08.01.2008 г. - Не разваляйте онова, което Бог е съградил

[Донка]

Мисъл на деня - 8 януари 2008 г.

Всички поддържат, че Бог толкова е възлюбил света, че Бог слязъл да спаси света. Писанието казва: „Не обичайте света. Бягайте от света.” Как ще приемем тези две неща? Бог е залюбил този свят и на нас ни проповядва ние да не обичаме света, а да бягаме от света. Трябва да се даде едно тълкувание. Понеже Бог възлюбил света, не влизайте да разваляте онова, което Бог съгражда.

Из Елате да разсъждаваме, 25а НБ, 30.V.1937 г.

[Багира]

Приемливо за мен обяснение на тази парадоксална ситуация: Човешкото същество не е предназначено да бъде част от този свят. Може предназначението му да е да бъде част от сътворците му. Но тогава не бива да бъде от ранга на творенията. Ако се идентифицира с тях е доста възможно да се чувства комфортно и в хармония с тях. Но ще живее в разрез с предназначението си, при което ще създава все повече напрежения и конфликти на базисно ниво. То ест, ще разваля онова, което Бог е съградил... Преди да осъзнае какво точно се случва, ще има усещане за затвореност, обърканост и безпомощност. Ще прави много неща, които ще намаляват временно напрежението. Но ако проблемът наистина е на базисно ниво, това само ще създаде ефекта на вълчата примка... Светът се саморегулира. И това, което изначално, базисно не е в хармония с него, в един момент бива изхвърлено, пометено. При това няма значение отделният индивид къде е.

[Ники_]

Всичките тези нови открития, които идат, туй е сближение на цялото човечество, на хиляди и хиляди учени хора, които работят. Те не работят по свой почин, от само себе си. Всеки, който не разбира, мисли, че туй е произволно. Туй показва, че има един разумен свят, който е решил да се открие на човеците. Не е далече времето, когато някоя сутрин ще се събудите, ще видите, че виждате. Не това, което е, не което сега виждате, но нещо повече. И ще се намерите в едно противоречие, като онзи бедния американец, който бил съвсем закъсал и мислил да се самоубие, направил завещание, но сутринта като става, гледа една торба злато, турена отпреде му, и едно писмо. В писмото пише: „Няма защо да се самоубиваш, вземи торбата и не се самоубивай. Животът ти струва повече от тия пари.“ Той се чуди откъде е дошла тази торба. Търка очите си, да не би да е сън.

И съвременната култура мяза на този американец. Всеки иска да има, понеже не му върви както той мисли, но иска да се самоубие. Бащата е тъжен, понеже синовете му не са такива, каквито той иска. Майката е тъжна, понеже дъщерята не е такава, каквато тя иска. Учителят е тъжен, понеже учениците не са такива, каквито [той]иска. Държавниците са тъжни, понеже поданиците не са такива, каквито те искат. Навсякъде има едно разногласие. Но туй разногласие сме го произвели ние.

Та казвам: Трябва да благодарите, понеже нова светлина е влязла в света. Условията, при които вие живеете, са толкова благоприятни, понеже самата Слънчева система, самата Земя е навлязла в една нoва чувствена област. Има чудни работи да се откриват за бъдеще. Ще станат промени на Земята. Има един нов план, който трябва да се изпълни. Че някоя и друга къща ще се засегне – няма нищо, на друго място ще се съградят.

Казвам: Тия ограничения, които сега съществуват, ние сами сме ги наложили сами на себе си. Неразумните желания ограничават човека. Човек има много неразумни желания, които са го ограничили и са внесли сегашната тъмнина, която съществува. Когато човек има неразумни желания, тогава и науката не може да му помогне.

И в сегашния век иде нова епоха, която иде да изправи една погрешка, която някога е направена. Не е далече туй бъдеще. Туй може да ви подпиша. С двете ръце може да ви го подпиша. Ако не вярвате, чакайте и когато стане, ще видите, че е така. Иде един порядък в света, който всичките хора ще видите. Всичките неправди, всичките тия противоречия, индивидуални, обществени, семейни, народни, на цялото човечество, всичко туй ще се оправи. Как? – Ще го видите. Не може да разправям. Не може да разправям на един болен човек как ще оздравее. И да му казваш, пак, но като оздравее, ще види. Туй е вътрешен процес, който ще се извърши от светлината, от слънцето, от въздуха, от водата, от храната, от окръжаващите хора, но този процес е вътрешен, не може да видим по-тънкостите, които стават.

Вие не сте страдали, когато човек изгуби любовта. Били ли сте на Северния полюс с руските учени, където да останете 6 месеца, да бъдете в тъмнина 6 месеца, че като изгрее Слънцето, като ви светне, ще мислите, че някое божество излиза. Когато човек изгуби любовта – това слънце на душата, – настава такъв мрак и тогава да си като че в ада си. Онова, което [носи]радости на човека, то е любовта. Парите са само украшение. Имането е само украшение. Но онова, което дава трайност на нещата, то е любовта. Любовта е свързана с още други велики добродетели в света и техните сили заедно работят върху нашата душа.

Сега туй ще оставим, то е вярване. То спада към друга категория. Сега аз искам да ви изнеса онова, което е за вашето подобрение, което може да ви направи герои в света. То е Божественото начало. Но в туй Божествено начало вие трябва да вложите една вечна справедливост в себе си, една вечна святост да вложите в себе си. Не само да вложите, ами да възприемете тази вечната истина, която носи свобода.

Когато дойде цялото човечество до онова Божествено учение, което ще открие първоначалното учение, на великата Божия любов, учение на великото Божие знание, на което светът е бил създаден. Учение на великата свобода, на Божията истина, учение за любовта, което е храна на човешкия живот. Как трябва да се преобрази човешкият живот? Ние не може да се подмладим, ние не може да бъдем щастливи, докато не почнем да се храним с плодовете на любовта. Можем да остаряваме, можем да страдаме, понеже не се храним от любовта. Говорим за любовта, но тя е нещо умствено, отвън. Вие още не сте яли от плодовете на любовта. Ако вие вкусите онзи първия плод на любовта, вие ще възкръснете. Ако вие вкусите от плода на любовта, всичките ви болести ще изчезнат. Ако вие хапнете от първия плод на любовта, всичките недоразумения ще изчезнат. Ако вие хапнете от първия плод на любовта, сърцето ще светне и всичките недоразумения ще изчезнат. Ако вие вкусите от плода на любовта, ще имате любов към всичките хора. Ще обичате всеки един човек. Понеже вие като хапнете от този плод, всички, които са около вас, понеже съставят един организъм, тази кръв ще мине в другите и ще започнат да чувствуват като вас. Вие искате да обичате някого, но връзка няма между двама ви. Ако се образува вътрешна връзка, онази Божествена връзка, в която ние живеем и се движим, тогава онова, което аз придобивам, придобиват го и другите. Каквото другите придобиват, това и аз го придобивам.

Благославяй душе моя Господа! Благославяй и не забравяй!

[Ася_И]

Отговорите намирам в самата беседа:

В славяните трябва да се пробуди онова Божествено Начало, първо в света да служат на Божественото, а второ да се служи на човешкото. Първо човек да урежда благото на своите ближни, а после да урежда своето благо. Сега въпросът е другояче поставен. Всеки урежда своето благо и после урежда благото на своите ближни.

Трябва да се научим да зачитаме. Всеки човек иска да бъде уважаван и почитан. Почитайте в човека Божественото. Като срещнете един човек, във вас да се роди едно чувство да зачитате туй, Божественото, да намерите Божественото в човека, да знаете, че той има нещо, което може да уважаваш.

Казвам: Тия ограничения, които сега съществуват, ние сами сме ги наложили сами на себе си. Неразумните желания ограничават човека. Човек има много неразумни желания, които са го ограничили и са внесли сегашната тъмнина, която съществува.

Туй е вътрешен процес, който ще се извърши от светлината, от слънцето, от въздуха, от водата, от храната, от окръжаващите хора, но този процес е вътрешен, не може да видим по-тънкостите, които стават.

Трябва да се замислим какво правим и накъде вървим. Повечето хора започват от грижите за себе си и постепенно разширяват кръга - близки, приятели. Най-накрая стигат до Господ. Не можем да бъдем укорявани за това - то си ни е заложено, но трябва да го преодолеем. По-добрият вариант - да започнем да служим на Бог, после на ближните и най-накрая на себе си е по-труден. И малцина са го постигнали. Затова, може би, и Учителя ни съветва така: докато намерим вярната посока да не разрушаваме това, което е съградено.

[Станимир]

Всички поддържат, че Бог толкова е възлюбил света, че Бог слязъл да спаси света. Писанието казва: „Не обичайте света. Бягайте от света.” Как ще приемем тези две неща? Бог е залюбил този свят и на нас ни проповядва ние да не обичаме света, а да бягаме от света. Трябва да се даде едно тълкувание. Понеже Бог възлюбил света, не влизайте да разваляте онова, което Бог съгражда.

Човек трябва да се освободи от зависимостта си от света. Христос слезе за да покаже пътя за прекъсване на тази зависимост и за създаване на нова връзка между хората и Божествения свят посредством Любовта. Когато водим живота си на земята, без да сме обвързани с материалното, а сърцата ни са свързани с Божествения свят, ние всъщност доближаваме този свят до Божествения.

[Валентин Петров]

свят

Oбичай светостта, избягвай светскотстта

The World (англ.)

love Word, hate war

Le Mond (fr.)

amour, mon Dieu

Мир (рус.)

Обичам светостта на мира, без примирение към светската пошлост

Редактирано Януари 8, 2008 от Валентин Петров

[Слънчева]

Да бягаме от света означава да се отдръпнем от всичко старо, изкривено като схващане, да се обърнем към Природата и навътре в себе си.

Понякога може да има противоречия защо това лошо се е случило или това добро ми се случва.... Учат ни и чрез доброто и чрез лошото. Показват ни къде ни е мястото и какво трябва да правим. Така, както работи Бог чрез нас и в нас, така работи и в другите.

Затова е добре да не се сърдим и обвиняваме ближните за някои случки в света, а да разберем какво ни казва Бог чрез тях.

Редактирано Януари 8, 2008 от xameleona

[Силвия СД]

Аз не мога да проумея как някои хора отделят този свят от божествения.

Този свят е онзи - божествения. Извън него нищо друго не съществува. Той съдържа в себе си всички нива, всички измерения, всички вселени, както щете ги наричайте. Всичко е едно в друго, а вие търсите разделение. Ако е имало разделение, то Христовия Дух го унищожава и отново свързва световете, респ. измеренията.

Материя не е мръсна дума - тя иде от майка. И разделението на единството на такъв и онакъв свят, стремлението само към бога, загърбайки всичко говори за фиксация в бащата.

Няма да намесвам Фройд - сами се сещайте, достатъчно сте умни.

[Роси Б.]

-споделяне на цитати от цялата беседа, които са впечатлили четящата...във връзка със следната мисъл:

Всички поддържат, че Бог толкова е възлюбил света, че Бог слязъл да спаси света. Писанието казва:„Не обичайте света. Бягайте от света.” Как ще приемем тези две неща? Бог е залюбил този свят и на нас ни проповядва ние да не обичаме света, а да бягаме от света. Трябва да се даде едно тълкувание. Понеже Бог възлюбил света, не влизайте да разваляте онова, което Бог съгражда.

Тази идея е малко неразбрана. Казвате: „Как да живеем в другите хора?“ Че, то е красиво. Да живеем в Бога какво е? То е великото. В Бога се разширява нашето съзнание. Бог не се нуждае от нас. Той е безпределен в Своите прояви. Материалният свят сам по себе си е ограничен. Ние сме ограничени по единствената причина, понеже Божественото у нас се е прекъснало. Ако някой път ние се обичаме, то е по единствената причина, че Божественото у вас и Божественото у мене, те не се съобщават. Но Божественото в един човек не може да проникне в материалното в другия човек. Божественото в другия човек не може да проникне в материалното на другите. За бъдеще Божествената светлина ще влиза в човешкия свят и тогава нещата ще станат ясни.

Онова, което [носи]радости на човека, то е любовта. Парите са само украшение. Имането е само украшение. Но онова, което дава трайност на нещата, то е любовта. Любовта е свързана с още други велики добродетели в света и техните сили заедно работят върху нашата душа.

[Валентин Петров]

Отговорите намирам в самата беседа:

В славяните трябва да се пробуди онова Божествено Начало, първо в света да служат на Божественото, а второ да се служи на човешкото. Първо човек да урежда благото на своите ближни, а после да урежда своето благо. Сега въпросът е другояче поставен. Всеки урежда своето благо и после урежда благото на своите ближни.

Трябва да се научим да зачитаме. Всеки човек иска да бъде уважаван и почитан. Почитайте в човека Божественото. Като срещнете един човек, във вас да се роди едно чувство да зачитате туй, Божественото, да намерите Божественото в човека , да знаете, че той има нещо, което може да уважаваш.

Трябва да се замислим какво правим и накъде вървим. Повечето хора започват от грижите за себе си и постепенно разширяват кръга - близки, приятели. Най-накрая стигат до Господ. Не можем да бъдем укорявани за това - то си ни е заложено, но трябва да го преодолеем. По-добрият вариант - да започнем да служим на Бог, после на ближните и най-накрая на себе си е по-труден. И малцина са го постигнали. Затова, може би, и Учителя ни съветва така: докато намерим вярната посока да не разрушаваме това, което е съградено.

Да живеем в Бога какво е? То е великото. В Бога се разширява нашето съзнание.