selsal Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 Можем да кажем - "горд като викинг" или "горд като Ахил". Можем и да кажем - "горди синове". Епосът, като литературна форма, е еманципация на човешкото самосъзнание от всякакви робски зависимости, епосът е утвърждаване на гордостта. По начало гордостта в своя здрав аспект има мъжки корен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 Можем да кажем - "горд като викинг" или "горд като Ахил". Можем и да кажем - "горди синове". Епосът, като литературна форма, е еманципация на човешкото самосъзнание от всякакви робски зависимости, епосът е утвърждаване на гордостта. А "горда като амазонка"? Доколкото знам амазонките имат доста общи качества с викингите и Ахил? По начало гордостта в своя здрав аспект има мъжки корен. От това следва ли, че скромността в своя здрав аспект има женски корен? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 (edited) Смирението в своя здрав аспект има женски характер. Когато тази женска страна добие малоценност, разбирането за смирение добива нездрави страни - покорство, неоснователно чувство за вина, страх от зависимости. Гордостта в своя здрав аспект има мъжки характер. Когато тази мъжка страна добие малоценност, разбирането за гордостта добива нездрави страни - високомерие, самозваност, самоотражения, глад за власт. ---- Мъжки общности, които са възприели здравата страна на смирението са монашеските общности. Женски общности, които са възприели здравата страна на гордостта, за жалост няма - амазонките са художествен и архетипен образ, който има груб и далечен прототип, но пък от друга страна поради своята архетипност този образ не бива да се подценява. Но има отделни жени, които са изпълнени и излъчват идеята за смирението. ---- Атина Палада, която помага на Ахил му битката му с Хектор, е израз на положителната войнствена жена и в тоя смисъл е горда. Но това е самоосъзната гордост. Докато болната гордост в психологията се нарича "мъжки протест", вечното желание някой да не те превъзхожда. Редактирано Януари 20, 2008 от selsal Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 (edited) амазонките са художествен и архетипен образ, който има груб и далечен прототип, Хъм. В древна Скития има колкото си искаш находки на богати женски гробове с доста оръжие в инвентара (не се намира никъде другаде), навеждащи някои автори на мисълта да търсят там древните амазонки. Е, това са спекулации, може да се каже, но и Ахил е един мит по тази логика. По археологически данни има Троя, но не е имало Троянска Война. А сега де? Една моя позната, неспециалист по културология или исторически науки, казваше, че щом за нещо се говори, значи съществува. Иначе и аз си мисля, че в древногръцкия епос, и особено в Илиадата, няма нищо особено вдъхновяващо - истории за мъже, които си чупят главите един на друг за щяло и нещяло (например карат се, защото единият взел жената, плячката де, на другия - оттам и гневът на Ахил). Изключение от общата картинка прави само Одисей - при това много ярко изключение. Редактирано Януари 20, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 (edited) Имало е Троянска война, но наистина не е имало Ахил такъв, какъвто е представен от Омир. (Но е имало Александър и Наполеон; разбира се, съществувала е и Жана Д`Арк). Но въпросът беше за общностите, които по пол са едни, но са възприели като форма на светоусещане една от основните характеристика на другия пол. Пример за горда женска общност са амазонките (в случая мъжкият елемент е сцепляващ женската общност), но тоя пример е митологичен. Въпреки това гордостта не изчезва в отделното или общностното женско съзнание, а остава като несъзнавано въздействие. Както смирението при мъжете, ако не е осъзнато, то се проявява насред гордостта им, но в неразвита форма (като фанатизъм, или криво разбрана лоялност). "Мъжкият протест" при мъжете е болно съревнование, което предявава фалшива гордост, а при жените е натрапливост за равенство, което си е загърбване на смирението. ---- Щом нещо се говори то съществува, но не емпирически, а смислово. (ох, ох, по-полека с оценките за "Илиада" - твърде пряко приемаш събитията, описани от Омир). Редактирано Януари 20, 2008 от selsal Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 (edited) Горд е омоним и има две значения.