Благост Добавено Май 3, 2005 Доклад Share Добавено Май 3, 2005 Няма...проблеми с частта - цялото....в случая с доверието - Вярата..... Има само временни ситуации/състояния...за разрешаване/трансформиране...нали ... всичко е за Славата, Царството, Името... Божии и за благото на нашите души! Доверието... - ВЯРАТА ....! Чиста , абсолютна Вяра.... това е ....уповавам само и единствено на Бога...и Нему се моля ! Любов + Светлина +Мир + Радост! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
flaya Добавено Юни 15, 2005 Доклад Share Добавено Юни 15, 2005 Кой, според вас постъпва чесно и с любов към другия: Който казва: Довери ми се! или този, който казва: Вярвам ти! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 16, 2005 Доклад Share Добавено Юни 16, 2005 Мисля, че правилната фраза е ВЯРВАМ В ТЕБ. Вярвам ти е до голяма степен натоварване с човешките категории за последователно спазване на определени принципи или обещания. То автоматично ражда понятието лъжа и измама. Довери ми се е изключително агресивна и манипулативна фраза! Пази се от нея. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мозата Добавено Юни 19, 2005 Доклад Share Добавено Юни 19, 2005 Е,доверието е много лична работа.А здравословното недоверие разбира се че е инстинкт Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Милкана Добавено Септември 23, 2005 Доклад Share Добавено Септември 23, 2005 Доверието може да бъде съсипано от лъжата. Един човек, който сам лъже, не би имал доверие у другите, защото ще очаква лъжа и от тях. Ако доверие съществува, стигасамо едно лъжа, и то е разрушено. Може ли обаче да бъде върнато и как ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Септември 24, 2005 Доклад Share Добавено Септември 24, 2005 А аз друго ще попитам: може ли да се изгуби безвъзвратно доверието след като съществуват Вяра, Надежда и Любов? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Милкана Добавено Септември 24, 2005 Доклад Share Добавено Септември 24, 2005 Не, не може. Та аз на тях трите се уповавам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Септември 25, 2005 Доклад Share Добавено Септември 25, 2005 Много си права, Евредика! И много ми хареса, че даваш такава насока на дискусията, защото това са едни от най-големите изпитания в живота на всеки човек. Понякога обстоятелствата така се стичат, че неусетно попадаме в капана на онова, което сме се заклевали, че не можем да допуснем. Самата аз, живея и работя с човека, който ми нанесе най-големият "шамар" в живота. Преминах и през озлоблението, и през желанието за мъст и възмездие, и през цялото това време се чувствах ужасно - с безсъние, сърцебиене, с разрушаване на нервната ми система, с главоболие и постянно неразположение (грип,настинки и т.н.)... Не събрах сили, за да предприема раздяла. Но успях да започна една вътрешна борба със самата себе си. Дадох си сметка, че така съсипвам преди всичко собствения си живот и личност, и започнах, по съвета на книгите и мъдреците, да заменям агресията и "казването направо" с мълчание и отстъпване. Разбира се, и до ден днешен, не съм преодоляла всяко мое желание да реагирам спонтанно винаги, когато чувствам несправедливост, и все пак усилието да го задържам, си струва и дава резултат. Недоверието, което беше основната причина за повечето ни скандали, задържано с мълчание и изчакване до изясняване, започна да отстъпва място на свободата и правото за споделяне на една или друга "истина", прикривана до този момент с лъжа. А за мен този човек вече не е най-големият ми враг, а един от най-близките ми. Разбира се, обицата от миналото, винаги ще виси на ухото ми, вероятно това е имунизацията срещу страха от лъжата, или "разумното" доверие. Но по-важното е, че аз се чувствам друг човек - свободен, жизнен и бодър, без предишните здравословни проблеми и без да я търся с микроскоп, ИСТИНАТА сама идва при мен. Дано да не звуча, прекалено отнесено и неправдопобно, защото това действително се случва, когато надделеем над собствените си слабости. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 19, 2005 Доклад Share Добавено Октомври 19, 2005 Благодаря ти, Мари - тази дефиниция за доверието е направо фантастична - много ми харесва. Аз по принцип съм доверчив и вярвам в доброто в хората - и може би поради тази ми вяра и не се случва често да злоупотрябяват с мен. Оставял съм доходите си в сейфа на приятел в продължение на месеци - просто ей така -защото пълното доверие е спойката на приятелството! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Милкана Добавено Ноември 3, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2005 С детска наивност продължавам да се доверявам, въпреки многобройните удари, които съм понесла. Не знам защо не си вземам поука, кой знае още какво трябва да ми случи, за да стана "нормална" Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Ноември 3, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2005 Мисля си, че каквото и още да ми се случи, никога няма са стана "нормална", щом не се промених след всичко, което ми се наложи да преглътна. Вътрешната ми нагласа е такава, че предпочитам да се чувствам леко и свободно, да вярвам в доброто. Може пък да е трябвало да мина през неприятностите. След време болката се стопява. Ако човек успее да запази любов в сърцето си въпреки всичко, значи е преминал успешно изпитанията. В този сайт някъде четох, че нарочно ни събират с нашите врагове и докато не ги обикнем, и не им простим от сърце, няма отърване от тях. И аз така усещам нещата. Затова, Милкана, ще се радвам никога да не станем "нормални". Що се отнася до детската наивност, ще се радвам да се отърва от нея, но междувременно да не загубя доброто си разположение към хората. Трябва да растем по ум, но да бъдем като децата по сърце. Да бъдем добри не означава да бъдем уязвими. Трябва да сме разумни, силни и добри. Да не даваме място на злото, а да му се противопоставяме според разбирането и силите си без да губим любовта към хората. Доверието... Сега ще кажа нещо, което звучи поначало абсурдно. Постепенно стигнах до извода, че доверие мога да имам не само на приятелите, но и на враговете си. На едно по-високо ниво всички са ми приятели и правят каквото е нужно за моето израстване и влизането ми в правия път. Външно така наречените врагове казват: "Не тук, не така!" и "Не ти достигат качества!", а приятелите казват: "Насам, само така!" и "Ти можеш!" Враговете ми показват слабостите и грешките, а приятелите ме окуражават. Толкова пъти съм стигала до неоспоримия извод, че трябва да бъда много благодарна на враговете си, понеже тяхната намеса в крайна сметка е била за мое добро. При това съм се срамувала, че не съм разбирала по-дълбокия смисъл на ставащото и дори съм ги мразила. Сега вече първата ми реакция, когато някой поставя прегради пред мене не е да го мразя, но съм му благодарна. Има два възможни начина, по които да се реагира в подобна ситуация и решението кой от тях да се избере зависи от други фактори. Човек може да си каже, че този път е затворен за него и да продължи в друга посока. Понякога обаче е нужно човек да се мобилизира и да преодолее препятствието. Не винаги трябва да се носим по течението и не винаги трябва да се борим. Има нещо, на което трябва да се научим. Да приемаме спокойно и хладнокръвно в сърцето си възможните нежелани от нас ситуации, а по-нататък може да се научим дори да благодарим за тях. Да не се отчайваме и демобилизираме, а да приемаме ставащото така, сякаш участваме в едно приключение, малко на игра. Пак ви отворих много работа за четене, извинявайте! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Милкана Добавено Ноември 3, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2005 Да, Латина, съгласна съм с теб. Доверието значи да даваш вярата си на другите, да я споделиш, своята собствена вяра и тяхната. Само че тук има един тънък момент - доверието често е свързано с нещо дълбоко, лично, дори интимно и независимо дали някой е злоупотребил или не с твоята откровеност, фактът, че се раздаваш по този начин е достатъчно показателен. Все едно откъсваш част от себе си, даваш я на друг - а той я подминава с безразличие или просто те предава. После, както всички знаем, много боли. Преди години ми се случи нещо невероятно. Вървейки по улицата чух разговор между двама мъже. Не ги познавах нито те мен. Но те говореха за трети, когото познавах и за една жена. При това доста вулгарно. Е, обекта на приказките им бях аз, сега ми е много забавно, но тогава... Този случай ми показа, че нещата си идват на мястото и нищо не остава скрито-покрито. Е, показа ми що за човек е бил обекта на моето доверие. Затова и сега продължавам да се доверявам на хората, защото знам, че ако те използват това срещу мен, аз дори без да искам намирам начин да го разбера Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Ноември 3, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2005 За мене е трудно обяснимо положението, когато някои хора имат шанса за близка връзка с искрен, почтен и щедър по душа човек, а не го оценяват, дори са недоволни и му се подиграват. Все едно държат драгоценност в ръцете си, но не проумяват това, подритват я и подминават. После намират някоя фалшива лъщяща дрънкулка и са доволни. Намерили са си каквото им трябва, да не съжаляваме за тях. Аз вече не се чувствам длъжна да давам всичко от себе си на човек, за когото преценявам, че не заслужава това. Доверие?! Като виждам, че лъже, просто си имам едно наум. Продължавам да се държа добре с него, не го поставям на подсъдимата скамейка. Просто в един момент остава доста изненадан защо приключвам връзката. Живял е с усещането, че е приет такъв, какъвто е /и това наистина е така/, но едно е да приемаш човека по принцип, друго е да го приемеш в живота си. Навремето продавах една книжка, "Да се научиш да казваш НЕ без чувство за вина". Доволна съм, че ставам все по-добра в това. С течение на времето ставам все по-безразлична, какво ще кажат хората за мене. Не ми е проблем да се шегувам сама със себе си, да си признавам грешките. Не съм идеална и това не е повод за трагедия. Все едно ми е дали ще науча някога за някакво злословие или предателство по мой адрес. Впрочем, изненадите в това отношение са рядкост, понеже с натрупания опит обикновено предварително съм се ориентирала какво бих могла да очаквам от даден човек. Дори почти да не го познавам, пак в интерес на вероятностите правя различни предположения. Е, случват се и приятни изненади, понеже има добри хора. Част от тях наистина заслужават доверие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Ноември 4, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2005 Здравейте, приятели! Доверието предизвиква доверие - безспорно. А страхът - стрес, който от своя страна е най големия враг на човека. След като гледам напред и искам повече съмишленици - доверие. Сто ще ме предадат - един ще остане. И следващия път. И пак. Накрая ще сме сто - гледащи напред. Преглеждайки темата и мненията си мисля отново за доверието и предоверяването и различаването...и по темата...имам въпрос : Допускаме , че един винаги остава....стават все някога....сто...само да не са от като Самуиловите войни... :оле оле оле Любов + Светлина+Мир +Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 5, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 5, 2005 Доверието може да бъде съсипано от лъжата. Един човек, който сам лъже, не би имал доверие у другите, защото ще очаква лъжа и от тях. Ако доверие съществува, стигасамо едно лъжа, и то е разрушено. Може ли обаче да бъде върнато и как ? И аз така мисля - но ако имаме един тип вибрации - има голяма вероятност да привлечем хора със същият тип вибрации - така че ако сме честни и доверчиви - ще привлечем такъв човек до себе си! Без да се оставяме другите да ни лъжат разбира се!!! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Ноември 5, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 5, 2005 Пък знаеш ли колко им е добре на лицемерните лъжльовци и използвачи до открити, щедри и добродушни доверчивковци? Привличат ги като силен магнит желязо, като мед муха, като ... е-ех, какъв берекет! Нищо, че са с доста различни вибрации. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Ноември 6, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2005 Здравейте, приятели !Здравей, Латина! Пък знаеш ли колко им е добре на лицемерните лъжльовци и използвачи до открити, щедри и добродушни доверчивковци? Привличат ги като силен магнит желязо, като мед муха, като ... е-ех, какъв берекет! Нищо, че са с доста различни вибрации. Така си е... и всички задружно...сме в капанчето/зааатвора на ИЛЮЗИЯТА това е огромен проблем вече...никак не е "нищо", че вибрациите са различни даже вече е вредно и опасно и излишно...изпитвали сме го на собствен гръб всички как тежи + боли + горчи...когато те изпързалят, или те спънат, или ти понамушкат..олеолеоле.. та добре е че помъдряваме вече бързо...и не раздваме/пилеем бисерчетата си .. и аз умникът толкова си се радвам като съм си мазохист Това било част от процеса на РАЗЛИЧАВАНЕто/ поумнявяането... и трансформиране/опериране на миличкото на всички ни Его... Любов + Светлина+Мир+Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 6, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2005 Пък знаеш ли колко им е добре на лицемерните лъжльовци и използвачи до открити, щедри и добродушни доверчивковци? Привличат ги като силен магнит желязо, като мед муха, като ... е-ех, какъв берекет! Нищо, че са с доста различни вибрации Е, случва се - може би както светлината и сянката... в този свят има сянка, но все пак може да се надяваме да привлечем друга подобна на нас светлинка, макар и тя да си носи сянката... а към сенките до нас във вид на лицемерни лъжльовци може би трябва да ползваме умението си да усещаме лъжата им - да чувстваме лицемерието им. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 6, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2005 А може би лицемерните лъжльовци и използвачите са "лекарство" за прекалената откритост, щедрост и доверчивост.??? Не сте ли се чувствали неудобно понякога, ако ви правят свидетели или ви доверяват информация, която е от твърде личен характер??? Това не ни ли натоварва с бремето да следим всяка своя дума или жест, за да не издадем нещо или да не нараним човека??? Напоследък се наложи да изтрия от живота си моя близка приятелка, защото усетих в душата и страх, че мога да споделя с някого това, което знам за нея. ( Ами прекалената щедрост??? Не ни ли кара да се чувстваме задължени да отговорим с нещо подобно.... ами ако не сме в състояние и можем да отговорим само с Любов, а от нас очакват благодарност в различни измерения... Благодарността Любов ли е?? Ами ако са ми имали доверие, че ще направя нещо, но аз не съм успяла по обективни причини .... предател ли да се чувствам??? Мисля си, че правилната доза Доверие е онази, което никога не може да доведе до Предателството. ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Ноември 6, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2005 Какво значи прекалена щедрост? Нима Слънцето пази силата си? А за доверяването - нима има нещо за криене? Всичко така и така се записва - всяка мисъл, чувство, действие - самата Вселена си е направена така че няма никакви тайни - съвършена безкомпромисна шпионска организация... ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Ноември 6, 2005 Доклад Share Добавено Ноември 6, 2005 А може би лицемерните лъжльовци и използвачите са "лекарство" за прекалената откритост, щедрост и доверчивост.???Според мене несъмнено е така /аз съм жив пример/. Не трябва да се сърдим на "лекарството", понеже ни помага да помъдряваме. И тъй, горчив хап след горчив хап, докато оздравеем от благовидните /та чак любими/ и не чак толкова благовидните си болести. Действително не трябва да имаме претенции към другите за каквото и да е, нито за лоялност, нито за доверчивост, нито за щедрост, нито за време или каквото и да е друго. Даването и приемането най-добре да са доброволни. Наистина е неудобно, когато ни затрупват с прекалено доверие или щедрост, които не сме готови да приемем, нито да им отвърнем както се очаква. Колко ни е тясно сърцето понякога! Не е лесно да отблъснеш някого от себе си, да му покажеш границите, които не бива да прекрачва. Болно е, ако отблъснеш приятел по този начин. Аз съм го правила и още ме е срам за това. Понякога дори само да изслушаш някого е голямо добро за него. За какво не можах да намеря време и сили на този свят, за приятел ли? Колко време и сили пропилях за глупости! Това е от липса на Любов. Прав е Орлин: Нима Слънцето пази силата си? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Август 7, 2006 Доклад Share Добавено Август 7, 2006 Лично на мен ми се е случвало да нямам доверие на човек, който не ми е създавал сериозни поводи за това, но въпреки всичко аз съм се чуствала доста несигурна и смятам, че то е било на друго ниво и е продиктувано от предишни взаимоотношения в по далечно минало с тази лчност...чувството е много особено Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Evi Добавено Ноември 29, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2006 Доверието!Толкова прекрасно е усещането,когато го има.Лично на мене ми дава криле,зарежда ме с много сила и енергия.Когато се доверявам на някой,знам ,че по-този начин му давам възможност да проявява най-добрите страни от своя характер и съм убедена,че всеки заслужава такъв шанс.Всеки заслужава да бъде поощрен,да почувства нечие доверие и подкрепа,а тогава би могъл на свой ред да проявява обичта и доверието си.Колко са хората,които могат да намерят опорни точки в самите себе си,за да се справят с трудните ситуации в днешно време,ако не чувстват нечие доверие?И винаги ли успяват?Не мисля ,че това е възможно.Смятам,че доверието на някой,колкото и малко да е то ни вдъхва вяра в себе си и собствените ни сили,което се оказва горивото,от което се нуждаем в дадения момент.Но за да получим първо трябва да дадем.Доверие се печели с доверие,поне аз смятам така.Дано не ви прозвучи прекалено наивно . Поздрави Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Ноември 29, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2006 " Човек е това, в което вярва " - не ми изглежда никак наивно. Доверие какво означава - че сме стигнали до вярата... Ами да влезем в нея тогава. Не се доверявайте на хората! Вярвайте им! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Ноември 29, 2006 Доклад Share Добавено Ноември 29, 2006 Мисля си, че правилната доза Доверие е онази, което никога не може да доведе до Предателството. ? Но не е само количествено измерението, по-важно според мен е качественото различие в даряващия субект и в дара, отдаден вследствие на основателното или неоснователно доверие. Дълго време се раздавах - главно на онези, които не заслужаваха, а готините хорица се свиваха около мен и не смееха да си поискат... Е, ако имах наистина неограничени ресурси като едно вече напълно пробудило се космично същество, какво ще ме е еня, че от мен са се ползвали и недостояни. Но отрезвяващата истина за )почти всички от) нас, тук и сега, все пак е, че разполагаме с ограничени ресурси. не е все едно на кого ще ги поднесем. Едно и също дарение може да се прави от заблуда, от егоистични очаквания, или от любов, според древноиндийската скала за проявите на природата и съзнанието: Из "БХАГАВАД ГИТА", 17 глава 11 Жертва, принасяна както е редно — без да се жадува отплата, с вяра в безкористното принасяне — от такава жертва е Светла — от саттва е. 12 Користна жертва — с цел, за отплата — жертва принасяна от лицемерие, знай, че е Страстна — или от раджас, о, Най-добър сред рода Бхарата! 13 Жертва, принасяна не по закона, без мантри, без храна за жреците. без радост, без вяра — такава жертва, знай, че е Тъмна — тя е от тамас. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.