Депресията! Начин на живот

[Black_Jesus]

Депресията долетя и при мен , тъи неочаквано и ме понесе към черната дупка скрита дълбоко в съзнанието ми. Тя продължава вече цели 18 години . Всичко , което исках е да съм невидим . Това беше просто искане . Не засягаше никой друг . Накрая осъзнах едно , да бъдеш невидим не си струва , защото когато си невидим другите хора може да не те виждат , но ти ги виждаш .Кой диктува правилата ??? Това ли ми е писано ( да изживея 18 самотни години ) . Мога ли да го променя ?? Защо всичко е тъи несправедливо ?? Това ли е краят ??

[Силвия СД]

Депресията долетя и при мен , тъи неочаквано и ме понесе към черната дупка скрита дълбоко в съзнанието ми. Тя продължава вече цели 18 години . Всичко , което исках е да съм невидим . Това беше просто искане . Не засягаше никой друг . Накрая осъзнах едно , да бъдеш невидим не си струва , защото когато си невидим другите хора може да не те виждат , но ти ги виждаш .Кой диктува правилата ??? Това ли ми е писано ( да изживея 18 самотни години ) . Мога ли да го променя ?? Защо всичко е тъи несправедливо ?? Това ли е краят ??

А ти откъде знаеш какво те чака на дъното на черната дупка? Дори светлината не може да устои на скоростта на тази гравитация? Има ли нещо, което е по-бързо от скоростта на светлината, освен друга, още по-бърза светлина? Има ли светлина по-силна от тази на светлината, освен още повече светлина?...

Ти си вече привлечен. Няма връщане назад преминеш ли хоризонта на събитията. И си невидим, но странно виждащ. Какво ли има там, а?

[maggee]

Накрая осъзнах едно , да бъдеш невидим не си струва , защото когато си невидим другите хора може да не те виждат , но ти ги виждаш .Кой диктува правилата ??? Това ли ми е писано ( да изживея 18 самотни години ) . Мога ли да го променя ?? Защо всичко е тъи несправедливо ?? Това ли е краят ??

Дали има нещо "писано" е трудно да се каже, но е сигурно, че тези 18 години са били твой избор. Кой диктува правилата - ти. Може ли да го промениш - можеш. Несправедливо - не е, несправедлив си бил ти към себе си. И край не е, защото търсиш решение и изход - начало е.

Колкото и да не обичам да цитирам, ще си позволя един цитат (А. Подводни) тук: Няма нищо страшно да откриеш, че си нещастен, защото никой не те обича достатъчно. Страшно е да откриеш, че ти не се реализираш и си нещастен, понеже сам не се обичаш достатъчно.

За мен ключова дума в твоя пост е несправедливо. Така смятат хората, които по една или друга причина имат прекалени очаквания към света, които са се оставили на течението и чакат нещо да се случи. В никакъв случай не те упреквам - имам близки хора, които живеят по същия начин и се мятат от светло-черните до тъмно-черните тоналности на черните си дупки. Но когато осъзнаем, че отговорността за собствения ни живот е само наша и че можем да разчитаме на себе си и това е напълно достатъчно, за да живеем добре, нещата се подреждат. Самото решение за промяна вече отваря много врати.

Така че твоите 18 години са просто етап от живота ти, който вероятно е бил необходим. Като излезеш от черната дупка, ще можеш много повече от другите да се радваш на светлината :-)

Бих ти репоръчала две книги (ако не си ги чел, но имам усещането, че не си): Изкуството да бъдеш егоист на Йозеф Киршнер и Пространство на варианти на Вадим Зеланд (всъщност първите 3 книги от поредицата)

[Afflatus]

Депресията долетя и при мен , тъи неочаквано и ме понесе към черната дупка скрита дълбоко в съзнанието ми. Тя продължава вече цели 18 години . Всичко , което исках е да съм невидим . Това беше просто искане . Не засягаше никой друг . Накрая осъзнах едно , да бъдеш невидим не си струва , защото когато си невидим другите хора може да не те виждат , но ти ги виждаш .Кой диктува правилата ??? Това ли ми е писано ( да изживея 18 самотни години ) . Мога ли да го променя ?? Защо всичко е тъи несправедливо ?? Това ли е краят ??

