Латина Добавено Януари 31, 2006 Доклад Share Добавено Януари 31, 2006 Явор, не се знае и на работното ти място колко хора съзнателно страдат от духовен глад, но всяко нещо с времето си, ще се откриете когато трябва. Зная, че е по-добре човек да не си търси белята сам и да пази някои неща за себе си, да не ги хвърля на хора, които няма да ги оценят, а дори биха му навредили. Аз наскоро проявих капка смелост, дадох своя книга за хранителните добавки на позната, чийто баща е тежко болен, но й казах освен другото да се моли. Тя отначало не можа изглежда да повярва на ушите си, понеже ме помоли да повторя. Впоследствие се оказа, че е вярваща, редовно ходи на църква и се моли. Нищо не можело да я спре, примерно дори когато неин познат й се подигравал за това, когато я видял на излизане от църквата. Баща й е в добри ръце. Всичко ще мине по възможно най-благоприятния начин. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 4, 2006 Доклад Share Добавено Май 4, 2006 За или против евтаназията при случаи с дълбоко умствено изоставане? Евтаназията представлява прекъсване живота на човек с медицински средства по дадени причини – най-често силна болка или унизително физическо положение. В буквален превод означава „Добра смърт”. Бива три вида: 1) Авто Евтаназия = Рационално Самоубийство - човек сам прекъсва живота си защото не може повече да понася болките или унизителното си физическо положение. 2) Активна Евтаназия = Асистирано Самоубийство - човек моли, упълномощава друг човек да му спести мъките. 3) Пасивна(негативна) Евтаназия - при нея нямаме разрешение от болния поради липсата на възможност за комуникация - винаги е под въпрос - зависи от личния морал на лекаря. В случаите с дълбоко умствено изоставане се интересуваме от последния тип евтаназия – когато животът на съществото с ограничена когнитивна функция бива умишлено и съзнателно прекъснат от близките му или лекаря без съгласието на умствено изостаналия. Наричам такива хора същества защото те не могат да бъдат вместени в рамките на понятието „Човек” – Хомо Сапиенс, тоест Разумно същество. От такава личност не може да бъде очаквано вземането на каквото и да е съзнателно решение по простата причина че азът, самосъзнанието функционират на равнището на работа на бозайник, но не и на човек. Следователно индивид с такова увреждане е невъзможно да приеме съзнателно решение за прекратяване на живота си или да упълномощи събратята си да го асистират. Такава личност представлява тежест за близките си и обществото от раждането до смъртта си. Степента на функциониране на такова същество не може да бъде отнесена дори към тази на животните. Ако за всеки животински вид има ниша на съществуване и място в хранителната верига и колективното съществуване на планетата ни като цяло, тежко умствено изостаналите човешки индивиди не могат да се вместят в рамките нито на човешката, нито на животинската популация. Ако при аналогични случаи в животинските групи увредените индивиди биват умъртвявани или изоставяни от себеподобните си или бързо стават плячка на членовете на по-високите звена от хранителната верига, в човешките общности изкуственото поддържане на функционирането на телата на такива „хора” продължава. Това се прави в резултат на фалшив и криворазбран морал и етически чувства, които в случая нямат нищо общо с истинската същност на понятията. Ако човек може да си позволи да избива масово висши бозайници с цел да задоволи вкусовите си рецептори и безжалостната мултимилиардна месна индустрия, каква е причината евтаназията при екстремно умствено предизвикани индивиди, които имат нещо общо с понятието Човек единствено по физическата си структура да бъде забранена? Причините вероятно са майчиният инстинкт на жените които са им дали живот, фактът че част от тези жени са съпруги на елитни обществени лидери, привързаността и на двамата родители към плода на тяхната любов, какъвто и да е той. Разбира се, това са нормални чувства. Тежко умствено изостаналите индивиди обаче представляват финансова тежест за семействата си или държавата, ако са предадени в специализирани заведения, изискват обгрижване и внимание. Според пишещия тези редове евтаназията при дълбоко умствено изостанали трябва да бъде разрешена в случай че техните роднини удостоверят изрично съгласието си за това. Поддържам това становище поради факта че тези „хора” не могат да бъдат полезни нито на себе си – те не осъществяват напредък в никакъв вид – нито на обществото. Подчертавам че това изглеждащо радикално мнение се отнася единствено до случаите на дълбока умствена изостаналост. При лека и умерена такава съм категорично против евтаназията. Що се отнася до евтаназията като цяло – тя има своето място и роля в социума. Когато човек се намира в изключително тежко физическо и психическо състояние без възможност за подобрение и вероятен летален изход след преминаване през дълга агония, в такъв случай ще бъде нещо естествено страдащият сам да съкрати мъките си или да упълномощи за това грижещите се за него. Това би било акт на милосърдие и хуманност. Дори на животните не се отказва помощ и спестяване на предсмъртните мъки. Разбира се, третият вид евтаназия при който няма връзка с болния остава винаги спорен и зависи от личния морал и съзнание на лекаря или близките. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 4, 2006 Доклад Share Добавено Май 4, 2006 Какво мисля за евтаназията?Много съм мислила,да,но нищо друго не успях да измисля,освен,че "добра смърт"няма.Ето докъде стига човешката самонадеяност-да измисля красиви термини за недотам красивите си действия,да се самоуспокоява,че се намесва там,където не трябва,защото имало морални причини."Quo vadis homini?In Domini???"Дали,обаче,са морални тези причини кой ще ни каже?Дали някои искат чрез евтаназия да облекчат болките на любимите си хора или собствената си драма като небезучастни съпреживители.Да не говорим за икономическата оправданост пък в някои от т.н.развити страни.Както и да го наричаме,убийството си е убийство!Много съм благодарна,че у нас не е разрешена със закон,както и смъртното наказание.В противен случай ще ми се наложи да бъда антиморална.Целият си съзнателен живот съм отдала на борбата със смъртта и по никакъв начин не мога да оправдая каквото и да било умишлено убийство,както и да било наричано.Затова реанимацията трябва да се прави поне 60 минути след последният дъх,затова се държи трупа 2 часа поне в болничното легло,затова не се прави аутопсия веднага,а на следващият ден,най-лесното е кълцането,но практиката познава много случаи на оживявания след т.н.клинична смърт или излекуване на отписани пациенти. Болката да наблюдаваш отстрани как се измъчва човек,дори и да не е твой близък,е ужасна,страданието е неописуемо,но има начини да се намали,без да се отнема живота,а друг решава кога ще стане последното.И аз,като повечето хора,съм изгубила по мъчителен начин близки,но не,дори за миг не ми е хрумвало да ги "облекча" по този начин.Моля се на Бог на никого тук от вас и на мен да не ни се налага такава дилема!Бог да е с нас и дано Живота избавим от смъртта!!! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 5, 2006 Доклад Share Добавено Май 5, 2006 Има случаи при които евтаназията е наложителна, нормална и израз на милосърдие и състрадание. Писали сме по-горе. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 5, 2006 Доклад Share Добавено Май 5, 2006 Пак гледаме от най-различни ъгли, но от коя гледна точка определемя нещо като наложително и ако е наистина такова, то няма нужда от причиняване от човеци... А смъртта си е добричка и щедра, не е като да няма добра смърт. Развързва това, което приживе си си вързал и не присвоява нищичко. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sony Добавено Май 5, 2006 Доклад Share Добавено Май 5, 2006 .