maggee Добавено Януари 9, 2008 Доклад Share Добавено Януари 9, 2008 Наскоро попаднах на една мисъл, която породи много въпроси у мен: "Онзи, който си е сложил наочници, трябва да помни, че в комплект с тях вървят още и юзда, и камшик." Станислав Лец Замислих се за това как понякога доброволно приемаме и юздата, и камшика, и дори им се радваме, оправдавайки се с идеята за пречистващата сила на страданието, стига да запазим илюзията си за света, откриващ се под наочниците, които сами сме си избрали. Защо си мислим, че винаги страданието е правилният път към светлината и единствен начин да опознаем любовта?... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 9, 2008 Доклад Share Добавено Януари 9, 2008 На този въпрос Дънов е отговорил много добре с една метафора - за грънците и грънчаря. Защото сме на различни нива на развитие. Някои са красиви изписани грънци, лакирани и готови, виждат проявата на любовта в това да се усмихват с прелестта си и да радват очите и сърцата на околните. Някои - са оформени като грънци, но още не са изпечени в огъня, той символизира живота, а там се проверява всичко. Други са още буци глина, които тепърва започват да бъдат мачкани в ръцете на грънчаря. А някои буци глина и за това чакат ред. Грънчарят е Духът. Не се чуди на хората, които търсят страданието, ако ти си минала вече през него, те може би не са още излезли от там. Има време. И всичко е за добро. А любовта не е нещо, до което се достига по път. Тя е Пътят. Страданието също е любов. Всичко е любов. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 9, 2008 Доклад Share Добавено Януари 9, 2008 Да търсиш страданията и да бягаш от тях, намирам за еднакво глупаво. Когато трябва те винаги ще те намерят. Нека да не чакаме страданията, когато е предвидено да се радваме. А пътят към Любовта е... Път през Любовта, Път с Любовта и Път на Любовта. Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Януари 9, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 9, 2008 Съгласна съм и с двама ви. За мен любовта е чувството на вътрешен мир - хармония със самите себе си и околния свят. Когато сме в хармония със света, ние не страдаме. Ако страдаме, значи сме далеч от това състояние, отклонили сме се, някъде нещо сме сбъркали. Страданието ни кара да си задаваме въпроси и да търсиме отговори, да се търсим и да се намираме, по-скоро - да намираме собствения си път към равновесното положение. Това е моето усещане за нещата, то се базира на собствения ми опит. Не мога да кажа за себе си, че търся или бягам от страданията - по-скоро се опитвам да ги избягвам, защото това са моменти, в които не мога да бъда полезна нито на себе си, нито на другиго. Моменти, в които губя връзката с Бог. Друго имах предвид - желанието ни да се самозалъгваме и самонаказваме. Избираме например път на духовно развитие, решаваме, че нещо е добро за нас - защото е модерно, защото сме попаднали под влиянието на някой, защото усещаме, че имаме нужда от духовно развитие. Да вземем вегетарианството - някой решава, че то е правилният път, налага си го... но не се чувства добре. Поддържа равновесието, но с усилие. Страда. Много хора го правят, в известен смисъл дори радвайки се на това страдание - саморазпъвайки се на кръст в името на нещо или някой... Жертват живота си и собственото си щастие в името на семейство, което вече не отговаря на техните потребности. Или се занимават с дейност, която се счита за благородна, само защото общоприетото мнение е такова. Около себе си непрекъснато виждам хора, които се борят за чужди идеали, не са удовлетворени, страдат от това, успокоявайки се, че това им страдание ще бъде "заплатено" след този живот. А за мен страданието е аларма, която ни казва: "Тук грешиш, замисли се накъде си тръгнал!". За мен смисълът на живота е да бъдем щастливи или нещастни, радостни или тъжни - да бъдем такива, каквито сме, за да можем да творим (във всеки смисъл) в живота си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 9, 2008 Доклад Share Добавено Януари 9, 2008 Да, разбрах какво казваш още с първия твой пост. И аз мисля като теб, но нека всеки си узрее според времето си. Нима ти не си била като тези хора понякога? Всички сме били под едно или друго влияние - на родители, на учители, на приятели, общество, на общности. Но идва момент, когато проумяваш, че твоето щастие зависи от теб самия и от никого другиго и с неговата сила се съизмерва твоята способност да обичаш. И то не е в бъдеща далечност, а сега, просветва ти, че ти винаги си бил щастлив, дори когато си мислел, че страдаш, но не си го осъзнавал добре. Какво значи да си щастлив или нещастен. Това, което аз ще нарека щастие, за друг може да е нещастие. А това, за което ти говориш е истинското щастие. Примерите, които посочваш след това са вид незрялост. Вид имитация, вид скриване от себе си. Да налагаш на себе си нещо, за което още не си узрял, не го изповядваш вътрешно, имаш колебания, т.