15.01.2008 г. - Виждаме нашите погрешки само в другите

[Ася_И]

Мисъл на деня - 15 Януари 2008 г.

Когато една наша погрешка или един наш недостатък се пренесе в другите хора, само тогава ние го виждаме.

Из Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето, 6^а НБ, 10.I.1937 г.

[Слънчева]

Прекрасна беседа, благодаря Ася!

Сега ще бъда кратък, понеже времето е студено. Мнозина казват, че отрицателната страна на живота няма смисъл. И затова те казват: „Аз не искам да бъда виден, не искам да бъда невежа, не искам да бъда болен“ и т.н. При това болните хора са условие да могат лекарите да се прославят. Ако Лазар не беше умрял и Христос нямаше да се прослави. От 2000 години насам още се говори за това, което Христос е направил с Лазара. И Христос познава този факт, затова казва: „Добре, че не бях при Лазара, за да може Бог да се прослави. Това е за славата Божия.“ Това е за слава Божия, за онези, които могат да направят нещо, които могат да превърнат лошите условия в добри. Ако имаш знания, това е едно условие вече. Но човек мъчно може да познае при какви условия живее. Човек винаги крие своите недостатъци, своите погрешки. Той крие недостатъците си съзнателно и изнася своите добри черти. Това е свойство на всички органически същества. И за да се яви някакъв недъг у човека, за това се изискват специални условия, извънредни условия.

Сега ще ви приведа един анекдот, който е станал някъде, дали в България, в Англия, в Америка, или другаде някъде не е важно, все е станал някъде. Един млад момък, който имал черни очи, се оженва за една млада мома със сини очи. Те живеели много добре, без да си знаят недостатъците. Една вечер били на представление и след това се отбили в един локал да пийнат нещо разхладително, някакво питие. Върнали се у дома си доста уморени. Загасват лампата и лягат да спят. Но за учудване, като стават сутринта, той вижда, че окото на неговата възлюбена станало черно. Едното било синьо, а другото станало черно. И тя видяла, че едното око на възлюбения ѝ станало синьо, а другото черно, както си било. Той се почудил на това и запитал възлюбената си да не би да се е ударила някъде. И тя го запитала да не би да се е ударил някъде, че окото му да се е изменило. А то какво станало: всеки от тях имал по едно изкуствено око и на сутринта, в бързането си, всеки гледал да тури по-скоро изкуственото си око, да не го забележи другия, но в бързината си те разменили очите си и по този начин недостатъците им се открили.

И тъй, когато една наша погрешка или един наш недостaтък се пренесе в другите хора, само тогава ние го виждаме.

[Креми (късметче)]

Мисъл на деня - 15 Януари 2008 г.

Когато една наша погрешка или един наш недостатък се пренесе в другите хора, само тогава ние го виждаме.

Из Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето, 6^а НБ, 10.I.1937 г.

...а много често и тогава не можем.

Два типа отношения, които многократно в моя живот са ми се набивали на очи:

Баща - син

Мъжете жадуват за наследник, но когато той поотрасне, отношенията се изострят, особено ако синът прилича по характер на баща си.Често бащата критикува сина, без да вижда себе си в това огледало.

Аналогични са понякога взаимоотношенията снаха - свекърва.

[Слънчева]

Точно, късметче.

Нужно ни е само отдръпване, вглеждане и анализ на ситуациите, за да проумеем... Най-вече вглеждане в себе си, а другите, както желаят....

[Багира]

Мисъл на деня - 15 Януари 2008 г.

Когато една наша погрешка или един наш недостатък се пренесе в другите хора, само тогава ние го виждаме.

Из Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето, 6^а НБ, 10.I.1937 г.

Да. В едно училище ученикът ходи, за да учи уроци. Един тежък урок е урокът за самопознание. Първият. И най- важен. Че това е един неприятен ни механизъм са самопознание е ясно. Дори и по това, че правим всичко възможно, за да го избегнам. Но няма накъде, де. Следващата възможност за погрешна стъпка: виждам, че имам недостатък и започвам да се боря с него. Например- създавам изкуствено око, щом нямам естествено. Но Учителя предупреждава по- нататък:

Важно е, че човек не трябва да носи изкуствено око. Човек не трябва да изважда естественото си око – нищо повече

Ах, като отдавна съм забравила, загубила онова, естественото око! И съм част от един свят на промени и виждам само преходни неща! И създавам ли създавам изкуствени неща... Но копнея, все още, за един друг свят...

Докато живеете на Земята, в този свят, вие ще претърпите хиляди промени: косите ви ще побелеят, зъбите ви ще окапят, ще остареете, ще се прегърбите и в края на краищата ще умрете. В онзи свят като влезете, там ще намерите вашите приятели, които ще ви освободят от всички ограничения.

Как човек стига до този свят на преходността? Как се оплита в играта на преходност на доброто и злото?Та чак не знае вече кое е добро и кое- зло? И дори харесва този свят?

Казваме, че Бог е направил света така. Не, този свят, който виждаме днес така направен, това са наши нововъведения. Нима тези дрехи, които аз и вие носим, са Божествени? Не, те са човешки. Нима вашите обуща са Божествени? Нима лицето, което носите, е Божествено? Нима очите, които носите, са Божествени? Нима ушите, които носите, са Божествени? Материята е Божествена, но формата, която носите, не е Божествена.

Ето какво казва Учителя за един възторжен поет:

Всичко това минава и заминава покрай него, той не го вижда, а възпява това, което почти не съществува. Той пише: „Хубав е този свят. Божествен е светът.“

Наистина, съществува един Божествен свят, но той не е тук. Божественото не се заключава във взимането, но в даването.

Но не какво да е даване. А особено, равновесно, обменно даване:

Доброто не е в даването и злото не е във взимането. Доброто седи в правилната обмяна. И злото седи в неправилната обмяна.