Страданието

[Донка]

O, не смятам, че който страда, значи е сгрешил, нито пък "грешка е да се страда". Усещането за срадание е нормално - то е адаптационен механизъм, който съвсем не е за подценяване. Ако не страдаме от студа, няма да си облечем топли дрехи и ще увредим организма си. Ако не страдаме от силното слънце, дали ще ни дойде на ум, че то е опасно за главите и кожата ни? Хората не случайно казват - "Не питай старило, питай патило". Аз, например, забелязвам нещо доста забавно с моя стомах. Ако нещо със захар ми привлече вниманието и а-ха да посегна, а устата вече се приготвя за вкуса, изведнъж стомахът ми подава неприятното усещане, което имам след като захарта стигне до него. И се осъзнавам и се отказвам... Обаче понякога споменът избледнява и хапвам - и пак ми държи "влага" доста време.

Редактирано Септември 10, 2011 от Донка

[B__]

Оформя се тезата за страдание= грешка и по- точно като следствие от такава. Поставяте ли равенство ?

То е и подготова за бъдещи събития, подготовка за бъдещо щастие, подготовка за бъдещи задачи, учебен процес.

Редактирано Септември 10, 2011 от БожидарЗим

[Диана Илиева]

Никой не пише по втория въпрос:

Можете ли да дадете поне един пример за човек, който не е преживявал никакво по-съществено страдание в живота си (човекът да е прехвърлил 21 годишна възраст, а най-добре е да е поне на 42г.)?

[Донка]

Ако човекът е преживял едно или две страдания - до 42 г.- и е успял да научи уроците им, да се промени - това ще се брои ли за перманентни страдания?

[Диана Илиева]

Донче, двата ми въпроса не са свързани един с друг.

Във втория не става въпрос вече за никакви непрекъснати страдания, а питам за човек, който да не е преживял НИТО ЕДНО по-съществено страдание.

[B__]

Никой не пише по втория въпрос:

Можете ли да дадете поне един пример за човек, който не е преживявал никакво по-съществено страдание в живота си (човекът да е прехвърлил 21 годишна възраст, а най-добре е да е поне на 42г.)?

Буда. До 21 годишната възраст не само не е преживял никакво страдание, но не е и виждал страдащи хора.

Страданията му почват после.

Редактирано Септември 10, 2011 от БожидарЗим

[Диана Илиева]

Хм, за Буда не бях помислила ...

Ама до 21 не се брои.

[Канел]

Буда. До 21 годишната възраст не само не е преживял никакво страдание, но не е и виждал страдащи хора.

Страданията му почват после.

А стига ве! Нима има човек, който поне да не си е белил колената като дете и да не е ревал, и да не е имал колики като бебе?

Нека не бъркаме мита с реалността.

[Диана Илиева]

Канел, казахме - по-същствени страдания. Иначе всеки са го хапали комари например