Да си невидим си има и предимства,трябва само да ги откриеш.Как точно постигаш състояние на невидимост?И дали е пълна невидимост или полувидима замъглена видимост?Ако е пълна невидимост то сигурно има и други успели да я постигнат и ако се намерите с тях бихте били по щастливи заедно.

[Слънчева]

А защо мислиш, че си сам? Никой, никога не е сам. Може би не виждаш, този, който те вика? Обърни се към Него, ще видиш светлината....

Твоята невидимост си я виждаш само ти. Дали искаш да си видим?....

Не търси оправдания с депресията си и в другите. Твоят живот си е твой и от теб зависи как ще го живееш. - Видим или Невидим.....

А това, че виждаш другите не е ли прекрасно? Те самите не се виждат.

Редактирано Януари 15, 2008 от xameleona

[Креми (късметче)]

Да станеш невидим е голям майсторлък. По-лесната магия е да се превърнеш временно в нещо друго, за да се запазиш за по-късно, да устоиш. Ето как го прави понякога нежната половина от човечеството:

Душата ми е празна къща,

потънала във прах, в сълзи горчиви,

която и на сън се смее или мръщи

и чува тихи стъпки, смехове звънливи.

Която трепва, щом усети отдалече,

че нейните стопани се завръщат,

и гизди се, и пълни вазите с букети.

Душата ми е запустяла къща.

Нищо не е вечно и не трае безкрайно. Освен движението и промяната, нали?

------------------------

Ако обаче потърся недоизказаното в твоя ник, Black Jesus, ...мога да направя някакви предположения, но по-добре да попитам - как и защо го избра?

[Орлин Баев]

Дали има нещо "писано" е трудно да се каже, но е сигурно, че тези 18 години са били твой избор. Кой диктува правилата - ти. Може ли да го промениш - можеш. Несправедливо - не е, несправедлив си бил ти към себе си. И край не е, защото търсиш решение и изход - начало е.

Ако е само до личен избор, депресията се лекува с около 3 месеца психотерапия. при положение обаче, че наистина се дължи само на личен избор (най-често несъзнаван). Това е и най-честият случай на депресия!

Ако обаче зад депресията има физиологична база от хормонален дисбаланс, заедно с психотерапията е нужна и промяна на навиците, които предизвикват такъв дисбаланс. Навици на хранене, на секс, на зависимости и др., които могат да бъдат биологичен причинител за една депресия. Разбира се, това са общи приказки. Всеки случай е индивидуален!

[Guest azbuki]

Някои души имат нужда дълго, дълго, дълго да плачат например. Това е някакво кармично изчистване, през което и аз съм минала. Каквото е влязло, ще трябва да излезе. Случвало ми се е и от лечители да чуя да кажат на човека: плачи да се наплачеш, че да излезе това, което те дави. Но не само плакането - хората си имат различни начини да се разделят с натрупаната в тях енергия на тъга, ожесточение и други негативни емоции. Включително и гневът е такъв клапан понякога, ама той води пак до запушвания в черния дроб и жлъчката. Тъгата пък съсипва белите дробове, ако се задържа в тях. Често негативите са блокажи и увреждания на енергийните тела, останали за изчистване от минали животи.

Всичко това съществува. Докато се оставя да излиза, добре е. Не мога да се изказвам за справедливостта или несправедливостта, защото това е отвъд моята възможност да разбера някои от ужасиите, които съм виждала и защо те се случват на хората. Но знам едно - че многото страдание често е донесло на хората голяма духовна сила в последствие. Тоест страданието се е явявало техен учител и има някакъв смисъл, макар и за нашето съзнание да е трудно да го схване.

Остави нещата да излизат и ако искаш да си помогнеш малко да поразчистиш, има една много проста книжка на Мантак Чиа - "Трансформиране на стреса в жизненост". Има я на spiralata.net. В нея се обясняват даоистките лечебни звуци, както и някои полезни медитативни практики за самолечение. Наблегни на белите дробове и черния дроб и остави нещата да излизат. В същото време обаче си дай ясна сметка, че ти си даваш това време да се потопиш в басейна на негативните си емоции, че това е твой избор и че някога това време ще приключи. Както приключва и всяко чистене и лечение. Тоест давай си времето, но никога не изпадай в заблудата, че това време е безкрайно или че си потънал в него. ТИ го определяш, чрез което позволяваш на различните планове да се проникнат един друг сега и да настъпи излекуването. Дай му точно времето, което му е нужно.

Редактирано Януари 15, 2008 от azbuki

[Guest Ла Горда]

azbuki, благодаря веднага ще потърся книжката

[Black_Jesus]

Грешка беше да поблокувам тази тема ! Не написах тва с цел да ме анализирате или нещо такова .

[pcheliza]

Грешка беше да поблокувам тази тема ! Не написах тва с цел да ме анализирате или нещо такова .

Здравей!

А каква беше целта ти,какво те накара да публикуваш тази тема?

[Валентин Петров]

Всичко , което исках е да съм невидим. Това беше просто искане. Не засягаше никой друг. Накрая осъзнах едно, да бъдеш невидим не си струва, защото когато си невидим другите хора може да не те виждат, но ти ги виждаш.

Кой диктува правилата ??? Това ли ми е писано (да изживея 18 самотни години). Мога ли да го променя??

Да, можеш.

Защо всичко е тъи несправедливо??

Защо си дошъл да живееш на земята?!!

Това ли е краят ??

Самоубийството обикновено е начало на нещо значително по-лошо от това което преживяваш в момента.

[Станимир]

Депресията е емоционално състояние. Като такова, то може да бъде трансформирано. Преди всичко следва да се осъзнае, че нашето емоционално състояние не е зависимо от външните събития, а от оценката ни за тях. Показателен е факта, че различните хора реагират емоционално на едни и същи събития по различен начин.

Обикновено депресираният се оправдава с някаква външна, често независеща от него причина, с която той оправдава своето състояние. Наистина тази причина може да бъде сериозна, но не бива да се допуска тя да бъде надценявана. Понеже депресията е свързана с някаква натрапчива мисъл, за да се избавим от депресията е необходимо да се развие гъвкавост на ума. Това предполага упражняване на способността за смяна на обекта на мислене, като вниманието постоянно се насочва към нови теми и обекти, без да се връща към старите.

Търсенето на "сродни души", преживяващи същото състояние, едва ли може да бъде от полза. Това само допълнително ще засили зависимостта на депресирания от причината за депресията. Тази зависимост е фалшива - това е важно да се разбере. Човек може да изпадне във всякакво емоционално състояние и с внушение, и дори със самовнушение, без за това да е необходима каквато и да е допълнителна причина.

Всъщност, това което се приема за причина за депресията действа само като спусък, който да задейства нашите вътрешно присъщи наклоности. Разбира се, за да се справим с отрицателните наклоности в себе си е нужно да обърнем повече внимание на техната противоположност. Противоположности на депресията е радостта, но също борбеността, решителността, самоувереността. Както при отчаянието, тези качества ще ни помогнат да излезем от блатото. Не е необходимо да търсим доказателства, че притежаваме тези качества, а просто да ги проявяваме дори и с цената на множество грешки. Ако с действията си не нараняваме тези около нас, грешките не би трябвало да ни притесняват. Депресията е втвърдяване на съзнанието и застой. По-добре грешки, отколкото това.

В случая с депресията е добре да престанем да критикуваме, както себе си, така и околните или съдбата, без значение дали имаме основание за това. Действителността, колкото и гадна да изглежда за някои не е повод за депресия, а за мобилизиране на силите. Ако сме депресирани, това е сигурен показател, че оценката ни за действителността и влиянието и върху нас е погрешна. Поражението, когато си дал всичко от себе си скоро ще се превърне в победа. Такова поражение може да бъде единствено повод за радост. Времената се менят, а хората трябва да се научат да действат и да се радват независимост от тяхното течение.

[Орлин Баев]

Грешка беше да поблокувам тази тема ! Не написах тва с цел да ме анализирате или нещо такова .

Не се коси. Никой не те познава, пишат хората добросърдечно само за да си поразсъждават, за спорта. Има доста филосовстване в този форум това е факт. не че е лошо - напротив. Що се отнася до депресията обаче философстването на база възвишени разсъждения е празна работа. Има си специалисти - не си ли пробвал да ходиш на терапия? Когнитивната терапия има 90% успеваемост при депресията и работи еднакво ефективно като лекарствата. Доказано е, че когнитивната терапия заменя нуждата от лекарства. Освен това е кратка и финансово приемлива, дори за странната ни държавичка - 1.5 - 4 месеца максимум. В съчетание с водена визуализация и насоки по режима на живот, които много вероятно участват хормонално в механизма на депресия пораждане - се появава реална светлина в тунела!

[Донка]

Много показателно заглавие на темата, обаче! Начин на живот...

Възможно ли е, според вас, човек да избере сам депресията като начин на живот, защото това за него е по-малкото зло?

Ами ако дори мисълта за излизане в света и общуване с другите хора в различни ситуации, както и за необходимостта да поемат отговорността и последствията от своя избор, решения, отношение, плаши и обърква депресирания повече от самата депресия и самотата?

Станимир - Обикновено депресираният се оправдава с някаква външна, често независеща от него причина, с която той оправдава своето състояние.

А дали самият депресиран осъзнава това?

[Ани]

Има ли разлика в депресията на един холерик, сангвиник, меланхолик или флегматик. Ако човек е побеснял и му идват унищожителни мисли, то това депресия ли е? Холеричен темперамент? Или временно обсебване от тъмни сили

[Guest azbuki]

Моят опит с депресията при мои познати е, че повечето хора като че ли не искат да излязат от нея. Създават си един свят и в него си живеят. Оттам и ограждането спрямо останалите и желанието да си невидим. Другите хора, контактът с тях, би разбил този балон. На първо време това би донесло болка и объркване може би, но в дългосрочен план помага за излизане от балона. Трябва обаче човек да намери смелост да остави да му се помогне.

Аз през мойте депресии съм минавала целенасочено, като една част от мен винаги е оставала някак си извън балона и е осигурявала видимостта. Не съм ходила на психолози, защото не съм мислела, че изобщо могат да вникнат толкова дълбоко в това, което става с мен. Може и да съм предубедена. Сама съм си се оправяла с помощта на близки приятели. И все пак последната крачка в оправянето човек си я прави сам. Трябва да поиска да излезе от илюзията.

В този смисъл аз не теоретизирам, а практикувам.

[bee_bg]

Възможно ли е, според вас, човек да избере сам депресията като начин на живот, защото това за него е по-малкото зло?

Хъм напълно е възможно

другия вариант е да сложи розови очила и да не вижда реалната действителност

която го заобикаля и в двете ситуации не добре...

Нямам идеи освен една; човек да не се предава въпреки всичко.

[Диана Илиева]

Да, въпросите, които поставят Донка и Бина са много на място и много основателни. Депресията при различните типове хора се проявява по различен начин, а някои от тях са по-малко податливи на депресия от други.

А това, което казва Донка:

Ами ако дори мисълта за излизане в света и общуване с другите хора в различни ситуации, както и за необходимостта да поемат отговорността и последствията от своя избор, решения, отношение, плаши и обърква депресирания повече от самата депресия и самотата?

го забелязвам при всички хора с депресия. На тях точно така им изглеждат нещата, за съжаление.

Идеята, която предлага bee_bg:

човек да не се предава въпреки всичко.

по принцип би помогнала, обаче зависи от етапа на депресията и от възможностите на човека. С една дума - звучи добре, обаче не е лесно да се приложи.

Забелязала съм, че към депресия са склонни хора или с понижена обща енергетика, или със силна енергетика, но с кармична предразположеност към трудности и ограничения в този живот (което се вижда примерно и от множеството напрегнати аспекти в хороскопа им). Разбира се, не всички такива хора непременно развиват депресия, обикновено има нужда и от определен отключващ фактор, който да подейства като спусък на процеса ... а после отрицателната обратна връзка при посочените типове хора допълнително затруднява изплуването.

