Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Първи крачки в духовния Път


Иво

Recommended Posts

 

"...Всичко при детето е стремеж към задоволяване на желанията - да играе, да бъде обичано, да получава това, което иска и др., защото това му доставя удоволствие.."

 

Ти като възрастен обусловен от мисли като "всяко желание да бъде убито" наричаш това желания....а те са потребности за детето. Всяко малко дете има нужда да играе. То се учи чрез играта. До седем години детето се учи единствено чрез играта и личния пример на родителите. Колкото и да се опитва някой родител "да налее ум" в главата на дете до 7, то става обратен резултат.

Как ги правиш тези изводи по отношение на моите мисли? Хайде стига с тези предположения които постоянно правиш по отношение на другите хора. Къде видя да изразя мнение срещу това дали детето трябва да играе или не? Просто казах, че това с вземането на правилни решения от децата инстинктивно или интуитивно е невярно. Оставено само на себе си детето е крайно неспособно да взема правилни решения.
Линк към коментар
Share on other sites

 

"...Всичко при детето е стремеж към задоволяване на желанията - да играе, да бъде обичано, да получава това, което иска и др., защото това му доставя удоволствие.."

 

Ти като възрастен обусловен от мисли като "всяко желание да бъде убито" наричаш това желания....а те са потребности за детето. Всяко малко дете има нужда да играе. То се учи чрез играта. До седем години детето се учи единствено чрез играта и личния пример на родителите. Колкото и да се опитва някой родител "да налее ум" в главата на дете до 7, то става обратен резултат.

Как ги правиш тези изводи по отношение на моите мисли? Хайде стига с тези предположения които постоянно правиш по отношение на другите хора. Къде видя да изразя мнение срещу това дали детето трябва да играе или не? Просто казах, че това с вземането на правилни решения от децата инстинктивно или интуитивно е невярно. Оставено само на себе си детето е крайно неспособно да взема правилни решения.

 

Ами ти казваш, че детето е неспособно да взема правилните решения и че не ти харесва желанието на децата да играят и да се забавляват. Виж по-горе. И тук също.

 

Понякога убежденията ни са несъзнавани за самите нас.

 

Но ако съм сгрешил и с радост приветстваш детските игри, то приеми моите адмирации и извинения :)

Линк към коментар
Share on other sites

Божидаре, пожелавам ти да бъдеш най-перфектния баща, и да не излизаш от кухнята, за да готвиш на децата си:)

Другите грижи за тях не са важни:)..но готвенето..е друга работа:)

Линк към коментар
Share on other sites

Божидаре, пожелавам ти да бъдеш най-перфектния баща, и да не излизаш от кухнята, за да готвиш на децата си :)

Другите грижи за тях не са важни :)..но готвенето..е друга работа :)

 

аз уважавам хората с хумор :)

Линк към коментар
Share on other sites

Ами ти казваш, ... и че не ти харесва желанието на децата да играят и да се забавляват. Виж по-горе. И тук също.
Къде? Приведи цитат. Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Ами ти казваш, ... и че не ти харесва желанието на децата да играят и да се забавляват. Виж по-горе. И тук също.
Къде? Приведи цитат.

 

Сега имам чувството, че си засегнат, защото става въпрос за деца и не може току-така да се каже нещо такова за децата - общественият морал ще изгледа под вежди. Лично на мен независимо какво ти било мнението, това си е част от твоя път.

 

Добре, ще обясня моите мисли.

 

Ти каза изрично във втория пост по темата: "това с вземането на правилни решения от децата инстинктивно или интуитивно е невярно. Оставено само на себе си детето е крайно неспособно да взема правилни решения."

 

След това в предишния пост каза: "Децата инстинктивно се насочвали към правилните за тях решения. Къде го видя пък този инстинкт при децата? Всичко при детето е стремеж към задоволяване на желанията - да играе, да бъде обичано, да получава това, което иска и др., защото това му доставя удоволствие."

 

Виж, това е логиката в самия тебе, която умът чрез полезно-вредната функция обобщаване създава убеждения, понякога несъзнавани. Казваш, че детето е крайно неспособно да взема правилни решения. И че има само стремеж към задоволяване на желание - да играе. По твоята вътрешна логика желанието да играе на детето е неправилно решение. Думата крайно е дефинитивна за всички решения.

 

Така излиза, че мислиш, че за децата е неправилно да играят. Явно не харесваш неправилните решения, значи не ти харесва децата да играят. Това е играта на ума. Вътре в теб нещата са такива даже да не ги съзнаваш. Следващия път като видиш играещи дечица се опитай да усетиш какви чувства събужда това в тебе. Може да е доста изненадващо. Пречещо да се види истинското убеждение е пък разбирането, че ако детето му бъде позволено от родителя да играе като правилно решение на родителя, то може да играе :) Но пак остава съмнението дали са му позволили да играе......на този малък нехранимайко :)

 

Учителя често цитира "да станете като децата". Децата интуитивно усещат кое е добро. За всичко даже и за храната. Огромното количество деца не биха прояли месо, ако родителите им не го натрапваха. Не биха си създали неправилни двигателни навици ("не тичай маме да не се изпотиш"), не биха отхвърляли другите хора ("този е лош, няма да си играеш с него").

 

Тук наистина е важно човек да има деца, защото от духовна гледна точка децата са също учители за родителите. Затова аз в моята работа на всеки човек, който дойде при мен говоря И за правилното възпитание на децата, което не съсипва вътрешната им връзка с Божественото.

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Постоянно пишеш за грешките на човешкия ум, а в същото време умът ти не спира да твори необосновани предположения и логически неиздържани заключения. Първо изясни за себе си собственото си отношение към ума, ама не само на думи, но в действителност, защото ти разчиташ само и единствено на ума си, като в същото време имаш негативно отношение към мисленето. Резултатът не е много добър. Пишеш за интуиция и чувства, но пак разчиташ само на ума си.

Сега за моето отношение към желанията на децата. Като дете човек повтаря определени изминали периоди от своето еволюционно развитие. Човек не се въплъщава с пълния потенциал на своя дух, а това става постепенно. Децата са егоисти. Но за разлика от възрастните, тук не влагам нищо отрицателно в тази квалификация. При децата много от способностите на духа не са се проявили или не напълно - мислене, вкл. абстрактно, висши духовни чувства, способност за преценка и др. За детето е нормално да е егоист така, както егоизмът е нормална част от човешкото минало. Това, че детето се стреми да е преди всичко останало - да му обръщат внимание, да получава всичко, да е най- най, си е нормално. Ненормално е когато това прави един възрастен. В същото време възрастните са тези, които трябва да коригират този стремеж на децата за задоволяване на желания като им разрешат част от желаното, но ги спрат от останалите желания. Преценката тук е на възрастните и правилна или не, така трябва да бъде. Родителите си носят отговорността за погрешните решения, но също си носят отговорността и когато оставят детето си без възпитание, така че последното не е решение, а е и вредно за детето.

Заключението е, че няма как да изпитвам някакво отрицателно отношение към желанията на детето, след като за мен те са напълно разбираеми, нормални и в реда на нещата. Аз бих спрял едно дете да осъществи някои свои желания, които смятам за неподходящи, но в същото време бих го поощрил и помогнал за много други. Затова смятам изводи подобни на тези, които направи, за изключително неуместни и погрешни.

Линк към коментар
Share on other sites

Постоянно пишеш за грешките на човешкия ум, а в същото време умът ти не спира да твори необосновани предположения и логически неиздържани заключения. Първо изясни за себе си собственото си отношение към ума, ама не само на думи, но в действителност, защото ти разчиташ само и единствено на ума си, като в същото време имаш негативно отношение към мисленето. Резултатът не е много добър. Пишеш за интуиция и чувства, но пак разчиташ само на ума си.

Сега за моето отношение към желанията на децата. Като дете човек повтаря определени изминали периоди от своето еволюционно развитие. Човек не се въплъщава с пълния потенциал на своя дух, а това става постепенно. Децата са егоисти. Но за разлика от възрастните, тук не влагам нищо отрицателно в тази квалификация. При децата много от способностите на духа не са се проявили или не напълно - мислене, вкл. абстрактно, висши духовни чувства, способност за преценка и др. За детето е нормално да е егоист така, както егоизмът е нормална част от човешкото минало. Това, че детето се стреми да е преди всичко останало - да му обръщат внимание, да получава всичко, да е най- най, си е нормално. Ненормално е когато това прави един възрастен. В същото време възрастните са тези, които трябва да коригират този стремеж на децата за задоволяване на желания като им разрешат част от желаното, но ги спрат от останалите желания. Преценката тук е на възрастните и правилна или не, така трябва да бъде. Родителите си носят отговорността за погрешните решения, но също си носят отговорността и когато оставят детето си без възпитание, така че последното не е решение, а е и вредно за детето.

Заключението е, че няма как да изпитвам някакво отрицателно отношение към желанията на детето, след като за мен те са напълно разбираеми, нормални и в реда на нещата. Аз бих спрял едно дете да осъществи някои свои желания, които смятам за неподходящи, но в същото време бих го поощрил и помогнал за много други. Затова смятам изводи подобни на тези, които направи, за изключително неуместни и погрешни.

 

"Аз бих спрял едно дете да осъществи някои свои желания, които смятам за неподходящи, но в същото време бих го поощрил и помогнал за много други. Затова смятам изводи подобни на тези, които направи, за изключително неуместни и погрешни."

 

Тук казваш, че съм грешен, защото не мисля като теб :)

 

"Постоянно пишеш за грешките на човешкия ум, а в същото време умът ти не спира да твори необосновани предположения и логически неиздържани заключения. Първо изясни за себе си собственото си отношение към ума, ама не само на думи, но в действителност, защото ти разчиташ само и единствено на ума си, като в същото време имаш негативно отношение към мисленето."

 

Аз съм положителен към ума, но само за работата, която може да върши. Не можеш да въртиш гайки с лопата....

Нещата ти изглеждат логически неиздържани, защото се опитваш да ги видиш логически в ума, а те нещата са свързани и с чувства, интуиция, знания, опит. Деца имаш ли?

 

Тук повтаряш една заблуда: "децата са егоисти". Истинският егоизъм е да искаш децата да се държат така, както на тебе ти харесва, без да се постараеш да разбереш механизма на държането им. 

Линк към коментар
Share on other sites

Божидаре, осъзнай се най-после и се спри

поне за малко си дай почивка.....

вечния опозиционер

как не те мързи и какво удоволствие намираш 

да хабиш толкова енергия, в разчленяване на всяка дума казана от някого

в разглеждането й под микроскоп, в правенето на многобройни анализи и заключения, обикновено погрешни

 

и каква е ползата от хабене  на тази енергия?

доказваш нещо на себе си вероятно...колко си гениален

 

ПП. сега в отговора си ще ме сринеш със земята и ще ми докажеш колко съм недостойна за каквото и да било, а най-малкото да те обсъждам....хехе

Редактирано от mvm
Линк към коментар
Share on other sites

 

"Аз бих спрял едно дете да осъществи някои свои желания, които смятам за неподходящи, но в същото време бих го поощрил и помогнал за много други. Затова смятам изводи подобни на тези, които направи, за изключително неуместни и погрешни."

 

Тук казваш, че съм грешен, защото не мисля като теб :)Изразих мнение и го обосновах. А изводът ти отново е погрешен. Ти не можеш да мислиш. Смятам, че грешиш, защото не можеш да мислиш, а не защото не мислиш като мен. Твърденията ти в много случаи са логически неиздържани и дори смешни. Но дори и когато получиш обоснован отговор, то излизаш с още по-смешни, необосновани и изопачени твърдения.

 

Нещата ти изглеждат логически неиздържани, защото се опитваш да ги видиш логически в ума, а те нещата са свързани и с чувства, интуиция, знания, опит. Деца имаш ли?
Аз не се опитвам, аз ги виждам. И за разлика от теб интуицията и чувствата ми вършат перфектна работа. Просто не говоря за това и няма да кажа нищо повече.

 

Тук повтаряш една заблуда: "децата са егоисти". Истинският егоизъм е да искаш децата да се държат така, както на тебе ти харесва, без да се постараеш да разбереш механизма на държането им.

Мисля, че в предходното си мнение описах част именно от този механизъм. Обясних и защо смятам това за нормално и не влагам нищо отрицателно в подобно твърдение (че децата са егоисти). Отново се опитваш да ми вмениш свои предположения, а именно, че искам някой да се държи така, както на мен ми харесва. Тук всичко според мен опира до компромис и баланс и от двете страни. Ако компромисите прави само едната страна (в случая само аз или само детето), то не считам подобно поведение за нормално.
Линк към коментар
Share on other sites

mwm, Станимир, прави сте. Аз не мога да мисля. Давам само грешни неща и въобще не съм в час по нищо. Ама много съм зле. Много....

 

Ще ви разбера и ще ви простя като никога повече не се занимавате с такива неща и да не падате толкова ниско да коментирате нещо, което съм написал.

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Нито имам нужда от твоята прошка, нито от твоето разбиране. Обикновено ти си този дето се лепи за чуждите постове. А и когато пишеш откровено заблуждаващи мнения не очаквай мълчание. На мен конфронтациите не ми пречат.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Нито имам нужда от твоята прошка, нито от твоето разбиране. Обикновено ти си този дето се лепи за чуждите постове. А и когато пишеш откровено заблуждаващи мнения не очаквай мълчание. На мен конфронтациите не ми пречат.

 

Като нещо не ти изнася и веднага казваш, че е заблуждаващо мнение. Хайде да оставим твоето отношение към мен настрана и да гледаме само какво казвам по въпроса за децата.

 

Ето това например: "Учителя често цитира "да станете като децата". Децата интуитивно усещат кое е добро. За всичко даже и за храната. Огромното количество деца не биха прояли месо, ако родителите им не го натрапваха. Не биха си създали неправилни двигателни навици ("не тичай маме да не се изпотиш"), не биха отхвърляли другите хора ("този е лош, няма да си играеш с него")."

 

Ако питаш за това нещо психолог и въобще професионалист е интересно какво ще ти кажат. Защо не го провериш или не можеш да си го позволиш?

 

Казах и че родителите си с възпитанието прекъсват връзката на децата с Божественото.

 

Виж какво Учителя казва за това (

"

Майката роди едно дете и започва да го възпитава. Докато го възпитава, тя ще изопачи характера му. Не прави опит да възпитаваш човека. Остави го да се прояви такъв, какъвто Бог го е създал. Ако го направиш такъв, какъвто го искаш, само ти ще бъдеш доволен от него...

"

 

Мисля, че смисълът е същият като това, което съм казал по-горе. Пак ли ще кажеш, че заблуждавам.

 

И още за готвенето:

 

"Ако хората разбираха значението на готвенето, на храната, която употребяват, те биха си въздействали при самовъзпитанието. Всяка майка трябва да има това предвид при възпитанието на своето дете. До седемгодишната му възраст тя трябва сама да му готви. До тази възраст детето трябва да яде само такава храна, която майката е приготвила."

 

Относно това, което казах, че децата усещат кое е правилно  (ОТ "възпитание на децата"):

"Децата имат чувство на справедливост и вярват на учителите си и на майка си...С тях учителите трябва много искрени да бъдат. Усъмнят ли се те в своя учител, той вече е пропаднал за тях."

А ти казваш, че децата са крайно неспособни да вземат правилно решение.

 

За това, че състоянието на родителите се отразява на децата:

"...Aко една майка иска да възпита детето си добре, трябва лицето ѝ да има всякога едно добро разположение. Това разположение на лицето ѝ се отразява върху лицето на детето....

...Не мислете, че като бързате, ще сполучите нещо. Ако оставите природата да действува върху децата, ще имате подобри резултати...."

 

И още:

"Голямо влияние имат върху децата дрешките, които те носят. Нека те сами си избират цвета на дрехите. Майката е длъжна да се вслуша във вкуса на детето, иначе тя ще му изврати вкуса."

 

Да напомням ли, че казваш "Оставено само на себе си детето е крайно неспособно да взема правилни решения". Което изявление е само по себе си крайно заблуждаващо, а изглежда и болестно.

 

Относно това, че децата са учители за родителите от "Новото Възпитание":

"Ти още дете не си станал. Ти, най-първо, ако дете не станеш, и майка не може да станеш. Ако дете станеш, и майка може да станеш. Запомни това."

 

И т.н., и т.н.

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

 

И да, нормално е детето да се стреми към удоволствия. То си има естествените природни удоволствия. После като расте човек влиза в сферата на трябва, влиза в сферата на това да позволява на други да издевателства над него като му натрапват какво било правилно, колко вредни били потребностите и накрая и той почва да издевателства над себе си. Насилие върху себе си.

 

Еми не е съвсем така

един често срещан пример : деца играят на площадка, едното взема играчката на другото и не иска да му я върне

Ето потребността на детето, харесало му играчката и си я иска

Тук трябва да се намесят родителите и да обяснят, че така не е правилно

защото ако не се намесят, то ще реши, че може да има всичко, към което посегне.

Така че колкото и да не трябва да се ограничават децата в някои неща, 

то се налага да се прави това в много други случаи

 

Или друга потребност на детето, друго негово удоволствие:

Иска да излезе посред зима навън само по  любимата си лятна рокличка

Пак трябва да се намесят родителите, за да обяснят, че за тази рокличка си има сезон

 

И тези неща се случват все до 7-мата година на децата, така че има полза и от наливането на ум и до 7-мата година

Уважаеми(а)..На площадката детето вече е понаучило ,,удоволствието" да притежава неща и определя параметрите на своите възможности.....Втория ти пример има два елемента.1---втълпявайки на детето, че ако не се облече ще настине,полагаме основа за бъдещи техни заболявания .2---любимата си лятна рокличка--------------Децата не се раждат суетни.....Те се раждат с усещането си за любов.Това е двигателната сила Месеци по късно забелязваме подражанието.Често ние родителите нямаме време за обяснения(любов),и правим наи лесното:налагаме се,за тяхно добро.Но нали не харесваме нашия свят,все му намираме кусури?Защо го налагаме и на новите хора?нали желаем да живеят по добре?Сега е момента да видим тяхното ,свежо виждане,и да положим основи не нещо по добро.

