03.01.2008 г. - Разумният човек е приблизителен образ на Бога

[Ася_И]

Мисъл на деня - 3 януари 2008 г.

"Ние считаме Бога нещо извън нас. Защо? Защото нямаме една свещена идея в себе си какво нещо е Бог в Своята същина. В известна степен разумният човек е приблизителен образ на Бога. Който познава разумния човек, той ще има една идея за Бога. Ти търсиш този човек някъде, но нямаш никаква връзка с него."

Из Разумният човек, 10^а НБ, 7.II.1937 г.

[Васил]

Разумният човек живее в съвършено равновесие (мъдрост):

Следователно в какво и къде седи злото? – Злото седи в това, ако човек отдели злото от доброто. При сегашните условия доброто, отделено от злото, няма никакво приложение. ... Злото смразява, а доброто разтопява. Злото и доброто, съединени в едно, чрез тях може да се работи, както златарят топи и обработва златото, дето трябва – повече топлина, дето трябва – повече студ. Дето трябва – доброто, дето трябва – злото, ще ги съединиш в едно. Ти трябва да работиш чрез тях, но не те чрез тебе. Ако ги оставиш те да работят чрез тебе, животът ти ще се обърне с главата надолу.

Пак там Редактирано Януари 3, 2008 от Васил

[Ани]

И тъй, разумният човек се отличава по своите възгледи. Разумният човек не е триизмерен, той има съвсем други схващания за нещата в сравнение с тия на обикновените хора. Той съди за нещата от причините към последствията. Разумният човек не обръща внимание на големите работи. Той обръща внимание на най-малките работи в света....

Разумните хора почти нямат история. Какво ще описваш историята, или живота, на един разумен човек? Какво ще разправяш, че се родил преди 60 години? Преди тези 60 години, които сега живее на Земята, той е живял милиони години още.

Разумният човек има една история, която датира отпреди 250 милиона години. Той е живял и на Слънцето, и на Венера, и на Юпитер, и на Сатурн – къде ли не е живял? Разумният човек се разхожда из цялата вселена. Ако днес е в България, утре ще бъде на друго място.

Имам чувството, че в беседата Учителят описва под разумен човек, същество от по-висша йерархия, дошло добророволно на Земята и приело само външната форма на човек. Но не всички разумни човеци са Учители.

Все пак са много по-близо до Бога от обикновените хора. Затова и казва:

В известна степен разумният човек е приблизителен образ на Бога. Който познава разумния човек, той ще има една идея за Бога.

Но не мога да разбара изречението:

Ти търсиш този човек някъде, но нямаш никаква връзка с него.

Всъщност някой срещал ли е такъв човек? Сега, в настоящето.

/Всички цитати са от беседата Разумният човек/

[Слънчева]

Ти търсиш този човек някъде, но нямаш никаква връзка с него.

Бина, погледни в сърцето си. Във всеки момент можеш да се свържеш с такъв човек... Не го търси някъде из света.

Всички имаме някакви задачи в света, които трябва да разрешим...... Любовта ни свързва.

[Багира]

Мисъл на деня - 3 януари 2008 г.

"Ние считаме Бога нещо извън нас. Защо? Защото нямаме една свещена идея в себе си какво нещо е Бог в Своята същина. В известна степен разумният човек е приблизителен образ на Бога. Който познава разумния човек, той ще има една идея за Бога. Ти търсиш този човек някъде, но нямаш никаква връзка с него."

Из Разумният човек, 10^а НБ, 7.II.1937 г.

