Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Човешко, твърде човешко


selsal

Recommended Posts

Онова, което най-малко харесвам у себе си, и това, с което най-усилено се боря, е спохождащото ме съзнание, че съм различен. Разбирането ми, че подобно съзнание е недостатък, е много силно и отдавна утвърдено у мен. То винаги ме отвежда до негативно отношение към другите и най-вече ме разполага някак неудобно в самия мен. Колкото за по-различен се мисля, толкова повече се вкопавам в позицията си, ставам снизходителен или презрителен. Затова когато формирам отношение имам грижата да преценя поради съзнание за различие ли го правя, или напуснал себе си, търся нещо ново и вярно в ситуацията, в която се намирам.

Всъщност, това е цитат на Ницше :)

По-скоро компилация, интелектуална концпеция за огледалото.

Водя с теб задочен диалог, няма начин :)

За колкото по-различен се мислиш, толкова по си сам и угнетен, което не те прави нито жрец, нито мъченик. Човешките избори са затова: определят граници. Нито ставаш презрителен, нито снизходителен, оставаш настрана от случващото се, дали то е смислено или не е - няма значение. Твоят глас е пустинен глас. И не само твоят.

Различността е самота.

А дали е човешко и твърде човешко :-) Все човеци говорят, значи, човешко е.

Ницше, в търсене на своята извънчовешка-човешка свобода, полудя и не можа да приеме живота, едва ли някой иска това за себе си, независимо от гениалността на същият Ницше. Той нямаше устойчивостта на Шопенхауер, нито ексцентричността на Киркегор. По-добре и той да беше написал Дневникът на един прелъстител, не цял живот да преживява драмите на Софокъл. Така става с всички генни, и от човешко, наистина става твърде човешко.

Тогава се иска милост и някой да пожали друг. Иска се любов, но Ницше не намери такава ...

И човешкото стана античовешко.

Линк към коментар
Share on other sites

... Иска се любов, но Ницше не намери такава ....

...но намери това: "Човек цял живот обикаля около гроба си!"...

Редактирано от Alexander
Линк към коментар
Share on other sites

... Иска се любов, но Ницше не намери такава ....

...но намери това: "Човек цял живот обикаля около гроба си!"...

Да, но не и около Сърцето си ...

А ако беше около него, нямаше да име Чочвешко, твърде човешко, а .. Любовно, твърде любовно :)

Гробът е сянка и връзка с онези неща, които хем са предтечи на мисленето и на сънищата, хем са негови убийци.

Подобни интепретации Еко нарича свръхинтерпертации, ние отдавна не мислим за Ницше, а за думите. Остава текстът. Не знам дали някой се замисля ...

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup:

Многото цитиране и демонстрация на знания ни загубват. Бяга ни точно сърцето. Ако успеем да станем "глупави" и за малко само чувстваме, любов и тишина, то ще можем да избягаме от човешкото. Но явно е сложно....

И тогава моята различност няма да е равна на самота, а на Единство...:feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Мъдрецът отделя зърното от плявата, като зърното запазва, а плявата изхвърля.

Другите... ами другите или трупат и зърното, и сламата в себе си, или изхвърлят зърното заедно със сламата.

В повечето случаи хората, когато решат да станат „глупави“, от втората група от гореописаните попадат в третата. Ами такива хора наистина са си глупави. На тях ще им се наложи отново да се върнат във втората група, преди да достигнат до първата.

(С това мнение просто обръщам внимание на една опасност и нищо повече.)

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

:dancing yes: А някои стигат и до посяване на зърното. Е, няма лошо и плявата да се посее... заедно със заърното. Висшата сила вече ще определя кое е плява и кое зърно.

Това май е най-сигурният начин да се отсеят...

Линк към коментар
Share on other sites

:feel happy: Ако не поизлеем малко поне от старата вода в шишето, то нова няма как да налеем. Е, Стан, то ако глупостта ни води към отсяване ще е на място иначе си е глупост...:P
Линк към коментар
Share on other sites

:dancing yes: А някои стигат и до посяване на зърното. Е, няма лошо и плявата да се посее... заедно със заърното. Висшата сила вече ще определя кое е плява и кое зърно.

Това май е най-сигурният начин да се отсеят...

Притча за житото и плевелите (не ги оплевили, за да не изскубят житото)

Мат. 13:24-30

24. Друга притча им предложи Той, като каза: царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си;

25. и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде;

26. а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите.

27. И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели?

28. А той им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим?

29. Но той рече: не, за да не би, като скубите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото;

30. оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми.

Линк към коментар
Share on other sites

:dancing yes: А някои стигат и до посяване на зърното. Е, няма лошо и плявата да се посее... заедно със заърното. Висшата сила вече ще определя кое е плява и кое зърно.

Това май е най-сигурният начин да се отсеят...

Това е най-сигурният начин да си осигуриш доста страдания за бъдещето (както е написано на едно място: да пожънеш буря), докато не се научиш да различаваш зърното от плявата, още преди да ги посееш.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Имам склонността постоянно да се задълбавам в излишли мисли. Забялъзъл съм, че като си захапя леко върха на езика, потокът от мисли в кратуната ми намалява. Тази идея я бях прочел в една от книгите на Лазарев( той твърди, че някои йоги правили така), прилагам идеята на практика и ми се струва, че дава резултат.

Линк към коментар
Share on other sites

Не е толкова важно само да се отървеш от мелницата на мислите, а с какво ще я заместиш.

Линк към коментар
Share on other sites

Кои качества не харесвам в себе си? - качествата страх, неприемане, непримиримост, осъждане, гняв, ненавист. Кои харесвам в себе си? Обратните на тези. Харесвам когато обстоятелства, създадени от мен самата, са ме принуждавали да изляза срещу страха си. Харесвам как се движа към разрешение на проблема...или просто се движа, страхувайки се.Харесвам също и как се научих в резултат на тези качества, кое да приемам и кое не. Да не съдя, да не мразя. Но първо минах през омразата.Трудно ми е да кажа "харесвам тези и тези качества в себе си". Човека не е константна величина, той се променя постоянно.А тези негативни качества постоянно срещах в живота си, срещах и противоположни на тях.И в себе си, и в другите.

При другите най-много се възхищавам на качеството, за което говори Исус: Никой няма по-голяма любов от тази, щото да положи живота си за своите приятели.Познавам хора, които точно това направиха. На тях се възхищавам:hypocrite:

Линк към коментар
Share on other sites

Не е толкова важно само да се отървеш от мелницата на мислите, а с какво ще я заместиш.

Ами като четеш книга, ще мислиш само за съдържанието на книгата, а няма да предъвкваш на ум странични неща, като ядеш ще се концентрираш върху яденето, като гледаш телевизия/молиш се, учиш : няма да се занимаваш с някакви излишни мисли от които нямаш реална полза, ами ще се концентрираш напълно върху нещата дето правиш. Настоящият момент. Просто имам много излишни и безспирни мисли ...предъвкване ...Като си захапя върха на езика и в същото време правя нещо конкретно ( чета), по - лесно се концентрирам. Понякога пробвам многото мисли да ги заменя с една ( една молитвена формула) - и ако усетя че умът ми почне да бръщолеви излишни неща, пробвам да пресеча мислите и да си повтарям неспирно тази формула.

Редактирано от Христо6
Линк към коментар
Share on other sites

Въпросът ми е: вашите недостатъци - ама недостатъци! - вашите силни страни, и онова, което най-силно тачите у другите?

Никак не обичам бъбривост а си и това постоянно желание за споделяне. Дразня се на това, че не владея емоциите си, това ми пречи много често. От друга страна не зная нито как, нито дали е добре да променям това или просто да го приема като част от себе си. rolleyes.gifНе ми харесва това, че се дразня от нещата, които считам за неправилни. Това ми носи много негативни емоции. Силна страна ми е това, че когато искам да ме чуят, знам как да говоря. Много силно ценя у другите умението да бъдат тактични, толерантни. Ценя хората, които наистина те чуват когато искаш да кажеш нещо важно за теб, защото това е умението да споделяш. Силно ценя, правилно използвания интелект, а не хвърления в празнодумия.59.gif

Линк към коментар
Share on other sites

Не ми харесва това, че се дразня от нещата, които считам за неправилни. Това ми носи много негативни емоции.
И аз така. Все се каня да не обръщам внимание на някои неща и все не успявам. :lol:Трябва да почна да си бия шамари, за да се самодисциплинирам. :lol: Редактирано от Христо6
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Пламти като огъня,:3d_053:

като реката проправяй и търси своят път,

рей се като вятъра лек от товара на времето,

моли се в упование и смирение на Бог

и ще намериш отговора и омиротворение!:angel:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

Човешко, твърде човешко...

http://vbox7.com/play:0f814b71

Човек който не е гледал възрастни хора едва ли би го разбрал...

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

Дълбокочовешко звучи "Ако младостта знаеше и ако старостта можеше".В младите години сме в силата си, но опитността идва в по- късен етап от живота.Не оценявайки, че и ние ще преминем по пътя на старостта.Човешко е да се греши, разумно е да се извлича поука от стореното.Да си припомняме, че никой не е вечен.Харесвало ми е да почерпя мъдрост от възрастни хора.Имала съм моменти на колебания, на неприемане на житейски опитности, но всичко се е случвало по най-добрия начин.Когато човек общува с хора, които го разбират...

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Преходността и краткостта на човешкия живот, самотата без другите и сред другите, желанието за единение и безсмъртие - това са само някои от вечните “проклети” човешки въпроси, на които всяко време търси своите отговори и решения. Раздвоеният човек - това е един от често срещаните екзистенциални отговори в живота, в литературата, във философията.

Човекът е раздвоен между своето стареещо лице и своя вечно млад портрет. Кой е оригиналът и кой е двойникът, когато изкуството и животът разменят местата си - цената на вечно съхранената младост? Може би тогава изкуствено създаденият живот: клонингът-двойник е естествен продукт, е жив портрет на този ненаситен за радости и безсмъртие герой. Така се надмогва и още една драма на раздвоението - любовната драма, в която другият е мечтаният, идеалният двойник на Аз-а и поради това е изправен пред граничен избор: да бъде или негово притежание, или негов враг. Неразрешимата в живота драма - другият да стане част от Аз-а, лесно бива разрешена чрез клонинга-двойник. При това не с цената на страдания и мъчителни промени в отношенията между двамата, а с един безболезнен, безличен, научноподготвен и осъществен акт.

Не по-малко драматична и противоречива е съдбата на другостта и различността, разгледана в ракурса женско - мъжко. Вероятно тези мъчителни, труднорешими въпроси карат човека да бяга от себе си и от другите, за да намери може би в края на това бягство своето автентично “себе си”, освободено от сянката на двойника и раздвоението.

Трудно и в много случаи неуспешно бягство - поради навика, поради вменения от обществото автопортрет, поради страха от себе си и свободата. Всеки е осъден на свобода, според думите на Сартр, но дали всеки желае тази присъда?

Удържането на битийния разлом и раздвоение е възможно също както в перспективата на времето, така и в перспективата на вечността - в извънремевия, трансцендентен порядък.

Т.е. в пожелаваното битие за и на човека.

Редактирано от Ивета
Линк към коментар
Share on other sites

Отговори на поставените от Ивета въпроси,както и на още много незададени ,аз лично намерих в беседите на Учителя .Присъствието ни в този сайт може много добре да се оправдае ,ако се опитаме да разберем Учението.Но за целта е нужно да проявим постоянство и известно време да четем беседи.Това е автентичното слово ,достигнало до нас.Например опитът може да бъде свързан с беседата ,от която е извадена мисълта за деня.Искрено се надявам да разчетете в написаното споделен опит,а не нравоучение.Поздрави.

Редактирано от Розалина
Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Хората се стремят (които се стремят) към осъзнатост заради желанието да променят жизнените си условия. Подобна реализация обаче е невъзможна.

Осъзнатостта
е обективност.
Обективността
е пребиваване извън нещата.
То е независимост.
Независимостта
е необвързаност.
Необвързаността с условията
изключва всякакво желание за въздействие върху тях.

...грешен път...

Линк към коментар
Share on other sites

Мммм, не, не, не бих се съгласила, премълчаваш разни неща, по неизвестни за мен причини (дано не е нарочно, за да обосновеш тезата си).

Ето какво бих вмъкнала в твоя текст, за да бъде коректен:

 

Хората се стремят (които се стремят) към осъзнатост заради желанието да променят жизнените си условия (не непременно, това по-скоро е само при началния подтик, след това - не). Подобна реализация обаче е невъзможна.

Осъзнатостта
е (частична) обективност.
Обективността
е пребиваване извън нещата.
То е независимост.
Независимостта
е необвързаност (не непременно).
Необвързаността с условията
изключва всякакво желание за въздействие върху тях.(напротив, тогава също се въздейства върху условията, но съобразно висшата воля)

...грешен път...

Линк към коментар
Share on other sites

О, не, защо смяташ така? Аз допълних думите ти, иначе не е коректно. Именно с такива полвинчати твърдения се правят грешните изводи.

И наистина ли смяташ, че като си премълчал нещо, то си успял да го прекрачиш?

А дали можеш да прекрачиш субективността, не само с премълчаване, ами въобще, е силно съмнително. Не обичам категоричните изказвания, но това е един от случаите, когато мога да кажа с голяма доза сигурност, че е невъзможно, както и за мен, както и за всички други, дори и много по-напреднали от нас същества.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...