Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Доверието!!!


Мари

Recommended Posts

  • Отговори 228
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Можем ли да наречем някого истински приятел, ако не му се доверяваме? Или приятелството е само среща на интереси. А вашите семейства - какво ви свързва заедно? - Любов лишена от доверие?

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Ами не знам......... мисля, че Доверието и Любовта ако се насочват към Възлюбения са едно и също нещо. Мисля обаче, че са различни на земята. Струва ми се, че не мога да мразя човек на когото нямам доверие. Също така ми се струва, че бих го обикнал по-силно, ако няма с какво да ме разочарова, а не би ме разочаровал единствено ако не му се доверявам сляпо. Тогава няма да има значение какво всъщност прави.

Важното е, че ако съм се отдал на Бога истински и с цялата си душа аз бих Обичал всичко. За съжеление това което изпитвам през по-голямата част от времето е страдание, което не се предизвиква от външните прояви, а от моята задръстеност.

Виждаш ли, страданието ми се получава от неверие към Бога, а не от неверие към хората, с които живея.:)

Линк към коментар
Share on other sites

Любовта е много по-широко понятие от доверието. Любовта е всеобхватна, докато доверието може да се отнесе само към определен кръг от хора, на които мислим или чувстваме (на база на мнението което сме изградили за тях), че можем да разчитаме. При доверието правим винаги оценка на този на който се доверяваме. Любов без доверие може да съществува, стига да имаме разбирането, че всеки прави грешки и че ако някой в момента не е развил необходимите качества за да можем да му се доверим, то след време ще ги развие. Но когато се доверяваме на някого се създава една обединяваща връзка, в която любовта също присъства, но тя е на по-високо ниво и често дори не я осъзнаваме като любов.

Линк към коментар
Share on other sites

А не ти ли се струва малко утопично на този етап?

Линк към коментар
Share on other sites

Не е утопично. Когато се доверяваш на някого, ти имаш очаквания. И ако той не ги изпълни, лесно се разочароваш. А когато вярваш в човека, ти го приемаш такъв, какъвто е, с всичките му негативи. И му се радваш заедно с тях, но не заради тях...

За мен вярата в човека и обичта е едно и също. Обичта не очаква нищо. И съответно не се разочарова.

Линк към коментар
Share on other sites

Утопииите винаги стоят там в едната и другата крайност , със знак + или - ,има си опасност да ги изпитаме , да ги имаме като част от философските си разбирания .

Една моя колежка направи изложба на тема " Утопии '', беше рисувана коприна , много интересни ,плоски, декоративни наситени, цветни импресии с криволичещи 3 окръжности във всяка една композиция . Защо точно 3 и защо точно окръжности я попитах аз ,а тя ми отговори :"защото хората винаги вярват в поне три неща , избрала съм окръжностите защото са затворени като форма , а какво по - затворено от една утопия и едно утопично съзнание .

И на мен доводите й ми прозвучаха съвсем смислено .

Доверието смятате ли , че е утопично вече понятие ? Някакси не е ли твърде старомодна дума доверието ?

Когато слушам новините и кажат :имаше вот на доверие или пък обратното , някакси ми звучи като извадено от някоя стара книга това понятие .

Защо е така ? Толкова ли е порочен нашия свят ?

Толкова ли сме далеч от чистота на вярата и доверието между нас хората ?

От чистите отношения ?

Редактирано от Инатари
Линк към коментар
Share on other sites

Когато слушам новините и кажат :имаше вот на доверие или пък обратното , някакси ми звучи като извадено от някоя стара книга това понятие .

Защо е така ? Толкова ли е порочен нашия свят ?

Толкова ли сме далеч от чистота на вярата ми доверието между нас хората ?

От чистите отношения ?

Много точно поставени въпроси. Ако човек има Разум в главата си и се замисли.... много тежки въпроси са това. Уви!

