mvm Добавено Юни 19, 2008 Доклад Share Добавено Юни 19, 2008 Е, то ако човек започне да се променя към все по-добро, предполагам околните няма да имат нищо против и дори може да се поучат от него Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 19, 2008 Доклад Share Добавено Юни 19, 2008 Е, то ако човек започне да се променя към все по-добро, предполагам околните няма да имат нищо против и дори може да се поучат от него Понятието ни дали нещо е за добро или не е доста субективно и не винаги съвпада с това на околните. Ето пример - младеж от семейство, в което се яде предимно месо, решава да стане вегетарианец. Обикновено това води до стълкновения с останалите членове на семейството, които смятат не яденето на месо за глезотия. Е, има и щастливи съвпадения. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Юни 19, 2008 Доклад Share Добавено Юни 19, 2008 Когато аз станах вегетарианка преди 4 години, майка ми го прие като поредната ми приумица )) Независимо от всичките ми "лекции" за по разумно хранене, няма да стане никога вегетарианка, но промятната в нея е че знае за един друг начин на хранене. Трябва да имаш "заложби" за да се промениш "безболезнено", така между другото покрай някой друг. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юни 19, 2008 Доклад Share Добавено Юни 19, 2008 Мисля си, че всяка промяна вътре в нас и вън от нас, и щом е съзнателна е за добро. Не може да не се забележи, тя влияе и на другите.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Юни 19, 2008 Доклад Share Добавено Юни 19, 2008 Когато аз станах вегетарианка преди 4 години, майка ми го прие като поредната ми приумица )) Независимо от всичките ми "лекции" за по разумно хранене, няма да стане никога вегетарианка, но промятната в нея е че знае за един друг начин на хранене. Трябва да имаш "заложби" за да се промениш "безболезнено", така между другото покрай някой друг. Безболезнена промяна няма, така мисля аз. Но и това е тръпката на всяка промяна. Да си готов, дори и за болката, нищо сигурно няма. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 19, 2008 Доклад Share Добавено Юни 19, 2008 На мнение съм, че същността на човека е най-константното нещо на този свят. Тя е неизменима. Какъвто се е родил човек, такъв си остава до края на живота си. Това е залегнало и в гените ни. Те са неизменчиви. А това какви са те може би зависи и от предишни наши превъплъщения и поведението ни там и тогава. А промяната не е нищо друго, освен откриване на една или друга наша същностна характеристика, която не сме проявили, но пък си носим в зародиш в самите нас и си мислим само, че се променяме, а всъщност, ние не се променяме, само се дооткриваме и за себе си и за света. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 21, 2008 Доклад Share Добавено Юни 21, 2008 Винаги съм се страхувала от думите: ”Човек не се променя”. Тези думи са заложени в една от най-тъмните според мен деноминации/разновидности на християнството – калвинизма. В него е заложена тезата, че още преди раждането си човек е избран от “горе” тъй да се каже и няма мърдане. Или си от лошите или си от добрите (смятай калвинистите) . Хванали са се за думите на ап. Павел: Посланието до Ефесяните, глава 1: 4. както и ни избра чрез Него, преди да се свят създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него с любов, 5. както предопредели да ни осинови за Себе Си чрез Иисуса Христа, по благоволение на Своята воля, Според Калвин още преди да се роди, човек вече е избран! Като се вземе предвид, че те като всички останали екзотеерични направления на християнството, не вярват в прераждането, то си представяте предполагам, какво означава всичко това. Ето как изглежда подобно тълкуване на Библията: Ако искаме да разберем това учение, не трябва предварително да решим, че Св. Писание трябва тъй или онъй да учи, а после да извъртим думите на апостола, за да ги пригодим на нашата теория, но трябва благоговейно да разпитаме кое е истинното значение на тези думи. “Е избрал” ще рече, че е отбрал неколцина, които са отделени от други, които не са избрани. Избраните са частни лица, а не народи и общини, защото думата “нас” не се отнася за евреи или езичници в качеството им на евреи или езичници, но на всички вярващи, били те евреи или езичници. .... На