Ани Добавено Януари 19, 2006 Доклад Share Добавено Януари 19, 2006 ... всяко естествено/спонтанно настроение "върши" работа, когато е на време и място и в дозировката си.Всичко си е относително и субективно, съответно и степените на привързаност към хора, събития, места, спомени и т.н. Радвам се, че се случи това доуточнение. Излишни/сбъркани/нечисти мисли = Духовно изоставане/самоубийство. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иван Добавено Януари 19, 2006 Доклад Share Добавено Януари 19, 2006 Значи въпросът както е поставен е : "Какво мислите за евтаназията" Според мене въпросът е повече към ценностната система на дадено Общество, от колкото към даден човек. Ако Обществото е с преобладаващо материалистическо мислене "евтаназията" ще е оправдана. Защото ако трябва да бъде поставен към отделен човек "евтаназията" вече е равносилна на убийство. Пък Божиите заповеди са категорични по този въпрос. Ако обществените закони оправдават "евтаназията" , то те нямат нищо общо с Божествените. Защото са съставяни от грешни хора. Лично съм абсолютно убеден, че ако Бог реши, така наречената "смърт" може да е по-лека от едно вдишвани на въздух с белия дроб. И щом Бог е приценил човек да страда преди смъртта си ( ако няма причина породена от външна намеса от друг/други хора използващи умишлено насилие ) може би има право. ? И ако ние допуснем "евтаназията" може да накараме Душата да страда повече в другия свят, след като вече няма физическо тяло за да си изкупи поне част от греховете от пребиваването си но този физически свят. Следва логичният въпрос..: Кой може да знае какви са греховете на Душата докато е била облечена в плът..??? - Само Сърцевидеца !!! Тогава ...!!! ??? Кой има право да разреши "евтаназията" ??? Същите разсъждения са и за донорството. За мене закона за донорството е узаконена черна магия на група материалисти. Да ме извинят "законотворците" в Парламента ! Само лично мнение. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Милкана Добавено Януари 19, 2006 Доклад Share Добавено Януари 19, 2006 Евтаназията е измислена като "законово", т.е. оправдано умишлено прекратяване на човешки живот. И причини съвсем не са в благородното намерение да се спестят мъките и агонията, а да се спестят средства - пари, грижи. Човекът рано или късно ще си отиде от тялото. Не бива някой друг човек да определя кога това да стане. Ако дори сам поиска смъртта си, то ще си е самоубийство, в което замесва и друг. Какви са последствията - знаете... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Януари 19, 2006 Доклад Share Добавено Януари 19, 2006 По този повод да споменем, че у нас е забранена... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 19, 2006 Доклад Share Добавено Януари 19, 2006 Ще поставя един въпрос без да съм съвсем наясно с отговора. Какво мислите за ситуацията, когато на тежко болен човек се дават лекарства, поддържащи жизнените му функции, без които иначе /по Божията воля?/ би си отишъл по-бързо и това лекуване в някои случаи не е ли изкуствено удължаване на мъките, т.е. грях? Принципът, възприет в съвременната медицина е да се борим за човешкия живот докрай и наистина в резултат на тази борба понякога безнадеждно болният учудващо се възстановява. Виждала съм хора с инсулти и онкологично болни, които живеят достатъчно дълго и пълноценно, след като са били "отписани". Имах колежки, които роптаеха срещу "прахосването" на средства за такива болни. Подозирам за някои от тях, че просто не им се работеше, понеже не бяха мотивирани и не виждаха смисъл в това. Какво, да отречем медицината ли?! Не! Като общество и като отделни хора ще износим трудностите по пътя на нейния прогрес. Евтаназията? Не казвам, че моето мнение срещу нея непременно и във всчки случаи е правилно. Зная само, че от страх Божи не бих направила такова нещо. Съгласна съм с мнението на Иван за това, че човекът може да се пречиства чрез мъките си. Както каза Благост обаче, знаем ли все пак дали Бог се крие зад съответната "инжекция" и дали този, който я прави, е упълномощен, т.е. няма грях за това, което върши? Нямаме право да съдим никого от морална /духовна/ гледна точка. За другия, обществения съд няма да говоря сега. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Януари 25, 2006 Доклад Share Добавено Януари 25, 2006 Разсъждавала съм по този въпрос! Без да търся отговори...само леко анализче на причинно - следствените връзки.Скъпоструващите лекарства...ползата от тях в краткосрочен интервал и после отново и отново...и вредата в/у организма в дългосрочен аспект. Знаем, но подценяваме ...Профилактиката ....още от пренаталното възпитание....за съхраняване/поддържането на хармония в тялото... Има нещо като космическо правило - да не се пазарим с Небето за продължаването/съкращаването на живота си - казано е - не искай да живееш повече отколкото ти е дадено Категорично съм против ползването на 80 % от лекарствата - излишни са фармацията...това е най - доходния бизнес Боренето за човешкия живот...има начини най - различни... Любов + Светлина + Мир + Радост Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иван Добавено Януари 25, 2006 Доклад Share Добавено Януари 25, 2006 latina Публикувано на Jan 19 2006, 22:24 обаче, знаем ли все пак дали Бог се крие зад съответната "инжекция" и дали този, който я прави, е упълномощен, т.е. няма грях за това, което върши? Нямаме право да съдим никого от морална /духовна/ гледна точка. За другия, обществения съд няма да говоря сега.Благост Публикувано на Днес, 10:29 Боренето за човешкия живот...има начини най - различни... Всъщност като четях тези пасажи ми дойде една гениална мисъл ....гениална според мене ... ...Да не би случайно дядо Божи като ни поставя в мъчни ситуации относно нашето здраве и живот , да си прави една мъничка пробичка с нас грешните му раби. ? Да види до какво ниво ни е стигнало Съзнанието и Самосъзнанието , нещо като контролна работа за проба преди да ни даде да оперираме с Неговите по -големи сили. Да провери на практика дали Го Обичаме като спазваме Вечните Му закони и дали ще "пипнем " чуждия живот за да си увеличим собствения с някакви си няколко годинки ? И ако помагаме на някого да го правим с лигитимни средства според Божествените критерии. .... ( Скъпите и ненужни лекарства които се предписват за икономически интереси , не са в доброто отношение на лекарите и производителите и съответно ...се получава лоша карма ) С други думи евтаназията си е живо убийство , донорството си е жива черна магия и отнемане на чужд живот ( трупното донорство също). Лекарствата от животински произход си е същото. Човек като лигитимен светски лекар прови всичко според познанието му , пък Бог решава дали ще уважи решенията му. Защото много често се случва след като човек вземе правилното решение всичко някакси от самосебе си се решава, т.е. се развърже кармичният възел . Според мене точно това е Божието решение. Е.., чувал съм , че по Божи план човешкия живот е около 70-80 години ако не се брои Безсмъртието при Възскресението ( колцина го достигат?) и да не отиваме вдругата крайност все пак . Казваме, че обичаме Бога , но я да ни падне да решаваме за чужди живот , ухаааа...!!! .., тогава се вижда кой колко е чист душевно/ духовно и дали обича брата си както себе си. ( мъничка тема за странични размисли по-конкретни поводи за това кой как ще се оправи когато е натикан умишлено в меко казано безизходна ситуацийка с умишлено действие или бездействие ... ) Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 25, 2006 Доклад Share Добавено Януари 25, 2006 Евтаназия в превод означава "Добра Смърт"! Науката я разделя така: 1) Авто Евтаназия = Рационално Самоубийство - човек сам прекъсва живота си защото не може повече д апонася болките или унизителното си физическо положение. 2) Активна Евтаназия = Асистирано Самоубойство - човек моли, упълномощава друг човек да му спести мъките. 3)Пасивна(негативна) Евтаназия - при нея нямаме разрешение от болния поради липсата на възможност за комуникация - винаги е под въпрос - зависи от личния морал на лекаря. В Европа Евтаназията е разрешена само в Холандия. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Януари 25, 2006 Доклад Share Добавено Януари 25, 2006 Здравейте приятели, Ще ви разкажа един случай с една моя леля. Работила е на кулокран. При някаква авария пада от много голяма височина и си счупва гръбначния стълб. Положението било безнадеждно. Лекарите се мъчили да я спасят, но неуспешно. Занесли я в моргата. Когато на другия ден дошли близките й да приберат тялото й видели, че тя е "оживяла". Възстановяването й е продължило много дълго.Трудно и бавно, но все пак е успяла да се справи с помощта на медицинската помощ и на своите близки. След известно време се е наложило да направят операция на майка й и тя е била с нея в болницата като придружител. Майка й забелязала, че когато си сложи ръцете на оперираното място, болката й намалява. Подлага се на изследване и се установило, че притежава много силна биоенергия. Става екстрасенс и помагаше на много болни да облекчат болките си, дори лекуваше много успешно някои болести. На мен и на моето семейство също помогна в труден момент. С този пример искам да изкажа и моето мнение относно евтаназията. Мисля,че не трябва да се бъркаме в Божиите работи, а да правим това, което е необходимо, докато душата сама реши да си отиде. Мисля, че трябва да се даде и най- минималния шанс на всяка душа да пребивава на земята дотогава, докато й е необхозимо, за да научи урокът, заради който е дошла в това си прераждане, дори ако тялото трябва да се поддържа изкуствено. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Януари 25, 2006 Доклад Share Добавено Януари 25, 2006 ....дори ако тялото трябва да се поддържа изкуствено. <{POST_SNAPBACK}> Не мислиш ли, че Егото се вкопчва във физическият живот! И в Белгия е разрешена ефтаназията. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Януари 25, 2006 Доклад Share Добавено Януари 25, 2006 ....дори ако тялото трябва да се поддържа изкуствено.Не мислиш ли, че Егото се вкопчва във физическият живот! Мисля, че е точно така, но и че има защо. Може би на душата й трябва точно такова преживяване, за да може да се справи с този си именно проблем и да се свърже с по- високите вибрации на висшите светове. Затова съм убедена, че трябва да й се даде този шанс, а по този начин и хората, които ще се грижат за нея ще имат шанса да увеличат своя потенциал от добродетели. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Януари 25, 2006 Доклад Share Добавено Януари 25, 2006 Реално добродетелите се създават отвътре чрез кръвта, другото е насилие на душата и след време избива... В кръвта пък се разпространяват след пробуждане на праатома... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sony Добавено Януари 25, 2006 Доклад Share Добавено Януари 25, 2006 Ще поставя един въпрос без да съм съвсем наясно с отговора. Какво мислите за ситуацията, когато на тежко болен човек се дават лекарства, поддържащи жизнените му функции, без които иначе /по Божията воля?/ би си отишъл по-бързо и това лекуване в някои случаи не е ли изкуствено удължаване на мъките, т.е. грях? Latina, благодаря ти за вьпросьт. Аз лично познавам една жена, която е лекарка и нейният баща е болен от рак.Когато докторите поставили диагнозата не му давали повече от няколко месеца живот. Благодарение на скьпоструващите имуноподьржащи лекарства, които тя му купува, той е жив вече повече от шест месеца и тя продьлжава да се бори за живота му. Някой нейни " приятелки" шепнат зад гьрба и пренебрежително: " Защо прави тя това?! Само му увеличава мьките!" Но аз знам, че когато баща и си отиде от този свят, тя ще знае, че е опитала да направи за него всичко което и е по силите и няма да избяга от сьвеста и, защото тя ще бьде чиста. Познавам много малко такива хора като нея на които мога да се вьзхитя. Освен това за този период досега, баща и много се промени. Направи една голяма равносметка на своя живот и минали постьпки. За много откри истината, сьжали или се извини. А, ако го нямаше този период? Някой могат да окачествят това като егоизьм, но аз виждам в това само проява на Любовта! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 26, 2006 Доклад Share Добавено Януари 26, 2006 Sony, съгласна съм! Повечето хора биха постъпили именно така за близките, които обичат, а някои дори и за враговете си, от любов към Бога. Повелено ни е да се грижим за болните, не да ги оставяме. Примерът, който си дала е прекрасен - не само красив, но и много поучителен. След подобни прояви на любовта понякога "отписаният" от медицината се връща за нов, по-осъзнат живот. Човек започва да цени много повече живота и близките си хора, когато е бил само на крачка да ги изгуби. Въпросът, който зададох е провокация от моя страна, заради неща, които са споделяли някои хора с мене. Не бива да гледаме на болката и страданието като на зло нещо, те са най-добри учители в живота. Уроците, които получаваме по този начин, се запечатват дълбоко и ги помним дълго. Моя близка роднина така се бори за живота на мъжа си, който почина от рак. Струвало си е наистина, понеже след дълги години спорове, отчуждаване, дори изневери, те си казали, че се обичат. Любовта, тя е причината за всичко това, най-добрата причина! Сони, благодаря ти! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 26, 2006 Доклад Share Добавено Януари 26, 2006 Според мен има смисъл да се грижим ако болният го иска! Ако мъките му натежават прекалено - по -добре да бъде облегчен! Иначе става директно изтезание, и то от близките и лекарите! А за да го иска болният, трябва да е в ясно съзнание! A ako e ясно че съзнанието вече не работи и няма да работи, по-добре да се спрат системите след време. След време, защото ако се случи както при лелята на Таня, да не се събуди човекът в хладилника на моргата или на 6 стъпки под земята! По мое мнение евтаназията си има мястото и ролята и трябва да бъде разрешена! Не всеки може и желае да понася силни болки и да ги насочва към душевните си опитности. А ако болният не може да превръща болката в душевен стремеж, тя автоматично избива в злоба, агония, кошмарно мъчене ... не е ли по-добре да се помогне на човек - ако той ни помоли разбира се! Това също е милосърдие! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sony Добавено Януари 26, 2006 Доклад Share Добавено Януари 26, 2006 Да, и за това си заслужава да се помисли.Не бива нещата да се разглеждат крайно, само от едната страна. Ако болките са непоносими, ако е очевидно че са вече истински ад?.... Но и тогава трябва да се гледат МОТИВИТЕ, които стоят зад това. Не как да се спестят скьпоструващи лекарства( те лекарствата са за това) или с мотива" да си отиде по-скоро, че да не се мьчи много" И тогава водеща трябва да е ЛЮБОВТА! Ако сте гледали филма от миналата година за Александьр Македонски, спомняте ли си какво направи той с умиращия, вече изоставен от лекарите войник. Ще кажете това е само филм, но на мен ми направи голямо впечатление. Не казвам, че сцената тогава беше поучителна, но според мен тогава се показа по един потресаващ и трагичен начин сьщо проява на Любовта. До колкото знам в страните кьдето евтаназията е разрешена, тя може да се използва само в изключителни и крайни случай. И, честно, не мисля, че нашето общество е узряло за подобна идея, за подобна законодателна норма. Мисля, че е най- добре ако може да се облекчават болките с някакви обезболяващи средства, като морфина, а не да се прекьсва живота прибьрзано. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Януари 26, 2006 Доклад Share Добавено Януари 26, 2006 Пробуждането на Праатома от недобродетелни човеци ли става Любов + Светлина + Мир + Радост Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Януари 27, 2006 Доклад Share Добавено Януари 27, 2006 Аман от егодобродетели, а липса на корист е налице само след неговото вече установено действие, всичко друго си е спекулация. А самото пробуждане е резултат повече на страдание и безпомощност отколкото на псевдодобродетелност. Смятай го за лично мнение, нямащо желание да предизвика полемика! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Явор Москов Добавено Януари 27, 2006 Доклад Share Добавено Януари 27, 2006 Аз съм твърдо за евтаназията и ще се аргументирам защо. Моята история е следната. На първи март 2004 г. човекът, който ме отгледа и замести родителите, които нямах, а именно дядо ми, получи инсулт. Беше проведена спешна операция в Окръжна болница. След нея 14 дена дядо ми беше в кома и не ми даваха да го виждам в реанимацията. На петнадесетия ден ми се обадиха, че е излязъл от пълната кома и, че макар и за малко, но е дошъл за малко в съзнание. Примолих се да ме пуснат и те се съгласиха. Когато...когато го видях аз замръзнах. Не вярвах, че така ще ми подейства, не мислех, че е толкова страшно, но едва го познах. Тръби стърчащи отвсякъде, цялата дясна половина на сърцето разкривена и скована неестествено. Срам ме е да си призная, че на 26 г. се владея толкова малко, но тогава се разревах буквално на рамото на сестрата, която ме вкара в стаята. Когато се стабилизира го изпратиха в болницата за рехабилитация в гр. Бухово. След работа всяка вечер хващах автобуса за Бухово и през нощта се грижех за дядо ми, защото не можех да допусна, че някой друг ще го направи вместо мен, а на сутринта хващах обратния автобус да София и отивах на работа. Всяка вечер лъжех милия ми дядо, че ще се оправи, че всичко ще е наред и почти си бях повярвал. Приятелката ми ме заряза в този период с мотива, че не иска да е обвързана с човек, който си има такива проблеми и че търси човек, който да се занимава само с нея. Прав й път!! й пожелах. В едно слънчев майски ден, към обед, ми се обадиха от болницата, че дядо ми се е влошил и го изпратили спешно в Пирогов. Там ми казаха, че му е сложен МРЪСЕН катетър и се е възпалила вътрешно областта около пикочния мехур и коремната кухина и го оперират в момента. Идеше ми да отида в Бухово и да пречукам сестрата, която е сложила мръсния катетър. Дядо ми изпадна отново във кома, а аз си взех отпуска за да не се отделям от него. След седмица излезе от комата и започна дългата борба за преодоляване на инфекцията. Към 22-23ти май лекарите казаха, че е прескочил трапа и, че инфекцията отшумява. Отидох в манастирската църква Св. Пророк Илия и благодарих на всички светии, че са спасили дядо ми. На 1 юни в 04.35 през нощта ми се обадиха, че сърцето на дядо ми е спряло. Организмът му е бил прекалено изтощен след всичко това. На погребението му се заклех, че ще се самооздравя до такава степен, че никога да не се налага да прибягвам до услугите на официалната медицина и, че ще се опитвам да помагам и на други в това начинание. Още не съм си изпълнил обещанието. Ако можех да му спестя този ад, който продължи три месеца посредством евтаназията, щях да го направя. Той не заслужаваше тези мъки!!! Вече мина толкова време, а аз продължавам да виждам дядо ми всяка нощ как ме люлее на люлката пред блока, като малък. Това е. Цялата ирония е в това, че именно дядо ми е създал болницата в Бухово. Въпреки, че можех да ги съдя се отказах. Хирурзите в Пирогов бяха казали, че ще свидетелстват в моя полза, но се отказах. Това нямаше да го върне. Твърде е лично. Затова съм за евтаназията. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 28, 2006 Доклад Share Добавено Януари 28, 2006 Здравей, Явор! Може да си понамразил съсловието на медицинските сестри, а аз съм такава. Въпреки всичко ще рискувам да кажа какви мисли предизвика у мене мнението ти. Ние не можем да знаем със сигурност в повечето случаи предварително какъв ще бъде изходът от една болест. Нека да конкретизирам. Поработих в Неврологично отделение една година след като завърших. За изхода имат значение много неща - какъв е бил инсултът /хеморагичен, исхемичен, малък, голям, кой участък от мозъка е засегнал/, а също и лечението. Лечението зависи от наличните условия, лекарствата, компетентността на лекарите и сестрите, тяхната добросъвестност при работа. Уравнение с много променливи. От практическа гледна точка мога да кажа, че съм виждала хора, които са преживели по няколко инсулта /до пет -шест!, ако са били по-леки/. Хората могат да се възстановят от инсулт в различна степен. Няма да прекалявам с разсъжденията в тази посока. Иска ми се само да си представиш следната картина: Дядо ти се е възстановил в достатъчна степен да ходи, макар и с бастун, също така е възстановил говора си и можете да общувате пълноценно. Не се съмнявам, че ти би се грижил с голяма любов и всеотдайност за него и би бил щастлив той да е още жив. Би дал този шанс на него и на себе си. Това е реалност за много хора, преживели инсулт. Заради тази възможност си струва да се борят здравните работници, медицината да напредва и да бъдат спасени повече хора от преждевременна смърт или тежка инвалидност. Управителят на нашия вход е човек от типа, който описах по-горе. Преживял е два инсулта. На погребението му се заклех, че ще се самооздравя до такава степен, че никога да не се налага да прибягвам до услугите на официалната медицина и, че ще се опитвам да помагам и на други в това начинание. Още не съм си изпълнил обещанието. Пожелавам ти да успееш в това, с Божията помощ! Нека да бъде с любов, а не от огорчение! Бъди щастлив и направи други хора щастливи! Сигурна съм, че можеш, след като прочетох написаното от тебе. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Явор Москов Добавено Януари 28, 2006 Доклад Share Добавено Януари 28, 2006 Не, не съм напразил нито лекарското, нито сестринското съсловия. Независимо каква е професията на човек, хората са различни. Това, което казах, че ми е идело да "пречукам" сестрата, разбира се е само образно казано. Никой не може да ти направи това, което могат совствените ти демони. Убеден съм, че си е взела поука, но въпреки това боли. За едно нещо си права, в момента ме движи преди всичко огорчението, а не любовта. Загубил съм връзката си с бога и знам, че ще стана отново цялостен и ще полетя, когато го открия отново. Доста ми е странно, защото този портал ми подейства толкова разтърсващо, че.....уф......и аз не знам. А що се отнася до евтаназията, тя наистина трябва да се контролира в значителна степен, ако бъде разрешена изобщо. Твърде лесно е да се вземе грешното и дяволско решение. Никога не бих искал да съм на мястото на човек, който ще взема такова съдбоносно отсъждане - ЖИВОТ или СМЪРТ. Днес отидох в една черква за първи път от много, много време и се помолих: "Света Дево Мария, прости ми злобата, фанатизма и огорчението, които са ме изпълнили. Моля те да ми дадеш покой. Дай покой и на всички българи изгубили близки хора и неможещи да се примирят с това. Нека в душите ни се всели и остане завинаги само Светлината". Сега ставам усмихнат от компютъра. Всички ни чака едно прекрасно утре. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 28, 2006 Доклад Share Добавено Януари 28, 2006 Радвам се от сърце! Още повече колко бързо се случват добрите неща в душата ти! Този Портал е нещо като "космически ускорител" за учене и промяна към добро. Нека Бог и всички светии да ти помагат! Имаш много приятели тук. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Януари 30, 2006 Доклад Share Добавено Януари 30, 2006 Здравей Яворе, много искренна и трогателна история! Много харесвам личните истории, разказани просто без помпозност и нападки. Да покажеш чувствата си се изисква слелост, поздравявам те за това. Колкото и да ти е трудно не се отказвай от Бог, така както ти го разбираш и чувстваш (самият факт, че пишеш в този форум е добър знак). Нека Светлината да бъде с теб! Аз също съм за ефтаназията. Моята баба получи инсулт на 88 г. Само за 1 седмица тя се превърна в същество, което има само физиологични нужди. Беше трудно да я гледаме, ние които я познавахме колко силна жена беше. Колкото и да си мисля не разбирам какав е урока. Аз смятам, че имаш право да умреш с достойнство! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Виктор Добавено Януари 30, 2006 Доклад Share Добавено Януари 30, 2006 Здравей, Яворе! През последните си пет години майка ходеше по болници и претърпя какви ли не операции и медицински процедури. Преди всяка от тях ходех на църква и палех свещ за да оцелее. През тези години преживя много физически и духовни болки. При последната операция (получи гангрена на крака) трябваше да и отрежат крака. Тогава сутринта, преди операцията отидох в близката черква, запалих свещ и казах - Господи Иисусе Христе, вземи я. И Той я взе. Сигурен съм, че е по-добре отколкото тук на земята. Убеден съм, че и дядо ти е по-добре, защото Той е в Господа. Бъди здрав! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Явор Москов Добавено Януари 30, 2006 Доклад Share Добавено Януари 30, 2006 Искам да Ви благодаря, Латина, Еси и Виктор. Съпричастието е наистина велика сила и окрилява човека. Имам чувството, че като споделяме преживяванията си в този форум, се освобождаваме от собствените си фобии и мъки, а това е безкрайно важно за духовното ни израстване. Адски е важно дори! Не знам доколко съм смел, а изобщо не не смятам за такъв, но знам, че този сайт ми действа добре. Чувствам се в свои води някак си. Работя в област, в която материализмът е издигнат в култ и хората, с които общувам по принуда, биха сметнали, че съм откачил, ако им разкажа нещо подобно. Аз знам, че Ви разбирам и Вие мен също. Благодаря. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts