Слънчева Добавено Февруари 2, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 2, 2008 Мисля си, че е най-добре да видим нещо красиво в другия, за да няма такова дъвкане и моля насъбралата се негативна енергия да не се изразходва тук... Глупаво е, а и никой на никого не е крив за неговите си настроения..... Вместо да си гледаме кривиците, по-добре да си видим правиците..... А който пее, зло не мисли..... Да попеем, преди да пишем..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 2, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 2, 2008 (edited) А който пее, зло не мисли..... Ако в мен няма хармония, онемявам, не мога да пея. Пее се с любов, не със злост. Ето как пее едно миниарюрно гласче - с любов: http://www.youtube.com/watch?v=DX3kJnGSdDM http://www.youtube.com/watch?v=etXplIZZNiI...feature=related Моят глас има голяма маса, но винаги съм си мечтала ей така да мога да пея. Както Калас седяла пред канарчетата и ги слушала, за да се научи като тях. Редактирано Февруари 2, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shelter Добавено Февруари 2, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 2, 2008 Аз май не умея да говоря инак, освен чрез препращане. Сънувах снощи. Стоях срещу лице без тяло. Опитайте се да чуете, какво би ви казал човек без тяло. Тази сутрин си спомних. Преди две години деца от чужбина бяха пратили кутии с подаръци за децата от яслата, където работя. Еднакви отвън, вътре бяха побрали всичко, което те имаха да дадат за подарък. Разглеждах вещите и се опитвах да си представя тях и света им. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Февруари 2, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 2, 2008 Сънувах снощи. Стоях срещу лице без тяло. Опитайте се да чуете, какво би ви казал човек без тяло. Лицата без тяло могат да кажат всичко. За разлика от телата без лица... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Февруари 2, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 2, 2008 (edited) Човешко е да се откажеш насред досадата. azbuki, забелязвам - с когото се опиташ да се дъвчиш, защото винаги ти започваш дъвкането първа, подхърляйки към нещо казано от някого красиво, безсмислените свои щуротии, се отказва след няколко реплики и те оставя в заблуда за победа. Умно и практично, съхраняващо енергия. С мен, обаче, не позна. Решила съм, понеже имам слонско търпение и лицемерието не ми е стил на поведение, да те гъделичкам, докато се чуеш сама накрая, че пееш фалшиво. Какво ще кажеш за това мое решение? Защото е добре и от време на време да се слушаш как пееш, не само за хората да заяваваш, че го правиш и как хубаво го правиш, та и на хората да не им се спира и те да те слушат. Темата си е много хубава и никак не сме я омазали - напротив - показваме в действие чертите си. Аз имам една слабост и то голяма - много дълго се колебая преди да взема решение да направя ли нещо или не. След това нямам никакви проблеми с правенето. Редактирано Февруари 2, 2008 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 2, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 2, 2008 Темата си е много хубава и никак не сме я омазали - напротив - показваме в действие чертите си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Февруари 2, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 2, 2008 azbuki, аз едва сега започвам. До тук беше интродукцията, тоест азбуката. Модераторска бележка: Моля личните проблеми да се изясняват на ЛС! Вярно, че сме в твърде човешка тема, но пък околните може би предпочитат да са в хармония?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Февруари 2, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 2, 2008 Може би за околните ще бъде добре да си изяснят естеството на хармонията, в която предпочитат да бъдат - човешка или фалшиво божествена. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Февруари 2, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 2, 2008 Хехе това ми хареса ! Всъщност забелязвам също че на някои не им харесват дадени мнения смятат ги за несъвместими откъм ''божественост'' ) е какво по-добре от това нали са човешки... п.п. поучаването не е приятно на никого независимо дали е правилно или грешно мисля си колко много има да се учим на толерантност макар и форумна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 3, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2008 Любовта не се губи, но вие трябва да пазите ума и съзнанието си да не се помрачат. И сърцето ви не трябва да става твърдо, каменисто, да не може на него нищо да расте. Всички трябва да се пазите от себе си, от личния живот. Опасността не е в Божествения живот, но в човешкия, защото не знаете как да живеете. И като не знаете да живеете, по някой път можете да си създадете големи неприятности и страдания. Из Стана невидим, 22ра НБ, 2.V.1937 г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 3, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 3, 2008 Ако гледаш другия с очаквания, никога няма да го видиш, освен през ограничения фокус на очакванията си. ... Любов е ако е родена в Истина, ако е узряла във време-истини, неизбежно преминала и през съмнения, терзания, страдания. Преминала през всичкото житейско и останала осезаема любов. Любов, която е проникнала /обикнала/ всичките "подробности" - радвала са, плакала, смяла се, усмихвала се с Тях - Живяла с/в мен/Теб/ Всеки. Любов е щом тихо, но и осезаемо присъства във всичкото, чувствително на светлина /да кажем/. Дете съм - гледам с питащи очи - очакващи - Учител *** Каква по-радост за Учителя, от това да "види" назубреното, охотно и щедро цитирано Слово - пораснало в поведение? Много мислих върху това през тези дни... Първо - вгледах се в децата около себе си - дал ми е Бог възможност богата за това. В техните очи не видях питане и очакване за Учител - те ме искат и приемат като свой по-голям приятел, по-голямо дете. И тогава СЕ учат наистина. Детето (непоквареното от начина на учене, който му налагат възрастните и системата) си има вроден механизъм, по който може да се учи само - необходими му са само - среда и свобода. Когато детето пита и получава отговор от възрастния, то не го приема безрезервно, а проверява. Затова най-добрият отговор на педагога на въпросите на едно дете е допълнителната информация или среда и възможност за опит, която той да му предостави, за да се учи детето само. Децата имат едно вродено очакване - да бъдат безусловно обичани, свободни и защитени докато станат в състояние да се защитават сами. Останалите очаквания ги наричаме "опити и грешки" - така се учат всички живи същества. За разлика от възрастния, който смята,че вече познава света и себе си, детето няма свой фокус на очаквания - то непрекъснато ги сменя - това му е в гените - защото това е единствения му шанс да опознае и "картографира" своята среда и своето място в нея. Не знам какво има предвид бяса под Учителя по-горе, но бих го уверила,че дори един професионалист учител - с малка буква - никак не желае да види зубрене, цитиране, та дори и да е пораснало това в поведение. Дори един редови учител се радва, когато ученикът му върви, мисли, опознава света си и себе си САМ. Щастие е за учителя,че е успял да опази свободата и вярата на детето в себе си, докато му е помагал да стъпи на крачетата си, и му е дал раменете си, за да тръгне от по-високо и да лети по-високо от него самия. Така разбирам човешкото в нас... Обратното, според мен, е "свръх-човешкото"... т.е. особените частични възгледи за живота, които смятаме за "правилни и абсолютната истина и искаме възгледите на другите да са в съгласия с нашето частично лично схващане. Има май нещо общо с ниските егрегори, но не и с човешката природа. Мисъл на деня - 3 Февруари 2008 г. "Днес всеки човек си има свои особени възгледи за живота. И затова, когато говори с някого, човек иска възгледите на този човек да бъдат в съгласие с неговите. Нима това, което човек говори и мисли, е абсолютно вярно?... Кой каквото говори и мисли, това са частични схващания.Всичко онова, което крепи живота, което създава живота, което се грижи за създаване на трайни връзки – това е Реалното. Има един реален живот, който ще нареди всички работи." Из Стана невидим, 22ра НБ, 2.V.1937 г. Мисъл за деня - 03.02.2008 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Февруари 4, 2008 Автор Доклад Share Добавено Февруари 4, 2008 Аз мога да разбера теб/вас и да приема вашето мнение с любов, без значение дали то е като моето или е до противоположност различно" Затова аз разбирам "присъщо правите" и приемам тяхната правилност с любов, макар и да практикувам ученичество със смяна на гледните точки. За мен те са присъщо прави в рамките на тяхната гледна точка и си имат присъщото право на нея точно толкова колкото и аз имам присъщото ми право на моята лична. – Донка Къде тук е любовта? В това, че ме смяташ за “прав” в рамките на “моята гледна точка”? Това ли е естеството на твоята любов? Че не ме осъждаш? Мислиш ли, че аз се нуждая от подобна “любов”? Защото аз мисля, че не друг, а точно ти се нуждаеш да проявяваш тази “неосъждаща любов”, понеже тя те ласкае като “любеща”, и не прави нищо друго, освен да се опитва да наложи своята “обич” върху всички други. Ти всъщност държиш да ме осъдиш (обречеш) на своята “неосъждаща любов”. Присъщо правите могат ли да разберат и приемат с любов моята гледна точка (на смяна на гледните точки) както разбират и приемат своята собствена, или я осъждат и смятат за неправилна? – Донка Добре де, аз казал ли съм, че разбирам и приемам своята собствена гледна точка? Не казвам ли постоянно, че онова, което говоря няма нищо общо с някаква си “гледна точка”? Ето как твоята любов, която ме разбира и обича, всъщност набързо ме из-точкува в собствения си калъп на възприятие. ---- Как разбирам аз любовта? Да обичам означава не да пазя чуждата независимост с тезата “и ти си прав, разположен там, където си”; пфу, колко силно тук прозира страхът от зависимост на моята си “правота”, страхът, че май-май не съм прав, че никак не искам да чувам, че не съм прав, че съм грешен, че съм виновен за нещо. Да обичам е да приема човешкото у себе си и у другия, което означава да приема винаги надвисналата опасност от заблуда, от слабост, от грешка, от вина. Една такава обич, приемането на слабостта, е силата на обичта изобщо. Бог ни възлюбва, защото сме грешни, а не защото имаме “гледни точки”. Присъщният е прав по присъщие, защото съзнава непосредствената и най-близка опасност от грешка. В тая идея се разкрива действителната диалектична природа на нещата: аз съм прав, извън всяка субективност, и съм прав по присъщие, защото у мен я има силата да приема спокойно истината, че греша. А не онова низко, хитроумно, страхливо “прав съм за себе си, ти пък си прав за тебе си”. Какво е това, ако не мастурбационно съзнание. Примерите са най доброто обяснение. Би ли дал примери за неспособност за разбиране на нещо от "масите", но разбираемо за теб? – Валентин Петров А така!? Ти ми цитираш постовете, а после ги ожълтуряваш, и правейки това – какъв парадокс – май пропускаш примерите, за които пък питаш сега. Гордостта, "избраността" и нарцисизмът хабят много енергия и време. – Валентин Петров А най-яркият израз на тази загуба е “аз обичам”, “и теб обичам, и теб, дори и теб”. Една “обич” никак не разбираща и неспособна на обич, но пък горда от заявената обич, и, до немай къде, самовлюбена в изказа на своята любов. Няма по-голяма ревност от разбирането “няма избрани”. Всички хора имат потенциално способността да се свържат с извора в себе си. Само че са го забравили - много често. – Azbuki Тук се казва “всеки има шанс”. И то не защото се мисли, че всеки има шанс, а защото има страх да не би за някого (за мен) да няма никакъв шанс. На Платон е тезата за идеите, които се знаят, но са забравени. Но Платон не казва “всеки има шанс”. Напротив, Платон въвежда отчетливи различия и дори рангове между хората. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Февруари 4, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 4, 2008 Всеки да обича както може, както го разбира. По-добре, отколкото да мрази. Важното е да няма вътрешно лицемерие. Да се стремиш да надскочиш себе си и да се насилваш да обичаш още и още също е един вид лицемерие. Тъй че всичко е наред така, както е, стига да сте искрени със себе си. Тъй мисля аз. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 4, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 4, 2008 (edited) Тъй че всичко е наред така, както е, стига да сте искрени със себе си. Тъй мисля аз. За да няма вътрешно лицемерие тук и сега аз мисля по този начин, като в никой случай това не е точка. Утре може да имам друго мислене, защото живота ме е поставил в друга ситуация... Всичко и всички ние се променяме и никой не може да бъде статичен. За това и добронамерените спорове са полезни, защото ни учат. Но когато се усети сърдит тон, който е решил да учи другите е нормално да се анализира, да има дори отдръпване, за да може всеки за себе си да разбере урока... И да израстне. За това сме живи... А това, че на мен или на някой друг ни харесва да обичаме и да не влизаме в спорове си е наш избор. Никого не ангажираме с тази си позиция.... Редактирано Февруари 4, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 4, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 4, 2008 (edited) Всички хора имат потенциално способността да се свържат с извора в себе си. Само че са го забравили - много често. – Azbuki Тук се казва “всеки има шанс”. И то не защото се мисли, че всеки има шанс, а защото има страх да не би за някого (за мен) да няма никакъв шанс. На Платон е тезата за идеите, които се знаят, но са забравени. Но Платон не казва “всеки има шанс”. Напротив, Платон въвежда отчетливи различия и дори рангове между хората. Как думите говорят за ценностната система на автора си. Но и колко погрешно са разбрани думите ми. Не съм споменавала никакви шансове, а човешката природа. Всеки човек е дете на Бога. Като такова, той има в себе си същия животораждащ център. Може връзката му с него да е нарушена (както твоята в заслеплението на надменността), но тя никога не се губи. В този смисъл въпреки ценностната си система ти си оставаш дете на Бога или, ако така ти харесва повече, "имаш шанс" да намериш Пътя за Дома. Изобщо няма значение какво е рекъл Платон и препратката натам си е твоя. Точно защото всички сме деца Божии, можем да мислим със собствената си глава и да чувстваме със собственото си сърце. Няма нужда да копираме. Ние сме свободни. Редактирано Февруари 4, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
neo2311 Добавено Февруари 4, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 4, 2008 Аз мога да разбера теб/вас и да приема вашето мнение с любов, без значение дали то е като моето или е до противоположност различно" Затова аз разбирам "присъщо правите" и приемам тяхната правилност с любов, макар и да практикувам ученичество със смяна на гледните точки. За мен те са присъщо прави в рамките на тяхната гледна точка и си имат присъщото право на нея точно толкова колкото и аз имам присъщото ми право на моята лична. – Донка Къде тук е любовта? В това, че ме смяташ за “прав” в рамките на “моята гледна точка”? Това ли е естеството на твоята любов? Че не ме осъждаш? Мислиш ли, че аз се нуждая от подобна “любов”? Защото аз мисля, че не друг, а точно ти се нуждаеш да проявяваш тази “неосъждаща любов”, понеже тя те ласкае като “любеща”, и не прави нищо друго, освен да се опитва да наложи своята “обич” върху всички други. Ти всъщност държиш да ме осъдиш (обречеш) на своята “неосъждаща любов”. Присъщо правите могат ли да разберат и приемат с любов моята гледна точка (на смяна на гледните точки) както разбират и приемат своята собствена, или я осъждат и смятат за неправилна? – Донка Добре де, аз казал ли съм, че разбирам и приемам своята собствена гледна точка? Не казвам ли постоянно, че онова, което говоря няма нищо общо с някаква си “гледна точка”? Ето как твоята любов, която ме разбира и обича, всъщност набързо ме из-точкува в собствения си калъп на възприятие. ---- Как разбирам аз любовта? Да обичам означава не да пазя чуждата независимост с тезата “и ти си прав, разположен там, където си”; пфу, колко силно тук прозира страхът от зависимост на моята си “правота”, страхът, че май-май не съм прав, че никак не искам да чувам, че не съм прав, че съм грешен, че съм виновен за нещо. Да обичам е да приема човешкото у себе си и у другия, което означава да приема винаги надвисналата опасност от заблуда, от слабост, от грешка, от вина. Една такава обич, приемането на слабостта, е силата на обичта изобщо. Бог ни възлюбва, защото сме грешни, а не защото имаме “гледни точки”. Присъщният е прав по присъщие, защото съзнава непосредствената и най-близка опасност от грешка. В тая идея се разкрива действителната диалектична природа на нещата: аз съм прав, извън всяка субективност, и съм прав по присъщие, защото у мен я има силата да приема спокойно истината, че греша. А не онова низко, хитроумно, страхливо “прав съм за себе си, ти пък си прав за тебе си”. Какво е това, ако не мастурбационно съзнание. Примерите са най доброто обяснение. Би ли дал примери за неспособност за разбиране на нещо от "масите", но разбираемо за теб? – Валентин Петров А така!? Ти ми цитираш постовете, а после ги ожълтуряваш, и правейки това – какъв парадокс – май пропускаш примерите, за които пък питаш сега. Гордостта, "избраността" и нарцисизмът хабят много енергия и време. – Валентин Петров А най-яркият израз на тази загуба е “аз обичам”, “и теб обичам, и теб, дори и теб”. Една “обич” никак не разбираща и неспособна на обич, но пък горда от заявената обич, и, до немай къде, самовлюбена в изказа на своята любов. Няма по-голяма ревност от разбирането “няма избрани”. Всички хора имат потенциално способността да се свържат с извора в себе си. Само че са го забравили - много често. – Azbuki Тук се казва “всеки има шанс”. И то не защото се мисли, че всеки има шанс, а защото има страх да не би за някого (за мен) да няма никакъв шанс. На Платон е тезата за идеите, които се знаят, но са забравени. Но Платон не казва “всеки има шанс”. Напротив, Платон въвежда отчетливи различия и дори рангове между хората. Много ми стана интересно.Всъщност ти си знаеш колко си прав.Е примерно аз преди не много време реших че е възможно всеки да има шанс.Пуснах една тема в един форум,мислейки че ще успеем да измъдрим нещо полезно за всички.В началото май точките не разбраха истинската идея и посрещнаха темата с овации .Е след това стана много интересно.В крайна сметка реших че грешката е моя.Ама след като изчетох последните постове тук,вече не мисля че аз съм сбъркал! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Февруари 4, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 4, 2008 Много мислих върху това през тези дни... Първо - вгледах се в децата около себе си - дал ми е Бог възможност богата за това. В техните очи не видях питане и очакване за Учител - те ме искат и приемат като свой по-голям приятел, по-голямо дете. И тогава СЕ учат наистина. Детето (непоквареното от начина на учене, който му налагат възрастните и системата) си има вроден механизъм, по който може да се учи само - необходими му са само - среда и свобода. Когато детето пита и получава отговор от възрастния, то не го приема безрезервно, а проверява. Затова най-добрият отговор на педагога на въпросите на едно дете е допълнителната информация или среда и възможност за опит, която той да му предостави, за да се учи детето само. Децата имат едно вродено очакване - да бъдат безусловно обичани, свободни и защитени докато станат в състояние да се защитават сами. Останалите очаквания ги наричаме "опити и грешки" - така се учат всички живи същества. За разлика от възрастния, който смята,че вече познава света и себе си, детето няма свой фокус на очаквания - то непрекъснато ги сменя - това му е в гените - защото това е единствения му шанс да опознае и "картографира" своята среда и своето място в нея. Не знам какво има предвид бяса под Учителя по-горе, но бих го уверила,че дори един професионалист учител - с малка буква - никак не желае да види зубрене, цитиране, та дори и да е пораснало това в поведение. Дори един редови учител се радва, когато ученикът му върви, мисли, опознава света си и себе си САМ. Щастие е за учителя,че е успял да опази свободата и вярата на детето в себе си, докато му е помагал да стъпи на крачетата си, и му е дал раменете си, за да тръгне от по-високо и да лети по-високо от него самия. Така разбирам човешкото в нас... Обратното, според мен, е "свръх-човешкото"... т.е. особените частични възгледи за живота, които смятаме за "правилни и абсолютната истина и искаме възгледите на другите да са в съгласия с нашето частично лично схващане. Има май нещо общо с ниските егрегори, но не и с човешката природа. Учителят е "себе си" във всеки един момент, тъй като преди Учител е човек. Но - и професионалният, и Учителят по призвание, в процеса на обучение, общуване, игри, разходки, житейски ситуации, смях, раздори ... - всичко, което може да се случи "в час" /"в клас"/, Учителят не мисли за червеното. Затова го "изключвам" от цитата. Между другите два цвята намирам диаметрално противоречие. Червеното мисля, е много важно /бих казал определящо/ за заниманията в клас, но самото червено, е извънкласна форма СИП, ЗИП, според автоидентифицираните тежнения на същото. Зеленото аз наричам мечти - типично детско достояние - мило, та мило. Щастлив съм като ме споходи. Цикламеното просто може да се случи, но при влизането ми във форума, не ми бе предявено като изискване. Предполагам, че е продиктувано от добронамереност. Очакване не е "мръсна дума", мисля. Всичкото е само според мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Февруари 6, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 6, 2008 (edited) Това /горе/ е мъглата на съображенията /опит с достъпните ми средства/ ... забрави, все пак опитах да очертая два силуета... Ако не съм успял - О*К - не