Гордостта - какво представлява?

[irisa]

Тази вечер се замислих за гордостта и установих, че имам малко размита представа какво е тя. Лошо или добро човешко качество е гордостта? Прочитайки как се тълкува думата в речник останах малко раздвоена точно какво качество е.

[Ани]

Тази вечер се замислих за гордостта и установих,че имам малко размита представа какво е тя.Лошо или добро човешко качество е гордостта?Прочитайки как се тълкува думата в речник останах малко раздвоена точно какво качество е.

Според мен добро. Човек има нужда от определено количество гордост и самоуважение, стига да не се изродят в прекалена надутост и самомнение. Уважавай се за да те уважават и другите. Забелязала съм обаче, че липсата на самочуствие понякога води до външно парадиране и фалшива "гордост" без покритие.

Това което е в сила за отделния човек, мисля, че важи и за цели нации. В момента при нас избуява национализмът за сметка на нормалната гордост от това, че сме българи. Това означава, че самочувствието ни като народ нещо е смачкано. Защо ли?

[Ники_]

В индийската митология и религия, слонът е символ на гордостта.

Има божество, което притежава слонска глава и се нарича Ганеша.

Ганеша е син на Шива и Парвати.

Ганеша се сдобил със слонската си глава по разнообразни начини според различни истории. В една от тях Шива го обезглавил, защото Ганеша отказал да го пусне да влезе в банята докато Парвати се къпела. Шива трябвало да му даде нова глава за да се сдобри с жена си. В друга версия Парвати показала детето на Шива, но главата му била изпепелена от лицето на Шива и Брахма му казал да я замести с първата глава, която може да намери – в този случай глава на слон.

източник:Уикипедия

Издигнатото Кундалини, от сакралната кост, донася и гордост. Ето защо Шива го обезглавява и му слага слонска глава, та винаги да напомня и да не се забравя, че тя - гордостта е опасно нещо.

Редактирано Януари 16, 2008 от Ники_

[Слънчева]

Според мен добро. Човек има нужда от определено количество гордост и самоуважение, стига да не се изродят в прекалена надутост и самомнение. Уважавай се за да те уважават и другите. Забелязала съм обаче, че липсата на самочуствие понякога води до външно парадиране и фалшива "гордост" без покритие.

Напълно съм съгласна с твоето мнение, Бина!

Ако нямаме самочувствие, сигурност в себе си, себеуважение, няма да можем да запазим вътрешната си хармония. Понякога е нужно да кажеш НЕ, на хората, които не усещат до къде могат да те притесняват. Аз съм правила грешки, като мислех, че съм добра, но това си е чиста глупост.

Границата между горделивостта и избиването на комплекси е тънка, граничи с арогантност. Его-то умее да лавира и да създава лъжливи усещания.

За това мисля, че себеуважението в съчетание с любов към ближния дават нужната гордост.

Самочувствието ни като народ е смачкано, защото се страхуваме да търсим правата си, защото непрекъснато някакви новобогаташи внушават, че силата е в парите, а в същото време голяма част от хората са на ръба на оцеляването.... Нямаме вяра в себе си и в Бога, за това се страхуваме да бъдем добри, да проявим божественото.....

Редактирано Януари 16, 2008 от xameleona

[Guest valentinus]

При мен, приятели, гордостта ми е слабо място. Винаги съм имам прекалено високо самочувствие и гордост. И то не от общоприетият вид, без да ги изразявам с думи, жестове и поведение, а като вътрешна даденост, с която само се съобразявам. Борбата с тях е много трудна и още не съм много напреднал. Но продължавам да опитвам

[Afflatus]

Гордостта е блажен полет и самозабрава.Когато човек не е внимателен той се подлъгва от това усещане и опиянение и забравя деиствителността,но в един момент сапунения мехур неможе да се издува повече и се пука.Следва падане и съответно последваща болка от него.Колкото по отвисоко е падането,толкова е по силна и болката.След определен брои падаия (за всеки е индивидуално)човек вече е наясно с тази ситуация и обикновенно предпочита да стои здраво стъпил на земята

[infinity1305]

Има огромна разлика между понятията горд и горделив.

[Иво]

Има също разлика между гордост и тщеславие.

Тщеславие като, че ли вече не се употребява в съвременния български, но в беседите и лекциите Учителя обеснява разликата между двете понятия. Даже ако не се лъжа, в младежкия клас имаше такава писмена работа за домошно - за разликите и приликите между гордостта и тщеславието.

В религиозния живот има една голяма опасност, а именно: тщеславието и гордостта се крият вътре в човека, и той трябва внимателно да ги различава. Не е лошо, че се е появило тщеславието, но трябва да се молиш. Няма нищо лошо, че е дошло тщеславието. Покани го, нагости го, дай му угощение и го изпрати навън. Гордостта дошла. И нея посрещни, нагости и после изпрати навън. По-хубаво е човек да бъде искрен.

Из "Значение на изслушването"

Накратко казано гордостта се изявява навътре, а тщеславието навън. Ето обяснението:

Светските хора изявяват тщеславието си, не се крият. Някой светски човек, когато ти даде своята книга, радва се като дете. Религиозният човек пък, ще донесе своята книга, ще ти я даде, но играе роля, като че е индиферентен. Той казва, че нищо не струва тази книга, прави се скромен. Не, той не говори Истината, в себе си мисли другояче. Казва, че нищо не струва, а всъщност мисли, че много струва. Само смей да кажеш, че нищо не струва, през целия си живот той няма да забрави това нещо.

Из "Значение на изслушването"

Още за разликите между тщеславен и горделив:

Тщеславният, ако е цигулар, кажат му: „Я посвири!“, той изведнъж вземе и свири. Ако е горделив, той седи, кажат му веднъж, два пъти, три, четири, той седи. Кажат му четири–пет пъти. Той ще погледне, ще каже: „Такива класически работи, те не се свирят навсякъде и по всяко време.“ Гледа надолу, настрани.

Из "Буря голяма. Горделивият и тщеславният"

Още малко мисли по темата:

Гордостта е силно течение, което завлича човека. Целият наш свят трябва да се освободи от силното течение на гордостта, която ги влече всичките хора.

Из "Гордост и смирение"

Тъй щото, когато хората ви хвалят много, ...без да искат, ще спрат развитието на ума ви. Затова учителите трябва да се въздържат от хвалене на способните си ученици. Центърът на тщеславието, което се намира в задната част на главата, представя крадец, който взима голяма част от кръвта, която отива към предната част на мозъка. Тази е причината, поради която умът на тщеславните хора не може добре да се развива. Това е изразено и в Писанието със стиха: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“. Следователно, който иска да развива, да разработва своя ум, той не трябва да бъде тщеславен. Забелязано е, че хора, които са били повече осмивани, подигравани, са станали учени, поети, музиканти, а тия, които са били много хвалени, от които са очаквали нещо, са останали посредствени. Защо? Умът на последните не се е хранил добре, вследствие на което не е могъл да се развие. Затова, докато сте живи, бъдете глухи и за похвалите, и за укорите; като умрете, тогава слушайте какво ще говорят хората на гробищата за вас.

Из "Страх и безстрашие"

Редактирано Януари 16, 2008 от Иво

[Guest azbuki]

Забелязано е, че хора, които са били повече осмивани, подигравани, са станали учени, поети, музиканти, а тия, които са били много хвалени, от които са очаквали нещо, са останали посредствени. Затова, докато сте живи, бъдете глухи и за похвалите, и за укорите; като умрете, тогава слушайте какво ще говорят хората на гробищата за вас.

Майка ми като ме хвалеха като дете, често се е случвало, все ми викаше "леж ти на тоя гръб!".

[Ники_]

Ооо, Великий Соломоне, Сине Давидов...

Еклесиаст 1-12 глава

Библия - гордост

Библия - Възгордяване

Библия - горд

Редактирано Януари 16, 2008 от Ники_

[borislavil]

След чудесните цитати на Иво и Ники, за които благодаря , ето и кратка извадка по темата от 23 стъпало на "Лествицата" - "За безумната гордост":

1.Гордостта е отхвърляне на Бога, бесовско изобретение, презрение към човеците, майка на осъждането, изчадие на похвалите, знак на безплодие на душата, прогонване на Божията помощ, предтеча на безумието, виновница за паденията, причина за беснуване, извор на гняв, врата на лицемерието, крепост на бесовете, пазител на греховете, причина за немилосърдието, непознаване на състраданието, жесток изтезател, безчовечен съдия, противник на Бога, корен на хулата.

2.Начало на гордостта е коренът на тщеславието. Средата й - унижаване на ближния, безсрамно изтъкване на личните заслуги, самохвалство в сърцето, ненавист към изобличението. А краят й е отхвърляне на Божията помощ, самонадеяност, бесовски нрав.