каквото основание и да се основава изборът Му, явно е че Бог, като упражнява самодържавното си право, и като се ръководи всякога от мъдрост и любов, избира от цялото човечество някои си за свои чада. Нищо не се казва, че той избира други за погибел, понеже за това няма нужда от избор. Те просто се оставят в предишното си състояние, което, понеже са грешни, е състояние на осъждение. По-подробно – тук. Свободното тълкуване на Библията се забранява в почти всички екзотерични християнски църкви, но при калвинистите стига до уродливост. От калвинистите са се родили “талибаните” на християнството – пуританите. Калвинистите могат да се конкурират само с католиците по брой изгорени вещици или просто инакомислещи (т.е. не калвинисти). Може би излязох извън темата малко, но искам да подчертая до къде може да стигне тезата, че човек не може да се промени. Силвия, явно нямаш предвид такива крайности, като при калвинистите? Това се вижда от думите ти: Това е залегнало и в гените ни. Те са неизменчиви. А това какви са те може би зависи и от предишни наши превъплъщения и поведението ни там и тогава. Значи става дума за заложените в настоящата ни инкарнация константи, като генетичната информация носена от организма още при раждането ни. Но тази информация е в сила само за настоящата инкарнация. Сама казваш, че имаме възможност, въпреки всичко да променим нещата по отношение на следващите си превъплащения. Но дори и в този си живот, дори само на физическа основа, човек се променя всекидневно. Не съм наясно с биологията, но видимо е как външността на хората се изменя. Естественно, че заложеното от гените си остава, очите не могат да станат сини, но все пак промяна има... Същото е и на духовно ниво. Нашата основа, това, което различните учения наричат с различно име - Монада, Божественна искра, Истински Аз, Дух, Душа, то може би е непроменимо, но останалото според мен се променя. А промяната не е нищо друго, освен откриване на една или друга наша същностна характеристика, която не сме проявили, но пък си носим в зародиш в самите нас и си мислим само, че се променяме, а всъщност, ние не се променяме, само се дооткриваме и за себе си и за света. С тези си думи отнемаш правото на творчество на човека. Нима човек не може да създаде в себе си нови качества? Ако е така, то положението е ужасно. Или приемаш, че носим в себе си в зародиш всички възможни качества? Само трябва да ги “събудим”. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Mdrya1953 Добавено Юни 21, 2008 Доклад Share Добавено Юни 21, 2008 (edited) АниПубликувано на Jun 19 2008, 07:30 "Друг е въпросът с волевата промяна. Но тук понякога идва най-сложното. Ако човек е решил да си смени коренно поведението, мирогледа, имиджа тъй да се каже , то неминуемо ще възникнат проблеми с хората, кото са най-близко до него и които са свикнали да го възприемат в даден стереотип." Така е. Лично аз съм преминала през доста изпитания спрямо близките си. Съобразявайки се с тях доста съм изгубила, но истина е и това, че и те се променят, виждайки последователността и промените в мен. Редактирано Юни 21, 2008 от Mdrya1953 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 21, 2008 Доклад Share Добавено Юни 21, 2008 Ани Същото е и на духовно ниво. Нашата основа, това, което различните учения наричат с различно име - Монада, Божественна искра, Истински Аз, Дух, Душа, то може би е непроменимо, но останалото според мен се променя. А кое е останалото? Би ли могъл човек да ходи изправен, ако нямаше крака? Останалоо е това, че ходи, но то му е заложено чрез някаква даденост - в случая краката. Би ли могъл човек да има избора да говори или да мълчи, ако нямаше друга даденост - езика. Даденостите са константите в примерите, които давам. Промяната е само в начина на ходене или в начина на говорене в случая. Ти споменаваш за екзотерично християнство и дори го осъждаш, а целият ти пост е пример за такова вярване. Онова, което е истинското в човека, то е неизменно. Човек може да промени единствено външните наслоявания върху него - дрехите си, но как ще измени криви крака, например или раздвоен език? Ако Монадата е непроменимата, то кое е останалото, за каква промяна говорим тук? И колко повече е човек от дрехата си? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 22, 2008 Доклад Share Добавено Юни 22, 2008 (edited) Ти споменаваш за екзотерично християнство и дори го осъждаш, а целият ти пост е пример за такова вярване. Аз не осъждам екзотеричното християнство, а само един клон от него - калвинизмът. Между другото съм намерила начин да съчетая вярата си в основните принципи на Българската православна църква с учението на Беинса Дуно. Но това си е мой път и мой избор и не е обект на обсъждане в тази тема. Не бих желала изобщо да го обсъждам някъде. В поста ми акцентирам върху това, че на човек му е дадена възможност за промяна. Отричането на този факт води до изродената идеология за предопределеността на някои църкви и учения. За щастие въпреки всичките си "трески за дялане" православието не е от тях. Онова, което е истинското в човека, то е неизменно. Човек може да промени единствено външните наслоявания върху него - дрехите си, но как ще измени криви крака, например или раздвоен език? Ако Монадата е непроменимата, то кое е останалото, за каква промяна говорим тук? И колко повече е човек от дрехата си? Всъщност тази "дреха" съвсем не е маловажно нещо. Ти сама признаваш, че много действия от настоящия ни живот, оказват влияние върху бъдещите ни превъплащения. Но явно не си забелязала последните ми изречения от предишния пост: "С тези си думи отнемаш правото на творчество на човека. Нима човек не може да създаде в себе си нови качества? Ако е така, то положението е ужасно. Или приемаш, че носим в себе си в зародиш всички възможни качества? Само трябва да ги “събудим”. " които са по-скоро въпрос, а не противопоставяне на твърдението ти: "А промяната не е нищо друго, освен откриване на една или друга наша същностна характеристика, която не сме проявили, но пък си носим в зародиш в самите нас и си мислим само, че се променяме, а всъщност, ние не се променяме, само се дооткриваме и за себе си и за света." Проблемът е дали нашето истинско Аз, независимо как го наричаме, подлежи на промяна или в него са заложени предварително определен набор от качества, които трябва да се "събудят". Но ако се приеме втората теория, възниква въпросът "във всички ли души има заложени всички възможни качества?". Въпросът с предопределеността на човека винаги ме е вълнувал. Аз мисля, че единственото нещо, което не подлежи на промяна и само Творецът, творението Му се развива и променя непрекъснато. Но това си е мое виждане и не го налагам. По-скоро питам. Редактирано Юни 22, 2008 от Ани Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 22, 2008 Доклад Share Добавено Юни 22, 2008 Това което е вечно, неунищожимо и непроменящо се е също така и несъзнателно. Когато единният елемент съчетаващ в себе си духа и материята (свабхават) се раздели, взаимодействието между двете поражда проявената вселена и съзнанието (което се явява разделителната и едновременно с това обединяващата линия между тях). Атма не може да се прояви без будхи. Под монада някои автори разбират и двете заедно (което противоречи на неделимостта на монадата) и в никакъв случай, което и да е от тях по отделно. В същото време други автори разглеждат монадата като нещо стоящо над тях (атма и будхи). Всъщност и в двете версии има доста истина. Монадата съдържа в зародиш всичко, което човек може да прояви през настоящия еволюционен цикъл (седемте кръга от настоящата планетарна верига). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юни 22, 2008 Доклад Share Добавено Юни 22, 2008 Аз може ли да се намеся във вашия разговор , Силвия и Ани. Ако наистина човек е създаден по образ Божий, значи той съдържа всичко божие в себе си. Въпросът е кое от него ще се прояви. Освен това имаше една мисъл, ама не помня точно от кого, горе-долу така изглеждаше "Във всеки човек има и добро и зло. Важно е на кое ще се даде път " Така че добрият може да стане зъл, както и обратното. Общо взето и аз смятам, че човек си се ражда със заложбите си, но през живота си той трябва да се стреми да развива добрите от тях, в този смисъл е промяната в него Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 22, 2008 Доклад Share Добавено Юни 22, 2008 Аз може ли да се намеся във вашия разговор , Силвия и Ани. Ако наистина човек е създаден по образ Божий, значи той съдържа всичко божие в себе си. Въпросът е кое от него ще се прояви. mvm, ти ме успокои . Но ако сме създадени по образ Божий, ако нашето истинско Аз съдържа Неговите качества, то откъде се е взело лошото? Или може би кодът за него също е заложен в Творението? Освен това имаше една мисъл, ама не помня точно от кого, горе-долу така изглеждаше "Във всеки човек има и добро и зло. Важно е на кое ще се даде път " Така че добрият може да стане зъл, както и обратното. Общо взето и аз смятам, че човек си се ражда със заложбите си, но през живота си той трябва да се стреми да развива добрите от тях, в този смисъл е промяната в него Това го приемам. Просто въпросът ми отиваше извън настоящата ни инкарнация. Явно отговорът се крие в мнението на Станимир. Само, че той доста е вдигнал летвата за моите познания в тази област, та сега го асимилирвам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Юни 22, 2008 Автор Доклад Share Добавено Юни 22, 2008 Ако Монадата е непроменимата, то кое е останалото, за каква промяна говорим тук? И колко повече е човек от дрехата си? Освен от монада(буддхи+атма) и манас, които са горната триада, човек се състои още от четири тела: жизнен принцип (прана), астрално тяло, тяло на желанията и страстите и физическо тяло. Не държа точно на тази класификация, има много други. Но тук говорим за промяната в нисшите четири, които са и преходни и смъртни, за разлика от висшите три, които са безсмъртни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 22, 2008 Доклад Share Добавено Юни 22, 2008 (edited) Според мен промяната в живота ни е заложена именно в гените ни - съвременната наука е доказала, че на около седем години клетките на нашия организъм се обновяват напълно и започва следващият ни жизнен цикъл. Ето само един материал в популярен стил за това... Раждаме се отново през седем години При всяко делене генетичният материал се запазва, но всеки път се "презаписва" само една част от него: По принцип по-голямата част от генетичната програма на клетките е блокирана. При диференцирането само отделни участъци (гени) от нея се активират и се „презаписват", т.е. синтезира се иРНК, по чиято програма се синтезират белтъци. Това означава, че в клетката ще се синтезират не всички възможни белтъци, структурата на които е записана в генетичната програма, а само тези, чиито запис в ДНК може да се презапише. като си представим, че в различни групи клетки се активират различни гени, ясно е защо ще се развият различни по природа клетки. Кой определя кои гени да се активират засега не е ясно, но може да се твърди, че начинът на диференциране на отделните клетки е заключен в наследствената програма и се регулира от вътрешни и външни фактори. http://www.referatite.com/Kletychno_delene_Mitoza-617.html Като се има предвид, че телата на човека са хармонично вплетени едно в друго, най-вероятно подобен механизъм съществува и в другите три (нисши) тела. Което ме навежда на мисълта, че възникването на дисхармония между тях може би е резултат от задържането на процесите на обновяване. Обратно хармонията се осигурява от осъзнатото навременно обновяване на всички тела... Или може би когато оставяме телата сами да извършат това обновяване както то е заложено в тях - т.е. не се съпротивляваме на промените в нас, а оползотворяваме всеки цикъл по неговото предназначение... Редактирано Юни 22, 2008 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Юни 22, 2008 Автор Доклад Share Добавено Юни 22, 2008 Но ако сме създадени по образ Божий, ако нашето истинско Аз съдържа Неговите качества, то откъде се е взело лошото? Или може би кодът за него също е заложен в Творението? Хубав въпрос, Ани! Ето ти един отговор от "Тайната доктрина" на Блаватска: Изучаващият ще направи добре, ако си припомни, че у всички народи, с изключение на християнските нации, Дяволът и до днес е само противоположен аспект на двуначалната природа на така наречения Творец. Това е естествено. Не може да се твърди, че Бог е синтез на цялата Вселена, като Вездесъщ, Всезнаещ и Безкраен, а след това да Го отделяме от Злото. И тъй като в света има много повече зло, отколкото добро, логично следва, че или Бог трябва да побира Злото в себе си, или да бъде пряка причина за него, или да се откаже от своите претенции за Абсолютност. Древните толкова добре са разбирали това, че техните философи, чиито последователи са кабалистите, са определяли злото като "подоснова" на Бога или Доброто;Demon est inversus е много стара поговорка. Действително Злото е само противодейставаща сляпа сила в Природата; това е реакция, съпротивление и противопоставяне- зло за едни, добро за други. Злото не съществува само по себе си- то е само Сянка на Светлината, без която Светлината не би съществувала даже в нашите представи. Ако Злото изчезне, заедно с него от Земята ще изчезне и Доброто. Елена Блаватска-"Тайната доктрина";том1;изд. Астрала;2005г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 22, 2008 Доклад Share Добавено Юни 22, 2008 Един момент (тъй като така и не дочетох Тайната доктрина, признавам си ), по какъв начин мадам Блаватска е измерила, че "И тъй като в света има много повече зло, отколкото добро, логично следва ..." - става ли ясно по нататък в книгата? Защото на мен именно това твърдение ми звучи доста не"логично" - исках да направя каламбур, но не се получи добре; точната дума е - неправдоподобно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Юни 22, 2008 Автор Доклад Share Добавено Юни 22, 2008 Диана Илиева, нека не забравяме, че "Тайната доктрина" е писана преди почти 130г. Дали в света е имало тогава много повече зло отколкото добро не зная, нито дали съотношението на доброто и злото се е запазило и досега такова. Добре би било, ако нещата са се променили и на мен ми се ще да вярвам, че е така. В края на краищата, това е само една субективна оценка на авторката. Цитирах най-вече за да отговоря на въпроса на Ани "откъде се е взело лошото". Откъдето и доброто. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Юни 22, 2008 Доклад Share Добавено Юни 22, 2008 (edited) Роси, благодаря за отговора! Блаватска все пак отделя злото от Бога. Според нея и теософите, Творецът не е създател на злото, а то е съпротивителната сила на хаоса. Така разбирам тази теория, ако греша - поправете ме. Но има теории, според които и доброто и злото са заложени в творението. Борбата между тях е в основата на промяната/ изменението на цялото творение. Но с каква цел? Не ни е писано да знаем. Редактирано Юни 23, 2008 от Ани Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Юни 22, 2008 Доклад Share Добавено Юни 22, 2008 Интересни неща прочетох тук: Начини на мислене А на мен най-много ми допада това обяснение, дадено от Учителя, което съм приела като мое виждане по въпроса: "Зад всички наши идеи, чувства, постъпки седи едно съзнание, има една велика тайна. Човек расте, мени се. Трябва да стане всякога една малка промяна в неговото съзнание, в неговата душа, в духа му – навсякъде трябва да стане промяна! Единственото същество в света, което не се мени, е Бог, защото Той е цялото. А пък във всяка една част все трябва да стане някоя промяна. Като се проявява животът, като функционира, трябва да стане една промяна вътре в нас. И остаряването какво е? Ако старият остарява и не проумява, зло го чака. И ако младият се подмладява и сила в него не се явява, и той е на крив път. Младостта се оправдава чрез силата, която се добива. Младостта е път, по който се дават силите, а пък старостта е пътят, по който знанието се добива. Ако ти влезеш в пътя на старостта и не добиеш знание, ти си на крив път. И ако ти влезеш в пътя на младостта и не добиеш сила, ти си също на крив път." Слугуване Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Юни 22, 2008 Доклад Share Добавено Юни 22, 2008 Но ако сме създадени по образ Божий, ако нашето истинско Аз съдържа Неговите качества, то откъде се е взело лошото? Ани, може би в тази притча ще намериш отговор. http://www.izvorite.com/text/text40.htm Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 22, 2008 Доклад Share Добавено Юни 22, 2008 (edited) Промяната е основен ЗАКОН на Битието/Съществуването - а посоката всеки си я избира сам. Поемайки 100% отговорността за това. И няма АМА... Ани - на човек му е дадена възможност за промяна. Аз мисля, че единственото нещо, което не подлежи на промяна е само Творецът, творението Му се развива и променя непрекъснато Ани - не просто възможност, това мисля е задължително....