Диляна Колева Добавено Декември 8, 2008 Доклад Share Добавено Декември 8, 2008 Тази тема започва така,доверието е : ""доброволно преотстъпване на собственото поле за упражняване на отговорност, власт и контрол с убеждението, че няма да настъпи злоумишлена промяна в хода на събитията от това поле, а властта и контролът може да бъдат върнати безконфликтно по всяко време и без негативни последици от това" Това е енциклопедично определение.С което аз съм съгласна. Значи нека не бъркаме доверието с вярата. Това са две различни неща. Приятелството е съвсем друга тема,но приятелите са ти приятели не защото им си се доверил ,а защото си ги допуснал до себе си ,разбирайки и виждайки тях.Приел си ги такива каквито са , не си заложил на тях на сляпо. Повярвал си и си ги познал ,а не си им се доверил просто ,само и окончателно. Когато започнеш да вярваш на хората ,значи успяваш да ги видиш ,когато не ги виждаш им се доверяваш ,разчитайки на това че те са такива каквито си си ги предстваил. Целия ми размисъл тръгна от разделянето на думата доверие на 2 ДО и ВЕРИЕ т.е. до вярата което значи достигането до вярата процеса преди познаването ,преди вярата е доверяването,на мен лично и от личен опит не ми хареса преживяването в този процес ,вярата и познаването на хората ми харесва повече отколкото доверяването. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Светлата Добавено Декември 8, 2008 Доклад Share Добавено Декември 8, 2008 (edited) За мен до-верието не маркира времето преди да приема да вярвам на един човек, а по-скоро времето в което приемам, че човека на който се доверявам е съизмерим с моята Вяра. Т.е. ако аз вярвам в "доброто", доверявайки се на някого приемам, че той също вярва в "доброто". Разочарованието от неоправданото доверие,за мен е резултат от това, че въпросния човек е "поразклатил" пиедестала на моята Вяра в доброто (придържайки се към предния пример), което няма общо с преодстъпване на права за контрол. Разбира се има хора, които се доверяват на някого заради не толкова благородни, но също толкова силни мотиви. Например ако аз вярвам, че всичко и всички са падвластни на парите, ще се доверявам на хора, които търсят финансова изгода от всичко. Извинявам се за опростенческите примери, но знам дали ясно се изразявам Редактирано Декември 8, 2008 от Светлата Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 8, 2008 Доклад Share Добавено Декември 8, 2008 (edited) Какво толкова сложно има в понятието доверие? Нима ако Исус беше поставял някои от условията, които поставяте вие, нима ако се беше съмнявал и за миг в това, че всеки един от нас има безсмъртна душа и е дете на Бога, достойно да застане наравно с него, ако вместо в това се вглеждаше в грешките на хората... нима при това положение изобщо щеше да си прави труда да се превъплъщава и да изпълнява мисия на земята? Ударите срещу доверието ни учат на по-голяма щедрост, учат ни да виждаме божественото в другия, дори когато той греши, да обичаме безусловно, както и Бог нас обича. Доверието няма нищо общо с контрола. Контрол е добре да има, защото той помага на човека да усвои някакви нравствени норми, които помагат на духовното му развитие. В едни регламентирани отношения човек по-трудно се поддава на изкушение. Контролът обаче не означава недоверие в конкретния човек и нещо. Да, заведох споменатото момиче на концерт и си говоря с нея съвсем нормално. Вероятно ще можем постепенно да си съградим наново приятелството - тя полага много услия. Но в същото време ми се налага утре да се явя в съда, където бях подала жалба срещу нея. Исках да я оттегля, но ми казаха, че това ще реши държавата, тъй като нарушение има и това е факт. Тоест външният контрол е едно и него трябва да го има, човешките отношения и помощта, която си оказваме в духовно отношение, където и играе роля доверието, за което говоря, са нещо съвсем друго. Редактирано Декември 8, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Декември 8, 2008 Доклад Share Добавено Декември 8, 2008 Доверието е отваряне до степента, в която каквото и да се случи, няма да ни заболи. Такова доверие няма опозиция - недоверие. Има само степени на доверие, т.е. отваряне. Винаги има отваряне, но винаги различно... Другото наричам предоверяване или прехвърляне на отговорността за своя живот и състояние върху друг човек. Ако е съзнателно, то винаги предполага и опозицията не-доверие. Ако е несъзнателно - това си е отличен урок и опознаване на себе си и света, в който живеем. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Декември 9, 2008 Доклад Share Добавено Декември 9, 2008 Доверието характеризира отношенията на материално ниво, тоест възниква при реалните взаимоотношенията между разумни същества,… тук може да се търсят и различията от вярата. Не може да изпитваме доверие към Бог, нали? – там се изисква Вяра и то в доста случаи непоколебима, но това е друга тема на разговор. Забелязва се една обратна пропорционалност между доверие и вяра като колкото повече Вярата в човек е по малко, толкова повече човек се стреми да изгради обкръжение от приятели, И с доверието си към тях да компенсира липсата на Вяра. Това разбира се е грешно схващане и затова в Свещените писания и навсякъде се третира толкова много темата за Вярата и не случайно е казано „Не се уповавай человеку” Каква е границата на доверие? - За човек, който е развил своята Вяра, доверието представлява един „кредит”, който той раздава, с ясното съзнание, че „кедитополучателите” често ще изпадат в несъстоятелност и няма да могат да връщат дълговете си… Доверието не е задължително да бъде само към приятели. Нали банкерите не дават кредити само на приятели? Тънкият момент е да се разбере, че човек не бива да става прекалено доверчив – понятие, което включва голяма доза наивност и е характерно особено при хора, чиито заниманията са с духовна насоченост. Може да се говори много за доверието, но основното което е необходимо да се схване е, че разочарованието, което се постига от изгубеното доверие е винаги с цел да се засили Вярата на човека в непреходните неща. Само с такъв вид разочарование човек до голяма степен може да прозре, че незаменими хора НЯМА и че в трудни ситуации могат да ти помогнат съвсем „случайни” хора,… и то многократно повече от хората, на които е гласувано доверие и се разчита на подкрепа от тяхна страна. Накрая ми се иска да маркирам само нивата на разочарование, през които ще мине всеки, който се нуждае от укрепване на Вярата си: Първо ниво - разочарование от приятели и познати, което навярно е изпитал всеки един от тук присъстващите. Второ ниво – разочарование от близки и роднини, с които сме във кръвна връзка (бащи,майки,братя,сестри, деца,…), при положение, че тази връзка не реализира изначално заложена негативна карма. Второто нива за преминаване е най-трудно и болезнено, но когато премине човек през него осъзнава още по-истински какви са възможностите на Невидимият свят и на кой трябва да се „уповава” ! Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Декември 9, 2008 Доклад Share Добавено Декември 9, 2008 (edited) Аз смятам, че един човек, който ме лъже, предварително ме е приел за глупак и ми е загубил уважение. Понякага са ме лъгали, защото са държали на мен и са искали да запазят контакта до момента , в който тази лъжа ще стане истина и съответният човек (според неговите си предположения) ще отговаря на моите изисквания.... т.е. от уважение, любов, приятелство, НО разбирани по неговия си начин. А дали пък моят начин на разбиране е винаги прав, дали аз не съм вдигнала високо летвата и така съм предизвикала лъжата? Истината винаги е многолика. Май и лъжата също Ако за теб лъжецът е прозрачен с дадена своя лъжа , гласувай му доверие през призмата на неговия свят. Така също може да се работи с хората. Както изслушваме фантазиите на децата, но сме твърдо убедени,че от тях ще израснат добри хора. Редактирано Декември 9, 2008 от късметче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 9, 2008 Доклад Share Добавено Декември 9, 2008 Доверието не е задължително да бъде само към приятели. Нали банкерите не дават кредити само на приятели? А от доверие или от съмнение, банкерите търсят гаранции, преди да отпуснат даден кредит? Степента на доверие определя степента на приятелство. И доверието, и приятелството си имат своите степени. Понеже се правят сравнения с вярата: "Вярвам в Бог", аз поне считам за правилно, да се разбира като "Уповавам се на Бог и Неговите закони, които познавам" (поне в определена степен). Така вярата е взаимосвързана с познаването на Божествените закони, т.