Омоним е дума, която се пише и произнася по един и същ начин с друга дума, но има различно значение. Горд е орела. Това също е и първата дума от националния ни химн. Има много красив и положителен смисъл. Смирението в своя здрав аспект има женски характер. Когато тази женска страна добие малоценност, разбирането за смирение добива нездрави страни - покорство, неоснователно чувство за вина, страх от зависимости. Гордостта в своя здрав аспект има мъжки характер. Когато тази мъжка страна добие малоценност, разбирането за гордостта добива нездрави страни - високомерие, самозваност, самоотражения, глад за власт. Медалът има две страни.Напълно споделям мнението на Селсал. Идеята за мъжко -женски или ин-ян принцип е много оригинална. Редактирано Януари 20, 2008 от Атлантида Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 (edited) Имало е Троянска война Кажи го на някой микенолог. Пример за горда женска общност са амазонките (в случая мъжкият елемент е сцепляващ женската общност), но тоя пример е митологичен. Източник? Между другото, не твърдя, че научно доказуемото е единствено доказуемото. Просто веднага ми правят впечатление непокрепените с аргументи изказвания. Ако това, което казваш, се основава само на твои си предположения или интуитивни усещания, уместно е да го кажеш, за да не се смесва едното с другото. Иначе се получава една богато изпълнена с фантазии манджа с грозде, за която вече съм писала. Няма за мен причина да се предполага, а особено пък няма начин да се подкрепи с исторически факти, тезата, че е нямало общностите, за които говориш. Забележи, че просто ти проследявам аргументацията, изобщо не ме вълнуват изводите в случая и не държа да съм права. За Илиадата - повърхностните си изводи правя на база четене на оригинала. Честно казано, толкова глупости има в това творение на изкуството (имам предвид чисто човешките образи, не литературната стойност), че предпочитам друго четиво. Наистина, в какво се състои удоволствието от това да четеш едни безкрайни речи с повтарящо се съдържание на объркани мъже, водени от егото си? Нима нямаме достатъчно такива и сега? Скука. Но Одисей и Одисеята са нещо доста интересно наистина. Съжалявам, ако съм стресирала някого с изказването си, но това е, което мисля. Редактирано Януари 20, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 Според мен гордият човек не може да служи на другите. Гордостта, независимо дали е в мъж или жена не приема някой да е над, т. е. Бог. Гордостта гледа от високо, тя е признак на ума. А тщестлавието ни прави зависими от мнението на другите. Смирението застава срещу тези двете. Човекът, който служи на Бога, не се нуждае/влияе от похвалите, признанията, той съзнава своето място, не се сравнява и съревновава. Да имаш воински дух не е зле, това значи да не се поддаваш на отчаяние и безверие. Да имаш увереност в себе си, но и да си смирен пред Бога, значи да приемаш всичко и себе си, като част от Божието творение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 Няма за мен причина да се предполага, а особено пък няма начин да се подкрепи с исторически факти, тезата, че е нямало общностите, за които говориш. - Azbuki Тежестта за аргументация лежи върху утвърждаването на една теза, а не върху нейното отхвърляне. Тоест чрез доводи - исторически и смислови - ти трябва да обосновеш съществуването на въпросната общност. А ако аз след това счета, че има неясноти и слабости, мога да ги посоча, а ти да ги разсееш, и всичко това за да стигнем до истинен отговор. Що се отнася до Троянската война, то аз имам у дома една "История по дати", в нея пише: "1225 година преди Христа, след дългогодишна обсада Приамовият град Троя е превзет от войската на елините-ахейци по предводителството на Агамемнон. Тракийският цар Рез е съюзник на троянците". В същото време някои турски историци твърдят, че действителното (историческо) име на Агамемнон е Ага Мемнон, а Омир е Йомир. Все фактологическо-историческо отношение към Троянската война. ---- Ти не стресираш с отношението си към "Илиада", може би си го мислиш, защото смяташ, че някой издига "Илиада" в култ. Напротив, ти сама избягваш да се стресираш от мисълта, че не разбираш от една творба, оцеляла хиляди години, с простото обяснение, че тя е мъжка (фалическа). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 (edited) За амазонките, ти вземаш тяхното несъществуване като аргумент за изграждането на една съвсем друга теза - характерен начин на инструментализация на "исторически" факти, в случая недоказуеми и несъществуващи такива. После прилагаш друг аршин към Троя: Що се отнася до Троянската война, то аз имам у дома една "История по дати", в нея пише: "1225 година преди Христа, след дългогодишна обсада Приамовият град Троя е превзет от войската на елините-ахейци по предводителството на Агамемнон. Тракийският цар Рез е съюзник на троянците". Източниците на тази история? В археологията обосновка на такъв голям конфлкт няма. Не е намерено нищо, което да го потвърди. Не можем да го отречем, но не можем и да твърдим, че описаните от Омир факти са исторически. Дори не знаем дали е съществувал Омир и дали и неговата личност не е мит. Преди Шлиман впрочем Троя се е смятала само за мит - затова и са му се смяли толкова на вярата, че в Илиадата има истина. После той е открил Троя, с което за първи път е навел хората на мисълта, че това може да е било историческа действителност. Доказателства обаче за такъв пласт на разрушение, който преполага един такъв конфликт и който например се намира в Атина във връзка с разрушаването й от персите, в Троя няма. Иначе и аз имам една история вкъщи с Бог знае какви източници (никъде не се цитира) където македонците започват от Александър Македонски, после до втори век са "под римско владичество", после хиляда и повече години "пауза", докато през 1373 падат под турско владичество. Въпрос на сила на вярата. Колкото повече се задъбаваш в науката, толкова повече ти става ясно колко е лесно човек да си изсмуче нещо от пръстите, сглобявайки си фактите, както му е удобно. И ставаш внимателен. Не очаквам да ме разбереш Напротив, ти сама избягваш да се стресираш от мисълта, че не разбираш от една творба, оцеляла хиляди години, с простото обяснение, че тя е мъжка (фалическа). Това ще го оставя без коментар. Истински бисер. П.П. Ако искаш да се запознаеш с някои други изяви на... фалическата символика, съответно и на мъжкото начало, запознай се с далеч по-древните егейски култури. Можели са го и без трошене на канчета и бидейки в хармония с Великата Майка Редактирано Януари 20, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 Затваря точно онзи канал там горе, най-горе. Прави те неспособен да сведеш глава, а съответно да приемеш и Божествената Воля, и помощ и благословия. Допринася за болки във врата и други неразположения. Но най-важното е, че те откъсва централно от Бога. Е това вече е крайно Как така свързахте гордоста на човек с БОГа незнам Гордоста не е ли проява в ЧОвЕШКИТе взаимоотношения и този форум е такъв . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 (edited) Затваря точно онзи канал там горе, най-горе. Прави те неспособен да сведеш глава, а съответно да приемеш и Божествената Воля, и помощ и благословия. Допринася за болки във врата и други неразположения. Но най-важното е, че те откъсва централно от Бога. Как така свързахте гордоста на човек с БОГа незнам Гордостта откъсва човека от Бога, както пише. Падналият ангел Луцифер какво направил? Или Сатанаил май му беше името. Редактирано Януари 20, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 Горд е омоним и има две значения.Омоним е дума, която се пише и произнася по един и същ начин с друга дума, но има различно значение. Горд е орела. Това също е и първата дума от националния ни химн. Има много красив и положителен смисъл. Съгласен много точно ! ... Незнам какво пише само казвам че може съвсем спокойно да се смени заглавието на форума от ''Човешки взаимоотношения'' на ''Взаимоотношения с БОГА'' казвам го не за друго ами от прочит на постовете Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 Незнам какво пише само казвам че може съвсем спокойно да се смени заглавието на форума от ''Човешки взаимоотношения'' на ''Взаимоотношения с БОГА'' казвам го не за друго ами от прочит на постовете ? Извинявай, но не рабирам. Форумът е това, което е. А човешките отношения без Бога... закъде? И откога вярата в Бога е крайна? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 И думите се изменят. За това има ред примери. В английския език, за пример, има една дума, която преди 200 години е означавала едно, а след 200 години тя означава съвсем друго нещо. Това е думата „привент“ (prevent – предотвратявам, не допускам). Преди 200 години думата „привент“ е означавала: „Помогни ми, Господи, да направя нещо.“ А след 200 години тя означава: „Забрани ми, Господи, да направя това нещо.“ Как се е изменил толкова много смисълът на тази дума? Тя е претърпяла цяла еволюция. Същото може да се каже и за думата „йезуитин“, която някога е означавала „християнин“. Можете ли и вие сега да откажете, че не сте йезуити? Щом си християнин, ти си йезуитин. Значи в думата „християнин“ се е вмъкнало едно такова значение, каквото тази дума не съдържа. – „Как? Аз да съм йезуитин?“ – Какъв си тогава? – „Християнин съм.“ – Че, то е едно и също. Сега аз изнасям тези странични въпроси само за изяснение. Често в ума ни, в сърцето ни влизат такива понятия, които имат точно обратен смисъл на това, което те днес съдържат, или на това, което природата първоначално е вложила в тях. Всичките погрешки на нашия живот седят в това, че сме изопачили нещата. Ние сме изопачили значението на нещата, на тяхното вътрешно съдържание, което природата първоначално им е вложила. Природата им е вложила едно, а ние разбираме друго. Ето защо често със своите разбирания хората са в противоречие с окръжаващата среда. Защо плачеш и какво търсиш? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 "Илиада" се разглежда от историците като исторически документ за съществуването на Троянската война. По същия начин четирите канонични евангелия са разглеждани, като исторически документи (единствените) за съществуването на Исус. Митологичната форма на изразяване при Омир и евангелията се дължи на неисторическия подход в миналите години, особено в годините на Омир. Архелогическите разкопки далеч не са единствения начин за търсене на исторически факти. Текстовете, описващи събитията във времената, са най-разпространеният и най-ползван начин за извличане на историческа достоверност. Аз дадох примера за турската интерпретация на Троянската война в смисъла, който ти предлагаш македонската интерпретация за тяхната история - като несигурни интерпретации. Но и добавям: и едните, и другите не толкова може да се лъжат, колкото биха го направили, защото подхождат исторически към нещата, тоест търсят категорична фактологична достоверност. И... изпадат в позицията, която заемаш ти: не разбират как амазонстват към несигурното, като казват - "то е така, щото другите нямат аргументи против това "така". За амазонките, ти вземаш тяхното несъществуване като аргумент за изграждането на една съвсем друга теза - характерен начин на инструментализация на "исторически" факти, в случая недоказуеми и несъществуващи такива. - Azbuki Ами то - ти се опита да инструментализираш амазонките като аргумент за съществуването на горда женска общност, аз нищо не бях казал преди това за тях. Сетне отвърнах, че митът за амазонките е архетип, който иска да утвърди независимото женско царство, именно поради липсата му във фактологически смисъл. ---- Цялото това словесно амазонстване (а аз бях обвиняван в профанизация) иде, щото липсва амазонстване ей-на пред нас. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 Незнам какво пише само казвам че може съвсем спокойно да се смени заглавието на форума от ''Човешки взаимоотношения'' на ''Взаимоотношения с БОГА'' казвам го не за друго ами от прочит на постовете ? Извинявай, но не рабирам. крайна?... Явно мерим с различен аршин и гледаме в различни посоки, лошо няма относно вярата. Човешките отношения са между човеците.Останалите са ..както искаш така ги наречи. Не разбирам защо гордоста изразена между хората т.