ако сами не се откажем от Живота в нас.... човек се ражда и умира няколко пъти в рамките на един и същи земен живот и точно толкова пъти получава възможност да преживее младостта си, да обнови живота си, отново да преживее детството, зрелостта и угасването. Освен това, разбира се, той може чрез собствения си опит да се убеди, че пътят няма край, че това е само завършване на поредния етап, пауза преди нов подем. Всяка възраст открива пред човека нови перспективи, дава му нови възможности. Важно е да помните, че независимо от това, дали в дадения момент сте млад или стар, не бива да се захващате “в детството” си със сериозните дела, които е способен да свърши само човек, преживяващ поредната ”зрялост”. Най-важното е да не забравяте, че “угасването” е необходим етап преди “възраждането” и за да се възродите, непременно трябва да завършите предишния жизнен цикъл.http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=5239 Ако човек познава и усеща периодите на промяна, които са заложени в гените ни, може да "плува по течението" и да реализира максимално капацитета си през определения период. Ако реши на инат на заложената промяна да запази посока и мислене, характерни за изминалия период.... то (аорхама!) поема 100% отговорността за това... Също толкова зле става, ако реши да наложи на периода, в който се намира намислено от него самия поведение и реализация... както някои революционери се канеха да обърнат течението на Сибирските реки, за да поят пустинята... Човек расте, мени се. Трябва да стане всякога една малка промяна в неговото съзнание, в неговата душа, в духа му – навсякъде трябва да стане промяна! Единственото същество в света, което не се мени, е Бог, защото Той е цялото. А пък във всяка една част все трябва да стане някоя промяна. Като се проявява животът, като функционира, трябва да стане една промяна вътре в нас. И остаряването какво е? Ако старият остарява и не проумява, зло го чака. И ако младият се подмладява и сила в него не се явява, и той е на крив път. Благодаря за това Ася! Редактирано Юни 22, 2008 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 22, 2008 Доклад Share Добавено Юни 22, 2008 Мдааа, каква промяна само! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юни 22, 2008 Доклад Share Добавено Юни 22, 2008 Но ако сме създадени по образ Божий, ако нашето истинско Аз съдържа Неговите качества, то откъде се е взело лошото? Злото е относително и си е чисто човешко творение в смисъл, че за да говорим за зло, трябва да имаме свободна воля, избор. В природата съществуват сили които могат да се нарекат инволюционни, свързани с материята, инертността, разрушението, разделението, но не мисля че е правилно тези сили да се наричат зло. Злото мога да определя като избор, който е в разрез с Божествените Закони. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Юни 22, 2008 Доклад Share Добавено Юни 22, 2008 Диана Илиева, нека не забравяме, че "Тайната доктрина" е писана преди почти 130г. Дали в света е имало тогава много повече зло отколкото добро не зная, нито дали съотношението на доброто и злото се е запазило и досега такова. Добре би било, ако нещата са се променили и на мен ми се ще да вярвам, че е така. В края на краищата, това е само една субективна оценка на авторката. Цитирах най-вече за да отговоря на въпроса на Ани "откъде се е взело лошото". Откъдето и доброто. Tочно на това исках да ви обърна внимание, че в края на краищата това е една субективна оценка на авторката. Понятията "добро" и "зло" са доста фундаментални в нашия дуалистичен свят и за тях период от 130 години е твърде малък. И заключението, че лошото се е взело оттам, откъдето и доброто, според моята субективна оценка, не е логично. Но ако се замислим за природата на нещата, по принцип в света всичко се подчинява на всеобщите световни закони. Станимир ги е нарекъл преди мен Божествени закони, но на практика говорим за едно и също. И тогава като зло можем да определим нашето съзнателно несъобразяване с тези закони. А това е възможно именно защото притежаваме свободна воля. И това е станало с отхапването от ябълката - плода на дървото на познанието/различаването на добро и зло. Спирам до тук, защото и без друго много се отклонихме от темата "Промяната ..." Разбира се, много често човекът не е запознат добре с тези световни/божествени закони, но невежеството не е оправдание и не променя съществено нещата. Както каза aorhama: "И няма, АМА ...". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.