Линк към коментар
Share on other sites

 

 

Ето това например: "Учителя често цитира "да станете като децата". Децата интуитивно усещат кое е добро. За всичко даже и за храната. Огромното количество деца не биха прояли месо, ако родителите им не го натрапваха. Не биха си създали неправилни двигателни навици ("не тичай маме да не се изпотиш"), не биха отхвърляли другите хора ("този е лош, няма да си играеш с него")."

 

Ако питаш за това нещо психолог и въобще професионалист е интересно какво ще ти кажат. Защо не го провериш или не можеш да си го позволиш?

То да ти отговаря човек на въпросите е все едно да отговаря на грамофон, но ще го направя за последен път.

Огромното количество деца биха изяждали по няколко сладоледа на ден и по няколко шоколада ако зависи от тях. Това не е правилно решение. Месо може да не проядат, но това не означава, че няма да си създадат други лоши навици. Това че родителите понякога възпитават децата си не по най-добрия начин не означава, че не трябва да възпитаваме децата си. Правилният извод, който ти очевидно не си в състояние сам да направиш е, че просто трябва да ги възпитаваме по-правилно, без да им налагаме погрешни модели на поведение. Нито ние сме съвършени, нито децата. Това, че възрастните не вземат винаги правилни решения, не означава, че децата го правят. Напротив, възрастните въпреки грешките които правят, все пак са по-способни да вземат правилно решение от децата.

Линк към коментар
Share on other sites

  

Виж какво Учителя казва за това (

"

Майката роди едно дете и започва да го възпитава. Докато го възпитава, тя ще изопачи характера му. Не прави опит да възпитаваш човека. Остави го да се прояви такъв, какъвто Бог го е създал. Ако го направиш такъв, какъвто го искаш, само ти ще бъдеш доволен от него...

"

 

Мисля, че смисълът е същият като това, което съм казал по-горе. Пак ли ще кажеш, че заблуждавам.

Да, заблуждаваш се. Не може съвсем без възпитание. Тук става въпрос по-скоро за правилно възпитание. Учителя не винаги е перфектен и безгрешен в изказа си. Тук трябва по-скоро да се опиташ да намериш правилното тълкуване, а не да приемаш написаното буквално. Никой няма нужда от свят пълен с Тарзан-овци. Човек отглеждайки и възпитавайки едно дете не трябва да пречи на индивидуалността му да се разгърне, да му налага своята индивидуалност за сметка на неговата. Това обаче не означава да не го предпазва от грешките, които едно неразвито съзнание като детското неизбежно допуска.
Линк към коментар
Share on other sites

 

"Ако хората разбираха значението на готвенето, на храната, която употребяват, те биха си въздействали при самовъзпитанието. Всяка майка трябва да има това предвид при възпитанието на своето дете. До седемгодишната му възраст тя трябва сама да му готви. До тази възраст детето трябва да яде само такава храна, която майката е приготвила."Добре, но защо противопоставяш това на твърдението, че не трябва да се прекарва много време в кухнята. МВМ не е писала, че не готви, а че не прави това продължително време. Т.е. готви ястия, които изискват по-малко време. Аз също не прекарвам дълго в приготвяне на ястия, но си готвя сам всеки ден. Бих могъл да приготвям от същото и в по-големи количества ако е необходимо и времето за приготвяне би останало същото.

 

Относно това, което казах, че децата усещат кое е правилно  (ОТ "възпитание на децата"):

"Децата имат чувство на справедливост и вярват на учителите си и на майка си...С тях учителите трябва много искрени да бъдат. Усъмнят ли се те в своя учител, той вече е пропаднал за тях."

А ти казваш, че децата са крайно неспособни да вземат правилно решение.Децата имат чувство за справедливост, най-вече когато несправедливостта е срещу тях. Да, някои деца усещат лъжата и кога доверието, което имат в някого е неоправдано, но това още не означава вземане на правилни решения. Тук изобщо няма решение, а само усещане.

 

За това, че състоянието на родителите се отразява на децата:

"...Aко една майка иска да възпита детето си добре, трябва лицето ѝ да има всякога едно добро разположение. Това разположение на лицето ѝ се отразява върху лицето на детето....

...Не мислете, че като бързате, ще сполучите нещо. Ако оставите природата да действува върху децата, ще имате подобри резултати...."

Това не разбирам в какъв контекст го цитираш.

 

И още:

"Голямо влияние имат върху децата дрешките, които те носят. Нека те сами си избират цвета на дрехите. Майката е длъжна да се вслуша във вкуса на детето, иначе тя ще му изврати вкуса."

Да, майката следва да се вслуша във вкуса на детето. Забележи вкуса. Но това не означава да го остави да носи летни дрехи през зимата и обратно. Детето трябва да бъде оставено да избира свободно, но все пак в някакви рамки. Абсолютна свобода няма никъде.

 

Относно това, че децата са учители за родителите от "Новото Възпитание":

"Ти още дете не си станал. Ти, най-първо, ако дете не станеш, и майка не може да станеш. Ако дете станеш, и майка може да станеш. Запомни това."

Тук дете се взема в преносен смисъл. Това поне би трябвало да можеш да съобразиш.
Линк към коментар
Share on other sites

Станимире, мисля че абсолютизираш нещата.Както казват по мъдрите,правилно,лошо,неправилно,са много относителни понятия. Почти няма решение ,което след години ,да не ти се иска да коригираш.Всеки проблем е уникален. И изисква различно решение,което е по неважно от подхода.Смисъла е в начина на самия избор.Особено когато се отнася за деца.Те може да се каже  ни познават  по добре от нас самите....Било е време,когато са ме задължавали да ям повече от 1 филия.Било е време когато са ме ограничавали за сладкото.Ограничения-смешна работа.Познание беше ,когато майка ми ме спаси  след преяждане на торта.Така че на децата им трябват обяснения на базата, на любовта.-----Това мнение бе за 7 стр.

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

В какъв смисъл абсолютизирам нещата? Дай пример, с какво съм го направил. Абсолютизиране е когато някой пише, че децата вземат интуитивно винаги правилни решения, а възрастните винаги грешат при възпитанието им. Аз писах, че допускам възможността на родителите да грешат при възпитанието, но че това не отменя необходимостта да възпитават децата си. Писах, че не отричам възможността едно дете да вземе дадено решение правилно, но че това съвсем не може да се отнесе до всички случаи - децата по-често грешат. Къде е абсолютизирането?

Линк към коментар
Share on other sites

В какво грешат?Те наподобяват гъба за всичко което става на около.Техните грешки са  нашите заблуди.Изглежда краино,нали.Можеш сам да провериш до колко е вярно.Истината не се ражда в спора.Тя се открива в размисъла.Има такива медитативни упражнения.

Линк към коментар
Share on other sites

Отгледала съм 2 деца; и ми е много интересно да наблюдавам - и моите, и чуждите.

Какво мога да кажа - ами аз потвърждавам казаното от Божо и АлександърТ.А.

И не само аз.

Спомням си, че още преди 15 години, когато бях в голяма дилема относно храненето на малката ми дъщеря, рових се и попаднах на следното - направен е научен експеримент с около поне 50 деца мисля, на възраст между 1 и 2 години. В продължение на 3 месеца са им позволявали да се хранят когато поискат, с каквото поискат и колкото поискат. Резултат - някои деца изяждали по-малко храна, други повече, някои наблягали на мляко, други на плодове, трети на зеленчуци, четвърти на яйца и месо, но всички деца в края на периода били с по-добри медицински показатели, отколкото преди това и в прекрасно здраве и форма. Това ме убеди и спрях да упорствам да я накарам да прояде месо (и все пак добре, че тя се изприщваше ужасно при всяко вкусване на месо, та все пак по-лесно кандисах ;) ). Резултат - здраво дете, направо не помня да е боледувала, в добра физическа форма, вече е малко по-висока от мен, слабичка, но бие на канадска борба дори повечето момчетата в класа (вече е 16 годишна), веднъж само е пила антибиотик и то не трябваше, но както и да е, да не разводнявам темата. Какво да кажа за по-голямата й сестра - ами за съжаление успях да я пречупя, да яде това, което ми казваха от детската консултация тогава; след време вече се усетих какви грешки съм допуснала и не само за храненето, но вече беше късно. Опитах се да минимизирам щетите донякъде, но ...

Та, никак не съм съгласна, че бебетата и децата били егоисти (независимо в какъв положителен аспект е казано това), далеч не е правило да дърпа играчката на другото дете и т.н. Да, това се наблюдава често, но е резултат от влиянието на родителите предимно.

Стан, моите деца не са искали да ядат сладолед, докато бяха малки; взеха да искат, когато станаха по-големи и гледат другите деца. Но тъй като не са навикнали да ядат много сладко, то и сладолед не са в състояние (буквално) да ядат по много. Ти чувал ли си на съвсем малки деца, още в количка дори, възрастните да им говорят - "Искаш ли мама/баба/дядо да му купи шоколадче (или близалка, или сладолед, или нещо подобно), а, искаш ли, ей сега?" А детето гледа индиферентно. Но заветното шоколадче, явно ценно в очите на мама и особено на баба! бива купено и предложено за хапване. Често детето не го иска и го бута с език, плюе, при което бива упрекнато защо не иска ценното шоколадче, а ако детето е доста упорито, все пак не го изяжда (поне първите няколко пъти, когато му се предлага), но попива добре как мама или баба с удовлствие доизяждат остатъците от шоколадчето.

Също така не мога да се съглася с теб за готвенето - ето аз готвя вегетарианска храна за 4-ма големи, да ти кажа доста време ми отнема, макар че и аз предпочитам бързи неща и аламинутите, просто нямам възможност да отделя време. Ти казваш - бързо се справяш и за повече хора, пак щяло да е бързо - сигурен ли си? Дори самото заготвяне на зеленчуците гълта толкова много време, такова голямо миене, белене, стъргане и т.н. пада, че не ми се говори.

Редактирано от Диана Илиева
Линк към коментар
Share on other sites

 

 

Уважаеми(а)..На площадката детето вече е понаучило ,,удоволствието" да притежава неща и определя параметрите на своите възможности.....Втория ти пример има два елемента.1---втълпявайки на детето, че ако не се облече ще настине,полагаме основа за бъдещи техни заболявания .2---любимата си лятна рокличка--------------Децата не се раждат суетни.....Те се раждат с усещането си за любов.

Александър, извинявай, но не ти схванах идеята. Да, детето е понаучило удоволствието да притежава неща, но когато пожелае чужда играчка, е редно да му се обясни, че не може така да си присвоява . Ти имаш нещо против? Или какво? Ти би ли разрешил на детето си да вземе чужда играчка и да не я върне.

 

"Втълпявайки на детето, че ако не се облече ще настине, полагаме основа за бъдещи заболявания?"

И това не го разбрах? Ти какво предлагаш? Да позволим на детето да излезе през зимата само по лятна рокля? 

 

Всяко дете е различно и уникално, дори децата в едно и също семейство са различни. Колкото и да се опитваме да ги възпитаваме еднакво, то се изграждат различни личности.

Аз също съм за запазване на индивидуалността на детето. Не одобрявам драконовските методи на възпитание на някои много амбициозни родители, На детето е нужна свобода да изразява себе си. 

Дънов е имал предвид това, като е казвал да не възпитаваме децата. Не става въпрос изобщо да не се интересуваме от тях и да ги оставим да се самовъзпитават както искат и както решат, защото тогава те биха възприели много неща по направилен начин. Това е много погрешно. 

 

Ще ви дам друг пример. Отиваме на разходка в гората. Тогава децата ми бяха малки, до 7 години. Те започнаха да чупят ниските клонки на дърветата и с тези клонки да бият другите клонки. Чисто по детски си играят. Обясних им, че така нараняват дърветата, защото те са живи, и ги боли, казах им, ако на вас ви счупят ръцете и вас ще ви заболи. Клонките на дърветата са като ръцете на човека. 

 

Според мене на децата трябва да се дава свобода, но не неограничена. Колкото и интуитивно да разсъждават децата и да вземат правилни решения, понякога се налага да се намеси и родителя. 

 

Още един пример, както искате го тълкувайте. Някои ромски майки от малки обучават децата си да крадат, зная го това от източника. За нас кражбата е грях и е нещо много грозно. Но за тях е начин на препитание и възпитание. Колкото по-добре краде момата по-късно, толкова повече пари плаща за нея кандидат-съпругът й на родителите й. Еми, хора и нрави разни:)

Линк към коментар
Share on other sites

Спомням си, че още преди 15 години, когато бях в голяма дилема относно храненето на малката ми дъщеря, рових се и попаднах на следното - направен е научен експеримент с около поне 50 деца мисля, на възраст между 1 и 2 години. В продължение на 3 месеца са им позволявали да се хранят когато поискат, с каквото поискат и колкото поискат. Резултат - някои деца изяждали по-малко храна, други повече, някои наблягали на мляко, други на плодове, трети на зеленчуци, четвърти на яйца и месо, но всички деца в края на периода били с по-добри медицински показатели, отколкото преди това и в прекрасно здраве и форма. Това ме убеди и спрях да упорствам да я накарам да прояде месо (и все пак добре, че тя се изприщваше ужасно при всяко вкусване на месо, та все пак по-лесно кандисах ;) ). 

