Guest azbuki Добавено Януари 15, 2008 Доклад Share Добавено Януари 15, 2008 (edited) Има тема за вегетарианството, но исках да отворя една специално за разпространени грешки в диетата на вегетарианците, които водят до липса на определени полезни вещества. Можем да си обменяме опит както за грешките, така и за начините за тяхното избягване. Едно нещо, което аз изпитах на собствен гръб, макар че не се стигна до кой знае каква липса, ама бях малко под нормата: - витамин В12 го има основно в животинските храни, макар и да се намира и в бирената мая, покълналото жито и млечните продукти. Много е важен за женския организъм! - желязото, на което добър източник е месото, но също и червените плодове и зеленчуци, сиренето, яйцата, ядките. Спасявам се от тази липса като най-редовно ям овесени ядки. За усвояването на желязото от организма е необходим, освен всичко останало, витамин С. Ами това беше набързо надраскано, доколкото нещо знам. Който за друго се сеща, нека пише. Редактирано Януари 15, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Януари 22, 2008 Доклад Share Добавено Януари 22, 2008 А пък моята грешка на младини - и сега като гледам е от най-разпространените - включване на много рафинирани въглехидрати - бял хляб, бял ориз, бяла захар... Сигурен съм, че никакви други храни и добавки не могат напълно да компенсират дисбаланса, който създава примерно 1 кило нишесте или 200 грама рафинирана захар... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Януари 22, 2008 Доклад Share Добавено Януари 22, 2008 (edited) Добре е да се консумира повече леща, когато не се употребява месо. Също и спанак... А за начинаещите има подходящи витамини, след лекарски преглед... Мисля, че най - често допусканата грешка е да се започва без преглед при лекар за здравословното състояние. Редактирано Януари 22, 2008 от infinity1305 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 22, 2008 Доклад Share Добавено Януари 22, 2008 (edited) Според Малахов вегетарианците трябва да ползват само хляб без мая, защото маята пречела на синтеза на витамин В12. Иначе този витамин се набавя и от туршиите, вкл. киселото зеле - това се предлага като спасение на веганите. Между другото забелязах, че като изключа лошите въглехидрати (като бях хляб например), почти не ми се яде хляб, и ако ям някакъв, то е само този без маята, не знам как му викат на български. Всички зърнени култури са важни за вегетарианците, както и ядките, от които е добре да консумират към 25 грама на ден. Лещата и соята са добри за жените - съдържат много фитоестрогени. Захарта я изключих напълно. Солта я намалих значително и ползвам само морска сол. Такива ми ти работи. Редактирано Януари 22, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 23, 2008 Доклад Share Добавено Януари 23, 2008 Според Малахов вегетарианците трябва да ползват само хляб без мая, защото маята пречела на синтеза на витамин В12. Иначе този витамин се набавя и от туршиите, вкл. киселото зеле - това се предлага като спасение на веганите. Между другото забелязах, че като изключа лошите въглехидрати (като бях хляб например), почти не ми се яде хляб, и ако ям някакъв, то е само този без маята, не знам как му викат на български. Всички зърнени култури са важни за вегетарианците, както и ядките, от които е добре да консумират към 25 грама на ден. Лещата и соята са добри за жените - съдържат много фитоестрогени. Захарта я изключих напълно. Солта я намалих значително и ползвам само морска сол. Такива ми ти работи. Сигурно имаш предвид квасен хляб (на български ), обаче в България май-май почти не се намира. Тези от "Нилана" сякаш правят един Австрийски квасен хляб, но пак не съм сигурна какво точно слагат в него. А захарта наистина я ядем много малко - може би 1-2кг на година за цялото семейство и винаги купувам кафява от захарна тръстика (между другото има много приятен специфичен аромат), за сметка на меда, който е 2-3 пъти повече като килограми. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 23, 2008 Доклад Share Добавено Януари 23, 2008 (edited) А захарта наистина я ядем много малко - може би 1-2кг на година за цялото семейство и винаги купувам кафява от захарна тръстика (между другото има много приятен специфичен аромат), за сметка на меда, който е 2-3 пъти повече като килограми. Да, аз бялата захар имах предвид. Кафява ползвам мноооого рядко. Ако ми се ядат сладкиши, карам на сушени плодове. Иначе мед и пчелни продукти консумирам много. Е, в момента съм си наложила по-строг режим, защото така реших. Преди беше по... "лабаво". Но видях колко положително реагира организма ми на това и реших да му направя тази услуга. Редактирано Януари 23, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Януари 23, 2008 Доклад Share Добавено Януари 23, 2008 Малко встрани от темата... Добра стратегия ползвам за поддържане на добра килограмова форма , тъй като веге-храненето е богато на въглехидрати, има известна опасност при тях. Затова ползвам "инсулиновата диета/хранене". Cледобяд и въобще във време на понижена активност, намалявам въглехидратната консумация (т.е. ям бедни на въглехидрати храни). Сутрин си позволявам малка закуска, богата на въглeхидрати, на обяд среден прием на въглeхидрати (според натовареноста на деня). Мазно си позволявам на обяд или вечер - поради повишаващия синтез на серотонин - хормона на оптимизма и уюта. Така съм свалил малкото шкембенце което имах. Инсулиновата диета е известна и с това че вечер не се приемат въглeхидрати за да може през нощта и сутринта организмът да изгаря мазнини. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
prana_plovdiv Добавено Януари 30, 2008 Доклад Share Добавено Януари 30, 2008 Като добър начин за набавяне на част от липсващите във вегетарианският начин на живот/хранене необходиме за организма вещества са пчелните продукти. Мед - главно въглехидрати, но има и витамини; Цветен прашец - витамини, минерали и аминокиселини; прополис (клей) - антиоксиданти и др.; пчелно млечице - хормоноподобни вещества и витамини. Пропусноа нещо много важно - прана, всички пчелни продукти са изключително богати. А без нея от организма трудно се освояват другите ценни съставки на храните. Ако искате да отворим специална тема пчелни придукти аз съм насреща. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Emil Добавено Юни 18, 2008 Доклад Share Добавено Юни 18, 2008 Има тема за вегетарианството, но исках да отворя една специално за разпространени грешки в диетата на вегетарианците, които водят до липса на определени полезни вещества. Можем да си обменяме опит както за грешките, така и за начините за тяхното избягване. Едно нещо, което аз изпитах на собствен гръб, макар че не се стигна до кой знае каква липса, ама бях малко под нормата: - витамин В12 го има основно в животинските храни, макар и да се намира и в бирената мая, покълналото жито и млечните продукти. Много е важен за женския организъм! - желязото, на което добър източник е месото, но също и червените плодове и зеленчуци, сиренето, яйцата, ядките. Спасявам се от тази липса като най-редовно ям овесени ядки. За усвояването на желязото от организма е необходим, освен всичко останало, витамин С. Ами това беше набързо надраскано, доколкото нещо знам. Който за друго се сеща, нека пише. Единственото нещо, което наистина ме притеснява е B12! Навсякъде където съм търсил пише, че в растителните храни практически не съществува. И продължавам да търся отговори. Има противоречиви твърдения, че както го няма в растителния свят, така го има в значителни количества в соята??? Ако някой знае в кои растителни храни и горе-долу в какво съотношение, моля да каже. Аз вече 5 месеца, не само съм вегетарианец, но съм и суровояд. Като се храня с колкото се може повече видове храна си набавям абсолютно всички витамини, минерали и т.н., но най-вероятно в оскъдни количества B12. Това обаче ме навежда на мисълта, че още не сме достатъчно еволюирали (за съжаление) и все още се нуждаем от животински продукти, защото животните синтезират B12 а ние не.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Юни 19, 2008 Доклад Share Добавено Юни 19, 2008 (edited) Emil, по темата имам една докторска работа, от един познат, относно суровоядството от диетологична гледна точка (но е на немски) - в нея има за витамин B12 - 4 страници, който има интерес мога да му ги пратя. Там са изредени растителните продукти съдържащи Б12, с др. подробности. По принцип нищо не ти пречи да си взимаш дoбавки; другият вариант е да живeeш "по-нехигиенично"... Редактирано Юни 19, 2008 от Любо Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Emil Добавено Юни 20, 2008 Доклад Share Добавено Юни 20, 2008 Любо, мерси за отговора. Ако не ти е проблем, моля публикувай тук само частта от тази докторска работа, която дава информация за съдържанието на B12 в растенията - предполагам, че са дадени в процентно съотношение. Иначе съм сигурен, че цялата