За мене Вяра и Доверие са различни неща. Когато хората злоупотребят с Вярата на другите в тях съзнателно, разбираемо е Доверието да изчезне и да се превърне в утопично понятие. Отиваш при едни хора с Вярата, че ще гледат положителното в тебе и ще ти подадат ръка, а получаваш интриги. А в плът няма идеален светец, защото храни и поддържа материално тяло. Всичко зависи от развитието на обществото. Тогава Доверието е изгубено за по-добри времена .. някъде в бъдещето опряло в хоризонта ...... хайде бегом до хоризонта тогава...!

Инатари хубави въпроси. Ехххх.. и други хора да си ги зададат тези въпроси и ще се приближим повече към чистите отношения и доверието. Дано....

Линк към коментар
Share on other sites

Отиваш при едни хора с Вярата, че ще гледат положителното в тебе и ще ти подадат ръка, а получаваш интриги.

Това не е Вяра, това е предварителна нагласа на егото, че ех, сега ето ще ми подадат ръка, ще гледат на мен с добро око. Това е очакване. Не го бъркайте с Вярата.

Нима Христос не е знаел какво го очаква като дойде при хората. Знаел е. Дойде ли? Дойде! И какво Го постигна? Отчаял ли се е, дали щеше да дойде, ако имаше подобни предварителни очаквания...

Неговото е Вяра, а нашето е хленчене. Докато не се избавим от очакванията на егото си, сме в игото му и не сме никакви христови деца.

А Христов да си - на Кръста значи да си! И да издържиш!!!

Линк към коментар
Share on other sites

Утопииите винаги стоят там в едната и другата крайност , със знак + или - ,има си опасност да ги изпитаме , да ги имаме като част от философските си разбирания .

Доверието смятате ли , че е утопично вече понятие ? Някакси не е ли твърде старомодна дума доверието ?

Не съм казвала, че доверието е утопия. Казах на sand, че положението човек да не се разочарова от нищо ми се струва малко утопично поне за сега. За доверието съм се изказала в постинг №70.

Линк към коментар
Share on other sites

Утопииите винаги стоят там в едната и другата крайност , със знак + или - ,има си опасност да ги изпитаме , да ги имаме като част от философските си разбирания .

Доверието смятате ли , че е утопично вече понятие ? Някакси не е ли твърде старомодна дума доверието ?

Не съм казвала, че доверието е утопия. Казах на sand, че положението човек да не се разочарова от нищо ми се струва малко утопично поне за сега. За доверието съм се изказала в постинг №70.

Добре , Диана , много хубаво си казала . :3d_146:

Аз пък казвам това , което казвам , т.е. ти ми подтикна да се замисля и върху това .

Така , че благодаря .

Поздрави :Ина

Линк към коментар
Share on other sites

Доверието не е утопия. Когато човек се научи да се доверява на себе си, да вярва в себе си, той ще може да вярва и да се доверява и на другите.

А сестрите на Вярата са Любовта и Надеждата.

Но най-голямата сестра е Любовта, тази "която не се горди, не търси своето си"

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 year later...

Доверието.

До-верие. До скоро за мен на първо място в добрите взаимоотношения между хората стоеше доверието.

До момента в който започнах да изгубвам доверието си в ключови хора и контакти в моя живот.

Дълго време се опитвах да намеря отговор на въпроса ,когато загубиш доверие в един човек и то не един път а многократно в какво трябва да се състои смисъла на връзката и нужно ли е тя да продължава.

Тези дни съвсем случайно (както става обикновенно :) ) получих своя отговор.

Доверието е начален етап на взаимоотношенията между двама души.

Доверието не е нужно да бъде постоянен спътник ,даже никак не е нужно да бъде спътник.

До- верие-момента преди вярата.

Доверието е сляпо очакване,надежда след която в 80% от случаите ако не и повече следва разочарованието.

Т.е. доверието не предизвиква очарование.

Човек трябва да загуби доверие многократно ,за да се научи да вярва(и то преди всичко в себе си)

Хората са различни и ние или трябва да вярваме в тяхното добро или да не вярваме ,доверието е очакването те да постъпят по нашия план или по правилния за нас начин,ако те не постъпят така ние загубваме доверието т.е. разбираме че не ги познаваме.

Доверието е непознаване.

Знанието и вярата не са доверие.

Сега разбирам че доверието само е забавило развитието на ввзаимоотношенията ми с дадени хора и ми е попречило да ги видя такива каквито са.Като в същото време не ми е донесло много положителни емоции.

Познаването на един човек ,не започва с доверието ,а с вярват в него,като тази вяра не ни обвързва с очаквания и надежди.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз бях подложена на сериозно изпитание на тема доверие тия дни. Една личност, на която винаги бях вярвала, изведнъж се оказа, че две години наред ме е лъгала, приемала е парите ми (моите и на още един човек) за наши общи сметки и не е платила с тях това, което е трябвало да плати. И така всеки месец. Две години по-късно разбрах за лъжата, защото ме подведоха под отговорност за "дълговете", за които си нямах представа че съществуват, тъй като не бях и препдолагала, че въпросната личност е възможно да ме лъже. Освен това тя беше унищожавала всички предупредителни писма, вкл. и тези на мое име, които можеха да ме известят за проблема. Не ставаше дума за големи вноски, но в рамките на две години се беше натрупала непосилна сума, която трябваше да платим, аз и другият човек, забъркан в историята. Самият "виновник" изчезна и ни остави насаме с проблемите без да каже нищо. Информация за това какво точно се е случило получих от електрокомпанията и ми дойде като гръм от ясно небе. Две седмици стоях без ток, без топла вода, без елементарни условия за нормален живот. Имах да приключвам проект, да пиша и работя много на компютъра. Трябваше ми светлина, а нямах друго освен свещи. Прненесох се почти да живея в университета, ходех на гости по за една баня, по цял ден въртях телефони и търсех решение на проблема. И учех между другото, макар и да заспивах от психическо изтощение над книгите. Животът ми се обърна надолу с главата, а въпросната личност дори не се обаждаше.

Нещата се наредиха, слава Богу. Намерих баща й, той плати дълговете и така ни включиха отново тока. Но през тези 12 дни, през които живях в неизвестност и притеснения как да реша проблема, все пак преобладаващо бях спокойна. Не се ядосах толкова като се изключат отделни пристъпи. Вечер, ако не можех да чета, пусках си музика на МП3-плейъра си (зареждах го на работа) и така научих целия реквием на Форе за няколко дни, така че да мога да участвам в един прекрасен концерт. Използвах всяка секунда дневна светлина, за да си свърша работата. Приключих си и проекта. Бях изтощена от стреса, но се справих.

Момичето, което е причина за проблема, се обади след като баща й плати. Не усетих гняв в себе си, когато тя се върна вкъщи, а по-скоро някакво смирение. Тя дори ме пита дали може да остане да живее при мен за няколко седмици, докато се изнесе окончателно (нови хора се нанасят на нейно място, а тя няма покрив над главата си). Казах й, че нямам нищо против. Онзи ден си говорихме най-после за случилото се. Основно ми беше жал за нея, защото се притеснявах, че тръгва по много лош път. Продължавам да вярвам, че е добър човек. Да, не оправда доверието ми, но разочарованието не засенчи хубавите неща, които бях намерила у нея през тези години. Любовта в мен беше достатъчно, за да я подкрепя по пътя обратно нагоре, да я подсетя, че е важно да си изведе поука от ситуацията. Без да й спестявам неприятните факти, но и без да я виня. И без това си призна всичко. Според мен се чувства достатъчно зле поради самите факти. В един момент от разговора тя се разплака. В този момент можех само любов и известна жал да изпитвам към нея. Казах й няколко окуражителни и думи и после поясних, че като се изнесе може да продължим да поддържаме контакт... но "ако ще поемаш по този път..." (не довърших изречението, тя само кимаше и преглъщаше сълзите и буците в гърлото).