[Силвия СД]

Аз пък не виждам нищо лошо в гордостта. Едно е да си горд, а друго горделив.

Горделивостта издава несъзната несигурност и вмъкване в роля, затваряне на очите пред нея, вместо да се търсят причините за малоувереността и да се отстранят. Горделивостта е само маска.

Гордостта е увереност и чиста съвест. Ясен и отворен поглед право в очите. И изправена глава.

[Валентин Петров]

Гордостта е силно течение, което завлича човека. Целият наш свят трябва да се освободи от силното течение на гордостта, която ги влече всичките хора.

Из "Гордост и смирение"

Цялата беседа е изключителна, благодаря, брат Ивайло

Ето още идеи от нея:

-----------------------------------------------------

Когато се качвате на една планина нагоре, вие се наклонявате към планината. Когато слизате от планината, вие се изпъчвате. Когато се качвате, вие се приближавате към планината, наклонявате се напред, когато слизате, се изпъчвате напред. Защо така правите? Когато казвате, че някой човек се наклонява, какво показва? Че нагоре се качва. Когато се изпъчва? – Слиза надолу.

Тогава изваждам правилото: Смирението е, когато пъплите нагоре, а когато слизате е гордостта. В триъгълника (Фиг. 1) страната AC е смирението, движението е нагоре, CB е гордостта, движението е надолу. Тогава, ако човек е горделив, как се лекува? Горделивият слиза надолу, изпъчва се. Значи трябва да се качва нагоре. Някой, ако иска още да слиза, ако се увеличава гордостта, нищо не придобива. При слизането не се изисква голямо усилие. Изпъчиш се назад, слизаш. Няма нещо по-лесно от гордостта.

AB е мярката, с която се мери смирението и гордостта. Тя е основата. A е бащата на смирението. От C трябва да слезеш при B. AC показва мястото, дето смирението почва и CB е мястото, дето гордостта почва. Дето е крайният предел на смирението, там гордостта почва да слиза. C е крайният предел на смирението. A е началото на смирението. C е началото на гордостта, а B е крайният предел на човешката гордост. Сега какво разбират хората под „гордост“? Вие какво разбирате под „гордост“? Без да гледате в никакъв речник, какво разбирате под „горделив човек“? На английски казват „прауд“ за гордост. Като се подуе някоя част на тялото, казват „прауд флеш“ – горделива плът. Всяка болест се произвежда от гордост. Всички болести се лекуват чрез смирението. Смирението е лекуване на болестите. Човек се освобождава от болезнените състояние чрез смирение.

Естественото положение на гордостта е да се превърне в самоуважение. Гордостта е орда. „Орда“ значи събрани хора, че вървят през просото. Думата „орда“ показва, който върви без посока, безразборно. Горделивият човек безразборно иска да мине, не търси обикновени пътища. Може да мине през много пътища и да си създаде неприятности на себе си. Тогава какъв е законът? Гордостта и смирението са две противоположни неща.

Вие считате смирението движение надолу, а пък гордостта – движение нагоре. Горделивият счита, че се движи нагоре, изпъчи се, качва се нагоре. Същата илюзия имаме, когато казваме, че слънцето изгрява и залязва. Според вашето понятие смирението показва движение надолу, не може по-надолу да слиза. А пък смирението е качване нагоре. Смиреният човек е по-учен, той се качва нагоре, неговият хоризонт става по-широк и по-широк. Горделивият, като слиза, неговият хоризонт се ограничава. Смиреният мисли, че е невежа, пък той е учен, мисли, че е ограничен, пък неговият кръг става по-широк. Горделивият слиза, неговият кръг на разбиране се ограничава, става по-тесен и по-тесен и най-после дойде до дъното. Казва: „Животът няма смисъл.“ То е крайната точка: „Животът няма смисъл.“

Смиреният мисли за Бога, нагоре се качва.

AB е основата. То е доброто в света, благото в света.

В природата и смирението, и гордостта работят и произвеждат плодове, от които хората се хранят. Смирението работи и гордостта работи. Гордостта работи за себе си и смирението работи за себе си. Смирението отива към Бога, гордостта остава Бога отвън.

Та казвам: Когато сте недоволни от живота, туй състояние да го знаете, то е гордост. Когато сте доволни от живота, то е смирението. Да имате понятие: Смирението е движение нагоре. Гордостта е движение надолу. Доброто, това е положението, което пресича двете движения.