работа ще е ценна, но за съжаление на немски език. На нещата, на които съм попадал в нет-а подробно се обяснява за витамин B12, но не и за това в кои храни и в какво съотношение. Направо се е наложил някакъв шаблон от сорта на: в растенията почти отсъства или се споменава, че присъства в соевите и някои зърнени храни. Например един цитат от Wikipedia: Plants only supply B-12 to humans when the soil containing B-12-producing microorganisms has not been washed from them. Vegan humans who eat only washed vegetables must take special care to supplement their diets accordingly. According to the U.K. Vegan Society, the only reliable vegan sources of B-12 are foods fortified with B-12 (including some plant milks, some soy products and some breakfast cereals), and B-12 supplements.[25] Fortified breakfast cereals are a particularly valuable source of vitamin B-12 for vegetarians and vegans. A иначе и аз знам за разни добавки, таблетки, хапчета съдържащи B12, но това е точно обратното на идеята за суровоядството, докато при вегетарианството (визирам лакто-вегетарианството) набавянето на B12 не е толкова сложно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юни 20, 2008 Доклад Share Добавено Юни 20, 2008 (edited) Здравей Emil,при мен липсата на б12 е значителна и е част от анемията която имам -просто казано фолиеводефицитна. Количеството на б12 винаги ми е било много необходимо ,но факт е че изобщо не се замислям за това. Не практикувам суровоядство ,но вече повече от година и половина не консумирам месо,спортувам и се чувствам прекрасно. В зеленчуците за които знам със сигурност най-много се съдържа в най-външните листа на зелката,червеното цвекло особено добро е да се консумира като сурово изцеден сок ,тиквата и бананите (които аз не ям). В ядките знам за лешниците и консумирам основно тях в сурово състояние с люспата. Десет дневна консумация на 1 водна чаша сок от червено цвекло ,моркови и ябълки в съотношение 1:3:2 балансира и почти неутрализира приема на токсини.Повишава нивото на червените кръвни телца и на практика б12 вече не ти е проблем. Поне аз като човек с доказана липса на б12 нямам проблем (поне за сега ). А на Любо ще съм благодарна ако ми пусне материала (мисля на лични е най-добре). Редактирано Юни 20, 2008 от didi_ts Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Юни 21, 2008 Доклад Share Добавено Юни 21, 2008 Преведох 4-те страници за вас. (Диди ако иска немския оригинал, да пише ) Става дума за откъс от дипломна работа от 2001г. към Университета Виена, на име „Суровоядство от диетологична гледна точка: опит, теории и изследвания“, автор е Едмунд Землер... Подчертал съм където има данни за растителни продукти и вит. B12. Почва от стр. 106: "...Витамин Б 12 (кобаламин): Предупрежденията, че суровоядството може да предизвика дефицит на витамин Б12 при малки деца и кърмачета, биват окачествени като погрешни от различни представители на суровоядството, тъй като както казват, здравословните бактерии в червата произвеждат вит. Б12 в точно нужното количество, от което има нужда тялото (WANDMAKER 1997). Това твърдение да бъде доказано някак, е ненужно за представителите на суровоядството, защото здравият човешки разум потвърждава, че само така може да бъде. - TOENZ (1996. стр. 3) има право, като говори във връзка с алтернативното хранене за “ирационални, неясни представи”. Вит. Б12 принадлежи към групата на Kориноидите и има за централен атом кобалт. Кобаламин е по-общото понятие за всички кориноиди с качествено биологично действие на цианокобаламин. Най-важните витамери са акво-, циано-, хидрокси-, метил- и аденозилкобаламин. Приетите чрез храната кобаламини се превръщат във физиологично активните аденозил- и метилкобаламин. Микроорганизми са единственият източник на всички естествено срещащи се кобаламини. Според DWYER (1991) и водорсали и гъби са сред синтетизиращите кобаламин. При по-висши растения няма кобаламин-зависими реакции, затова и те не се нуждаят от него и не го натрупват. Само когато тези са “замърсени” с микроорганизми, има кобаламин в малки количества. GRAY и DANIEL (1958) докладват че са намерили кобаламин в листа от цвекло, и предполагат че съдържанието на кобаламин зависи от съдържанието на този витамин в почвата. Все пак 70% от почвените бактерии могат да синтезират кобаламин. Съдържанието на кобаламин в почвата се изчислява според MOZAFAR (1992) на около 15 µг/кг.. Той дава препратки и към други доклади, които показали, че определени растения съдържат кобаламин. Той самият твърди, че е бил открил, че корените на соята могат да поемат кобаламин от земята и да го транспортират в листата. Това би могло според него да има значение за вегетарианските форми на хранене (виж също BALDWIN 1996). Микрооргaнизми произвеждат също структурни аналози на кобаламин, които не могат да изпълват функцията на кобаламин. В човешките изпражнения се съдържат към 5 µг кобаламин, докато 100 µг са аналози на кобаламина (HARTMANN 1995, стр. 5). Обикновените източници на кобаламин са месо, яйца, мляко, сирене и риба. ALLEN и LONG (1988, цитирани от HARTMANN 1995,стр. 6) изследвали продукти на ферментация и открили в следните продукти по-малко от 0,5 µг кобаламин/100гр. проба: бира, квасен хляб, кисело зеле, сайтан, тофу, мисо, тамари, шою. Авторите заключават, че тези хранителни продукти могат да допринесат само малко за снабдяването с кобаламин. Съдържанието на кобаламин на различни хранителни продукти бива силно преувеличено, според DWYER (1991) поради липсваща специфичност на микробиологичните начини за измерване. BERG и колеги (1988) не са могли с радиоимунологичния метод да намерят значителни количества кобаламин в соеви ферментирали храни (темпе, шою, тамари, оризово мисо, ечемичено мисо, тофу) и в други ферментирали продукти (амесаке-ориз, умебоши-сливи). Всички стойности са били под 0,02 µг/100гр.. Ниско съдържание на кобаламин 0,02-0,05 µг/100г е имало при ечемичен малцов сироп, квасен хляб, шиитаке и магданоз. В Спирулина, един род синьо-зелени водорасли, повече от 80% от кобаламина са структурни аналози, които могат дори да блокират усвояването съответно и обмяната на кобаламин (LANGLEY 1995, стр. 71). ALBERT и колеги (1980) са изследвали човешка чревна флора и са открили микроорганизми като псойдомонас- и клебсиела-видове, които вероятно произвеждат усвояем кобаламин. Тъй като в тънкото черво се намира в свободна форма нужният за резорбация на кобаламина интринзик-фактор, кобаламинът може да се усвоява свързан с него в тънките черва. HERBERT (1988) критикува, че ALBERT и колеги са ползвали микробиологични методи в изследването си, така че не е ясно кои количества от бактерийните продукти са се състояли от кобаламин и от кобаламинови аналози. Според HERBERT и колеги (1984) особено значение може да има видът Бактероидес фрагилис в горната част на тънките черва. Този произвежда кобаламин и аналози на кобаламина. HERBERT и колеги са можели да докажат, че намиращите се в серума, в жлъчката, и в органите кобаламинови аналози произхождат от чревните бактерии. Двойката доктори TRASH и TRASH (1998, стр. 67,68), и двамата самите дългогодишни веганери, са на мнение, че намиращите се бактерии в устата (около зъбите и венците), в носоглътката, около сливиците, в основата на езика и в горните бронхиални разклонения могат да произвеждат около 0,5 µг кобаламин на ден, и това количество е достатъчно за дневната нужда на тялото. TRASH и TRASH също мислят, че една съдържаща малко мазнини и белтъчини храна може да намали дневната нужда от кобаламин на 0,05 µг на ден, но не прилагат доказателства за това. Според LANGLEY (1995, стр. 74) и HARTMANN (1995, стр. 15) CALENDER и SPRAY (1962) били изследвали веганери, които са имали мегалобластна анемия. Те им давали екстракт от ежедневните им изпражнения чрез което е можело да бъде отстранен кобаламиновия дефицит при всички пациенти. HARTMANN заключава от това, че в червата на веганери има достатъчно количество кобаламин чрез бактериален синтез, за да бъде премахнат един дефицит, но този не може да бъде усвоен. Авторът е проверил цитираното изследване посредством приложените публикации от CALENDER и SPRAY. В тях въобще не става дума за веганери и екстракти от изпражения, така че тук трябва да става дума за погрешно даване на източник. Дневната нужда от вит. Б12 за възрастни е 3 µг. Тъй като тялото може да натрупва предимно в черния дроб от 2 до 5 мг. кобаламин и поради обмяната на веществата се губят на ден 0,1% от този запас, то един недостиг се забелязва едва след години (DGE и колеги 2000, стр. 132). Този може да бъде разделен на 4 стадии според HERBERT (1996) и води до уголемени червени кръвни телца (мегалобластна анемия). Една и от недостиг на фолиева киселина причинена тежка последица е фуниколерната миелоза, дегенерация на определени области от костния мозък, което може да доведе до трайни щети на нервната система. При новородени и