (виж Богородица Одигитрия, Pravoslavieto.com) и на светите първовърховни апостoли Петър и Павел. По тоя начин той сложил началото на църковната иконопис за слава на Божията Майка и на всички светии.

Св. Лука бил толкова привързан към св. апостол Павел, че не го остaвил и във времето, когато Павел бил окован във вериги в Рим. Не го оставил и при първите, и при вторите окови.

От Египет евангелистът дошъл вече твърде стар в гръцката страна Ахаия, където умрял мъченически на 80-годишна възраст.

Император Констанций, син на Константин Велики, като чул за чудесата, които ставали при гроба на св. Лука, наредил да се пренесат мощите му в цариградската църква "Св. Апостоли", където почивали мощите и на апостолите Андрей и Тимотей.

При тържественото пренасяне на тия свети мощи един болен царедворец бил чудно излекуван. След това се заредили в храма множество други чудеса.

Материалът е взет от тук.

На 18 октомври се празнува и българската светица:Св. великомъченица Злата Мъгленска,

Икона на св. Злата в храма "Свети Седмочисленици" в София.

пострадала заради Христа на 18 октомври 1795 година. За нея може да прочетете в днешното мнение

към темата „България днес“, а също така и тук.

Ето част от проповедта, която се чете в нейна чест:

Не без съответно значение е и името на Христовата мъченица, чиято памет днес честваме - св. Злата Мъгленска. Какво ще рече Злата? Очевидно това име идва от думата злато. Златото е благороден, чист, скъпоценен метал, който блести със своята чистота. То е символ на душевна чистота. Когато кажем за някого, че е златен човек, това означава, че той е прекрасен по душа. Така е била и света Злата - тя е била чиста девойка. Нейното най-голямо украшение не било толкова рядката й телесна красота, колкото нейното целомъдрие.

Но, братя и сестри, думата злато ни напомня и нещо друго - изкушения, страдания, подвизи. Златото е преминало през горнилото, за да се пречисти и в огъня то придобива своята стойност. Точно в това отношение света великомъченица Злата е била като него - тя трябвало да изпробва своята вяра като мине през горнилото на най-големите страдания за Христа.

Редактирано Януари 2, 2011 от Ани

[Ани]

Днес Българската православна църква отбелязва Преп. Пимен Зографски

Според легендата, рожденното му име е Павел. Родом е от София, някъде около 1540 г. След като разпродал имуществото си станал монах в Атон. Там е получил името Пимен но когато станал 55-годишен Св. Георги му се явява и му поръчва да се върне при народа си като духовен водач.

Години наред Св. Пимен обикаля българските земи, проповядва, строи и обновява храмове и манастири, като ги украсява със стенописи. Посетил е София, околности, след това дълго време работи из Южна България и Бачковския манастир. Дейността му обхваща и Северна България, където е посетил много градове: Видин, Силистра и др. С името му се свързват около 300 черкви и 15 манастира, повечето от които е изографисал сам. Сред тях са Черепишкият, Сеславският, Смиловският и Суходолският манастир.

В края на живота си се установил в Черепишкия манастир, дето починал в 1620 година. При гроба му ставали чудеса.

Мощите му са пренесени в Суходолския манастир (някога се е намирал във Видинската епархия, днес - в Княжевацка околия, Сърбия).

Кога св. Пимен Зографски (Софийски) е канонизиран, не е известно. Но този зограф, монах, лечител, архитект и строител от края на ХVI и началото на ХVII в. заслужава своето място в сърцата на българите.

Черепишки манастир „Успение Богородично“

Редактирано Октомври 6, 2009 от Ани

[Ани]

На 11 ноември православната църква почита паметта на мчнци Мина, Виктор и Викентий.

От тримата най-популярен и почитан е Свети Мина, който е известен чудотворец и се счита за покровител на семейството.

Свети мъченик Мина е бил египтянин (284-305 г.). Той изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан. По това време властта в Рим се поделяла между императорите Диоклетиан и Максимиан. Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения.

Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на Единия Истински Бог. Заловен е и жестоко измъчван, накрая воините отсичат главата му, запалват огън и хвърлят в него многострадалното му тяло. Когато огънят изгаснал, вярващите дошли на това място и събрали останалите мощи на светеца, обвили ги с чисти повивки и ги помазали с благовония. Скоро те пренесли тези свети останки в родния си град Александрия и ги погребали в почести. Впоследствие на това място била построена църква в името на светия мъченик и по молитвите към светеца в нея станали множество чудеса.

Край София се намира Обрадовският манастир “св. великомъченик Мина” на 7.5км. североизточно от София в бившето село Обрадовци, сега квартал на София. Построен е на южния бряг на Владайска река сред цветни поляни. По-подробно за него може да се прочете тук. Много чудеса са станали пред чудотворната иконата на свети Мина в Обрадовския манастир. Жени от цялата страна идват да се помолят на светията да им помогне за рожба и сполучлив брак. Поклонниците казват, че иконата има могъща изцелителна сила и ако човек силно вярва, може да се избави от тежки болести.

Обрадовски манастир - каменно изображение на Св. Мина

Редактирано Ноември 11, 2008 от Ани

[Ася_И]

25 Ноември - Ден на св. Климент Охридски

Свети Климент Охридски е средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Предполага се, че Климент е българин роден в Югозападна Македония.

Данните за живота му преди неговата дейност в Македония са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: „Пространното житие на Климент Охридски“ от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в „Краткото житие на Климент Охридски“ или т. нар. „Охридска легенда“ от друг охридски архиепископ и също грък — Димитрий Хоматиан (1216-1234). Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на „тукашния български диалект“. Теофилакт е този, който го нарича „пръв епископ, който проповядвал на български език“ (πρωτος εν βουλγαρω γλοσση επισκοπος) и „най-учен мъж“ (ανηρ λογιωτατος), а за Димитрий Хоматиан той е явно българин. Хоматиан пише за Климент: „Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ.“

Предполага се, че Климент е участвал на млади години още в хазарската и аланската мисии на Кирил и Методий през 859-861 г. Безспорно Климент участва и в мисията на Кирил и Методий във Великоморавия като техен ученик. В някои по-късни славянски жития се казва, че презвитер Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан от папата в Рим в 868 г., преди смъртта на св. Кирил. След смъртта на Кирил в Рим през 869 той се връща с Методий в Панония и Великоморавия, а след като Методий почива (пролетта на 885 г.), Климент, заедно с избрания от Методий за негов наследник Горазд, оглавяват продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия.

Епископът на Нитра Вихинг е натоварен от папа Стефан V да управлява Великоморавската църква и не признава Горазд. Климент, след като е хвърлен за определено време в затвора, с Наум и други ученици е изгонен от страната и в края на 885 или 886 преплува на сал „от три липови дървета“ Дунав и пристига в тогава граничещата с Моравия България заедно с Наум Преславски, Сава, Ангеларий и може би Горазд.

Началникът (старобълг. „боритаркан“) на крепостта (днес „Калемегдан“ в Белград), явно е известен за тяхното идване. Приема ги радушно и отпраща подобаващо при цар Борис I.

Теофилакт Охридски разказва, че самият Борис I всеки ден беседвал с учениците на Методий. Той им възлага обучението на бъдещите свещеници на старобългарски език. Ангеларий скоро умира и в Плиска остават само Климент и Наум Преславски, за които се предполага, че е възможно и да са родни братя.

Наум, може би като по-старши, остава в столицата и поставя основите на Преславската книжовна школа, а Климент е изпратен в 886 г. в областта Кутмичевица да основе вторият главен книжовен център в държавата. Топонимът „Кутмичевица“ е забравен; изглежда това е била по-малка част на областта Котокия, днес на границите на Република Македония с Гърция и Албания. В Кутмичевица, пише Теофилакт, имало много плодни дървета, но диви. Затова Климент пренесъл от Византия различни видове и „чрез присаждане облагородил дивите дървета“. Там Климент отсяда в три подарени му от Борис I имения, но главно в третото около Охрид, където създава Охридската книжовна школа, първия славянски университет.

За седем години (886-893) той обучава на глаголица, и както пише Теофилакт „на българско наречие“, близо 3 500 ученици. През 893 г. е извикан от новия цар Симеон в Преслав, където е ръкоположен за епископ на Величката епархия (Велека / Великия и Дрембица) в същата област, с титлата „Велички“. Така той става там първия славянски епископ. Наум, изпратен от цар Симеон, заема неговият пост на ръководител на школата и книжовния център в Кутмичевица в същата 893 година. Когато след 7 години Наум умира в 910 г., Климент се погрижва за неговото достойно погребение. Климент основава в Охрид с помощта на цар Симеон манастира св. Панталеймон (не случайно едноименната църква в Преслав е първият славянски културен център) и още една църква, която после става архиепископско седалище, така че той е построил две от трите тогавашни охридски църкви. За последен път Климент се отправя в Преслав и моли цар Симеон да го освободи от задълженията му като епископ, но получава отказ.

Уморен от пътешествието, но работещ над превода на Триода, Климент умира на 27 юли 916 г. в Охрид. Погребан е в притвора на „неговата“ манастирска църква „св. Панталеймон“ („Стари св. Климент“), превърната около 1515 г. в джамия, днес руина. Останките му са пренесени в охридската църква „св. Богородица Периблептос“, наречена след това „св. Климент“. Скоро след неговата смърт епископ Климент е канонизиран. Не по-късно от началото на 11 век успението му се чества на 27 юли.

Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език, той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. В „Краткото житие“ се казва, че той „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“. Затова обикновено се смята, че той въвежда и кирилицата, макар че е по-вероятно тя да се развива постепенно под силно византийско влияние в Преславската книжовна школа в началото на 10 век.

Изображения на св. Климент се срещат от началото на 14 век на икони и стенописи (Охрид, ц. Св. Климент). Йеромонахът Атанасий от манастира Св. Йоан Кръстител на о. Парос превежда на новогръцки „Пространното житие“, написано от Теофилакт, и го издава през 1784 и 1805 г. След това то се печата в нови издания. Съществуват много народни легенди за Климент Охридски и многобройни научни публикации.

Първият съвременен университет в България — Софийският университет "Свети Климент Охридски", е наречен на негово име при основаването му през 1888.

Възстановената църква Св. Пантелеймон в Охрид,

където се съхраняват мощите на Св. Климент Охридски

Редактирано Октомври 6, 2009 от Ани

[Natural_disasters]

17 декември - Св. пророк Данаил и трите момци Ананий, Азарий и Мисаил

Православната църква почита на 17 Декември Св. пророк Данаил - неговото име е свързано с вавилонския цар Навуходоносор, който сънувал загадъчен сън, който твърде много го смутил. Но като се събудил, той забравил какво точно е сънувал. За да премахне тежкото впечатление, което оставил сън у него, царят повикал при себе си халдейските учени и сънотълкуватели, като им казал, че иска да разберат какво точно е сънувал и да му разтълкуват значението на съня. Никой, разбира се, не могъл да стори това, тогава царят се разгневил и осъдил всички вавилонски мъдреци.

Застрашен от такава участ, бил и Данаил заедно с други трима - Ананий, Азарий и Мисаил. Пророкът помолил царя да им даде няколко дни отсрочка, надявайки се на Бога, който молел да му открие тайната. Бог чул молитвата на Данаил и тримата му другари и насън им открил всичко, което трябвало да знаят - какъв е бил съня, забравен от царя и какво точно означава. Сънят предсказал падането на много царства и началото на вечното царство, което имало да се открие след дохождането на Иисуса Христа – царството на Христовата истина и благодат. След като Данаил обяснил съновидението на цар Навуходоносор, той удивен от неговата мъдрост, му поверил една от най-важните длъжности в държавата – началството над всички вавилонски мъдреци. По ходатайството на Данаил и неговите другари получили високи държавни длъжности.

Според народния календар, в деня на пророк Свети Данаил, празнуват всички жени, които скоро са раждали или ще раждат, както тези, които имат малки деца; месят се питки и отново се раздават, за да е плодовита годината.

