Безпристрастието

[Максим]

Безпристрастието е обръщане към центъра. Можете ли непрекъснато да изпитвате голяма радост? Забелязвали ли сте, че когато сте силно възбудени, умът ви се изморява от тази възбуда, дори и да е радостна. Не му е добре. Искате да се освободите от възбудата и известно време да бъдете в покой. Случвало ли ви се е? Мъдростта се пробужда тогава, когато осъзнаете, че радостта ви причинява болка. Безпристрастието идва тогава, когато забележите, че радостта ви носи възбуждане, безпокойство. Иска ви се да бъдете известно време в тишина и спокойствие. Изгубили сме тази чувствителност. Ние се движим от едно безпокойство към друго безпокойство. Въртим се в кръг и това е една постоянна борба. Безпристрастието е финото равновесие, намиращо се между едното и другото - между радостта и тъгата. Когато сте безпристрастни никаква голяма радост не може да ви разтърси. Това е просветление. Дори и да ви предложат рая, няма да се помръднете нито сантиметър от мястото си. Това е постижение. Безпристрастието е тайна. Може да научите много неща, но да се научите да сте безпристрастни не можете. Безпристрастието може в нужния момент да разцъфти във вашия живот само благодарение на присъствието на вашия учител. Няма други възможности. Не можете да го научите от книгите. То идва само с опита. Най-голямата мъдрост на тази планета е да станеш безпристрастен. Всичко може да бъде разклатено, само не и безпристрастието. Всичко може да се купи, само не и безпристрастието. Ако сте безпристрастни, вие сте обърнати към своя център и нищо не може да ви разклати. Онзи който не е безпристрастен е изложен на всякакви съблазни и вълнения. Безпристрастието винаги ви разкрива истината. Ако искате да разберете истината за нещо, бъдете обърнати към центъра си. Напълно обърнати. Тук е силата. Безпристрастието не е някакво вяло безразлично състояние на ума или песимистично настроение. Мнозина мислят, че безпристрастието е някакво студено отречено състояние като на монахините или садху. Не. Безпристрастието означава истинска близост. В състояние на безпристрастие вие сте близки на Себе си. Ако вътре във вас всичко е единно и е едно цяло, то тогава вие без усилия може да обичате всички останали и да се чувствате едно цяло с всичко. Тогава ще изчезнат критичността, циничността и безразличието. Веднага след като станете безпристрастни не остава нищо друго, освен любов. И не остава нищо, освен близост. И няма някой друг отделен от вас.

Шри Шри Рави Шанкар, лекция Истинската близост

[Донка]

Безпристрастието означава истинска близост. В състояние на безпристрастие вие сте близки на Себе си. Ако вътре във вас всичко е единно и е едно цяло, то тогава вие без усилия може да обичате всички останали и да се чувствате едно цяло с всичко. Тогава ще изчезнат критичността, циничността и безразличието. Веднага след като станете безпристрастни не остава нищо друго, освен любов. И не остава нищо, освен близост. И няма някой друг отделен от вас.

В такива моменти си мисля - как наопаки тълкуваме (или са ни внушили да тълкуваме) всичко. Смятаме пристрастността към някого за любов и близост, а липсата и - за безразличие. И оттам ни е трудно да определим дали сме пристрастни, когато усещаме близост...

Може би за да запазим безпристрастността си ни е нужно най-вече да проверяваме дали близостта ни не е допуснала вируса на пристрастието? Какво ли представлява антивирусната програма за пристрастия?

[Роси Б.]

Безпристрастието го разбирам като контрол на емоциите, били те положителни или негативни. Като състоянието, в което махалото на емоциите се отклонява малко и в двете посоки: на плюса и минуса, с престой повече в центъра. Така наричаното равновесие. Сигурна съм, че в такова състояние, човек се чувства добре. Може би тогава получава и прозрения в контакт с божественото."Безпристрастието винаги ви разкрива истината."

На мен обаче би ми се искало повече да обръщаме внимание на посоката от - към +.

[Максим]

Безпристрастието е нещо истинско. Защото в него няма променливи мисли, настроения, емоции, породени от външни обекти. В него няма радост и няма страдание. Радостта е нетрайна, не можем да сме радостни непрекъснато. Страданието е нетрайно, не можем винаги да страдаме. Това са двата полюса, а безпристрастието е златният център между двете. Онзи център, който не се променя. Ето защо то е истина, защото е неизменно и в резултат ти подарява блаженството. Мир, свобода от мнения, оценки и привързаности, свобода от емоции и чувства. Когато имаш тази свобода ти виждаш нещата такива, каквито са и вземаш вярното решение. Това е и основен момент в йога. Йогинът е невъзмутим пред радости и страдания, той е винаги доволен. Не става въпрос за убиване на чувства, не. Чувствата са нещо прекрасно, но осъзнаването в момента на взрив на чувствата носи безпристрастието. И държи надалеч страданието. Дори се казва "Ако успееш да не изгубиш себе си по време на връхната точка на която и да е емоция, ти вече си прекосил океана на страданията". Да не изгубиш себе си в емоции го разбирам като осъзнаване на вечния наблюдател в теб и че ти си този вечно блажен наблюдател, който не може да бъде опетнен от никакви събития. В смисълът на медитацията пък е най-добре да успееш да изгубиш себе си, т. е. да се слееш с всемира. Така че един и същ израз "да не изгубиш себе си" в единия случай, минава в "да изгубиш себе си" в другия случай.

[Guest Ла Горда]

Безпристрастието е обръщане към центъра.

Ние се движим от едно безпокойство към друго безпокойство. Въртим се в кръг и това е една постоянна борба.

Безпристрастието е финото равновесие, намиращо се между едното и другото - между радостта и тъгата. Когато сте безпристрастни никаква голяма радост не може да ви разтърси. Това е просветление. Дори и да ви предложат рая, няма да се помръднете нито сантиметър от мястото си.

Безпристрастието е тайна.

Ако сте безпристрастни, вие сте обърнати към своя център и нищо не може да ви разклати.

Онзи който не е безпристрастен е изложен на всякакви съблазни и вълнения.

Да.

Безпристрастието винаги ви разкрива истината. Ако искате да разберете истината за нещо, бъдете обърнати към центъра си. Напълно обърнати. Тук е силата.

Безпристрастието не е някакво вяло безразлично състояние на ума или песимистично настроение...Веднага след като станете безпристрастни не остава нищо друго, освен любов. И не остава нищо, освен близост. И няма някой друг отделен от вас.

Шри Шри Рави Шанкар, лекция Истинската близост

[Станимир]

За мене безпристрастието не означава да не изпитваш чувства, а да ги причистиш до такава степен, че те да не се ограничават единствено с определен обект. Когато обичаме, обичаме еднакво всички, просто защото чувстваме присъствието на любовта навсякъде; когато страдаме, страдаме не поради болката, която в конкретна ситуация някой ни е причинил, а защото осъзнаваме грешката му и всички последствия от нея и се чувстваме съпричастни (чувстваме също и грешките на всички хора като цяло, неразумността на действията им и възможностите, които пропускат); когато се радваме, радостта ни е резултат от вярата в крайната победа на доброто, в това, че разумното рано или късно ще надделее. Основна предпоставка за безпристрастието, според мене е способността да почувстваш в определена степен единството на всичко съществуващо, взаимозависимостта между неговите части и да се преодолее илюзията за тяхната независимост (не бъркайте това със свобода) и самодостатъчност.

[Слънчева]

Максим, благодаря, за точните описания!

Безпристрастен е човек, който и при похвали и при критики не реагира вътрешно. Запазва пустотата, равновесието си. Безпристрастен е този, който и на най-близкия си човек може да каже какво мисли по дадена тема, без да го е страх, какви реакции ще предизвика. Безпристрастен е този, който е надскочил себе си и просто наблюдава всичко, дори и себе си. Във всеки случай да запази вътрешния си Мир...

При медитация се постига, но е добре да го запазим като усещане в себе си и да го укрепваме.

Ако си дълбок извор и голям камък не може да те размъти.

По памет мисъл На Учителя

[Донка]

Спомних си за тази стара, но много хубава тема, докато обмислях за себе си защо наистина виждам всичко в "розово". Защо не мога да разделя нещата на черната и бялата страна, да отрека черната и да избера бялата, както правели "нормалните хора".

Единият отговор ми даде тази дума - безпристрастито.

Наблюдавах себе си, експериментирах в различни ситуации. Ако оставя себе си да се пристрастя към нещо или към някого, тогава се появяват негативни усещания в моменти, когато не давам на пристрастието нужната му и избрана от него храна. Какво имам предвид - ето в работата - пристрастявам се към някакъв резултат, който трябва да постигна в някакви срокове. Ако не идва този резултат, започвам да се негативирам - започвам да виждам някакви недостатъци, пречки, които да преодолявам, започвам да се боря с нещо, да се разочаровам от друго... И въобще - сигурно на всички е познато това.

После изключих пристрастието към човека и резултата. Обаче пак имаше емоции - но този път се пренасочиха към момента, в който общувахме - резултатите, които си бях нацелила, изчезнаха, времето някак спря - важно беше само сега и тук, в този час, дори в тази минута да е светло и радостно. И беше - светлината и радостта не зависеха от нищо освен от самите себе си. Грешките и забавянията не ме дразнеха, не се борех с тях. изведнъж прозрях великия смисъл на всяка грешка, на всяко забавяне или разсейване. Прозрях как се чувстваха другите около мен и как те усещаха мен самата, ситуацията изведнъж започна съвсем сама да живее...

Точно описаното в първия пост - на Максим:

Безпристрастието означава истинска близост. В състояние на безпристрастие вие сте близки на Себе си. Ако вътре във вас всичко е единно и е едно цяло, то тогава вие без усилия може да обичате всички останали и да се чувствате едно цяло с всичко. Тогава ще изчезнат критичността, циничността и безразличието. Веднага след като станете безпристрастни не остава нищо друго, освен любов. И не остава нищо, освен близост. И няма някой друг отделен от вас.

[val68z]

да си безпристрастен

означава , да възприемаш света в цялата му гама от цветове и нюанси.

да възприемаш и другата страна, като част от равновесието ,

да отдадеш дължимото и  право на съществуване. да  и се усмихнеш и да я подминеш,

но за  да възприемаш цялата цветова гама , за да имаш силата да гледаш и да виждаш , трябва да имаш и силата да понесеш и да осмислиш това ,което си видял.

това си е всъщност, наи -обикновено воинско поведение/ да регистрираш движенията и важните деиности на отсрещната страна/

и да имаш право да избираш средствата, които да използваш и дали изобщо ще използваш средства / а това зависи просто от свободата на развитието/

да можеш да гледаш , да виждаш , да осъзнаваш и осмисляш същността на видяното, и силата да понесеш всичко това, означава да поемаш отговорност към този свят, към тази планета, към растителният и животинският свят ,към тези които са по -малки от тебе и имат нужда от помоща ти , защото ако ти не помогнеш ,тогава кои вместо теб ще го направи .

да съзнаваш ,че дори и минималният ти / на пръв поглед/  принос ,е от  значение, в  крехкото равновесие  м-у двоиката сили .

и да съзнаваш ,че твоите дори дребни усилия отнемат частичка от товара на плещите на тези ,поели грижата за р-тието на този свят.