AB е дето доброто започва. Доброто функционира между смирението и гордостта и ги уравновесява. Геометрически доказвате. Едната страна на триъгълника служи на гордостта, другите две служат на доброто. В триъгълника само едната страна е в противоположност, другите две са в съгласие. Затуй доброто в света е по-силно. Гордостта е на страната на злото. Гордостта е доста голям шепотник. Дето иде, скандали дига. Майсторски ги дига. Дето иде, ще покаже, че има нещо; дето влезе, ще подсоли. Горделивият без червен и чер пипер не може. После хрян, люта ряпа обича. Азотната киселина, това е гордостта. Азота, астролозите го наричат мъдрец. Той е голям горделивец. В съединения той влиза и счита другите невежи. Много е неустойчив в съединенията, миришат много. На някое събрание, дето заспиват хората, е хубаво да има амоняк. Азотът е четири пети във въздуха. Налягането е повече. Стреми се да задуши туй състояние на кислорода, да намали горението. Значи увеличението на гордостта спира всичките способности. Започва да мисли, че знае, не иска да учи. После и в добродетелта спъва. Той мисли, че като него друг няма. Няма право да се усъвършенствува. Той мисли, че е съвършен, казва: „Другите да се усъвършенствуват. Аз съм завършил своята еволюция.“ Горделивите хора мислят, че са завършили еволюцията си.

Качеството на нещата не седи в тяхната големина. Един диамант не мяза на диня. Сега ако вас ви запитат защо динята, едно малко растение, ражда такива големи дини. Диненото семе е по-голямо от ябълчното семе, а пък туй малкото семе дава голямо дърво. Туй голямото дърво ражда малък плод. Как ще си обясните? Защо динята дава големи плодове, а ябълката ражда малки? – Динята е много горделива. Като направи нещо, мисли, че никой не може да го направи. Тя в 3–4 месеца направя едно голямо растение. Динята, тиквата, пъпешът се правят големи растения. Пъпешът е тщеславен, динята е горделива. Като го насееш, като порастне, от половин километър говори. Динята е горделива, мълчи. Тя помага на пъпеша. Горделивите хора помада не си турят, облечени са хубаво. Тщеславните колкото мазилки има, турят.

Сега горделивите работят и смирените работят. Каква е работата на горделивите и на смирените в природата? Горделивите тунели правят. Благодарение на тях всичките тунели са станали. Има анекдот. Нашият свят е създаден от много възвишени същества. Те се занимавали с много въпроси и като били недоволни в невидимия свят слязли и образували този материален свят. Всичките противоречия, които съществуват в материалния свят, от тяхното недоволство са. Сега материята, в която ние се движим, е тяхно дело. Ние възприемаме тяхното недоволство. Хляба като ядем, попадаме в тяхното недоволство и ние ставаме недоволни. Половината свят е създаден от тях. Кой накарал пелина да бъде горчив? Сладките и горчивите работи имат един и същ произход. От сладкото произтича горчивото и от горчивото – сладкото. Сладкото може да се превърне в горчиво и горчивото – в сладко.

-----------------------------------------------------

Из "Гордост и смирение"

...„Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“. Следователно, който иска да развива, да разработва своя ум, той не трябва да бъде тщеславен. ...докато сте живи, бъдете глухи и за похвалите, и за укорите; като умрете, тогава слушайте какво ще говорят хората на гробищата за вас.

Из "Страх и безстрашие"

[Станимир]

Ако приемем думата "гордост", в смисъл на достойнство, самоувереност или самоуважение, то тези качества без съмнение са необходими на човека. Човек трябва точно да познава себе си и възможностите си, без да се надценява или подценява. Последните две са еднакво нежелани. Често под "гордост" се разбира именно това надценяване на себе си и своите възможностите. В този смисъл се употребява думата и в повечето лекции на Б. Дуно. Т.е. Учителят отделя достойнството и самоуважението от понятието "гордост". Бягайки от гордостта е добре да не изпадаме в другата крайност, а да намерим разумния баланс.

Гордостта не е от Бога. Бог е създал човека да се самоуважава, но той се е отдалечил от Него с гордостта.

Виделината

Ето и нещо, може да послужи като основа за разсъждение:

За пример, бащата е символ на гордостта: бащата се гордее с децата си.

И следователно вие разглеждайте в себе си какво искате да бъдете, вие ще познаете къде ви е слабата страна на живота. Туй значи да гледаме обективно на нещата. Защото всяка една форма може да роди две неща едновременно. Ако този баща няма основа в душата си – Царството Божие, – ако той няма съзнание, че един велик живот му е даден, а мисли, че е някакъв баща – и се възгордее, народи деца, тогава грехът в него се е родил. Защото баща в света е само Бог. Тъй седи великата идея!

Царството Божие

"Децата" са нашите мисли и дела. Човек се гордее с мислите и делата си. Гордостта идва оттам, че човек вижда себе си като източник на тези мисли и дела и отдава заслугата само на себе си, игнорирайки или омаловажавайки приноса на всички останали. За всеки родител, неговото дете е най-доброто, дори и многократно да е чувал, че това дете всъщност не му принадлежи.

Горделивият човек си приписва качества и заслуги, които не притежава или притежава, но не в степента, в която ги заявява. Гордостта е заслепение. Тя може да се свърже и с желанието за собственост и притежаване, но обектите на това желание са по-нематериални. Също може да се свърже и със страха от провал в очите на другите (психолозите сигурно използват друг термин, но надявам се смисълът да е ясен).

[selsal]

Горделивият човек си приписва качества и заслуги, които не притежава или притежава, но не в степента, в която ги заявява. Гордостта е заслепение. Тя може да се свърже и с желанието за собственост и притежаване, но обектите на това желание са по-нематериални. - Станимир

В християнския смисъл на значението разлика между горд и горделив няма. Гордостта е ярка идентификация с определени качества, или особено открито чувство за принадлежност към определена група. Гордият човек насред своята гордост не отчита благодатта, поради която му е дарено особеното качество, нито пък възможността да се разпознава в тъй тачената от него група. Гордият един вид "азовее", наместо да проявава смирение и благодарност.

----

В античен смисъл (а и в римски), гордостта е самосъзнание, че си осенен от боговете, че си им любимец, гордостта е чувство за избраност, за открити възможности. Античният човек приема даровете с високо вдигнато чело, а не със сведена глава и признателност.

----

Християнинът ни учи да не забравяме човешката си природа, защото дори най-осенените, не могат да се превърнат в богове. Обратно, елинът, римлянинът, учи: "макар да си човек, стани бог, иначе е било безсмислено да бъдеш човек".

Редактирано Януари 16, 2008 от selsal

[Роси Б.]

Има огромна разлика между понятията горд и горделив.

Да, съгласна съм, има разлика и то съществена. Ние живеем в относителен свят и значенията в абстрактните понятия са поне две противоположни, които със своите нюанси се увеличават. За мен гордостта е хубавото, а горделивостта лошото значение.

Горделивостта Ернст Мулдашев в книгата си "Матрицата на живота на земята" нарича "звездна болест".

Бедността, страданията, изпитанията, месполуките, нереализираността, душевните терзания, комплексите, болесттите и толкова други отрицателни явления са създадени, за да не заболява човек от ужасната звездна болест. Всички те са нищо в сравнение с нея. Заради звездната болест са апокалипсисите, заради нея загиват цели цивилизации, започват войни за световно господство, пренаписва се историята, появяват се репресии, погребват се цели научни направления......

Затова, ако нещо не ви е наред в този живот или в стремежа си към върха получавате цицини и изпитвате страдания, не се разстройвайте- така е по-добре, отколкото да се заразите от звездна болест.

Ако всички хора станат богати и се разболеят от звездна болест, не ни остава друго освен да чакаме апокалипсиса!

..............

Затова може би светът ни е пълен със страдания, защото страдащият е по-чист и по-близо до Бога.

Колкото до тия, дето се мислят за многознайковци си има българска народна поговорка: "Пази Боже сляпо да прогледа".

[Валентин Петров]

Затова може би светът ни е пълен със страдания, защото страдащият е по-чист и по-близо до Бога.

Следователно, докато вършим волята Божия, ние ще имаме Божието благословение над нас. Бог не ни е създал нито за погибел, нито за страдания. Страданието е само един преходен етап, който скоро ще се измени. Ще дойде време, когато вие ще търсите страданията, но няма да ги има. В бъдещата епоха вие ще давате пари за страданията, но няма кой да ви ги продаде. Ценни са тези страдания.

Сега, понеже Любовта е рядкост, радостта е рядкост, знанието е рядкост, а страданията изобилни, казвам: съберете страдания за бъдеще, да ги продавате. В това отношение законът е верен: когато много страдания се натрупат, когато станат прекомерно много, Господ слиза от небето и взима всичките страдания. Само Той е всемъдър, всесилен. Той взима тежестите на хората и с това се обогатява. Същевременно Той обогатява и нас в своята Любов. Защото нашите грехове и нашите страдания са гориво за Божията Любов. Божията Любов не може да се прояви без нашите страдания и грехове. Нашите грехове са необходимият пясък, по който може да се движи Божествената кола. В Божественият свят пък трябва пясък. Затова са необходими нашите грехове, да дадат подем, да се движи Божията кола. Вие ще кажете: „Тогава да грешим, да дадем повече пясък“. Не, само толкова пясък трябва, колкото да се движи колата. Не трябва много пясък, че да се изпълни целия свят. На какво може да уподобите страданието? Казвам: страданието е чук в ръцете на онзи архитект или на онзи скулптор, който като се вдига и слага постоянно върху камъка, докато най-после извая една съвършена форма. Питам: без този чук какво бихте направили? Следователно, с всеки удар на чука се произвежда едно страдание на камъка. Но щом се извая статуята на скулптора – неговият идеал, този чук не се вдига вече. Значи, когато Бог или живата природа чрез този чук на страдания свърши своята велика работа върху нас, Той ще го сложи настрана и ние ще бъдем поставени на видни места, както Вазов и Ботев са положени в Борисовата градина. Така и вие ще бъдете поставени, като статуи в божието Царство. Всички ще бъдете видни хора.

Ще се изкоренят

Редактирано Януари 16, 2008 от Валентин Петров

[Guest бяса]

Според мен, гордостта е прекрасно състояние на духа в отделният човек - заслужава си усилията. Но гордостта, като поведенчески модел е отблъскваща - несмислена.

[Валентин Петров]

При философско изследване предмета на сътворението, намираме че тази огромна Вселена е създадена от две основни субстанции. Едната е съзнание, а другата — материя. ПараБрахман е отвъд това творение, спокоен и Единствен. Издигайки разбирането си отвъд всички условия и превръщайки се изцяло в Душа, в състояние на кевалья (блаженство) човек изпитва съзнанието на Брахман. Преди това споменатите съзнание и материя не са разделени от ПараБрахман, а са два типа природа създадена от ПараБрахман. Във философията, ПараБрахман отвъд творението се нарича ПарамПуруш, съзнателната субстанция в природата се нарича Пуруш, а материалната субстанция се нарича Пракрити — Природа.

Тази природа е несъзнателна, но поради присъствието на ПарамПуруш, както магнит намагнетизира метал в свое присъствие, известна част от съзнанието присъства в Пракрити, предизвиквайки нейната трансмутация. Този продукт от трансмутацията се нарича Махат татва (Велика субстанция).

Присъствието на тази съзнателност в материята която довежда до появата на Махат, предизвиква чувството за независимост и самоконтрол. Това усещане за управление на себе си се нарича Ахамкара (его). Заради това човек мисли че сам си е господар. Но всъщност Махат татва е невидимият владетел. Поради това демонично мислене, качествата на Махат накрая изчезват и Ахамкара взема властта.

Шри Юктешвар Гири, Духовен Коментар на Шримат Бхагават Гита

[infinity1305]

Ако изключим понятието горделивост, и се спрем само на гордост... то тази дума също изразява два аспекта. Гордост /вътрешна, състояние като желание за полет/ от постигнати успехи/ може да не са свързани с материалното, а с добра постъпка, може да е гордост-радост/, също така и гордост, която е тиха, или - осъзнаване на постигнато, и удовлетворение.

Не непременно гордостта се изявява външно. Гордост може да бъде и просто силна кръв.

Горделивостта е само външна проява. В този смисъл аз разделям двете понятия.

Добро утро

[borislavil]

Аз също долавям различни нюанси в думите "гордост" и "горделивост". Горделивостта е външното проявление на вътрешната гордост. В този смисъл, за мен, тя се родее с тщеславието - човек е жаден за похвали, за възхищение от страна на хората, за признание, за слава и славослов. Гордостта е скрита, потайна. И колкото е по - рафиниран, културен, интелигентен, образован един човек, толкова по - добре е прикрита от очите на другите гордостта. Гордостта, така както аз я чувствам, е вид твърдост на духа, липса на пластичност, прекомерно утвърждаване, почитане и издигане в култ на своето низше "аз", на личностното начало. А когато човек подхранва прекомерно това начало, затъва дълбоко в материята! Гордият човек не може да бъде смирен. Той се самообожествява - поставя своето дребно и нищожно "аз" на мястото на висшия "Аз", което си е подмяна на истинското с фалшивото като резултат от липса на различаване на нещата. Достойнството (много хора го бъркат с гордостта) е качество, което принадлежи на нашето Божествено естество. Изпълнен с достойнство, достоен става само човек, който е смирил низшата си природа и е дал ход на Божественото в себе си.

[Станимир]

Сега за пример англичаните казват: "the proud flesh". То значи: човешката плът е такова нещо, че с какъвто мехлем и да я мажеш, не се лекува. Такова нещо е и човешката гордост - на никакъв морал, на никакъв съвет, на никакво разсъждение не се поддава. Тя казва: "Аз сама за себе си живея." В българския език думите "горд" и "щеславен" започват с буквите Г и Щ. Тщеславният обича рекламите. Буквата Щ е знак на размножение. Тщеславният човек обича много работи, обича разнообразието. В тщеславието влиза един важен елемент, едно от добрите качества, една положителна черта - общителността. Тщеславният човек е общителен, много разговорчив, отдето мине всички го знаят.

Думата "горд" в български има две значения. Горд човек е този, който пази своето достойнство. Думата "горд" започва да се развива във възходяща степен. Тя еволюира и добива добро значение. В гордостта като основа влиза личното чувтво, самоуважението, то е главният елемент, а в тщеславието - общителността. Горделивият мисли само за себе си, а тщеславният мисли за окръжаващите. Той, като мисли за окръжаващите, интересува се от това, какво те мислят за него, какво е тяхното мнение. За тях общественото мнение е меродавно. Всички хора, които искат да знаят какво е общественото мнение за тях, са тщеславни. Онези, които казват: "Аз пет пари не давам за общественото мнение", са горделиви.

Силовите линии в природата - ООК 21.11.1923 г.

Редактирано Януари 19, 2008 от Станимир

[Guest azbuki]

Гордият човек не може да бъде смирен. Той се самообожествява - поставя своето дребно и нищожно "аз" на мястото на висшия "Аз", което си е подмяна на истинското с фалшивото като резултат от липса на различаване на нещата.

Ето точно това прави драконът. Заменя висшето АЗ на човека със своята персона и иска... храна.

Интересно ми е било, че гордостта е първият смъртен грях. Това, че е първият в списъка, не означава, че е най-страшният, но аз интуитивно така го разбирам. Няма шанс светлината да си пробие път, ако връзката с Бога на човека е нарушена от нейно величество ламята.

[Донка]

:thumbsup: азбуки! И на мен ми беше интересно с какво толкова е опасна за човека гордостта, та е изведена в смъртен грях.

Няма шанс светлината да си пробие път, ако връзката с Бога на човека е нарушена от нейно величество ламята.

Вече никой не се съмнява,че мислите и емоциите ни оказват пряко влияние върху функционирането и репликацията на собственото ни ДНК. Как му влияе гордостта - това още ми е един от костеливите и интересни орехи...

Засега си мисля,че гордостта дава сигнал на подъзнанието да запази някакво състояние непроменено - това, с което се гордея - а самата идея за спиране на промените противоречи на принципа на адаптация и еволюция... И още - гордостта затваря канала за приемане и обработване на информацията от средата, започва да вари съзнанието в соса на собствените му карти за света и обръща посоката на промяна - вместо да променя себе си, започва да прави опити да управлява околната среда и ситуациите.

Как се отразява това на ДНК? Може би добър пример са динозаврите - тези, които са увеличили размерите и защитните си средства и "оръжията" си срещу средата, накрая са измрели. Тези, които са се развивали и приспособявали непрекъснато към променящата се среда, сега са птиче царство...

[Guest azbuki]

И още - гордостта затваря канала за приемане и обработване на информацията от средата

Затваря точно онзи канал там горе, най-горе. Прави те неспособен да сведеш глава, а съответно да приемеш и Божествената Воля, и помощ и благословия. Допринася за болки във врата и други неразположения. Но най-важното е, че те откъсва централно от Бога.

Моята Луна в Лъв си знае, че това й е слабост, до голяма степен туширана от моята майка Стрелец, която никога не е поощрявала гордостта ми. Да е жива и здрава.