Латина Добавено Юли 23, 2010 Доклад Share Добавено Юли 23, 2010 (edited) Един познат човек наскоро ми каза, че комунистите по светоусещане и начин на живот са най-близо до Бога. Той е комунист. Не е толкова важно в какво си мислим, че вярваме, а как усещаме нещата и как постъпваме. Ако някой, който се мисли за атеист, се ръководи от съвестта си и законите, записани в сърцето му, той е по-близо до Бога от друг, който се ръководи от неосъзнати егоистични мотиви, оправдавани съзнателно с разни мъдрувания. Нали и дяволът чете Евангелието, а е казано: Матей 7:21-23 21. Опасност от лъжливо изповядване (Лука 13:25-27) Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата. 22. В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не в Твое ли име пророкувахме, не в Твое ли име бесове изгонвахме и не в Твое ли име извършихме много чудеса? 23. Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие. Ако човек дава живот на Бога вътре в себе си, не ме интересува за какъв се мисли и какъв етикет си е сложил. Мюсюлманин, атеист, католик... няма значение. Да не пропусна комунистите, които замислиха рай на земята. Всъщност, в малкото прочетена комунистическа идеология, много ясно прозираха библейски принципи, облечени в нови дрешки. Не е тук мястото да се задълбочавам в тази тема. Само ще спомена, че най-близкият път до "комунизма, т.е. рая на земята", се оказа през дивия капитализъм, а не през социализма. Някой казва: Аз не вярвам в Бог, вярвам в себе си. Ако има предвид онова вътрешно Аз, Божествената частичка, която е истинна и никога не ни подвежда, той има доверие в Първата и най-дълбока причина на нещата. И никога не остава излъган в доверието си. Редактирано Юли 23, 2010 от kuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Юли 23, 2010 Доклад Share Добавено Юли 23, 2010 (edited) Диана,моят съпруг е почти същия като твоя-той и с последния идиот и престъпник се държи все едно е поне равен нему.Оставя си колата отключена,още никой не го е обрал.Аз чета и се опитвам да прилагам /Учителя/,а той с тези неща си е дошъл в този живот.Види се- дошъл е да ми помага...И това с горивото се е случвало...колко молитви казах... Включих се в тази тема,защото предишния ден си размислях върху житейска ситуация на мой приятел.Казах си-ами ако ме застигне същото и си го представих.Какво ще направя?Ситуацията опираше до доверието. И в този момент разбрах,че това понятие няма смисъл за мен.То не ми говори нищо,няма съдържани,празно е.Аз някак си съм минала отвъд него. Няма значение дали е приятел или враг-той ми е даден в този живот или да ме подкрепи в тежък момент или да ме накара да се променя.Всъщност един враг те въздига повече,стига да си буден , да можеш да анализираш ситуацията и да се запиташ-Защо ми се случва това?Какво иска да ми каже Отец чрез него?Какво трябва да променя в себе си,така че да съм в хармония? Интересното е, че това,върху което имаме да работим, ни се поднася периодично,само действащите лица може да са различни,ситуациите са идентични. Та на следващия ден влизам във форума и виждам темата ... Редактирано Юли 23, 2010 от Мария-София Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юли 23, 2010 Доклад Share Добавено Юли 23, 2010 Матей 7:21-23 21. Опасност от лъжливо изповядване (Лука 13:25-27) Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата. 22. В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не в Твое ли име пророкувахме, не в Твое ли име бесове изгонвахме и не в Твое ли име извършихме много чудеса? 23. Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие. Истинската вяра се вижда в делата, а не в думите! Според мен като, че ли стана объркване на понятията вяра и доверие в тази тема. Между доверие и доверчивост... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Юли 23, 2010 Доклад Share Добавено Юли 23, 2010 Един познат човек наскоро ми каза, че комунистите по светоусещане и начин на живот са най-близо до Бога. Той е комунист. Не е толкова важно в какво си мислим, че вярваме, а как усещаме нещата и как постъпваме. Ако някой, който се мисли за атеист, се ръководи от съвестта си и законите, записани в сърцето му, той е по-близо до Бога от друг, който се ръководи от неосъзнати егоистични мотиви, оправдавани съзнателно с разни мъдрувания. Нали и дяволът чете Евангелието, а е казано: Матей 7:21-23 21. Опасност от лъжливо изповядване (Лука 13:25-27) Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата. 22. В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не в Твое ли име пророкувахме, не в Твое ли име бесове изгонвахме и не в Твое ли име извършихме много чудеса? 23. Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие. Ако човек дава живот на Бога вътре в себе си, не ме интересува за какъв се мисли и какъв етикет си е сложил. Мюсюлманин, атеист, католик... няма значение. Да не пропусна комунистите, които замислиха рай на земята. Всъщност, в малкото прочетена комунистическа идеология, много ясно прозираха библейски принципи, облечени в нови дрешки. Не е тук мястото да се задълбочавам в тази тема. Само ще спомена, че най-близкият път до "комунизма, т.е. рая на земята", се оказа през дивия капитализъм, а не през социализма. Някой казва: Аз не вярвам в Бог, вярвам в себе си. Ако има предвид онова вътрешно Аз, Божествената частичка, която е истинна и никога не ни подвежда, той има доверие в Първата и най-дълбока причина на нещата. И никога не остава излъган в доверието си. Куки,Учителят е казал,че комунизмът е по-висш строй,защото е в името на мнозинството.За съжаление не мога да посоча точната беседа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 23, 2010 Доклад Share Добавено Юли 23, 2010 Двоен дял Да прочетем 43-та глава от Исай, да видим какво е мислил този човек, живял преди повече от 3,000 години. Малцина от съвременните християни мислят като Исай. Тяхното съзнание се различава от неговото. Всички християни говорят за истината, обаче едни отиват в ада, а други – в рая. – Защо? – Защото възприемат и прилагат истината различно. „Полските зверове ще ме прославят, чакалите и камилептиците; защото давам вода в пустинята, реки в безводната, за да напоя людете си, избраните си.“ (– 20-ти стих.) Полските зверове са социалистите, комунистите, които ще прославят Бога. Ако спрете вниманието си върху буквалния смисъл на стиха, ще се запитате как е възможно полските зверове да славят Бога? Често хора с ниска култура, безверници, могат да славят Бога повече, отколкото вярващи, с висока култура. „Но ти, Якове, не ме призова; но ти, Израиле, отегчи се от Мене.“ (– 22-ри стих.) Исай казва, че полските зверове и птици ще славят Бога, а Яков, Когото Бог създаде, не Го призова, и Израил се отегчи от Него. Като говори за Яков и за Израил, Исай запитва и себе си, с какво служи на Бога. Исай говори по-нататък: „Не ми си принасял агънцата на всесъженията си, нито си ме почитал с жертвите си“. (– 23-ти стих.) „Но ти си ме поработил с греховете си; натегнал си ми с беззаконията си.“ (– 24 стих.) Всъщност, Бог не се нуждае нито от агънца, нито от тамян, но казва, че Яков и Израил са Го натегнали с греховете и беззаконията си. „Почтен беше ти, и аз те възлюбих.“ (– 4-ти стих.) Като четете следващите стихове от 43-та глава, вие се запитвате как е възможно да възлюби Бог този, който го товари със своите грехове и беззакония. Въпреки това, Бог иска от всички хора чистота. Така е било в Стария Завет, така е и в Новия Завет. Какво изисква Бог от човека в най-новата епоха, която идва вече в света? Пак чистота: чистота в мисли, чувства и действия. Истинският живот се основава върху чистотата. Всичко друго – къщи, имоти, пари, даже и знанието, са непотребни неща. – Защо? – Защото те имат отношение към временния живот. И най-голямото знание на земята не може да се сравни със знанието, което имат децата на небето. Съвременните учени говорят за молекули, атоми, електрони, йони, протони, но малцина от тях имат ясна представа за това, което говорят. От гледището на науката се казва, че тези частици са във вечно движение. Следователно те са съзнателни частици. Където има движение, там има и съзнание. Всяко физическо тяло, което се движи, има съзнание. Съзнанието може да бъде вън от предмета, и вътре в него. Значи съзнанието може да бъде отвън, и отвътре. Виждате, че една кола се движи. – Кой кара колата? – Човекът – първата съзнателна сила. Той управлява коня – втората съзнателна сила. И най-после, колата се движи – несъзнателната сила. – Защо човек впряга колата? – Защото отива на нивата да оре, да сее, да задоволи глада си. Гладът и жаждата са съзнателни сили, които заставят човека да работи. Като яде хляб и пие вода, човек прави това не само за себе си, но за всички живи същества. Така той обработва храната и я изпраща в мозъка, откъдето се разнася като енергия и мисъл по целия свят. Хората не са нищо друго, освен фабрики, които обработват грубия, суровия материал и така обработен го изпращат, чрез пространството, в други светове, като градивен материал. Съзнателно или несъзнателно, човек работи на земята за съграждането на по-висок свят от физическия. Често хората си мислят, че са дошли на земята, за да проявят величието си, да бъдат щастливи и т.н. Какви ли илюзии не си правят. Всъщност, хората идват на земята като работници, а отвреме-навреме само подслаждат живота си с някаква забава или развлечение. Следователно истинското предназначение на човека е да работи, а забавата и удоволствието идват като второстепенни неща в неговия живот. И тъй, докато сте на земята, ще работите да приготвите градивен материал за другия свят. Може да изработиш една тухла, но трябва да е изработена по всички правила на изкуството. Като отидете на другия свят, ще видите тухлата, която сте изработили на земята. Ако се окаже, че нещо ѝ липсва, отново ще ви върнат на земята, да я поправите. Ще се качвате на онзи свят, ще слизате на земята, пак ще се качвате, докато най-после изработената от вас форма напълно задоволи възвишените същества на духовния свят. След това ще ви дадат документ, че са я приели, и ще ви определят нова служба. Ако пожелаете да слезете на земята, да помагате на своите по-малки братя, там ще ви изпратят; ако искате да останете между тях, пак ще ви дадат някаква работа, отгоре да помагате на хората. Когато и да е, всеки трябва да изработи поне една малка форма на земята, която да послужи за градеж в духовния свят. Затова е казано в Писанието: „Каквото вържеш на земята, вързано ще бъде и на небето; каквото развържеш на земята, развързано ще бъде и на небето“. В една от миналите беседи казах, че злото и доброто са сила, които действат вън от човека. – Коя сила действа в човека? – Любовта. Ето защо, когато е нужно да се придобие или постигне нещо, трябва да се започне от центъра, отвътре, от Любовта. Доброто и злото са сили, които действат като външни условия, а Любовта действа отвътре. Ще кажете, че злото е по-силно от доброто. Не е така. Злото отстъпва пред доброто, а още повече пред Любовта. Като срещне същество, което не прилага Любовта, злото го мачка, мъчи, докато най-после го изяде. Обаче то отстъпва пред Любовта. То сяда на колене пред краката на Любовта, ближе ги, моли се, плаче, докато тя му прости и изпрати на работа. Тя му казва: „Доведи ми всички онези, на които отне живота“. И пред Любовта застават осакатени, измъчени, нещастни души. Тя вижда какво им е отнето и го връща двойно. Следователно, когато някой пита защо са го изяли, защо са му причинили зло, ще знае, че всичко това е допуснато, за да получи двоен дял. В това се заключава философията на живота. Вън от нея злото няма никакво оправдание. В заключение на това, казвам: Всеки човек, върху когото се излива доброто, има един дял от Божиите блага. Всеки, върху когото се излива злото, получава два дяла, т.е. двоен дял от Божиите блага. Когато хората слизат на земята, Бог ги запитва: „Един дял ли искате, или два дяла?“ Който иска един дял от Божиите блага, поставят го при такива условия, че доброто да работи върху него. Който иска двоен дял, оставят злото да работи върху него. Мислете върху единия и двата дяла, да разберете смисъла на доброто и на злото, като разумни сили в природата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Юли 23, 2010 Доклад Share Добавено Юли 23, 2010 (edited) Да, не писах за комунизма с отрицание, напротив. Но до истинските неща се стига по естествен път, не става по изкуствен. Капитализмът е предпоставка за развитие на гражданското общество, което се грижи за всеки поотделно и за всички заедно - друг път няма, сам човек е обречен. А социализмът беше противоестествен, бяха пренебрегнати истинските мотиви за лично и обществено развитие. Моята молитва Христо Ботев в. "Независимост", ІV, бр. 1, 20. Х. 1873 "Благословен бог наш…" О мой боже, правий боже! не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже, - мен в сърцето и в душата… Какво общо има доверието с обществения строй? Имам ли доверие, че моята държава ще защити правата ми, че ще ми даде шанс да се развивам? Може да обърнем разглеждането в тази посока. Защото то е част от т.нар. "доверие в живота". Редактирано Юли 23, 2010 от kuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 23, 2010 Доклад Share Добавено Юли 23, 2010 За колата и бензина на Дианчето - съпругът на Дианчето определено живее по моите принципи за зони на доверие. забележете той налива бензин на следващата бензиностанция. Питам се сега дали с доверието си в себе си, в колата и Божията воля може да шофира без изобщо да налива бензин или да подмине следващата бензиностанция, доверявайки безусловно на нещо свое? Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма, и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят;И на ръце ще Те дигат, Да не би да удариш о камък ногата Си". А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпитваш Господа твоя Бог". Лука :4 / 9-12 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Юли 23, 2010 Доклад Share Добавено Юли 23, 2010 Едно е да изпитваш Бога, друго е да Му имаш доверие, защото усещаш в дадения момент безусловната Му подкрепа. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 23, 2010 Доклад Share Добавено Юли 23, 2010 Ок, значи всеки от вас във всяка без изключение житейска ситуация дава безграничен кредит на доверие на всички участници в ттази ситуация. Каквото и да направят те, той е радостен и доволен. оставяме си отворени домовете и отключени колите от днес нататък - всеки друг е свободен ако иска да ги вземе, ако иска каквото иска да направи - ние за всяко нещо ще им се радваме и ще им благодарим! Ами-не-Помогни си сам да ти помогне и Господ.Заключвам си.Но ако ти отнемат нещо-имал си да даваш.Не си го дал навреме. Не е повод да легнеш и да умреш за НЯКАКВА ВЕЩ.Мисля,че Лазарев беше казал,че ако те оберат-това е по-малкото зло.Ако не го приемаш, ще дойде болест... Когато губиш,не знаеш какво печелиш и когато печелиш,не знаеш какво губиш. Темата е за доверието. Това, че приемаш случващото се, след като вече се е случила, не е доверие. Доверието е преди нещо да се случи. Ако заключваш колата си, то е защото нямаш доверие в честността на хората (и с право). Ако броиш рестото, което непознатият продавач ти връща, то е защото нямаш доверие... Не става въпрос как ще приемеш нещо, което вече ти се е случило, а в отношението ти преди това нещо да се случи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 23, 2010 Доклад Share Добавено Юли 23, 2010 Съгласна съм с казаното от Мария-София и от Велина след нея. Към това: Ок, значи всеки от вас във всяка без изключение житейска ситуация дава безграничен кредит на доверие на всички участници в ттази ситуация. Каквото и да направят те, той е радостен и доволен. оставяме си отворени домовете и отключени колите от днес нататък - всеки друг е свободен ако иска да ги вземе, ако иска каквото иска да направи - ние за всяко нещо ще им се радваме и ще им благодарим! Ами-не-Помогни си сам да ти помогне и Господ.Заключвам си.Но ако ти отнемат нещо-имал си да даваш.Не си го дал навреме. Не е повод да легнеш и да умреш за НЯКАКВА ВЕЩ.Мисля,че Лазарев беше казал,че ако те оберат-това е по-малкото зло.Ако не го приемаш, ще дойде болест... Когато губиш,не знаеш какво печелиш и когато печелиш,не знаеш какво губиш. бих добавила следното - Да, заключвам дома и колата, но ми се е случвало да ги забравям отключени и винаги всичко е било наред, по някаква причина джебчиите ме заобикалят отдалече и т.н. ... Добре, но това, за което пишеш, доверие в джебчиите ли е или вяра в Бог и в това, че няма да ти се случи нищо лошо? Говорим за доверие и не случайно написах в един от предходните си постове да не намесваме Бог, просто защото така излизаме от темата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 23, 2010 Доклад Share Добавено Юли 23, 2010 (edited) Да, точно за това си говорим. И добре, че ме подсети, това с рестото е поредната "странност" на моя съпруг - никога не брои рестото. В първите години на брака ни и на мен ми се струваше много лекомислено това и дори безотговорно спрямо семейния бюджет . Случвало се е да го карам да си провери рестото, докато не установих, че в болшинството случаи си му връщат точно колкото трябва, а в останалите ... малко повече П.П. Аз не мога да разделя нещата така, както ти искаш. За мен не са разделени и ми е трудно да ги разглеждам и обяснявам поотделно, всяко за себе си. А Бог ... е навсякъде - какво означава призива да не го намесваме? Редактирано Юли 23, 2010 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 23, 2010 Доклад Share Добавено Юли 23, 2010 Да, не писах за комунизма с отрицание, напротив. Но до истинските неща се стига по естествен път, не става по изкуствен. Капитализмът е предпоставка за развитие на гражданското общество, което се грижи за всеки поотделно и за всички заедно - друг път няма, сам човек е обречен. А социализмът беше противоестествен, бяха пренебрегнати истинските мотиви за лично и обществено развитие. Моята молитва Христо Ботев в. "Независимост", ІV, бр. 1, 20. Х. 1873 "Благословен бог наш…" О мой боже, правий боже! не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже, - мен в сърцето и в душата… Какво общо има доверието с обществения строй? Имам ли доверие, че моята държава ще защити правата ми, че ще ми даде шанс да се развивам? Може да обърнем разглеждането в тази посока. Защото то е част от т.нар. "доверие в живота". Да, това е много съществена посока на въпроса за доверието. Включително можем да разглеждаме въпроса двустранно - доверието на човека към държавата и на държавата към човека. Обаче тук нещата са малко по-сложни, защото според мен следва да се отчита доверието, което проявяват всички граждани на държавата. И все пак за тези, които изпитват доверие, обстоятелствата ще са благоприятни, ще намират условия да се развиват и обратно. А държавата пък вероятно е такава, каквито са преобладаващата част от хората. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Юли 23, 2010 Доклад Share Добавено Юли 23, 2010 Не мога да разглеждам каквото и да е отделено от Бог,Усещам го навсякъде и виждам смисъла ,които е вложил в нещата,които ме заобикалят.Животът ми би бил празен без Него.Само гола суета.... Диана Илиева и feya 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ris_78 Добавено Юли 23, 2010 Доклад Share Добавено Юли 23, 2010 Мого интересна е станала дискусията тук.Чак не знам откъде да започна.Аз съм крайно разсеян човек,а ми се налага да работя с пари.Никога не си броя рестото до ден днешен.В един момент ми се случи да върна по-малко ресто.И тогава ми изникна въпроса, че трябва да съм внимателна.Знам че е налудничаво,но предпочитам да не броя рестото.Може би има значение,почити съм сигурна,но се надявам да е за добро.Никой не знае,то счетоводителя на тея сметки е от необичаен университет.Имах в предвид, че понякога съм връщала и повече и съм се усещала по-късно.Каквото е зависело от мен съм правила да се поправят недуразуменията.Та от темата в другата-социализъм ,демокрация чесно да ви кажа аз лично не намирам много голяма разлика,просто условия, изпитания хората са си същите просто там е трябвало да се родят в това време.Кой строй е по-добър аз лично не мога да кажа, защото съм пристрастна и обвързана и с двата както повечето от вас.Единия се опитваше да убие човека като личност със сила,другия го прави по друг начин.Кой е по-добър?Кой е по-успял от тях в начинанието си?Понякога човек живее живота си някак си безучастно,но дори в това има огромен смисъл,поне за мен.Толкова колкото и да живее, контролирайки това което зависи от него.За да стане това, което ще стане след време.По скоро важното е това тълкувание и разбиране на нещата, което се случва в главите ни.Най-важното може би е човек да вярва.Да дори на джебчия,ако вярата ни е силна стават чудеса.Аз вярвам в това.А понеже все пак сме хора и е нормално,се и съмняваме,и че другия не е достатъчно добър. Това не ми се коментира.Желая на всички ви много любов и сила ,защото ще ни е нужна. Диана Илиева, feya и Лъчезарна 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 24, 2010 Доклад Share Добавено Юли 24, 2010 (edited) Добре, но това, за което пишеш, доверие в джебчиите ли е или вяра в Бог и в това, че няма да ти се случи нищо лошо? Говорим за доверие и не случайно написах в един от предходните си постове да не намесваме Бог, просто защото така излизаме от темата. Чудя се - ти не четеш ли аргументите, респ. цитатите от Чисти Източници, в постовете ни - или - независимо, че ги четеш - нищо не разбираш?!... Как няма да намесваме Бог в темата, когато Самият Той е Всяка Тема! Той е Всичко и ти не ти можеш да го подбутнеш настрани, като ненужна украса, поставена само за разкош - защото Бог е Смисълът на Всичко, без никакво изключение! По ред обективни причини - човекът, който е "ял от онова дърво" - вече не мисли право - превърнал се е в капсулирано его, което свежда всичко до себе си... Той трябва да съзнава проблема си и да търси начин - да се освободи от "наказанието", и да намери правата мисъл - като Път към Свободата... Чистите Източници са помагало , в този смисъл... Редактирано Юли 24, 2010 от velinavasileva Лъчезарна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 24, 2010 Доклад Share Добавено Юли 24, 2010 Писал съм го вече сигурно десет пъти и това ще е последния: В Бог (Божественото начало и принципи, а не някаква човекоподобна представа за Бог, която повечето пишещи очевидно имат, съдейки по мненията им), можем единствено да вярваме. Доверието е към човека, не към духа му, не към Божествената му същност, която е вечна, съвършена и неизменна, а към човека, така както се проявява – разнообразно, уникално, индивидуално, с всичките си грешки и слабости. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 24, 2010 Доклад Share Добавено Юли 24, 2010 (edited) Писал съм го вече сигурно десет пъти и това ще е последния: В Бог (Божественото начало и принципи, а не някаква човекоподобна представа за Бог, която повечето пишещи очевидно имат, съдейки по мненията им), можем единствено да вярваме. Доверието е към човека, не към духа му, не към Божествената му същност, която е вечна, съвършена и неизменна, а към човека, така както се проявява – разнообразно, уникално, индивидуално, с всичките си грешки и слабости. Бог да ти е на помощ и да те благослови!... И аз те предупредих няколко пъти... Отговорността вече е изцяло твоя... Когато човек така грубо разделя Нещата - той е в едно крайно закоравяло его-състояние... За да спаси такъв човек, от самия него - Бог първо му се изявява като "огън пояждащ", който изгаря всичко излишно у човека, за да може - така обновен - новият човек да е в състояние да възприеме Бога, вече само като "тих и нежен глас"... Този е духовният Смисъл на обрязването... Това е също така - правдата и правосъдието - които се извършват над човека... И аз ти пожелавам от все сърце кураж, защото ще ти е необходим наистина много кураж, когато видиш, че думите ми се сбъдват... За справка: Чистите Източници Редактирано Юли 24, 2010 от velinavasileva Лъчезарна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 24, 2010 Доклад Share Добавено Юли 24, 2010 ... ... Като например следната „въображаема“ ситуация: генерал извършва предателство. Умират хиляди войници, но излиза, че това няма никакво значение, важно е единствено нашето лично отношение. И не носи ли този, който се е доверил на въпросния генерал отговорност за хилядите жертви? Въобще къде остана отговорността? Пак ли ще прехвърляме отговорността на Бог? Ако се доверя на някого, аз с това поемам отговорност. В повечето случаи може да не обръщаме внимание на това, но в някои случаи тази отговорност е колосална. Странно, ти беше човека, който беше "ЗА" планиране тук и сега на развитието и израстането не само в сегашния, но и през следващи животи. А сега изведнъж пишеш това - ами обясни си го сам (ще го направиш по-добре от мен, защото аз не мога да планирам развитието си през следващия си живот). Аз мога да повторя думите на kuki: Всеки носи личната си отговорност, първо пред Бог и след това пред хората - лицето и изявлението Му. Това е твоето тълкуване на написаното от мен преди известно време, не моето. Говорихме за поставяне на цели, свързани с духовното развитие. Такава цел може да е примерно освобождаването от някой вреден навик или развитието на някакво положително качество... Всеки носи личната си отговорност, първо пред Бог и след това пред хората - лицето и изявлението Му. Така е, и именно в случая с генерала, ние носим отговорност за това, че сме му се предоверили. Дори и да приемем, че колкото по-голямо доверие имам в някой човек, в толкова по-голяма степен и той ще има доверие в мене, и че колкото по-голямо желание имам да служа на някой човек, в толкова по-голяма степен и той ще ми служи, то пак остава въпросът: аз искам ли този човек да ми служи и да ми се доверява? Да, на тези хора, които искам да ми се доверят, разбира се и аз ще се доверя. Но аз не искам всички хора да ми се доверяват, а още по-малко искам да ми служат (да си сътрудничат с мене). Защо трябва да се създават дисхармонични отношения? Къде ще остане красотата ако се допуснат всякакви случайни съчетания? Най-добрия пример е изкуството, да кажем изобразителното: колко внимателно трябва да се подберат цветовете и техните нюанси, за да се получи едно красиво произведение. Значи ние можем да изпитваме любов, загриженост и уважение към всички хора, но реално не можем да влезем в индивидуални отношения с всеки от тях. Това е непосилно и ненужно. Колкото до Бог и Божествените закони, там според мене не може да се говори за доверие, а единствено за вяра. Божествените закони са неизменни. Преди няколко поста се направи паралел между доверието и любовта, но всъщност съответствие имаме между вярата и любовта – и двете са безусловни, универсални, всеобхващащи. Стан, странно е това, което съм оцветила в синьо, не мислиш ли, на фона на всички изприказвани приказки, как всички сме едно цяло, как сме като скачени съдове, как е добре да осъзнаваме връзките си с всички и всичко около нас, и по-близко и по-далечно .... Да, в същността си всичко е едно... В същността си... Всеки човек обаче се проявява по уникален индивидуален начин, т.е. има свободна воля, която затова е свободна, защото (общо казано) човекът може да я използва както пожелае. Не мога да искам от никого да ми се доверява. Това би било насилие. Доверието смятам за нещо, което трябва да бъде заслужено. Как може да изисквам другите да заслужат доверието ми, а в същото време да изисквам от тях да ми се доверяват сляпо? Пак ще спомена, че тука имам в предвид дълбоко доверие, иначе за ежедневни несъществени неща съм склонен да се доверя на почти всеки. Още по-странно ми изглежда това да изпитвам любов и уважение към някого, обаче да не мога да му се доверя. Ами в такъв случай тези любов и уважение са някакви съвсем абстрактни, да не кажа по-тежките думи - фиктивни, декларирани, но несъществуващи. Точно в това се състои изпита - дали действително имаме и прилагаме! любов и уважение към ближните или само си приказваме, че е така. Защо разглеждаш нещата „по принцип“, т.е. да приравняваш различните ситуации при които можем да се доверим на някого. Аз мога да се доверя на някого за хиляди неща, но не мога да се доверя за всичко. Има неща, които колкото и да обичам и уважавам въпросния човек, той просто не е в състояние да изпълни. Той, както и всеки друг човек е ограничен от моментните си качества, способности, а и от външните условия и обстоятелства (средата). Значи в същността си всичко е едно, но ... това е само теория; а практиката е по-различна. И аз съм говорела "по принцип" и когато е "по принцип" си съгласен, но в живота е друго, ситуации различни ... Е, докато имаме разминаване на теорията с практиката, все на този хал ще сме. Няма разминаване между теорията и практиката. Поне не за мене. Божественото начало е неизменно. До-верие означава нещо с една степен по-ниско от вярата, защото едното е условно, а другото безусловно. Безусловно можеш да вярваш само в неизменните божествени принципи. Човешката воля е променлива и на нея можеш да се довериш само според конкретните обстоятелства, т.е. условно. Свободна воля казваш ... сигурен ли си, че я имаш и можеш да я проявяваш, както си пожелаеш? Какво ти дава основание да си убеден в това? Това, че в една конкретна ситуация мога да реагирам поне по два различни начина, водещи до различни, често противоположни резултати. Разбира се, че не можеш да искаш от някой да ти се доверява. И това не е насилие, а мисия невъзможна бих казала. Доверието не се заслужава, то се дава, иначе няма да е до-верие, ами нещо друго - договорка, контракт, знам ли ... Доверието се заслужава. То се дава на този, който го е заслужил (отново ще поясня, че говорим за едно по-дълбоко доверие от което нерядко зависят и трети лица). Не е контракт, а познаване на човека отсреща. Човекът не бил в състояние да изпълни - а длъжен ли е да изпълни? Писах: „Има неща, които колкото и да обичам и уважавам въпросния човек, той просто не е в състояние да изпълни.“ Къде тука задължавам хората да изпълнят нещо? Тъкмо напротив, опит за такова задължаване ще имаме ако им се доверя. Но понеже аз не искам да ги задължавам с нещо непосилно за тях, аз не им се доверявам за това нещо (конкретно за това нещо, а не че не им се доверявам за други неща). Доверието винаги отчита конкретните специфични обстоятелства. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 24, 2010 Доклад Share Добавено Юли 24, 2010 ... Ох, стига, няма смисъл да коментирам всяко изречение, единствено бих искала да попитам във връзка с това, което си написал - Ти считаш ли, че ти сам си отговорен и сам се грижиш за живота си или и Бог е замесен в тая работа? Сам съм отговорен и сам се грижа за живота си (това не изключва чуждата помощ). Много се писа из темите на форума как любовта, интуицията, вярата и т.н. са ни дарени от Бог. Единственото (и за мене абсолютно достатъчно) нещо, което ми е „дарено“ е възможността да постигна тези неща самостоятелно. Не вярата ти „дарява“ „Бог“, а възможността да развиеш вярата си самостоятелно. Божественият потенциал е във всеки човек, но умението му да го прояви са развива индивидуално и никой (освен самият човек) не можа да промени това. Това е като едно семе, което трябва да посадим в земята и да отгледаме. Семето ни е „дадено“, но отглеждането му (духовното развитие) и това то да даде плодове, зависи изцяло от нас. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 24, 2010 Доклад Share Добавено Юли 24, 2010 ... Чудя се - ти не четеш ли аргументите, респ. цитатите от Чисти Източници, в постовете ни - или - независимо, че ги четеш - нищо не разбираш?!... ... Чета ги, но ги разбирам по начин различен от твоя. Сигурна ли си, че твоят начин на разбиране е по-чист от моя? Ти искаш да приема начина по-който ти тълкуваш въпросните чисти източници, да ги разбера така, както ти ги разбираш. Е, няма да стане. Розалина и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Юли 24, 2010 Доклад Share Добавено Юли 24, 2010 (edited) Човек трябва да се отнася по-спокойно към инакомислещите. Има такова понятие "емоционална зрялост". Не е достатъчно да се развиваме умствено, трябва да се развиваме и емоционално, да смекчаваме сърцето си. Мъдрият и улегнал човек в повечето житейски ситуации се държи по-безстрастно, по-търпеливо. Явно това липсва на всеки от тук дискутиращите и е интересно, че именно темата за доверието толкова бързо и страстно се разви. В това някой да има собствени убеждения и да държи на тях също има положителен смисъл. На такъв човек можеш да се довериш по-спокойно, отколкото на такъв като мене - докато повее друг мисловен вятър, веднага променя гледната си точка и се чуди дали не е по-добра / и така се завърта няколко пъти около оста си, докато реши накъде да гледа/. Това малко на майтап. Пък и изобщо не обичам да обещавам, нито да си правя планове, а още по-малко да се вмествам в чужди планове - стават чудни работи, независещи от мене, които объркват всичко. Мир и Любов! Редактирано Юли 24, 2010 от kuki Диана Илиева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юли 24, 2010 Доклад Share Добавено Юли 24, 2010 ... Ох, стига, няма смисъл да коментирам всяко изречение, единствено бих искала да попитам във връзка с това, което си написал - Ти считаш ли, че ти сам си отговорен и сам се грижиш за живота си или и Бог е замесен в тая работа? Сам съм отговорен и сам се грижа за живота си (това не изключва чуждата помощ). Много се писа из темите на форума как любовта, интуицията, вярата и т.н. са ни дарени от Бог. Единственото (и за мене абсолютно достатъчно) нещо, което ми е „дарено“ е възможността да постигна тези неща самостоятелно. Не вярата ти „дарява“ „Бог“, а възможността да развиеш вярата си самостоятелно. Божественият потенциал е във всеки човек, но умението му да го прояви са развива индивидуално и никой (освен самият човек) не можа да промени това. Това е като едно семе, което трябва да посадим в земята и да отгледаме. Семето ни е „дадено“, но отглеждането му (духовното развитие) и това то да даде плодове, зависи изцяло от нас. Разбирам, затова те и попитах, защото и на мен така ми се стори, но исках да съм сигурна. И още един въпрос - как ти изглеждат ситуации, като описаната от Мария-София тук: Пазач в парк за диви животни в Африка,май беше в ЮАР, отивал на работа за нощна смяна с колело точно около смрачаване.А това е времето на раздвижване на хищниците за лов.Наближавайки парка,чува лъвове на пътя си и решава да ги заобиколи.Но отново се натъква на лъвове,които го подгонват.Той скача от колелото и се затичва към близко езеро с мисълта,че скачайки в него може би ще им се изплъзне.Нападат го.Действието се развива за секунди-няколко лъва го захапват за крака.Втози миг той разбира,че само Бог може да го спаси и започва да се моли.Лъвовете го пускат и си отиват.Идват колегите му след малко,защото чули,че нещо става.Дадоха крака му с белезите.Човекът е жив и здрав,работи същата работа в същия парк и каза,че не го е страх и се чувства спокоен , знае,че Бог е винаги с него и го пази. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юли 24, 2010 Доклад Share Добавено Юли 24, 2010 (edited) Ок, значи всеки от вас във всяка без изключение житейска ситуация дава безграничен кредит на доверие на всички участници в ттази ситуация. Каквото и да направят те, той е радостен и доволен. оставяме си отворени домовете и отключени колите от днес нататък - всеки друг е свободен ако иска да ги вземе, ако иска каквото иска да направи - ние за всяко нещо ще им се радваме и ще им благодарим! Ами-не-Помогни си сам да ти помогне и Господ.Заключвам си.Но ако ти отнемат нещо-имал си да даваш.Не си го дал навреме. Не е повод да легнеш и да умреш за НЯКАКВА ВЕЩ.Мисля,че Лазарев беше казал,че ако те оберат-това е по-малкото зло.Ако не го приемаш, ще дойде болест... Когато губиш,не знаеш какво печелиш и когато печелиш,не знаеш какво губиш. Мария - София! Това беше моят урок за доверието и правото ми да се правя на Бог и да оставям всеки да се проявява. Малко прилича на притчата за адепта и змията, но е преживяно лично и болезнено. Когато започнах школата точно преди 10 години, нямах никакъв опит за такива отношения с хората. След около месец моя приятелка, доста по-вряла от мен, ме предупреди: - Виждам, че си оставяш парите в чекмеджето на бюрото много лекомислено. Внимавай с това - не можеш да очакваш от всеки да бъде като теб. Сигурно познахте какво си помислих - "тя е подозрителна, аз вярвам в доброто в децата." и всичко подобно като в примерите за рестото, за лъвовете, за бензина... абе аз това до този случай го прилагах с успех. Това ми е старо вече. Явно, обаче съм прекалила с изпитването на Бог.... Случи се само след няколко месеца, бях като ударена от гръм, последното дете, което бихте заподозрели. Явно е пипало доста време и явно се е убедило, че аз не забелязвам и не си броя парите и един ден я заварих да затваря чекмеджето в момента, в който влизах в стаята - с песен в ума и в сърцето. Имах усещането, че са ми бръкнали в душата... Тя си тръгна набързо, всъщност аз бях останала с впечатлението, че си е тръгнала - тя явно се е върнала от вратата, защото бях излезнала точно пред нея. Бях болна няколко дни - приятелката ми се беше оказала права. Е, какво, вярата си да оставя да се срути ли??? Молих се всяка вечер за просветление и... една сутрин при събуждането чух в ума си част от Молитвата "И не ни въвеждай в изкушение..." - това беше моето човешко обръщение към Него! А аз си бях позволила да въвеждам в изкушение деца!!! Ами бях си платила и дори евтин ми беше излезнал урока... Молих се за прошка, че съм изкушавала детето - аз уж педагог с класове и стаж! Успях да запазя, макар и с много усилия любовта си към детето, то продължи да идва още една година, но все така се получаваше, че нямаше възможност да отваря чекмеджето ми и след няколко опита се отказа. После се опита да избегне плащането на таксите, като първият час много разтревожена ми обясни подробно как е забравила паричките, а следващия час след на моя въпрос изумена и съвсем сигурна отговори, че ми ги е дала миналия път. Това беше много полезен урок. Първо, усетих, че съм будна, но не я подозирам и не изпитвам негативни чувства към нея. Разбрах откъде мога да изкуша отново някого. Въведох система на записване на плащанията, която облекчи и мен, и родителите... Благодарих на детето отново за идеята... Молих се на Бог да ми прости, че отново неволно я бях изкушила... После, след като детето закъсня с 3 плащания, въведох и системата да се обаждам на родителите, ако детето не е внесло втората подред месечна такса. Отново родителите ми бяха благодарни, а децата разбраха, че парите на родителите им са сериозно нещо и сметките между прияели (а ние сме такива) е добре да бъдат чисти. Само тогава няма подозрения и има доверие... Простете ми дългия пост, моля, но нямаше как да го разкажа по-кратко... Редактирано Юли 24, 2010 от Донка Розалина и Рассвет 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Деяна Добавено Юли 24, 2010 Доклад Share Добавено Юли 24, 2010 Доверието е лукс. Аз не мога да си го позволя! Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 24, 2010 Доклад Share Добавено Юли 24, 2010 (edited) Писал съм го вече сигурно десет пъти и това ще е последния: В Бог (Божественото начало и принципи, а не някаква човекоподобна представа за Бог, която повечето пишещи очевидно имат, съдейки по мненията им), можем единствено да вярваме. Доверието е към човека, не към духа му, не към Божествената му същност, която е вечна, съвършена и неизменна, а към човека, така както се проявява – разнообразно, уникално, индивидуално, с всичките си грешки и слабости. Бог да ти е на помощ и да те благослови!... И аз те предупредих няколко пъти... Отговорността вече е изцяло твоя... Когато човек така грубо разделя Нещата - той е в едно крайно закоравяло его-състояние... Не е разделяне, а различаване. Бях писал повече, но изтрих написаното. Не ми се занимава с подобни изпълнени с фанатизъм мнения. Редактирано Юли 24, 2010 от Станимир Деяна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.