Донка Добавено Януари 11, 2008 Доклад Share Добавено Януари 11, 2008 (edited) Зло и или добро е грешката? Или може би е злото, което става слуга на доброто? Как определяме кое е било грешка в миналото? А в настоящето? Можем ли да бъдем сигурни кое би било грешка в бъдещето? Как се откриват собствените грешки? Можем ли да бъдем сигурни, че другият греши (имам предвид отношението, решенията и постъпките на хората около нас)? Възможно ли е това, което аз смятам за грешно решение, за другия да е вярно? Има ли човек-абсолютен авторитет, който да може да каже на друг човек - ти допускаш грешка? Длъжен ли е другият да се подчини на чуждата преценка за правилно - грешно? Как поправяте грешките си? Как ги избягвате? Редактирано Януари 11, 2008 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Януари 11, 2008 Доклад Share Добавено Януари 11, 2008 Грешно е всичко, за което изпитваме потребност да се оправдаем. Грешно е онова в миналото, което бихме избегнали, ако можем да се върнем назад. Грешно е да поволяваме клишета да управляват живота ни - правилните отговори са в нас, дори когато всички останали ги смятат за грешни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Януари 11, 2008 Доклад Share Добавено Януари 11, 2008 Много въпроси Да се ''учим'' от грешките си т.е да не ги повтаряме,но си мисля че е възможно ако наистина сме осъзнали че грешим. Осъзнаването идва с помоща на авторитетите(знанието и т.н) в комбинация с сивото ни вещество. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 11, 2008 Доклад Share Добавено Януари 11, 2008 (edited) Как се откриват собствените грешки?Наблюдавам мислите, емоциите и действията. В светлината на духовните въпроси стоящи за разрешаване в съзнанието ми. Грубите грешки са ясни по следващото характерно усещане за вътрешна слабост. Как поправяте грешките си?Анализирам първо и намирам причините - стари мисли, чувства и действия, инстинктивни чувства по навик, влияния и др. Запомням обстоятелствата и внимавам следващия път да мисля и т.н. както трябва. Как ги избягвате? Учителят съветва да мислим добре, да сме съзнателни, да се стремим да следваме Бога, да водим живот на "Христос в миниатюра". Кардиналните грешки са като тръгване на влак в погрешен коловоз. Те биват предвидими и изненадващи. Предвидимите са такива като избор на професия, на брачен партньор, емиграция или понякога, избор на работа. За такива решения, възползвам се от мислене, медитация и внимание за синхронични знаци. Изненадващите са свързани с реакции на екстремни психически условия, които са рядкост. Но това не прави грешките по-дребни или по-лесно поправими. Някои създават много трудно поправими астрални и кармични връзки. Ученикът носи отговорност за всяко действие. "все пути начинались у наших дверей, но мы только вышли стрельнуть сигарет ... но голоса тех богов что верят в тебя еще звучат хотя ты тяжел на подем" Небо становится ближе Когато Гласът на Бога говори, трябва да послушам. По-дребните, но постоянни грешки стават "по стар навик" и образуват нещо като "електронен газ" - мъгла на невежеството. В мъглата видимостта се влошава. За да се излезе от нея, трябва повишена бдителност, съобразена скорост, фарове за мъгла. Вятърът на промените е също хубаво нещо Редактирано Януари 11, 2008 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Януари 11, 2008 Доклад Share Добавено Януари 11, 2008 Най-важното е не да не грешим, а да изправяме грешките си. Преди няколко години, посетих една възрастна жена, беше една от малкото останали живи съвременници на Учителя, вече си замина. На една секция си в дома си си беше сложила на едно листче мисъл-мото от Учителя. Цитирам по памет: Всеки ден изправяйте по една своя погрешка. Това много ме впечетли. Срещал съм също от Учителя нещо в този дух, че е по-добър онзи ученик, който греши и изправя грешките си, отколкото този, който не е грешил. Изглежда, че грешките са важен опит в земния живот, а осъзнаването и изправянето им, важна задача.... Въртят ми се в главата и други мисли от Учителя, не мога в момента да посоча източник, затова цитирам по памет: Изправяйте погрешките си, а не се оправдавайте за тях. Мисля че, вътрешния самотормоз, външните безкрайни оправдания не са важни, даже може би са вредни. Важното е да изправяме грешките си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
