Максим Добавено Февруари 9, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2008 Предлагам тази вечер преди лягане насаме да поразсъждаваме върху следния афоризъм: "Не виждай намерения в грешките на другите". Давам ви домашно. Утре ще видим кой до какви проблясъци е достигнал, става ли? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Февруари 9, 2008 Автор Доклад Share Добавено Февруари 9, 2008 Зло и или добро е грешката? - грешката е просто необходимост. Как определяме кое е било грешка в миналото? - по "плодовете",които жънем в настоящето. А в настоящето? - само времето дава оценка за правилност. Можем ли да бъдем сигурни кое би било грешка в бъдещето? - само в един случай...когато оправдаем минало поведение,което ни е довело до грешка и повторим нещата. /доста често срещано явление/ Как се откриват собствените грешки? - с ретроспекция на нашият опит. :thumbsup: Можем ли да бъдем сигурни, че другият греши (имам предвид отношението, решенията и постъпките на хората около нас)? - само,ако имаме личен подобен опит,но никога не трябва да се налагаме,защото Пътят всеки трябва да го извърви сам. Да, аз дори стигнах до извода, че моят личен опит може да определя само моите грешки, не на другите - тях ги определя техният опит. Едното ми дете завърши висшето си образование, другото се отказа - и двамата постъпиха правилно, както показа животът им след това. От гл. т. на опита на сина ми, решението на дъщеря ми изглежда като грешка и обратно.... Добри уроци ми даде животът. Възможно ли е това, което аз смятам за грешно решение, за другия да е вярно? - Истината е винаги една! Има ли човек-абсолютен авторитет, който да може да каже на друг човек - ти допускаш грешка? - Само изстраданият опит може да бъде абсолютен авторитет.За разумният човек е препоръчително да го има предвид. Да, Истината е една, но според мен, тя не е достояние на никого от хората - тя е в ситуациите, в цялото. В този смисъл само конкретната ситуация може да каже кое е грешката и кое - пътят. Човекът може само да го осъзнае впоследствие, както съсвсем справедливо беше споменато по-горе. Има ли човек-абсолютен авторитет, който да може да каже на друг човек - ти допускаш грешка? - Само изстраданият опит може да бъде абсолютен авторитет.За разумният човек е препоръчително да го има предвид. Длъжен ли е другият да се подчини на чуждата преценка за правилно - грешно? - Всеки сам взема решения и носи отговорности за тях! Как поправяте грешките си? - Закона на кармата щем - не щем,ще поправи грешките ни.Въпроса е ние да ги осъзнаем и да не ги повтаряме! Как ги избягвате? - със стремеж да се черпи от опита на хора с подобен опит. Последното - за мен не е точно черпене от нечий опит - по-скоро попълване на моя собствен посредством внимателно наблюдение на поведението на другите и последствията от него (не техните изводи за това, а моите собствени); както и смяна на моята лична гледна точка с тези на другите. Грехът е израз на множество натрупани грешки,които осъзнато вече се повтарят.Други "цикли" на по високо ниво... Това е интересно обяснение... Имам и още едно предложение: Погрешката и грешката са понятия, описващи поведението на човека, съотнесено към ситуацията. Грехът е понятие, описващо мотивите, с които човек влиза в ситуацията и взема решенията си. Пример: Обиден от отношението на своя син баща, спира издръжката му и очаква синът да изпадне в нужда и да се извинява, моли, да осъзнае лощото си поведение. Синът, обаче, подтикнат от ситуацията си намира работа, която е точно за него - излиза от зависимостта на бащата, развива самостоятелността си, намира мястото си в живота и от прахосник, лентяй и бохем се превръща в прогресиращ ценен специалист. Благодари на баща си за шанса.... Бащата все още не знае дали да се радва или да се сърди... Постъпката на бащата е правилна, отнесена към ситуацията, но мотивът за нея е бил отмъщение или презрение, или гняв, обида и пр. негативности, това е грях, според мен.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 9, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2008 Светът би бил станал хубав, ако не виждахме намерения в грешките на другите. Съжалявам, малко съм бърза, не ми трябваше да мисля до утре. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 9, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2008 (edited) adelaida Публикувано на Днес, 23:04 Яд ме е като не си ги засичам и си ги допускам... И защо те е яд? Ако можеше да си ги "засичаш" и да не ги допускаш на 100% ... ами ти щеше да си безгрешна, непогрешима възможно ли е? Да познаваш или да виждаш някой край себе си безгрешен? Въобще стига с тези грешки! Всеки човек постъпва по определен начин и иска или не си поема отговорността за всяко действие, независимо как го определяме като добро или зло, като грешка или не ... Точно за това и грешките имат потенциалът да ни учат, ако не харесваме последиците, следващият път ще се опитаме да не ги предизвикаме. Разбира се, ако не ни е по-удобно да се правим на невинни и глупави, неразбиращи откъде пък накъде, баш на нашата глава ... А да не говорим и че много хора са склонни да си плащат цената и да си продължават да си постъпват така, както са си наумили... Редактирано Февруари 9, 2008 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 9, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2008 (edited) Ами от една определена камбанария погледнато, няма грешка, има само път. Заобиколен или директен все едно. Но преработката на грешките или това, което наричаме грешки, е нещо, което се случва по пътя, щем не щем. Ако нещо действително ми пречи по пътя и искам да се справя с него, това е едно. Да седя по цял ден с лупата и да си "пощя" недостатъците е друго. Много от тези, които по цял ден се пощят, в реална ситуация на изпитание биха се издънили по линия на всички правила, които иначе постулират. Животът е мерило. Редактирано Февруари 9, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Февруари 9, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2008 Предлагам тази вечер преди лягане насаме да поразсъждаваме върху следния афоризъм: "Не виждай намерения в грешките на другите". Давам ви домашно. Утре ще видим кой до какви проблясъци е достигнал, става ли? Mай и аз ще съм бърза като azbuki , защото този афоризъм не ми казва нищо ново - какви намерения да виждам в грешките на другите, след като всеки в 99,99% постъпва по най-добрия начин, на който е способен в този момент. Ако тръгна да си въобразявам някакви намерения в най-добрия случай ще съм нездравословно подозрителна ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 9, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2008 (edited) Предлагам тази вечер преди лягане насаме да поразсъждаваме върху следния афоризъм: "Не виждай намерения в грешките на другите". Давам ви домашно. Утре ще видим кой до какви проблясъци е достигнал, става ли? Mай и аз ще съм бърза като azbuki , защото този афоризъм не ми казва нищо ново - какви намерения да виждам в грешките на другите, след като всеки в 99,99% постъпва по най-добрия начин, на който е способен в този момент. Ако тръгна да си въобразявам някакви намерения в най-добрия случай ще съм нездравословно подозрителна ... Шестица! Все пак тези убеждения се влияят от житейските опитности. Редактирано Февруари 9, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Февруари 9, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2008 Живота учи, че не винаги първата мисъл е правата мисъл. Най-вече зависи, чия глава мисли и в каква посока е насочан погледа и. Към себе си или към Цялото /Всичко съществуващо/, за неговото добруване? - това е въпроса. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Февруари 9, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2008 Грях и грешка са понятия за страхливци. Разликата между грях и грешка е само разлика в големината на страха. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Февруари 9, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2008 При грешката няма умисъл или пък резултата се отклонява от това, което сме имали като намерение. Ако ние знаем до какви резултати ще доведат действията ни, това вече изключва възможността от грешки. Разбира се в реалния живот винаги съществува неизвестност и прогнозирането на резултатите от действията ни има вероятностен характер. Но като цяло човек не може да сгреши съзнателно - това не би било грешка, а умишлено нарушаване на Закона. Оттук може да се търси и разликата между грешка и грях, въпреки че последната дума не ми харесва. Предлагам тази вечер преди лягане насаме да поразсъждаваме върху следния афоризъм: "Не виждай намерения в грешките на другите". Давам ви домашно. Виж, това може да го направя сутринта. Преди лягане "програмата" ми е малко по-различна . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 9, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 9, 2008 Но като цяло човек не може да сгреши съзнателно - това не би било грешка, а умишлено нарушаване на Закона. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 10, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2008 (edited) За отношението към грешката на другите. Има ги така наречените (от мен) теоретици, има ги и хората, чието отношение към тази проблематика е подплатено от техния изстрадан житейски опит, усвоени кармични уроци или просто искрен Любов към ближния. Как реагира теоретикът, занимаващ се с окултни науки, след като посхванал отчасти действието на кармичния закон? Той вижда едно разревано дете, на което ръката му кърви, защото баба му го цапнала с ножа, и му вика: за това е виновен твоят начин на мислене и ... родата ти до девето коляно. Затова си болен и страдаш. Може да ти е неприятно, ама това е истината. Действително, това е изкривената от човека истина. А Истината е между Бога и човека - това е едно пространство подобно на храм. В него не се влиза да се тъпче с гумените ботуши. Как реагира обикновеният мъдър човек, който има сърце? Той вижда, че това дете не е обезверено и се справя със ситуацията, доколкото може. Вижда силата и светлинката, която то носи и има шанс да внесе и в своята ситуация. И му казва: тук е станала грешка действително, но тя си има причини. Баба ти е такава, защото и тя е страдала и не се е справила. Но ти можеш да се справиш и заради нея. Този човек е проводник на Истината. Той гледа само през очите на Любовта. За първия тип хора (теоретиците) на първо време е препоръчително да не четат окултни науки, а примерно, Елин Пелин (например разказа „Пророк” е много поучителен). Там те ще намерят повече от знанието, което им е нужно на този етап. Но би им помогнало и просто да се занимаят по-сериозно със самото Битие – своето и на ближните си и при това да се опитат да почувстват Свещените Истини, изразени чрез него, да видят Божествената Любов в тях, а не да бутат всичко в криво разбрани постулати. Втория тип хора и да четат и да не четат, и каквото и да четат, все едно. Знанието чрез Любовта не се нуждае от буквата. То е безгранично и безусловно. Това знание познава Закона не отчасти, а изцяло. То вижда и дългосрочните последици от човешките взаимодействия, не само причинно-следствени схеми. Бидейки над схемите, това съзнание може да работи за конструктивното освобождаване от тях – у себе си и у ближните си. Това съзнание е пробудено. Българите са много „духовни”. Не знам дали има друго място, където да се чете толкова окултна литература, хората да се събират на всевъзможни групи и групички по този показател и да теоретизират все за това. Само по себе си това не е лошо. Но няма и много други места, където хоратат да са така озъбени един срещу друг, където обществото така да боледува и да не може да се справи с елементарни житейски проблеми, където децата да си тръгват така масово. Защо ли? Моят дядо, Бог да го прости, едно време като ме видя да чета окултна литература, рече: Ти първо реалното изучи, пък после това! Мир на праха му, много истина има в думите му. Инстинктивно съм се водила по съвета му. Винаги първо в живота съм учила, после съм намирала собствените си открития, описани в книгите. Всичко, което знам, е придобило плътността на моя житейско опит, то се осмисля и осветява от него. Всичко е изстрадано - до последната буква. П.П. С учителката си по пеене обсъждах вчера и една друга тема: Различните реакции на хората при наблюдението на собствение си грешки и проблеми, изразени и при другите. Има няколко разновидности: 1. Ами да, знам че е гадно, ама ако знаеш на мен колко ми беше гадно. 2. Ох, радвам се, че и други имат този проблем. 3. Не се притеснявай, не си сам в това страдание, но от него има изход. Аз съм го преживял и знам, изход има. Ще ти помогна. Номер три, по мое и по нейно мнение, изпитва искрена, непримесена с егоистични пориви, Любов към ближния. Демонстрира и едно високо ниво на преработка на "грешката", свързано с полза от това за много хора. Редактирано Февруари 10, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Февруари 10, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2008 azbuki Светът би бил станал хубав, ако не виждахме намерения в грешките на другите. Диана Илиева какви намерения да виждам в грешките на другите, след като всеки в 99,99% постъпва по най-добрия начин, на който е способен в този момент. Вярно. Това е отговорът. И още една малка добавка-никой не прави грешките нарочно, никой не иска да сгреши, но понякога се случва. Никой не е виновен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Февруари 10, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2008 Разумният човек поправя грешките си /не са направени нарочно :thumbsup:/. Той гледа истината в очите и не бяга от отговорност. Приема ситуацията, научава си урока и продължава. Разбирането и преработването на ситуациите идва, когато разбираме себе си, когато с любов можем да вървим напред. azbuki, много хубав пост, благодаря Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 10, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2008 (edited) Аз много рано започнах да чета Достоевски, може би бях на 16, защото моето семейство беше достойно за роман на Достоевски. Докато хората говореха, че този автор им е тежък или досаден, аз го четях като топъл хляб. Нищо тежко няма, а напротив, на човешките недостатъци се гледа с една огромна Любов и разбиране, макар и да не се спестява и нито един некрасив детайл, книгите са пропити от вярата, че Любовта побеждава и лекува всичко. Въртеше ми се по този повод в главата спомена за един момент от "Братя Карамазови", който има връзка с обсъжданото отношение към грешката и "греха". Цялото семейство на Альоша се събира при стареца Зосима, за да обсъди проболемите си и основно претенциите си към поведението на единия брат на Альоша - Иван Карамазов. Надеждата е, че в присъствието на стареца Иван ще се държи с повече уважение и конструктивният разговор ще стане възможен. Всички се събират, но Иван още го няма. Това притеснява семейството (освен Альоша, чието отношение към нещата винаги е спокойно, а и идеята за срещата там е негова) и то изказва възмущение от факта, че дори и в тази ситуация Иван няма никакъв респект. Притеснението явно се дължи и на незнанието какво ще си помисли старецът, особено имайки предвид мълчанието му през цялото време. В този момент Иван пристига и старецът Зосима, който до този момент безмълвно е слушал роднините, изведнъж става от мястото си, просва се на пода пред този човек и започва да се моли горещо. Цялата рода е в шок и не разбира. А Зосима се надига и казва: Трябва да се молим за този човек, защото той толкова много е страдал и има да страда. Не си спомням дали старецът разясни това, което каза. Мисля, че не. Но смисълът на действието му беше да даде помощ там, където тя е нужна. За разлика от мислите на осъждане на другите, както и острото поведение, стимулирано от личните претенции на всеки един към Иван, този мъдър човек не мисли изобщо за такива тривиалности, защото егото му не участва. Той просто служи на Бога. Какво иска Бог? Със сигурност Той иска едно: всички негови деца да се приберат у дома. Нима той би вдъхновил в това си усилие някой да каже на едно негово дете точно това, което ще го отдалечи още повече от Него? И на кого е логично да се помогне най-напред? На на повече или по-малко закъсалия? Интересно беше и едно друго изказване на Зосима, когато Альоша го пита дали да не стане монах: "Манастирът е за най-лошите, мойто момче, а твоето семейство и светът там навън имат нужда от такива като теб." В книгата Иван е братът, който прави най-гигантския скок в развитието си. На процеса срещу него, преди да бъде пратен на каторга, адвокатът му пледира пред обвинението: "Господа, съкрушете престъпника не със своята присъда, а със своето милосърдие." Бог съкрушава с милостта си. Човек с присъдата. Редактирано Февруари 10, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Февруари 10, 2008 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2008 (edited) Днес се зачетох и в една книга, която си отварям понякога като си разсъждавам на някаква тема. Ето на какво отворих (сори, на английски): One mistake is not more difficult for Him to bring to truth than is another. For there is but one mistake; the whole idea that loss is possible, and could result in gain for anyone. If this were true, then God would be unfair; sin would be possible, attack be justified and vengeance fair. This one mistake, in any form, has one correction. There is no loss; to think there is, is a mistake. You have no problems, though you think you have. And yet you could not think so if you saw them vanish one by one, without regard to size, complexity, or place and time, or any attribute which you perceive that makes each one seem different from the rest. Think not the limits you impose on what you see can limit God in any way. The miracle of justice can correct all errors. Every problem is an error. It does injustice to the Son of God, and therefore is not true. The Holy Spirit does not evaluate injustices as great or small, or more or less. They have no properties to Him. They are mistakes from which the Son of God is suffering, but needlessly. And so He takes the thorns and nails away. He does not pause to judge whether the hurt be large or little. He makes but one judgment; that to hurt God's Son must be unfair and therefore is not so. Редактирано Февруари 10, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 5, 2008 Автор Доклад Share Добавено Май 5, 2008 Схванете ли, че има една грешка у вас, поправете я; не се осъждайте, но се изправете. Ако схващаш, че имаш грешка, и не я поправиш, това не е правилно схващане. Което Бог е съчетал беседа от книгата Великата майка какво означава да схванем, че у нас има грешка? Може би това означава да схванем защо последствията от действията ни не съвпаднат с очакванията ни? Ккаво означава да я поправим - да променим гледната точка към ситуацията и да се опитаме да видим в нея това, което преди не сме виждали... Да опитаме друг подход към нея, друго поведение... Възможно е това също да бъде грешка, но поне сме опитали. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 5, 2008 Доклад Share Добавено Май 5, 2008 Кой е критерият ни за правилност и погрешност? Според мене това са нашите идеали. Те не са абсолютни, развиват се с нашето съзнание, но идеалите ни изразяват най-висшата ни представа за Бог (без значение дали ще го наречем така), която можем да имаме към настоящия момент. И ако вглеждайки се в себе си, в своите чувства, мисли, мотиви и постъпки, ние открием, че не вървим към идеалите си, а се отклоняваме от тях, можем да приемем това за грешка. В този смисъл, поправяме грешките си като се стремим да живеем според своите идеали. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.