Guest Мона Добавено Август 3, 2010 Доклад Share Добавено Август 3, 2010 Онова, което най-малко харесвам у себе си, и това, с което най-усилено се боря, е спохождащото ме съзнание, че съм различен. Разбирането ми, че подобно съзнание е недостатък, е много силно и отдавна утвърдено у мен. То винаги ме отвежда до негативно отношение към другите и най-вече ме разполага някак неудобно в самия мен. Колкото за по-различен се мисля, толкова повече се вкопавам в позицията си, ставам снизходителен или презрителен. Затова когато формирам отношение имам грижата да преценя поради съзнание за различие ли го правя, или напуснал себе си, търся нещо ново и вярно в ситуацията, в която се намирам. Всъщност, това е цитат на Ницше По-скоро компилация, интелектуална концпеция за огледалото. Водя с теб задочен диалог, няма начин За колкото по-различен се мислиш, толкова по си сам и угнетен, което не те прави нито жрец, нито мъченик. Човешките избори са затова: определят граници. Нито ставаш презрителен, нито снизходителен, оставаш настрана от случващото се, дали то е смислено или не е - няма значение. Твоят глас е пустинен глас. И не само твоят. Различността е самота. А дали е човешко и твърде човешко :-) Все човеци говорят, значи, човешко е. Ницше, в търсене на своята извънчовешка-човешка свобода, полудя и не можа да приеме живота, едва ли някой иска това за себе си, независимо от гениалността на същият Ницше. Той нямаше устойчивостта на Шопенхауер, нито ексцентричността на Киркегор. По-добре и той да беше написал Дневникът на един прелъстител, не цял живот да преживява драмите на Софокъл. Така става с всички генни, и от човешко, наистина става твърде човешко. Тогава се иска милост и някой да пожали друг. Иска се любов, но Ницше не намери такава ... И човешкото стана античовешко. Пламъче, Cveta5 и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Август 3, 2010 Доклад Share Добавено Август 3, 2010 (edited) ... Иска се любов, но Ницше не намери такава .... ...но намери това: "Човек цял живот обикаля около гроба си!"... Редактирано Август 3, 2010 от Alexander Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Август 3, 2010 Доклад Share Добавено Август 3, 2010 ... Иска се любов, но Ницше не намери такава .... ...но намери това: "Човек цял живот обикаля около гроба си!"... Да, но не и около Сърцето си ... А ако беше около него, нямаше да име Чочвешко, твърде човешко, а .. Любовно, твърде любовно Гробът е сянка и връзка с онези неща, които хем са предтечи на мисленето и на сънищата, хем са негови убийци. Подобни интепретации Еко нарича свръхинтерпертации, ние отдавна не мислим за Ницше, а за думите. Остава текстът. Не знам дали някой се замисля ... Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 4, 2010 Доклад Share Добавено Август 4, 2010 Многото цитиране и демонстрация на знания ни загубват. Бяга ни точно сърцето. Ако успеем да станем "глупави" и за малко само чувстваме, любов и тишина, то ще можем да избягаме от човешкото. Но явно е сложно.... И тогава моята различност няма да е равна на самота, а на Единство... Велина Василева, Розалина и Лъчезарна 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 4, 2010 Доклад Share Добавено Август 4, 2010 (edited) Мъдрецът отделя зърното от плявата, като зърното запазва, а плявата изхвърля. Другите... ами другите или трупат и зърното, и сламата в себе си, или изхвърлят зърното заедно със сламата. В повечето случаи хората, когато решат да станат „глупави“, от втората група от гореописаните попадат в третата. Ами такива хора наистина са си глупави. На тях ще им се наложи отново да се върнат във втората група, преди да достигнат до първата. (С това мнение просто обръщам внимание на една опасност и нищо повече.) Редактирано Август 4, 2010 от Станимир Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 4, 2010 Доклад Share Добавено Август 4, 2010 А някои стигат и до посяване на зърното. Е, няма лошо и плявата да се посее... заедно със заърното. Висшата сила вече ще определя кое е плява и кое зърно. Това май е най-сигурният начин да се отсеят... Слънчева, Пламъче, Латина и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 4, 2010 Доклад Share Добавено Август 4, 2010 Ако не поизлеем малко поне от старата вода в шишето, то нова няма как да налеем. Е, Стан, то ако глупостта ни води към отсяване ще е на място иначе си е глупост... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Август 4, 2010 Доклад Share Добавено Август 4, 2010 А някои стигат и до посяване на зърното. Е, няма лошо и плявата да се посее... заедно със заърното. Висшата сила вече ще определя кое е плява и кое зърно. Това май е най-сигурният начин да се отсеят... Притча за житото и плевелите (не ги оплевили, за да не изскубят житото) Мат. 13:24-30 24. Друга притча им предложи Той, като каза: царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си; 25. и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде; 26. а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите. 27. И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели? 28. А той им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим? 29. Но той рече: не, за да не би, като скубите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото; 30. оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми. Донка и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 7, 2010 Доклад Share Добавено Август 7, 2010 А някои стигат и до посяване на зърното. Е, няма лошо и плявата да се посее... заедно със заърното. Висшата сила вече ще определя кое е плява и кое зърно. Това май е най-сигурният начин да се отсеят... Това е най-сигурният начин да си осигуриш доста страдания за бъдещето (както е написано на едно място: да пожънеш буря), докато не се научиш да различаваш зърното от плявата, още преди да ги посееш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Септември 1, 2010 Доклад Share Добавено Септември 1, 2010 Имам склонността постоянно да се задълбавам в излишли мисли. Забялъзъл съм, че като си захапя леко върха на езика, потокът от мисли в кратуната ми намалява. Тази идея я бях прочел в една от книгите на Лазарев( той твърди, че някои йоги правили така), прилагам идеята на практика и ми се струва, че дава резултат. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Септември 1, 2010 Доклад Share Добавено Септември 1, 2010 Не е толкова важно само да се отървеш от мелницата на мислите, а с какво ще я заместиш. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Септември 1, 2010 Доклад Share Добавено Септември 1, 2010 Кои качества не харесвам в себе си? - качествата страх, неприемане, непримиримост, осъждане, гняв, ненавист. Кои харесвам в себе си? Обратните на тези. Харесвам когато обстоятелства, създадени от мен самата, са ме принуждавали да изляза срещу страха си. Харесвам как се движа към разрешение на проблема...или просто се движа, страхувайки се.Харесвам също и как се научих в резултат на тези качества, кое да приемам и кое не. Да не съдя, да не мразя. Но първо минах през омразата.Трудно ми е да кажа "харесвам тези и тези качества в себе си". Човека не е константна величина, той се променя постоянно.А тези негативни качества постоянно срещах в живота си, срещах и противоположни на тях.И в себе си, и в другите. При другите най-много се възхищавам на качеството, за което говори Исус: Никой няма по-голяма любов от тази, щото да положи живота си за своите приятели.Познавам хора, които точно това направиха. На тях се възхищавам Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Септември 1, 2010 Доклад Share Добавено Септември 1, 2010 (edited) Не е толкова важно само да се отървеш от мелницата на мислите, а с какво ще я заместиш. Ами като четеш книга, ще мислиш само за съдържанието на книгата, а няма да предъвкваш на ум странични неща, като ядеш ще се концентрираш върху яденето, като гледаш телевизия/молиш се, учиш : няма да се занимаваш с някакви излишни мисли от които нямаш реална полза, ами ще се концентрираш напълно върху нещата дето правиш. Настоящият момент. Просто имам много излишни и безспирни мисли ...предъвкване ...Като си захапя върха на езика и в същото време правя нещо конкретно ( чета), по - лесно се концентрирам. Понякога пробвам многото мисли да ги заменя с една ( една молитвена формула) - и ако усетя че умът ми почне да бръщолеви излишни неща, пробвам да пресеча мислите и да си повтарям неспирно тази формула. Редактирано Септември 1, 2010 от Христо6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Септември 1, 2010 Доклад Share Добавено Септември 1, 2010 Въпросът ми е: вашите недостатъци - ама недостатъци! - вашите силни страни, и онова, което най-силно тачите у другите? Никак не обичам бъбривост а си и това постоянно желание за споделяне. Дразня се на това, че не владея емоциите си, това ми пречи много често. От друга страна не зная нито как, нито дали е добре да променям това или просто да го приема като част от себе си. Не ми харесва това, че се дразня от нещата, които считам за неправилни. Това ми носи много негативни емоции. Силна страна ми е това, че когато искам да ме чуят, знам как да говоря. Много силно ценя у другите умението да бъдат тактични, толерантни. Ценя хората, които наистина те чуват когато искаш да кажеш нещо важно за теб, защото това е умението да споделяш. Силно ценя, правилно използвания интелект, а не хвърления в празнодумия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Септември 1, 2010 Доклад Share Добавено Септември 1, 2010 (edited) Не ми харесва това, че се дразня от нещата, които считам за неправилни. Това ми носи много негативни емоции. И аз така. Все се каня да не обръщам внимание на някои неща и все не успявам. Трябва да почна да си бия шамари, за да се самодисциплинирам. Редактирано Септември 1, 2010 от Христо6 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
MilenaIvanova Добавено Септември 13, 2010 Доклад Share Добавено Септември 13, 2010 Пламти като огъня, като реката проправяй и търси своят път, рей се като вятъра лек от товара на времето, моли се в упование и смирение на Бог и ще намериш отговора и омиротворение! erendil 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Януари 31, 2011 Доклад Share Добавено Януари 31, 2011 (edited) Човешко, твърде човешко... http://vbox7.com/play:0f814b71 Човек който не е гледал възрастни хора едва ли би го разбрал... Редактирано Януари 31, 2011 от Eлф Inseparabile, Иванка Калбурджиева, erendil и 2 others 5 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Февруари 1, 2011 Доклад Share Добавено Февруари 1, 2011 Дълбокочовешко звучи "Ако младостта знаеше и ако старостта можеше".В младите години сме в силата си, но опитността идва в по- късен етап от живота.Не оценявайки, че и ние ще преминем по пътя на старостта.Човешко е да се греши, разумно е да се извлича поука от стореното.Да си припомняме, че никой не е вечен.Харесвало ми е да почерпя мъдрост от възрастни хора.Имала съм моменти на колебания, на неприемане на житейски опитности, но всичко се е случвало по най-добрия начин.Когато човек общува с хора, които го разбират... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ивета Добавено Юни 5, 2012 Доклад Share Добавено Юни 5, 2012 (edited) Преходността и краткостта на човешкия живот, самотата без другите и сред другите, желанието за единение и безсмъртие - това са само някои от вечните “проклети” човешки въпроси, на които всяко време търси своите отговори и решения. Раздвоеният човек - това е един от често срещаните екзистенциални отговори в живота, в литературата, във философията. Човекът е раздвоен между своето стареещо лице и своя вечно млад портрет. Кой е оригиналът и кой е двойникът, когато изкуството и животът разменят местата си - цената на вечно съхранената младост? Може би тогава изкуствено създаденият живот: клонингът-двойник е естествен продукт, е жив портрет на този ненаситен за радости и безсмъртие герой. Така се надмогва и още една драма на раздвоението - любовната драма, в която другият е мечтаният, идеалният двойник на Аз-а и поради това е изправен пред граничен избор: да бъде или негово притежание, или негов враг. Неразрешимата в живота драма - другият да стане част от Аз-а, лесно бива разрешена чрез клонинга-двойник. При това не с цената на страдания и мъчителни промени в отношенията между двамата, а с един безболезнен, безличен, научноподготвен и осъществен акт. Не по-малко драматична и противоречива е съдбата на другостта и различността, разгледана в ракурса женско - мъжко. Вероятно тези мъчителни, труднорешими въпроси карат човека да бяга от себе си и от другите, за да намери може би в края на това бягство своето автентично “себе си”, освободено от сянката на двойника и раздвоението. Трудно и в много случаи неуспешно бягство - поради навика, поради вменения от обществото автопортрет, поради страха от себе си и свободата. Всеки е осъден на свобода, според думите на Сартр, но дали всеки желае тази присъда? Удържането на битийния разлом и раздвоение е възможно също както в перспективата на времето, така и в перспективата на вечността - в извънремевия, трансцендентен порядък. Т.е. в пожелаваното битие за и на човека. Редактирано Юни 5, 2012 от Ивета Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Юни 6, 2012 Доклад Share Добавено Юни 6, 2012 (edited) Отговори на поставените от Ивета въпроси,както и на още много незададени ,аз лично намерих в беседите на Учителя .Присъствието ни в този сайт може много добре да се оправдае ,ако се опитаме да разберем Учението.Но за целта е нужно да проявим постоянство и известно време да четем беседи.Това е автентичното слово ,достигнало до нас.Например опитът може да бъде свързан с беседата ,от която е извадена мисълта за деня.Искрено се надявам да разчетете в написаното споделен опит,а не нравоучение.Поздрави. Редактирано Юни 6, 2012 от Розалина Inseparabile 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дао Добавено Август 19, 2013 Доклад Share Добавено Август 19, 2013 Хората се стремят (които се стремят) към осъзнатост заради желанието да променят жизнените си условия. Подобна реализация обаче е невъзможна. Осъзнатостта е обективност. Обективността е пребиваване извън нещата. То е независимост. Независимостта е необвързаност. Необвързаността с условиятаизключва всякакво желание за въздействие върху тях. ...грешен път... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 19, 2013 Доклад Share Добавено Август 19, 2013 Мммм, не, не, не бих се съгласила, премълчаваш разни неща, по неизвестни за мен причини (дано не е нарочно, за да обосновеш тезата си). Ето какво бих вмъкнала в твоя текст, за да бъде коректен: Хората се стремят (които се стремят) към осъзнатост заради желанието да променят жизнените си условия (не непременно, това по-скоро е само при началния подтик, след това - не). Подобна реализация обаче е невъзможна. Осъзнатостта е (частична) обективност. Обективността е пребиваване извън нещата. То е независимост. Независимостта е необвързаност (не непременно). Необвързаността с условията изключва всякакво желание за въздействие върху тях.(напротив, тогава също се въздейства върху условията, но съобразно висшата воля) ...грешен път... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дао Добавено Август 19, 2013 Доклад Share Добавено Август 19, 2013 Това, което ти въведе, е просто субективност. Да, аз нея определено я премълчах. И винаги, когато мога, ще я прекрачвам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 19, 2013 Доклад Share Добавено Август 19, 2013 О, не, защо смяташ така? Аз допълних думите ти, иначе не е коректно. Именно с такива полвинчати твърдения се правят грешните изводи. И наистина ли смяташ, че като си премълчал нещо, то си успял да го прекрачиш? А дали можеш да прекрачиш субективността, не само с премълчаване, ами въобще, е силно съмнително. Не обичам категоричните изказвания, но това е един от случаите, когато мога да кажа с голяма доза сигурност, че е невъзможно, както и за мен, както и за всички други, дори и много по-напреднали от нас същества. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дао Добавено Август 20, 2013 Доклад Share Добавено Август 20, 2013 Говорим на съвсем различни езици. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.