ме бива. *** Съображенията ни са неизбежно натрупани с възраста и опита. И лесно можем да се скрием в тях - в псевдохармония /инертност/. Образно - мъгла. "Страх - лозе пази". Но какво е лозето без светлина /истина/ и труд. *** Аз не съм опасен, в никой смисъл. Формулирай упрек - смело. Може всякак. И ще е полезно /за мен/, ако е позиция директна, поне информативно. Моля,... не придирям. Ти "Гониш" - си е позиция, като да "хвърлиш камък". Незнам как бих се справил аз. Както и да е. Всички си имаме собствени дертове. Та ... посочи ми ясно бяс, аз сам ще свъша другото. Ако решиш. Редактирано Февруари 6, 2008 от бяса Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Февруари 13, 2008 Автор Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 Кое е човешкото? Иманентната връзка с Бога ли? Не, никак не е това! Връзката с не-Бога е човешката природа. Човекът е лош или фамилиарен, той е страхлив или хитър, груб или коварен, невеж или самодоволен. Самият уклон - нагласата да се търси - доброто, качественото у човека, най-често е породено от всичко неискрено и малодушно у нас. И точно тая, сплетена от душевни ситнини, нагласа - на пръв поглед най-парадоксално - отрязва пътя към Бога. Защото съзнанието за не-Бога, комуто съм подвластен, е пътят към Бога. Не всеки има шанс - колко безвкусица и повърхнина има в подобно разбиране - а, напротив, почти всички нямат шанс. По друг начин казано, докато не се приеме сериозността и страховитостта на недостатъците, порочността и слабостта, водещи човешката душа, не може да се открие действителността на Бога, неописуемата трудност в пътя до него. ---- Днес, да обичаш, да виждаш доброто, да бъдеш толерантен, да изравняваш всички, си е раздаване на индулгенции от най-чист характер. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Февруари 13, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 (edited) Селсал: Днес, да обичаш, да виждаш доброто, да бъдеш толерантен, да изравняваш всички, си е раздаване на индулгенции от най-чист характер. Преди време се беше обавил за христианин. Много добре! Бъди тогава - за своя сметка и свой риск. П.П. "Изравняването на всички" не е необходимост или аксиома на Пътя - но Любовта е нелицеприятна и не гледа на лице - тя е шанс за всяка човешка душа, която си позволи смелостта да Я избере. А Пътят винаги е бил в сърцето. Не виждам нищо лошо да бъдеш наясно със себе си - всеки има шанс. Редактирано Февруари 13, 2008 от aorhama Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Февруари 13, 2008 Автор Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 То за чий риск и чия сметка, според теб, се "представям" за християнин? Любовта не е шанс за всеки човек, тя е способността да бъде открито насред не-хубавото хубавото (а не не-хубавото да се гримира като хубаво). ---- Не разбрах - защо всеки има шанс? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Февруари 13, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 Селсал: Не разбрах - защо всеки има шанс? Въпрос: Не разбрах - защо се чувстваш христианин? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Февруари 13, 2008 Автор Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 Християнинът е човек, който вярва, че Исус е син на Бог, че е бил разпнат и умрял на кръста за човешките грехове, а на третия ден е възкръснал. На това се казва "изповядване на вярата". Уж-любовта, шансовете на "всички" и всички други щуротии, които се вменяват на християнството, нямат нищо общо с него. Будистът и той обича, но според светото писание няма да бъде спасен. Защото не вярва. ---- Християнинът си мисли, че всеки има шанс - тая ли дивотии си мислиш? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest aorhama Добавено Февруари 13, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 Селсал: Християнинът си мисли, че всеки има шанс - тая ли дивотии си мислиш? Това, което за христианството аз си мисля, преживявавам и в което вярвам, няма нищо общо с комуникациите в полето на комплексите за малоценност. Червен картон, пич. Ако имаш сериозни въпроси - на ЛС, моля. Само и единствено от теб зависи дали ще ти отговоря. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Февруари 13, 2008 Автор Доклад Share Добавено Февруари 13, 2008 И след червения картон за колко поста съм наказан? ---- Ако сериозните въпроси са за ЛС, то какви да обсъждаме във форума? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.