Добромир Добавено Ноември 29, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2006 За съжаление дори и стремящите се рядко могат да прявят провилния вид доверие, какво остава за безхаберните. Неправилния вид доверие и действията, произхождащи от него, не помагат особено нито на дарителя, нито на дарения. Първият, тъй като е дарявал с известни очаквания, често се разочарова даже до параноя ("който е хапан от змия, и от гущера бяга"), докато вторият си мисли, че е намерил лесния начин да живее на гърба на наивниците, подобно на историческия образ "Тартюф" от Молиер... А истинското доверие може и да е безгранично - но само ако се опира на безграничната Веря, която е трансформираща даже за "пропадналите" души.. Опасявам се обаче че тази трансформация може да бъде катализирана само от Духовни Учители... В един голем дзен манастир се появил крадец. Ден след ден все някаква вещи изчезвали и той нееднократно бил залавян на местопрестъплението. Учениците се надявали Учителят да загуби търпение и да изгони нахалника, обаче нищо не последвало. Накрая на тях им писнало и му казали: "Ние не можем повече да търпим това издевателство, а сме над 500 човека. Всичките, като един, още днес ще напуснем манастира, ако този негодник не напусне още в този момент!" Майсторът само се усмихнал разбиращо: "Аз не държа този манастир да съществува на всяка цена, а само ако е от полза за пробуждането на съзнанието. Ако желаете, вървете си. Вие сте постигнали някаква дисциплина и може би ще съумеете да продължите нататък. Какво обаче ще прави този беден човечец, той без мен би бил напълно загубен! Не мога да се откажа от него" Сълзи като из ведро рукнали от очите на "нехранимайкото". Желанието да присвоява чужди вещи го напуснало веднъж завинаги. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Ноември 29, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2006 За съжаление дори и стремящите се рядко могат да прявят провилния вид доверие, какво остава за безхаберните. Неправилния вид доверие и действията, произхождащи от него, не помагат особено нито на дарителя, нито на дарения. Първият, тъй като е дарявал с известни очаквания, често се разочарова даже до параноя ("който е хапан от змия, и от гущера бяга"), докато вторият си мисли, че е намерил лесния начин да живее на гърба на наивниците, подобно на историческия образ "Тартюф" от Молиер... А истинското доверие може и да е безгранично - но само ако се опира на безграничната Веря, която е трансформираща даже за "пропадналите" души.. Опасявам се обаче че тази трансформация може да бъде катализирана само от Духовни Учители... В един голем дзен манастир се появил крадец. Ден след ден все някаква вещи изчезвали и той нееднократно бил залавян на местопрестъплението. Учениците се надявали Учителят да загуби търпение и да изгони нахалника, обаче нищо не последвало. Накрая на тях им писнало и му казали: "Ние не можем повече да търпим това издевателство, а сме над 500 човека. Всичките, като един, още днес ще напуснем манастира, ако този негодник не напусне още в този момент!" Майсторът само се усмихнал разбиращо: "Аз не държа този манастир да съществува на всяка цена, а само ако е от полза за пробуждането на съзнанието. Ако желаете, вървете си. Вие сте постигнали някаква дисциплина и може би ще съумеете да продължите нататък. Какво обаче ще прави този беден човечец, той без мен би бил напълно загубен! Не мога да се откажа от него" Сълзи като из ведро рукнали от очите на "нехранимайкото". Желанието да присвоява чужди вещи го напуснало веднъж завинаги. Благодаря ти за постинга,Добромир, много ми хареса. Наистина, ако проявяваме доверие към някого, то е за да си дадем възможност да израснем духовно едновременно с него. Щом сме тук, в училището на живота, мисля, че всички имаме какво да учим и затова взаимното доверие ще ни помогне по- лесно да усвоим учебната си програма Бъди здрав и все така добронамерен и миролюбив Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Ноември 30, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2006 Доверието....