е в техните взаимоотношения има връзка с Бог. Съвсем ''смирено'' моля да ми се обясни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 (edited) "Илиада" се разглежда от историците като исторически документ за съществуването на Троянската война. Например, от кой историк? Разглежда се с големи резерви от тези, които познавам. Текстовете, описващи събитията във времената, са най-разпространеният и най-ползван начин за извличане на историческа достоверност. "Текстът" Илиада не е съвременен на събитията, записан е много по-късно и се датира, въз основа на разни разсъждения, но не и факти, в 8ми век преди Христа, което пак е далеч от Троянската епоха. Това важи и за всички други антични извори във връзка с Троя, които ти неслучайно не цитираш, тъй като ползваш само и единствено вторична литература. За една безписмена епоха археологията е почти единствен източник на информация. Sо ist das Leben. Ами то - ти се опита да инструментализираш амазонките като аргумент за съществуването на горда женска общност, Цитат от мен, потвърждаващ това? Никъде не съм го казвала. Само оспорвам собствената ти аргументация на нещо също толкова неясно и малко вероятно. И предупреждавам за изкривявания на факти и свободни интерпретации. Действително страшно приличаш на брат ми. Същата увереност в собствената правота, подплатена от един изключително неовладян интелект, засенчващ почти напълно интуицията и изпълващ с гордост и неуважение към другата гледна точка. При това първоначалното твърдение се преследва упорито и независимо от това дали в хода на дискусията става очевидна неговата неприемливост или абсурдност. Насищане с нова, досега непозната информация не се получава. Комуникация няма. Всичко, което ти пиша, е предупреждение за тези твои тенденции. От тази гледна точка, подходът ти е ненаучен, макар и д аима претенции да е такъв, защото той не съблюдава и не премерва различните гледни точки внимателно и безпристрастно, за да стигне до някаква възможно най-достоверна теза (но никога 100-процентово достоверна - ясно за всеки сериозен учен). Ние единствено и само можем да реконструираме нашето минало въз основа на един постулиран от нас модел на разсъждение. Какво то точно е било, не знаем никога със сигурност - затова и дистанцията при разгледането на научните "факти" е нещо необходимо по пътя. Твоят неовладян разум обаче не премерва и не се отстранява от тематиката и фактите, той търси потвърждение на собствената си визия, изхвърляйки всичко, което е извън нея. Такъв разум не може да се разширява и да израства, докато не се откаже от тази своя фиксираност върху едно нещо с цената на всичко. Тоест аз теза за амазонките нямам и не ми е и нужна, но имам една друга гледна точка, която предложих на твоето полезрение. Но не съм убедена, че твоето полезрение засече това. Редактирано Януари 20, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 (edited) Всеки човек не е ли част от Бога? Като си говорим помежду си, понякога си говорим като хора, желаещи да докажат собствената си правота, гледна точка, хора, които имат и показват знания. А понякога просто споделяме, различни гледни точки.... Мисля, че най-малко добрият тон показва отношението ни към другия и дали сме се справили със собствената си гордост.... Моля нека бъдем толерантни към чуждото мнение! Редактирано Януари 20, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 А как ще коментирате някой ако каже горд съм че съм Българин. За мен думата горд има две значения т.е зависи как и за какво се използва. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 Не разбирам защо гордоста изразена между хората т.е в техните взаимоотношения има връзка с Бог. Има връзка със забравянето на това, че всички сме едно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 Не разбирам защо гордоста изразена между хората т.е в техните взаимоотношения има връзка с Бог. Има връзка със забравянето на това, че всички сме едно. Така погледнато да. Все пак в живота(видимия) сме сред хората и сред техните взаимоотношения(гордости). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 (edited) Горда Стара планина гора (рус.) - планина може съвсем спокойно да се смени заглавието на форума от ''Човешки взаимоотношения'' на ''Взаимоотношения с БОГА'' Човешките отношения са между човеците.Останалите са ..както искаш така ги наречи. Не разбирам защо гордоста изразена между хората т.е в техните взаимоотношения има връзка с Бог. Съвсем ''смирено'' моля да ми се обясни. Мойсей се качи на планината Синай и след 40 дни пост и молитва, Бог написа закони за човешките отношения. През това време Израил забравиха Бога и направиха златния телец. Всички знаем какво стана после. Цялото това поколение трябваше да умре в пустинята. Често сега отношенията между хората са управлявани от хартиения телец. За Бога си спомнят само в църквите, и то, истински се молят като се обърне колата. Бог присъства в живота и в отношенията между хората доколкото е поканен в тях. Редактирано Януари 20, 2008 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 Не разбирам защо гордоста изразена между хората т.е в техните взаимоотношения има връзка с Бог. Съвсем ''смирено'' моля да ми се обясни. Мога само да кажа накратко как си го разбирам аз без никакви претенции за изчерпателност или точност или дори правилност. Човешките взаимоотношения са проекция на отношението на всеки човек, участващ в тях, с Бог. Ако аз очаквам от Бог да бъда възнаградена за моето старание или доброта - точно същото очкавам и от хората. Ако аз не харесвам нещо в света, създаден без моето участие, то аз определено не харесвам определени черти и постъпки на хората, с които общувам. Обратно - ако моето отношение към Бог се изразява в благодарност за всичко, което ме заобикаля в момента и каквото се е случило и ще се случи - точно такова е и отношението ми към личностите, постъпките, отношението на хората, с които общувам. Какво е мястото на гордостта? Според мен, заставяйки между човек и Бог, гордостта автоматично издига стена в човешките взаимоотношения. Гордостта поставя някакви критерии за правилност и добро - с едни неща ние се гордеем, от други се срамуваме. Това, с което можем да се гордеем (например интелект или знание или обществено положение...) е летвата, която ние самите и останалите хора около нас трябва да прескочим, за да сме добри и да заслужим любов и приемане. Ще опитам с примери от личния си живот: - Имала съм комплекс за малоценност - самооценката ми не отговаряше на летвата ми - очаквах да получа същата оценка от другите и в същото време очаквах те да ми вдигнат самочувствието като ме убедят,че заслужавам любовта и приемането каквито ги исках аз. Забелязвах само пренебрежението към мен, тълкувах липсата на специално внимание и любов като пренебрежение, не обръщах внимание на хората, които искрено ме приемаха и искаха да бъдат до мен по техния начин - бяха ми досадни (сега знам защо - не се вписваха в схемата на очакванията ми), а ако все пак някой се отнасяше към мен с любов, която да ме ощастливи, се вкопчвах в него и с всички сили се опитвах да го запазя, страхувайки се,че ще го загубя... а, и все питах - обичаш ли ме още...? Ще кажете - че това е обратното на гордостта - напротив! Нима има по-голяма гордост от това да не харесвам себе си - това значи, че не харесвам подареното ми от Бог и поставям под въпрос доколко е добро създаденото от него, защото не отговая на Моите критерии и желания за себе си! Нима е малка гордост да очаквам от другите да се отнасят към мен по определен от мен начин - ако не - да страдам? И това е само един от много, много аспекти и примери за това как влияе гордостта като елемент на отношениято към Бог върху отношенията между хората... Това е моето скромно разбиране ... Когато всичко това ми "светна" в ума, животът ми се промени изцяло... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 ...Според мен, заставяйки между човек и Бог, гордостта автоматично издига стена в човешките взаимоотношения. Гордостта поставя някакви критерии за правилност и добро - с едни неща ние се гордеем, от други се срамуваме. Това, с което можем да се гордеем (например интелект или знание или обществено положение...) е летвата, която ние самите и останалите хора около нас трябва да прескочим, за да сме добри и да заслужим любов и приемане... Никъде не говоря за гордост застанала между човек и бог а за такава между хората и този дух да попитам; Човек може ли да се гордее с вярата си към Бог? ...- с едни неща се гордеем, Щом се гордеем значи в някои случай човек е горд. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.