Страданието

[magih]

Във всяка негова дума се крие дълбок смисъл, а същевременно всичко е написано ясно и лесно за разбиране, за да могат повече хора да вникнат в смисъла на същественото.

"Винаги да работи, без да роптае". Смисълът, който влагам аз в това изричиние е, че: човек трябва да работи над себе си, да се усъвършенства, да бъде смирен. Под смирение разбирам мир със самия себе си.

ОК! А има ли и други методи, които "лекуват" страданието?

Страданието е вторичен продукт (следствие) и зад него винаги стои определена причина, която го е породила. Не намерим ли причината-първоизточник, рискуваме страданието да се повтаря под различно естество и форма, докато не си научим урока, който е запланувано да научим.

Точно така мисля и аз.

А какво става тогава, когато израстем духовно? И тогава ли има страдание? – Да и тогава има, но страданието тогава е съзнателен процес свързан с законите на жертвата, което е пряко свързано с изпълнение на Божията воля … Интересен момент тогава е, че човек страда повече за „чужди” проблеми, но дефакто страданието си съществува и методиката на действие е сходна …

Много добре казано.

[Guest azbuki]

Човек, който си разсъждава колко страдание му трябва на някой, за да си научи уроците, определено си има минало в Инквизицията. Принципът е същият.

[tomodashi]

късметче,важно е чувството което предизвиквам с писането си,а не точните думи.Не съм писател.

Впрочем нарочно сложих тази "лоша" дума за да се замислим,достатъчно ли сме добри?

Ще ви разкажа няколко истории за страданието.

Преди много години даваха по телевизията испански анимационен филм за приказна планета.

Където злото набираше сили,където злото завладяваше света.

Но доброто,се опълчи срещу него.Едни приятели дръзнаха да се изправят срещу демоните и чудовищата.

И така повече от 30 епизода с различни случки бяхме потопиени в фантастичен и магичен свят.

Една героиня постепенно изпъкваше със своята доброто,със това че не можеше да се бие,но притежаваше магически своиства.

Сплутяваше колектива в трудни моменти,беше жизнена и същевременно уплашена.

И в последният епизод.След голямата битка между доброто и злото.Доброто победи,но за нещастие злото изпълни последият си пъклен план.

Направи магия невероятно силна и в реката,в наи-голямата река която се вливаше в морето плъзна отровата.

Отровата на злото,която унищожаваше всичко.Дървета,растения,цялата планета щеше да е погубена.

Но имаше спасение.Момичето,наи-симпатичният и благороден герои трябваше да бъде пожертвано.

Единствено съвършенното добро  можеше да спаси света.

Тя се хвърли в реката и се разтвори,в нея.И заедно с разпадането и проклятието и злото на голямата река беше унищожено.

Отровата идваща от наи-тъмните сили наи-накрая бе победена.

И именно тази саможертва,в анимационен сериал.В сериал с над 30 епизода беше епичен завършек.

Невероятен момент на болка и сълзи,на жертвата на доброто,на любимият герои.

За да може светът да съществува,за да може светът да е щастлив отново.

Всички се радваха на спасението си и плачеха,раздираха се от тъга за погубеното добро момиче.

Ще ви разкажа и една история от азиатски филм.За това как в едно царство пълно с интриги и зло се бият 

зла мащеха,неиният любим и император,деспот и олицетворение на злото,

синовете на предишният император.Реки от кръв се изляха.

А все още управляваше наи-жестокият от тях.

Решиха да го отровят,но злото пак се спаси.

Винаги в една битка първо пада невинното добро.

Чашата с отровата императора поднесе на миловидно създание.

На единственото същество което беше способно само да обича,

което единствено от тях не можеше да се бие с меча и нямаше оръжие.

Момичето беше любимата на един от синовете на предишният император.

И как така пак проклетият късмет унищожи първо наи-доброто създание?

Как именно в нея се впи отровата.Защо съвършенното зло,императора пак се спаси?

И когато единственият изцяло изпълнен с доброта герои бе убит,сякаш филма загуби смисъл.

Какъв е смисълът филма да продържава щом доброто в него е погубено?

Да  след това последваха кланета,

на вече изгубили разсъдака си жадни за власт,

жадни за отмъщение,силни и жестоки същества.

Но какъв е смисълът да се бият,да проследяваме кои ще се възкачи на трона,

след като доброто е погубено.

И това не е само филм.

В световната история има моменти на погубване на невинни и добри хора,на невероятни вдъхновяващи същества.

След което следва гнева, и наи-тъмните времена от човешката история.

И това чувство на невероятно страдание,на загубата на доброто ни разтърсва.

Разтърсва толкова силно че ни кара да се събудим,да се вдъхновим и преоткрием себе си.

[Guest Fut]

tomodashi

Единствено съвършенното добро можеше да спаси света...И именно тази саможертва,...

в анимационен сериал.

Който има очи да вижда и уши да чува...

[Креми (късметче)]

Когато израстваме духовно, разчитаме все по-добре пътните карти и други указателни, предупредителни и забранителни знаци, така че не ни се показва червен светофар и не се стига до стресово набиване на спирачки.

... нима не си страдала заради други хора?

...зависи как го разбираш.

В по-минали години съм съчувствала/ състрадавала на други хора, опитвайки се да вникна в тяхното страдание ( пределно ясно e, че човек разбира страданието на 100% ,само ако го изживее). Такъв вид състрадание може да изглежда много благороден в нечии очи, но променя твърде малко и в твърде неясна посока и мен , и другите. Той е добър, ако нямаш по-мощен метод да помогнеш.

По-късно страдах лично, поемайки кармата на други хора, така че те да не страдат.Ако така го разбираш, Еси, ще ти кажа, че на практика не страдах, а само изтърпявах, оценявайки смисъла на тази задача. (Ако някой приеме да прехвърли купчина кюмюр от тротоара в мазето, той страда ли или върши работа, макар да не му доставя удоволствие?) Не оставай с погрешно впечатление - говоря както за физическа болка, от която се губи съзнание, така и за сериозни и трайни душевни травми ( от които човек намира себе си ).

Сега ... само в много рядък случай бих поела чужда карма ( да не казвам никога), защото това също носи малка полза на съответните живи същества, а мен ме блокира за дълго.

Опитвам се да помагам на хората, затова не излъчвам страдание и мъка, а оптимизъм, любов и сила. Вярвам в техните възможности и им го показвам, а който вярва, не страда.

Така че както и да го погледна - не съм страдала заради други хора - винаги и само заради собствените си постъпки и решения!

Бъдете щастливи!

Редактирано Януари 8, 2009 от късметче

[Guest Еси]

късметче, май не съм чела подходящите книги за да те разбера, но не ми е ясно как, ако аз имам някаква психическа болка (страдание) вследствие вкопчването ми в нещо с което не искам да се разделя (от там идва голямото ми противоречие и болка), как ти ако страдаш заедно с мен ще поемеш кармата ми?

[Станимир]

Страданието идва за да покаже, че някъде хармонията е нарушена. Значи, да се каже, че от страданието не може да се избяга не е съвсем точно. Разбира се хармонията не зависи само от нас, но и от другите хора и в тази връзка понякога ни спохожда без причината за това да е пряко в самите нас. Когато човек боледува, също изпитва болка и неразположение, които идват да покажат, че нещо не е наред. От тази гледна точка те са необходими, защото те са знак. По същия начин и страданието е знак, който ни показва, че има нещо, което трябва да бъде променено, за да се възстанови хармонията. Освен да се възстанови, хармонията трябва и да се поддържа. Страданията са и изпитания чрез които придобиваме силата и твърдостта да поддържаме хармония в живота си при всякакви обстоятелства. Страданията са една задача на която трябва да намерим решение, нищо повече; ползата от задачата е дотогава, докато се научим как да я решаваме.

[Иво]

По темата за страданията от Учителя:

Кой живот е най-добър? Живот, в който няма никакви болести, живот в който няма никакви страдания. Ама вие ще цитирате думите ми, понеже някой път съм казвал, потребни са страданията. – Потребни са при сегашните условия, но ако влезете в един възвишен свят при съвършените същества, те нямат страдания. Тогава ще показвате вашето учение, че страданията са потребни. Потребни са при дадени условия.

Малката топлина и малката светлина от томчето Запалена свещ

[Креми (късметче)]

късметче, май не съм чела подходящите книги за да те разбера, но не ми е ясно как, ако аз имам някаква психическа болка (страдание) вследствие вкопчването ми в нещо с което не искам да се разделя (от там идва голямото ми противоречие и болка), как ти ако страдаш заедно с мен ще поемеш кармата ми?

Не съм цитирала книги. Библия на всеки един от нас е Добротата в неговата душа, дори да не знае азбуката.

Когато визирах определени случки в моя живот, трябваше да добавя, че тогава май не знаех точно какво е карма( не че днес стопроцентово знам ). Това не пречи на нещата да са се случили.

А въпросът "как" иска много конкретни отговори и конкретно познаване на ситуацията. Ако искаш, Еси, пиши ми ЛС.

Ако страдам заедно с теб, не поемам, или поемам само мъничко от кармата ти. Ако поема страданието и освободя теб от него, страдам вместо теб - това аз разбирам като поемане на карма. То пак става с разрешение и не винаги, а и не винаги е нужно, за да се възстанови балансът.

Вкопчването (някаква форма на зависимост) се лекува, трудничко наистина и както всичко останало - с участие на "болния".

[Guest Еси]

късметче, може и да опростявам нещата, но ги разбирам така - когато аз страдам то е винаги защото не искам да се актуализирам, и тогава идва болката ми, може не само ти, а и целят свят да страда заедно с мен, докато аз не си науча урока и не се "пусна" няма как да мине болката.

Понякога изпитвам душевна болка (аз не го определяма като страдание) за близки хора, които не могат да преодолеята тяхната си физическа болка от невъзможността им да "прогледнат", но не мисля че поемам тяхна карма.

[Guest НиколаДамянов]

....Значи, да се каже, че от страданието не може да се избяга не е съвсем точно. ...Страданията са една задача на която трябва да намерим решение, нищо повече; ползата от задачата е дотогава, докато се научим как да я решаваме.

Ако вникнеш по дълбока в нещата ще установиш, че човешкият живот представлява низ от задачи (уроци), които пораждат страданията... Тази етапност в развитието логически води И до перманентното присъствие на страданието, за което говоря тук !

По темата за страданията от Учителя:

Кой живот е най-добър? Живот, в който няма никакви болести, живот в който няма никакви страдания. Ама вие ще цитирате думите ми, понеже някой път съм казвал, потребни са страданията. – Потребни са при сегашните условия, но ако влезете в един възвишен свят при съвършените същества, те нямат страдания. Тогава ще показвате вашето учение, че страданията са потребни.

Малката топлина и малката светлина от томчето Запалена свещ

Ще коментирам и подчертаното от този цитат ...

Учителя има предвид възвишени светове без страдание и със съвършени същества, но е нужно да се уточни, че там се пребивава без материални тела ...

Мисля, че това е важно уточнение за всички решили да се запътят към такива места!

[Креми (късметче)]

1.... не искам да се актуализирам, и тогава идва болката ми,....

2.... може не само ти, а и целят свят да страда заедно с мен, докато аз не си науча урока и не се "пусна" няма как да мине болката.

Ще се опитам да обясня по-нагледно мисълта си:

1. Ти не искаш да живееш в акуалния/ настоящ свят. Представи си, че можеш да се върнеш в миналото, където си била в хармония. Тогава няма да изпитваш болка, нали. Сега си представи, че имаш познат,който e щастлив в актуалния свят и притежава машина на времето. Той решава да те заведе в твоя мечтан минал свят и да остане там с теб, макар че той ще е нещастен далеч от близките си. В случая:

2.Ти спираш да страдаш, той страда вместо теб.*

В повечето случаи такива жертви са сериозно хабене на енергия и връщане на развитието. Твоят познат просто може да те научи да боравиш с машината. Ако ти не си в състояние да го направиш, тогава може да му се разреши да дойде с теб. Само ако и той има уроци за учене там.

Ако не, може да ти дойде идея да направиш филм за щастливото време или друг вариант, в който да изживееш повторно щастието си от миналото, обвързвайки го по полезен начин с настоящето.

Не е толкова трагично. Природата и Вселената не търпят празни пространства, не търпят и излишества... поне не дълго време.

-------------

* Струва ми се обаче, че твоят урок (чрез страданието) не се отменя, а се отлага за по-късно време , за да се организира под друга форма, когато ще е по-лесно смилаем за теб или ти ще си по-готова за него.

Редактирано Януари 8, 2009 от късметче

[maggee]

Имам подобен опит, както и късметче.

Между близките хора се установяват особени отношения, те стават като едно цяло. При силни чувства например това става за много кратко време, както при любов. В известен смисъл, хората се смесват енергийно. когато човек се потапя в болката на другия, той създава енергиен модел в собствения си живот, който след време се реализира в материална ситуация. Случвало ми се е много пъти, много преди изобщо да започна да мисля за тази страна на живота.

Например, един приятел имаше много сериозен проблем, а аз го приех много присърце. 3 месеца по-късно на мен се случи същата ситуация. И най-важното, тя се разви по сценария, който аз преди това смятах за правилен изход за него от неговия проблем. Това, с което бях живяла ежедневно, емоционално, болезнено в продължение на 2 месеца, стана реалност. И ако от чуждата болка боли, от собствената боли много повече - тогава за първи път се замислих какво всъщност се случва.

Друг път ми се случи нещо още по-странно. Обичах човек, който нямаше никакъв късмет. Не че аз съм голяма късметлийка, ако изобщо може да се говори за понятие като късмет, но при него е фрапантно - нищо от това, което иска, не му се получава, дори най-дребни неща. По-смирен човек не съм срещала през живота си - толкова е свикнал с това, че се е научил да приема всичко със страхотно спокойствие, в началото доста се чудих как изобщо е възможно това. След време при него се комбинираха няколко много неприятни събития и му беше много трудно. Страдах истински за него, както бих страдала и за себе си, молих се. След известно време започнаха да ми се случват неща, каквито преди това се случваха на него и сме се чудели да се смеем ли, да плачем ли. Никога не съм била суеверна, никога не съм имала проблеми с волята си, с изпълнението на запланувани неща, никога не съм се съмнявала в себе си - до този момент. Оттогава започна да ми се случва това, което и на него - реша нещо и то се обърка по най-невероятен начин. Имаше един период, в който буквално не можех да обещая на никой нищо, защото сякаш цялата Вселена се впрягаше да ми противодейства. Този човек умееше да предусеща събитията дни, седмици преди да се случат. Често съм го питала как го разбира, наричаше усещането "фибрилация" и не успя да ми го обясни. Откакто започнах да се моля за него, започна да се случва и на мен, продължава и до днес и става все по-силно и по-точно. В същото време при него нещата се подобриха, вече има много по-голям контрол над събитията (за разлика от мен). Веднъж, в онзи период, ми каза: "Странно, толкова ужасни неща ми се случват, а сякаш получавам страхотна сила и спокойствие отнякъде, въпреки че има 1000 проблема, те започват да се разрешават сякаш от само себе си." За съжаление, аз не можех да кажа същото - при мен започнаха да се появяват и месеци наред не можех да се адаптирам към промяната в средата, в мен.

Преди година попаднах на Лазарев. "Попаднах" е силна дума, защото книгите му се мотаят вкъщи от години и никога не съм проявявала интерес. Един ден "случайно" разгърнах една и попаднах на абзац, който отговори на един мой въпрос от онзи момент - право в целта, както обикновено си случва. Това събуди интереса ми и прочетох всичките му книги - човекът е описал това, което цял живот съм усещала, не съм разбирала и някои случаи съвпадат толкова буквално с мои преживявания, че първоначалният ми скептицизъм бързо изчезна.

Та Лазарев в общи линии идентифицира душата с енергийната структура на човека, а енергията се подчинява на определени закони, явно и душата. Лазаров определя кармата като наличие на определени енергийни структури, които провокират определени, точно предвидими промени в средата - в известен смисъл идентифицира кармата с характера на човека. Човекът предизвиква промени в средата, тя му отговаря с равно по сила, но обратно по посока противодействие. Човекът оказва едно и също въздействие върху средата, докато не промен "заряда" си - и дотогава ще получава същото противодействие. Направиха ми впечатление две неща. Първо, че карма може да се обменя между хората - ако под карма се разбират определени характеристики на взаимодействието на индивида със средата, то вече имам такъв злополучен опит. И второ, той казва, че човек може да промени характера на близките си, тяхната карма, чрез молитва, но нетрябва да прави това, докато самият той не е разрешил съответните проблеми за себе си - в противен случай ще утежни твърде много своето положение. Което потвърждава моят злополучен опит.

Тогава разбрах на практика защо човек трябва да оставя другите хора сами да се справят с проблемите си, защо не трябва да проявява съчувствие, да се вживява, защо не трябва да съветва, да осъжда, да завижда, да мрази, да мисли зло на някой. Всяка мисъл, задържана известно време и подплатена емоционално, зарежда по съответен начин самия човек и резултатите се струпват на главата му. Колкото и добри намерения да е имал - светът е безпристрастен, той отговаря на това, което подадем. Човек може да помогне, само когато е емоционално стабилен - тоест, когато може да погледне безпристрастно на една ситуация.

[Креми (късметче)]

За нас, хората, е типично да помним трудностите. Ако се замислите, ще намерите в живота си примери, когато сте общували често с успяващи хора и също сте имали успехи.

Въпросът е да направим себе си успяващи.

[maggee]

За нас, хората, е типично да помним трудностите. Ако се замислите, ще намерите в живота си примери, когато сте общували често с успяващи хора и също сте имали успехи.

Въпросът е да направим себе си успяващи.

Именно - въпросът е да насочим живота си в правилната посока.

[Guest Еси]

[Орлин Баев]

Всъщност няма директна връзка с развитието страданието. Идва ако има противоречия с ритъма на играта на живота. При някого страданието може да го издигне, при друг може да го срине. Зависи от отвореността за учене, но и от разбиранията. при някои от духовните хора се смята, че единствено ограничението, болката и трудността издига. при такива разбирания те действително са инструмент за издигане. Но според мен ключовият момент е готовността и умението за растеж съзнателен и за резониране с хармонията на цялото. Тогава и удоволствието и страданието могат а бъдат инструмент - при един съзнателно изчистен от наложени норми морал (суперего, правила). А може би именно това неутрално желание за растеж и отвореност за попиване на естествената мъдрост са най-важните и те внасят баланса между болка и удоволствие, страдание и блаженство, мъжки и женски подход, логика и интуиция...

[Станимир]

От гледището на Божествения живот, съвременният морал е безморалие, а чистотата им – нечистота. Може да се говори на хората за велик морал, но след като пречистят живота си. Това се постига само когато го прекарат през няколко филтри, да се пречисти. Това е неизбежен процес, свързан с развитието на човека. – Как се познава, че животът на хората е нечист? – По страданията. Няма човек на земята, който да не страда. Следователно, страданията показват, че човешкият живот съдържа много утайки от миналото, които трябва да се премахнат. Чуждите неща в организма причиняват страдания. Чуждите неща в живота също причиняват страдания. Недоволството показва, че има нещо чуждо в тебе. Колкото и да е малко чуждото вещество, то всякога произвежда неразположение, недоволство, страдание. Щом се освободиш от него, радостта иде. Тя показва, че си видял една чиста капчица на слънцето, в която се отразяват слънчевите лъчи. Всеки човек се радва на малките неща в живота, защото те отразяват чистотата и светлината. Кой не се радва на малкото дете? И кой не скърби, когато види, как чистите, росни капки постоянно се калят?