Редактирано Октомври 6, 2009 от Ани

[borislavil]

Аз определено си имам любим православен светец - Свети Серафим Саровски, който си струва да бъде отбелязан, а и църквата го почита днес. Преди години прочетох биографична книга за него и бях поразен - изключителен е! Както е изключителна и беседата, която той провежда, за целта на християнския живот и която ви предлагам да прочетете ето оттук:

http://pravoslavie.domainbg.com/05/motovilov.html

[Guest Fut]

Аз определено си имам любим православен светец - Свети Серафим Саровски, който си струва да бъде отбелязан, а и църквата го почита днес. Преди години прочетох биографична книга за него и бях поразен - изключителен е! Както е изключителна и беседата, която той провежда, за целта на християнския живот и която ви предлагам да прочетете ето оттук:

http://pravoslavie.domainbg.com/05/motovilov.html

borislavil в момента в който погледнах и видях, че си писал в тази тема вече знаех за кой светец става дума. Сега чета неговото житие което получих по чуден начин. Миналата неделя ходих на Евангелска църква и някой беше оставил в салончето между брошурите житието на Св. Серафим който иска да си го вземе. Попитах и направо ми го подариха . Във възторг съм в момента

Ето какво казва Св. Серафим Саровски за скуката: " Скуката...напада монаха около обяд и му причинява такова страшно безпокойство, че му стават непоносими и местожителството му и живеещите с него братя, а при четене се явява някакво отвращение, често прозяване и силен глад. След насищането на стомаха демонът на скуката внушава на монаха да излезе от килията си и да поговори с тогова оногова, като го убеждава, че друг начин няма за избавяне от скуката, освен непрестанната беседа с другите . Монах, победен от скуката е подобен на пустинния трън, който ту се спре за малко, ту пак се понесе от вихъра. Той е като безводен облак, гонен от вятъра. Ако не може да изкара монаха из килията, демонът на скуката почва да отвлича мисълта му през време на молитвата и четенето. " Това тук (тъй му нашепва мисълта) не стои добре, а онова не трябва да е там: всичко трябва да се приведе в порядък". И всичко това демонът върши, за да направи ума празен и безплоден.

Тази болест се лекува с молитва, с въздържание от празнословие, с ръчен труд според силите, с четене на Словото Божие и с търпение, тъй като тя се ражда от малодушието, празнотата и празнословието."

Из* "Свети Серафим Саровски" Архимандрит Серафим

Поздрави!

Редактирано Януари 3, 2009 от Fut

[Психотроник]

Христо Ботев

ГЕРГЬОВДЕН

"Паситесь, добрые народы!

Вас не разбудит чести клыч;

Начто стадам дары свободы?

Их должно резать или стричь. . . "

А.С.Пушкин

Ликуй, народе! Старо и младо

хвалете и днес бога и царят!

Днес е Гергьовден. От овце стадо

тъй блейше вчера подир овчарят,

когато тоз цар, безгрижен, глупав,

както и всички царьове земни,

поведе стадо с кривакът хубав

и с умни псета - министри верни,

без портфейли, но и без заплата,

на кои същ цар и да погледне,

"Блазе й - би казал, - живей овцата

и от народът мой по-честито!"

И тръгна стадо с агнета дребни,

върви и крета от път убито,

та сичко младо под нож да легне

за свети Гергя - божи разбойник...

Бездушен, глуп, изгнил покойник

жертви ли иска? Иска овчарят,

гладното гърло, попът пиени,

както от тебе, народе, царят

иска за свойте гнусни хареми

и за тез, що те мъчат, обират;

а ти им даваш потът, кръвта си

и играйш даже, кога те бият!

На` - днес богати и сиромаси,

пиени там - те песни пеят

и хвалят с попът бога и царят...

Ликуй, народе! Тъй овце блеят

и вървят с псета подир овчарят.

[Ани]

На 6 май православната църква почита Свети Вмчк. Георги Победеносец

Християнският Великомъченик св. Георги Победеносец е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклетиан (284-305). Постъпва съвсем млад във войската и проявява завидни военни способности. На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун. Страстен привърженик и

защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 г.

Според житието, недалеч от гроба му се появявал змей, който опустошавал околността. Светецът успял да порази с копието си чудовището. Оттогава се ползва със славата на един от най-изявените конници в християнството, поради което е избран за светец - покровител на войската

Подробно за житието на светеца можете да прочетете тук.

Редактирано Януари 2, 2011 от Ани

[Ани]

Днес е Петровден

На този ден църквата чества паметта на двамата Христови апостоли - Петър и Павел, разпространители на християнството, изтърпяли много страдания и гонения, наречени "първовърховни престолници и вселенски учители".

Апостолите Петър и Павел, Ел Греко

Един от пишещите в този форум си позволи да нарече апостол Павел сатана. Нямам нито намерение, нито желание да споря с този човек. Апостол Павел няма нужда да бъде оправдаван от подобни обвиненията. Той достатъчно се е оправдал с делата си и с това, което е написал:

1. Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.

2. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм.

3. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува.

4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,

5. не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,

6. на неправда се не радва, а се радва на истина;

7. всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.

8. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.

9. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;

10. но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.

11. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.

12. Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.

13. А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.

/Първо послание до коринтяните, гл. 13/

Ето кратки сведения за живота на тези велики апостоли на Словото:

Свети апостол Петър

Свети апостол Петър, брат на ап. Андрей Първозвани, бил неук и беден рибар от гр. Капернаум на брега на Галилейското езеро. Еврейското му име било Симон, а името Петър, което на гръцки означава "камък", му дал Сам Иисус Христос. Ревностен във вярата, когато Христос запитал: за кого Го мислят човеците, Петър отговорил, че Той е Син на Живия Бог.

Ап. Петър бил един от най-любимите ученици на Спасителя и бил въздигнат от Господа до апостолско достойнство. Петър следвал неотделно Спасителя до деня на Възнесението Му. Преди залавянето на Спасителя Петър се отрекъл от Христа по време на съда, но и горчиво се разкаял.

След Възнесението на Иисус и слизането на Светия Дух ап. Петър проповядвал и вършил много чудеса и изцерения в Палестина, Мала Азия, Гърция и други страни.

Отишъл в Рим при гонението на Нерон и бил осъден на разпъване. От смирение по негово желание бил разпнат с главата надолу в 67 година - годината в която и ап. Павел намерил мъченическата си смърт.

В новозаветния дял на Библията са включени две съборни послания на ап. Петър, отправени до всички християни.

Римокатолическата църква чества светеца като основател на Римската християнска община.

Апостол Петър

Свети апостол Павел

Свети апостол Павел (от латинско паулус - малък), с кръщелното име Савел, не е от кръга на Христовите ученици. Роден в Мала Азия, той бил фарисей и в духа на консервативния юдеизъм участвал в гоненията срещу християните и в убийството на свети първомъченик Стефан.

Обръщането му към Христос станало ненадейно, в резултат на необикновено видение. В книгата Деяния на на св. Апостоли (XI глава) се разказва, че на път за Дамаск Савел видял необикновена светлина и чул Божия глас от небето: "Савле, Савле, защо ме гониш? ... Аз съм Иисус, когото ти гониш". Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностния разпространител на християнската вяра. Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания и затова е наречен "апостол на езичниците".

Около 67-а година Павел бил окован и изпратен в Рим на съд. Загинал мъченически на 29 юни 67 г. заедно със свети апостол Петър. Смъртта му съпровождали множество чудеса. Преданието разказва, че вече отрязаната глава на светеца продължавала да слави Господа, а там, където тя паднала, избликнали при извора (на мястото на днешния манастир "Три фонтана" край Рим).

Новият завет на Библията съдържа четиринадесет негови послания до новопокръстени във вярата, в които разяснява християнските ценности и правилата на църковния живот.

/материалът е взет от тук/

апостол Павел. Рембранд ван Рин

Редактирано Януари 2, 2011 от Ани

[Ани]

На 6 октомври се почита паметта на Св. апостол Тома, наричан още Тома Неверни

Мисля, че твърде незаслужено му е лепнато това прозвище. Може би защото донякъде и аз съм подвластна на съмненията, може би заради апокрифните евангелия, които не съм сигурна че са писани от него, а може би и заради самият му живот. С живота си и делата си апостол Тома е доказал своята истинска вяра в Спасителя. С биографията на този апостол човек може да се запознае от тук.

Но на мен по ми хареса интересната статия от News.bg, части от която си позволих да копирам в това мнение.

Св. апостол Тома е запомнен от всички като човекът, който се усъмни във възкресението на Христос, когато другите ученици му разказаха за него. Рядко си задаваме въпроса, кой е бил той, какъв човек е бил, и защо е могъл да се усъмни.

Освен при споменаването, че Спасителят го избира да стане апостол, за апостол Тома четем в Евангелието (Йоан, гл.14) още само два пъти. И първото място е много важно: когато Христос казва на учениците, че трябва да се върне в Иудея, за да възкреси приятеля си Лазар, те се стараят да го убедят да остане по-далече от убийствения, опасен Йерусалим. И само Тома казва: да отидем с Него и да умрем с Него.

Още преди възкресението на Христос, когато за учениците Той е само наставник, апостол Тома бил готов от любов и вярност просто да умре с Него: не да Го защити, тъй като не се е надявал на нищо, но да сподели съдбата Му.

И ето че този човек, който с такава вярност е бил готов да сподели със Спасителя смъртта, поставя на другите ученици въпроса: Възможно ли е това?... Те му разказват, че са видели възкръсналия Христос, и той не може да повярва. Защо? (Йоан, гл.20)

Дали не, защото до светата Петдесетница, до момента на слизането на Светия Дух над апостолите, те си остават все такива страхливи, често неразбиращи и колебаещи се хора? Как е могъл той да повярва, че Христос е възкръснал, по единственото свидетелство - ликуването и радостта на учениците, когато вижда, че те са все същите хора, останали са непроменени, с нищо не са по-различни отпреди.

За да приеме вестта за възкресението, той се е нуждаел от друга достоверност, по-голяма от ликуващите думи на апостолите. Защото е разбирал, че ако Христос е възкръснал, то всичко в света се е изменило; че последната победа е не на човека, а на Бога, че любовта, а не омразата вече владее над всичко, че сега ние живеем в нов свят, защото действително Бог е влязъл в този свят и го е преобразил в свят на вечния живот, а не само на тлеещия, понякога дълъг, но само временен живот...

Апостол Тома повярвал, когато Спасителят застанал пред него. Повярвал, защото всичко в Спасителя било сияние на вечния живот и Той застанал пред Своите ученици вече не като Иисус от Назарет - техният учител, а като възкръсналият Господ, в силата и славата на Своето възкресение, макар ръцете, краката и тялото Му да били прободени с гвоздеи и копия.

Христовото възкресение не премахва трагичното в живота. Христос е влязъл в живота, за да понесе цялата негова трагедия и да я преобразува в победа. Но тялото Му остава тяло на разпънатия Христос, докато има и един грешник на земята. Във вечността Той навярно ще застане пред нас именно такъв, защото Неговото разпятие говори за безкрайната Божия любов.

И виждайки Него, разпънатия Христос, в славата на Възкресението, апостол Тома Му се покланя и произнася последното тържествуващо свидетелство, което ние трябва да пренесем през света чрез живота си и чрез живота на света: Господ мой и Бог мой!...

Но как хората, на които ще кажем за Христовото възкресение и ще известим, че Той възкръсна, че Той е Бог, че Той е победил - как тези хора ще повярват, ако сме подобни на апостолите, които могат да ликуват за това, което са преживели, но не могат да явят нито силата, нито славата на Възкресението!...

Затова ние, които вярваме, трябва да станем народ от нови, обновени, различни хора: хора, които вярват във вечния живот, хора, в които тържествува победата над смъртта още сега. Защото приобщавайки се към смъртта на Христос, ние живеем - трябва да живеем! - вечния живот на възкръсналия Христос; да живеем Божествения живот. Тогава не бихме се страхували от смъртта и страданията; не бихме се страхували от нищо на света, защото никой не може да ни отнеме този живот. И тогава бихме станали живи, тържествуващи и убедителни свидетели на това, че Христос възкръсна, защото другите ще виждат в нас вечно живите хора, научили се да обичат, дори когато това им струва временния живот; научили се да вярват в човека, както само Бог умее да вярва в него, на всичко да се надяват и всичко да побеждават, отдавайки себе си безгранично в радостта, любовта и победата Господни.

Редактирано Октомври 6, 2009 от Ани

[Ани]

Днес православната църква чества успението на Свети Серафим, чудотворец Саровски

За чудотвореца от Саров можете да прочетете

тук.

Благодаря на borislavil и Fut, че преди време писаха за Свети Серафим Саровски.

Знам, че много от пишещите и четящите в Портала не са благосклонни към християнските светци. Но аз мисля, че не можем да отхвъляме заради дребнавостите на някои църкони шефове (сегашни и такива от преди 100 години) светиите, чудотворците, издигналите се чрез делото си пред Бога. Свети Иван Рилски, свети Мина, света Петка и много други са признати за светии не толкова от земните инстанции, а от много по-високо място.

Ето някои мисли на Серафим Саровски за душевния мир, хармонията за която ни говори и Учителя:

Признак за духовен живот е вглъбяването на човека вътре в себе си и съкровения труд в сърцето му. Божията благодат осенява този човек и той отпърво е в състояние на мир, а по този път стига до небесно състояние; в мирно състояние, т.е. с чиста съвест; а пък в небесно, когато умът му съзерцава у себе си благодатта на Дух Свети, според Божието слово: Неговото пребивание - (беше)на Сион... (Пс.75:3)

Душевен мир се придобива чрез скърби. Писанието казва: Влязохме в огън и вода, и Ти ни изведе на свобода (Пс. 65:12). Пътят на онези, които искат да угодят на Бога, минава през много скръб. Как ще облажаваме светите мъченици за страданията, които са претърпели заради Бога, щом не можем да изтърпим една треска?

Нищо не спомага за придобиването на душевен мир така, както мълчанието и доколкото ти е възможно, непрестанно да разговаряш със себе си, а с другите - рядко.

Може ли да не се радваш, виждайки със сетивните си очи слънцето? А колко по-радостно е, когато умът с вътрешните очи вижда Слънцето на правдата - Христос? Тогава той наистина с ангелска радост се радва. Тъкмо заради това и апостолът казва: нашето живелище е на небесата... (Фил.3:20)

Който живее неотклонно в състояние на мир, той като с лъжица гребе духовните дарби.

Когато човек дойде до състоянието на мир, тогава той може и за другите да излива от себе си светлина за просвещаване на разума. Дотогава е потребно човек да повтаря тези думи на Анна пророчица: Дръзки думи да не излизат из устата ви... (1 Цар.2:3), както и думите на Господа: Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. (Мат.7:5)

Тъкмо този мир, като едно безценно съкровище, нашият Господ Иисус Христос е оставил на учениците Си, когато пред Своята смърт е казал: Мир ви оставям; Моя мир ви давам... (Йоан.14:27) И апостолът също говори за него: ...и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса (Фил.4:7); да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа... (Евр.12:14)

/от тук/

[Илен]

Благодаря ти Ани за публикувания материал посветен на Свети Серафим Саровски.Макар повечето българи да незнаят за съществуването му,ние в нашето семейство тачим паметта му отдавна.Всъщност празникът ни е и личен,защото на този ден отбелязваме и именния ден на дъщеря ми,която е кръстена на дядо си и на светеца,макар баща й да промени една буквичка и така стана Сарафима.На този ден сутрин нося хляб в черквата и паля свещички за здраве.Да ни е честит празника на Свети Серафим Саровски,желая здраве на всички.

[Рассвет]

Днес православната църква чества успението на Свети Серафим, чудотворец Саровски

За чудотвореца от Саров можете да прочетете

тук.

Още на руски език тук.

[Ани]

Днес православната църква празнува

„Неделя на всички български светии”

Втората неделя след Петдесетница Православната църква отбелязва Неделята на всички български светии. Това е най-новият празник в нашия църковен календар, той е подвижен и началото му е поставено през 1954 година.

Денят на Всички български светии е уникален празник, защото има за цел да отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци

Пишейки в тази тема се опасявам, че може да предизвикам нечий гняв. Но мисля, че ще останем верни на учението на Учителя за любовта, ако на нападките не отвръщаме и ние с нападки. Благодарение на много от тези хора, които са канонизирани по-късно като светии сме запазили идентичност си като народ, християнската си вяра и език.

В сайта към който съм дала линк, пише:

„Българската църква е първата славянска църква в света.”

...

„Денят на Всички български светии е уникален празник. На него Църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Те са се отличавали с благочестив живот, изповядвали са в пълнота Христовата вяра и са били предани на светото православие. Били са хора на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал спойката между църква, народ и държава. Българските светци олицетворяват националната ни съдба, защото всеки период от доосвобожденската ни история има своите мъченици.”

...

„Първият известен по име български светец е едновременно княз и мъченик. Той е св. Енравота или Боян, пострадал за християнската вяра през 30-те години на IХ век. Този най-голям син на хан Омуртаг е екзекутиран в Плиска по заповед на брат си Маламир. Но преди да се прости със земния живот, Енравота изрекъл следните думи: "Вярата, за която сега аз умирам, ще се разпространи по цялата българска земя...". Действително не изминали тридесет години и цяла България се покръстила.”

...

„Най-много са българските мъченици от времето на Османското робство, когато православната вярата трябва да бъде защитавана от асимилацията на исляма. Скъп за нас е св. Райко Шуменски млад златар, умъртвен след жестоки изтезания през 1802 година. През тази епоха мъченически загиват за вярата и св. Георги Нови и св. Георги Най-нови Софийски, Никола Софийски, Йоан Търновски, Терапонтий Трънски, Игнатий Старозагорски, Злата Мъгленска, Никодим Албански и много други.”

/източник/

Редактирано Юни 26, 2011 от Ани

[Илен]

Днес християните почитат паметта и делото на Св. Панталеймон, Св. Седмочисленици и Успение на Кл. Охридски.

Св. Панталеймон Никомидийски

† 27 юли 305 година

Чества се на 27 юли

Житие на св. великомъченик Пантелеймон

Св. великомъченик Пантелеймон се родил в гр. Никодимия. При раждането му той бил наречен Пантолеон, което значи "Лъв във всичко". По-късно това име било заменено с името Пантелеймон, което значи "всемилостив".

От детство още Пантелеймон бил възпитан в християнската вяра понеже майка му била християнка. Тя обяснявала на детето заповедитe Господни и се стараела да му внуши отвращение към езичеството. Но, за съжаление, благочестивата майка умряла, когато Пантелеймон бил още дете. За невръстното сираче останал да се грижи баща му. Той обаче бил ревностен езичник и редовно водел сина си в идолския храм. Уроците на добрата майка скоро се изличили от паметта на детето.

Бащата на Панталеймон се наричал Евстрогий. Отначало той дал сина си в училище. След време го поверил на знаменития лекар Ефросин, за да изучи при него лекарското изкуство. Момъкът бил твърде умен и способен. Учителят така го обикнал, че го взимал навсякъде със себе си. С него посещавал и двореца, понеже Ефросин бил придворен лекар. Император Максимилиан обикнал красивия и учен момък и заповядал на Ефросин да го учи с най-голямо старание, понеже желае да вземе Пантелеймон по-късно при себе си. Под ръководството на славния учител момъкът с успех и бързо напредвал в науката и в скоро време надминал всички свои другари.

Всеки ден Пантелеймон отивал при своя учител. Пътят му минавал покрай една бедна къщичка, в която живеел престарял християнски свещеник на име Ермолай. С този свещеник живеели и някои други християни, криейки се от езичниците, понеже в това време християните били преследвани.

Неотдавна Никодимският епископ Антим бил завършил живота си с мъченическа смърт. Свещеник Ермолай обикнал Пантелеймон и Господ му вложил в сърцето благо желание да просвети момъка със светлината на истинската вяра. Веднъж го повикал да влезе при него в къщи и започнал да го разпитва кои са родителите му, от каква вяра са, с какво се занимава той. Момъкът охотно отговарял на въпросите на добрия старец. "Майка ми бе християнка – казал той – и служеше на единия Бог. Тя умря, а баща ми е от елинска вяра и се покланя на много богове."

- Ами ти, добри момко, каква вяра държиш? – запитал го старецът.

- Когато майка ми бе жива, учеше ме на своя закон и аз много бях обикнал вярата на християните. Но баща ми ме възпитава в елинската вяра, понеже желае да служа в двореца на нашия цар.

Като разпитал още момъка за неговото звание и занятие, Ермолай почнал да му говори за истинския Бог, за благостта на Иисус Христос, за чудесата, които Той правил, когато бил на земята, как с една дума изцерявал болни, очиствал прокажени, възкресявал мъртви.

Думите и наставленията на стареца напомнили на Пантелеймон поученията на добрата му майка, която така често му говорела за Господа. Той започнал всеки ден да се отбива при Ермолай, когато се връщал от своя учител. Св. старец продължавал да му обяснява учението и заповедите на Христа. Сърцето на момъка се възпламенило от любов към Бога. Господ в милостта Си утвърдил неговата вяра чрез едно чудно събитие.

Веднъж, като се връщал от учителя си, Пантелеймон видял на пътя мъртво дете ухапано от змия. Първото му движение било уплаха, понеже живата ехидна лежала близо до детето. Но после, като си спомнил думите на стареца за Божията благодат и могъщество, той се обърнал с молитва към Господ Иисус Христос, като призовал Неговото свето име и всесилна помощ. И изведнъж детето се събудило като че ли от дълбок сън, а ехидната умряла. Това чудесно събитие довършило наченатото от стареца. Пантелеймон повярвал с цялата си душа. Радвайки се и благодарейки на Господа, той побързал да отиде при Ермолай, разказал му за случилото се и поискал да бъде кръстен от него.

Като станал християнин, Пантелеймон молил Бога, щото и баща му да разбере истината, понеже много обичал баща си и му било мъчно, че той е още езичник. Евтрогий, като го слушал, започнал да се колебае. Накрай милосърдния Господ и него просветлил със Своята благодат.

Пантелеймон станал вече известен лекар. Мнозина болни се обръщали към него за помощ. Веднъж довели при него един сляп, който му разказал, че всички лекари в града вече го били лекували, но никой не му помогнал, и ако той го излекува, ще му плати богато. Движим от Божия Дух, Пантелеймон казал на слепия: "Изцерение ще ти даде Бащата на светлината – истинския Бог, чрез мене, недостойния негов раб. А което ми обеща, раздай го на бедните!"

Като чул тия думи, Евстрогий казал на сина си: "Сине, не се залавяй за онова, което не можеш направи! Ти чуваш, че никой лекар не можал да изцери тоя слепец. Как ти се надяваш да успееш в това?"

- Ония лекари не могли да го изцерят – казал Пантелеймон, - но голяма разлика има между техните учители и моя Учител.

Евстрогий помислил, че той говори за учителя си Ефросин, затова му казал: "Аз съм чул, сине, че и учителят Ефросин е лекувал тоя слепец, но без успех".

Пантелеймон се прибилжил до слепеца, допрял се до очите му и казал: "В името на моя Господ Иисус Христос ти казвам: проблесни!" В същата минута очите на слепия се отворили и той прогледнал. Поразени от тая личба на Божията сила и благодат, и Евстрогий, и досегашния слепец повярвали в Господа. Пантелеймон ги завел при Ермолай, който ги поучил на християнския закон и ги кръстил в името на Пресвета Троица.

Скоро след това Евстрогий се поминал и оставил на сина си твърде голямо наследство. Пантелеймон освободил всички свои роби, като ги наградил щедро, а имението си почнал да раздава на бедните. Всеки ден посещавал затворници, болни, нещастни и им помагал. Господ му дал сила да цери чрез Негово име всякаква болест. Нито един нещастен не си отивал от него, без да получи облекчение и помощ. Болните се стичали при него в голямо множество. Целият народ славел изкусния и безплатен лекар Пантелеймон. Това възбудило завист у другите лекари. Веднъж някои от тях срещнали на улицата слепеца, когото те не могли да изцерят. Като го видели да гледа, те се зачудили и го запитали кой го е изцерил. Той посочил Пантелеймон. "Не е чудно – казали му те. – Той е велик ученик на велик учител, на славния лекар Ефросин!" Но хвалейки го открито, те тайно намразили Пантелеймон и почнали да търсят случай да му напакостят.

Като наблюдавали постоянно неговите действия, лекарите узнали, че Пантелеймон често посещава тъмниците, където в туй време били затворени много християни, че цери затворниците от болести, помага им с пари и сам вярва в Христа. Те побързали да се оплачат от него на император Максимиан. "Господарю – казали му те – тоя момък, за когото ти заповяда да го учат на лекарско изкуство, употребява за зло твоите милости. Той често посещава хулителите на нашите богове, помага им, пък и сам вярва в някой си Христос и Му въздава слава със своите изцеления. Ако не вземеш някакви мерки против него, той ще извърши много зло и ще отвърне мнозина от истинското богопочитание." За потвърждение на своите думи те довели при царя слепеца, изцерен от Пантелеймон.

- Кажи ми – попитал царят бившия слепец – как Пантелеймон ти върна зрението?

- Той се допря до очите ми, призова името на Иисуса Христа и аз започнах да гледам – отговорил изцереният слепец.

- А как ти мислиш – запитал го царят, - Христос ли те изцери или нашите богове?

- Много лекари се опитаха да ме излекуват и призоваха помощта на Ескулап, но аз от тях не видях никаква полза. А щом Пантелеймон призова името на Христа, аз веднага прогледнах. Тогава отсъди сам, господарю, кой ме излекува.

Царят не намерил какво да възрази, но при все това започнал да убеждава бившия слепец да се поклони на боговете. Но вярата на излекувания била тъй искрена и силна, че нито увещания, нито заплахи, нито самите мъчения не могли да го склонят да се отрече от Господа Иисуса Христа. Най-после царят кипнал от ярост и го осъдил на смърт. След убиването Пантелеймон откупил от войниците тялото на тоя твърд изповедник на своята вяра и го погребал.

След това царят заповядал да повикат при него Пантелеймон. Пантелеймон могъл лесно да се досети, каква участ го очаква. Мъчението и смъртта за името Христово не го плашели и той спокойно и радостно отишъл при царя. Отначало Максимиан прикрил гнева си, приел Пантелеймон ласкаво и му казал: "Какво слушам за тебе, Пантелеймоне? Казват че ти хулиш боговете и въздаваш слава на някакъв си Христос, който загинал като злодеец. Нима си забравил всички мои милости и благодеяния и стана мой враг? Не, аз не искам да вярвам на това и се надявам, че и сам ще изобличиш клеветата на твоите врагове, като извършиш пред всички жертвоприношение на великите наши богове."

- Вярвай на онова, което се ти казали за мене, господарю! – безстрашно отговорил Пантелеймон. – Аз действително съм се отрекъл от лъжливите ваши богове и прославям Христа, защото по Неговите дела се убедих, че Той е истински Бог. Той е сътворил вселената, Той възкресява мъртви, отваря очите на слепи, на разслабени дава сила и здраве.

За да докаже на царя лъжливостта на боговете, Пантелеймон предложил да донесат един безнадеждно болен и да повикат жреците те да молят своите богове да го изцерят. Езическите жреци напразно молили боговете за болния. Но когато Пантелеймон призовал над болния името на Господ Иисус Христос, той веднага оздравял.

Като видели това чудо, мнозина от присъстващите повярвали в Господа. Но благодатта Божия не се докоснала до сърцето на царя. Идолските жреци, озлобени против Пантелеймон, казали на Максимиан: "Ако той остане жив, мнозина ще прелъсти и ние ще бъдем осмени от християните. Заповядай смъртно да го накажат, господарю!" Максимиан започнал да увещава Пантелеймон да се поклони на боговете и го заплашвал със страшни мъчения за непослушание, като му напомнил за мъченическата смърт на стареца Антим. "Ако старецът Антим – отговорил Пантелеймон – е могъл с твърдост да понесе страданията, то толкоз повече е прилично да не се боя от тях, защото аз съм млад и телесно силен. Смъртта заради Христа е за мене блаженство."

Тогава царят заповядал да подложат Пантелеймон на мъчения: с железни остри оръдия раздирали неговото тяло, а после опалвали раните с огън. Непоколебимо понасял мъките Пантелеймон, като непрестанно се молел и казвал: "Господи Иисусе Христе, бъди с мен и ми дарувай търпение, за да понеса тия мъчения!" Господ чул неговата молитва и му се явил Сам, като го укрепявал и поддържал сред тежките мъчения.

Царят решил да даде Пантелеймон на зверове да го изядат. Приготвил извън града зрелище. Целият народ в определения ден се събрал да гледа как лютите зверове ще разкъсат младия християнин. Сам царят дошъл на зрелището. Той посочил на Пантелеймон разярените зверове и му казал: "Пожали младостта си и принеси жертва на боговете!" Но Пантелеймон предпочел смъртта пред отричането от Господа. Пуснали срещу него лютите зверове. Но Господ пак му оказал своята помощ и както някога за Даниил, затворил и за Пантелеймон устата на свирепите зверове, като ги направил кротки като агнета. Те не сторили нищо на християнина, а се галели около него и лижели нозете му. Мнозина, като видели това, извикали: "Велик е Богът на християните!" Всичко това разпалило гнева на Максимиан. Той предал на смърт тия, които дръзнали да славят Христа, а за Пантелеймон измислил ново мъчение: заповядал да го привържат към колело, снабдено с ножове. Пазен от Бога, момъкът и тук останал невредим.

- Кой те е научил на магесничество? – запитал го разгневеният Максимиан.

- Не на магесничество, а на християнско благочестие ме научи свещеник Ермолай – отговорил му св. мъченик.

Пантелеймон добре знаял, че Ермолай не ще се побои да умре за името на Христа, та затова и не мислел да крие името му.

Действително царят пратил самия Пантелеймон да доведе Ермолай. "За добро си дошъл, сине – казал старецът на дошлия при него Пантелеймон – Време е и аз да умра за Господа, защото тая нощ видях Господа, който ми възвести за това. Да вървим!"

Доведен при царя, Ермолай без най-малък страх изповядал, че е християнин. На въпроса на царя, имат ли те единомишленици Ермолай назовал двама, които живеели с него – Ермил и Ермократ. Тях също ги довели на съд.

- Вие ли отвърнахте Пантелеймон от поклонение на нашита богове? – запитал той християните.

- Сам Христос, нашият Бог призовава при Себе Си тия, които счита достойни – отговорили му християните.

- Постарайте се отново да обърнете Пантелеймон към нашите богове – казал царят, - и тогава не само първата ви вина ще бъде простена, но ще получите от мене и награда.

- Това ние не можем да направим и по-скоро сами сме готови да умрем за името на нашия Бог – отговорили твърдо всички християни.

Като казали това, те започнали да се молят и Господ им се явил и ги укрепил за подвиг. Царят заповядал да отведат Пантелеймон в тъмница, а Ермолай, Ермил и Ермократ да посекат с меч. Църквата извършва паметта на тия трима мъченици на 26 юли.

След това Максимиан отново повикал Пантелеймон. Той намислил да си послужи с измама и му казал: "Ти едничък се противиш на моята воля. Твоят учител Ермолай и приятелите му се поклониха на боговете. Сега те са наградени с велики почести. Последвай и ти техния пример!"

Но св. мъченик не повярвал на тия думи. "Заповядай да ги повикат – казал той, - бих желал да ги видя."

- Няма ги тук – отговорил царя, - аз ги пратих в друг град да получат грамадно богатство.

- Сега ти каза истината – отговорил мъченикът. – Ти действително ги изпрати в небесния град, гдето Господ Бог ще ги награди с несметно богатство.

Царят видял, че с нищо не може да склони Пантелеймон да се отрече от Христа, и заповядал да го обезглавят. Светият мъченик тръгнал радостно на смърт, пеейки Давидовите псалми. Християните с благоговение погребали тялото му. Те описали живота и смъртта на мъченика и пратили на св. църкви повествованието, за да почитат вечно паметта на св. Пантелеймон. Това станало в 305 г.

В Светогорския руски манастир "Св. Пантелеймон" се пази част от мощите на св. Пантелеймон. (Виж Света Гора и светогорските манастири).

СВЕТИ СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ Св.Св. Кирил и Методий | Българската азбука

Свети Седмочисленици

Икона от ХIV в.До наше време са достигнали имената само на петима от преките ученици на Константин-Кирил Философ и Методий. Това са Климент Охридски, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

Най-малко сведения имаме за СВЕТИ САВА. Неговото име се споменава в житието на Климент Охридски, както и в Синодика на цар Борил от 1216 г., където той е поставен редом с другите четирима ученици на солунските братя.

За СВЕТИ ГОРАЗД се предполага, че е роден в богат аристократичен род в земите на днешна Словакия. През 885 г., на смъртния си одър, архиепископ Методий посочва именно него за свой приемник. Поради принадлежността му към местния феодален елит Горазд вероятно не е бил прогонен от немското духовенство. Възможно е дори известно време да е бил и архиепископ. Съществуват обаче податки за дейност на Горазд и в района на Краков, Полша, където името му е включено в един църковен календар от XIV в. (под датата 17 юли). Интересно е, че в съвременна Словакия отбелязват деня му на същата дата. Нещо повече: словаците смятат Горазд за своя първи светец.

След преследванията и инквизициите от германския клир другите трима светци бягат в България, за която те "копнеели, мислели и се надявали, че ще им даде покой". Българският управител на Белград (столицата на днешна Сърбия) бърза да ги препрати на своя господар княз Борис I, който пък "жадувал за такива мъже".

За Климент, Наум и Ангеларий се знае, че се присъединяват към солунските първоучители дълго преди започналата през 863 г. Великоморавска мисия, така че те имат пряко участие в превода на богослужебните книги на старобългарски език. За първите двама е известно, че са българи, за третия това може да се приеме с голяма сигурност.

На

СВЕТИ АНГЕЛАРИЙ

не е съдено да развие голяма дейност в двора на княз Борис. Съсипан от гоненията във Великоморавия, той умира още през следващата 886 г.

СВЕТИ КЛИМЕНТ

(ок. 838-916 г.) е най-старият ученик на Кирил и Методий. Според житието му той работи заедно с тях по превода на Библията и други богослужебни текстове. Малко след завръщането му в България, през 886-887 г. княз Борис го изпраща в областта на Охрид, Македония. Тук той кръщава деца, пише беседи и слова, учи местните хора на градинарство, лекува болни, строи църкви и манастири, за седем години обучава на писмо и четмо 3500 деца.

През 893 г. той е ръкоположен за епископ на същата област. Автор е на 63 поучителни и на 26 похвални слова, на множество химнографски творби, служби и др. Според гръцкия му житиеписец архиепископ Теофилакт Св. Климент Охридски "изнамери и други образи на буквите, по-ясни в сравнение с онези, които изнамери премъдрият Кирил". Това дава основание на мнозина учени да смятат, че Св. Климент е истинският автор на "по-ясната" кирилица, докато глаголицата се приписва на неговия учител Константин-Кирил Философ.

Овакантеното от Климент място е заето от

СВЕТИ НАУМ

. Преди това той прекарва около седем години в столицата Плиска, където изпълнява мисия, подобна на Климентовата в Македония. С името на Наум се свързва разцветът на голямата книжовна школа в българската столица. В Македония той прекарва чак до смъртта си през 910 г., настъпила в дълбоката му старост. Свети Климент пък го надживява с шест години. Мощите на прославения епископ се пазят в един манастир в град Бер, Гърция.

Паметта за апостолството на Св.Св. Климент и Наум е жива и до днес в областта на Охрид. Църкви, манастири и други материални следи, а също така предания и легенди свидетелствуват пряко за тяхното богоугодно и благородно дело. И сега имената Климент и Наум са любими кръщелни имена сред местното население.

Всъщност вече повече от 1100 години българите от всички поколения почитат дълбоко дейността на Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава. Всеки от тях има свой църковен празник. Освен това тези петима мъже, заедно с двамата солунски братя, се честват всяка година на 27 юли, като празникът им се нарича Свети Седмочисленици. В едноименната софийска църква като безценна реликва се пази и част от ръката на Св. Климент.