е. рано е за него, но ти насилствено си го определяш за правилно, означава че го следваш изкуствено. Така ще се отнасяш и с останалите - налагащо, притискащо, изискващо. Така и ще обичаш. И себе си и другите. Ако аз не се чувствам добре някъде, отивам си. Но броя поне до три. Именно защото съм щастлива сама да определям съдбата си. Аз и никой друг. Броенето не е страдание, обаче, а свободата от мен да зависи щастието ми. А щом подарявам подобна свобода на себе си, как бих могла да не я даря и на другите сами да си узреят за нея. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Януари 9, 2008 Доклад Share Добавено Януари 9, 2008 А щом подарявам подобна свобода на себе си, как бих могла да не я даря и на другите сами да си узреят за нея. ... меррссси - шегувам се Любов - Страдание Ако любота е връх, то страданието е планината. Направени са от един и същ материал. А Живота е движение по тая земна твърд. Извън това споделям. Сам избирам, кога и накъде да тръгна или да погледна и с какви очи /сетива/. Отговорността си е изцяло моя. И плащам с "начина по който се чувствам". А се чувствам всякак. Факт: ако Земята се смали до портокал, то релефа /амплитудите/ са като тези на портокала. Факт: убиваме за да се храним. Всяка смърт е тъжна - на пилето и на краставицата и... налага ни се да живеем, по презумпция със собственото си несъвършенство. Но докато не се приемем само като единица, докато не разберем, че мнооого повече си приличаме отколкото се различаваме със тия дето са до нас, докато не се зарадваме на другият, с/в цялата му свобода и колорит, ще си бъде както е. Който, както иска да интерпретира /според мен по-скоро зависи от момента/. Ако /незная как/ не станем около 6 000 000 000 "весели хлапета", това че се наричаме цивилизация, е само - ... весела претенция. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 10, 2008 Доклад Share Добавено Януари 10, 2008 Ако любота е връх, то страданието е планината. Направени са от един и същ материал. А Живота е движение по тая земна твърд. maggee, За мен любовта е чувството на вътрешен мир - хармония със самите себе си и околния свят. Когато сме в хармония със света, ние не страдаме. Ако страдаме, значи сме далеч от това състояние, отклонили сме се, някъде нещо сме сбъркали. Страданието ни кара да си задаваме въпроси и да търсиме отговори, да се търсим и да се намираме, по-скоро - да намираме собствения си път към равновесното положение. Това е моето усещане за нещата, то се базира на собствения ми опит. Не мога да кажа за себе си, че търся или бягам от страданията - по-скоро се опитвам да ги избягвам, защото това са моменти, в които не мога да бъда полезна нито на себе си, нито на другиго. Моменти, в които губя връзката с Бог., радвам се, че си стигнала до тези изводи. Защото човек е създаден, за да е щастлив. Вътрешният Мир се постига с благодарност към страданията, защото те ни водят към върха /бяс /и в един момент започват да се превръщат в изпитания...... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Януари 10, 2008 Доклад Share Добавено Януари 10, 2008 Пътят към любовта към другите е да се отнасяш с тях като с деца.Към детето човек не бива да има претенции.Дори когато сбърка ти го обичаш,прощаваш,уважаваш и разбираш,че то се учи.Всички сме деца и всички се учим и грешим.Всеки има някакви страхове и неуверености......Любовта се губи,когато имаме завишени претенции към хората,очакваня на които искаме да ни отговорят.Възпитани по един или друг начин непрекъснато пречупваме действителността през своята призма,която със сигурност не е абсолютна истина.Имаме очаквания как да се държи човек-приятел,човек-съпрук,човек-майка,човек-колега и т.н.Когато това не се случи губим доверие,губим позитивно отношение............като цяло любовта.А защо?Защото имаме желание "за себе си",искаме за себе си....пак се връщаме на ЕГОто.Ако нищо не искаш за себе си тогава можеш да обичаш другите такива каквито са.Можеш лесно да прощаваш и само да даваш........... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 10, 2008 Доклад Share Добавено Януари 10, 2008 "Онзи, който си е сложил наочници, трябва да помни, че в комплект с тях вървят още и юзда, и камшик." Станислав Лец Защо си мислим, че винаги страданието е правилният път към светлината и единствен начин да опознаем любовта?... Странно защо, през мъглата от вдъхновени слова за любовта от последните постове, ми убягна основната идея на темата, а именно горецитирания абзац на Лец. Аз прозирам друга идея, че ако не се осъзнаем като свободни хора - и любовта, и страданието, няма да ни донесат нищо, освен дълбоко униние и непознаване на света, а и на нас самите. Наочниците - оковите, които носим и които развяваме като знаме на гордата си участ - са просто маски, сенки, заместители, улици без изход... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 10, 2008 Доклад Share Добавено Януари 10, 2008 (edited) Щом страдаш, значи се развиваш, казва Дънов. Няма учене без страдание. Дълбоките прозрения са изстрадани такива. Който може да обича, той ще приеме и страданието. Да не би пък Исус да не е знаел съдбата си и да не я е приел? Редактирано Януари 10, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 10, 2008 Доклад Share Добавено Януари 10, 2008 Щом страдаш, значи се развиваш, казва Дънов. Няма учене без страдание. Дълбоките прозрения са изстрадани такива. Да не би пък Исус да не е знаел съдбата си и да не я е приел? Аз не зная какво е знаел Исус. Както и не зная смисълът на страданието и на Йов... Не всяко осъзнаване е и страдание. Животът трябва да е радост и удовлетворение, особено любовта. Няма нищо по-страшно от безполезните страдания и самомъчения. Не доказват нищо, освен неумение да се живее. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 10, 2008 Доклад Share Добавено Януари 10, 2008 (edited) Говорех за прозрения. Това безполезно ли е? За мен не. Който повече е страдал, в него нещо се отваря. Той и по-голяма радост изпитва. Гамата от усещания се разкрива едновременно във всички посоки. Чувствителността е както чувствителност към хубавото, така и към лошото. Един плитък съд какво ще събере? Редактирано Януари 10, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Януари 10, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 10, 2008 Щом страдаш, значи се развиваш, казва Дънов. Няма учене без страдание. Дълбоките прозрения са изстрадани такива. Не всяко осъзнаване е и страдание. Бих допълнила - не всяко осъзнаване е страдание и не всяко страдание води до осъзнаване. Някои хора страдат през целия си живот, без да разберат защо. Някои се жалват от съдбата, други казват, че Бог ги бил забравил, трети - че няма Бог, защото ако го имало, той нямало да позволи да страдат... Но има и други - които усещат връзката си с Бог, чийто живот е подреден и хармоничен. Каквито и наочници да си сложим, тези хора съществуват и не можем да се правим, че ги няма. Следва оправданието: "Съдба..." и плъзгането по наклонената плоскост продължава. Приемам, че страданието понякога води до осъзнаване на даден проблем. Но не приемам страданието като самоцел - да се самонаказваме, защото не се чувстваме достатъчно добри и възвишени, би ни попречило да извлечем максималното от живота си. А друг смисъл животът няма - освен да бъде изживян пълноценно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 10, 2008 Доклад Share Добавено Януари 10, 2008 Ами това са просто различните страни на нещата нали? Разбира се, че има страдание, в което човек зацикля, но нестрадалият често доста повърхностно възприема любовта. Страданието ни учи да се ориентираме към вътрешните ценности, не към външните. И в този смисъл чрез страданието израстваме. Ставаме по-големи и можем да поемем повече любов в себе си, съответно и да я излеем към другите. Затова и пак учителят казва, че който не е мразил, той не може да обича. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Януари 10, 2008 Доклад Share Добавено Януари 10, 2008 Пътят към любовта Към коя любов ??? Бог е Любов! - Пътя към Бога ли? - сигурно не е това,...защото не е написано с главна буква в заглавието! Тогава любов като чувство между хората? - сигурно това е смисъла на темата и значи напълно подкрепям мненията на Мона и maggee,че там страдания са излишни и трябва да има само радост и удовлетворение.Страданието по принцип трябва да не се приемат като "лекарство" за една връзка. Безполезните страдания и самомъчения в една връзка са по скоро диагноза ... п.п. Доста подвеждащо заглавие има темата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 10, 2008 Доклад Share Добавено Януари 10, 2008 (edited) Вие обезсмислихте живота на Исус... (Фигуративно казано - защото всъщност никой и нищо не може да обезсмисли посланието му.) Любов има само една. Другото не заслужава нейното име. Редактирано Януари 10, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 10, 2008 Доклад Share Добавено Януари 10, 2008 Вие обезсмислихте живота на Исус... (Фигуративно казано - защото всъщност никой и нищо не може да обезсмисли посланието му.) Любов има само една. Другото не заслужава нейното име. Любовта към Бога (в случая Исус) все пак, не е терапия... Нито лечение и нито компенсация. И едно лично мнение: Намирам мненията ти за фанатични или провокиращи фанатизъм. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 10, 2008 Доклад Share Добавено Януари 10, 2008 Боже... Мона, ако е трябвало на мен да си го изкараш, добре. Но каквото имаш да научиш, ще научиш сама. Ако това, което пиша, е фанатизъм, ще го разбереш сама. Желая ти успех. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Януари 10, 2008 Доклад Share Добавено Януари 10, 2008 За жалост, сериозни теми стават арена на междуличностни спорове и емоционални преекспонирания. Интерпретации и свръхинтерпретации дал Господ... Теб животът те учи по един начин, а мен по друг. За мен любовта между човек и човек е много по-важна от която и да е любов към бога. Пътищата към нея са различни; пътят от Човека до Човека е най-сложният и най-трънливият. В моят път към Любовта - Господ в сметките не влиза. И аз ти желая успех. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Януари 10, 2008 Доклад Share Добавено Януари 10, 2008 А може би пътят от Човека до Човека е най-сложният и най-трънливият.защото Господ в сметките не влиза ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Януари 10, 2008 Доклад Share Добавено Януари 10, 2008 А може би пътят от Човека до Човека е най-сложният и най-трънливият.защото Господ в сметките не влиза ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Януари 10, 2008 Автор Доклад Share Добавено Януари 10, 2008 Затова и пак учителят казва, че който не е мразил, той не може да обича. Не съм мразила... по тази логика не мога и да обичам. За мен омразата е непознато чувство - и слава Богу, като гледам какво причинява на хората около мен. А що се отнася до саможертвата на Исус - кой от нас е достигнал неговото развитие, че да може да направи подобна саможертва? Сигурна съм само в едно - че не е била безцелна тази саможертва. Не съм против саможертвата - но правим ли разлика между онази саможертва, която ни издига, и другата, която ни убива? Умеем ли да спрем на време и да осъзнаем, когато си причиняваме излишни страдания? Това беше въпросът ми. И за любовта с малка или главна буква - за мен има само една любов. Не мисля, че онази Любов, която пишем с главна буква, отсъства като компонент в другата, която пишем с малка буква и която някои хора тук презират... Любовта е една. Ако не я изпитваме към хората, животните, растенията, неживата природа, не я изпитваме и към Бога. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 10, 2008 Доклад Share Добавено Януари 10, 2008 Ех, щом и в сметките си го сложихме вече Господ, с каква ли принадена стойност ще се сдобием, ако го изтъргуваме по курс продава. И заедно с Него и себе си. Себе си и любовта си. Защото бог е любов. Как върви днес любовта на пазара, а, че да си направя сметките добре? Не разбирате ли - не вашите заблуди/наочници/юзди/камшици под форма на учения, писания, всякакви велики научни и езотерични знания са истината, а вие. Вие самите. Вие - хората. Вие сте истината!!! Поклони не правя пред имагинерности, но се прекланям пред човешкото същество. Чрез него духа опознава материята. То е мостът между тях. Толкова много страдания умее да мъкне на гърба си, а не успява и грамче щастие да понесе. Мъничко щастийце, леко като перце на гълъб, като мъничко цветенце, кой знае от кой вятър довеяно и поникнало някъде между калдъръмите на моста. Човече, Ти си Господ! Ти! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Януари 10, 2008 Доклад Share Добавено Януари 10, 2008 Е, най-накрая разбра, че Съм Аз. Сега е моментът да те попитам: Ти Мене Уважаваш ли Ме? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 10, 2008 Доклад Share Добавено Януари 10, 2008 (edited) Репликата за мразенето и обичането на Учителя не съветвам да се тълкува буквално. Както и репликата на Исус например, че "който не намрази майка си и баща си заради мене...." и т.н. Там има доста да се разбере между редовете. Редактирано Януари 10, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.