е. със знанието. Вярата е активна, творческа сила, която насочена към определен резултат го постига. В разговорния език обаче, смисълът на понятието "вяра" е сериозно принизен. Оттам се принизява и понятието "доверие". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Декември 9, 2008 Доклад Share Добавено Декември 9, 2008 От моя гледна точка, колкото в по - голяма степен човек се е докоснал и е познал собствената си доброта, която се е оказала и доброта на Битието, заложена във всяко едно същество, в толкова по - голяма степен той е доверчив, а в очите на хората - наивен, смешен, глупав. Нека да си спомним за Дон Кихот! Ще се усмихнем, но в очите ни ще има и сълзи. Така стоят нещата и с доверчивия човек. Той вярва, че Любовта ни е създала, че Любовта е Основа на Битието, че всички са закърмени с Любов... и пристъпва към другите с разтворени обятия... готов за прегръдка и целувка, с наивитета и доверчивостта на своето чистосърдечие... Макар че много често, вместо чистосърдечна целувка, получава целувката на Юда, а вместо любяща прегръдка, му забиват нож в гърдите... Но въпреки това на него не му "увира главата" и той продължава да вярва в добротата на човешката природа, смятайки че злото е само на повърхността и е липса на зрялост. Разочарованията на доверчивия човек идват само за да изпитат силата на Любовта, на Доборотворството у него. Ако той се затвори, ако престане да се доверява, ако съмнението проникне в него, ако се озлоби от понесените удари... значи любовта му, добротата му са били само фасада, зад която той е прикривал собствената си нищета, но не тази, която издига и за която говори Христос, а тази, която действително принизява човека. Според мен, само този, който умее да се доверява, има шанс да познае Сърцевината на Битието! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 9, 2008 Доклад Share Добавено Декември 9, 2008 (edited) Първо ниво - разочарование от приятели и познати, което навярно е изпитал всеки един от тук присъстващите. Второ ниво – разочарование от близки и роднини, с които сме във кръвна връзка (бащи,майки,братя,сестри, деца,…), при положение, че тази връзка не реализира изначално заложена негативна карма. Второто нива за преминаване е най-трудно и болезнено, но когато премине човек през него осъзнава още по-истински какви са възможностите на Невидимият свят и на кой трябва да се „уповава” ! Субективни мисли на един субективен човек - а какъв ли друг да бъде човекът? Затова и толкова избягвам обобщенията и "подредбите" като тези по-горе - винаги отразяват повече моето възприятие за нещата и моите проблеми, отколкото "общото", което се опитвам да описвам. При мен разочарованията от роднини са цял живот. С тях съм се родила. Те да са ми проблема. Изобщо не се впечатлявам вече, но и не съм скъсала контактите и не съм се разочаровала от живота - "висш пилотаж"! Та значи, започнала съм от "второто ниво"? Отличничка! Смешно. Разочарования и от приятели съм имала... макар че не знам дали да ги нарека разочрования. Прекалено тежка дума и сама по себе си налага някакъв собствен светоглед върху поведението на другия. Но с приятелите си в повечето случаи съм минавала през тежките времена, каквито и да са били. Е, не беше ми се случвало някой да ме е лъгал в продължение на две години - това е ново, да. И ще е весело, ако успеем да останем приятели. В това е смисълът, в развитието, а не в оглеждането в огледалото и в отметките за "нивата". За мен няма смисъл да разделям вярата и доверието на две категории. И без това имат един и същи корен. Но нека всеки си асоциира с тях, каквото иска. Аз казах какво аз асоциирам. П.П. Много съм съгласна с Борислав! Редактирано Декември 9, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Декември 9, 2008 Доклад Share Добавено Декември 9, 2008 Аз смятам, че един човек, който ме лъже, предварително ме е приел за глупак и ми е загубил уважение. Понякага са ме лъгали, защото са държали на мен и са искали да запазят контакта до момента , в който тази лъжа ще стане истина и съответният човек (според неговите си предположения) ще отговаря на моите изисквания.... т.е. от уважение, любов, приятелство, НО разбирани по неговия си начин. А дали пък моят начин на разбиране е винаги прав, дали аз не съм вдигнала високо летвата и така съм предизвикала лъжата? Истината винаги е многолика. Май и лъжата също Ако за теб лъжецът е прозрачен с дадена своя лъжа , гласувай му доверие през призмата на неговия свят. Така също може да се работи с хората. Както изслушваме фантазиите на децата, но сме твърдо убедени,че от тях ще израснат добри хора. Наивен съм като малко дете. А истината се усмихва и се радва на глупостта ми. И ми се разкрива. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Декември 9, 2008 Доклад Share Добавено Декември 9, 2008 А какво е недоверието? Защо се поражда след положено доверие ,а не след вярата или след любовта? Не може да има недоверие след любовта ,ако човек я е познал,не може да има недоверие и във вярата ако човек я е познал. Може да има недоверие след разочароващо доверяване ,защото то не е познание. Всъщност след разочарованието на доверяването може да се тръгне в различни посоки ,да се отдаде на недоверие, да се развие любовта или да се работи над вярата ,това е въпрос на личен избор,но някак си не го виждам в обратен ред. Разочарованието при доверяване е вид проверка на вярата и любовта ,а доверяването според мен е предостъпване на собсвената ни вяра и виждания без да се познава "мястото" на което се предостъпват. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Декември 9, 2008 Доклад Share Добавено Декември 9, 2008 Да, защото доверието не е нито вяра, нито любов. Доверието много добре е описал Кристиян: Доверието....според мен, доверието е за силните хора, които могат да носят на плещите си големи товари... Когато оказваме доверие на някой, и когато на нас ни оказват доверие, би трябвало да осъзнаваме товара, който даваме, и който получаваме...Множество пъти сме имали възможността да товарим хора, без да знаем дали ще успеят да носят този товар...Поемат тази тежест, и така вървим заедно по пътя...който обаче не винаги е прав...Понякога има планини за изкачване, морета за преплуване...Случва се понякога, този който носи нашето доверие да се измори, да поизостава в пътя, но ние да крачим напред, и така, Подчертаното е ключовата фраза за мен. Именно от там идват разочарованията и след това евентуално, както казва Диди, недоверието. А не бива ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Декември 10, 2008 Доклад Share Добавено Декември 10, 2008 Първо ниво - разочарование от приятели и познати, което навярно е изпитал всеки един от тук присъстващите. Второ ниво – разочарование от близки и роднини, с които сме във кръвна връзка (бащи,майки,братя,сестри, деца,…), при положение, че тази връзка не реализира изначално заложена негативна карма. Второто нива за преминаване е най-трудно и болезнено, но когато премине човек през него осъзнава още по-истински какви са възможностите на Невидимият свят и на кой трябва да се „уповава” ! Субективни мисли на един субективен човек - а какъв ли друг да бъде човекът? Затова и толкова избягвам обобщенията и "подредбите" като тези по-горе - винаги отразяват повече моето възприятие за нещата и моите проблеми, отколкото "общото", което се опитвам да описвам. При мен разочарованията от роднини са цял живот. С тях съм се родила.... Благодаря ти азбуки за коментара, който си направила... Ще си позволя да отбележа обаче, че твоя случай попада в малките изключения към втория етап, които съм маркирал горе със син фон. Казвам всичко това не, защото искам да влизам в дебат или спор с теб, а и най малко да те засегна с нещо... Тук въпроса е принципен и действително такива случаи като твоя са рядкост и живота на такива хора е доста труден и изпълнен с премеждия. Поздрави, успех и Светлина ти желая! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Декември 11, 2008 Доклад Share Добавено Декември 11, 2008 (edited) И аз не съм искала да влизам в спор, но точно поради наблюденията си върху живота и други неща не обичам категоризациите. Реализацията на кармата, кога и как, това при различните хора е различно. Един поел повече, друг по-малко. Който колкото може. Категоризациите стимулират към опростенческо отношение към тези неща, което не помага на хората, затова карам според конкретния случай. Аз поне. П.П. Коментарът ми беше насочен и към това, че кръвните родствени връзки за мен не са по-силни или по-важни от всички останали. Не правя изобщо такова разделение. Поради което и идеята за нивата за мен е мноооого странна Изключение ли съм? С какво ли... С преодоляните родови зависимости? Че това си е направо желателно. Случаи като моя са рядкост? Смехотворно. Огледай се около себе си. Пълно е с хора като мен, но сигурно не споделят с теб - защо ли? И Исус го е рекъл: Избираме в рода си най-големите си врагове, за да постигнем с тях хармония и да се научим, че всички хора са еднакво важни и преди всичко хора. Ако Господ това ти го е спестил като урок и те е събрал със сродни души, то е или защото вече си си научил урока или защото още не си готов да го научиш. Или пък защото не е нужно още да учиш точно това. Като в училище. Между другото, съществува и вариантът една светла душа да се роди в много обременено семейство, за да внесе в него светлина. Безброй са прочее вариантите, ако тръгнем да ги описваме и да постулираме правила ехеееей. За някои нямаме и очи. Сетих се по повод това за срещата си преди време със сина на Адолф Айхман. Шеф на отдела по ориенталска археология в немския археологически институт. Много симпатичен човек. Пацифист, фолантроп, а и като учен е доста... лицеприятен и различен от обичайния сухар. Нищо общо няма с баща си. Бил е на 5 години, когато са го екзекутирали. Едни си мислят: Лоша карма. Други си мислят, колко щедро от страна на тази душа да внесе светлина в това семейство. Коя мисъл е по-близо до божественото? Редактирано Декември 11, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 29, 2009 Доклад Share Добавено Септември 29, 2009 Според мен недоверчивостта е плод на болката. Болка емоционална, морална, от противоречие с представите за правилно... Тази болка, водеща до недоверие прекъсва връзката с източника на вяра, обич, радост. Превръща се в недоверие в себе си, в живота, в хората. Понякога идва от тежки преживявания в по-късни години - травми. Много за това неверие спомага съвременната ни доста отдалечена от хармонията култура... Често недоверието се залага дълбоко, още в първите години, та дори в бременността. Има само един оптимален родителски стил, а поне пет нараняващи, които създават това базисно недоверие. Адлер, въз основа на наблюденияа си в терапията, приема, че именно това базисно недоверие е основния ни проблем... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Септември 30, 2009 Доклад Share Добавено Септември 30, 2009 Според мен недоверчивостта е плод на болката. ........... ........... Пък, според мене, недоверчивостта е плод на измамата, ...