09.01.2008 г. - Трябва да изменим понятието за добро и зло

[Ася_И]

Мисъл на деня - 9 януари 2008 г.

Ние трябва да изменим понятието за добро и зло. Имаме извратени понятия, които ни препятстват. Ние мислим за зло това, което не е... Ние мислим за добро това, което не е добро. Има неща, които нито са добри, нито са лоши. Такова нещо е човекът. Човекът по естество нито е добър, нито е лош. Никой не го знае. Щом дойде доброто и злото, тогава е добър и лош. Тогава го познаваме в едно отношение като лош, а в друго отношение – като добър.

Из Великoтo малко и великото голямо, 28^а НБ, 20.VI.1937 г.

[Слънчева]

Като дойде доброто и злото ще рече, че сме пуснали в нас нещо добро или нещо лошо. Иначе просто сме себе си и действаме безпристрастно, без умисъл, каквато и да е тя.

Когато ми се случи нещо и ме смути, обикновено изчаквам малко и си казвам:

За добро ли, за зло ли, ще видим...

Ако открия/разбера посланието на случката, значи е за добро.... научила съм си урока.

[Станимир]

"Щом дойде доброто и злото"- човекът има възможност за избор дали да се свърже с това добро или пък зло и да ги прояви чрез себе си. Разбира се ако по-често през живота си е избирал доброто, ще му бъде по-лесно да го избере отново; ако по-често през живота си е давал проявление на злото, за да прояви доброто ще му е нужна воля, твърдост и да положи повече усилия. Според тази вътрешна отзивчивост на човека към доброто или към злото, ние определяме човека като добър или лош. Добър казваме, когато този човек е по-склонен да проявява доброто в живота си, а лош - когато дава израз на злото. Но самият човек не е нито добър, нито лош, защото притежава възможността да прояви и двете.

Ние трудно можем да преценим истинските мотиви на един човек, дали са добри или лоши. Следствията често не са такива каквито са мотивите. Трябва да се има предвид, че при проявяването на тези следствия влияние оказват множество фактори, а не само въпросните мотиви. Това да се преценяват точно обстоятелствата за да може намеренията да станат реалност е качество, което следва да се развива, но то не е определящо за това дали мотивите са добри или лоши. Изразът "пътят към ада е постлан с добри намерения", всъщност се отнася именно до това качество, а не до самите намерения. (Има и друго значение, но не е за тази тема).

Преценката за това дали мотивите на човека са добри или лоши, при достатъчна честност към себе си, може да бъде направена сравнително лесно от самият човек. Оттам нататък, той трябва да се научи да претворява добрите си намерения и като положителни следствия, както и да се стреми да не дава израз на лошите мисли в себе си. Последното става чрез първото, т.е. лошите намерения биват естествено отблъсквани от човека, когато той съзнателно дава път на добрите.

[Багира]

Имаме неправилни представи за добро и зло. Това, че едно и също нещо за един човек е добро, а за друг- зло- това е показателно. Това, че дори за един човек нещо, което му е изглеждало добро след това става зло, или обратното- и това е показателно, макар че е доста объркващо. Но тези факти говорят, че имаме неправилни представи за добро и зло. Едно ( далеч необщоприето, но пък много добре описващо нещата) обяснение е, че цялото човешко битие, което се е отклонило от изпълнението на Божията воля е зло. Всичко, което е в изпълнение на Божията воля, е добро. "полето" на действие, в което се изпълнява Божията воля, може да бъде наречено Божие царство. Човекът може и е призван да попадне в него. Но ако не е подготвен- всъщност не може. Може ли знанията да го подготвят?

По нататък в същата беседа:

Ще кажете: „Какво ще ни донесат всички тия познания, които имаме?“ От това, което сега знаете, вие ще се намерите в една задънена улица

А това, което е по нечия друга воля, не по Божия- това е зло. Даже и да ни се показва с добри дрехи, лица. Даже и на езика на нашето ежедневие да ни изглежда като добро и зло. Всичко е едно. Една отделеност, която като такава, може да се определи като зло.

Каква стойност имат нашите представи за добро на фона на тази генерална беда?

Сега богатството е едно идолопоклонство. Силата е едно идолопоклонство. Учението е едно идолопоклонство. Добротата е едно идолопоклонство. Това са все идолопоклонства в разни форми. Казвате: „Да бъдем богати, защото богатството ще ни направи щастливи.“ Или: „Да бъдем учени, защото учението ще ни направи щастливи.“ Това са само условия за живот. Животът е повече от богатство. Животът е повече от знание. Животът е повече от доброто и злото, понеже злото ако не е, тогаз нямаше защо да говорим.

По- нататък в същата беседа чета в подкрепа на предположението си, че човекът има нужда от подготовка за да попадне в Божието царство:

Чудно е, че вие сегашните хора, мислите, че с тия разбирания, които имате, можете да отидете на небето и да бъдете признати като тамошни граждани! С този характер и с тези разбирания невъзможно е да влезете в небето, в Царството Божие

Може да се помисли, че тук става дума за недстатъчно добро поведение, то ест, като се потрудим да станем по- добри- ще станем и по- добри и по- близо до Божието царство. Но може и да не стоят така нещата. Може... да ни трябва нова дреха... нови мехове... една кардинална промяна...