Затова реанимацията трябва да се прави поне 60 минути след последният дъх,затова се държи трупа 2 часа поне в болничното легло,затова не се прави аутопсия веднага,а на следващият ден,най-лесното е кълцането А, реанимация на моя дядо му правиха най- много 10 минути. Извикаха най- накрая дежурната лекарка на болницата от детско и тя просто си "свьрши работата" да констатира смьрта му. И вьпреки нееднократните не молби да отидат при него в стаята, да го видят, те дори едно витамин це не му дадоха, ей така за негово успокоение. Просто го чакаха да си отида. Пьк дали беше тежко или не, дали се мьчи много или не, какво? Нали те не се мьчат?! Ако хората са безотговорни или нехайни, корумпирани, незаслужили титлата си на медик винаги могат да използват евтаназията по не най- добрия начин. Ако тя бьде разрешена, трябва да се използва не просто в случайте, а в най- необходимите, в оправданите от всяка гледна точка, в изключителни моменти. Но, добре, че в Бьлгария не е разрешена... Те много неща са вече разрешени в тази малка Бьлгария, дано не вземат да разрешат и това. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Янаааа Добавено Май 30, 2006 Доклад Share Добавено Май 30, 2006 Амм историята за ефтаназията е доста сложна работа но според мен е да я има-поне аз смятам че за мен и моите близки ще е по добре да умра в спокоиствие без мъки и да бъда "убита" по собственно желание от колкото да съм в тежест и да завися от близките си и в известен смисъл да заемам по голямата част от техния живот със грижите за себе си ако има някои със разлино мнение и иска да поспорим да пише Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пришелец Добавено Май 31, 2006 Доклад Share Добавено Май 31, 2006 Амм историята за ефтаназията е доста сложна работа но според мен е да я има-поне аз смятам че за мен и моите близки ще е по добре да умра в спокоиствие без мъки и да бъда "убита" по собственно желание от колкото да съм в тежест и да завися от близките си и в известен смисъл да заемам по голямата част от техния живот със грижите за себе си ако има някои със разлино мнение и иска да поспорим да пише Това че човек преживява някаква болка мойе да спомага да чисти кармични енергии. Срещал съм в смисъл, че при самоубийството се губят духовни постижения, и евтаназията дали не е нещо като самоубийство. Има напреднали същества, които ако са изчислили колко и как трябва да живее човек, да се скъсява срока ми се струва нещо.... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Юни 1, 2006 Доклад Share Добавено Юни 1, 2006 Здравейте на всички, Прочетох внимателно всички ваши мнения, които са различни и това е напълно нормално. Аз мисля, че никой от нас хората обаче не може да бъде убеден със сигурност дали тази постъпка би била правилна или не без значение спрямо самия себе си ли е или спрямо близък човек.... А дали в такива моменти Господ не е в самата инженкция или ръката която я слага...и просто душите решили това да не трябва да минат през този урок... Както и в това дали колата ти да не бъде блъсната ненадейно и да си отидеш...или не?????Ние не знаем нали? Защото се питаш дали да го направя, правилно ли е да се намесвам в Божията воля, или как да го гледам да се мъчи....защото дори на човек да не му пречи да обслужва и да гледа някого, той може да страда за него, без дори да помисли за себе си...и да търси начин да му помогне...Или се пита ами ако на нас ни е даден този шанс от Господ и ние не се възползваме, а оставим съществото да страда...?Т.е. аз не зная дали е правилно или не....Но според мен една евтаназия може да бъде и грешна и не до там... А какво е мнението Ви за евтаназията на домашни любимци, за които вече смъртта е категорична.....????? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Antonia Kancheva Добавено Април 13, 2007 Доклад Share Добавено Април 13, 2007 Аз съм напълно ЗА Евтаназията. Свободната воля на човека, особено когато е в тежко състояние е много важна. Живеем в свободни общества и трябва да уважаваме волята на човека до нас и също така няма нищо лошо в това да му помогнем ако той го иска. Независимо от религиозните причини /не на всички религии/ ние сме преди всичко хора в социум - били сме отгледани и за нас са били полагани грижи от родители и други, идва ред когато всеки от нас може да помогне на страдащ като да приспиш болен в последните му дни изисква не много усилия, които обаче той самия не може да направи. Науката ни и цивилизацията са стигнали до такъв праг на познанието че вече от няколко века на операционните маси хората лягат упоени и не чувстват болка, също и домашните любимци ги приспиват ветеринарите. Какво лошо има след като владеем и това силно оръжие - обезболяващите /морфин и други негови производни/ просто да го дадем на един нещастен човек в края на живота си? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 13, 2007 Доклад Share Добавено Април 13, 2007 Евтаназията е висша проява на хуманност. И за хората, и за животните. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 13, 2007 Доклад Share Добавено Април 13, 2007 Какво мисля за евтаназията?Много съм мислила,да,но нищо друго не успях да измисля,освен,че "добра смърт"няма.Ето докъде стига човешката самонадеяност-да измисля красиви термини за недотам красивите си действия,да се самоуспокоява,че се намесва там,където не трябва,защото имало морални причини."Quo vadis homini?In Domini???"Дали,обаче,са морални тези причини кой ще ни каже?Дали някои искат чрез евтаназия да облекчат болките на любимите си хора или собствената си драма като небезучастни съпреживители.Да не говорим за икономическата оправданост пък в някои от т.н.развити страни.Както и да го наричаме,убийството си е убийство!Много съм благодарна,че у нас не е разрешена със закон,както и смъртното наказание.В противен случай ще ми се наложи да бъда антиморална.Целият си съзнателен живот съм отдала на борбата със смъртта и по никакъв начин не мога да оправдая каквото и да било умишлено убийство,както и да било наричано.Затова реанимацията трябва да се прави поне 60 минути след последният дъх,затова се държи трупа 2 часа поне в болничното легло,затова не се прави аутопсия веднага,а на следващият ден,най-лесното е кълцането,но практиката познава много случаи на оживявания след т.н.клинична смърт или излекуване на отписани пациенти. Болката да наблюдаваш отстрани как се измъчва човек,дори и да не е твой близък,е ужасна,страданието е неописуемо,но има начини да се намали,без да се отнема живота,а друг решава кога ще стане последното.И аз,като повечето хора,съм изгубила по мъчителен начин близки,но не,дори за миг не ми е хрумвало да ги "облекча" по този начин.Моля се на Бог на никого тук от вас и на мен да не ни се налага такава дилема!Бог да е с нас и дано Живота избавим от смъртта!!! Благодаря ти, Силве! И мои близки са си отивали по много мъчителен начин - любимата ми баба например. В пълно съзнание - рак на белите дробове след тежка операция... Не знам дали тези мъки са имали някакъв смисъл за нея и душата и, но за мен и майка ми тази многоседмична агония промени представите ни за живота, смъртта, Любовта. След нея отново мъчително, но съвсем по-различно с отиде дядо ми - Тогава разбрахме какво може да направи с душата на човека страхът от смъртта, отчаянието от самотата (не беше сам - нямаше я баба, а без нея той не знаеше как да живее)... Въпреки всичко, както казва и Силвето, "дори за миг на никого не му хрумна да ги "облекчи" с евтаназия". Семействата ни са религиозни от векове, има и свещеници - всички знаем кой определя смъртния час на човека. Ние само се молихме и се опитвахме да облекчим страданията им. Светла е паметта им, те са живи в душата ми. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Април 13, 2007 Доклад Share Добавено Април 13, 2007 Много е страшно да кажеш: искам да умра или да накараш друг да прекрати живота на твой близък и любим човек. Много пъти съм мислила кое е най-правилното? Когато си здрав и хората около теб са добре - някак си не ти идва да мислиш и възприемеш смъртта по този начин. Но ако си много болен и нямаш сили - защо да не направиш това което смяташ за най-правилно? В една от темите, където беше засегната евтаназията споделих, че трябва да имаме право на такъв избор, особено ако състоянието ни е влошено. Дали Господ би одобрил ние сами да приемем такъв край, тъй като това е вид самоубийство - не знам. Една сила ни дава живот, стремим се да го живеем достойно или който както смята, че е правилно. И накрая да нямаме право да умрем на спокойствие? Не ми се вижда много справедливо. Макар, че твърдо съм против самоубийството. Настъпва противоречие, нали? Точно затова е много трудно да се даде еднозначен отговор. Като на всеки важен въпрос. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 14, 2007 Доклад Share Добавено Април 14, 2007 Какво мисля за евтаназията?Много съм мислила,да,но нищо друго не успях да измисля,освен,че "добра смърт"няма.Ето докъде стига човешката самонадеяност-да измисля красиви термини за недотам красивите си действия,да се самоуспокоява,че се намесва там,където не трябва,защото имало морални причини."Quo vadis homini?In Domini???"Дали,обаче,са морални тези причини кой ще ни каже?Дали някои искат чрез евтаназия да облекчат болките на любимите си хора или собствената си драма като небезучастни съпреживители.Да не говорим за икономическата оправданост пък в някои от т.н.развити страни.Както и да го наричаме,убийството си е убийство!Много съм благодарна,че у нас не е разрешена със закон,както и смъртното наказание.В противен случай ще ми се наложи да бъда антиморална.Целият си съзнателен живот съм отдала на борбата със смъртта и по никакъв начин не мога да оправдая каквото и да било умишлено убийство,както и да било наричано.Затова реанимацията трябва да се прави поне 60 минути след последният дъх,затова се държи трупа 2 часа поне в болничното легло,затова не се прави аутопсия веднага,а на следващият ден,най-лесното е кълцането,но практиката познава много случаи на оживявания след т.н.клинична смърт или излекуване на отписани пациенти....Моля се на Бог на никого тук от вас и на мен да не ни се налага такава дилема!Бог да е с нас и дано Живота избавим от смъртта!!! Поздравления Силвия,благодарение на хора с мислене като твоето аз съм тук.Научих обаче нещо интересно ,че всеки човек има някакъв праг на чувствителност,който определя до каква сила на болката може да издържи организма,когато болката премине този праг се губи съзнание,един вид защитна реакция на организма.Загубата на съзнание е момента в който душата си отпочива и събира сили,чувството за лекота е невероятно,няма никакви желания за нищо,мисълта за всичко земно е прекъсната.Може би физическите болки правят по-лесно преминаването на душата отвъд. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 15, 2007 Доклад Share Добавено Април 15, 2007 (edited) Ако за някого смъртта е единственото възможно спасение и той осъзнава състоянието си, кой може да му отнеме това право? За съжаление, в нашата държава има само бегли намеци за такъв диалог. Има и много болни хора, на които им се живее и то на всяка цена, но знаят че ще умрат, неизбежни случаи във финална фаза. От известно време, особено в онкологичните центрове на някои областни градове, има и психотерапевти, които няколко пъти седмично провеждат групови терапии с неизлечимо болни, на които сеанси присъстават и техни близки. Усещането за наближаващата смърт променя всички. Направи ми впечатление (посещавам ги в качеството си на журналист), че поне 90% от пациентите искат да знаят истината за тежките си диагнози. Искат истината за себе си, която за много от тях се нарича смърт. За много от раковите заболявания има добра прогноза, както и добри лекарства, но има и заболявания (като рак на панкреаса, синдром на Хочкинс и какво ли още не), които са нелечими и болезнени. Човекът умира и се мъчи и смъртта за него е избавление и пощада. Колко много хора, докато ние с вас си говорим сега, мечтаят за един по-добър и любим свят, където да се звърнат. Редактирано Април 15, 2007 от Мона Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 15, 2007 Доклад Share Добавено Април 15, 2007 Познавам, а и съм чувала за много хора, които са преборили Рака /омразата/, с оптимизма си, с Вяра и желание за живот. Няма нищо невъзможно.... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 15, 2007 Доклад Share Добавено Април 15, 2007 Другият път ще те взема с мен. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Април 15, 2007 Доклад Share Добавено Април 15, 2007 Наистина е много трудно да се даде еднозначен отговор. И е много страшно да ти кажат 'Утре може да умреш'. При третата ми операция бяха започнали да информират пациентите за шансовете им за успешен изход. 100%, 90%, 60%, 50%. Трудно е да се възприемеш като някакъв процент. А като ти кажат, че шансът ти да оцелееш е под 10%, направо си е страшно. Започваш да се питаш 'има ли смисъл?'. Всичко зависи от нагласата на човека и състоянието му. Преживяла съм такова състояние - да си близко до смъртта и да не ти стигат силите отново и отново да се бориш, да искаш всичко да свърши. Затова разбирам тези, които искат да си отидат достойно, а не борейки се за глътка въздух или неразбиращи какво става. Но е много, много тежко и болезнено това решение. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Април 15, 2007 Доклад Share Добавено Април 15, 2007 Евтаназията представлява прекъсване живота на човек с медицински средства по дадени причини – най-често силна болка или унизително физическо положение. В буквален превод означава „Добра смърт”. Бива три вида: 1) Авто Евтаназия = Рационално Самоубийство - човек сам прекъсва живота си защото не може повече да понася болките или унизителното си физическо положение. 2) Активна Евтаназия = Асистирано Самоубийство - човек моли, упълномощава друг човек да му спести мъките. 3) Пасивна(негативна) Евтаназия - при нея нямаме разрешение от болния поради липсата на възможност за комуникация - винаги е под въпрос - зависи от личния морал на лекаря. Да, важно е да се различават видовете евтаназия. Според мен пасивната евтаназия включва да не се продължават животоподдържащите системи при явно безнадеждни случаи. Това може да бъде уговорено иска ли го човек или не още докато е във форма сам да преценява. Иначе може да се вземе разрешене от близките за изключване на тези системи или апаратури. И аз като много хора тук не мисля, че един напълно изхабен живот има голяма полза от продължителните конвулси, даже може би се пропуска по-достойно и еволюционно преминаване към следващото прераждане. Ако обаче се касе за активна евтаназия или самоубийство, това би могло да е от депресия, а не от реално изчерпване на жизнената енергия за този живот. От тази гледна точка би следвало рязко да разграничим тези случаи от другите и да им оказваме психотерапевтична подкрепа, вместо да им способстваме да прекъснат един пълен с потенциали живот! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Април 15, 2007 Доклад Share Добавено Април 15, 2007 Добромир, а кой решава дали един живот е "напълно изхабен" и го определя в графата "безнадежден случай"? Диди, това което споделяш е много интересно. Да, така е, при всеки е индивидуален болковия праг на поносимост. А ти би ли споделила малко повече с нас. Явно има какво да научим от теб. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Април 16, 2007 Доклад Share Добавено Април 16, 2007 Решават: 1. Самият болен - ако преди това е заявил желанието си в определени случаи - това все по-често се прави в някои страни. 2. Неговите близки - ако той не е заявил това и е в неспособност вече да го направи. 3. Лекарите - съобразно 1 или 2 те са отговорни наистина да преценят необратимостта на състоянието. 4. Господ - мисля си, че ако някой трябва да оцелее от уж безнадеждно състояние, той ще си има грижата, така както често не може да се предотврати и смъртта, въпреки всички мерки на самия човек, на неговите близки и на лекарите.... Някои случаи са по-трудно за решаване, отколкото други. Аз исках да фиксирам само крайностите, при които наистина не е трудно, а е и много важно да се вземат съответните различни решения. Например, представете си състояние с невъзвратимо изключен главен мозък, работи само продълговатият, човек не би живял и минута естествено, ако не са животоподдържащите системи, а те могат да се поддържат и с години. този човек е жив труп - каква физическа и духовна полза има за него и за родзнините му? А за лекарите? За бюджета? За никой никаква. Докато ако вземем едно дете в пубертета или един творчески гений след разочарования в разгара на живота си, като изпаднат в депресия и искат да свършат с живота си, без да имат иначе тежки болести? Това вече сигнализира не само за лични проблеми, а и за плачевно състояние на човешката окръжаваща среда на тия хора, за неефективност на обществената психопрофилактика и разбира се - за необходимост от спешни мерки, насочени към опазване на тази душа! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 16, 2007 Доклад Share Добавено Април 16, 2007 "Ако умиращият може да остави всички желания зад себе си,тялото на желанието много бързо би отпаднало от него,оставяйки го свободен да продължи,но обикновенно случаите са обратни. Мнозинството от хора,особено ако те умират в разцвета на живота си,имат много връзки и много интереси в земния свят.Те не са променили желанията си от това , че са загубили плътните си тела.В действителност техните желания често даже са увеличени,в следствие силния им копнеж да се върнат.Това ги привързва по много неприятен начин към Света на желанието,макар и за нещастие те да не осъзнават това. От друга страна старите и изтощени хора или ония,които са изнемощели от дълги боледувания и са изморени от живота,преминават напред много бързо." -"Космогония на розенкройцерите", Макс Хайндел Смисъла на изтощението на плътното тяло е в това,по бързо да се премине по пътя след това. Лежала съм в реанимация 30 дена в пълно съзнание ,сред 6 човека в пълно безсъзнание(някои от тях от месеци),не бих се наела да дръпна системата от ръката на нито един от тях дори и да имам неговото съгласие. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Април 16, 2007 Доклад Share Добавено Април 16, 2007 "Ако умиращият може да остави всички желания зад себе си,тялото на желанието много бързо би отпаднало от него,оставяйки го свободен да продължи,но обикновенно случаите са обратни. ...Това ги привързва по много неприятен начин към Света на желанието,макар и за нещастие те да не осъзнават това. От друга страна старите и изтощени хора или ония,които са изнемощели от дълги боледувания и са изморени от живота,преминават напред много бързо." -"Космогония на розенкройцерите" Смисъла на изтощението на плътното тяло е в това,по бързо да се премине по пътя след това. Лежала съм в реанимация 30 дена в пълно съзнание ,сред 6 човека в пълно безсъзнание(някои от тях от месеци),не бих се наела да дръпна системата от ръката на нито един от тях дори и да имам неговото съгласие. Разбирам те и подкрепям казаното! Въпросът наистина е много сложен морално, юридически и всякак. Дори да изключим възможните злоупотреби. Препоръчвам изключителния филм "Балада за Нараяна". Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Antonia Kancheva Добавено Април 17, 2007 Доклад Share Добавено Април 17, 2007 Съгласна съм с Mona и всички други които са ЗА евтаназията - тя наистина е проява на висша хуманност и дълбоко милосърдие. Да не говорим за това че цивилизацията ни не е за уважение ако след толкова много достижения, хората продължават да умират в мъки когато едничкото за което се молят на лекаря е да ги приспи завинаги. Лекарите също трябва да обърнат внимание на тази тема - не да се оправдават от Хипократовта клетва... Депутатите най-накрая да се събудят и да разрешат със закон активната евтаназия както разрешиха през 2004 г и пасивната. Имаше едни случай - лекар отишъл да прегледа 102 годишен старец и старецът от вратата го замолил да му направи евтаназия защото просто е пределно уморен от живота а лекарят се зачудил и отишъл да пита дали е редно - еми като връзваме ръцете на лекарите те как ще работят добре за нас??? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
krasi 33 Добавено Април 17, 2007 Доклад Share Добавено Април 17, 2007 Защо едни хора изтърпяват до край своите мъки, а други не? Да, евтаназията е решение за хора изпаднали в клинична смърт, но е нарушение на закона за кармата във всички останали случаи. Защо когато се разболеем, не се замисляме по-сериозно за причините които са предизвикали дадено заболяване? На всеки е определено да премине през изпитания, които може да понесе. А изпитанията са според делата. На този свят няма нищо случайно. Страданията които се спестяват на един човек чрез евтаназия, ще го застигнат в следващ негов живот. Това помощ ли е? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts