Човешко, твърде човешко

[B__]

Хората винаги ще правят нещо заради нещо. Никога няма да се постигне осъзнатост, ако егото не се включи в процеса заради нещо дори това е просто човек да подобри жизнените си условия. 

 

Без егото и субективността осъзнатостта не би имала смисъл., Осъзнатостта всъщност е процес на егото, начин по който изживяваме живота си. 

 

Нещата може да са, а може и да не са. Двоичният свят е навсякъде, вкл. и извън човека, Светът изначално е двоичен, илюзията е започнала да се гради преди 15 милиарда години. Субективността е основата на осъзнатостта и добро начало за изследване. 

 

Смисълът на човека е да бъде субективен. Личността/субективността не изчезва даже когато човек постигне нирвана (по Учителя)......само дето е някаква по-различна личност. 

Редактирано Август 20, 2013 от Божидар Цендов-БожидарЗим

[Диана Илиева]

Говорим на съвсем различни езици.

Да, съгласна съм. Ти използваш ето такъв език:

"Всички човеци са двукраки същества.

Петелът е двукрако същество.

Извод - петелът е човек."

Твърденията са верни, изводът е очевидно неверен.

Но не е толкова очевидно, когато се борави с по-абстрактни понятия и когато конструкцията е по-дълга. Тогава не всички успяват да забележат, какво е пропуснал авторът на въпросния "извод".

 

Веднъж позната привърженичка на една религиозна група ми каза - О, аз имам една книга, авторът е от нашата църква, инженер, съвсем строго и научно е обяснил много неща, които ние твърдим и ми я даде да я чета. Започнах аз и какво да видя - човекът пише, пише едни съвсем издържани твърдения, но току пропусне нещо или вмъкне нещо неверно и след това продължава пак точно и логично, но както може да се досетите, изводите са тъкмо такива, каквито на него му харесват. Тогава взех едно червено моливче и си поиграх да подчертая неверните твърдения или да вмъкна пропуснатите такива само в първата глава. Червеното не беше много - средно 1-2 бр. на страница, но и само едно да беше в цялата глава е напълно достатъчно. Върнах я на жената, която между другото е висшистка, отговорът й беше, че не е забелязала и дори в първия момент тръгна да се усъмнява в мен - ами тъй де, много стройно и уж логично се е изказал човекът, цяла книга е написал по този начин, така някак авторитетно звучи - "автор на книга"

[Дао]

А на мен ми изглежда, че по-скоро нещо ти е в повече, отколкото в недостиг.

Това ни е проблемът на хората - излишествата, а не липсите.

[Лиула]

По-човешко от това, има ли

 

[Cveta5]

Ницше, в търсене на своята извънчовешка-човешка свобода, полудя и не можа да приеме живота, едва ли някой иска това за себе си, независимо от гениалността на същият Ницше. Той нямаше устойчивостта на Шопенхауер, нито ексцентричността на Киркегор. По-добре и той да беше написал Дневникът на един прелъстител, не цял живот да преживява драмите на Софокъл. Така става с всички генни, и от човешко, наистина става твърде човешко.

Тогава се иска милост и някой да пожали друг. Иска се любов, но Ницше не намери такава ...

И човешкото стана античовешко.

Не съм сигурна, дали любовта е могла да го спаси.Взирането в дълбините му е давало сила,за да се рее във висините.Чрез неговата мисъл,перо,ръка говорят милионите търсещи поколения живяли преди него.

Рано,твърде рано се е родил.Не е очаквал съвременниците му,да го разберат/ той го заявява/,  а на мен все ми се струва,че много е искал да бъде разбран.Човешко,нали?