Елия Добавено Март 6, 2004 Доклад Share Добавено Март 6, 2004 Какво е мнението ви за евтаназията....за...против....реална помощ ли е всъщност това да избавиш някой от страданията му...имаме ли право да го правим...и ако го направим това би ли оказало някакво влияние в/у нас? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надежда Добавено Март 7, 2004 Доклад Share Добавено Март 7, 2004 Здравей, Ели! Темата е много вълнуваща, има много ЗА и ПРОТИВ. Лесно е да се отрече, порицае или неодобри това, но проблемат е сложен, комплексен. От една страна ми се иска да вярвам, че нелечими болести няма и човешките възможностти са неораничени. Тогава евтаназията е излишна предвид това, че всеки би бил в състояние да се излекува и причинявайки смъртта му - това е убийство. Но нещата съвсем не са толкова прости, когато сме лично засегнати. Ако се поставя в светлината на това да речем, да съм тежко болна и алтернативата е смъртта може би бих предпочела за себе си евтаназия. Агонията и болката не се удължават, отиваш си още в съзнание преди онзи момент на необратимото във физическото тяло да е настъпил. Трудна дилема, вие как мислите? Ели, ти би ли споделила с нас позицията си като лекар? Вярвам, че няма по-добър показател от личния опит. Поздрави! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Елия Добавено Март 10, 2004 Автор Доклад Share Добавено Март 10, 2004 моето мнение ще е доста практично и ситуационно.... когато гледаш някой как се мъчи и гърчи пред очите ти не си мислиш особено че това той може би го заслужава;че това е пътя на неговата еволюция и етц. искаш просто да му помогнеш..да му облекчиш страданието.....трудно е да гледаш в очите на страдащия ...и...да го чакаш да умре.....особено ако те моли да спреш това мъчение.....и тогава се питаш...ами сега? кое е правилното...да го направя ли или не....вечния Шекспиров въпрос.....и ти се къса сърцето меко казано с което на никого не помагаш в случая.... това е чисто лекарската-практична страна на въпроса.....но той има не само тази позиция.....за това исках всеки да си каже мнението Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Март 10, 2004 Доклад Share Добавено Март 10, 2004 Здравейте, въпроса е наистина много труден. От една страна имаме мъките, които могат да бъдат спестени. Но от друга - дали тези страдания не са необходими за нашето развитие? Не помагат ли да се се освободим от много отрови и по-този начин да съдействат за нашата еволюция? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надежда Добавено Март 10, 2004 Доклад Share Добавено Март 10, 2004 Но от друга - дали тези страдания не са необходими за нашето развитие? Не помагат ли да се се освободим от много отрови и по-този начин да съдействат за нашата еволюция? Не знам, Ради! Звучи добре на теория, но дали наистина е така в действителност? Когато е достигнат мига на необратимото, изход няма (да, знам че винаги има но нека бъдем реалисти, ако човек е повярвал че няма) къде е решението? Дали няколкото месеца, дни или часа в повече, пребиваване в състояние на жив труп, когато телесните ти функции започват да затихват една по една и смъртта е на прага ще ни пречистят? Дали ще ни дадат еволюционен тласък и развитие в мигове, когато съзнанието вече не функционира? Според мен полза и развитие от болестта и мъките има тогава, когато ги осъзнаем, разберем, осмислим...Агонията в чисто физически план едва ли е най-добрият еволюционен метод за човеците... Поздрави Надя Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Елия Добавено Март 10, 2004 Автор Доклад Share Добавено Март 10, 2004 например в всетлината на това което казва Надежда...хомеопатите казват така...дори и хом.л-во да не може да спре процеса на смърта....то води до умиротворяване на страдащия и тои умира в покой..в смъсъл с бистър ум до колкото е възможно в зависимост от състоянието му....така духът му е чист от болка и страдание след смърта и тези корени не се предават в следващата вероятна инкарнация Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Добавено Март 10, 2004 Доклад Share Добавено Март 10, 2004 Кои сме ние , че да отнемаме живот , който не сме дали? и кои сме ние , че да отсъдим дали правим добро или пречим човекът сам да извърви пътя си. Не се ли отъждествяваме с Бога ? Ако все пак вземем подобно решение , трябва да понесем последствията в следващите си прераждания. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Март 11, 2004 Доклад Share Добавено Март 11, 2004 Така е - всяко решение носи след себе си отговорност и последствия - добри или лоши. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Антикал Добавено Март 11, 2004 Доклад Share Добавено Март 11, 2004 Привет, Мисля, че няма миродавен отговор на този въпрос. Всеки трябва сам да го намери и то след като изпадне в такава ситуация. Според мен отнемането на човешки живот по каквато и да е причина не е оправдано. Но това е общия принцип, ако аз или мой роднина сме в такова положение не знам със сигурност реакцията си. Често човек няма сили да вземе правилното решение и затова трибва да е готов да посрещне последиците. Ели не е лесно да правиш такъв избор, но всеки си има място в света и носи отговорност за правилното използване на правомощията които има. В тази връзка си мисля, че ако всеки осъзнава отговорностите които дадено положение носят едва ли щеше да има толкова мераклии за "шефски" и "управленчески" длъжности. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Януари 13, 2006 Доклад Share Добавено Януари 13, 2006 Може ли човека да има право да решава такъв въпрос - със сигурност не! Но дали може той да е просто инструмент и проводник на взето на друго ниво решение - пак да! И все пак подобен избор се прави с оглед на морални подбуди, а е аморален. Аз лично не толерирам избора и на двете страни. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Януари 13, 2006 Доклад Share Добавено Януари 13, 2006 ...Според мен полза и развитие от болестта и мъките има тогава, когато ги осъзнаем, разберем, осмислим...Агонията в чисто физически план едва ли е най-добрият еволюционен метод за човеците...Надежда ...хомеопатите казват така...дори и хом.л-во да не може да спре процеса на смърта....то води до умиротворяване на страдащия и тои умира в покой..в смъсъл с бистър ум до колкото е възможно в зависимост от състоянието му....така духът му е чист от болка и страдание след смърта и тези корени не се предават в следващата вероятна инкарнация...-Елия Струва ми се,че болката и страданието си имат своето място в развитието на нашето истинско Аз. Иначе ако съм честна пред себе си, попадайки в такава ситуация ,сигурно бих избрала евтаназията-с волята и търпението съм малко на късо.Най вече не издържам на болка . Покрай сестра ми (тя е зъболекарка),познавам една жена която не позволява да й поставят упойка при вадене на доста стабилни зъби-търпи и не вика. А някои,предимно мъже, искат упойка дори за пломба и се разтреперват като видят иглатата. Та мисълта ми е ,че различните хора сме надарени (или развили ) в различна степен някои свои качества,като издържливост,търпение и др. И може би за това се пращат страданията – да ни шлифоват.Така,че човек няма право да се отказва доброволно от живота,който е дар Божи и да унищожава тялото си, което е храм Божи. Още по-малко пък да прави от други хора убийци. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sony Добавено Януари 13, 2006 Доклад Share Добавено Януари 13, 2006 Здравейте! Когато моят дядо умря ние сьс сестра ми бяхме до него.Още си спомням очите му и много други неща. Беше болен от рак и ние знаехме, че той ще си отиде. Знаехме, че вече с нищо не можем да му помогнем. Подавахме му водата, намествахме му вьзглавницата, разтривахме го, карахме го да яде и още такива подобни несьществени неща. Когато вече той си отиваше помолихме докторите да му сложат някаква инжекция, нещо успокоително, защото той едва дишаше и беше много изнервен. Мислехме ,че така ще му помогнем. Те казаха, че не могат да направят такова нещо, че е по-добре той да е в сьзнание и да не заспива. Тогава ние просто го дьржахме, придьржахме го да може да диша по-добре колкото може и плачехме зад гьрба му, защото виждахме, че си отива. Аз тогава в безисходицата си казах наум много силно: " Господи, ела сред нас и помогни на този човек!" Знаех, че той умира и незнаех кьм кого да се обьрна. Сьщевременно се питах за какво се моля. Да оздравее ли, за което беше невьзможно или просто да умре по-бьрзо, за да не се мьчи. След секунди той издьхна и ние вьпреки, че избягахме от стаята уплашени, аз не бях изненадана. Нали повиках Господ!?И сега се питам: Правилно ли постьпих!? Правилно ли постьпих, че в предсмьртния му час повиках Бог, и някьде там в сьзнанието си знаех много добре за какво го викам?! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Януари 14, 2006 Доклад Share Добавено Януари 14, 2006 Според мене правилно. Не сме отговорни за решенията и действията на Бог. Ние може да се помолим за нещо, но накрая винаги трябва да сме наясно, че не нашата, но Неговата воля да бъде. Бог е милостив. Понякога само чака да Го помолим за нещо добро, за да го даде. Понякога нашата свободна воля е спирачка да влязат определени неща в живота ни. Понякога трябва да направим избор и да го заявим ясно. И: "Не моята, но Твоята воля да бъде, Господи!" Молитвите на близките ни и обичащите ни хора имат сила пред Бога. Той отговаря заради тяхната любов. Моята майка преди години се молила за снаха ни, която раждала много трудно. Молитвата й била чута и след нея раждането станало бързо и благополучно. В работата ми като медицинска сестра съм виждала смъртта на няколко пъти. Случвало се е към края болките да престанат, макар човекът да е в съзнание. Това може да стане и по негова молитва. Доколкото помня, някъде в книга прочетох, че ангел дошъл по време на сън и премахнал ужасните болки до смъртта. Предполагам, че е нужно за това човек да се смири и да се покае. В конкретния случай мисля, че и вие сте били на изпитание. Пред вас е стоял изборът дали да помогнете на дядо си по човешки, правейки се на богове, или да признаете върховното право на Бог да реши кой, кога и как да си отиде. Направили сте правилния избор. Иначе бихте застанали срещу Всевишния, а това е страшно. Аз не бих направила евтаназия, но бих се помолила от сърце, ако е Божията воля, страданията на болния да се съкратят. Ако е възможно, бих подтикнала човека да се помоли, да се покае, да примири душата си с Бога. Считам тези неща за изключително важни и не случайно има такава традиция в много вероизповедания. Има и много редки, чудодейни изцеления от рак в крайна фаза, но мисля, че това не е случайно. Просто заради страданието хората са осъзнали нещо, което е трябвало да разберат, ценностната им система се е пренаредила и те са заслужили да живеят още на земята. Много е важно да се осъзнават собствените грешки, да се прощава, да се живее не само заради себе си както раково образувание, но и за другите - както в едно здраво тяло. Светът е едно тяло. Външната праведност понякога е придружена от много голяма гордост, а това в духовен план не остава скрито. Причината за рака може да е в нездравословния начин на живот, в небрежното отношение към собственото здраве. Моята майка премина през изпитанието да боледува от рак. Дано още дълго време да е жива, защото съществува, за да помага на другите. Не зная как бих се справила без нея през последните години. Когато беше болна, вътрешно имах силна увереност и дори спокойствие, че Бог ще я запази заради добрината и саможертвоготовността й. Иска ми се да се беше научила да се грижи и по-добре за себе си, но остава ли й възможност?! Не винаги обаче е възможно смъртта да се отложи. Понякога просто на човек му е дошло времето да си върви и в това няма вина или грешка. Всички си отиват - и праведните, и грешните. Абсолютно съм уверена, че това е справедливо и добро нещо. Смъртта може да се приема и по друг начин, не като болка, не като страх, не като висша несправедливост. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Януари 14, 2006 Доклад Share Добавено Януари 14, 2006 Здравейте! Чудесно ти е подсказало Небето как да реагираш и ти вече знаеш проверено, че "горе" са от корпуса за бързо реагиране Господи, ела сред нас и помогни на този човек! Може пък да има нужда и от молитвите и на близките , но и от "средствата" на състрадателните и съчувстващи... някой знае ли със сигурност дали "Бог" не е и в "инжекцията" и чрез нея, а Любов + Светлина + Мир + Радост Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 14, 2006 Доклад Share Добавено Януари 14, 2006 Наистина интересна и болезнена тема. Благодаря за откриването и! И двете становища си имат силните страни. Според мен: ако може по някакъв начин да се комуникира с човека все още,по-добре да се съобразим с волята му. Ако не иска повече да се мъчи, по-добре да си отиде. Както някой писа по-горе - "Агонията не е най-доброто средство за продвижение на този свят..." От друга страна човекът може да иска да продължи да се бори за живота си или пък да използва агонията си за трамплин към висшите сфери. Чел съм за тибетски лами, които са отказвали успокоителни и евтаназия, защото са впрягали болката във медитацията си и тя ги е катапултирала нависоко! Но много ли са такива хора - особено на запад. На изток учениците приживе, в цветущо здраве се учат да изпълняват процеса на умиране - стъпка по стъпка - да го контролират, да се отделят от тялото си по желание, да откъсват съзнанието и цялото си същество от физическата си обвивка. Ние като ученици или кандидат ученици с претенция да бъдем в най-силната школа, с най-силните вибрации - можем ли го? А ако вече не може да се осъществи връзка с човека, и той явно се мъчи - според мен по-добре е да се облегчи с прекъсване на функциите на организма му. Дори и на животните не се отказва това право на спестяване на последните мъки! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sony Добавено Януари 14, 2006 Доклад Share Добавено Януари 14, 2006 Може би, не е мястото тук на този вьпрос, но вие какво мислите?: Защо някой хора умират трудно, а други сякаш просто отлитат от тялото си( заспиват, или просто една вьздишка и толкова, край). Защо някой умират трудно и без да са водили обезателно грешен живот, а други не се мьчат много? Нямам предвид някакви техники, опитности или умения, просто си мисля за обикновения човек. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
petarstankov Добавено Януари 15, 2006 Доклад Share Добавено Януари 15, 2006 Да се мисли за това не е правилно. Това е духовно самоубийство. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Януари 15, 2006 Доклад Share Добавено Януари 15, 2006 Сони, според мен, то е като проблемите със съня - някой просто заспива и спи дълбоко и дълго, а друг има трудности със заспиването и се събужда посред нощ и не може д азаспи отново - а после ходи като зомби цял ден... ! Така и умирането - тоест последното заспиване - ако има нещо вътрешно неразрешено - подсъзнанието не ни пуска... ! Най-често и ние самите си нямаме понятие какво е това неразрешеното! Аз например не знам какво е при мен - въпреки че много мисля, търся причината - анализирам се, свързвам фактите, моля се, медитирам, но като ме хване инсомниата, и ми взема душичката ... ! Бъдете здрави! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sony Добавено Януари 15, 2006 Доклад Share Добавено Януари 15, 2006 Да се мисли за това не е правилно. Това е духовно самоубийство. Как така? Защо да не е правилно? Наистина не ми е хубаво да мисля за това, но как да избирам какво да мисля, или по-точно как така да не мисля за това? Защо да е духовно самоубийство? Защото е негативна мисьл ли? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
petarstankov Добавено Януари 16, 2006 Доклад Share Добавено Януари 16, 2006 Необяснимо е. Как ще обясните, че апетита идва с яденето? Просто е факт. Просто тук става въпрос за фина храна. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Януари 16, 2006 Доклад Share Добавено Януари 16, 2006 Да се мисли за това не е правилно. Това е духовно самоубийство. Необяснимо е. Как ще обясните, че апетита идва с яденето? Просто е факт. Просто тук става въпрос за фина храна. Така е! Мисленето - особено сбърканото мислене за "нещо, някого и някак си " и даже продължителността му е важна - Небето казва, че даже 5 минути "сбъркана" мисъл те връщат назад еони...това действително е духовно самоубийство! Пък аз никак ни щъ да се връщам назад и духовно самоубивам Затуй е речено Будни да Бъдем! и само и винаги с Л+С+М+Р! Любов + Светлина + Мир + Радост Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
petarstankov Добавено Януари 16, 2006 Доклад Share Добавено Януари 16, 2006 Ама аз вече не мисля така. Може и хубаво да е. Не знам. Само някой да не се обиди. А ако се обиди, да му е за урок. И скачам аз като птичка от клон на клон да се чуди всякой Запявам аз песен чудна за слънцето, бистри изворчета зашумяват И виждам аз връх изправен пред мен стои Той зове ме кротко там на горе Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sony Добавено Януари 17, 2006 Доклад Share Добавено Януари 17, 2006 Само някой да не се обиди. А ако се обиди, да му е за урок. Защо трябва да се обиждаме.Нали тук си говорим, за да се учим един от друг?! Така, че няма място за обиждане.Ние малко се отклонихме от основната тема тук, но по вьпроса за" духовното самоубийство",аз го разбирам в смисьл, че това не е хубава мисьл и когато сьзнанието ти се занимава с нея не се чувстваш добре и затова тя може да се определи именно така.Но мисля, че да си мислиш за това е в пряка врьзка с евтаназията, т.е. дали и как да облекчим мьките на умиращия.Аз не сьм пряко и категорично за евтаназията, не сьм достатьчно компетентна и знаеща, може би най- добре знаят тези които се занимават с медицина, но не мислите ли, че една такава мисьл като моята, дори и да е "духовно самоубийство" би могла да бьде своеобразен мотор, транплин за разгадаване на вьпроса. Аз като си я мислех тогава и като гледах дядо ми как умира, ми се искаше да сьм се занимавала с медицина. Може би щях да знам по-добре отговорьт или поне да мога да му помогна по-добре?! Това е като да си мислиш, защо има бури и да решиш да се занимаваш с метеорология, например. Поздрави на всички! Всьщност, знаете ли, сега ми дойде на идея, че "духовно самоубийство" е по-скоро да гледаш филми на ужасите, например или да се увличаш по разни щуротий свьрзани с гробища и такива работи, а не някаква мисьл, която макар и негативна, но която би могла да те доведе до някакво разрешение. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Януари 17, 2006 Доклад Share Добавено Януари 17, 2006 Здравей,Sony Смятам,че е напълно нормално човек да тъжи за близките си пък и не само за тях.Въпросът който зададе : Защо някой хора умират трудно, а други сякаш просто отлитат от тялото си( заспиват, или просто една вьздишка и толкова, край). Защо някой умират трудно и без да са водили обезателно грешен живот, а други не се мьчат много? Нямам предвид някакви техники, опитности или умения, просто си мисля за обикновения човекси го задават 90% от хората. Това ако е духовно самоубийство – то какво става?!? Според мен това си е един съвсем обикновен въпрос. Бодряшкото настроение –истинско или изкуствено, не винаги върши работа. Понякога дори има точно обратния ефект. В предишната система за пионерите и комсомолците беше задължително да са винаги весели,бодри и жизнерадостни-аз съм от по-старото поколение,минала съм през тия неща и от тогава имам малко стрес към изкусвеното напомпване на весело и оптимистично настроение. Благост,какво му е сбърканото на този въпрос,който си задава Sony,че ще се върне назад еони...? Така е! Мисленето - особено сбърканото мислене за "нещо, някого и някак си " и даже продължителността му е важна - Небето казва, че даже 5 минути "сбъркана" мисъл те връщат назад еони...това действително е духовно самоубийство! Аз също съм си задавала подобни въпроси и благодаря на Орлин за отговора. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Януари 19, 2006 Доклад Share Добавено Януари 19, 2006 Здравейте, приятели! Така си е, съвсем естествено си е да се преживяват чувства на тъга/скръб или радост, свързани с близките и всички човешки същества. Бина, благодаря ти за питанката, защото явно не съм съумяла да бъда достатъчно ясна в изказа си, но постинга ми е продължение на предишния постинг за мисленето и относно "сбърканото" мислене по принцип и последствията , и категорично не е отношение или оценка към въпроса на Сони. Абсолютно нищо лично, иначе щях да напиша. Всички сме си задавали такива въпроси. Знаем, че в различните култури по различен начин преживяват раздялата с близките - някой плачат и обличат траур, други са в радостно настроение и светли дрехи. Бодряшкото, а и всяко естествено/спонтанно настроение "върши" работа, когато е на време и място и в дозировката си.Всичко си е относително и субективно, съответно и степените на привързаност към хора, събития, места, спомени и т.н. Радвам се, че се случи това доуточнение. Излишни/сбъркани/нечисти мисли = Духовно изоставане/самоубийство. Любов + Светлина + Мир + Радост Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts