Milena Добавено Май 2, 2007 Доклад Share Добавено Май 2, 2007 Какво е мнението ви за евтаназията....за...против....реална помощ ли е всъщност това да избавиш някой от страданията му... Да наблюдаваш/усещаш/съ-изживяваш агонията някому не е приятно занимание. Обезболяването би било вариант... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Май 3, 2007 Доклад Share Добавено Май 3, 2007 (edited) Явно малко хора са запознати сфакта, че не е единственият вариант да обезболиш чрез наркотизиране. Има природни и духовни методи, чрез които, дори и напълно да не се премахне болката, тя намалява достатъчно, а човек е същевременно в съзнание. Ако някои не биха искали да са в съзнание и да прилагат тези неконвенционални средства - нека да бъдат упоявани (в други теми вече заявих, че не отричам безусловно нито лекарствата, нито каквото и да било друго средство, ако е за момента средство на избор). Но ако човекът е бил повален в разгара на важна си дейност, иска да си довърши нещо, свързано със смисъла на целия му живот, да си уреди също и материалните неща, да се види с разни хора и т.н. - и той самият поеме кръста при непълно обезболяване да живее и да прави тези работи, много ли ще е етично да му кажем: "Може и така да искаш, но ние сме хуманни доктори и държим да бъдеш обезболен и изпратен в безсъзнание тотално, за да не се мъчиш повече!" Самите лекари следва да гледат върху нещата по-глобално, а не само през призмата на схващането, че асолютно винваги по-малкото страдание е по-добро от по-голямото. Има и други стойности, които се слагат на кантара. Отново подчертавам, че каквото и да било догматизиране по този щекотлив въпрос има вероятност да се превърне в неадекватно, ако се разгледа от друга, също толкова основателна гледна точка! Редактирано Май 3, 2007 от Добромир Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Milena Добавено Май 3, 2007 Доклад Share Добавено Май 3, 2007 ...Има природни и духовни методи, чрез които, дори и напълно да не се премахне болката, тя намалява достатъчно, а човек е същевременно в съзнание. Това и имах предвид в темата относно смъртта - че хората биват обучавани на/във всичко друго, но не и в това Как да умират... и дори как да понасят болката... .... много ли ще е етично да му кажем: "Може и така да искаш, но ние сме хуманни доктори и държим да бъдеш обезболен и изпратен в безсъзнание тотално, за да не се мъчиш повече!" Прости ми за реакцията, но да прочета след "етично" - израза "хуманни доктори" ме кара да смея /без усмивка/. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Май 3, 2007 Доклад Share Добавено Май 3, 2007 Имаш право. И все пак, ако не ти се е налагало да си "на топа на устата" и сама да вземаш някои трудни решения... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Milena Добавено Май 3, 2007 Доклад Share Добавено Май 3, 2007 Имаш право. И все пак, ако не ти се е налагало да си "на топа на устата" и сама да вземаш някои трудни решения... Знаеш ли каква беше молитвата ми - "Да бъде волята Ти!" Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Май 3, 2007 Доклад Share Добавено Май 3, 2007 Явно малко хора са запознати сфакта, че не е единственият вариант да обезболиш чрез наркотизиране. Има природни и духовни методи, чрез които, дори и напълно да не се премахне болката, тя намалява достатъчно, а човек е същевременно в съзнание. .......Има и други стойности, които се слагат на кантара. Отново подчертавам, че каквото и да било догматизиране по този щекотлив въпрос има вероятност да се превърне в неадекватно, ако се разгледа от друга, също толкова основателна гледна точка! Имаш право Добромир, така е. Искам обаче да се спра на подчертаното от изказването ти. Да, има природни и духовни методи, чрез които да се примахне болката и аз съм чувал това. Но колко човека го могат това - малцина. Малцина са хората познаващи тези духовни методи и сили, за да могат да ги приложат. И обикновенно те не го казват когато прилагат тези духовни методи за обезболяване. Защото да приложиш тези методи се иска достатъчно голяма познание на духовните сили и възможност да манипулираш / в добрия смисъл/ с тези сили и задължително манипулиращият с тези духовни сили е Духовен / Човек влезнал в контакт с Живототворящият Дух/. А това си е демонстрация на паранормално явление от доста висок порядък и много ме съмнява признанието на такива способности. Още по-молко пък, даже невъзвожно използването на тези сили за евтаназия, виж за задържане на по-подходящ момент - да. Но съмнявам се Духовен да приложи евтаназия с духовни сили. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 3, 2007 Доклад Share Добавено Май 3, 2007 Всъщност точно т.нар Духовен човек знае дали волята на душата е насочена към продължаване или прекратяване на живота на физическото тяло и той ще се съобрази с тази нейна воля. В това му действие липсва всякакво личностно отношение. Но проблема, че такива хора са малко си остава. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Antonia Kancheva Добавено Май 4, 2007 Доклад Share Добавено Май 4, 2007 И аз считам че хората с някакви по-особени духовни сили са твърде малко - аз например не познавам нито един, дори не съм чувала за такива, а болката е за всички и идва неканена при всеки почти в края на дните му, следователно да търсим някакви кой знае какви духивни методи когато човека /тялото му/ се топи пред нас е безсмислено. В много страни евтаназия се практикува и преодоляването на болката е с опиати, барбитурати и прочее доказали действието си препарати. Изключено е когато ми е много зле да хукна да търся некви духовни лидери, по скоро бих потърсила лекар който да ми изпише веднага обезболяващото - това е здравия разум на 21 век и на нашата цивилизация, която аз уважавам повече от който и да е гуру. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Май 4, 2007 Доклад Share Добавено Май 4, 2007 (edited) В последните постинги се смеси евтаназията с обезболяването, а те не са непременно свързани. С медикаменти може да се обезболи и без да последва евтаназия. Но ако това са твърде високи дози, човек не би могъл да е в състояние да дообмисли каквото и да е от изминалия си жизнен път (казват, че при повечето хора се появявало огромно желание да го направят точно преди да си отидат, независимо какви са причините за този импулс). Не казвам, че винаги е възможно, но и аз имам такива случаи, а те изобилстват и в литературата, когато не непременно чрез всесилви влияния на духовни адепти, а чрез обикновени, свързани или не с духовните учения природолечебни мероприятия последните дни или седмици се облекчават достатъчно, за да може човек да не страда прекомерно и да може да извърши това преосмисляне. И например последователите на тибетските методи в мнозинството са хора като нас, но който е чел например "Тибетска книга на живота и смъртта", може да види как те се успяват да се научат как да се държат достойно и смислено пред личето на смъртта, че да вдъхновяват и другите. В Америка Станислав Гроф и дъщеря му Кристина Гроф са създали звена за бърза духовна помощ с доста впечатляващи резултати. И освен кризи при вече поели духовния път там се третира и въпросът за спешно възникналите кризи при хора без духовна нагласа, но които изведнъж се изправят пред въпросите, които дотогава са били решили да игнорират - просто защото вече нямат за кога да ги отлагат. Там също не се въвеждат нуждаещите се в някаква нирвана, а чрез спокойни разговори, подходящи четива, природни продукти, източни методи като акупунктурата и т.н. се постига реално подобряване качеството им на живот - дори в такива крайни негови стадии. Струва ми се, срещу това не би следвало да се възразява, независимо от светогледните убеждения на нуждаещия се, подкрепящите го и страничните наблюдатели (каквито в някакъв смисъл сега он-лайн се явяваме и ние). Та мисълта ми беше, че ето по такива начини може - поне в част от случаите - да се помогне, без да се прави евтаназия. Може и по комбиниран път - с по-малко лекарства и повече други средства. А ако се отрече възможността ясното съзнание в терминалните стадии да е полезно в някакъв смисъл, тогава вече едва ли можем да оборим рацоналността поне на пасивната евтаназия, а някои ще звучат доста аргументирано и по отношение на активната. Защото, ако човек е упояван редовно до степен на безсъзнание, трудно е да се повярва, че има смисъл да се държи в такова положение няколко месеца, вместо няколко дни... Искам да използвам случая, за да поясняи един въпрос, по който хората без медицинско образование няма как да са нясно. Имаше в развоя на темата много сериозни съмнения за това, дали може да се прецени кога състоянието е действително терминално и не са ли възможни чудеса на съживяване. По принцип пълна гаранця няма за нищо на този свят, но истината е, че "чудесата" са изключително редки, те и затова стават толкова известни и се пишат книги за тях. Правени са статистики, включващи стотици хиляди хора, посещаващи например свети места и само в единични случаи наистина се е касаело за необясними от медицината подобрения. А мнозина също не знаят, че клиничната смърт бива два вида - първична и вторична. В единия случай при общо здрави основни вътрешни органи и запазени жизнени сили поради травма или локализирана болест се стига до кртично състояние, но ако то се преодолее, има възможност за дълготрайно възстановяване. Във втория случай имаме изчерпване на функционалните резерви на жизнено важни органи - реанимационните мероприятия или са безуспешни, или могат да поддържат само вегетиране на основни параметри от живота на тялото, но без изгледи за възстановяване. Например, сърцето и дихателните органи могат да функционират, само ако човек е включен на апаратура, тъй като са разрушени съответните центрове в мозъка. Или сърцето изобщо не може да функционира самостоятелно (само на апарат или ако се прави трансплантация - не са видни други възможности); или да речем при рак в най-последен стадий, окупирал повече от половината тяло. Ето тук може да се обсъжда дали човекът иска и обстоятелствата позволяват да се направи духовно, природолечебно или комбинирано с лекарства облекчаване или при друго предварително изявено желание на човека и близките му да се мисли за пасивна евтаназия... Иначе, ако има запазени функционални резерви, аз не съм за такава евтаназия, а само за облекчаването. Това е лекуване и на душевно нивмо, много хора, които биха имали още много да живеят за себе си и имат какво да дадат на другите повече или по-малко основателно изпадат в тежки депресивни епизоди. Не би следвало и дума да става за евтаназия, когато имаме да помагаме не при терминално състояние, а при една депресия, свързана или не със сериозно, но не в краен стадий физическо заболяване. Редактирано Май 4, 2007 от Добромир Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Октомври 2, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2010 Последната дума е на Бог,а не на човека.Винаги има шанс! Против евтаназията съм. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Alexander Добавено Октомври 2, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2010 Против! Никой, под какъвто и да е предлог, няма право да отнема живот. Но съм против задължителната хоспитализация и реанимация и по-специално при възрастни хора и терминални случаи, когато единственият ефект е... източването на здравната му застраховка... Хуманното е да е в семейството при близките си. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Radita Добавено Октомври 3, 2010 Доклад Share Добавено Октомври 3, 2010 Нямаме право да отнемаме живот,тъй като не сме го създали ние! Аз съм против! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts