Рассвет Добавено Януари 23, 2008 Доклад Share Добавено Януари 23, 2008 Скъпи приятели! Предлагам за обсъждане темата "За духовните изпитания". Кратко ще се спра на аспектите, свързани със здравето на човека. Здравето на човека се определя от неговото здраве на 3 нива (Mens, Anima, Corpus). Нека въведем понятията "болест" и "заболяване". Болестта е нематериално явление. То е свързано с отсъствието на хармония в нашата Душа, с хаотични процеси в Душата. Заболяването на физическото тяло е следствие от болестта, следствие от разрушителните процеси, протичащи в Душата. Причината за заболяването може да изчезне само ако оздравее Душата. Могат да се отделят следните основни причини за болестите и заболяванията: 1. физически (например, травми); 2. духовни - въздаяние за грях - духовно изпитание Духовната причина за болестта не е свързана с болест на човешкия Дух. Духът е здрав, той не може да боледува. Духът може да бездейства и това довежда до болест на Душата. Духовните изпитания не са свързани с бездействието на Духа. Как да отговорим на въпроса: Защо страдат светли, праведни, чисти хора? Аз търсих отговор на този въпрос и моето сърце и разум приеха отговорите, които са дадени от Учителите. Има два вида духовни изпитания: 1) духовни изпитания, които представляват проверка на нашите духовни качества (изпитанието идва от Първопричината, от Бог); 2) нещастия, заболявания, които човек е посрещнал спокойно и е останал непоколебим. Те се приемат от човека и служат за неговото духовно израстване и усъвършенстване. Обстоятелствата на нашия живот могат да бъдат много сложни. Но ако ние се научим да гледаме на нещастията и заболяванията като на духовно изпитание - това ще ни преобрази. Как да се постигне това? Да станем Човек, в който хармонично са съединени Дух, Душа, тяло. Думите на Посветения Петър Дънов "В Изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа" и "Ихриш Бен Рут" - това е и за духовните изпитания. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Януари 23, 2008 Доклад Share Добавено Януари 23, 2008 А не се ли самозаблуждаваме, оправдавйки неспособността си да овладеем собствения си живот с Бог? Много е лесно да кажем, че Бог ни е пратил изпитание и е много трудно да приемем, че самите ние сме отговорни за онова, което ни се случва. Затова и страдат само онези, които изпитват угризения и вина. Не е необходимо Бог да ги наказва - те се самонаказват сами. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 23, 2008 Доклад Share Добавено Януари 23, 2008 В човешкия живот има изпитания, за всеки различни и Бог дава толкова, колкото можем да носим... Имаме уроци, които да научим чрез тях, да израстем духовно... Когато приемем тази гледна точка изпитанията се посрещат с радост... Аз търсих отговор на този въпрос и моето сърце и разум приеха отговорите, които са дадени от Учителите. Има два вида духовни изпитания: 1) духовни изпитания, които представляват проверка на нашите духовни качества (изпитанието идва от Първопричината, от Бог); 2) нещастия, заболявания, които човек е посрещнал спокойно и е останал непоколебим. Те се приемат от човека и служат за неговото духовно израстване и усъвършенстване. Обстоятелствата на нашия живот могат да бъдат много сложни. Но ако ние се научим да гледаме на нещастията и заболяванията като на духовно изпитание - това ще ни преобрази. Как да се постигне това? Да станем Човек, в който хармонично са съединени Дух, Душа, тяло. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 23, 2008 Доклад Share Добавено Януари 23, 2008 А не се ли самозаблуждаваме, оправдавйки неспособността си да овладеем собствения си живот с Бог? Много е лесно да кажем, че Бог ни е пратил изпитание и е много трудно да приемем, че самите ние сме отговорни за онова, което ни се случва. Затова и страдат само онези, които изпитват угризения и вина. Не е необходимо Бог да ги наказва - те се самонаказват сами. Аз смятам, че ние сме отговорни предимно за това, как реагираме на това, което ни се случва. Има много методи, по които може да се предвиди какви и колко изпитания/страдания ще му се случат на човека - астрология, номерология, хиромантия, и т.н. Те са заложени предварително - както казват картоиграчите на един му се пада силна ръка и му е лесно, на друг му раздават слаба и той много трудно може да излезе що годе прилично от ситуацията (дето се вика - само минимизира щетите). Разбира се, никой не е застрахован и всеки може да оплеска и най-доброто раздаване. А от друга страна и при много лоши карти едно мъдро разиграване може да доведе дори до победа, но определено няма да е лесно и просто... Истинските, неизбежните изпитания по принцип са свързани с нашата съдба. Освен тях, човек може да си докара още и сам, реагирайки неадекватно при различните житейски ситуации. Също така не всичко, което е заложено да се случи, непременно ще се случи - по една или по друга причина някои от събитията могат да се отложат (за в друг живот) или човек да успее да ги "отработи" още преди да са се разразили в пълна степен ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 23, 2008 Доклад Share Добавено Януари 23, 2008 (edited) "Апостол Павел е казал, че естественият, т.е. физическият човек не може да разбира духовните работи. – Защо? – Духовните работи се разбират по вътрешен път, по пътя на духовното у човека. За да разбере нещата, човек трябва да ги подлага на вътрешен анализ. Каква е разликата между физическия, т.е. плътския, и духовния човек? Кое отвлича ума на ученика от знанието? – Играчките, забавите." Учителят AL414: Болестта е нематериално явление. То е свързано с отсъствието на хармония в нашата Душа, с хаотични процеси в Душата. Заболяването на физическото тяло е следствие от болестта, следствие от разрушителните процеси, протичащи в Душата. Причината за заболяването може да изчезне само ако оздравее Душата. Да! "Окултният ученик трябва да работи върху себе си, да стане господар на ония мисли и желания, които са в негова вреда. Той трябва да знае как да се справя с тях. Ученикът трябва да разбира физическия живот, за да може разумно да се справя с борбата, която изпъква между физическия и духовния живот, т.е. между плътта и духа. Плътският живот разрушава красивото, което човек е съградил в себе си. Силата на ученика, силата на вярващия се заключава във вътрешната връзка между неговата душа и Бога, в будността на неговото съзнание. Щом има тази връзка, щом съзнанието му е будно, той никога няма да изгуби това, което е придобил. Който не е господар на съзнанието си, при най-малката вътрешна борба в себе си, при най-малкото изпитание той всичко изгубва. Духовен живот е онзи, на когото съзнанието не се прекъсва при никакви борби, при никакви изпитания. Този човек се движи в светлина и никога не се спъва. Който няма светлина в себе си, той всякога се спъва. Духовният човек ще върви добре, леко, без никакво препъване. – Защо? – Защото вижда. Обаче физическият човек ще се спъва на всяка крачка: ще пада, ще става, ще се удря. Той не вижда, няма нужната светлина в себе си." Учителят Защо страдат светли, праведни, чисти хора? В човешкия живот има изпитания, за всеки различни и Бог дава толкова, колкото можем да носим...Имаме уроци, които да научим чрез тях, да израстем духовно "при всички случаи на живота си човек трябва да се моли, да се отворят очите му, да прогледне вътрешно. За тази цел съзнанието на човека трябва да бъде будно. 1. Не е ли будно, разумните същества ще поставят на пътя му ред спънки и препятствия, които ще го заставят да мисли, да работи, да учи. Само така той ще разбере какво му липсва и как може да придобие духовна светлина. Човек сам създава ада, сам създава и рая. Всичко зависи от човека. Ако живее със съзнание за вътрешна връзка в живота, той е в рая. Няма ли това съзнание, той е в ада. 2. Ако живее с хора, които не разбират Божиите закони, той ще се натъква на големи мъчнотии и противоречия. Щом живее с хора, които прилагат Божиите закони, той всичко може да направи. В какво се състои реалността на физическия живот? Някой сънува, че го гонят, затварят го, бият го и той бяга, мъчи се, тревожи се, но като се събуди, разбира, че е сънувал. Докато се пробуди и разбере, че сънува, той прекарва големи мъчнотии и терзания. Има ли някаква реалност в сънищата? Какво остава от този сън? – Тревогите. –3. Защо се е тревожил този човек? – За нищо. Тревогите му са били съвсем напразно. Следователно, каквото представляват сънищата за будния живот, такова нещо представлява физическият живот на човека по отношение на духовния." Учителят "Съществата в духовния свят, които са завършили развитието си, са строги и взискателни. Те не допускат в средата си същества, които не са пробудени и внасят дисхармония. Те никого не пъдят, но така постъпват, че всеки, който влезе неподготвен в духовния свят, се вижда изолиран и сам се принуждава да излезе. Силата на човека се състои в неговата разумност. Всеки трябва да си зададе въпроса: за Бога ли живее, или за хората. Ако си отговори, че живее за Бога, въпросите лесно се разрешават. " --------------------------------------- Всички цитати са от Единство на съзнанието Редактирано Януари 23, 2008 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 23, 2008 Доклад Share Добавено Януари 23, 2008 (edited) Тази тема много ме заинтригува, благодаря ви за нея! За съжаление нямам време да прочета всичко дотук, но началото бе достатъчно да изплува в мене нещо, което бях решила за себе си и покрай ежедневните проблеми бях забравила. "Истинските, неизбежните изпитания по принцип са свързани с нашата съдба. Освен тях, човек може да си докара още и сам, реагирайки неадекватно при различните житейски ситуации. Също така не всичко, което е заложено да се случи, непременно ще се случи - по една или по друга причина някои от събитията могат да се отложат (за в друг живот) или човек да успее да ги "отработи" още преди да са се разразили в пълна степен ..." /на Диана Илиева/ Преди време някъде на улицата в една книга бях прочела, че доброволната проява на милосърдие и състрадание е начин да се избегнат много кармични плащания. Не само това - за това човек може да бъде благословен в много отношения и съдбата му да се подобри. Благодаря, Диана, че с думите си ми припомни да не мисля само за своите проблеми, но въпреки трудностите да намеря начин да бъда полезна и да помогна на други хора. Не е била случайна срещата ми преди два дни с моя бивша съученичка, която работи в Комплекс за социални услуги. Аз поисках да си разменим телефоните, за да може да ми се обади, ако се освободи работно място при тях. Но защо да чакам?! Работа за доброволци има! Имайки предвид странното отношение на някои хора към мене напоследък тук, предварително ще се оправдая, че не споделих това с вас, за да самохвалствам, а за да споделя една добра идея, според мене. Който има на сърце, нека намери някой, на когото да помогне. Най-малката отплата за това ще бъде радостта от чувството, че има защо да живее, че е полезен - а това наистина е много! Къде са хората, които се нуждаят от нашата помощ и как да им помогнем? "Как да изпитам състрадание, ако не съм страдала?" Да, вярно е, точно така е. Но нали всички вече сме страдали достатъчно. Не трябва да страдаме още, за да бъдем милосърдни. Трябва да даваме от себе си на другите в този свят. Ако не дадем доброволно в правилната посока, вземат ни насила. Не търся награда, просто осъзнах, че досега постъпвах неправилно. И ми става все по-трудно да се справя със собствените си проблеми. Стигнах дотам на мене да се помага. Сега е моментът да помогна и аз с каквото мога, безкористно. Ще ви разкажа за своята опитност като доброволка и искам още веднъж да ви благодаря от сърце, че ми отворихте очите и че ме събудихте! Редактирано Януари 23, 2008 от latina Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Януари 23, 2008 Доклад Share Добавено Януари 23, 2008 И аз се питам защо страдат светли и чисти хора- интересна гледна точка и добър отговор дава притчата "Малката душа и слънцето" Ето само част от нея, цялата е твърде дълга. "Живяла някога отдавна, вън от времето, една Малка Душа... ... Тогава Бог пак се усмихнал и казал: - Аз вече съм измислил. Щом ти не можеш себе си да видиш като Светлина, когато се намираш в Светлината, аз ще те обкръжа с тъмнина. - А какво е тъмнината?- попитала Малката Душа. - Това, което ти не си - Бог отговорил. - А ще ми бъде ли страшно от тази тъмнина? - заплакала Малката Душа. - Само ако избереш да се изплашиш- отговорил Бог - Но всъщност не съществува нищо, от което би си струвало да се изплашиш. И само ако ти решиш, че има, ще започнеш да се страхуваш. ... ..................... - Знам какво искам да бъда, знам какво искам да бъда! - радостно обявила Малката Душа. - Аз искам да бъда онази част от особеното, която се нарича "прошка". Нали наистина да си прощаващ, значи да си особен? - О, да! - с увереност казал Бог. - Това е много особено. - Добре, - казала Малката Душа - именно това да бъда искам. Искам да бъда прощаваща. Искам да опозная себе си като прощаваща. ..... - Когато аз започна да те бия и да ти причинявам болка, - започнала Дружелюбната Душа - в онзи момент, когато ще направя най-лошото от всичко, което можеш да си представиш… В онзи момент… - Да? - прекъснала я малката Душа. - Какво тогава…? Дружелюбната Душа погледнала в мълчание Малката Душа и после промълвила: - Помни Коя Съм Аз Наистина. - О, ама разбира се! - възкликнала Малката Душа. - Обещавам! Винаги ще помня теб такава, каквато виждам те сега и тук. - Добре! - казала Дружелюбната Душа. - Защото виждаш ли каква е тука работата: Аз много силно ще се опитвам да се преструвам, и най-вероятно ще забравя коя съм аз наистина. И ако ти не помниш Коя Съм Аз Наистина, и аз за много дълго време може да го забравя. И ако аз забравя Коя съм Аз , ти също можеш да забравиш Коя Си Ти и ние двете ще се загубим. И тогава ще ни трябва още една душа, която да дойде и да ни напомни за това Кои Сме ние Всъщност. - Не! Никой няма да ни потрябва! - отново обещала Малката Душа. - Аз ще помня Коя Си Ти! И ще ти бъда благодарна за този дар, който ще ми поднесеш - шанса да позная, да почувствам това, Коя Съм Аз. И било сключено съгласието, и Малката Душа тръгнала към своя нов живот, радостна от това, че светлина ще бъде, което само по себе си е вече много особено; и двойно по-радостна от това, че ще може да бъде онази част от особеното, която се нарича Прошка. И Малката Душа с нетърпение чакала кога ще получи възможност да усети и опознае себе си като Прошка и да благодари на онази душа, която ще го направи възможно. Във всеки нов момент на този нов живот, когато нова душа се появявала на сцената и каквото и да поднасяла в живота на Малката Душа - радост или печал, особено когато било печал, Малката Душа мислела за това, което й казал Бог: - Помни завинаги - усмихвал се Бог - аз винаги изпращам само ангели и никой освен тях… Нийл Доналд Уолш изпратена от: Веси Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 23, 2008 Доклад Share Добавено Януари 23, 2008 (edited) Ще се опитам да мисля така, благодаря! Ще опитам да си спомня! Редактирано Януари 23, 2008 от latina Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Януари 23, 2008 Доклад Share Добавено Януари 23, 2008 Аз смятам, че ние сме отговорни предимно за това, как реагираме на това, което ни се случва. Има много методи, по които може да се предвиди какви и колко изпитания/страдания ще му се случат на човека - астрология, номерология, хиромантия, и т.н. Те са заложени предварително - както казват картоиграчите на един му се пада силна ръка и му е лесно, на друг му раздават слаба и той много трудно може да излезе що годе прилично от ситуацията (дето се вика - само минимизира щетите). Разбира се, никой не е застрахован и всеки може да оплеска и най-доброто раздаване. А от друга страна и при много лоши карти едно мъдро разиграване може да доведе дори до победа, но определено няма да е лесно и просто... Истинските, неизбежните изпитания по принцип са свързани с нашата съдба. Освен тях, човек може да си докара още и сам, реагирайки неадекватно при различните житейски ситуации. Също така не всичко, което е заложено да се случи, непременно ще се случи - по една или по друга причина някои от събитията могат да се отложат (за в друг живот) или човек да успее да ги "отработи" още преди да са се разразили в пълна степен ... Съгласна съм с твоето мнение. Да, има много методи за "поглед върху съдбата", но те са по-скоро ориентировъчни. Най-тежките и ключови събития в моя живот са се случвали в моменти, в които не съм открила (а съм търсила активно) астрологичен или нумерологичен проблем. По-скоро в моментите, в които звездите не са били благоразположени, аз самата съм се чувствала зле и съм била по-склонна да допускам грешки - понякога ясно осъзнавайки го, понякога успявайки да предотвратя сериозни проблеми, знаейки че преминавам труден период и стискайки зъби. Съгласна съм, че всеки от нас има свой път и препъни-камъни по него - но ако те са непреодолими, пътят ни не би имал смисъл. Ако приемем идеята, че тези камъни са поставени там от Бог, за да страдаме, ние просто се впускаме в едно пасивно и предопределено пътешествие, което не би имало смисъл. Аз не обичам много цитатите, но тук ще си позволя един: "Да търси човек Бога, това означава да търси смисъла, същността на нещата" (Учителя). И още: "Ако имаме вяра в Бог, всичките ни страдания и противоречия ще изчезнат". За мен Бог е любов, към всичко и към всички, хармония със себе си и със света. Страдаме, когато се отклоним от това хармонично състояние - страданията си причиняваме сами, когато проявим грешно отношение към дадена ситуация. Не мога да приема идеята за онзи Бог, който с камшик ни вкарва в правия път... това противоречи на моята вяра и моя житейски опит. Обратно, в тези състояния, в които сама се губя и са резултат от чисто човешките ми грешки, Бог винаги се появава там и тогава, когато съм на ръба... помага ми да стана и да продължа. Което ми се случи и преди няколко часа чрез едни мили думи на човек, който за мен е пратеник на Бог :-) *** Някъде четох и то е така, че мекото побеждава дори и скала. За слънцето и вятъра – басня една, където заражда се страшна вражда. Стремежът им бил да докажат кой по-силен от двамата е, тъй продължили да спорят и спорели те с часове. Там долу минавал човек, бил облякан с вехто палто. – Ще ти докажа - вятърът казал, – Кой тук е номер едно. Виж как с размах аз мога палтото за миг да сваля. От теб по-бързо ще мога, човека да поваля. И така слънцето бързо намери облак тъмен, за да се скрий и на вятъра той да не пречи, за да бъде коректен дори. Вятърът духал ли духал - даже станал ураган. Човекът все повече се увивал, палтото му станало шал. Отчаян, вятърът се отказал, нямал сили дори. Той на слънцето казал: - Твой ред е, да видим – ти покажи! Тогава слънцето се показа, човека докосна с лъчи, ласкаво то се усмихна, а човека пот го изби. Поспря се човека тогава, избърса чело със свойта ръка, палтото бързо свали си и тръгна пак по света. Така слънцето всеки доказа, че с благост и кротост всеки блести. Не жлъч и не ярост са нужни, за да отваряш железни врати. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selin Добавено Януари 23, 2008 Доклад Share Добавено Януари 23, 2008 Светли,правени,чисти…никой не знае,колко е чист и праведен в мислите си човек,знае го само той самия и то ако е напълно откровен със себе си.Какво прикрива от другите,какво прикрива от самия себе си…какво подтиска…Една подтисната паразитна мисъл е достатъчна да подреди живота така,че да ти покаже,че съществува. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 23, 2008 Доклад Share Добавено Януари 23, 2008 (edited) Докато някои се опитват да се концентрират върху нашата мила Родина, други ми пишат следното на лични (ни в клин ни в ръкав, защото аз лични не съм пращала на тази особа): Нямам намерение, и никога не съм имал, да се заяждам с теб. Постът ми е предназначен за ученици на езотирични школи, каквото е например Бялото братство, а не за теб, примерно. Това е първото и последно писмо, което си позволявам да ти пратя. Само за да те уверя, че не искам да нито да те засегна, нито да имам каквато и да е работа с теб. Бялото Братство не е на земята, за обърканите - само информирам. Затова и някои от нас не искат да се свързват с езотЕрични школи, както и да се наричат. Редактирано Януари 23, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 23, 2008 Доклад Share Добавено Януари 23, 2008 Бялото Братство не е на земята, за обърканите - само информирам. Затова и някои от нас не искат да се свързват с езотерични школи, както и да се наричат. За духовния човек всяка погрешка е трънче, което го бодва в съвестта. Когато вече е обърнал лицето си към Бога, той с радост приема изпитанията, за да се утвърди в Пътя. "Съществата в духовния свят, които са завършили развитието си, са строги и взискателни. Те не допускат в средата си същества, които не са пробудени и внасят дисхармония. Те никого не пъдят, но така постъпват, че всеки, който влезе неподготвен в духовния свят, се вижда изолиран и сам се принуждава да излезе. Трудно е, иска се воля, сила, постоянство, които идват от Вярата. За мен Бог е любов, към всичко и към всички, хармония със себе си и със света. Страдаме, когато се отклоним от това хармонично състояние - страданията си причиняваме сами, когато проявим грешно отношение към дадена ситуация. Не мога да приема идеята за онзи Бог, който с камшик ни вкарва в правия път... това противоречи на моята вяра и моя житейски опит. Обратно, в тези състояния, в които сама се губя и са резултат от чисто човешките ми грешки, Бог винаги се появава там и тогава, когато съм на ръба... помага ми да стана и да продължа. Грешките, изпитите са били необходими, докато сме опознавали своя дуалистичен свят, света на доброто и злото. След това има само Мир и Любов... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 23, 2008 Доклад Share Добавено Януари 23, 2008 ние сме отговорни за онова, което ни се случва Да, "каквото посееш, това ще пожънеш" Много светци са минали през наистина големи изпитания, защото "Миналите съществувания на хората са изпълнени със срам" Шри Юктешвар. Ако приемем идеята, че тези камъни са поставени там от Бог, за да страдаме, ние просто се впускаме в едно пасивно и предопределено пътешествие, което не би имало смисъл. Аз не обичам много цитатите, но тук ще си позволя един: "Да търси човек Бога, това означава да търси смисъла, същността на нещата" (Учителя). И още: "Ако имаме вяра в Бог, всичките ни страдания и противоречия ще изчезнат". За мен Бог е любов, към всичко и към всички, хармония със себе си и със света. Страдаме, когато се отклоним от това хармонично състояние - страданията си причиняваме сами, когато проявим грешно отношение към дадена ситуация... в тези състояния, в които сама се губя и са резултат от чисто човешките ми грешки, Бог винаги се появава там и тогава, когато съм на ръба... помага ми да стана и да продължа. *** с благост и кротост ... да отваряш железни врати. :feel happy: Животът на земята е сън, или филм, или мираж. Смъртта е нереална. Парите са нереални. Да се доверим напълно на Космическия режисьор, с обич и Вяра. Бог е Любов Той има грижата за живота ни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 23, 2008 Доклад Share Добавено Януари 23, 2008 В човешкия живот има изпитания, за всеки различни и Бог дава толкова, колкото можем да носим... Да. И яснотата по този въпрос стига, за да се разбере всичко останало. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Рассвет Добавено Януари 23, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 23, 2008 " ПСАЛОМ 25. Псалом Давидов Отсъди ме, Господи, понеже ходих непорочно и, като се уповавам на Господа, няма да се поклатя. 2. Изкуси ме, Господи, изпитай ме; разтопи мойте вътрешности и моето сърце; 3. защото Твоята милост е пред очите ми, и аз ходих в Твоята истина, 4. с люде лъжливи не седях и с коварни няма да отида; 5. намразих сборището на злонамерените, и с нечестивци няма да сед на: 6. ще умивам ръцете си в невинност и ще обикалям жертвеника Ти, Господи, 7. за да възвестявам с хвалебен глас и да разказвам всички Твои чудеса. 8. Господи, обикнах обиталището на Твоя дом и мястото, дето живее Твоята слава. 9. Не погубвай душата ми с грешници и живота ми с кръвници, 10. в чиито ръце има злодейство, и чиято десница е пълна с подкупи. 11. Аз пък ходя в своята непорочност; избави ме (Господи) и помилуй ме. 12. Ногата ми стой на прав път; в събранията ще благославям Господа. " Скъпи приятели! Сърдечно благодаря. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 23, 2008 Доклад Share Добавено Януари 23, 2008 Аз търсих отговор на този въпрос и моето сърце и разум приеха отговорите, които са дадени от Учителите. Има два вида духовни изпитания: 1) духовни изпитания, които представляват проверка на нашите духовни качества (изпитанието идва от Първопричината, от Бог); 2) нещастия, заболявания, които човек е посрещнал спокойно и е останал непоколебим. Те се приемат от човека и служат за неговото духовно израстване и усъвършенстване. Обстоятелствата на нашия живот могат да бъдат много сложни. Но ако ние се научим да гледаме на нещастията и заболяванията като на духовно изпитание - това ще ни преобрази. Как да се постигне това? Да станем Човек, в който хармонично са съединени Дух, Душа, тяло. Думите на Посветения Петър Дънов "В Изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа" и "Ихриш Бен Рут" - това е и за духовните изпитания. Благодаря ти Александра! Така и не можах да приема идеята, че изпитанията и нещастията, които ни сполетяват, са наказание от Бог за стореното от нас. Не можах да приема и това, че Бог стои безучастно и гледа... Едва когато стигнах до идеята за проверката - изпитание и нещастието - тласък към израстване и усъвършенстване, като че ли пуснах Бог в сърцето и ума си. Човешко е да решим, че сме изградили някакво качество у себе си - търпение, например - всеки път, когато "чуя" това решение на ума си, не минава и ден и се появява изпитанието-проверка. Оказва се, че едно качество не може да бъде изградено в окончателен вид никога - то непрекъснато еволюира заедно със самите нас. Помисля ли "притежавам някаква добродетел" - това вече означава,че съм на път да я загубя. И тогава Бог ми помага - праща ми ново изпитание за нея, за да остана будна... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 24, 2008 Доклад Share Добавено Януари 24, 2008 Изпитанията ни помагат да затвърдим положителните си качества. Когато се опитваме да проявим едно положително качество за пръв път, това е един вид нарушаване на съществуващото равновесие в нас. Природата незабавно се стреми да компенсира това, като проявява и отрицателния аспект на споменатото качество в живота ни. За разлика от трудностите произтичащи от кармата, които се привличат в живота ни по закона на съответствието, тука привличането става на принципа на противоположностите. Целта е разбира се установяване на баланс в точка по-висока от предходната. Когато такъв баланс бъде установен, когато въпросното положително качество бъде усвоено до степен, че да стане част от нас, тогава и влиянието на противодействащите сили намалява. Противодействащите сили пак си съществуват, но в нас няма нищо чрез което те могат да се свържат с нас. Изпитания идват като опит (понякога отчаян) на отрицателните качества да се задържат още известно време в нашето съзнание. За разлика от случаите на потискане, когато отрицателните качества се закопават дълбоко в подсъзнанието ни (което е добре дошло за тях), тука имаме утвърждаване на противоположността на въпросните качества, с която те влизат директно в конфликт и евентуално след дълга борба и усилия, биват изместени. Човекът в тази ситуация често се чувства като разпънат на кръст, но това е по-добре от варианта да си мислим, че сме преодоляли някаква отрицателна черта от характера си и да сме слепи за проявите и. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 24, 2008 Доклад Share Добавено Януари 24, 2008 Срещата с черния учител е важно изпитание преди повишаване на личното вибрационно ниво. Случвало ми се е в два ключови момента в живота. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 24, 2008 Доклад Share Добавено Януари 24, 2008 Станимир, azbuki Много точно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Януари 24, 2008 Доклад Share Добавено Януари 24, 2008 Ние сме до толкова отговорни за изпитанията си до колкото сме си ги заслужили, до колкото следва да ги надживеем и до толкова доколкото сами сме се насочили към тях. За това за всеки са различни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 24, 2008 Доклад Share Добавено Януари 24, 2008 Изпитанията ни помагат да затвърдим положителните си качества. Когато се опитваме да проявим едно положително качество за пръв път, това е един вид нарушаване на съществуващото равновесие в нас. Природата незабавно се стреми да компенсира това, като проявява и отрицателния аспект на споменатото качество в живота ни. За разлика от трудностите произтичащи от кармата, които се привличат в живота ни по закона на съответствието, тука привличането става на принципа на противоположностите. Целта е разбира се установяване на баланс в точка по-висока от предходната. Когато такъв баланс бъде установен, когато въпросното положително качество бъде усвоено до степен, че да стане част от нас, тогава и влиянието на противодействащите сили намалява. Противодействащите сили пак си съществуват, но в нас няма нищо чрез което те могат да се свържат с нас. Изпитания идват като опит (понякога отчаян) на отрицателните качества да се задържат още известно време в нашето съзнание. За разлика от случаите на потискане, когато отрицателните качества се закопават дълбоко в подсъзнанието ни (което е добре дошло за тях), тука имаме утвърждаване на противоположността на въпросните качества, с която те влизат директно в конфликт и евентуално след дълга борба и усилия, биват изместени . Човекът в тази ситуация често се чувства като разпънат на кръст, но това е по-добре от варианта да си мислим, че сме преодоляли някаква отрицателна черта от характера си и да сме слепи за проявите и. Изключително точно и вярно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Януари 25, 2008 Доклад Share Добавено Януари 25, 2008 ... Предлагам за обсъждане темата "За духовните изпитания". Кратко ще се спра на аспектите, свързани със здравето на човека. ... Как да отговорим на въпроса: Защо страдат светли, праведни, чисти хора? ... Здравей AL414 ! Харесва ми как си обяснила причините за болестите и здравословното състояние на човека.Има доста истина и дълбочина в поста,за което те поздравявам... Трябва обаче да отбележа едно противоречие,което се получава на базата на хубавият пост и в частност подчертаното горе. Принципно,ако един човек е светъл,праведен и чист - това предполага доста сериозна духовност и той не може да страда от неща свързани със здравословното му състояние!Това са две самоизключващи се неща! На какво се дължи тогава измамното чувство,че еди кой си е "свят" човек,а пък е в окаяно здравословно състояние и страданията му от това са доста големи ? - Причината е единствено в нашата субективна оценка,която се разминава доста много с действителността. Все пак човешкият ум има неизмеримо голям капацитет да оправдае ВСИЧКО и във връзка с това преди време слушах как един "свят" човек,страдаш от доста болести имаше и инвалидност - "изкупувал кармата на българите" ... Какво да ти кажа ?!? - Голяма грешка,която води до негативни резултати и за двете страни! Първо за хората които си мислят така...след време изпаднаха в голямо разочарование,лоши мисли,...чувстваха се обидени и измамени, и Второ за самият човек - възгордя се и се изживя като "спасител" и така тупна от "високо",че... не ми се спомня! А малко ли му бяха страданията,че да му се притурят и други ?!? Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 25, 2008 Доклад Share Добавено Януари 25, 2008 (edited) Някои заболявания са предпоставки от миналото и наистина има хора, които плащат за натрупани в миналото провинения в рода си... Чрез кръвта ние предаваме на децата си своите злоба, завист, омраза, страх. След време ако ние не проявим заболяванията те се пренасят в децата ни. Така че, наистина има доброволно слезли светли същества да платят или да предизвикат израстване на околните като събудят съчувствието им и израстването на съзнанието им. Доста сложни са тези предпоставки и да се съди отстрани е глупаво. Всеки пред Бога е отговорен. Ванга също е казвала, че страдат невинни, защото повече боли... Т. е. да се събуди съвестта и да се потърсят причините за страданията, т. е. пак стигаме до израстване на съзнанието и превръщане на страданието в изпитание и път за растеж... Редактирано Януари 25, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Януари 25, 2008 Доклад Share Добавено Януари 25, 2008 Така че, наистина има доброволно слезли светли същества да платят или да предизвикат израстване на околните като събудят съчувствието им и израстването на съзнанието им. Доста сложни са тези предпоставки и да се съди отстрани е глупаво. Всеки пред Бога е отговорен. Ванга също е казвала, че страдат невинни, защото повече боли... Т. е. да се събуди съвестта и да се потърсят причините за страданията, т. е. пак стигаме до израстване на съзнанието...... И все пак с какво сме толкова специални хората, че някой друг трябва да се жертва за нас? За висшите йерархии - ангели, архангели и т.н. не съм забелязала някой да ги измъква на буксир, жертвайки се. Спасителят се е пожертвал за нас, хората. А за останалите еволюционни нива (животни, растения,...) някой да се е пожертвал? Всичко това ме кара да се съмнявам ,че съществува някаква субективност в религиозните догми. Мисля си, че са сътворени от хора за хора? Е, това съмнение е само понякога. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 25, 2008 Доклад Share Добавено Януари 25, 2008 Ами май просто е необходимо да изменим гледната си точка. И трябва дълбоко изучаване на причините и следствията /С. Лазарев/ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.