Послание на Апостол павел до Ефесяни, глава 4,ст. 20 до 24:

"20 Прочее, това казвам и заявявам в Господа, да не се обхождате вече, както се обхождат и езичниците, по своя суетен ум,

помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им; които, изгубили чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота. Но вие не сте така познали Христа; понеже сте чули, и сте научени от Него, (както е истината в Исуса), да съблечете, според по-предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти, да се обновите в духа на своя ум,

24 и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината. "

и още: Послание на Апостол Павел до Колосани- глава 3, ст. 10: "и сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал";

Има един друг човек. Спящ. Той трябва да се пробуди. Той е бил създаден по Божий образ и подобие. Но сегашния човек не е този човек. Не е приятно за разбиране, но явно не е. Този друг е разумният човек. А сегашния човек не е свързан с него. В този смисъл нито е разумен, нито е свързан с разумния. Може да се свърже, но не го прави. Доста често си мисли , че моженето е вече свързване, но не е.

Ако приемем, че за тази връзка са необходиме реални структури, които се получават в резултат на някакъв процес, стават ясни и думите на Учителя, и думите на Апостол Павел. А и скоро говорихме за една нова дреха, какво може да значи това...

[Ася_И]

Хубава беседа и интересна мисъл. От една страна разумният човек е в хармония със себе си, има реална преценка за възможностите си, докъде може да стигне и какво да реализира. От друга – може да сме разумни, без да проявяваме доброта и състрадание. Но на мен ми се струва, че разумният човек е заложен дълбоко в нас. И когато поставим в душата си високия идеал да живеем не само като разумни хора, но и като деца и служители на Бог, тогава ще достигнеме до това, за което говори Учителя.

[Валентин Петров]

...Разумният човек не е триизмерен

Разумните хора почти нямат история...Преди тези 60 години, които сега живее на Земята, той е живял милиони години още.

Разумният човек има една история, която датира отпреди 250 милиона години.

Имам чувството, че в беседата Учителят описва под разумен човек, същество от по-висша йерархия, дошло добророволно на Земята и приело само външната форма на човек.

Не е конкретен човек, а съзнанието в човечеството на Бог Син, както Учителят казва "Великата Разумност в Света" в

За да излезе от това положение, той трябва да признае съществуването на Великата разумност в света, която управлява всичко. Приеме ли тази разумност, той ще вложи доверие и в природата, и в окръжаващите, и в себе си...

обръщам вниманието ви на Великото, към което се стремите. Човек се определя от това, към което се стреми. – Къде е човекът? – В машината, която се стреми към постигане на някаква велика цел. За да имате ясна представа за човека и неговото място, ще приведа следния пример. Имате един локомотив, машинист и определена цел за движение. Машината е приготвена за път. В определен час машинистът тръгва на път. Той има определен пункт, който трябва да стигне за дадено време. Защо трябва да стигне на това място, той не знае. Пред него стои не само един пункт – много пунктове трябва да мине той, пътят му е дълъг. Във вагоните има пътници; всеки от тях се стреми към точно определена цел, която трябва да постигне. При това, за пътника е важен и часът на пристигането. Какъв е стремежът на пътника, нито локомотивът знае, нито машинистът. Последният има отношение към локомотива, но не и към отделния пътник. Ето защо, искате ли да знаете къде е мястото на човека, търсете го в пътника, в неговия непреривен стремеж към Великото и Необятно Начало в света. Машинистът представлява огнището на човека, където огънят се раздухва, а локомотивът е несъзнателното и механическо начало в човека.

И тъй, реално в човека е само онова, което се стреми към Първата Причина. Само то е неизменно.

Разумно прилагане

Индивидуалният човек е свързан с разумността в различна степен.

В известна степен разумният човек е приблизителен образ на Бога. Който познава разумния човек, той ще има една идея за Бога.

Но не мога да разбера изречението:

Ти търсиш този човек някъде, но нямаш никаква връзка с него.

Тук се има пред вид разумното в колективното, единното човешко съзнание.

Всъщност някой срещал ли е такъв човек? Сега, в настоящето.

Да Често се е явявал да ми помогне когато съм бил неразумен и съм имал нужда от помощта Му. Веднъж Той ми каза посредством един обикновен, необразован пазач следните думи, които запомних завинаги, "Ти няма да бъдеш приет добре от хората, ако нямаш истинско уважение към тях"

За съжаление трябва да кажа, че познавам хора, включително себе си, които не са оставали винаги на висота.

Макар разумни за дълъг период от време, те са изгубвали понякога за дълго "връзката".

Опасно е сравнението с други хора или невнимателни отношения към тях, както и неосъзнати или явни отклонения от истинността.

Учителят е дал много добре пътя на ученика, сумирано в Пентаграм от брат Боян Боев и Пътища и методи... от брат Влад Пашов.

Учителят е дал сигурна карта и хубав ориентир за мястото на "проявения човек" по духовния път и за вероятните изпитания.

Всеки от нас знае добре какво е добро. Това е знание което идва от безсмъртната ни душа, съвестта в нас.

Да "обективира" висши качества и добродетели в живота си, в блаженство, мъдрост, любов, смисъл, мисъл, чувства и дела, хората успяват в различна степен.

Задачите са индивидуални и трябва да се разрешават сега, в реално време.

Хубава мисъл, как практически да намерим разумността:

Едно трябва да знаете: Бог е създал положителните, красивите и велики неща. Вън от тях, всичко останало е човешко изобретение. Правата мисъл е излязла от Бога, а кривата – от изопаченото в човека. Правата мисъл и на небето, и в ада е една и съща.

Ще кажете, че вие още се съмнявате в съществуването на Великата Разумност в света. Не се занимавайте с този въпрос, но започнете да изучавате ония мисли, които нищо не е в състояние да огъне. Който има права мисъл, той е подобен на лист от дърво, който никога не пада. Знаем, че растенията дишат чрез листата. В този случай правата мисъл е условие за правилно дишане, т.е. за Божествено дишане.

Права мисъл

Редактирано Януари 4, 2008 от Валентин Петров

[Ники_]

Веднъж се бях доста натъжил и угрижил. В 06:30 вървях пеша към мястото, където работя и плачех тихо и така както си вървях и ронех сълзи, загледан на не повече от три крачки пред мен, съзерцавайки проблемите, чух един приятен глас да казва, с жизнерадостен тон:

"Добро утро, момче!"

Докато осъзная ситуацията човекът (дядо, клошар, дърпащ количка с вехтории и картони)отмина. Едва след около десет метра разбрах какво се беше случило и се обърнах да го поогледам. Той също ме наблядаваше, дори с гръб към мен, дори вървейки в обратна посока. Наблюдаваше ме и се подхилкваше благо.

Единственото което направих тогава бе да отговоря на поздрава с поздрав, но тази случка разкраси целия ми ден и промени импулса вътре в мен. Беше чудесно!

Понякога Бог напомня за Себе Си, чрез същества за които ти не подозираш дори, че в тях може така ярко/ясно Той да Се покаже.

След още пет крачки вече се смеех и благославях.

Никога не сме били и не ще бъдем сами. Постоянно сме под наблюдение. Всекидневно в инструмента, наречен ум, се внасят хиляди и даже милиони мисли, независимо от това дали са осъзнати или не.

Съзнанието си играе съвършената игра на проява на Себе Си в несъзнаваното и в съзнаваното, индивидуално Битие. Просто игра на Единно Цяло, ужким разделило себе си на безброй единици, поради тежеста на Вечността, от която тежест се излиза само със заспиване, с временна забрава и с цикъл.

Умореният от болки и страдания се обрича да си спомни забравената Истина. Уморения от Вечността и Истината преминава към временна забрава.

Това не би могло да бъде, ако има вечно единство и вечно съзнаващо Себе Си Цяло (Бог). Ето защо съществува света под формата на индивидуалностти, независимо от това дали са единили Себе Си или не са те малко или много запазват някакъв по големина вид индивидуалност.

източник на картинките: Google - Snake symbol

Редактирано Януари 5, 2008 от Ники_