Jump to content
Порталът към съзнателен живот

20.01.2008 г - Човек трябва да знае, че не знае много


Recommended Posts

Мисъл на деня - 20 Януари 2008 г.

Човек се мисли за господар на тялото си, но всъщност някои от слугите му знаят повече от своя господар. Човек е господар, но прост господар. Един ден той трябва да се обърне към Господа с думите: „Господи, бих желал да зная поне толкова, колкото знаят моите слуги в главата ми.” Мозъчните клетки са много учени. Смирение се иска от човека. Той трябва да знае, че не знае много.

Из Защо плачеш и кого търсиш?, 12а НБ, 21.II.1937 г.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз знам, че нищо не знам

Това мото за първи път е използвано от великият древногръцки философ и мъдрец – Сократ, преди повече от 2500. Актуално е и днес. Въпреки новите научни открития ние все още не сме си отговорили на същите въпроси, както не са си отговорили и древните гърци – “Какво представлява човека и светът около нас”?

Сега би трябвало да се казва:

“Знам, че много неща още не знам, но имам голямото желание да науча важните за мен неща”.

:3d_016::3d_162:

Линк към коментар
Share on other sites

Аз знам, че нищо не знам

Това мото за първи път е използвано от великият древногръцки философ и мъдрец – Сократ, преди повече от 2500. Актуално е и днес. Въпреки новите научни открития ние все още не сме си отговорили на същите въпроси, както не са си отговорили и древните гърци – “Какво представлява човека и светът около нас”?

Сега би трябвало да се казва:

“Знам, че много неща още не знам, но имам голямото желание да науча важните за мен неща”.

:3d_016::3d_162:

Знанието е обвито в незнание. Колкото повече се сремим към знанието, толкова повече се докосваме до незнание, но това не е отчайващо а прекрасно, винаги ще имаме какво да научим и към какво да се сремим. :3d_016::3d_053::3d_167:

Линк към коментар
Share on other sites

Мисъл на деня - 20 Януари 2008 г.

Човек се мисли за господар на тялото си, но всъщност някои от слугите му знаят повече от своя господар. Човек е господар, но прост господар. Един ден той трябва да се обърне към Господа с думите: „Господи, бих желал да зная поне толкова, колкото знаят моите слуги в главата ми.” Мозъчните клетки са много учени. Смирение се иска от човека. Той трябва да знае, че не знае много.

За това е добре да започнем със себепознанието. Когато познаваме себе си, можем да се наблюдаваме и да отчитаме от къде идва дадена мисъл, чувство. Да овладеем подсъзнанието си. Можем да овладеем чувствата си, да се самовъзпитаме. Ето това знание ни е нужно...

Когато видят човек, който знае много неща, хората казват, че този човек е голям магьосник. Под думата „магьосник“ те разбират човек, който те е замотал. Днес обаче думата „магьосник“ ни най-малко няма това значение, каквото първоначално е имала. Вземете думата „йезуитин“. Какво представя йезуитинът? Той е христянин, човек, който вярва в Христа. Значи на хората, които вярват в Христа, им е дадено най-лошото име. Казват за някого: „Той е цял йезуитин.“ Значи той е цял християнин. Следователно всички християни са все йезуити. Какво лошо има в това? Има причини, поради които тези християни са наречени „йезуити“. Важно е днес как ще се поправи тази работа. Понеже ние не искаме да я оправяме, тя сама по себе си ще се оправи. Няма какво ние да оправяме света. Един ден от човешките възгледи нищо няма да остане. Всичко това ще се утаи. Тази дума „йезуитин“, в смисъл на „християнин“, един ден ще се измени, ще ѝ се даде друг смисъл.

Често мнозина говорят за условията в живота, които определят развитието на човека. Други казват, че условията не са важни, но важен е човекът. Да, важен е човекът, който мисли. Условията са само средства, чрез които мисълта може да се прояви. Човекът е онзи, който обмисля нещата, какво може да постигне, ако има благоприятни условия.

Да се учим, да придобиваме знание, което да ни доведе до нашата Майка, да намерим Бога и Той да заживее в нас....

Линк към коментар
Share on other sites

Мисъл на деня - 20 Януари 2008 г.

Човек се мисли за господар на тялото си, но всъщност някои от слугите му знаят повече от своя господар. Човек е господар, но прост господар. Един ден той трябва да се обърне към Господа с думите: „Господи, бих желал да зная поне толкова, колкото знаят моите слуги в главата ми.” Мозъчните клетки са много учени. Смирение се иска от човека. Той трябва да знае, че не знае много.

Из Защо плачеш и кого търсиш?, 12а НБ, 21.II.1937 г.

Човекът си мисли, че е господар и на тялото си и на съдбата си. Непрекъснато животът му показва други неща. Но той не ще много - много да ги приема. Продължава и пордължава да опитва да се проявява като господар. Само че все не става така, както той си го мисли. Защото реално не е господар. Може да стане, но ако се смири. Обаче какво значи да се смири? Да си каже- "Да, не знам много, хайде да науча повече! " Обаче наистина знанието е обвито в незнание! Трупаме знания, а се оказва, че просто досегът ни с незнанието се е увеличил. И това е принципен въпрос. Какво излиза? И със знания, и без знания- все зле! Да. Считам, че е така. Защото трупаме не ТОВА знание. Защото не употребяваме нито себе си, нито света, нито търсенето на знания правилно. Създаваме си свои си светове и искаме да огънем света около нашите представи. В същата беседа чета:

Всичките погрешки на нашия живот седят в това, че сме изопачили нещата. Ние сме изопачили значението на нещата, на тяхното вътрешно съдържание, което природата първоначално им е вложила. Природата им е вложила едно, а ние разбираме друго. Ето защо често със своите разбирания хората са в противоречие с окръжаващата среда.

Но колкото и да сме опечалени от това съзнание, колкото и да страдаме даже от това, колкото и да се стараем, с нашите човешки старания не постигаме нищо повече , освен същото това изопачаване. Пак там:

Ако разсъждавате по човешки, вие ще дойдете в стълкновение със сегашните биологически и физиологически разбирания. Аз не съм против хората, но съм за онези природни процеси, които всеки момент се извършват правилно. Тези процеси трябва да се изучават. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си“. Значи „ако ядете плътта Ми и пиете кръвта Ми, ще имате живот в себе си.“ Ако не разберете дълбокия смисъл на тия думи, вие ще изпаднете в друга крайност, в каквато изпаднаха много от последователите на Христа. Ако им дадете криво тълкуване, ще дойдете до онова разбиране и онова мнение, според което се казва, че евреите имали обичай да пият кръвта на християните.

Странни думи. Или не значат нищо, или значат, че правилните процеси, които трябва да се случат с човешкото същество, изискват структурна промяна. Която да позволи обмен в човека на точно определени субстанции. Изначални. Правилни. Не интерпретирани.Фундаменталните, идващи от самия Първоизточник на живота. Които да му дадат Синовността. Иначе човекът няма живот в себе си. Каквото и да си мисли...

Линк към коментар
Share on other sites

„Каква е службата на човека?“ – Да мисли.

Инволюцията представя слизане от голямото към малкото, а еволюцията е възлизане от малкото към голямото.

в плача се крие нещо възвишено и благородно. Човек търси онова силното, мощното, възвишеното, благородното, отдето той е изгубил пътя си. Той се е отклонил от него и изгубил пътя си. Пътя си търси човек в света. Понякога му потичат няколко сълзи. Той сам не си харесва пътя, по който върви. Каквото и да направи, той чувствува, че нещо му липсва. В това отношение сълзите му представят един зов към онова, което някога е изгубил.

важен е човекът, който мисли. Условията са само средства, чрез които мисълта може да се прояви.

Вярно е, че животът е произлязъл от нещо малко, но какво е това малкото? То е работникът, то строи, то е демократът. Малките работници са все демократи, които работят, които строят, но всъщност животът е произлязъл от великото.

Животът произтича от безграничността

всъщност тази клетка е само проводник на живота, както е проводник на водата чучурът на чешмата. ... служи като проводник на тази вода. ... Клетката е само проводник на живота.

Клетката сама по себе си не е толкова проста, както мнозина си я представят. Те имат много сложен живот. Те имат особени специалности, каквито ние не можем да си представим. Тези малки клетчици съставят целия човешки организъм. Едни от тях устройват мозъка, други – стомаха, трети – белите дробове, четвърти – нервната система и т.н. Клетките са разпределили помежду си работата. Те са отлични химици, знаят как да работят, как да съединяват елементите. Ако разгледате работата на клетките, които са в човешкия мозък, ще се учудите на това, което те вършат и ще видите, че по отношение на знанията си те са по-учени и от самия човек, в когото се намират.

Смирение се иска от човека. Той трябва да знае, че не знае много. Който не признава това, той си мисли, че много неща знае, а в същото време се чуди защо животът му не върви добре. Малко кръв имаш. – „Ами, много ям.“ – Много ядеш, но кръвта не [от] яденето образува живота. Кръвта е водата на живота. Който няма достатъчно кръв в организма си и при това чиста кръв, работите му не вървят добре.

Това, което кара хората да се обичат, е душата. Ти можеш да обичаш само едно същество, което мисли и живее... не можете да обичате мъртвите неща.

Който не знае какво нещо е майката и не я разбира, той нищо не знае. – „Е, майката е една жена.“ – Не е жена Майката... Майката съставя великото в света, великото в човека... Имаш ли свещено понятие за майката, каквато и да е тя, ще може да ти помогне.

Казано е обаче в закона: „Не убий!“ Не убивай онова, което Майката е създала. Не разрушавай онова, което Майката е създала.

Сегашните хора вървят към голямо размножаване, а с размножаването заедно се увеличават и страданията. ... Сега има голямо увеличаване на хората по Земята.

Хората трябва да се увеличават пропорционално на тяхната разумност. А днес, като се увеличават хората, не се увеличава тяхната разумност, а се увеличава тяхната вътрешна борба.

Когато някой брат или сестра умира, той не трябва да губи съзнание, но да повика своите близки и приятели и да им каже: „Ето, аз вече заминавам за другия свят. Искам да си кажа с вас сбогом и да видя на кого ще изпратите много здраве за другия свят.“ След това се ръкува с близките си и заминава.

Закон е: Докато ти не обичаш хората, никой не може да те обича. Който мисли, че първо хората трябва да го обичат, а после той да ги обича, той е попаднал на крив път. Закон е: Ти първо възлюби ближния си, а после и той ще те възлюби.

под думата „любов“ аз разбирам Майката в света, а под думата „мъдрост“, това е Бащата. Под думата „Бог“ разбирам Бащата. А под думата „Дух“ разбирам Майката, Която съгражда нещата. Пoд думата „Дух“ аз не разбирам ония обикновени духове, но Духа Божий, Който ободрява човешкия ум и човешкото сърце и оправя всичко в живота. Когато Духът, т.е. Майката, дойде у човека, неговият живот тръгва в нормалния си път. Когато Майката – Духът, присъствува в един дом, той изцяло се благославя.

Досега хората са живели без Майка си и без Баща си. Отсега нататък те трябва да живеят със своята Майка и със своя Баща.

--------------------------------------------------------

Защо плачеш и кого търсиш

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...