според мен, доверието е за силните хора, които могат да носят на плещите си големи товари... Когато оказваме доверие на някой, и когато на нас ни оказват доверие, би трябвало да осъзнаваме товара, който даваме, и който получаваме...Множество пъти сме имали възможността да товарим хора, без да знаем дали ще успеят да носят този товар...Поемат тази тежест, и така вървим заедно по пътя...който обаче не винаги е прав...Понякога има планини за изкачване, морета за преплуване...Случва се понякога, този който носи нашето доверие да се измори, да поизостава в пътя, но ние да крачим напред, и така, Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Ноември 30, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2006 ....нещо ми се прекъсна постинга... Няма да го пренаписвам, не мога да го повторя... Ако ми "дойде", може да го довърша... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Bugi Добавено Ноември 30, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2006 По въпроса за доверието разковничето според мен се състои в точната преценка на съответния човек и от там следва степента на доверието към него. За да бъде на ниво преценката могат да помогнат много практическата реализация на окултни способности / астрология, хиромантия, френология, нумерология/, интуиция и житейски опит. Ако се излъжеш в преценката, благодари за това и се коригирай така, че следващия път да си по- точен в нея. И така докато спреш да грешиш в това отношение. Иска се връзка с Бог и постоянна работа без отлагане . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 30, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2006 Аз съм от много, много глупавите. Все се доверявам изцяло, все си мисля, че човек като говори нещо, трябва и да го изпълнява. А излиза обратното. Говорене, говорене, а на дело... съвсем друго. Смятам, че щом си казал нещо, думата ти е закон, изпълняваш. Но все съм измамена, използвана... А и виновна накрая, че съм била точна, а пък другите не могли... А някъде вътре в мен едно гласче ме е предупреждавало, обаче, кой да чуе интуиция и житейски опит. Ако се излъжеш в преценката, благодари за това и се коригирай така, че следващия път да си по- точен в нея. И така докато спреш да грешиш в това отношение. Иска се връзка с Бог и постоянна работа без отлагане . Така и ще направя Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 20, 2007 Доклад Share Добавено Май 20, 2007 На кого ще се довери човек и на кого не във всекидневния си живот е личен негов избор. Способността за различаване е качество, което всеки от нас трябва да развие, а дотогава вероятно често ще попадаме в заблуди. Когато говорим за сътрудничество в работата или при следване на определена цел, доверието е задължително условие. В противен случай нямаме сътрудничество, а взаимно споразумение основаващо се на личната изгода. При взаимното доверие между хората, личностния елемент отстъпва на заден план, човек знае, че не е сам, че може да разчита на другия. За да можеш да се ползваш от помощта на другия, ти също трябва да си готов да помогнеш. Когато някой проявява недоверие в една група от хора, които следват някаква обща цел и са зависими един от друг за постигането и, този човек сам се изолира от останалите и работи срещу тях, а оттам и срещу себе си. Силите на този човек отслабват, защото не може да ползва енергията генерирана от групата, а и самото недоверие поглъща голяма част от тях. Братството предполага в най-висша степен проява на доверие. При него имаме обединение до такава степен, че то представлява единен организъм със свое тяло, ум, душа и Дух, с единни цели и взаимосвързаност в развитието на съставящите го единици. Доверието в Братята създава връзки ненарушими във времето и пространството. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Май 20, 2007 Доклад Share Добавено Май 20, 2007 Всички отношения между нас хората , че дори сред животните се градят на доверието . Първото нещо , което човек печели в отношенията си е доверието . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anelia_a_s Добавено Май 20, 2007 Доклад Share Добавено Май 20, 2007 аз имам доверие на всеки човек.Знам ,че всеки прави най-доброто на което е способен.Тъй като аз винаги съм искрена, дори и да боли от истината-казвам я.И мисля ,че и останалите хора са като мен.Толкова леко се чустваш когато казваш истината.Дори да се случи някой да ме нарани или да ме излъже,това не ми пречи да имам доверие.Една приятелка смята,че след като веднуж са я предали,повече няма да се доверява на никой,за да избегне болката.НО ако нямаме доверие на никой как да разберем дали този човек заслужава да му се доверим? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Май 20, 2007 Доклад Share Добавено Май 20, 2007 аз се доверявам винаги + предоверявам се обаче рядко + щото не е сладко Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Май 20, 2007 Доклад Share Добавено Май 20, 2007 (edited) Първото нещо , което човек печели в отношенията си е доверието . Да, ако иде реч за първоначалното доверие. А последното, което печели - много рядко! - е трайното и безусловно доверие... Редактирано Май 20, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 20, 2007 Доклад Share Добавено Май 20, 2007 Нещо, което се печели, се и губи. Вярата не се печели. Вярвайте в хората, не стойте до верието. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Май 20, 2007 Доклад Share Добавено Май 20, 2007 Имам вяра в теб ! Или човек има вяра в някой или нещо или я няма ! Нали първо трябва да се доближиш до някой да му имаш доверие , а после и да имаш вяра в него . Ако не се доближите и двамата до вярата , или да си имате доверие , никога няма да си имате вяра. Нещата са свързани здраво . А пък понякога става и така доближавате се до вярата , имате си доверие , но после нещата се объркват и край ,ни доверие ни вяра. А само резервираност . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Май 20, 2007 Доклад Share Добавено Май 20, 2007 Аз вярвам във висшия потенциал на всеки човек. Доверявам му се обаче според степента, в която виждам, че го проявява. Когато бъркам в преценката си, резултатите не са добри и за двете страни. Хубаво ще е, ако всеки, като пише тук, съпоставя и с нещата, които е правил и прави в реалния си живот, иначе всички можем да пеем дитирамби за силата на оказаното доверие! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Май 20, 2007 Доклад Share Добавено Май 20, 2007 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 20, 2007 Доклад Share Добавено Май 20, 2007 За да имаш вяра във висшия потенциал на някого, трябва да влезеш в много дълбокото му, а това се случва само, ако преминеш през това, в което можеш да загубиш доверието си, а загубата не се носи лесно от хората, затова и си стоят някъде до верието, което дават, но винаги с цена. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Май 20, 2007 Доклад Share Добавено Май 20, 2007 И това е вярно , естествено Вярата е много , по- дълбоки води за всеки един човек . Доверието обаче е също много важно нещо . И то именно за отношенията . Без доверие в точно този човек , а не просто вярата в целия човешки род и Бог , не става . Някакси доверието е нещо много лично , персонална вяра или персонални отношения към Вярата , малката вяра. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 20, 2007 Доклад Share Добавено Май 20, 2007 Доверявам значи споделям. Останалото е интерпретация на темата за споделянето. Много малко хора споделят себе си. А споделят общодостъпни истини и полезни практики на вярата. Аз предпочитам да заменя "доверявам" със "споделям". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Май 20, 2007 Доклад Share Добавено Май 20, 2007 (edited) За да имаш вяра във висшия потенциал на някого, трябва да влезеш в много дълбокото му, а това се случва само, ако преминеш през това, в което можеш да загубиш доверието си, а загубата не се носи лесно от хората, затова и си стоят някъде до верието, което дават, но винаги с цена. Така е, вярата няма цена, а доверието си има. Налага се да боравим и с двете категории. Трудно е обаче да ги прилагаме наистина в живота си - всяко на точното му място. Истинската Вяра, както и Любовта, "претърпяват всичко", както е казано в Писанието. И то не с разочарование, горчивина или пораженческо примирение, а със сила и вдъхновение! Не сме им много по ранга, ми се струва, на тези най-висши качества или ако имаме проблясъци, сме изкушени за вземем мухата за слон! Доверието е вид компромис, то се налага да се проявява или да не се проявява, когато нямаме достатъчно Вяра и Любов. И да, то е относително, погрешимо, променливо, може да се печели и губи... Но е реален факт в живота ни, все пак. Редактирано Май 20, 2007 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Май 21, 2007 Доклад Share Добавено Май 21, 2007 Аз вярвам във висшия потенциал на всеки човек. Доверявам му се обаче според степента, в която виждам, че го проявява. Когато бъркам в преценката си, резултатите не са добри и за двете страни. Хубаво ще е, ако всеки, като пише тук, съпоставя и с нещата, които е правил и прави в реалния си живот, иначе всички можем да пеем дитирамби за силата на оказаното доверие! Много точно и много правилно! На мен обаче ми е трудно да давам толкова доверие, колкото човека може да носи. Дори в началото не ми беше лесно да го проумея. Мислех си - независимо кой е човека, или му оказвам пълно доверие, или никакво. Обаче това не бива да е така и наистина резултатите не са добри и за двете страни. Ако на един човек му се гласува по-голямо доверие, отколкото въобще му е възможно да носи, то и този, който му го е гласувал остава разочарован, и човека се чувства виновен и пренатоварен от оказаното доверие. В този смисъл наистина доверието е като един товар, който за всеки човек е различен. И не бива да товарим всички хора с един и същи товар - на някои ще им е много леко, а другите същия този товар ще ги размаже. Който успява в живота да оказва специфичното за различните хора доверие, постъпва мъдро и разумно, но не е лесно да се прецени. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 21, 2007 Доклад Share Добавено Май 21, 2007 :thumbsup: Диана! Добромир! Бях чела някъде, че здравословната доза доверие е тази, която можем да дадем на другия и да забравим за това. Тогава се замислих какво означава това за моето ежедневие? На мен всеки ден и час ми се налага да работя с доверието. Според мен доверието е позитивна обмяна на енергии докато дава неограничена свобода на другия и оставя отговорността за мислите и поведението на него самия. Тогава този, който се доверява на друг човек не го обвързва с някакви рамки, очаквания, модели и съответно няма как доверието му да бъде засегнато или измамено, неоправдано. Ако последното се случи все пак, това означава, че по някакъв начин сме засегнали личната свобода на човека, на когото сме се доверили. Лекарството е - любов към себе си и него, любов, която прощава и разбира и се учи и развива. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Май 21, 2007 Доклад Share Добавено Май 21, 2007 За да имаш вяра във висшия потенциал на някого, трябва да влезеш в много дълбокото му, а това се случва само, ако преминеш през това, в което можеш да загубиш доверието си, а загубата не се носи лесно от хората, затова и си стоят някъде до верието, което дават, но винаги с цена. Да, когато като децата просто приемаш хората и се забавляваш учейки си уроците, по-скоро си със вярата. Доверието е нещо, което се дава в определена степен, след определен етап и както казва Дончето, просто забравяш, че си го дал... Според мен доверието е позитивна обмяна на енергии докато дава неограничена свобода на другия и оставя отговорността за мислите и поведението на него самия. Тогава този, който се доверява на друг човек не го обвързва с някакви рамки, очаквания, модели и съответно няма как доверието му да бъде засегнато или измамено, неоправдано. Ако последното се случи все пак, това означава, че по някакъв начин сме засегнали личната свобода на човека, на когото сме се доверили. Лекарството е - любов към себе си и него, любов, която прощава и разбира и се учи и развива Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Май 26, 2007 Доклад Share Добавено Май 26, 2007 (edited) Доверието се печели и защитава всеки ден , а не еднократно . Това го осъзнавам , когато започвам да се запознавам с много хора , с някои започвам дасе сближавам с други не толкова , с тези с които сме се "доближили" и сме решили ,че е безопасно да споделяме някакъв диапазон от неща , разбирам , че всъщност постоянно трябва да се пази доверието , дори и за най- дребните неща. Много дълго време имах само "стари " приятели , скоито доверието като че ли веднъж спечелено , само трябва да се защитава , но се оказа , че моята безкритичност а всъщност и съсредоточеност в съвсем други неща , ме отнесе в различна посока и вече нямам старите си приятели . Имам нови приятели и с тях доверието се печели милиметър по милиметър. Така е и с учениците ми , радвам се че повечето ми имат огромно доверие , просто така си стана . Имаме си нашата магия . Важно е човек първо да се довери и повярва в себе си , за да му се доверят и вярват в него и другите хора. Редактирано Май 26, 2007 от Инатари Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sand Добавено Май 26, 2007 Доклад Share Добавено Май 26, 2007 МММММММ страхотна тема....... но аз се опитвам да не си вярвам от определено време и се чувствам, мисля, малко по-свободен. Вижте какво е казал Рави Шанкар "Въпрос: Как мога да вярвам повече и повече в себе си, без значение какво мислят другите? Не можеш да вярваш на твоето собствено тяло. Точно това тяло, за което се грижиш нощ и ден, чистиш, храниш, упражняваш, обличаш в красиви дрехи, ще те предаде един ден. Просто ще те остави и ще умре, нали? Не се чувствай наранен, ако някой, твоят приятел или приятелка те предадат. Твоето собствено тяло ще те предаде! Искаш да живееш повече, да направиш повече неща, но тялото ти няма да позволи да ги направиш. Някои хора, които са били много активни цял живот, когато остареят се чувстват нещастни. Те никога не са изпитали почивка, никога не са прозрели ценността на почивката и тишината. Искат да бъдат активни, но телата им не са съгласни и не им позволяват да бъдат отново активни. Те стават тотално нещастни, без ентусиазъм. Такъв е резултатът да бъдеш толкова зает през целия си живот. Казвам ти, не си вярвай. Не е нужно да вярваш в себе си и да вярваш на който и да е друг. Хората постоянно ти казват, "Имай вяра!" Но не е подействало. Затова ти казвам, нямай доверие в нищо. Не можеш да вярваш на нищо в света. Някой, който преди ти е казал, "Ох, ти си толкова красив, ти си прекрасен.", днес може да ти каже, че си грозен. Ще злоупотребят с теб. Хора, с които си прекарал години, ще започнат внезапно един ден да казват, "Ние никога не сме се разбирали един друг; никога не сме били един за друг" Какво си правил през всичките тези години? Десет години примерно са били нужни, за да разбереш, че не сте били един за друг? Много е странно. Ти не можеш да имаш доверие в нищо. Всички закони в държавите се променят. Русия се превръща в по-демократична. Кой знае? САЩ може да се обърне към комунизъм. Никой не може да си представи Русия да стане по-отворена. Предишната година, година преди това и сега, нещата са различни. На държави и системи не можеш да се довериш. На хората около теб, твоят съпруг или съпруга не можеш да се довериш. На собствените си деца не можеш да се довериш. На съседите си не можеш да се довериш. Нашето усещане за допир ни заблуждава. В училище опитвал ли си се да експериментираш със студена и топла вода? Вземаш две чаши с вода, едната много топла, другата много студена. Поставяш ръцете си в тях за минута, две и след това ги изваждаш. От студената вода ще чувстваш топлина, а от топлата много студено. Не можеш да вярваш на усещанията си за допир. Не можеш да вярваш на собствения си ум. Не можеш да вярваш на собственото си тяло. Не можеш да вярваш на собствения си стомах. Чувството е добро, тогава изяж още две пици и два сладоледа и на следващия ден ще си болен. Беше чудесно вчера, а днес си болен. " Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Anelia_a_s Добавено Май 26, 2007 Доклад Share Добавено Май 26, 2007 Всъщност като помисля човек не може да има доверие на никой,дори и на себе си.Защото всичко е в процес на промяна.Днес мислиш едно,вярваш в него,а утре се променяш,еволюираш и започваш да вярваш в друго.Нищо не е в покой.Затова се съмнявам дори в себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.