малки деца недостигът на кобаламин засяга първоначално бързо делящи се тъкани като лигавици, костен мозък и намиращия се в развитие мозък. Хранително обусловен недостиг на кобаламин може да предизвика при тези групи хора неврологични симптоми с апатия, тежка ретардация, забавяне на развитието както и нарушения на растежа и макроцитерна анемия. Изложени на риск са според STOETTER и MAYRHOFER (1996) кърмачета на майки с латентен недостиг на кобаламин поради дългогодишно веганско хранене или неразкрита пернициозна анемия. SANDERS и REDDY (1994) разглеждат необогатеният с кобаламин вегански начин на хранене като риск за възникване на недостиг на кобаламин при деца. При избягване на критичните пунктове, нормалният растеж и развитие на вегански деца е все пак напълно възможно, което показва и KLAPER (1997). PROBST (2000) предполага, че при строго вегански отглежданите малки деца, недостиг от кобаламин може да е причинен от инфекция на влагалището на майката. Така бебетата получават лоша чревна флора от майка си при преминаване през родителния канал. LANGLEY (1995, стр. 82-84) е на мнение, че недостиг на кобаламин е много рядко срещан, както при кърмачета така и при възрастни. Особено важно е според тях, веганските майки по време на бременността и кърменето да се подсигурят и да имат подходящо снабдяване на кобаламин. JOHNSTON (1999) намира за заслужаващо внимание, че има много малко доклади на случаи с недостиг на кобаламин, вкл. и при веганери. При възрастните причината за това при повечето случаи е малабсорбацията (STABLER 1999). RAUMA и колеги (1995) са изследвали статуса на кобаламина при вегански суровоядци, които са се хранили по хипократска диета (вж. WIGMORE 1990). Веганери, които са яли водораслите Нори и/или Хлорела са имали двойно по-високи серумни нива на кобаламин, отколкото веганери които не са консумирали такива. След 2-годишно наблюдение се е показало малко но постоянно влошаване на статуса на кобаламин при 6 от 9 веганери. Авторите заключават от това, че някои водорасли, консумирани в големи количества, могат да представляват подходящ източник на кобаламин. Все пак изглежда общата консумация на водорасли и ферментирали продукти при почитатели на Хипократовата диета не подсигурява статуса на кобаламин. HARTMANN (1995, стр. 100) е изследвал набавянето на кобаламин на суровоядци и е установил по плазмените стойности, че този е бил при почти 40% недостатъчен. При вегaнски суровоядци са били дори 67,2%. От пациентите с недостатъчно набавяне от кобаламин (38,8%) 70,5% са имали повишени хомоцистеинови стойности. Резултатите са показали също, че мъжете са изложени при веганско суровоядство на по-висок риск отколкото жените, тъй като тези очевидно са се справяли по-добре с трудното набавяне. WEISS (1998, стр. 122) е установил при привърженици на инстинктивното хранене недостатъчно снабдяване с вит. А, желязо и на кобаламин. Според COUSENS (1998, стр. 77) кръвните и тъканните стойности на вит. Б12 на здрави веганери са били ниски но достатъчни. Твърднието че след едно дългогодишно веганско хранене (>20г.) запасите от кобаламин трябва да са изчерпани, според него не може да се провери, тъй като е трудно да се намерят веганери които не са взимали витамнни препарати повече от 20г.. Според неговите наблюдения много веганери взимат кобаламинови добавки. COUSENS също е констатирал, че при пациенти под психически или физически стрес е налице изчерпване на кобаламиновите запаси. Инжекции с кобаламин се оказват в такива ситуации като помагащи. ELLIS (1973) докладва в тази връзка, че при страдащи от умора хора, инжекции с хидроксикобаламин са дали много добри резултати. COUSENS (1998, стр. 86) изчислява загубите на кобаламин на 30-90% при готвене и препоръчва много суровоядство и да се ядат съдържащи кобаламин хранителни продукти като бирена мая, цветен/пчелен прашец, морски или от кламатски водорасли. Извод Все пак има някои неща, показателни за това че веганското суровоядство през едно по-дълго време може да води до недостиг на кобаламин. Ако от привърженици на суровоядството се твърди нещо противоречиво, то трябва тези да дадат и доказателства за това. Това важи особено за постоянно формулираните изказвания, че лабораторни изследвания и нормови стойности нямат меродавност, а само собственият тонус има значение. Изисква се предпазливост предимно при кърмачета и при малки деца на дългогодишно живящи вегански майки. KLAPER (1997, стр. 57), който в книгата си “Бременност, деца и веганско хранене” представя многобройни случаи на вегански отгледани деца, препоръчва на подрастващи и възрастни, за да има сигурност, добавки от кобаламин. Що се касае до така предполагания синтез на кобаламин в собственото тяло, то става дума при това за чисто спекулативни предположения. Данните за наличието на кобаламин в растенията са твърде неосигурени засега, за да може да се правят изводи от тях. Дори когато резултатите трябва да бъдат потвърдени, нищо не променя факта че растителните източници в сравнение с животинските представляват един по-лош източник на кобаламин." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Emil Добавено Юни 23, 2008 Доклад Share Добавено Юни 23, 2008 Любо, много благодаря за предоставения от теб материал. Още повече за това, че дори ни го даваш на готово - преведен Много внимателно го прегледах и установих, че: 1) все още липсват категорични данни, за количеството на кобаламина в растителните храни; 2) неубедеността на 1) идва от много малкото проучвания в тази област, което говори че съвременната медицина е едва в началото на своето развитие, и явно има по-важни задачи от това да се изследва един от най-важните витамини - B12?!? Както знаем липсата на B12 може да доведе до много сериозни заболявания, някои направо плашещи. Но явно тези, които не се притесняват от този факт (в конкретния случай лекари, консумиращи животни и техните продукти) обичат да казват: "Не знаем със сигурност къде и в какво количество присъства в растенията, но със сигурност го има в животните"; 3) и все пак явно има някаква надежда да го синтезиране и ние - както загатват двойката доктори TRASH и TRASH от материала, "но не прилагат доказателства за това". Моят извод е, че за да бъде човек суровояд (какъвто съм аз) трябва "на сляпо" да консумира соя, гъби, водорасли и всички останали загатнати храни, тъй като за нито една храна явно няма категорични данни дали съдържа кобаламин и в какво количество didi_ts, мерси за мнението ти и за подкрепата. Като каза за тези сокове, се сетих, че неотдавна аз си прилагах соколечение с подобни зеленчуци - само че аз използвах морков, цвекло, краставица в съотношение 10:3:3 за камъни в бъбреците от книга на проф. Мермерски, а сега видях че същото лечение е в сила и за анемия (която е в резултат на липса на B12). Обаче проф. Мермерски и той като всички останали не се ангажира да каже къде в растенията присъства B12 (казвайки че в растенията практически отсъства), но достатъчно подробно описва съдържанието му в месата.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mindfield Добавено Юни 23, 2008 Доклад Share Добавено Юни 23, 2008 Емил, Според мен проблем в днешната медицина е не неразвитостта и, а комерсиализираността... На следните страници за суровоядци има още експертна информация в тази посока (на английски): http://www.living-foods.com/articles/b12issue.html http://www.living-foods.com/articles/b12article.html А ти добри изводи си си направил! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Юни 23, 2008 Доклад Share Добавено Юни 23, 2008 Сърдечна благодарност на didi_ts за споделените наблюдения, които почти напълно съвпадат с моя опит и на Любо за значителния труд и ценното време, отделени за темата! Ще добавя, че обичам и много често ям храните, изброени от Диди, особено ядки. А от ядките толкова много предпочитам лешници, че на практика изяждам за седмица грамаж, равен на месната храна на някой заклет месоядец, дори повече. Откакто съм почти изцяло на суровоядство не предпочитам сокове, а хапвам целия плод / зеленчук, като съвсем интуитивно и без да се замисля, сдъвквам храната много, много добре. Сега си спомням, че така се хранех и като малка, когато насила ми набутваха месо в устата, криейки го зад зеленчука в лъжицата ( с най-добри намерения , разбира се). А колко караници е имало заради бавното ми хранене, което реално е било пълноценно сдъвкване. Пиша това, за да дам увереност на други като мен, които биха изгубили десетилетия да изучат правилата на бързащата цивилизация, и пак биха били несигурни, когато намерят себе си - вслушвайте се в тялото и интуицията си. Но в тялото, когато е здраво и щастливо, в хармония с всичко, а не в стресиран организъм, който зове за помощ с неистова консумация на шоколад или друг признак за пристрастеност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Юни 27, 2008 Доклад Share Добавено Юни 27, 2008 Б12 има и в маята, коренищата и микроводораслите също/синьо-зелените/... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Юни 27, 2008 Доклад Share Добавено Юни 27, 2008 Необходимостта от Б12 е минимална, защото той се изчерпва много бавно от организма и не бива да се драматизира опасността от болести и недоимък. Освен това може да се взема като добавка. И няма кой знае какво плашешо ако се случи изчерпване, най-много да възникне пернициозна анемия, която обаче е лечима. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Светлата Добавено Октомври 15, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 15, 2008 Все пак реална ли е опасноста от анемия поради липса на желязо при вегетарианците? Аз лично нямам никакви оплаквания, но напоследък много ме плашат с това,че понеже склерата на очите ми е видимо синя, това било признак за остра липса на желязо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Креми (късметче) Добавено Октомври 15, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 15, 2008 Изпитвам непреодолима нужда да ям ядки, осооообено лешници, и го правя. Чувствам се перфектно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Florestan Добавено Октомври 16, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 16, 2008 Все пак реална ли е опасноста от анемия поради липса на желязо при вегетарианците? Аз лично нямам никакви оплаквания, но напоследък много ме плашат с това,че понеже склерата на очите ми е видимо синя, това било признак за остра липса на желязо. Добър ден, Желязо има в изобилие в някои продукти, като например зелените растения (спанак и т.н.) и особено в кърито. По принцип при вегетарианците приемът на желязо е по-голям проблем от приемът на протеини (в крайна сметка, всичко има някакво количество протеини в него), но ако човек знае кои храни да използва, това не би трябвало да е проблем. Ако човек често консумира къри, например, не би трябвало той да има голям проблем с това. Ето и списък от други храни, съдържащи желязо: (най-горе са невегетарианските, а по-долу растителните; сайтът споменава, че консумацията на желязо от първите е по-лесна, но по принцип не смятам, че това е проблем при вегетарианското хранене; въпросът вероятно опира и до там, че човек все още не е еволюирал до там да извлича по-пълноценно енергията от храната си или от други източници) http://www.bchealthguide.org/healthfiles/hfile68d.stm Поздрави, Ф. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Светлата Добавено Октомври 16, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 16, 2008 Все пак реална ли е опасноста от анемия поради липса на желязо при вегетарианците? Аз лично нямам никакви оплаквания, но напоследък много ме плашат с това,че понеже склерата на очите ми е видимо синя, това било признак за остра липса на желязо. Добър ден, Желязо има в изобилие в някои продукти, като например зелените растения (спанак и т.н.) и особено в кърито. По принцип при вегетарианците приемът на желязо е по-голям проблем от приемът на протеини (в крайна сметка, всичко има някакво количество протеини в него), но ако човек знае кои храни да използва, това не би трябвало да е проблем. Ако човек често консумира къри, например, не би трябвало той да има голям проблем с това. Ето и списък от други храни, съдържащи желязо: (най-горе са невегетарианските, а по-долу растителните; сайтът споменава, че консумацията на желязо от първите е по-лесна, но по принцип не смятам, че това е проблем при вегетарианското хранене; въпросът вероятно опира и до там, че човек все още не е еволюирал до там да извлича по-пълноценно енергията от храната си или от други източници) http://www.bchealthguide.org/healthfiles/hfile68d.stm Поздрави, Ф. Сигурно много тъп въпрос ще задам ама кърито не е ли смес от подправки? Инъче този списък леко ме притесни, защото аз не ям почти нищо от храните посочени в него Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Октомври 16, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 16, 2008 Все пак реална ли е опасноста от анемия поради липса на желязо при вегетарианците? Аз лично нямам никакви оплаквания, но напоследък много ме плашат с това,че понеже склерата на очите ми е видимо синя, това било признак за остра липса на желязо. Аз съм вегетарианка от рождение. Никога не съм страдала от анемия и никакви сериозни заболявания. Според мен най-голямата грешка на хората е, че търсят грешки във вегетарианството. Всичко, което съм научила в университета - за незаменимите аминокиселини, витамини и т.н., противоречи на моя житейски опит. Месо изобщо не ям, риба - веднъж годишно може да се случи, яйца - много рядко, сигурно веднъж на 2-3 месеца, млечни продукти - в малки количества. Оказва се, че в плодовете и зленчуците има всичко, което ни е необходимо. Вегетарианството не е заплаха за здравето на човека. Страховете и самовнушенията, в допълнение по носталгията към месоядния режим, могат обаче да предизвикат определена симптоматика и на физическо ниво. Ако човек не е готов да премине към вегетарианство, не бива и да се насилва. Всяко нещо идва с времето си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Florestan Добавено Октомври 16, 2008 Доклад Share Добавено Октомври 16, 2008 Аз съм вегетарианка от рождение. Никога не съм страдала от анемия и никакви сериозни заболявания. Според мен най-голямата грешка на хората е, че търсят грешки във вегетарианството. Всичко, което съм научила в университета - за незаменимите аминокиселини, витамини и т.н., противоречи на моя житейски опит. Месо изобщо не ям, риба - веднъж годишно може да се случи, яйца - много рядко, сигурно веднъж на 2-3 месеца, млечни продукти - в малки количества. Оказва се, че в плодовете и зленчуците има всичко, което ни е необходимо. Вегетарианството не е заплаха за здравето на човека. Страховете и самовнушенията, в допълнение по носталгията към месоядния режим, могат обаче да предизвикат определена симптоматика и на физическо ниво. Ако човек не е готов да премине към вегетарианство, не бива и да се насилва. Всяко нещо идва с времето си. Благодаря на maggee за пояснението. Всъщност, пропуснах да отбележа в предния пост, че в момента науката залива хората с информация, която тя разпрострянява като открития относно нуждите на човека, а всъщност става въпрос много често за статистически проучвания или за изследвания върху хора с определен режим на работа, определени възгледи и въобще хора, които не са имали възможността да се занимават с по-нестандартни методи. Например, науката все още не може да обясни защо хора, които консумират само плодове въпреки това имат напълно нормален дневен режим, макар че според данните за нуждите на организма, тези хора би трябвало да страдат от куп проблеми и най-вече от липса на протеини. Възможно е също някои от нуждите на вегетарианците просто да са различни от тези на другите хора - с консумацията на друг тип храна всъщност и нуждата от определено количество вещества да намалява, поради по-ефективният процес на обработване и по-голямото бракуване на вещества при другия режим. И така, нищо дневните дози от определени вещества да се окажат по-различни за вегетарианци. Тук говоря всъщност статистически. Иначе, човек дори може да си набави енергия и от самата прана, дори без храна, но колкото по-независим иска той да бъде от физическия свят, толкова по-развит трябва да бъде, а съответно и да положи по-големи усилия за това. Аз наскоро четох една статия за един йога, който от доста време (май години) не е консумирал никаква храна, а дори и вода. Гледал всяка сутрин слънцето и се зареждал с енергия от там. Естествено, познати споменаха, че той има други енергийни нужди и също така, че отделя много време за практики на йога, но в действителност човешката дейност трябва да се насочва по-скоро към намаляване на консумираните вещества и по-пълното им поемане от организма, както и към все по-голяма употреба на енергията в самата природа - на първо място въздухът, след това и самата прана. Накрая, на хората ще им се наложи да се хранят само с прана и затова, макар и да имат известни нужди сега, те трябва да работят върху себе си и да се развиват. В това отношение, не бива да се фиксират определени нужди като даденост - те са временни. Естествено, става въпрос за много дълъг период от време на развитие, преди да се достигне до поемане на енергия направо и единствено от праната. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
tomodashi Добавено Ноември 10, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 10, 2008 (edited) Маимуните могат да ядат зеленчуци и пак да са много по-силни от човека Човека не е хищник няма кучешки зъби и има черва на тревопастно Монасите от шао-лин са вегетарианци,за да си пълноценен вегетарианец трябва да изпълняваш определени физически упражнения за поддържане на формата на тялото Редактирано Ноември 10, 2008 от tomodashi Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.