пък !!! Съвсем друг въпрос е дали недоверчивостта ще се преживее емоционално с болка/с емоционалното тяло наречено още астрално/ или неемоционално /само с помоща на чистата логика на менталното тяло/. Щом измамата е осъзната като такава, тя вече предизвиква недоверието по всички възможни начини според сетивните възможности на отделния индивид. Емоционалното изживяване и реакции са вторичен ефект на недоверието като негово последействие. Недоверие породено от дълго по брой и време правени измами или еднократните измами причинили много силен ефект с разрушаване на социални и прочие контакти във висока степен или причинили някакви други злини и щети. Ако някой иска доверие, да предложи колегиалност, чистота, честност в отношенията си и то в дългосрочен план. Ама в много дългосрочен план. За да се излекува болката от недоверието порадено от измама е нужно коректно , честно и уважаващо отношение. А иначе болката породена от грип или друга болест на физическото тяло, се лекува с нЕк`ви там хапчета. Иначе просто пак влизаме в омагьосания кръг на нищоговоренето. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Октомври 1, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2009 ... Ако някой иска доверие, да предложи колегиалност, чистота, честност в отношенията си и то в дългосрочен план. Ама в много дългосрочен план. ... Ян, това твоето не ми прилича на доверие. Ти искаш отсреща да ти предложат сигурност, че и дълго време да я изпитваш тази сигурност, има ли я, няма ли я, на 100% ли е. А ти, през този изпитателен период, доверие явно няма да си дал ... Чудя се, колко търпелив трябва да е този човек, дето много дългосрочно ще го подозират, а той самоотвержено ще доказва и обяснява (при нужда де, ама такава сигурно ще възниква) това, че е чист, честен и т.н. Аз лично не бих прегърнала такава кауза - да доказвам (в много дългосрочен план) коректността си пред разни подозрителни субекти. Който иска, ще ме приеме такава, каквато съм. Ще прецени сам за себе си колко доверие може да ми има. Писала съм и по-горе - всеки човек може да носи различни товари, един повече, друг - по-малко. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Октомври 27, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2009 Направих справка с една енциклопедия и там прочетох, че доверието е "доброволно преотстъпване на собственото поле за упражняване на отговорност, власт и контрол с убеждението, че няма да настъпи злоумишлена промяна в хода на събитията от това поле, а властта и контролът може да бъдат върнати безконфликтно по всяко време и без негативни последици от това" Моето лично мнение е, че доверието е израз на отношението ни към действията на друго лице или към него самото, което се основава на убеждението ни в неговата правота, вярност, добросъвестност, честност, компетентност... Какво е според вас доверието? Има ли степени на доверие? Недоверието инстинкт ли е? Доверието е закодирано във всеки човек.Бебето има доверие най-вече на майка си(тя го храни,гушка,обслужва),след това на останалите хора,които са около него.Ако обаче някой го нарани,то започва да плаче и да не желае да контактува с този човек.Това е първата проява на недоверие.Човек губи доверието си, когато очакванията му спрямо някого бъдат излъгани.Степени на доверие според мен няма-или го имаш,или не.Недоверието винаги е придобито,т.е. не е инстинкт. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Октомври 27, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2009 Може би наистина погледът върху животинското царство ще обогати познанията ни по темата. Има придобито недоверие - след отрицателен опит. Но има и инстинктивно, то се изразява в отвращение - към видове хранителни и нехранителни продукти, към определени животни и насекоми ... Понякога е строго индивидуално и на пръв поглед нелогично. Твърди се, че понякога има връзка с минали прераждания. ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
лилина Добавено Октомври 27, 2009 Доклад Share Добавено Октомври 27, 2009 Доверието е критичното или безкритично приемане на дадено лице, мнение, действие или нещо друго, в зависимост от нашето състояние, желание, опита ни, в момента на доверяването. Преценката ни за реалността и всички субективни и обективни фактори са важни за доверяването. "Сляпото доверие" изключва размисъл и включва приемането на отсрещната страна безрезервно.Мисля, че доверието и недоверието са заедно във всеки един от нас. Като деня и нощта - едното спи другото будува, после се разменят.Предполагам , че всеки е проявявал към определени неща и лица доверие, към други недоверие в зависимост от своята лична представа за това , дали става дума за нещо възможно, вероятно и реално или не. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 1, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 1, 2009 За да се довериш на един човек, трябва да можеш да го разбираш – мислите му, чувствата му, стремежите му. Ако не разбираш човека отсреща, то и доверието в най-добрия случай ще е сляпо и безпочвено. Човек може да се довери на някого дотолкова, доколкото го разбира. Ако можем да се поставим на мястото на другия, да погледнем през неговите очи, единствено тогава можем да преценим правилно, дали този човек заслужава доверието ни или не. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
PeaceMAker Добавено Ноември 2, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 2, 2009 (edited) Заболя ме главата, като четях всичко това. Не, че не е вярно, вярно е всико е вярно. Виждам, как вие гледате през собствените си прозорци и казвате: Далече е този, човек я приближи се, я пак е далече, я пак се прибрилижи. Ако Дънов ви четеше щеше да каже: Има много работа, която трябва да върша, това е страхотно и щеше да почен да ви пише. Питате се какво е доверие, от тази гледна точка в която вие го нямате, браво и това е гледна точка. Я се попитайте от тази гледна точка в която вие го имате.. речено сторено. И кво като влизах ми изкочи: Когато отивате в градина с храна носите ли си храна? Ако вярвате, че живеете в царството божие, нима там няма доверие, любов свобода, радост, вяра ? Или в царството божие, трябва да се влезе, като направите нещо специално, не то е отворено за всичко, то е всичко. Каква е разликата между доверие и вяра? Доверието е действие или насоченост към някого, а вярата е неуспорим факт. По съществото и двете са еднакви. Какво мога да ви дам ли ? Каквото вземете. Всичко в този свят е безкрайно, вяра, доверие, всичко това го имате в неограничени количества? Как да го земем ли ? Искай, така все едно вече си получил ок? Като повярваш, че вече го имаш. Как се вярава ли ? хахахах Ами вие вярвате вече ? А кажете ми какво ви е било необходимо и за тези от вас, които не искат да мислят, ще ви кажа как сте го получили или какво ви е било необходимо: нищо. А нищото е всичко. Междо другото не ви приканвам да мислите, не приканвам ви да не мислите по същия този начин, все едно никога не сте мислили. Въобще незнам дали ще чета вашите постове, такаче не ми пишете лично на мене пишете лично на себе си. ( много е вероятно да се върна, обаче, защото усещам, че тука все още има търсене) Той се мисли за некакъв много много много. Ми да мисля се. И ако и вие се помислите аз ще се радвам заедно с вас и от вас. И кво доверие ли ви трябва ? Или имате ? Не нямате. Защо ли нямате ? Първо защото имате. Второ защото се опитвате да приложите някакви условия при което то да се появи, а такива просто няма. Вяра ли ви трябва ? За какво ви е бе ? Не ви трябва вяра вия я имате ? Как той казва, че я имам като я нямам ? Прав си душичко. Ти ако осъзнаеш, че вярата не е ЗА ТЕБ, ТЯ Е ОТ ТЕБ и приложиш това за всички останали тъпотии като любовта, доверието, свободата, надеждата моля добавете още какво искате... Ще вземе да стане така, че ти наистина ги имаш. Дори може да осъзнаеш, че винаги си ги имал. Ама за това се иска някакво друго ниво... хаха ... Нищо не се иска. Всичко съм получил даром и давам даром. Щях да забравя основната причина за която влязох тук. Забравете всичко, което сте чели от Дънов, Библията или което сте чули или видели кадето и да е. И пак го вижте и пак го забравете, вложете новия смисъл в него. Колкото повече забравяте толкова повече знаете. Редактирано Ноември 2, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Ноември 3, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2009 Търсене има на всякъде PeaceMAker, не само тук. Като се огледа човек ,пълно е с търсачи наоколо. Няколко хора тук, няколко хора там всеки си е научил нещо ,търси да го намери в главата