petina Добавено Януари 11, 2008 Доклад Share Добавено Януари 11, 2008 Бих допълнила също, че грешката е това , от което се срамуваме и което не бихме искали да повтаряме/ осъзната грешка/. Така, че като допусна дадена грешка много внимавам да не я допусна отново! Останала ми е в съзнанието една мисъл, на кого беше не помня, но горе долу гласеше така: Ако допуснем веднъж една грешка, може никога да не я повторим, но повторим ли я ,ще продължаваме да я допускаме отново и отново! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Afflatus Добавено Януари 11, 2008 Доклад Share Добавено Януари 11, 2008 Зло и или добро е грешката? Или може би е злото, което става слуга на доброто? Как определяме кое е било грешка в миналото? А в настоящето? Можем ли да бъдем сигурни кое би било грешка в бъдещето? Как се откриват собствените грешки? Можем ли да бъдем сигурни, че другият греши (имам предвид отношението, решенията и постъпките на хората около нас)? Възможно ли е това, което аз смятам за грешно решение, за другия да е вярно? Има ли човек-абсолютен авторитет, който да може да каже на друг човек - ти допускаш грешка? Длъжен ли е другият да се подчини на чуждата преценка за правилно - грешно? Как поправяте грешките си? Как ги избягвате? Грешки няма.Има деиствия и породени от тях последствия.Който познава и разбира законите на природата е способен да контролира последствията , чрез осъзнати деиствия.Който не познава тези закони бива контролиран от последствията причнени от собствените му деиствия.Да се мисли за нещо,като за грешно или грешка е ограничено схващане носещо в себе си елемент на отхвърляне.В природата няма нищо за отхвърляне.Всяко нещто си има предназначение и място.Нашата задача не е да отхвърляме и приемаме а да се научим да я разбираме.Само когато я разбираме ще сме способни да я обичаме,защото ще се убедим че е съвършенна Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 11, 2008 Доклад Share Добавено Януари 11, 2008 (edited) Който познава и разбира законите на природата е способен да контролира последствията , чрез осъзнати деиствия. Грешки няма. Може и така да се гледа на въпроса, що се отнася до постъпките на другите. Щом нещо е факт, едва ли е грешка. То е там и носи важна информация. В писането на софтуер, без това понятие няма как да се опише некоректна работа на програмите. То е описващо както неточните ми знания на истината, така и несъвършения ми самоконтрол. Редактирано Януари 11, 2008 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 11, 2008 Доклад Share Добавено Януари 11, 2008 Зло и или добро е грешката? Или може би е злото, което става слуга на доброто? Как определяме кое е било грешка в миналото? А в настоящето? Можем ли да бъдем сигурни кое би било грешка в бъдещето? На този въпрос, всеки отговаря сам пред собствената си съвест. Няма нито сила на тоя свят, нито Господ, според които да определим свои постъпки за грешка или не... Резултатът е животът ни - дали сме щастливи или нещастни, отчаяни или обнадеждени... Или безразлични. Интимен въпрос, хигиената и за Сърцето е лична дейност... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 11, 2008 Доклад Share Добавено Януари 11, 2008 Според текущите ми убеждения самата дума "грешка" няма особен смисъл, а по-скоро е натоварена с емоционален (и то негативен) заряд. На практика човек върви по своя път, който се вие и криволичи, понякога завива дори назад, понякога стремително дръпва напред и всяка част от пътя ни е закономерна и дори в един по-общ смисъл полезна за нас и за околните. Раздаването на оценки от типа: "Това е грешка!", независимо за себе си или за околните, не е помогнало на никого до сега, а по-скоро е начин да попаднем във владенията на вината, омразата, отхвърлянето, самосъжалението и съжалението. Още повече, че да се класифицира нещо като грешка е същото, като да делим нещата на зло и добро. Грешките (просто не ми е ясно, какво имаме предвид като казваме грешките, по-добре е да казваме постъпките/действията, респ. и бездействията) не се поправят, те се плащат. Как? - ами кой както може, с каквото може и когато може, обаче понякога идва момент, когато лихварят (ролята се играе от живота/съдбата/кармата) казва "точно сега" и "точно така" и тогава вече мърдане няма. Както се казва, който се е усетил на време, може да плати и с "компенсаторки", който е спал или се е надявал да му се размине, може да загуби освен всевъзможните си "придобивки", също и ухо, пръст, любим човек ... - точно по законите на мафията. От това, което е казал Вальо, съм съгласна с: Ученикът носи отговорност за всяко действие. А на въпроса дали някой човек може да прецени и да каже на друг човек, че греши, моят отговор е, че не може, защото няма такова нещо като грешка - просто всеки прави най-доброто, на което е способен в този момент. Все пак, когато гледам някой отстрани, може би малко по-лесно мога да забележа, когато тръгне да прави завой нанякъде и мога да му кажа - ти според мен тръгваш в еди каква си посока. В същност, ако човекът е достатъчно честен пред себе си и сам вижда в каква посока е поел. Друг е въпросът, че повечето хора не сме развили особено своята вътрешна честност. Как да избягваме грешките? - мнооого труден въпрос, най-малкото заради хлъзгавото понятие "грешка". Моят жизнен път ме води към определени ситуации; те най-вероятно са полезни за мен (необходими са ми), независимо как ми изглеждат "добри" или "лоши", независимо дали според околните вървя напред или назад, завивам наляво или надясно. На практика нищо и не зависи от мен (или от другите) - накъде ще вървя, вече е зададено в алгоритъма. От мен (и донякъде при определена намеса от страна на другите) зависи да вървя по-бързо или по-бавно по определения път. Но и това е съвсем относително понятие, затова спирам дотук. Разбира се, който иска може да раздава оценки "правилно" или "грешно", може дори по 6-балната или по която си иска система; на някои им е по-приятно да поставят оценки на себе си, на други им е по-сладко, когато е на другите... Както се пее в песента "И това ще мине ..." и когато това стане, определено ще ни остане повече време и възможности да се занимаваме с по-съществени неща. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Януари 12, 2008 Доклад Share Добавено Януари 12, 2008 Всъщност истински да приемеш, че грешиш, е да си способен да чуеш отвън, че си сгрешил. Ако разпознаването на собствените грешки е винаги в моя компетенция, то всичко е парад, че уж съм сгрешил, че уж съм се поправил. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 12, 2008 Доклад Share Добавено Януари 12, 2008 Когато влизаш където и да е, ограждай се, прави мислено светли кръгове около себе си и дълбоко дишане, чак след това влез, защото всички лоши влияния се премахват и така всичко се урежда. Цяло изкуство е да знае човек как да използва благоприятните условия, които му се дават в момента. Ученикът трябва всякога да помни че е ученик, никога не трябва да забравя - в каквато среда да работи и да се намира. Когато Бог ти проговори и ти каже да направиш нещо, вторият глас ти казва чрез теб самия, че няма време, че не си струва да бъдеш толкова добър, че нямаш следства и сили, че не бива толкова да постиш и да се молиш Вие имате връзка с Христа. Вървете по този път и връзката сама ще се усилва. Учителят, Акордиране на човешката душа, архив на брат Боян Боев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 13, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 13, 2008 С огромен интерес следих тази дискусия - може би защото темата е твърде актуална за мен професионално, представляваше доста сериозна карма за изчистване в личния ми живот и в момента продължава да бъде упражнение по прилагане на осмисленото през последните години. Може би това, до което съм достигнала в момента се доближава най-много до споделеното от Диана. Професията ми (учител) обикновено се свързва с откриване на грешките на другите хора, а и на своите собствени. Никак не се чувствах комфортно с това още в началото на кариерата си и вътре в себе си взех решение да изчистя това от работата си. Почти напълно съм успяла вече - след 26 години. Научих се да посочвам само верните отговори и добре свършената работа - останалото не са грешки, а недовършени неща, които искат повече внимание и помощ. Учениците също спряха да се тревожат и да ги броят и да си оценят работата. Когато нещо куца в часа или в отношенията ми с някое дете или възрастен, не се тревожа и смятам,че съм сгрешила, напротив - това е ценна опитност, ориентири за по-нататъшната ми работа и за посоката на промяна. Само който не работи - той не греши - следователно един резултат, който не отговаря на целите ни, ни дава информация за причинно-следствени връзки, за които не сме подозирали преди. В личен план сега ми е "спусната" задачата да се науча да не се тревожа, когато някой ми сочи моите грешки - преди това ми беше сериозен проблем и ме вкарваше веднага в манипулативна верига. Сега ми е интересно, когато друг ми сочи грешките ми, защото така по-добре опознавам самия него и виждам себе си и света през нова гледна точка - различна от моята. И аз мисля,че няма човек, който да може да каже на друг - ти грешиш тук. Само Бог може, но Той не го прави, нали? Да "изправям погрешките си" Иво! разбирам като да търся нови начини, по които да вървя по пътя си, да се вслушвам в уроците на живота и да внимавам в това, което се случва "тук и сега". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Януари 13, 2008 Доклад Share Добавено Януари 13, 2008 С огромен интерес следих тази дискусия - може би защото темата е твърде актуална за мен професионално, представляваше доста сериозна карма за изчистване в личния ми живот и в момента продължава да бъде упражнение по прилагане на осмисленото през последните години. Може би това, до което съм достигнала в момента се доближава най-много до споделеното от Диана. Професията ми (учител) обикновено се свързва с откриване на грешките на другите хора, а и на своите собствени. Никак не се чувствах комфортно с това още в началото на кариерата си и вътре в себе си взех решение да изчистя това от работата си. Почти напълно съм успяла вече - след 26 години. Научих се да посочвам само верните отговори и добре свършената работа - останалото не са грешки, а недовършени неща, които искат повече внимание и помощ. Учениците също спряха да се тревожат и да ги броят и да си оценят работата. Когато нещо куца в часа или в отношенията ми с някое дете или възрастен, не се тревожа и смятам,че съм сгрешила, напротив - това е ценна опитност, ориентири за по-нататъшната ми работа и за посоката на промяна. Само който не работи - той не греши - следователно един резултат, който не отговаря на целите ни, ни дава информация за причинно-следствени връзки, за които не сме подозирали преди. В личен план сега ми е "спусната" задачата да се науча да не се тревожа, когато някой ми сочи моите грешки - преди това ми беше сериозен проблем и ме вкарваше веднага в манипулативна верига. Сега ми е интересно, когато друг ми сочи грешките ми, защото така по-добре опознавам самия него и виждам себе си и света през нова гледна точка - различна от моята. И аз мисля,че няма човек, който да може да каже на друг - ти грешиш тук. Само Бог може, но Той не го прави, нали? Да "изправям погрешките си" Иво! разбирам като да търся нови начини, по които да вървя по пътя си, да се вслушвам в уроците на живота и да внимавам в това, което се случва "тук и сега". Според мен, това си е позиция. Бих добавил хармонична. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 14, 2008 Доклад Share Добавено Януари 14, 2008 (edited) хубаво мнение, Донка Вътрешните състояния са по-силни от външните условия. Човек трябва да започне с вътрешното състояние - оттам трябва да започне възпитанието си. Измени ли той вътрешното си състояние тогава ще се променят и външните условия.Човек докато стане господар на себе си, много ще има да работи. Помнете че много работа има да се върши и много работи стоят недовършени. Всички противоречия в живота са важна работа. Всеки трябва да направи една овощна градина, да посее в себе си - в ума и сърцето си - хубави семена.Учителят, Акордиране на човешката душа, Архив на Боян Боев а сега, да си дойдем на думата Най-важното е не да не грешим, а да изправяме грешките си. Преди няколко години, посетих една възрастна жена, беше една от малкото останали живи съвременници на Учителя, вече си замина. На една секция си в дома си си беше сложила на едно листче мисъл-мото от Учителя. Цитирам по памет: Всеки ден изправяйте по една своя погрешка. Това много ме впечетли. Срещал съм също от Учителя нещо в този дух, че е по-добър онзи ученик, който греши и изправя грешките си, отколкото този, който не е грешил. Изглежда, че грешките са важен опит в земния живот, а осъзнаването и изправянето им, важна задача.... Въртят ми се в главата и други мисли от Учителя, не мога в момента да посоча източник, затова цитирам по памет: Изправяйте погрешките си, а не се оправдавайте за тях. Мисля че, вътрешния самотормоз, външните безкрайни оправдания не са важни, даже може би са вредни. Важното е да изправяме грешките си. "Грешката е по-лоша и от престъплението." Жозеф Фуше Трябва да вярвате в заложбите, които са във вас. Можете да станете художник, поет и пр. - всичко това е вложено във вас и трябва да намерите методи, за да събудите дарбите, потребни в сегашния ви живот. Способният човек и най отдолу да го туриш, ще изплува отгоре като масло, а неспособният и най-горе да го туриш, ще падне долу като камък. Колко погрешки има да се изправят в живота ни, а понякога ние се обленяваме и не ги изправяме. Цялото Небе работи, всички работят - и ние трябва да работим. Престани да плачеш, а се коригирай. Видиш ли една своя погрешка, радвай се че си я направил, поправи я. Човек в разбирането си трябва да бъде безпощаден - абсолютно да не допуска никаква погрешка, да се изчисти абсолютно, съвършено и до дъно. Разкривай всяка погрешка, която правиш. Тогава ако си остарял, ще се подмладиш. Няма да се критикуваш, само ще корегираш грешката и ще се поправиш. Съвременната наука има възможност да превърне въглеродо в диамант като прилага толямо налягане и висока температура. Та, греховете които имате са въглени, които трябва да ги превърнете в диаманти. Това е наука, задача ви дава Господ. Не съжалявай за погрешките си, за да можеш да ги поправиш. Съжаляваш ли, губиш време. Отначало една погрешка е толкова микроскопическа, че трябва да я разглеждаш с увеличително стъкло, а после като се разгори, става голяма. Да не се самоосъждаш, защото така осъждаш Бога в себе си. Като се изправят всичките погрешки, ще дойде вътрешният Мир. Всички радости се дължат на поправените погрешки, а всички скърби - на направените. Щом човек изправи една погрешка, в бъдеще вече идва доброто. Животното не може да изправи една своя погрешка и затова не може да прогресира. Ако човек мисли че някой грешен е умен, това е невъзможно. Престани да нарушаваш Божиите закони. Ние възстановяваме точно това което сме изгубили и това считаме за печалба. Един ученик който учи, не трябва да греши в нито една запетая. Когато работиш върху една своя добродетел или за изкореняване на един свой недостатък, но не виждаш резултат, то резултатът е налице вече горе, а после ще се проектира и тук, на земята. Учителят, Акордиране на човешката душа, Архив на Боян Боев Разглеждам учебници по алгебра, геометрия и виждам какви велики истини са скрити в тези формули, но те остават неразбрани в дълбокия им смисъл и за учители, и за ученици. Тия семена не са посети още в науката. У нас има една апатия към дълбоката истина. Има само едно механическо вярване: ние чакаме да дойде Бог, та Той да оправи всичко, Той да ни научи на всичко, без да седнем сами ние да работим и да издирваме. Така ние приличаме на онзи богатски син, който наследил голямо състояние от баща си. Ходил той по концерти, балове, разхождал се от град на град, обиколил всички по-забележителни места в света и като се върнал най-после, казал: „Няма никакъв смисъл в този живот“. Такъв човек, който като турист обикаля градовете или събира знания в училището, без да ги приложи, аз го считам като просяк, който ходи със своята торба от къща на къща да събира подаяния и ги трупа на едно място. При това, някъде го приемат добре, а другаде го нахокват, докато у него се убие всяко честолюбие. Това е израждане на човека. Всеки, който очаква на другите, ще се изроди. В Писанието се казва: „Вярвай, надявай се и люби“, а това значи – имай воля. Да проявиш воля, значи да се противопоставиш на целия свят, ако е против твоите убеждения, които ти си проверил и искаш да прокараш. Може да ти кажат, че е глупаво да устояваш на това, но ако имаш воля, ти няма да се откажеш по никой начин. Ще кажеш: „Вярвам и нищо повече“. Ще кажете, че е глупаво да вярва човек. Може би, но аз не съм срещнал човек, който да не вярва, само че някои мислят, че не вярват, т.е. имат само отражение на вярата в себе си, слизат надолу и губят своята топлина. Някои вярват, че ще изгубят живота си, че жената им е лоша, че нищо няма да излезе от тях и т.н. Това не е знание, а само вярвания. Ако казвате, че имате знания, бих ви попитал: „Защо ви говоря върху този стих?“ Ще отговорите: „Предполагаме, вярваме“. Ще приличате на онези селяни, на които един свещеник излязъл да проповядва и ги запитал: „Братя, знаете ли какво ще ви говоря?“ – „Не знаем.“ – „Е, като не знаете, няма защо да ви говоря.“ – „Не, знаем, знаем!“ – „Е като знаете, тогава няма защо да ви говоря.“ Аз не поставям така въпроса, но класифицирам християните на такива, които имат общ център и които нямат, т.е. на такива, които се движат по правилни кръгове, и на такива, които се движат по криви, хиберболични линии. Някоя комета се покаже в пространството, приближи се до слънцето и после изчезва. Защо се е проектирала тази комета в света? Ако някой човек иска отдалеч да ви поздрави, да ви хвърли едно далекобойно оръдие, някоя граната, той има за това някаква цел. Аз смятам, че кометите излизат от своето място с цел да поздравят слънцето; минават покрай света, и някой път се пукат и после пак отминават в пространството. Всяка комета има точно определена мисия и нейното появяване може да се разгледа от физическо, от астрономическо или от духовно гледище. Първо предстои да се разгледа нейното движение, защо е дошла и т.н. Така и много от вас са комети, които след хиляди години ще се изгубят в пространството. Вие се явявате и не се движите в кръг, но в хипербола; движите се вън от пространството, като мените мястото си, докато дойде друга някоя планета да измени вашия център и да ви тури в кръг. Христос дойде да измени тази хипербола в кръг и да ви тури в центъра, да измени пътя ви. Така Христос измени орбитата на тази жена. Като стана, тя се намери в един мъдър свят, започна да слави Бога, т.е. да учи и разбира живота си. Гърбавата жена Редактирано Януари 14, 2008 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 14, 2008 Доклад Share Добавено Януари 14, 2008 И аз до преди няколко години си мислех, че като се старая другите да са добре и да не троша хатъра на никого, правя добро. Да, ама не е било така. Правех много грешки, точно, защото изневерявах на себе си. На никого не му пука за другите, всеки проектира своите същности и се оглежда в другите. Изисква, налага, очаква... Идва моментът на осъзнаването, но той е ясно и точно вглеждане в себе си. Да видя колко грешки съм направила и без оправдание да си поема последствията и да продължа.... Да си господар на себе си е трудно наистина, изкушения, желания много. Но не се крия зад никого и си признавам грешките... Уча се... Грешките до един момент са полезни-опознаване на добро-зло, житейски опит.... Важно е да не търсим вината в другите и да не трупаме лъжи и омраза в себе си..... Така ние приличаме на онзи богатски син, който наследил голямо състояние от баща си. Ходил той по концерти, балове, разхождал се от град на град, обиколил всички по-забележителни места в света и като се върнал най-после, казал: „Няма никакъв смисъл в този живот“. Такъв човек, който като турист обикаля градовете или събира знания в училището, без да ги приложи, аз го считам като просяк, който ходи със своята торба от къща на къща да събира подаяния и ги трупа на едно място. При това, някъде го приемат добре, а другаде го нахокват, докато у него се убие всяко честолюбие. Това е израждане на човека. Всеки, който очаква на другите, ще се изроди. В Писанието се казва: „Вярвай, надявай се и люби“, а това значи – имай воля. Да проявиш воля, значи да се противопоставиш на целия свят, ако е против твоите убеждения, които ти си проверил и искаш да прокараш. Може да ти кажат, че е глупаво да устояваш на това, но ако имаш воля, ти няма да се откажеш по никой начин. Ще кажеш: „Вярвам и нищо повече“. Ето това е сила-Вярвам! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 27, 2008 Доклад Share Добавено Януари 27, 2008 Реших това да го публикувам тук, тъй като другата тема е под "наблюдение": Мисъл на деня - 27 Януари 2008 г. "Един евангелист разправял една своя опитност: „Откак станах евангелист и се свързах с Евангелието, каквото замислях да правя, все се измъчвах. Исках свободно да си поиграя на хорото, да се хвана до някоя мома, но Евангелието ме измъчваше. Исках да започна търговия, но Евангелието ме измъчваше.” Казвам: този човек не е разбрал Евангелието, има нещо криво в неговите разбирания. Като чел Евангелието, той изпаднал под закона на страха – Мойсеевия закон. Каквото замислял да прави, той все се страхувал да не сгреши. Мойсеевият закон ограничава хората, предпазва ги от греха, а Христовият закон ги примирява и освобождава." Из Права мисъл, Лекция от Учителя, държана на 1 октомври 1930 г., София, Изгрев. Единственото, което ме притеснява тук е, че Мойсеевият закон не е описан в Евангелието. Именно Евангелието, поне според християните, отразява Христовия закон. Противопоставянето в този пасаж е повече от неуместно. Тази и много други неточности съм откривала в изказванията на Учителя (или в техния запис). Дълбоко уважавам неговото учение в по-голямата му част, но не си затварям очите пред човешките му грешки. Мога да го напиша на санскрит, но нищо няма да донесе, затова, цитат от Ведите: Достойнствата на врага трябва да се признават. Грешките на учителя (гуру) трябва да се посочват. П.П. Впрочем, като непоследовател на буквата, Учителят надали е имал предвид Евангелието като е говорил за Христовия Закон. В други свои беседи той прави разграничение между тези неща. Но въпреки всичко, тази формулировка с Мойсеевия Закон, Евангелието и Христовия Закон е понятийна каша. Освен всичко останало, е подвеждащо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Януари 27, 2008 Доклад Share Добавено Януари 27, 2008 Реших това да го публикувам тук, тъй като другата тема е под "наблюдение": Мисъл на деня - 27 Януари 2008 г. "Един евангелист разправял една своя опитност: „Откак станах евангелист и се свързах с Евангелието, каквото замислях да правя, все се измъчвах. Исках свободно да си поиграя на хорото, да се хвана до някоя мома, но Евангелието ме измъчваше. Исках да започна търговия, но Евангелието ме измъчваше.” Казвам: този човек не е разбрал Евангелието, има нещо криво в неговите разбирания. Като чел Евангелието, той изпаднал под закона на страха – Мойсеевия закон. Каквото замислял да прави, той все се страхувал да не сгреши. Мойсеевият закон ограничава хората, предпазва ги от греха, а Христовият закон ги примирява и освобождава." Из Права мисъл, Лекция от Учителя, държана на 1 октомври 1930 г., София, Изгрев. Единственото, което ме притеснява тук е, че Мойсеевият закон не е описан в Евангелието. Именно Евангелието, поне според християните, отразява Христовия закон. Противопоставянето в този пасаж е повече от неуместно. Тази и много други неточности съм откривала в изказванията на Учителя (или в техния запис). Дълбоко уважавам неговото учение в по-голямата му част, но не си затварям очите пред човешките му грешки. Мога да го напиша на санскрит, но нищо няма да донесе, затова, цитат от Ведите: Достойнствата на врага трябва да се признават. Грешките на учителя (гуру) трябва да се посочват. П.П. Впрочем, като непоследовател на буквата, Учителят надали е имал предвид Евангелието като е говорил за Христовия Закон. В други свои беседи той прави разграничение между тези неща. Но въпреки всичко, тази формулировка с Мойсеевия Закон, Евангелието и Христовия Закон е понятийна каша. Освен всичко останало, е подвеждащо. Чел съм някой от първите ти мнения. Личните ти проблеми,за които споменаваш са следствие най-вече на умозаключения,които правиш като гореподчертаните + изградени илюзорни познания от прочетена окултна литература! Имала си труден живот,но в това не бива да търсиш оправдание!Това е просто твоят трамплин... С ясната мисъл,че няма да се почувстваш комфортно публикувам мнението... Все пак повечето лекарства са горчиви,а в случая тая надежда,че горчивината ще те накара да преосмислиш доста от сентенциите си! Сентенции от рода на "Достойнствата на врага трябва да се признават. Грешките на учителя (гуру) трябва да се посочват." - са пълна глупост и нищо не значат за един човек,който върви в Пътя! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 27, 2008 Доклад Share Добавено Януари 27, 2008 (edited) "Единственото, което ме притеснява тук е, че Мойсеевият закон не е описан в Евангелието. Именно Евангелието, поне според християните, отразява Христовия закон. Противопоставянето в този пасаж е повече от неуместно. Тази и много други неточности съм откривала в изказванията на Учителя (или в техния запис). Дълбоко уважавам неговото учение в по-голямата му част, но не си затварям очите пред човешките му грешки. Мога да го напиша на санскрит, но нищо няма да донесе, затова, цитат от Ведите: Достойнствата на врага трябва да се признават. Грешките на учителя (гуру) трябва да се посочват. П.П. Впрочем, като непоследовател на буквата, Учителят надали е имал предвид Евангелието като е говорил за Христовия Закон. В други свои беседи той прави разграничение между тези неща. Но въпреки всичко, тази формулировка с Мойсеевия Закон, Евангелието и Христовия Закон е понятийна каша. Освен всичко останало, е подвеждащо." Чел съм някой от първите ти мнения. Личните ти проблеми,за които споменаваш са следствие най-вече на умозаключения,които правиш като гореподчертаните + изградени илюзорни познания от прочетена окултна литература! Имала си труден живот,но в това не бива да търсиш оправдание!Това е просто твоят трамплин... По-горе не съм написала нищо лично. Обичайна реакция на агресия (като описаните от Валентин) на човек, който не търпи критика на неща, които издига в култ. Личната нападка е реакцията в такива случаи. В такива моменти най-добре си проличава в какво човекът вярва. П.П. Съзирайки грешката на учителя, без чрез това да отхвърлим смисъла на цялото му учение, ние развиваме собственото си съзнание. Пак погледни циатата от Ведите. Ето и още една грешка (на Учителя или на записващия, но фонетично не мога да си представя какво трябва да е казал Учителят, за да бъде записано така): У българите пък този силен звук „у“, когато, за пример, хукат на заека, един ден ще се измени. Те казват: „Ху!“ Това „ху“ означава, че трябва да бягаш. Англичаните казват: „Ху итс ду?“ (Who it’s do? – Кой прави това?). Те искат да знаят защо трябва да бягаш и кой е онзи, който трябва да бяга? На тази грешка се разсмях от сърце. В беседата има обаче много други смислени неща. Грешката е там, за да ни припомни, че това е просто един човек и записващите словото му също са хора. Припомня ни да сме будни и да не обожествяваме нищо що е на Земята. Грешките са нещо много полезно. Редактирано Януари 27, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 27, 2008 Доклад Share Добавено Януари 27, 2008 (edited) „Откак станах евангелист и се свързах с Евангелието, каквото замислях да правя, все се измъчвах. Исках свободно да си поиграя на хорото, да се хвана до някоя мома, но Евангелието ме измъчваше. Исках да започна търговия, но Евангелието ме измъчваше.” Казвам: този човек не е разбрал Евангелието, има нещо криво в неговите разбирания. Като чел Евангелието, той изпаднал под закона на страха – Мойсеевия закон. Каквото замислял да прави, той все се страхувал да не сгреши. Мойсеевият закон ограничава хората, предпазва ги от греха, а Христовият закон ги примирява и освобождава." Единственото, което ме притеснява тук е, че Мойсеевият закон не е описан в Евангелието. Именно Евангелието, поне според християните, отразява Христовия закон. Противопоставянето в този пасаж е ... неуместно... тази формулировка с Мойсеевия Закон, Евангелието и Христовия Закон е понятийна каша. Освен всичко останало, е подвеждащо. Мисля че Учителят говори за друго. Исус Христос беше убит. Учениците имаха своите човешки слабости. Дойде Павел, който имаше много себеотрицание и воля, добър практик, познаващ добре Мойсеевия закон, но - без опит от лично общуване с Господ. За целите на "партийното строителство" както бихме го нарекли в наши дни, той направи редица отклонения от Духа на Евангелията, връщайки пак в много от своите послания духа на Мойсеевия закон. Няма да цитирам, който е чел, знае за какво става дума. Това внесе в християнството елементи, които доведоха до проблеми като авторитарност, анатеми и др. Братът евангелист не е разбрал нещата докрай. Както сама казваш в друг пост, нашите знания трябва да се проверяват вътрешно и тогава да се поставят в правилния контекст и съотношение помежду си. цитат от Ведите: Достойнствата на врага трябва да се признават. Грешките на учителя (гуру) трябва да се посочват. Смелостта е хубаво качество what it is? i’ll tell you what it is. it’s rough stuff guys. we’re in it deep, and we’re as dead as can be. all that service of sin has yielded its wages, and its a payment we’d rather not receive. go ahead and call us all Lazarus, cause we died a long time ago. our king was ourselves, and our sin. our prince, yeah - he’s known as the power of the air. our status: children of wrath, sons of disobedience. our hope: no hope and without God in the world. what it do? wrong question. Who it do? that’s better. what it is, has been changed by Who it do. the Who, is Him. the God who said this is what it is “but” but what? but who? But a rich God of mercy. But a gracious gift of God. But a hostility breaker. But a de-alienator. But an atonement maker. But a justifier. But a sacrificer. But the Who it is, changed the what it is, by the what He did. now we - brought near, blood stained and smiling jew-ing and gentile-ling our Savior reconciling atoning for our defiling by Spiritually applying His dying to my dead soul. now that’s what it is. and Christ is Who it do. you feel me? (W.Hank Balch © Nov 2007) Редактирано Януари 27, 2008 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Януари 27, 2008 Доклад Share Добавено Януари 27, 2008 Пак погледни циатата от Ведите. ... цитат от Ведите: "Достойнствата на врага трябва да се признават. Грешките на учителя (гуру) трябва да се посочват" Само този,който не знае какво е това враг и този,който е имал Учител може да разбере,че този цитата е тотална глупост! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 27, 2008 Доклад Share Добавено Януари 27, 2008 Без коментар. Да изтрием сега и всички формули на санскрит, които Учителят ползва. Да го коригираме! Разумът, който не може да борави с противоречията е непорастнал разум. Той се фрустрира от противоречията и изпада в агресия. and Christ is Who it do. Добре, прилича, ама bad English, откъдето и да го погледнеш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 27, 2008 Доклад Share Добавено Януари 27, 2008 "Като чел Евангелието той изпаднал под знака на страха - Мойсеевия закон." Чел Евангелие ... пък старозаветен страх изпитал... И ние сега четем Дънов с "новозаветно" неразбиране. Дънов е велик ум! Къде видя грешка ти, azbuki? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 27, 2008 Доклад Share Добавено Януари 27, 2008 "Достойнствата на врага трябва да се признават. Грешките на учителя (гуру) трябва да се посочват" Подценявайки врага си, подценяваме себе си. Великите индивидуалности винаги са съпътствани от съответстващи им по сила врагове. Враговете също имат положителни качества, както и ние своите слабости. Ако не признаем добродетелите във врага си, това означава, че воювайки с него, ние воюваме и с неговите добродетели. Това ни поставя от погрешната страна. Всъщност трябва да се отнасяме еднакво, както с чуждите слабости, така и с нашите собствени и да ги трансформираме; доброто трябва да ценим навсякъде, дори и най-малките му прояви. Грешките на учителя. Истинският учител никога не очаква сляпо следване. Ако не разбираме нещо, най-добре е да попитаме. Ако мислим, че учителят е сгрешил някъде, това може да бъде обсъдено с него на четири очи, разбира се разумно, без да отправяме обвинения. При всички случаи ние трябва да имаме алтернатива на неговата истина с която да се обосновем. Съмнението лесно може да доведе до предателство. Последното е най-тежкото престъпление. Въпреки че най-вероятно ще се окаже погрешно, откритото противопоставяне е далеч по-добро отколкото външно "съгласие" и последващо предателство. Ако учителят не успее да ни убеди в правотата си, може би най-добре е да приложим своята истина в живота си и евентуално по последствията да решим дали учителят е сгрешил или не. Последното изречение е в сила и когато нямаме пряка връзка с учителя. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 27, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 27, 2008 (edited) И аз се опитвам вече няколко часа да видя грешката - посланието на Учителя в цитираната мисъл е съвсем ясно и точно, според мен. Евангелието е продължение на Стария завет, чиято основа е Моисеевият закон. Самият Христос казва,ч е не е дошъл да отмени този закон, а да го приложи. Евангелистът е видял и разбрал Евангелието като приложение на забраните от Моисеевият закон - забраните, които са осигурявали човешкото духовно израстване в първия цивилизационен етап. Но евангелистът " този човек не е разбрал Евангелието, има нещо криво в неговите разбирания. " Какво е кривото - Той е останал на нивото на забраната - Христос се е издигнал на нивото на свободата и прошката и мира. Моисеевият закон е проповядвал уважение към живота (не убивай), към собствеността (не кради) и т.н. - като съвсем справедливо е уверявал вярващите,че ако нарушат Закона, ще бъдат наказани (по закона на кармата). Христос не отрича това, потвърждава го, но сменя гледната точка - да уважаваме живота, защото ние самите носим този живот - т.е. уважение и зачитане не от страх, а от любов към ближния точно такава каквато имаме и към себе си. В крайна сметка резултатът е същият на външен план, но подходът, мотивите са различни. Ако обединяващата сила в Моисеевата цивилизация е била страхопочитанието, то в Христовата то се трансформира в безусловна любов. Това са стъпалата на развитие на мисленето и общуването, на самосъзнанието. Сега си мисля, че 2000 години след посланието на Христос ние още често сме като онзи евангелист, който не успява да стигне до Новото - и не защото не иска или е глупав, а защото никак не е лесно да се научи човек да обича безусловно и да прощава в нашия човешки свят. По-лесно е да се критикува и да се откриват грешките и да се поучава и да се дели света на добър и лош. По-лесно е да се подчиним на страха от наказание, отколкото да пуснем безусловната любов в ума и сърцето си. Редактирано Януари 27, 2008 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.