По принцип първо е нужно осъзнаването - какво става, защо става така, искам ли го, от какво зависи...? Колкото сме по-честни към себе си, толкова по-добре, макар че боли.

После идва въпроса - какво искам в действителност?

Чак след това е - как, ще мога ли сам, имам ли нужда от помощ, от кого да я получа ...?

[Слънчева]

Мисля си, че в този форум е нормално да разсъждаваме и философски, защото се предполага, че повечето хора тук имат духовни търсения, а те са в много посоки.

Всеки има различни опитности, различно знание и споделянето е вид взаимопомощ.

Разбира се има медицина, психология, които се занимават с депресиите от научна гледна точка. Всеки е свободен да потърси необходимата помощ и без да се сърди на другите.

За себе си мога да кажа, че се уча всекидневно от хората, които пишат и съм благодарна, че го има този форум.

За депресията има различни изходи, зависи от вътрешната мотивация на човека, от желанието му да излезе от нея или не....

Първата стъпка за решаване на определен проблем е да си признаем, че има проблем. А ако избираме депресията като начин на живот, то пак си е индивидуално решение..... Право на избор....

[Пламъче]

Депресиите обичат есенно-зимния сезон по редица причини - намаленото слънчево греене,намалената двигателна активност,приемът на повече храна и т.н.

При първите симптоми на депресия човек може да си помогне сам по много начини,като един от тях е правилният начин на хранене.

Хранене при депресия

Консумирайте предимно храни, съдържащи посочените по-долу витамини и минерали, които способстват за поддържане на оптимално равновесие в мозъка между химическите вещества, влияещи положително на настроението и осигуряващи нормалната функция на мозъчните клетки.

Витамин В6 - Месо, риба, яйчни жълтъци, пълнозърнести продукти,

Спомага за превръщането в мозъка на триптофана в банани, авокадо, ядки, семена, зеленолистни зеленчуци серотонин, който повишава настроението

Витамин С - Пресни зеленчуци и плодове, особено цитрусови

Способства за усвояването на желязото

Желязо - Месо, риба, яйчни жълтъци, фасул, зеленолистни зеленчуци

Повишава производството на много химически носители (трансмитери) в мозъка

Инозит - Бирена мая, плодове, зеленчуци, бобови растения, месо, мляко, пълнозърнести продукти

Помага за регулиране на колебанията в настроението

Калий - Пълнозърнести продукти, зеленчуци, плодове (особено банани)

Възстановява нивото на калия в организма, чиито ниски стойности са характерни за страдащите от депресия

Магнезий - Раци, миди, фасул, пълнозърнести продукти, зеленолистни зеленчуци, ядки

Способства за нормалната работа на мозъчните клетки

Фолиева киселина - Зеленолистни зеленчуци

Цинк - Месо, раци, миди, яйчни жълтъци, грах, фасул, пълнозърнести продукти, кореноплодни зеленчуци, ядки

Увеличава синтеза на серотонин в мозъка, който повишава настроението

Повишава производството на енергия в мозъчните клетки, което помага за предотвратяване на депресията

Повишете нивото на триптофана

Триптофаньт е необходим за производството на серотонин, който пови- . шава настроението. Съдържа се в множество богати на протеини храни и се усвоява най-добре в съчетание с въглехидрати. Препоръчителната закуска се състои от мляко, сандвич с пуешко или пилешко месо, фурми и лешници.

Хранителен режим

• Препоръчително е да приемате малко количество храна по няколко пъти на ден, отколкото на 3 основни хранения.

• Нека менюто ви е разнообразно и добре балансирано, като не се поддавате на силното желание за определен вид храна, например бонбони или сирене. То вероятно се дължи на ниското ниво на невромедиатора серотонин в организма. За да вдигнете равнището му, консумирайте продукти, богати на протеини и особено на аминокиселината триптофан.

• Сладоледът, пържените картофи или млечният шейк могат временно да подобрят настроението и шоколадът действително съдържа вещество с подобни свойства. Въпреки това не прекалявайте със сладкото и с мазното.

• Не „давете" мъката си в алкохол. Той помага да се отпуснете за известно време, но и потиска централната нервна система, задълбочава депресията и намалява способността на човек да се справя с проблемите си.

• Ограничете консумацията на кофеин. Прекалената му употреба влошава депресията.

• Ако предполагате, че причина за вашата депресия е хранителна алергия, опитайте се да установите към коя храна се проявява тя , за да я избягвате.

Изт.

Ако депресията не преминава повече от 2 седмици въпреки взетите мерки,необходимо е да се потърси помощта на специалист,тъй като може да е симптом на някакво заболяване.

Според мен, да свикнеш с депресията и да я превърнеш в свой начин на живот е престъпление спрямо самия себе си.Животът не ни е даден за да го прекараме в мрачни мисли,лоши настроения и бездействие поради изпиващата енергията ни депресия.

Редактирано Декември 10, 2010 от Пламъче

[Мария-София]

Грешка беше да поблокувам тази тема ! Не написах тва с цел да ме анализирате или нещо такова .

Блек,никой не те анализира.Предполага се ,че пускайки тази тема, търсиш помощ.

Ние тук във форума така си помагаме.

Просто всеки споделя знания и опит свързани с темата.

Аз също съм много депресивна,

така че ще прочета книгата на Мантак Чиа - "Трансформиране на стреса в жизненост",

като благодаря на Азбуки за споделянето и.

[Донка]

Как мислите, дали е нормално човек които се е убедил многократно, че любовта не е за него, не я е заслужил и/или не е дозрял за нея да бъде винаги начумерен? Дали е нормално такъв човек да не вижда перспективи за в бъдеще? Дали е нормално всичко което прави, дори понякога успешно да не вижда никакъв смисъл в него? Дали е нормално, човек които е лишен от любовна ласка, да бъде озлобен към света? Дали е нормално такъв човек да не вижда смисъл дори и в собственото си съществуване? Дали е нормално често да се подценява? Дали е нормално такъв човек да ходи постоянно с оклюмал нос? Дали е нормално да бъде винаги тъжен и нищо да не бъде в състояние да го развесели?

Как мислите, дали всичко това е нормално?

Нормално е за депресивно състояние. Не е нормално за здрав човек.

Какво означава "любовта не е за него, не я е заслужил, не е дозрял"? Тя любовта е навсякъде в нас и около нас и то постоянно. Обаче дали човекът я "отчита" като любов? Или високомерно поставя някаква мярка - това е любов - това не е. Аз искам ето такава "истинска" любов, обаче не ми се дава! Защо? И започват обяснения, обвинения, самосъжаления, чумерене... Колко е тъмно - казва човекът, обаче в същоо време не признава, че сам е затворил кепенците, защото не иска точно това слънце и точно тази светлина, която е навън в света му. Иска някаква друга - която той си е избрал.

Какво значи не вижда перспективи в бъдещето? - Хайде да си кажем истината - не вижда в бъдещето как ще стане това, което той иска да стане. И понеже на очите му са очилата на "искам", не може да види "може".

Какво значи да се подценява? Какво значи да не вижда смисъл в собственото си съществуване? На времето смятах себеподценяването за благородно недоволство от себе си и скромност. Заблуда. Себеподценяването е признак на свръхагресия към създаденото от Бог. За да подценявам нещо значи аз съм сложила моите мерки като решаващи над тези на Вселената. АЗ съм този, които определя кое е ценно и кое не е. И както казва Учителя в една беседа - сега ще цитирам по памет - Когато човек помоли Бог за съвет и помощ, той му ги дава. Когато човекът реши, че знае и може сам да дели кое е ценно, важно, добро и кое не е, Бог се птдръпва от него настрани, за да не му пречи и само го наблюдва как си сърба собствената попара.

Смисъл на всяко съществуване има вложен огромен в момента, в който това съществуване се заражда тук на земята. От чвека зависи дали ще го определи и наложи,или ще се опитва да го открива и следва през целия си живот, всеки миг... до последния си дъх тук, в този свят.