Из „Слуги на доброто“ - УС, 26 януари 1936 г.

[tomodashi]

Трябва да приемаме страданието за нещо нормално така както и щастието.

Истината е че цялата Вселена е един вид страдание,

материята в нея се отдалечава с бясна скорост.

И колкото повече се развива еволюцията и минава време,

толкова  по-дълги  се оказват разстоянията към  съседните звезди.

Eнергията е неконтролируема,  страданието идва от нея.

Редактирано Януари 13, 2009 от tomodashi

[Диляна Колева]

Страданието е момента за промяна на гледната точка.

Състоянието "страдание" се определя от самите нас като резултат от неразбирането ни на реалността (или света).

Много са хората които избират Състоянието "страдание" като лайтмотив на своя живот.

Обявяват се за вечните неразбрани и "страдат " за всичко и по -лошо изискват страдание.

"Хората са пристрастени към страданието в различна степен и ние се подкрепяме един друг в поддържането на тази пагубна привързаност.Хората са съгласни да си помагат да страдат........Те търсят оправдание за страданието си.Пристрастеноста им към страданието всъщност е споразумение ,което се подновявя всеки ден."Дон Мигел Руис

И като отговор тази част от цитата пуснат от Станимир.

"Чуждите неща в организма причиняват страдания. Чуждите неща в живота също причиняват страдания. Недоволството показва, че има нещо чуждо в тебе. Колкото и да е малко чуждото вещество, то всякога произвежда неразположение, недоволство, страдание. Щом се освободиш от него, радостта иде. "Из „Слуги на доброто“ - УС, 26 януари 1936 г.

Като под "чуждите неща" се разбира влиянието на общоприетите убеждения върху нас.

Втълпения ни мироглед,остановените гледни точки ,изкривения морал.

Когато се освободим от всичко това страданието ще изгуби своя смисъл.

[mecholari]

 Егоизмът ми ме довежда до жестокост. Понякога не мога да опазя хората от себе си. 

[Диана Илиева]

....Значи, да се каже, че от страданието не може да се избяга не е съвсем точно. ...Страданията са една задача на която трябва да намерим решение, нищо повече; ползата от задачата е дотогава, докато се научим как да я решаваме.

Ако вникнеш по дълбока в нещата ще установиш, че човешкият живот представлява низ от задачи (уроци), които пораждат страданията... Тази етапност в развитието логически води И до перманентното присъствие на страданието, за което говоря тук !

...

Здравейте, замислих се по тази тема, разгърнах я и сега искам да ви попитам друго (на базата и на казаното от Н.Дамянов).

Наистина ли страданието има перманентно присъствие в нашия живот? Можете ли да дадете поне един пример за човек, който не е преживявал никакво по-съществено страдание в живота си (човекът да е прехвърлил 21 годишна възраст, а най-добре е да е поне на 42г.)?

[Донка]

Ами не бих генерализирала появяването и решаването на страданията в човешкия живот като перманентно присъствие. Има периоди и моменти. То е като училището. Няма смисъл от перманентни контролни работи, има време за слушане на лекции, за упражнения и после идва проверката на усвоеното Изпитът е страдание, ако сме пропиляли времето и шанса си да научим каквото ни е било дадено и то навреме...

[B__]

Ами не бих генерализирала появяването и решаването на страданията в човешкия живот като перманентно присъствие. Има периоди и моменти. То е като училището. Няма смисъл от перманентни контролни работи, има време за слушане на лекции, за упражнения и после идва проверката на усвоеното Изпитът е страдание, ако сме пропиляли времето и шанса си да научим каквото ни е било дадено и то навреме...

Така е. От повече от година обяснявам на един познат едно нещо, а той все не го разбираше или не искаше. Нещата постепенно се влошаваха и като дойде пика на страданието тогава се осъзна.

[Вятър*]

Оформя се тезата за страдание= грешка и по- точно като следствие от такава. Поставяте ли равенство ?