на другия, за по- голяма достоверност пред себе си или пък решава да го търси направо свише ,че е по- достоверно. Но практически всеки търси нещо, като види, че има още една глава ,която мисли сходно с неговата си казва "е този е мой" и тогава може да употреби и вложеното му доверие. Всички имаме всичко (това съм го казвала и друг път), но не означава че трябва пък всичко да ни харесва. Независимо дали ни харесва обаче(по една или друга причина)опитваме много от нещата които си имаме и от доверието, и от надеждата , и от омразата, и от добротата, и от лошотията. Кой по-рано , кой по-късно стигаме и до вярата. На мен лично доверието не ми харесва. Опитала съм го , помисла съм го , преживяла съм го. В момента съм в период в който се опитвам да опозная човека.Да го приема такъв какъвто е.Да преценя мога ли да му вярвам или не мога да му вярвам. Да натоварвам себе си и някой друг с доверие не ми харесва. Не че то не живее в мен, не че няма да дойде момент в който просто няма да имам друг вариянт, но просто не ми харесва като начин на взаимоотношение. Ако обичаш някого , не е добре да му имаш доверие, трябва да вярваш в него, в неговото добро , в неговото зло, в красивото му и в грозното му. Доверието ,както и очакването много често водят до разочарования. Не че ги нямаме, имаме ги, но всеки сам може да прецени до колко да се ползва от тях. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 3, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2009 ... Ако обичаш някого , не е добре да му имаш доверие, трябва да вярваш в него, в неговото добро , в неговото зло, в красивото му и в грозното му. Доверието ,както и очакването много често водят до разочарования. ... Това може би не го разбирам добре или може би не съм съвсем съгласен с начина по който го разбирам... Трябва ли страхът от това да се разочароваме, да ни прави недоверчиви към някого? Това ли трябва да е мотивът за недоверието ни? Според мене е нормално да нямаме доверие на някого, за неща, които сме преценили, че не отговарят на интересите и възможностите му. Но не трябва да намесваме страха от разочарование. Освен това и при доверието, и при очакванията оценката си е наша. Другия може да не оправдае доверието и очакванията ни, но разочарованието ще дойде от това, че нашата собствена оценка се е оказала неправилна. Причината ще бъде в нас самите. Другият може и да е допуснал погрешка, но това реално няма отношение към нашето разочарование и страдание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
PeaceMAker Добавено Ноември 3, 2009 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2009 (edited) Търсене има и на пазара... за зеленчуци. Аз не давам зеленчуци. дини давам, ей 3 лева килото. Щом съм тук, значи имаме стока, която отговаря на точно определени търсения. Донка, цензурата е ................... Тя е лоша, не е добра. Това е ограничение, изпускаш много възможности. Но си има правила, които са ваши, точно толкова колкото са мои. да му ... бащата/ Ако се опитваш да не псуваш, това което ще постигнеш е, че ще се напълниш с негативни емоции. "Доверието ,както и очакването много често водят до разочарования." Прави каквото правиш, не заради резултатите, а заради самото правене. А като получиш разочарования губиш ли доверието си ? А разочарованията са само един спомен, тях ги няма. Значи ти си изгубил доверието си за да се разочароваш ? А си направил ? А си направил ? did_ts. теб не ти харесва, това което имаш/имат другите. Въпрос на гледна точка е. Ако имаш нещо, за каво ти е ако не му се радваш? Радвай се и на "лошото". "стигаме до вярата" ти го каза. Как стигаш до нещо което го имаш ? Станимире това, което си цитирал означава: "Приемай всичко, приемай, приемай, каквото и да е" Но под приемам казвам направи го част от себе си. И тогава злото ще стане добро. Какво праи хората недоверчиви... хахахахахасх Липсата на доверие. Как човек го губи и как го получава, точно никак. Редактирано Ноември 3, 2009 от PeaceMAker Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.