Сега си говорим нормално - за други неща. Вчера я заведох на концерт. Беше прекрасно. За мен - защото намерих май един ансамбъл, в който определено искам да пея. Магическо излъчване има тази група. За нея, защото я заведох на светло място със светли хора. Ще се радвам, ако тази душа все пак се поправи и поеме нагоре. А изхабените нерви, проблемите, да, всичко, което ми причини, то не може да се отрече, но е важно най-вече да се гледа напред и да се търси начин грешките да се поправят, а не все да се оплакваме за тях и да търсим виновни.

Дали загубих доверие в хората след този шок? Не. Странно, но сякаш когато осъзнах, че всеки, дори и човек, на който си вярвал безпрекословно и е бил добър и коректен човек във всяко друго отношение, може да се поддаде на слабост и да се държи недостойно, че е възможно това да става в продължение на две години, да те лъже в очите всеки ден... всичко това ме убеди в безсмислието на очакванията. Не бива да очакваме нищо, и от най-близките си, и ако някой от тях се държи недостойно, трябва да се заредим с любов. Това е една друга форма на доверие - в живота и в Бога, в доброто. Просто във факта, че всичко е за добро и рано или късно се оправя. Доверие е да съдействаш на този процес, не да му пречиш. Да отвърнеш на лъжата с любов, за да я разсееш, за да види другият нейното безсмислие.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за постовете ви didi_ts и azbuki - дълъг и труден е понякога този процес на Вярата в силата на Любовта преди всичко в нас самите,но пък когато го изминем, Доверието става естественият ни спътник в отношенията ни с другите.А когато го излъчваме,някак си обезоръжаваме и най-големите любители на лъжата.Или поне така се надявам! :hypocrite::feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Аз също като Моника съм трогната и възхитена от изводите, които правят didi_ts и azbuki от житейските си опитности.

Трябва човек да има в себе си голяма любов към своите близки за да напише:

Доверието е непознаване.

Знанието и вярата не са доверие.

Сега разбирам че доверието само е забавило развитието на ввзаимоотношенията ми с дадени хора и ми е попречило да ги видя такива каквито са.Като в същото време не ми е донесло много положителни емоции.

Познаването на един човек ,не започва с доверието ,а с вярват в него,като тази вяра не ни обвързва с очаквания и надежди.

Азбуки, голямо е било изпитанието и малко хора, минали през такава лъжа и последствията от нея ще кажат:

Дали загубих доверие в хората след този шок? Не. Странно, но сякаш когато осъзнах, че всеки, дори и човек, на който си вярвал безпрекословно и е бил добър и коректен човек във всяко друго отношение, може да се поддаде на слабост и да се държи недостойно, че е възможно това да става в продължение на две години, да те лъже в очите всеки ден... всичко това ме убеди в безсмислието на очакванията. Не бива да очакваме нищо, и от най-близките си, и ако някой от тях се държи недостойно, трябва да се заредим с любов. Това е една друга форма на доверие - в живота и в Бога, в доброто. Просто във факта, че всичко е за добро и рано или късно се оправя. Доверие е да съдействаш на този процес, не да му пречиш. Да отвърнеш на лъжата с любов, за да я разсееш, за да види другият нейното безсмислие.

:3d_046:

Линк към коментар
Share on other sites

А случвало ли ви се е да имате доверие на човек, на който не сте му виждали дори и очите? Може да ви звучи абсурдно, но на мен ми се случи два пъти. Първият път беше прочетено есе в един астро сайт и ме "грабна" знаех, че това е човека на когото мога да се доверя. Тогава нямах никава вяра в астрологията. След като се срещнах с него той ми даде повече от отговора, който търсех.

Винаги се случва така, след като отворя сърцето си и потърся решение да получа най-доброто за мен.

Линк към коментар
Share on other sites

 

А случвало ли ви се е да имате доверие на човек, на който не сте му виждали дори и очите? Може да ви звучи абсурдно, но на мен ми се случи два пъти. Първият път беше прочетено есе в един астро сайт и ме "грабна" знаех, че това е човека на когото мога да се доверя. Тогава нямах никава вяра в астрологията. След като се срещнах с него той ми даде повече от отговора, който търсех.

Винаги се случва така, след като отворя сърцето си и потърся решение да получа най-доброто за мен.

Еси, когато писането идва от душата, и у мен винаги поражда доверие в човека . Даже, може би, повече отколкото бих му се доверила при жив контакт. В писането има по-малко прегради и е по-лесно да изрази душевността си, съответно предизвиква доверието ми.

Прочетеното прави вярата в човека по-доказуема и я превръща в доверие.

Линк към коментар
Share on other sites

Доверието е нещо взаимно, като приятелството. Confidence: con + fidelity - вярност, преданост. Доверие без преданост не е доверие. Освен това доверието е нещо, което винаги трябва да се заслужи; в това отношение то се различава от любовта - доверието се явява само в отделни случаи, а любовта обхваща всичко и всички. Доверието е нещо, което може да бъде прекъснато, т. е. нужни са усилия за запазването и поддържането му. Ние можем да обичаме, ние можем да вярваме и това зависи само и единствено от нас самите. Доверието изисква участието и на двете страни, взаимност, хармония, сътрудничество между тях. Всъщност, за мене доверие и приятелство са синоними.

Линк към коментар
Share on other sites

... В писането има по-малко прегради и е по-лесно да изрази душевността си, съответно предизвиква доверието ми.

Прочетеното прави вярата в човека по-доказуема и я превръща в доверие.

Да, така е, но това което не написах, е че аз на много малко хора се доверявам, голямо "обезпаратизяване" пада и то не от страх да не съм наранена, а защоот трябва да ми "прозвучи" някой за да мога да се споделя.

Линк към коментар
Share on other sites

Не знам защо но разделяйки се с доверието и поглеждайки на този тип взаимоотношения по друг начин ,се чувствам много свободна.

Има една приказка :"Проверката е висша форма на доверие " не е случайна ,но чак сега разбирам дълбокия и смисъл.

Про-верка и ДО-Верие и двете са свързани със вярата но по различен начин.

Значи аз не искам някой да ми има доверие ,искам да вярва в мен ,ако може да вярва в мен значи ме е познал ,щом вярва в моето добро,значи е способен да ми прости ,щом може да ми прости значи няма очаквания и надежди ,а е успял да ме види и приеме такава каквато съм ,какво повече да искам :) в това се състои дълбочината и свободата във взаимоотношенията.

В същото време обратно ,аз не искам просто да се ДОверявам на някой ,аз искам да го позная ,за да мога да му вярвам,поглеждайки човека срещу мен и виждайки "детайлите" от които е съставен ,познавайки и себе си мога да определя взаимоотношенията ни без да се налага да се доверявам ,т.е. да залагам на сляпо.

Давайки свобода на взаимоотношенията т.е. позволявайки на човека да бъде самия себе си се стига до уважението,доверяването е ангажиращо,то налага на човека на който са се доверили да оправдава определени очаквания ,ограничава свободата му.В същото време доверяващия се възлага очаквания за споделяне и връщане така че той пък ограничава както своята така и нечия друга свобода.Какъв е смисъла от подобен род взаимоотношения?

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

В същото време доверяващия се възлага очаквания за споделяне и връщане така че той пък ограничава както своята така и нечия друга свобода. - didi_ts

Ето с това не съм съгласна, моят жознен опит не го доказва :)

Както каза Станимир доверието=приятелство, а приятелството е форма да "споделиш себе си без рекламни трикова" :)

и тогава очакванията са ми 0-ви.

Съгласна съм, че е добре да се проверява и по малко доверява когато става въпрос за взаимотношения с не приятели от социално-битов характер.

Редактирано от Еси
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...