Ето ти си имала дилема как да храниш дъщеря си. Опитвала си  да наложиш своето мнение.

Моя син е бил винаги злояд, и претенциозен. Още от бебе не си ядеше дори бебешкото мляко.

Какво трябваше да направя? Да го оставя да умре от глад? Давах му млякото дори само няколко глътки да са, пробвах други варианти. Така сме и до днес между другото, все не харесва, 

 

И защо говорите само за храненето? Възпитанието на децата не е само в храненето

Дали ще изяде един или пет сладоледа?

Да, 5 сладоледа може да го разболеят, но къде останаха общуването с децата? Взаимовръзките с тях, общите интереси

Само храната ли е важна?

Линк към коментар
Share on other sites

О, mvm, вече са били големички децата ти, затова са "биели" дърветата. И са виждали да правят това други деца, много гордо и победоносно.

Аз пък съм била свидетел на това, как моите на 2-3 годинки наблюдават как по улицата пред блока ни пълзи огромна красива гъсеница, с дълги снопчета косми и едни блестящи капчици в снопчетата, като диаманти и баба им, която като видя какво гледат започна: "Стъпчи я, настъпи я ... !" По-голямата каза - Ама тя мърда (имаше предвид, че е жива, просто не можеше да го каже по друг начин), при което баба й: "Да, смачкай я, за да не мърда, ама не я пипай, ох, хапе, боли, с крачето, вдигни крачето!" Бях там и се намесих - "Майко, не ги плаши и защо да я убиват, нека си живее!" и започнах да им разказвам за пеперудите. После с една клечица им помогнах да я пренесем на тревата, за да не я смачка някоя кола. Но ако не бях там? Можеше и да се съглсят да я смачкат, че и да ги похвалят след това. А ако се дърпат, като нищо щяха да ги изманипулират - Хайде, нали сте големи, не можете ли (страхувате ли се) да я стъпчете?!

 

П.П. Да, така е, била съм в дилема и пречупих голямата, признавам си, не съм идеална; сега съжалявам, но вече е по-трудно да се поправи. Но поне го забелязвам това, не се самозалъгвам, че е нормално или че им идва отвътре така на децата.

 

П.П.П. Кое бебешко мляко не искаше - кърмата ли или изкуственото? Защото ако е второто и моята малка не искаше никак, да го помирише даже. Кърмих я, доста дълго, макар че и сега и тогава съм все към 50 кила с мокри дрехи :) След това направо прояде разни попарки и пюренца, сухо мляко - никак!

Редактирано от Диана Илиева
Линк към коментар
Share on other sites

Дианче, дори и да са видяли как други деца бият дърветата, то след като са започнали и те да правят така, аз реших, че е редно да се намеся.

Между другото е много трудно да изолираме децата си да растат в инкубатор самодостатъчни и да се самовъзпитават

Около тях са роднините, баби, дядовци, които също дават примери , добри или лоши. 

Много деца още от 1, 5 -2 годинки тръгват на ясли, там примери за подражание колкото искате.

В книжките може и да пише, че децата вземат интуитивни правилни решения и други ала бала, също е вярно, че копират другите деца или възрастните, но тук вече е ролята на родителя да отсее правилното от неправилното, според него.

 

Макар че това с копирането, не съм много съгласна. Някой автори явно се опитват да ни убедят, че децата нямат никаква индивидуалност, а се изграждат на база на копирането от околните. Колкото и да ни копират, то едното дете ще подражава на едни неща, другото на други неща...

 

Дианче, синът ми въобще отказваше да суче. Въртеше си главата и ревеше, Още в родилния дом започнаха да му дават акушерките адаптирано мляко. От него пиеше по няколко глътки,....чудя се как съм го изхранила, и пюрета не ядеше, и бебешки каши, май само кисело мляко след 3 месеца, с бисквитки...голям зор, правех се на маймуна, за да го накарам да си отвори устата и да глътне една лъжичка. Помня, че нареждахме всичките играчки на масата и ги "хранехме" подред, докато стигнем до него..И сега ,като е на 15 години, пак харесва много малко неща за ядене.и пак яде малко

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...