Guest Мона Добавено Април 17, 2007 Доклад Share Добавено Април 17, 2007 Ами тогава дай да не се помага на никого... И ако видим на някой, че му изтича кръвта да си кажем - ееее, какво пък толкова, заслужил си го е; кармата си знае работата, защо да се намесваме? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
krasi 33 Добавено Април 17, 2007 Доклад Share Добавено Април 17, 2007 Аз не се смятам за толкова компетентен, че да се намесвам в закона на кармата. Но за сметка на това се стремя да живея в хармония със вселената. А хармонията е любов, мъдрост и свобода. Когато учениците питали Исус защо не могат да разберат думите му, той им отговорил: "Истина ви казвам, очи имате, а не виждате, уши имате, а не чувате, на вас и отца ми не ще може да помогне". Та за евтаназията - не е ли по-добре да помислим как да не стигаме до нея? Ако в мислите, чувствата и делата си сме в хармония със вселената, няма да ни спохождат и тежки болести. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 17, 2007 Доклад Share Добавено Април 17, 2007 Има пожелания, има прекрасни разсъждения, има и напътствия, има всичко това. За мен обаче, аргументи могат да бъдат само фактите. И ако, евтаназията ще помогне на този или онзи и е единственото спасение, няма сила или закон, които ще опровергаят подобно действие. Заиграването с кармата не звучи убедително. За мен. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 17, 2007 Доклад Share Добавено Април 17, 2007 ... Да, евтаназията е решение за хора изпаднали в клинична смърт, но е нарушение на закона за кармата във всички останали случаи. ... Точно, ясно и кратко. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 17, 2007 Доклад Share Добавено Април 17, 2007 Искам да попитам всички които са "за" ефтаназията ,налагло ли им се е да правят този избор за свой близък човек,приятел,близък роднина,дете.Много е лесно да се говори по принцип,много е трудно да се вземе решение за което да си отговорен само и единствено Ти.Мисля че съм много назад в духовната йерархия ,за да си позволя да се разпореждам със съдбата на другите.Единственото което мога да си позволя е да се моля за по- бързо решение на силите които са над мен. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 17, 2007 Доклад Share Добавено Април 17, 2007 Диди! От няколко дни се опитвам да си представя ситуацията на разрешена евтаназия..., за да разбера позицията на хората, които я защитават. Да, наистина има доста позитиви, НО ми излезнаха няколко въпроса, на които не мога да си отговоря. Ще съм благодарна, ако защитниците на евтаназията ми помогнат. -Кой ще определя доколко е безнадеждно положението? - Кой и какво ще гарантира реалността на преценката и избягването на злоупотреби от двете страни? - Прилагането на евтаназията е като смъртното наказание - необратимо! Ако след него стане ясно, че не е било "правилно", то кой ще носи отговорността и как ще се компенсира пострадалият? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Април 17, 2007 Доклад Share Добавено Април 17, 2007 Ефтаназията е хубаво нещо, но човек сам трябва да си "дръпне шалтера- с таблетки, или по някакъв друг начин. Не е редно друг да опере пешкира. Щом желанието на болния човек е важно, след като е в ясно съзнание за да формулира желанието си, може да свърши и другото, стига да са уредени юридически нещата. От друга страна, няма разлика как ще умре човек- в болка или на сън, в дълбока старост- важното е това, което следва след "приспиването" на физическото тяло. В това отношение, източните будистки практики са много по-ценни, и със същите основания, би било редно да се забрани човек след смъртта си да оставя "фрагментирани частици от съзнанието си", защото това е екологичен боклук, тези частици причиняват обсебвания, причинятават явлението "духове" и какво ли още не..Аако ще се умира, трябва да е изпипано отвсякъде...Човек се ражда, и започва да умира още с първата глътка въздух. Според мен, първото нещо на което трябва да се учи човек, е как да умре, и следва да се счита зда престъпление това, ако някой вменява страх от смъртта на другите...Да умреш е толкова естествено, колкото и да се родиш...В науката как да умрем, се крие това, как да живеем....Всяка нощ имитираме умирането, и то е за нас една почивка, и сънища сънуваме, че и те си носят някакво послание... Ефтаназията е решение на симптоматичната смърт, но не разрешава принципа...:о) Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Antonia Kancheva Добавено Април 18, 2007 Доклад Share Добавено Април 18, 2007 Диди! От няколко дни се опитвам да си представя ситуацията на разрешена евтаназия..., за да разбера позицията на хората, които я защитават. Да, наистина има доста позитиви, НО ми излезнаха няколко въпроса, на които не мога да си отговоря. Ще съм благодарна, ако защитниците на евтаназията ми помогнат. -Кой ще определя доколко е безнадеждно положението? - Кой и какво ще гарантира реалността на преценката и избягването на злоупотреби от двете страни? - Прилагането на евтаназията е като смъртното наказание - необратимо! Ако след него стане ясно, че не е било "правилно", то кой ще носи отговорността и как ще се компенсира пострадалият? Донка, - безнадеждно положение на болен много рядко се определя от лекарите но се случва - давам ти пример с бащата на приятеля ми - казаха му след като го оперираха че са му открили рак с разсейки който се е развивал от доста време и не могат да ги отрежат - след това го изписаха от болницата защото казаха че това само може медицината. Той умря една седмица след изписването - бяха му предложили обезболяващи но той не е пожелал. Ето преценката на лекарите е била правилна но не са се намесили в послените дни. -Повечето хора които са ЗА евтаназията искат тя да е разрешена със закон просто за онези пациенти които ЗАБЕЛЕЖИ - сами са пожелали това, дори в Швейцария е разрешена за старци които иначе са здрави но самите те заявяват че са безкрайно уморени от живота. - Да помогнеш за евтаназия означава просто да донесеш лекарството до болния и да му го дадеш - това е висша проява на нашия социален живот - точно както майката носи храната за детето си което е още немощно да си я вземе само - така и за старите и болните им се прави това което те САМИ ИСКАТ!Да не подценяваме желанията на такива хора. Аз лично от сега съм решила за себе си че ако съм стара или болна и съм уморена ще си пожелая евтаназия. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 18, 2007 Доклад Share Добавено Април 18, 2007 (edited) Аз лично ако бях лекар, никога нямаше да се съглася да направя евтаназия на пациент, освен ако последния не е в клинична смърт. Но дори и тогава бих обмислил много внимателно всички обстоятелства свързани с конкретния случай. Иначе не съм против използването при необходимост на обезболяващи медикаменти. Редактирано Април 18, 2007 от Станимир Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Април 18, 2007 Доклад Share Добавено Април 18, 2007 Прекалено много въпроси относно "За" се появяват, говорейки за ефтаназия! Определено е невъзможно да се даде еднозначен отговор. И понеже не е възможно, мисля, че е излишно да се умува! Човешкия живот е "собственост" на Бога и само той има власта да решава! Ефтаназията е хубаво нещо, но човек сам трябва да си "дръпне шалтера- с таблетки, или по някакъв друг начин. Не е редно друг да опере пешкира. Не мога да го потвърдя! Хубаво? Лошо? Не знам! Да "дръпнеш" шалтера сам? Отново не може да се даде един отговор! Бог решава и разполага. Дал ти е живот, остави той да всеме решение. Ами ако това е изпит? Ами ако "бориш" карма? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Antonia Kancheva Добавено Април 18, 2007 Доклад Share Добавено Април 18, 2007 Прекалено много въпроси относно "За" се появяват, говорейки за ефтаназия! Определено е невъзможно да се даде еднозначен отговор. И понеже не е възможно, мисля, че е излишно да се умува! Човешкия живот е "собственост" на Бога и само той има власта да решава! Ефтаназията е хубаво нещо, но човек сам трябва да си "дръпне шалтера- с таблетки, или по някакъв друг начин. Не е редно друг да опере пешкира. Не мога да го потвърдя! Хубаво? Лошо? Не знам! Да "дръпнеш" шалтера сам? Отново не може да се даде един отговор! Бог решава и разполага. Дал ти е живот, остави той да всеме решение. Ами ако това е изпит? Ами ако "бориш" карма? Много религиозни хора смятат че Бог притежава живота ни, но той ни е дал свобода тук на земята и това включва и последния ден, следователно можем да си прекъснем живота ако толково много ни боли и го желаем истински. Аз лично съм атеистка и съм почти сигурна, че след живота си ние ставаме на прах и душата ни също умира защото е част от мозъка и е просто една химия в главата нищо повече. Болката е тази която ни управлява в ежедневието. Днес цивилизацията се е преборила с болката а религиите са създадени преди толкова време когато лекарите не са можели да обезболяват и само тогава хората са мислели че страданието лекува и е градивно. Сега ние знаем, че то просто и единствено ни унищожава. Има значение само колко дни човек ще прекара в ада на болката и ако те могат да бъдат съкратени - нека се приложи евтаназия - това е висша форма но милосърдие и социален живот между големи и умни хора. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Април 18, 2007 Доклад Share Добавено Април 18, 2007 Изписахме много за ефтаназията.Истината е че всеки си има свое разбиране за живота и правата над него.Но Антония ,ако действително мислиш така за живота и смърта,не мислиш ли че е някак безмислено съществуването ни тук според твоето разбиране за живота? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Април 18, 2007 Доклад Share Добавено Април 18, 2007 (edited) Не мога да го потвърдя! Хубаво? Лошо? Не знам! Да "дръпнеш" шалтера сам? Отново не може да се даде един отговор! Бог решава и разполага. Дал ти е живот, остави той да всеме решение. Ами ако това е изпит? Ами ако "бориш" карма? Искам пак да припомня, че не може да се третират еднакво пасивната и активната евтаназия. При първата просто се прекратява включването към поддържаща живота на тялото апаратура и/или системи с лекарства. Дали моментът е вярно избран - това винаги може да има двупосочни тълкувания. Но едва ли тогава, когато душата се нуждае от спокойствие в периода на преход, ще се генерира положителна карма чрез разни видове изтезания и интоксикации! тибетските будисти например твъдят, че така се усложнява много прекарването на периода между животите и дори може да се предизвика по-негативно прераждане. Не знам дали е така, но преценката кога един жизнен цикъл вероятно е изчерпан или не е, не е чак толкова произволна. Поне в огромното болшинство от случаите по медицински, психологическии социални маркери това може да се предположи с огромна степен на вероятност. Активната евтаназия е нещо съвсем друго - не просто оставят човека да си умре, а му помагат или той помага на себе си... тук вече нещата са много по-сложни и - без да знам дали аз бих издържал - мога да предположа, че издържането до края може да прехвърли някаква карма и да даде по-добри шансове в следващия живот. Но тогава и отношението на човека следва да е на абсолютно смирение - малко хора го могат това. Иначе само ще нарастват страхът, злобата и огорчението - и това отново няма да помогне в следващия живот. Може би компромисното разрешение е вместо евтаназия да се разработи цялостен комплекс за облекчаване на физическите и душевните страдания - и разбира се той да се направи общодостъпен. Малко хора знаят колко е скъпо (освен че е мъчително) с месеци и години да се поддържа нечий живот, който е "на ръба". И на трето място, съвсем към убийство и самоубийство вървят онези случаи, при които няма никакви данни за напреднало изчерпване на жизнения цикъл, но човекът е изпаднал в депресия или има заболяване, което не е фатално, а лекуващи или близки решат да му "помогнат"... Следователно, ако евтаназията бъде узаконена, без да се подлагат на стрго разграничене точно тези варианти, това като цяло може да крие сериозни опасности за част от потърпевшите и да натоварят кармично "помощниците"... Сложен въпрос... Редактирано Април 18, 2007 от Добромир Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 18, 2007 Доклад Share Добавено Април 18, 2007 Добромир! :thumbsup: Мисля,че тази уравновесена и реалистична позиция най-много ми допада. Докато четях и разсъждавах все повече т.нар. "пасивна евтаназия" ми се струваше нещо като "да не се намесваме в Божиите дела". Макар че не съм съвсем сигурна и в това - чувала съм за хора, прекарали десетилетие в кома и после водили пълноценен живот. Не съм с медицинско образование и ще ми бъде от полза да разбера има ли някаква разлика между случаите с хора на животоподдържащи системи - може ли да се прецени кой има шанс да се "събуди" от комата и кой не? Възхищавам се на мъжа от разказа на Антония ! и съчувствам на близките му - ние имахме 2 такива случаи - моите баба и дядо. Само че те се мъчиха доста по-дълго време и майка ми покрай тях също. Казваше ми, че е можела да сложи малко повече обезболяващо и просто да ги приспи и спаси от агонията им. Баба е усетила някак колебанието и е казала - "остави Господ когато реши да ме прибере чедо - и аз се моля да е скоро, но това Той ще го реши. Каквото ми е пратил да си го изтърпя, трябва да си го изтърпя. Кажи ми как са децата сега?" Не знам какво ще се случи с мен, но това е примерът ми за поведение в края на живота. Дядо се страхуваше от смъртта до умопомрачение, плачеше. И дума не можеше да става за "облекчаване" - той определено си "чистеше карма". Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Април 18, 2007 Доклад Share Добавено Април 18, 2007 Въпросът за евтаназията не е сложен, никак дори. Ние, хората, с нашите обременености, го усложняваме. Изтъкваме доводи "ЗА" и "ПРОТИВ". И виждате ли какви - отново егодоводи - стойността на подръжката на отписани не от друг, а от нас пациенти, облекчавания или не на карми, собствените си страдания като преживяващи, отговорности и тежести, псевдоморални причини, зад които крием отново и само страха си. Его доводи! Не случайно зададох въпроса Кой решава. Благодаря за отговора, моят би съдържал една точка - бих започнала от 4 и следващите вече се обезсмислят. Лекарите не сме добри убийци. Ние не бива да се намесваме там, където друг решава, ние можем само да облекчим страданията на хората, техните заболявания, ние не трябва да отнемаме свободата на избор, когато въпросът е на живот и смърт. Този въпрос - дали ще живее един човек или не, е само между него и Бог. Ама на някого вече му дотегнал живота, уморен бил... Когато някой наистина поиска, ама истински поиска! да умре, той ще умре без наша помощ. А когато вземането на такова решение - да бъдеш или да не бъдеш отнема повече време - при хора на ръба, чиято душа дълго се колебае да се върне или не обратно на този свят, обхожда много нива, знаем, че времето там е съвсем друго по параметри, ние трябва да дадем това време и да уважим решението на душата. За да не бъда голословна, имам такива примери, че и най - обективните становища на консилиуми излизат неверни - опровергават се всичките капацитетни мнения на колегите, хора пребивавали в отвъдното дълго за нашите земни понятия време, се завръщат и споделят такива неща, от които ние само можем да се учим. Мен не ме интересува какво казвали тибетските учители, мен ме интересува какво казват хората, с които работя, на които съм длъжна само да помагам, а не да отнемам правото на свободна воля. Това право е свещенно! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Април 19, 2007 Доклад Share Добавено Април 19, 2007 (edited) Наистина много 'за' или 'против'. Някои са имали близки, които са издържали до края, други пък не са могли. Но болшинството пишещи не са преживели лично това състояние на безпомощност. Тогава малко се сменят нещата. И нека да не минаваме в сферата на карма, прераждане, обременености. Или Бог ти е дал живота и само той може да ти го отнеме. Докато съм тук на земята с това физическо тяло и аз имам право на някакво решение какво да направя с него. Не е ли така? А сега ще се опитам донякъде да отговоря на Донка отново защо съм 'за', но в определени случаи (писах за това по-горе). -Кой ще определя доколко е безнадеждно положението?Знаеш, че така се сложиха нещата при мен, че за кратко време ми направиха пет сърдечни операции - дали имам лоша карма или се чистя, или съм грешна - няма да го коментирам. Съдба. Още при третата операция се е знаело, че ще се наложи четвърта, а след нея пак се е знаело, че ще е необходима нова. Просто съвременната медицина може толкова. (Може би в бъдеще няма да се прилага евтаназия, защото нещата ще са различни. Дано). Това са успели да свършат и аз съм благодарна. Някак си обаче се пропускаше да ми бъде казано, че виждате ли - аз отново ще трябва да мина през всичко. И то скоро. Както каза един лекар 'ти мина през деветте кръга на ада'. Вид милосърдие, което не разбирам. Да не говорим за информираност на пациента. За мен позоваването на хипократовата клетва не е толкова милосърдие или противоречие с целите на лекарската професия, а нежелание на лекарите да поемат отговорност в най-тежките случаи. Разбирам ги - и те са хора. Ако домашният любимец е тежко болен се счита вече за нормално да прекратим мъките му, това е хуманно. Но при хората не е така. Нали не сме животни. Преди четвъртата операция прекарах повече от месец на един стол, с кислородна маска, с една камара тръбички вързани за мен. Няма ставане, няма лягане. Борила съм се в истинския смисъл на думата за всяка глътка въздух. Толкова тежко беше състоянието ми. После отново още един месец в реанимация - пак битка за всеки ден и дъх. Тялото ти почва да се разранява от дългото лежане. Не можеш да мръднеш, защото нямаш сили. Дори глътката вода зависи от някой друг. Трудно е. Много е трудно. Но аз така съм устроена, че не се давам лесно. Инат човек. А тези, които не могат да издържат? Затова разбирам, хората на които когато не им стигат силите да се борят повече искат доброволно да бъдат прекратени мъките им. Защото да си призная честно, ако милосърдието изискваше да прекарам така дните, които са ми определени на този свят, нямаше да издържа всеки ден децата ми да идват и да ме виждат като някакво подобие на мама. Жестоко е последните им спомени да бъдат такива. Малко или много те остават за цял живот. - Кой и какво ще гарантира реалността на преценката и избягването на злоупотреби от двете страни? Преценка се дава, по някои законодателства, от екип от 4 независими лекари. Аз не съм в никакъв случай за това ей-така да се прилага евтаназия. - Прилагането на евтаназията е като смъртното наказание - необратимо! Ако след него стане ясно, че не е било "правилно", то кой ще носи отговорността и как ще се компенсира пострадалият? Евтаназията няма нищо общо със смъртното наказание. То се прилага за нещо, което си извършил и решението не се взема от теб. А при евтаназията това е доброволно, осъзнато взето решение. Редактирано Април 19, 2007 от AIM Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 19, 2007 Доклад Share Добавено Април 19, 2007 (edited) Аз мисля да приключа писането си по темата с един извод. Независимо кой е за или против евтаназията, далече е денят, в който открито ще се заговори за това и още по-далече е моментът да се приложи на практика. В световен мащаб са твърде малко страните (ок. 4 на брой), разрешили официално евтаназирането. Случаите на евтаназирани болни по тяхно желание е много малък, само четирима са. Административната процедура е безкрайно утежнена, както и съдебната. Почти няма лекар, който да извърши сложната процедура по евтаназирането. На този етап, усилията на лекарите са насочени към палиативните грижи и облекчаване на състоянието на болните в терминална фаза. Тепърва в Европа се заговори за по-добрият и по-малко болезнен живот на неизлечимо болните. За разлика от САЩ например, където от години е задължително за всеки лекар да полага хорариум часове по палиативни грижи. Другата страна на въпроса е нравствена и философска, религиозна също. В крайна сметка, онзи който е решил да си сложи край на живота, няма кой да го спре или да му попречи. Както и никой няма да му откаже помощ, дори и да е неизлечимо болен. Човечеството не е готово още за много неща. Редактирано Април 19, 2007 от Мона Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Април 22, 2007 Доклад Share Добавено Април 22, 2007 Човечеството не е готово още за много неща. И въпреки всичко, каквото и да си говорим ние, това е въпрос на лична преценка и е много деликатно тема. Защото когато си от едната страна, нещата изглеждат по един начик, а когато си от другата нещата са различни. За това за сега щом се прилага евтаназия само за животните у нас, нека всеки сам си взима решение за своето животно, защото като не е опрял ножа до кокала си мислеш едно, а щом си толкова близо до страданието и мъката на любящо същество за което няма шанс за спасение, определено мислиш по по- различен начин... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Antonia Kancheva Добавено Април 23, 2007 Доклад Share Добавено Април 23, 2007 Човечеството не е готово още за много неща. И въпреки всичко, каквото и да си говорим ние, това е въпрос на лична преценка и е много деликатно тема. Защото когато си от едната страна, нещата изглеждат по един начик, а когато си от другата нещата са различни. За това за сега щом се прилага евтаназия само за животните у нас, нека всеки сам си взима решение за своето животно, защото като не е опрял ножа до кокала си мислеш едно, а щом си толкова близо до страданието и мъката на любящо същество за което няма шанс за спасение, определено мислиш по по- различен начин... Напълно съм съгласна, колкото и да не сме готови за нещо когато ножа опре до кокала ни се приисква да бяхме предприели действия независимо колко неуспешни са били. Затова и пътя към законовото позволяване на евтаназията може да е дълъг но само той дава шанс на желаешите да спрат смъртоносната болка - да се облекчат завинаги. Колкото и да не ни се вярва да искаш да умреш си е лично и пълно право на всеки, то е като да искаш да живееш без да страдаш... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Април 23, 2007 Доклад Share Добавено Април 23, 2007 (edited) Да искаш страданието да се прекрати или да искаш да си щастлив - това е основно човешко желание. Дали е основно право - смятам, че на това всеки ще си даде отговор с различна смислова отсянка. Материалистите, ако са последователни, трябва да отрекат такова рожденно право на човека. Поне изглежда, че човек природно няма заложено право на щастие, а дали прекратяването на страданията ще е бързо или след време - струва ми се, че ако се ограничим до този си живот си е почти все едно кога ще изчезнеш завинаги, а и другите покрай теб каквото и да ги облекчиш или каквато и трудност да им причиниш в последните си дни... В крайна сметка всимчко изгубва смисъл от гледна точка на атеизма - и тази крайна сметка при това е почти утре - в сравнение с вечността... Повечето от нас мисля вярват или поне допускат с висока степен на вероятност, че не всичко със съзнанието приключва със смъртта. От там и вярата/надеждата/концепцията, че даже и привидно безмислените страдания в агонизиращия стадий могат да имат някакво позитивно значение за по-нататъшната еволюция на душата. Или пък че тяхното значение е по-малко от нарушаващите покоя на съзнанието резултати, а покоят е необходим за оптималното протичане на фазите между преражданията. А пък някои други могат да кажат, че самото желание да си щастлив възпрепятства просветлението, т.е. истинското щастие... Но това всичко това, струва ми се, твърде малко променя конкретния отговор на конкретния въпрос - и аз си мисля, че в последните 15-20 постинга се постигна приближаване на позициите ни в редица важни моменти... Редактирано Април 23, 2007 от Добромир Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Април 24, 2007 Доклад Share Добавено Април 24, 2007 Евтаназията ли ? Ще се опитам да си го кажа какво мисля по въпроса с един пример: Мисля, че всеки един от нас е опитвал да разчупи неузряла праскова? "Месото" /разбирай Душата/се разкъсва и остава по костилката. Ей това според мене е евтаназията. Човекът остава да страда много повече в отвъдното без физическо тяло. Докато е във физическото тяло, човек отработва много по-бързо и много по-безболезнено кармичните си зависимости. Независимо колко го боли докато е болен. Лекарите имат един термин ... "праг на поносимост на болка". Ей там според мене е ключето. Но това "ключе" , за всеки човек е различно и никой лекар не може да се прави на Господ, с или без съдебно решение. Защото пак човеци го решават, .... по човешки - не по господнему. Защото преживяната болка се "вгражда" в Духа като вродени инстинкти в следващото прераждане. Но това си е мое мнение. А то субективно. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Април 25, 2007 Доклад Share Добавено Април 25, 2007 Но то касае само активната евтаназия! Нали ако Господ е предвидил на някой да му спре дишането, именно хората го поставят на апарат и дори да не се получи реанимирането пак го задържат с месеци с нулеви или кой знае какви перспективи да се оправи? И веднага щом се изключи тази система, човек заминава... Бих казал, че тогава плодът е узрял и даже вече загнива... не съм авторитет и също не си спомням от собствен опит кога болката е по-силна... Доколкото все пак тибетците специално на този вид изследвания са посветили столетия, и без да им се доверявам сляпо, допускам със значителна степен на веороятност, че може да са прави. В това, че когато по този начин се поддържа изкуствено един по същество приключил живот, страданията са много по-големи, отколкото ако той е бил оставен да си приключи според естествените закони за смъртта и прераждането. А за активната евтаназия, вече казах, че не съм "за". Все пак е необходимо да се разработят по-ефективни (действени, но без наркотизация) методи за облекчаване на страданията на тежко болните, иначе отказът от евтаназия все още не е проява на висша хуманност! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 25, 2007 Доклад Share Добавено Април 25, 2007 Май още дълго време ще разчитаме на наркотизацията, просто защото не сме достатъчно напреднали да се абстрахираме от физическото тяло и болката. Но дотогава (и особено при хирургическите операции) ще избираме по-малкото зло. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Antonia Kancheva Добавено Май 2, 2007 Доклад Share Добавено Май 2, 2007 Май още дълго време ще разчитаме на наркотизацията, просто защото не сме достатъчно напреднали да се абстрахираме от физическото тяло и болката. Но дотогава (и особено при хирургическите операции) ще избираме по-малкото зло. Обезболяващите средства, дори и силните наркотици които се използват в медицината са едно от най-големите и важни достижения на науката и практиката едновременно. Разбира се - само човек когото го е боляло или е бил опериран в безсъзнание или с упоика може да каже със сигурност че тези вещества облекчават истински и че евтаназията, която се прави точно с такива вещества /опиати/ също е висше хуманно дело а НЕ убийство. Не може да се говори за прераждане защото това са неща само в нашите представи и не са изпитани от тялото ни което притежава сетивата. Евтаназията е грижа само за тялото в последния момент и не влияе на характера или душата. Евтаназията е предимно пълно обезболяване. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Май 2, 2007 Доклад Share Добавено Май 2, 2007 (edited) Не може да се говори за прераждане защото това са неща само в нашите представи и не са изпитани от тялото ни което притежава сетивата. Евтаназията е грижа само за тялото в последния момент и не влияе на характера или душата. Евтаназията е предимно пълно обезболяване. Да, ама и възприятията на тялото (и за тялото) са невъзможни без участието на съзнанието Но ако не се отплесваме към разискване природата на реалността, съгласен съм, че под евтаназия в добрия смисъл на думата следва да се разбира грижа именно в последния момент. От друга страна, има и методи, които самостоятелно или в съчетание с медикаментите, могат да отменят или намалят дозите на последните и така да допринесат ако не за пълно, за преобладаващо обезболяване. Предимството на такива авангардни разработки се състои в това, че много от хората остават до последния момент в съзнание. Независимо дали това ще им помогне да умрат по-достойно в духовен или чисто човешки смисъл, и в двата случая това е полезно. Особено за по-осъзнатите същества. За другите може и пълното упойване да е приемлив вариант. Но този въпрос е наистина един от трудните, така че предпочитам да си остане открит в редица отношения и занапред... Редактирано Май 2, 2007 от Добромир Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts