Валентин Петров Добавено Януари 13, 2008 Доклад Share Добавено Януари 13, 2008 Ето обмен на мнения, който ме вдъхнови да отворя тази тема. Така ще бъде докато нямаме национална идентичност и съзнание за доброто което носим. Да, което е една духовна истина, която не бива да се смесва с политическите реалности. Моля ви, скъпи приятели, заедно да помислим за добродетелите и непреходните духовни качества на нашия народ от древността и до наши дни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 13, 2008 Доклад Share Добавено Януари 13, 2008 (edited) Хм, признавам си Какво искам да кажа с духовната истина? България като духовно понятие за мен не е територия. Българите за мен не са народ във физическия смисъл. Има българи, родени в България, които не са българи по душа. И има хора, родени извън България, които са българи по душа. Един ливанец със склонност към прояви на спонтанно ясновидство (не знам как да нарека точно неговия дар изведнъж да даде да заговори все едно на Духа през себе си и да казва неща, които не можеше да е изкопал в собствената си глава...),който май не знаеше и къде точно се намира България на картата, ми каза веднъж, след като споменах, че народът ми сега е много слаб и беден: "Народът ти е слаб сега, но някой ден ще бъде силен отново и ще управлява другите, както е правил преди." Закова ме. Попитах го откъде знае това. Нищо не каза и никога повече не подхвана темата. Мисля, че беше един от неговите "проблясъци". Има истина в този проблясък, но когато объркаме духовната истина с политиката, какво става? "Великият заговор срещу България" и подобна манджа с грозде. И това на фона на настоящия упадък на ценностите у българите, в които си струва да се вгледаме, вместо да се величаем. Затова и тези истини човек често си ги държи за себе си - не защото не са истини, а защото не стимулират към добро. Затова за мен истинската България си остава едно духовно понятие, което е добре да се разграничава от опитите за политически манипулации. П.П. И все пак за да не бутна темата в грешната посока, духовното понятие българин за мен е един неунищожим канал към Божественото и към изтока на нашата цивилизация - позатрупан, но никога загубен. Понякога и сами си го затрупваме Не бих говорила за конкретни ценности - хрумва ми само тази "будност" и връзка с източника, която носим. Редактирано Януари 13, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 14, 2008 Доклад Share Добавено Януари 14, 2008 (edited) Будността е доста заспала, но в следствие от политически действия страда всичко останало.... Плащат хората. Но пък и докато има НЕмислене така ще е.... Духовността винаги ще я има, тя ще се покаже след време, но не разбирам защо трябва да ни натисне до болка живота, за да се случи. Както казва azbuki свързани сме с изтока и от там ще видим светлинката пак, но като утихнат политическите какафонии и боричкания. Когато човешките ценности станат приоритет и се разбере, че с конфоронтация и манипулиране нищо не се получава... Наистина, по-добре да се мълчи, защото всяка дума от определени хора може да се завърти по много различни начини, така че да си извличат дивиденти... Духовността ние, хората, малките трябва да си опазим и да не се интересуваме от политическите игри. Редактирано Януари 14, 2008 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 14, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 14, 2008 (edited) Тази теменужка, която вие употребявате, говори: „Бог се проявява в скромността на живота, а не в гордостта. Ако вие сте долина и имате добра почва, Бог ще насади във вас най-добрите семена; а ако сте гол, горделив връх, няма да има нищо по вас, освен вечни снегове“. Този е езикът на теменужките, и когато хората се пръскат с техния парфюм, нека научат езика им. С това обаче не ги обвинявам. Бих желал всички да имате тази миризма и краска на теменужката. Като изкажете една дума или напишете нещо, в него трябва да има прекрасна миризма. Според схващанията на тази виделина, всички хора са цветове. Що е един учител, проповедник, земеделец, баща, майка, брат или сестра? Те са велики Божествени цветя. Разбрали ли сте какъв цвят има майката? Като влезете в живота на виделината, ще разберете какъв цвят е майката. По-прекрасни цветове от майка, от баща, от братя, от сестри, от ближни в света няма. Имате ли тези цветове вътре в себе си? Кой досега не е изпъждал виделината 10 пъти от себе си? Кой не е осакатявал цветовете на майка си, на баща си, на ближните в себе си? Отсега нататък трябва да градим, да градим. И ако искате да подигнете българския народ, трябва да градите. България се нуждае от сол и от виделина, която възраства нещата, и затова учените хора трябва да мислят върху това. Без сол и без виделина – няма България. Българският народ има един корен долу в земята и един клон в Божествения свят: този народ трябва да роди плодове на клона си горе. Само така може да се охарактеризира един народ или една душа. Душите, наистина, са индивидуални, но са едновременно и колективни. Колективността е закон на хармонията. Виделината можем да чувстваме с душата си, със сърцето си, с волята си. С нищо друго не може да ме подкупите, а само с добро, Истина, Любов и Мъдрост. Ако искате да служите на Бога и решите това да правите, само тогава Бог ще слезе от своето величие и ще ви направи добри хора и велики духове. Аз ви проповядвам за живия Господ, за Господа на двадесети век – който събаря затвори, пуща затворниците и носи хармония, ред и порядък, радост и веселие. Той носи такива блага, за които хората не са помисляли. Ще превърне тази земя в райска градина, и вие, българите, ще живеете в нея. Виделината Мисля че хубави естествени български качества са скромността, миролюбието, съвестността, честността, трудолюбието и постоянството. Редактирано Януари 14, 2008 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 14, 2008 Доклад Share Добавено Януари 14, 2008 Мисля че хубави естествени български качества са скромността, миролюбието, съвестността, честността, трудолюбието и постоянството. Виж, аз разбирам твоите добри намерения с това, което си написал, но... не мисля така. Първо, тези качества са естествени за всички хора, не само за българите. Второ... при повечето от изброените добродетели ми се прииска да въздъхна и да кажа "ооооох!". Скромност? Колко надути българи се срещат, които се мислят за по-велики от всички... (е, не само). Миролюбие? Колко заядливи можем да бъдем, а и помежду си рядко можем да се разберем... Съвестност? Честност? Ами ако бяхме такива, защо си стискаме чантите, оковаваме се зад врати да не ни крадат и все става дума за измами? Трудолюбие? Постоянство? Затова ли всичко е толкова занемарено и изоставено, природата тъне в боклук и няма кой да го почисти, а обществената собственост е обществен кенеф? Нямам намерение да доказвам нито че българите притежават тези добродетели, нито че не ги притежават изобщо. Целта ми е реалистичната картина. Ценностите са нещо, което всеки народ може да си изгради или да разруши. Съгласна съм с теб, че ние имаме нужда да градим, защото напоследък само рушим. Но и утопиите за някакви особени национални ценности на българите нищо не ни носят. Няма нужда тези ценности да са "наши", нека направим така, че да се споделят от повечето българи, нека пострим едно здраво общество на база тези, според мен общочовешки, ценности. Иначе единственото нещо, което наистина отчитам като различно у българите на база опита си в чужбина, е все още високата степен на духовна будност (в сравнение с това тук около мен) и различната вибрация. Това е според мен, което Дънов е наричал диховния код на българите. Ама тази духовност кога ще намери правилната форма? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 14, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 14, 2008 Мисля че хубави естествени български качества са скромността, миролюбието, съвестността, честността, трудолюбието и постоянството. .. при повечето от изброените добродетели ми се прииска да въздъхна и да кажа "ооооох!". Скромност? Колко надути българи се срещат, които се мислят за по-велики от всички... (е, не само). Миролюбие? Колко заядливи можем да бъдем, а и помежду си рядко можем да се разберем... Съвестност? Честност? Ами ако бяхме такива, защо си стискаме чантите, оковаваме се зад врати да не ни крадат и все става дума за измами? Трудолюбие? Постоянство? Затова ли всичко е толкова занемарено и изоставено, природата тъне в боклук и няма кой да го почисти, а обществената собственост е обществен кенеф? "Колко надути българи се срещат, които се мислят за по-велики от всички... (е, не само). Миролюбие? Колко заядливи можем да бъдем, а и помежду си рядко можем да се разберем" Теофан Изповедник също ясно разграничава народа българи, който приравнява с уногондурите, обитаващи по поречието на р.Куфис /Кубан/ и народа на котрагите, за които посочва че са родствени на уногондурите. Затова в етнонима българи той вижда „българи и котраги/кутригури/”. В 528 г. Грод е владетел на хоните – оногури, все още страната е единна. Но в 551 г. вече е разделена, защото Юстиниян І успява да вкара в братоубийствена война, Сандлих и Заберган, владетелите на родствените два народа утигури и кутригури. Затова и сравнително лесно са победени от дошлите в 558 г. авари /ефталити/, които поробват кутригурите Зловредната гордост и вътрешно съперничество са ни довели неизброими беди. Права си за текущия исторически момент. Но ние бяхме в положението на победена страна. Идеологията на социализма и комунизма рухна, но рухна и обществената структура и културата, и падането им беше голямо. Защото преди това соц. идеология почти успя да унищожи по нашите земи и малкото останала вяра в Господа. Слава Богу, че не преживяхме все пак ядрен апокалипсис. Знаеш ли какво са направили германците още в първия ден след капитулацията през 1945? Всички излезли на улицата и започнали да разчистват руините! И не спрели докато не изчистили всичко. При цялото ми уважение към общочовешките ценности, след унищожаването на тоталитарната власт първо у нас нахлуха общочовешките антиценности на насилието, порнографията, проституцията, корупцията и мафията. В условията на унищожена Вяра и съвест, обществото нямаше изградени антитела към новите вируси. Съгласна съм с теб, че ние имаме нужда да градим, защото напоследък само рушим. Но и утопиите за някакви особени национални ценности на българите нищо не ни носят. Няма нужда тези ценности да са "наши", нека направим така, че да се споделят от повечето българи, нека пострим едно здраво общество на база тези, според мен общочовешки, ценности. Иначе единственото нещо, което наистина отчитам като различно у българите на база опита си в чужбина, е все още високата степен на духовна будност (в сравнение с това тук около мен) и различната вибрация. Това е според мен, което Дънов е наричал духовния код на българите. Ама тази духовност кога ще намери правилната форма? Точно за този код говоря. Малкото семенце, което може да ни спаси, раждайки щедри плодове в душите ни. Мисля че трябва да потърсим в историята си и ще намерим достойнство, вяра в Бога и чест. Всеобщото униние и покорство пред анархията не са достойна съдба за Българский Лев! Съединението прави силата! Нека сега да следваме мъдростта на Учителя и на Господа Исуса Христа. Учителят казва че Българите са черния дроб на космическия човек. Човечеството има нужда от здрав черен дроб, а не от пръснати като микроби по цялото тяло чернодробни клетки! Нека събираме и градим! Семената от Небесната България да се посеят и да ни донесат великия, Божествения живот! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Януари 14, 2008 Доклад Share Добавено Януари 14, 2008 От една страна, българинът недолюбва този който е "пред строя", даже с "едни гърди напред". Това поражда много битови неприятности, в които се хабим. От дуга страна българина, сякаш интуитивно усеща, че този "пред строя", не от Бог е там, в което пък си мисля, има изстрадана мъдрост. Да нямам земени богове - материални, ментални, духовни ... аз тъй разбирам - "Да нямаш други богове". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 14, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 14, 2008 българинът недолюбва този който е "пред строя", даже с "едни гърди напред"... сякаш интуитивно усеща, че този "пред строя", не от Бог е там, в което пък си мисля, има изстрадана мъдрост Ето че сме двама които сме забелязали българската скромност Друг е въпросът че много от нас мислят скромността за слабост и се опитват да я прикриват с надутост и арогантност. Необходимо е да знаем, че скромността е като смирението, добро и хубаво качество. Но то може да заблести в истинската си красота, когато е съпроводено от смелостта и трудолюбието АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 14, 2008 Доклад Share Добавено Януари 14, 2008 Хеле, колко нескромни бъргари познавам по чужбината... А като се приберат "укъщи" още по-нескромни... Защо не преформулираме въпроса? Нека не се питаме кои ценности са ни присъщи, а кои е необходимо да развием, за да се оправи манджата с грозде? Мое предложение: обществена отговорност, положително мислене, действеност, предприемчивост вместо вайкане. Какво друго? Уважение към себе си - да се приемаме, каквито сме. Далновидност - да не плануваме до утре и след мен потоп. Може да продължите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 14, 2008 Доклад Share Добавено Януари 14, 2008 Мое предложение: обществена отговорност, положително мислене, действеност, предприемчивост вместо вайкане. Какво друго? Уважение към себе си - да се приемаме, каквито сме. Далновидност - да не плануваме до утре и след мен потоп. Може да продължите. Да! Бих добавила само и уважение към своя и чуждия труд. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 14, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 14, 2008 (edited) Защо не преформулираме въпроса? Нека не се питаме кои ценности са ни присъщи, а кои е необходимо да развием, за да се оправи манджата с грозде? Идеята е хубава и може да даде начало на нова тема Редактирано Януари 14, 2008 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 15, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 15, 2008 Нека не се питаме кои ценности са ни присъщи, а кои е необходимо да развием... Мое предложение: обществена отговорност, положително мислене, действеност, предприемчивост... Уважение към себе си - да се приемаме, каквито сме. Далновидност - да не плануваме до утре и след мен потоп. Може да продължите. Да! Бих добавила само и уважение към своя и чуждия труд. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 15, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 15, 2008 Вие сте българи, но не знаете какво означава думата „българин“. Първият елемент в тази дума е буквата „Б“, която означава посяване на семето. Вторият елемент е буквата „Ъ“, което означава товара, който българинът носи. Третият елемент – „Л“ – означава това, което българинът носи от горния свят. Четвъртият елемент – „Г“ – е вечното начало, за което българинът се е хванал. Петият елемент е буквата „А“, която показва, че българинът е бременен с нещо. Шестият елемент – „Р“ показва, че като се хване за нещо, българинът не се отказва от него. С девет чифта волове да го теглиш, той не се отказва от идеята си. Израил е онзи, който излиза от рая, из-рая, а пък „българин“, който влиза в рая. От физическо гледище думата „българин“, според някои, е произлязла от думата „булгур“, което показва, че някога българинът много употребявал булгура за храна. ... Като дойде истинският българин и каже на камъните да станат, те ще станат. Онзи, който казва на камъните да станат, а те седят на мястото си, той е Израил. Аз взимам думата „българин“ в смисъл на човек, роден от Любовта. Всички европейски народи трябва да се родят от Любовта. Моето почитание към всички народи, но те трябва да повярват в онова, което Бог е вложил в тях. Само тогава може да стане истинско опознаване на народите. Това не е за насърчение, но истина, която един ден ще проверите. Всеки българин, който е познал Бога, може да влезе в рая. Всеки българин, който може да връзва нещата на земята и на небето и който ги развързва на земята и на небето, живее в рая – него можете да слушате. – Защо? – Защото Бог го е кръстил. Името „българин“ не е произволно дадено. То съдържа в себе си велика Божествена идея. Който е готов да приеме тази идея, той носи вече това име. Ще каже някой, че е „българин“. Това не е достатъчно. Българинът трябва да съдържа три елемента в себе си: тяло, което се ръководи от надеждата и работи без никакви ограничения; ум, който се ръководи от вярата и работи без никакви ограничения, и сърце, което се ръководи от любовта и работи без никакви ограничения... Когато духовният свят иска да кали човека, да му предаде повече твърдост, изпраща го на земята, между българите. Когато иска да предаде на някой велик дух твърдост, той пак го изпраща на земята, да се роди българин. Който иска да се справя с мъчнотиите, да придобие твърдост, става българин. Българинът е професор по твърдостта. В това отношение, когато се касае за установяване на някаква Божествена идея, човек трябва да бъде българин. Сегашните хора проявяват живота на миналите поколения. Техният живот е резултат на миналото. Животът на бъдещето поколение пак ще бъде резултат от настоящия живот. Казано е в Битието: „И земята беше неустроена и пуста, и Дух Божи се носеше над бездната“. Духът Божи, това е светлината на света. Следователно, докато Слънцето на живота грее, използвайте светлината му, да организирате вашата земя, т.е. тялото си, да го превърнете в рай. В Божествения свят слънцето грее всякога и осветява всеки, който иска да се ползва от него. Сега, аз говоря за онези българи, които са в Божествения свят. Има българи и в духовния свят. Когато се намерите в известно затруднение и не можете сами да си помогнете, обърнете се към българите от духовния свят, те ще ви помогнат. Ако и те не могат да ви помогнат, обърнете се към българите в Божествения свят. Те непременно ще ви се отзоват. Сега, вярвайте в онова, което Бог е вложил във вашия ум, във вашето сърце, във вашата душа и във вашия дух. В тях се крие Великият в света. Какво представляват българите? Те не са нито избраниците на Бога, нито ония първенци, които се отказаха да присъстват на царската вечеря под различни предлози: че са си купили ниви и ги засели, че воловете си опитвали, че са се оженили. Когато званите се отказаха от поканата на царя, той каза строго на слугата си: „Иди по кръстопътищата и ми доведи всички хроми, клосни, сакати и слепи, да ги облека в нови премени, да седнат с мене заедно на трапезата“. Това са българите. Хроми и сакати са те за греха, за престъпленията. Слепи са те за злото – не го виждат. Те са осиромашали за стария и грешен живот; те са се отказали от всички заблуждения и търсят новия светъл ден, в който Слънцето вечно грее, а Правдата строи нови пътища. ------------------------------------------------------ Израил и Българин АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 15, 2008 Доклад Share Добавено Януари 15, 2008 Всеки човек, бил той германец, французин, англичанин, който се справя със своите мъчнотии, е българин. Ако не може да се справя с мъчнотиите си, не е българин. Какво представлява българинът на физическия свят, не е важно. Ние разглеждаме елементите на българина в духовния свят. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 16, 2008 Доклад Share Добавено Януари 16, 2008 Какво представляват българите? Те не са нито избраниците на Бога, нито ония първенци, които се отказаха да присъстват на царската вечеря под различни предлози: че са си купили ниви и ги засели, че воловете си опитвали, че са се оженили. Когато званите се отказаха от поканата на царя, той каза строго на слугата си: „Иди по кръстопътищата и ми доведи всички хроми, клосни, сакати и слепи, да ги облека в нови премени, да седнат с мене заедно на трапезата“. Това са българите. Хроми и сакати са те за греха, за престъпленията. Слепи са те за злото – не го виждат. Те са осиромашали за стария и грешен живот; те са се отказали от всички заблуждения и търсят новия светъл ден, в който Слънцето вечно грее, а Правдата строи нови пътища. Благодаря, Вальо! Новите българи ще са тези, които въпреки трудностите останат верни на Бога! Дано повече събудят съзнанието си! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 16, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 16, 2008 (edited) Кога работи човек даром? – Когато работи за душата си. Този закон наричаме „благият закон“. Старите българи, които живели на Балканския полуостров, служили на благия Бог, затова се нарекли „българи“. Това е духовното тълкуване на думата „българин“. Някои казват, че българите носят името си от реката Волга, отдето дошли, преминали Дунава и се заселили на Балканския полуостров, дето имало вече българи. Старите българи се различавали от новите, които преминали Дунава. Първите са благи, служат на благия Бог, а вторите се отклонили малко от пътя си, заради което изгубили религиозното си чувство. Животът във формите Новите българи трябва да възкресят старото злато в себе си. Старото злато на любовта към Бога и служенето на Бога. Така ще придобием отново всички свои неповторими добродетели. Редактирано Януари 16, 2008 от Валентин Петров АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 16, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 16, 2008 Българите, които пред вас минават за прости, в хигиенично отношение живеят по-добре от вас. Те в къщи си имат един комин, чрез който проветряват всички стаи, а у вас всичко е запушено. После, вие, които минавате за културни, не знаете как да се храните. Американецът, след като изяде една голяма чинийка ледено, след това ще изпие отгоре едно топло, горещо кафе. По-глупава работа от тази няма. Казвам на американците: Вие не сте от много умните хора. Всяка сутрин, като стане, американецът ще си обръсне брадата и мустаците, вследствие на което всички страдат от гърлоболие. Казвам: Природата ви е дала една топла завивка, а вие съзнателно се излагате. Така се свиват капилярните съдове и се простудявате. В това отношение аз не считам американците за умни хора. Тъй щото, наистина, има лоши работи в българите, но и у вас има лоши работи. Ако аз бих изучавал английската история, бих я изучавал от гледището на характера на английския народ, да мога да се ползувам от неговите черти. Кое е направило английския народ така виден? Англичаните имат една хубава черта. Когато англичанинът даде своята дума, той назад не се връща. Като каже, че ще дойде в пет и половина часа, той дохожда точно на време. Точно на време дохожда, нито една минута по-късно. Когато се определи даден час за представление, то става точно на определеното време. Ако нещо не стане, според както е определено, това е с много малки изключения. Обаче това не е черта, която може да се развие в един живот. За това се изискват хиляди години. Тази черта са я развили благодарение на ред мъчнотии, през които са минали. Един ден тази черта трябва да стане достояние на всички народи. И българите имат условие да развият тази черта в себе си. Англичанинът е твърд като българина, но българинът не е точен. Неточността на българина се дължи на факта, че в него не е развит центърът на времето. Срещаш един българин, питаш го колко време път има от това село до другото? – Един хвърлей. Няколко километра, най-много около 4–5–6 километра. И тръгваш ти, вървиш час, два, три, четири, пет, шест, все още не стигаш селото. А той казва, че едното село от другото се намират на близко разстояние. После, когато българинът взима пари на заем, той казва: Скоро ще ги върна. Кога мислиш да ги върнеш? – След един месец. Той взел десет хиляди лева на заем, а казва, че ще ги върне след един месец. Тези пари той едва ли ще може да ги върне след две години. Като измине времето, той не може да ги върне. Не преценил времето, не сметнал точно за колко ще може да се изплати. Та всички погрешки в света стават все от непреценяване на времето. Човек трябва да знае, че всяко нещо си има своето време и трябва да може да го прецени. Често вие подценявате хората. Казвам: Не подценявай нещата. В природата се изискват умни хора. Умният човек се учи отвсякъде. в новата философия вие трябва да държите цялото. Англичаните, французите, всички добри хора нека живеят. Те представят Божии народи, които са свързани помежду си. Те са свързани с (не)видимия свят. Но има други англичани, французи, българи, които не са свързани още с невидимия свят. Те тепърва трябва да се свързват. Да се освети името Божие, както горе, така долу на земята. Значи този ред и порядък отгоре трябва да се снеме на земята по същия начин. Всички вие сте призвани да станете членове на този велик народ. Всеки в който народ живее, там да бъде носител на новите възгледи на Любовта. Любовта е носителка на истинската свобода. В Любовта има избор, а в старата философия няма никакъв избор. Сега ако искаме да бъдем благоприятни на Бога, ако искаме да имаме положително верую, всички трябва да служим на онази положителна Божествена Любов. На тази Любов, която ще внесе мир в душите ви, която ще внесе светлина в сърцата ви, която ще внесе здраве, ще подобри положението в семействата, навсякъде тя ще уреди живота ни. Животът ви не може да се уреди по никой друг начин, освен чрез Любовта. Досега в моите научни изследвания аз не съм намерил други методи, чрез които човек може да се възпитава. Колкото и да възпитаваш човека, той ще остане все невъзпитан. Единственият метод в света, който може да подобри човека, който може да възпита човека, това е неподпушената Любов. Да оставиш човека абсолютно свободен. Не му търси сметка, остави другите да му търсят сметка. Този човек прави толкова, колкото той може да носи. Ако имаш един кон, не го товари повече, отколкото може да носи, не натоварвай ума си с ненужни работи, защото ние искаме да разрешим въпроси, които не са нужни. А сега нашият ум не е в състояние да разреши тези въпроси. Искате ли да разрешите този въпрос, лесно може да го разрешите. Поставете се в спокойно състояние и ще се пренесете в един сън, дето ще видите как е разрешен въпросът. --------------------------------------------------- Животът е по-драгоценен В Африка имало един добър гадател, който гледал на ръце. При него идвали и американци, и французи, и хора от всякакви народности, на които той по ръцете описвал техните добродетели и умствената им култура. Като отишъл някой си българин при него, той го погледнал и му казал: „Ти си от едно малко племе, но най-своенравно, най-упорито“. И описал страната му. Той искал да каже, че в това малко пространство, в тази малка държава, в която живее българинът, има скрити сили, но той още не е научил закона, как да отправя своя ум и своето сърце в права посока. И следователно всички негови сили засега се развиват динамически, разрушително. Българинът е преобилен с енергия, но му трябва мекота. Където и да се съберат двама българи, все ще спорят. Във Франция спорят, в Германия спорят, в България също спорят – навсякъде между тях има спор. Не е хубава тази черта. Питам, ако ние постоянно спорим, какво ще спечелим? „Всяко растение, което Отец мой е насадил, ще расте, ще се развива и плод ще даде“. Тази мисъл трябва да е в ума ви, т.е. да знаете, че винаги сте под покровителството на Бога, а сега вие искате да ви защитава някой виден човек. По-видно същество от Бога няма. Най-разумният, най-благият, най-мъдрият, най-силният и най-великият, на когото всякога можем да разчитаме в този свят, е Бог. Желая тази година да бъдете насадени растения в градината на Бога. И който вкуси от вашите плодове, да хвали Бога. Нека бъде така, както Христос казва: „Така да просветнат вашите дела пред хората, че като ги видят, да прославят Бога“. Аз път казвам: така да се влюбят хората във вашите плодове, че като ги ядат, да благодарят на Бога, че е дал такива красиви дървета с такива сладки плодове! ----------------------------------------------------------------- Ще се изкоренят Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 16, 2008 Доклад Share Добавено Януари 16, 2008 Моите два пенса: http://www.kroraina.com/g_cenov.html Ама не са дошли българите точно от Волга де... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 16, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 16, 2008 (edited) Благодаря за хубавия източник Редактирано Януари 16, 2008 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 16, 2008 Доклад Share Добавено Януари 16, 2008 (edited) Всъщност винаги ми е било интересно гръцкото βουλγαροι, латинското vulgus, и етнонима българи. Vulgus е просто "народ", простия народец де, откъдето и думата вулгарен. "Вулгарен" латински например е латинският, говорен от "простолюдието" - това е научен термин, поне на немски (Vulgärlatein). Фонетично гърците също ни произнасят името с "в", със съответните конотации, поради което и учителката ми по гръцки ме съветва да кажа ειμαι απο την Βουλγαρια (аз съм от България) вместо ειμαι Βουλγαρα (аз съм българка/вулгарна ). Интересно се комбинира това с информацията, че българи са населявали Балканския полуостров, поне според източниците на Ценов, много преди основаването на България. Само че Ценов много плюе и политиканства и предлага само свои преводи на оригиналния гръцки или латински текст. И претендира, че той по-добре разбира античните текстове от Златарски. Необходимо е някой да седне да прочете пасажите в оригинал и в контекст и може би на база дадените от Ценов идеи да обобщи информацията, този път без да политиканства. Досега май никой не го е направил, но преди да умра, може и да стигна до това - много работа е, но е единственият начин да се стигне до нещо като обективна истина на база историческите извори. П.П. Васил, на който е страницата, ми беше преложил да намерим текстовете в оригинал и да ги качим в нета за сравнение с превода, но тук съм толкова затрупана с работа, че така и не стигнах дотам. Редактирано Януари 16, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 16, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 16, 2008 (edited) Ето едно ученическо съчинение, което бих искал да обсъдим Духовната сила на българина в песента "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово" Песента "Даваш ли, даваш, балканджи Йово" е историческа народна песен , която художествено отразява драматя на българина в далечните времена натурското робство . Тази песен ни изпълва с гордост и възхищение от духовната сила на българина , от неговата непреклонна вяра . Тя разкрива загадката на българското оцеляване през вековете на жестокото иго. Поробителят е победен от гордият дух на българския народ. В първата част на песента балканджи Йово представлява обобщен образ на българина. Затова народният певец не описва нито мястото на събитието , нито портета на героя . Той ни представя българина изтрадал и мъжествен, готов да посрещне смъртта , но не и да предаде вярата си : "-Море, войводо, глава си давам, Яна не давам на турска вяра." Този категоричен отговор обезмисля физическата победа на поробителя. Единствената цел на три пъти зададения от турчина въпрос "-Даваш ли, даваш, балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра." е да принуду брата да се съгласи сестра му да смени вярата си. Турчинът лесно може да вземе живота на роба , но роб ли е той щом не се страхува и щом духът му не е победен? Три пъти войводата задава един и същи въпрос и три пъти получава един и същи отговор . С това народният певец успява да предаде нарастващото безсилие на насилника и все по-голямото духовно извисяване на балканджията. Формата на словесен двубой, избрана от певеца, сполучливо пресъздава истинския двубой между горд и непобеден българин и унизен и безсилен поробител . Втората част на песента разкрива личната драма на героите . На фона на безумната жестокост на турците , братът нежно се сбогува със сестра си : "Очи си нямам аз да те видя, ръце си нямам да те прегърна, нозе си нямам да те изпратя!" Балканджи Йово благославя Яна : "Хайде със здраве, хубава Яно !" . Тя като че моли за неговата прошка : "Остани сбогом , брате Йоване!" Духовната връзка между тях е много силна. Свързва ги вярата . Песента недвусмислено ни показва ,че дори поробен , българинът не е бил победен. Силният му дух и непреклонната вяра му позволяват да оцелее през вековете на жестоко робство . Единствено духовната му сила го извежда до така желаната свобода.Съчинение Преди години мислех че Балканджи Йово вместо просто да проявява твърдост в несъгласието си, трябваше по Ботевски, "с куршум да поздрави, а пък със сабя - помилва" След това, постепенно разбрах от примера на Махатма Ганди, че моралната победа посредством ненасилието, ахимса, е безсмъртна, а физическата несправедлива победа - пирова и недълговечна. Но, Ганди в никакъв случай не може да бъде наречен пасивен. Българинът се отличава с голяма твърдост. Надали има народ, който да е толкова упорит, като българина. Доколко е голяма твърдостта в българина разправят за това следното: В турско време един българин бил подложен на голямо изтезание, за да изкаже нещо. Обаче, той по никой начин не издал това, което искали от него. При най-големите мъчнотии той издържал, но вследствие на този напор костта на черепа се разделила, точно на това место, дето е центърът на твърдостта. Веднъж казал, че нищо няма да издаде, не издал. Това се дължи на неговата твърдост. Той казал: И да ме убият, нищо не казвам. Твърдостта е Божествено чувство в човека. Някои го наричат инат. Обаче, твърдоглавието, упорството, обаче, са анормални чувства. Когато твърдостта у човека е развита, тя е във връзка със силата на волята. Животът е по-драгоценен Как да постигнем оптимума между твърдостта и активно проявените добродетели? Редактирано Януари 16, 2008 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 18, 2008 Доклад Share Добавено Януари 18, 2008 Днес всички хора търсят щастието във външни неща. Българите не знаят, че нямат нужда и от вяра. Те имат вяра повече, отколкото им трябва. Те са много суеверни. Те повярваха в германския кайзер, който каза, че каквото завладее България, то ще бъде нейно. „Каквото завладеят от Сърбия и от Румъния, все ще остане на българите“ – тъй казваше кайзерът и те вярваха. Питам: Господ ли е кайзерът, че толкова трябва да му се вярва? Какво излезе накрая? Каквото завладяха българите, всичко им се взе. Много естествено! Кайзерът не е Бог, да знае какво ще стане. Казвам на българите: Те трябва да имат повече любов помежду си и да знаят, че каквото Господ каже, ще се сбъдне. Тогава Той няма да праща българите нито в Сърбия, нито в Румъния. Ако им е за земя, Господ ще пренесе българите на Месечината и ще им каже: „Ето, разполагайте се тук нашироко. Ето, тук не ви трябва нито Сърбия, нито Румъния, нито Русия, живейте по български, както намирате за добре.“ Така е по Божествено. Ако живеете по кайзерски, ще отидете и в Сърбия, и в Румъния и ще се върнете назад без никакви придобивки. Отидете ли в Сърбия и в Румъния да завладявате, ще се намерите в стеснително положение. Сега аз искам да ви помогна, понеже всички вие съставяте за мене предавателни станции, чрез които искам да предам една истина на целия свят. Чрез вас, като чрез предавателни станции, ще се предаде едно учение. Не е въпрос само да се предаде едно учение, но хората трябва да го опитат. Ако болните го приемат, ще оздравеят. Ако сиромаси и богати го приемат, между тях ще се възстанови мир и съгласие. Разбиране трябва да имат хората. Това нещо със закон не става. Както днес мислят хората да оправят света, по никой начин не могат да го оправят. Ако кайзерът каже да отидем в Сърбия, ще отидем в Сърбия и ще се върнем. Ще отидем в Румъния и оттам ще се върнем все без нищо. България е била велика, но сега е малка. Римската империя е била велика, но сега е малка. Всички държави са били някога велики, но сега са изгубили своето величие. Божественият закон има съвсем друго предназначение. Всички хора трябва да бъдат любещи и разумни. Всеки трябва да знае, че като е дошъл на Земята, той е дошъл не само да живее за себе си, но да изпраща навсякъде светлина. Като е дошъл на Земята, той трябва да знае, че за да бъде полезен за себе си, трябва да бъде полезен и за другите. Той е една необходима единица, която трябва да свърши нещо. Казва някой: „Какво мога да направя аз?“ От вас не се иска да създадете света. Светът е създаден. От вас се изисква да не разваляте света. Едно се иска от сегашните хора: да не разваляте хубавото. Ние знаем да разваляме нещата, но не знаем да съграждаме. Ако светът можеше да се оправи със закони, Моисей създаде толкова хубави закони, но израилският народ не можа да се спаси чрез тях. Моисеевият закон не можа да спаси евреите. От толкова хиляди години те се скитат по света, възпитават ги, за да разберат великата истина. Учените хора казват, че евреите са били невъзприемчиви по отношение на Божественото учение. Сам Моисей казваше за тях: „Още малко, и този народ ще ме убие.“ Те имаха един законодател, когото насмалко щяха да убият. Стани невидим Ценна мисъл за деня: Хората са разместили нещата в живота си, вследствие на което и животът им е объркан. Те очакват на Бога, Той да ги направи добри. Що се отнася до успеха в живота им, те мислят, че това зависи от тях. Тъкмо обратното е вярно. Горко на онзи, който очаква добротата отвън. Добротата е в самия човек. От него се иска само да прояви своята доброта. Доброто е основа на живота. Без доброто човек не може да бъде интелигентен, не може да бъде и морален. Доброто е мярка на нещата. Доброто прави човека свободен в отношенията си с хората, а същевременно му дава разположение за работа. Да направиш едно добро, това не значи да притежаваш доброто. Защо? Защото днес можеш да направиш добро, а на другия ден – зло. Всъщност доброто е нещо неизменно. Който е поставил доброто за основа на своя живот, той не може да се мени: един ден да прави добро, а на другия ден – зло (Беинса Дуно) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 20, 2008 Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 (edited) Интересно е и това, което пишат древни арменски автори за българите и техния произход. За съжаление, писанията на Мовзес Хоренаци са доста оспорвани от историците, и все пак това е въпрос на Textkritik, съответно понякога повлияна от представи за политическа и друга коректност, или просто предразсъдъци. Едно изследване на тези древни източници въпреки всичко много ме впечатли преди години. Не можах да го намеря в нета, но ето я "Историята на Армения" на Хоренаци (2ра част, където става дума за българите): http://www.vehi.net/istoriya/armenia/khorenaci/02.html Ето и един коментар върху пасажите, свързани с българите: http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=411...569&Level=2 Оказва се, че предците на българите са мигрирали в района около езерото Ван, където са съжителствали в един момент, освен всичко останало, и с доста елинизирани евреи. Арменският източник сочи техния произход (сега не помня вече дали това беше Мовзес или друг източник) - Централна Азия! Наричат българите Булх, пак според този коментар, който не мога да намеря . Не знам дали в руския превод е отразено точното изписване на етнонима на арменски. По принцип този език не търпи окончания много-много, но не съм виждала оригинала. Редактирано Януари 20, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 20, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 20, 2008 Вие минавате само като християни, както минавате като българи. Казвате: Аз съм българин – че какво си направил за България? Вие само носите името българин. Аз считам българин онзи, който може да помогне на българите. Аз наричам българи онези, които могат взаимно да си помагат. А сега има българи, които спъват работите. Понякога спирачките са на място, а не всякога. Има някой, които трябва да се затегнат. Това се отнася до човека. За мене е важен човекът, той ме интересува. Защото народите това са резултат на човека. Един ден, когато човек мине през всичките раси и всичките народи, той ще се измени. Тогава всички хора ще се смесят, ще бъдат едно. Като форма и българите един ден ще се изменят. Когато българският народ като форма мине през своя път на развитие, и той ще се измени, ще влезе в друга фаза на развитие. Гледам сведенията на един, който се занимава с окултните науки. Като изучавал разните народности и ги определял. Той определил какво нещо е българинът. И казва той, че българинът се отличава с една черта, че бил зъл. Това не е мое мнение, то е мнение на този учен, но аз разглеждам думата зъл. Зъл човек е онзи, който има събрана енергия в себе си, толкова много, че е напращял от енергия, и не знае де да я вложи в работа. Българинът е тъй напращял, като бомба, да не го бутнеш някъде. Не е лошо човек да има енергия, но той трябва да я вложи на работа. Това са общи положения, кога се каже, че някой човек е зъл. Това е патологическо определение, то не е определение на Ломброзо. Българинът е едно даровито дете, което е останало без баща и без майка. Той сега трябва да намери един благодетел, който да го тури в правия път, че да си поживее малко. Баща му и майка му ги няма. Та като казват, че българинът имал някои лоши черти, груби, причината за това е, че майка му е умряла преждевременно, не е живяла дълго време, а понякога и правото не спазва, защото и баща му от дълго време го е изоставил. Аз определям българина по две неща, а именно: Дали той е музикант или певец, следя какви са предците на българите. Ето защо аз съм слушал нашата певица Морфова и като нея такава не съм слушал нито в Америка, нито в Англия. Ония, които съм слушал само кряскат, а в Морфова има мисъл, има чувство в гласа ѝ, но фигурата ѝ е малко дебела. Казвам: В нея има нещо хубаво, интелигентно, но завито в тази дебелина. Това показва, че материалните условия я спъват, но въпреки това има нещо хубаво в нея. Защото човек, който пее, това показва, че в него има една хубава душа. Глупавият човек не може да пее. Вие не можете да ме убедите в противното. В един глупав и своенравен народ не могат да се раждат добри певци и музиканти. В народ, в който има нещо добро вложено, в който има нещо даровито вложено, само в него могат да се раждат добри певци и музиканти. В българина има вложено нещо хубаво, но за него се изискват условия. Че майка му умряла преждевременно, това се дължи на следния факт. В българина на главата горе в средата е малко сплесната. Не зная още в коя предисторическа епоха е умряла майка му, но, хлътналата глава горе показва, че това е така. В следствие на това, туй българското чувство в българина отсъствува. Всеки човек на когото главата горе е хлътнала, това показва, че му липсва нещо. За мене важи това, което вие може да направите. Спрете се върху онова, което ви е дадено, и което в дадения момент можете да направите. Има един закон, който е проверен от хиляди години насам. Този закон е следния: Никога не допускай една отрицателна мисъл да взема връх в твоето съзнание. По никой начин не допускайте такава мисъл Никой не може да уволни човека от онази му работа, на която природата го е назначила. Това трябва да влезе като правило, като закон във вашия живот. При това положение, ти ще бъдеш господар на положението си. И какво ти остава тогава? – Да изпълняваш само Волята Божия. „Разумният домостроител“. Сега и ние трябва да строим. Най-първо ние трябва да знаем, че сме работили, ние работим, но има един начин, който ни дава направление. И тогава ние казваме: Има нещо разумно в човека, което му дава направление как трябва да строи живота си. Всеки от вас трябва да се вслушва в това разумното, което наричам дух. Казвам: Ние съвременните хора сме строители на своята съдба в света! Царевичното зърно се строи, то от само себе си е строител. Като го посадите в земята, то израства, царевица става. Като посадите ябълчното семе в земята, ябълка от него става. Като посадите крушата, круша става. Трябва ли да седите при всяко едно растение, да му проповядвате какво трябва да прави? – Ако житното зърно знае какво да прави, ако царевичното зърно знае какво да прави и ако всяко едно семе знае какво трябва да прави, ти разумният човек няма ли да знаеш, какво да правиш във всеки даден случай? Единственото нещо, което осмисля крайния живот на хората, това е истината. И когато ние се радваме и веселим, това е истината у нас, която е причинила тази радост. Когато човек постига нещо в света, той е в света на истината. Всички човешки постижения се дължат на истината. Турете в себе си мисълта да станете красиви. Как ще станете красиви? – Ще ви дам едно правило. Вие никога не можете да станете красиви, докато не обикнете красивите хора! Обикнете един красив човек, но не за да вземете красотата му, но като го видите да ви е приятно, че сте го видели. Постепенно ще придобиете красотата. Искаш да бъдеш добър. – Можеш да бъдеш добър. – Можеш да бъдеш добър. Намери един добър човек и го обикни. Защото доброто в този човек е конкретно. Като вложите доброто на този човек в себе си, и вие постепенно ще станете добри. Доброто е нещо разумно в човека. То не е произволно. То е обосновано на една последователна разумност. „Разумният домостроител“. Казвам: Кой е този разумният домостроител? – Вие трябва да се справите с вашия песимизъм. По естество българинът е песимист, понеже планетата Сатурн има голямо влияние върху него. Затова българинът е повече философ. Каквото и да му се казва, той все казва: Не се знае. Едно нещо прави впечатление на българина, в което и вярва той. Аз съм навеждал какви ли не доказателства, но той вярва само като види, че започваш да мериш. В своите изследвания като взема да го меря от главата до краката, той седи, внимава и си казва: Зная този човек, мери. Като извади калема, мери от горе до долу. Не е шега работа! Пък и смята – наука е това! Та казвам: Разумното у вас е вашият добър слуга. Вярвайте на него, вярвайте и на съветите, които вашите добри приятели могат да ви дадат. Един ваш приятел може да ви даде един съвет, може да се помоли малко за вас, но като вярваш, ще имаш резултат. Той ще ви пошепне. Ще каже: Ти ще оздравееш! Затова вярвайте в разумното във вас. Никога не напущайте разумното. Аз го наричам Божественото във вас. --------------------------------------------------------------------------- Разумният домостроител Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 24, 2008 Доклад Share Добавено Януари 24, 2008 Към списъка от неща, които имаме нужда да променим/осъзнаем: Няма народ под Слънцето, който по-умело да пропъжда съзнателните и способните си хора. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.