Промяната

[Роси Б.]

Ценна мисъл за деня:

Мнозина хора, на които умовете не са приготвени, като добият малко знания, не могат да ги използват, и това знание вече е в техен ущърб. Ето защо, вие трябва да се стремите да разширявате съзнанието си и чрез него да калите волята си, да бъде силна, устойчива и разумна. Имате ли такава воля, вие ще я прилагате за изправяне на своите минали погрешки. Всички имате погрешки, лични и наследствени, които трябва да изправяте. Някои от тия погрешки се виждат, някои не се виждат; някои се знаят, някои не се знаят. Вие трябва постоянно да работите върху себе си с волята си, както един склуптор постоянно работи върху една статуя, защото от тази работа зависи благото на вашия живот. (Беинса Дуно)

Да работим над себе си аз го разбирам да се променяме. Според мен този стремеж към промяна е човешка потребност. Ще се радвам, ако споделите тук как разбирате промяната.

Например: Кога разбираш, че имаш нужда от промяна? Колко време е нужно, за да се подготвиш за нея? Какви качества трябва да проявиш, за да се промениш? Какво искаш да промениш в себе си? Промяната води ли винаги до подобряване?

Ето ви едно интересно мнение: latina, Oct 4 2005, 21:24 Мнение #6, Тема:Повечето врачки лъжат ли?

Мисля, че промяната се дава Отгоре. Образно казано, някои хващат правилната посока от показване, от казване, а на други им се налага заплашване или потупване с пръчка - според зависи кой каква "овца" е. Пък някои от нищо май не разбират...

Една ясновидка, която посещавам понякога казва, че вече ни променят, не само умовете, но и състава на кръвта, лимфата, мозъка, дихателната система, въобще целия организъм. Става въпрос за промени, нужни за новия живот. Ще ни направят нови хора. "Хората ще станат по-добри", казва тя. Промяната всъщност е още по-глобална - чувам за промени в магнетизма на земята, оста на въртене, климата... Свидетели сме на катаклизми, на "изчистване" може би .

Тук не зная много, затова говоря общи приказки, но ще ми е интересно да чуя други мнения по въпроса.

А на мен ще ми е интересно да чуя вашите мнения за промяната.

[Станимир]

Отгоре се създават условията за промяната. Самата промяна осъществяваме самите ние - кой както разбира себе си. Променяме това, което не харесваме в себе си, заместваме го с нещо което смятаме за по-добро. Винаги има какво да се промени. Разбира се промяната може и да е отрицателна - било поради заслепение и илюзия или защото се оставяме на нисшата ни природа да ни води, без да полагаме нужните усилия за да и се противопоставим въпреки, че осъзнаваме, че не постъпваме правилно. Все пак, доколкото в душата ни се запазват положителните постижения, а отрицателната карма е заложена в живота на трите нисши тела и засяга само косвено душата, в по-дългосрочен план общата линия на промяна винаги е възходяща. Промяната е винаги трудна. Това което променяме в себе си често сме градили в течение на хилядолетия.

[Диана Илиева]

Да

Промяната - това е нашия Път! Понякога за цял един живот едва-едва помръдваме напред, понякога за няколко години изминаваме толкова, колкото за няколко живота преди това. Също така по отношение на нашия Път винаги се придвижваме напред, макар това "напред" понякога да си е чисто "назад".

Ние сами се движим по Пътя си, подтиква ни нашият стремеж към промяна, който идва от нашият Дух. Разбира се, някой или нещо може да ни повлияе в посока забавяне или забързване. Не съм сигурна, че прекаленото забързване е хубаво - това е като в училище: важно е да се затвърдят знанията, да се направи преговор. Когато човек няма стремеж към промяна обаче, вероятността да тъпче на място е много голяма.

[petina]

Промяната води ли винаги до подобряване?

Промяната води до духовен растеж, само ако ние усилено се стремим към това,ако изпитваме вътрешна потребност да се развиваме. Тогава само промяната е към подобряване. За съжаление често се получава обратната ситуация, когато човек е потънал в материята, не виждащ по далеч от ежедневните си проблеми, битовизъм, страсти, няма стимул за духовно развитие, характерът загрубява. Такъв един човек за да тръгне да се развива в положителна насока трябва да стигне един предел на отчаянието, може би, да е готов на жертви в името на промяната.

[Роси Б.]

И тъй, ако вие искате да се самовъзпитавате, най-първо трябва да определите от къде се дирижират идеите, които имате и които ви вълнуват. Някой ще каже:" Аз вярвам в това и в това". Но това още не те спасява. И глупавите хора вярват. Но глупавият човек, комуто даваш нещо, например сто наполеона, той е готов веднага да ги вземе и казва: "Аз ще ти дам сто и петдесет", макар че може след това всичко да изгуби. Не е въпросът за печалбата. Имайте предвид, че всички наши постъпки и идеи на земята определят бъдещето ни. Може би някоя сегашна мисъл да определи бъдещия ви живот след хиляда години. Затова имайте предвид,че каквото вършите сега, вършите го за себе си. Може да минат хиляда години, но вие няма да избегнете от влизането в една права посока

Първото нещо, което ви предстои, е да възстановите правата мисъл. Вие ще запитате: "От къде ще знаем коя е правата мисъл?" Това не се доказва. Това е един закон вложен още в началото у човека - способността душата му да мисли правилно. И тъй, понеже душата всякога мисли право, няма какво да доказвам това нещо, всеки може да го опита, стига да се върне към това положение, от което се е отклонил; това е достатъчно. Какъв ще бъде първият резултат от тази права мисъл у теб? щом дойдеш до положението да изпиташ тази права мисъл у себе си, всички мрачни мисли ще те изоставят, в ума ти ще се появи една Светлина и ще започнеш да се примиряваш с всички. Ти ще започнеш да надзърташ малко, ще схванеш отношението, което съществува между причините и последствията, и ще разбереш защо всичко става така, а не по друг начин.

Направете един опит, за да може Майка ви да ви проговори. Ако се държите за вашите възгледи, каквито имате днес, вашата Майка няма да ви проговори и след хиляди години, но ще ви хване само с трите си пръста. Като казвам, че вашата Майка ще ви хване с трите си пръста, аз не визирам вашият индивидуален живот, а принципиално ви говоря какви са законите. В тези закони има изключение, те не са абсолютно механически. Тъй че, като казвам, че Майка ви ще ви държи с трите си пръста, това ще бъде до момента, докато се противите.Но в момента, в който се промените, и тя ще се промени спрямо вас. Никаква философия, никаква логика не е в състояние да измени Природата. Но в момента, когато вие почувствате в себе си едно разкаяние, че не е този пътят, по който вървите, веднага във вашата Майка настава друго разположение. Щом настане в нея това разположение, веднага вие ще почувствате една приятност, едно облекчение. Докато изпитате това разположение, вие ще се борите и всеки, който се изпречи на пътя ви, ще бъде лош.

Петър Дънов-" Великата Майка"(беседа)

[Валентин Петров]

"...в момента, когато вие почувствате в себе си едно разкаяние, че не е този пътят, по който вървите, веднага във вашата Майка настава друго разположение. Щом настане в нея това разположение, веднага вие ще почувствате една приятност, едно облекчение."

Из Великата майка

[simonkurt]

Според личния ми опит и наблюдения необходимостта от промяна винаги се усеща. По-чувствителните хора се влияят повече от чувството за тази необходимост, но мисля, че почти всички ние, без значение дали я търсим активно или не, когато я усетим като наложителна, не сме достатъчно решителни. Като че ли, че усъвършенстването (промяната към подобрение, развитие и т.н.), когато е търсено целенасочено се постига по различен начин и много по-лесно от промяната на, да речем, навици, привички, модели на мислене, които не са ясно осъзнати като препятствие за развитието - именно при такива условия става видно кой колко гъвкав и приспособим е. На мен ми трябва доста време, за да се "наканя" да предприема нещо по въпроса, въпреки че може да съм започнала да осъзнавам необходимостта от промяна. В много случаи като че ли умишлено избягвам да мисля върху проблема, дали от страх, съмнение или нещо друго.. Стигала съм до там, че се е налагало нещо или някой от вън да ме накара да се променя (което, както знаете не винаги е най-безполезнено и често създава усложнения). Но съм забелязала, че промяната на средата - дори просто едно пътуване - понякога може да даде началния импулс за действие.

[Станимир]

Промяната на средата може да окаже голямо влияние. Много често най-обикновени ситуации и дребни неща от обичайното ни ежеднедие служат като спусък за задействане или поддържане на нашите навици, модели на мислене и поведение. Именно промяната в средата е в състояние да ограничи броя на тези провокиращи ни към стереотипно поведение фактори, и да ни даде по-голяма възможност да обновим мисленето и въобще живота си.

[Диана Илиева]

Да, една промяна на средата може да ни подтикне да направим първите стъпки към промяната в нас.

Тръгвайки в нужната посока, колкото повече вървим, толкова по-малко ще се нуждаем от външни подтици.

[Роси Б.]

Това става в нашия свят, между хората, които сме изложени на постоянни промени. Промени стават и в злото, и в доброто. Измененията стават в злото, а промените – в доброто. Така разглеждам аз въпроса. Следователно, когато човек греши, той се е изменил, а когато прави добро, той се е променил. Промяната е възходяща, а измененията са низходящи. Затова, именно, се казва, че Бог всичко изменя в света. Той изменя грешника, значи, понижава го надолу, а променя доброто, добрия човек – въздига го нагоре. Следователно ония, които грешат, се изменят, за да грешат по-малко. Той ги намалява. Ще дойде ден, когато грешникът няма да греши. Според тази аналогия и доброто ще дойде до едно място и там ще спре, т.е. няма повече да се променя, т.е. няма да правят добро. Какво състояние ще бъде в света, когато доброто престане и злото престане, т.е. грешните престанат да грешат и добрите престанат добро да правят?

Петър Дънов

[Guest azbuki]

Онзи ден отидох при азиатеца да си купя соя и други работи. И си взех един от тези китайски сладкиши, които вътре имат бележчица с някаква мъдрост. Винаги така правя и все задавам някой въпрос. Бележката винаги отговаря много точно. Последната беше:

Да промениш и да подобриш са две различни неща.

[Роси Б.]

Погрешката на съвременните хора седи в това, че те не взимат в съображение своите сметки и мислят, че лесно могат да изправят забърканите си работи или да се справят със своите недъзи. Те не взимат предвид, че за да се създаде един лош навик, са се изминали години. Те не мислят, че поне толкова години още им са нужни, за да се справят с един недъг. Те мислят, че изведнъж могат да се освободят от недъзите си „але-пасе-хоп“. Те мислят, че като маймунка, могат изведнъж да се качат на върлината. Не, не се качва лесно на върлината. Мъчно се изправят навиците. Изпитвали ли сте какво нещо е крастата? Като те хване онзи сърбеж, че не можеш да си намериш място? Можеш ли при това да не се почешеш? Представете си при това да сте войник. Като войник вие трябва да се държите мирно, почтено, а крастата ви мъчи, трябва да се чешете. Щом ви видят в това положение, веднага ще ви уволнят. Докато оздравее, войникът ще излезе от казармата.

Та, когато казват, че някой има добри навици, а други – лоши, аз не съм съгласен с това. Има само лоши навици, а добри нaвици няма. Според мене само лошото може да бъде навик, а доброто не може. За злото има навик, но за доброто няма никакъв навик. Щом постъпвам добре, това вече не е навик, то е разумен стремеж на любовта. В любовта няма навици, в мъдростта няма навици. В любовта и в мъдростта има един вечен прилив. Обаче в отрицателната страна на любовта има навици.

Стана невидим

Може би затова е трудна една промяна, защото съзнателно трябва да променяме това, което се е превърнало в безсъзнателно действие- навик. Или с други думи съзнателно да променим подсъзнанието си.

[Guest Еси]

За да има промяна трябва да се излезе от зоната на комфорта.

[Слънчева]

За да има промяна трябва да се излезе от зоната на комфорта.

И не само. Докато Съзнание е нещо като химера и хората, дето се опитват да го проявяват са смешни и глупави май няма да се получи.

Щом постъпвам добре, това вече не е навик, то е разумен стремеж на любовта.

Ето това е, но за да го достигнем, трябва да се самопознаваме и самовъзпитаваме. Ако не можем сами, ще ни възпитат отвън, със закони /държавни или Вселенски, в зависимост от случая/.

[Guest valentinus]

За да има промяна трябва да се излезе от зоната на комфорта.

...а това е толкова трудно, особено днес за нас, разглезените граждани в Европа.

[Guest Мона]

Всички имат нужда от промяна. Въпросът е друг - доколко си позволяват хората да бъдат свободни да се променят и да избягат от сигурността на статуквото.

Всички изграждат системи и зони на защита и сигурност - семейство, работа, постоянно местожителство, един и същи приятелски кръг, родители... Какво още? И много често, ако се налагат някакви промени, човекът да се крие зад стените на удобството си и както казва по-горе Еси, на комфорта си. Сигурността, както и комфортът, са излюзорни. Обградени сме от вещи, които ни обграждат и изпълват със смисъл - самите ние после се превръщаме във вещи и ставаме атрибути - на къщата си, на партньора, на кучето или на котката, на всичко.

Страхът от промяната обикновено е страшен, но и нелеп.

На запад и особено в САЩ - хората се местят, там където има работа, после отиват на друго място и това съвсем не ги прави бездомници и вечни пилигрими. Прави ги подвижни и гъвкави.

Идеята за родния дом в българската психика намирам вече за архаичен и стагниращ, защото всичко подлежи на промяна. И няма нищо сигурно, освен смъртта.

[mvm]

Първото нещо, което ви предстои, е да възстановите правата мисъл. Вие ще запитате: "От къде ще знаем коя е правата мисъл?" Това не се доказва. Това е един закон вложен още в началото у човека - способността душата му да мисли правилно. Какъв ще бъде първият резултат от тази права мисъл у теб? щом дойдеш до положението да изпиташ тази права мисъл у себе си, всички мрачни мисли ще те изоставят, в ума ти ще се появи една Светлина и ще започнеш да се примиряваш с всички. Ти ще започнеш да надзърташ малко, ще схванеш отношението, което съществува между причините и последствията, и ще разбереш защо всичко става така, а не по друг начин.

Петър Дънов-" Великата Майка"(беседа)

Промяната не я разбирам като промяна на дом, работа или семейно положение. Човек може да обиколи света, да има 5 жени/мъже и да си остане същия дебил.

Промяната според мен трябва да бъде в нас, в ума, в разбиранията и схващанията ни. Промяна в начина на възприемане на света и хората около нас, и на случващото се с нас самите. Ако можем, да разберем какво и защо се случва, както Дънов го е казал :"ще схванеш отношението, което съществува между причните и следствието"

[Guest valentinus]

Първото нещо, което ви предстои, е да възстановите правата мисъл. Вие ще запитате: "От къде ще знаем коя е правата мисъл?" Това не се доказва. Това е един закон вложен още в началото у човека - способността душата му да мисли правилно. Какъв ще бъде първият резултат от тази права мисъл у теб? щом дойдеш до положението да изпиташ тази права мисъл у себе си, всички мрачни мисли ще те изоставят, в ума ти ще се появи една Светлина и ще започнеш да се примиряваш с всички. Ти ще започнеш да надзърташ малко, ще схванеш отношението, което съществува между причините и последствията, и ще разбереш защо всичко става така, а не по друг начин.

Петър Дънов-" Великата Майка"(беседа)

Промяната не я разбирам като промяна на дом, работа или семейно положение. Човек може да обиколи света, да има 5 жени/мъже и да си остане същия дебил.

Промяната според мен трябва да бъде в нас, в ума, в разбиранията и схващанията ни. Промяна в начина на възприемане на света и хората около нас, и на случващото се с нас самите. Ако можем, да разберем какво и защо се случва, както Дънов го е казал :"ще схванеш отношението, което съществува между причните и следствието"

Точно така - най-напред почваме с промяната вът ре в нас, т.н. фундаментален обрат в цялостната насоченост на личността ни. Когато/ако успеем да осъществим тази вътрешна революция, тогава и светът около нас започва да се променя в съзвучие с новото ни състояние. Та пътят е навътре в нас, към дълбините на по-фините и висши наши слоеве...

[Таня]

Аз пак ще използвам цитат от Учителя, защото чрез него най-точно изразявам и моето мнение относно възможността,скоростта и същината на промяната.

Аз съм решил да работите чрез опити в Школата. Ще започнем с най-малките и те постеренно един след други ще вървят така. Но затова ще трябва да стане разширение на вашето съзнание, трябва да стане тази вътрешна промяна. Тогава ще дойдат тия лъчи на духовно съзнание, за да създадат условия за семената, вложени във вас от хиляди години и да се получат добри резултати. Сегашните ви мисли дали ли са добри резултати? Вие всички сте недоволни, защото най-същественото ви липсва – вашето съзнание не е още разширено и Христос още не е влязъл във вас да ви обясни. Той прави усилия, но това са временни състояния, в които стават повдигания и спадания. Вие правите усилия, но те ще бъдат безполезни, ако Христос не проникне в съзнанието ви и ако след Него не проникне Божествената Любов. Лесно няма да се достигнат очакваните резултати. Не мислете, че трансформирането на един живот в друг е лесна работа. За да се трансформира едно растение във форма на едно животно, какво изкуство и знание е потребно! Вие сериозно бихте се замислили, но сега считате, че то става много лесно. Не, така лесно не става. Духът Божи, Който работи във вас, ще свърши всичко, а не моето говорене. Трябва Христос да проникне и тогава ще дойде Възкресението, което подразбира Новия живот в нови форми. „Ще излезете от гробовете”.

Но ако бъдете като сега, ако ядете и пиете като сега, не мислете, че това така ще продължава. Не, от сегашното, от тази форма ни помен няма да остане! Ще останат известни принципи, които ще напомнят, но ние съвършено ще се изменим. Някой ще каже:”Сегашните условия на живота ме спъват.” Не, те не могат да ви спъват.

Аз говоря за онзи ученик, който е решил. А вие не сте още пълни ученици. Има няколко категории: ученици-оглашени, ученици-верующи и ученици-ученици. Първата категория има известни задължения и права, втората – също, а третата е най-горна от всичките. Това, което ученикът върши не е длъжен да го върши оглашеният и обратно. И всеки трябва да разглежда Живота според степента си. Ако е оглашен, той има известни задължения и известни права и вие няма да го питате защо върши това. А ако оглашеният пита верующия: „Защо така правиш?”, последният ще му каже: „Когато дойдеш на моето място, ще разбереш защо така работя и живея.”. Бог не е длъжен да ни съобщава защо прави така или инак. Той ще каже: „Когато минеш през тези седем огъня, за да те очистя, ще разбереш”. Абсолютно никакво друго обяснение няма да ти даде.

И Йов питал Господа, но той мълчал. Но след като Йов премина седем пъти през огъня, тогава Господ се обади и му каза:”Я застани да ми кажеш сега!” И Йов казал: Чувал бях за Теб от други и много грехове направих, но понеже сега Те видях, глупости няма да говоря. „ Накой от вас се намира в положението на Йов и пита: „Господи, докога тия страдания, тия дългове!?” Господ си мълчи. Не меслете, че ако имате някой приятел или неприятел, може да се избавите, лъжите се! Избавлението седи в следното: да разширите съзнанието си и да влезе Христос да ви обясни факта. Стане ли това, вие сте избавени; не стене ли, този факт ще бъде постоянно при вас и като един демон ще ви прави пакости.

Източник: Учителя Петър Дънов /Великата майка/Да слезе Христос да ви обясни- лекция, държана на 2 юни 1922 година във Велико Търново, пред женени братя и сестри.

[Виктор]

За да има промяна трябва да се излезе от зоната на комфорта.

Зоната на хоризонталните насочености.

[Guest Еси]

За да има промяна трябва да се излезе от зоната на комфорта.

...а това е толкова трудно, особено днес за нас, разглезените граждани в Европа.

Приятелка психотерапевтка разказва за нейна клиентка "Странно нещо, аз идвам при теб на психотерапия, а мъжа ми се променя".

[Guest aorhama]

Промяната е основен ЗАКОН на Битието/Съществуването - а посоката всеки си я избира сам. Поемайки 100% отговорността за това.

И няма АМА...

[Багира]

Да промениш и да подобриш са две различни неща.

Старателно зачетох темата от началото и и тъкмо ми се оформи идея, че често симулираме промени, само и само да запазим някакво статукво, да кажем, че сме се променили и да ни каже някой "Браво!" но реално подобрение и не искаме и не търсим- и хоп- някой преди мен се сетил, че е така!

[Роси Б.]

Приятелка психотерапевтка разказва за нейна клиентка "Странно нещо, аз идвам при теб на психотерапия, а мъжа ми се променя".

А вие как мислите, променят ли се и другите около нас, заедно с нашата промяна? Или се променя само нашата гледна точка?

[Ани]

А вие как мислите, променят ли се и другите около нас, заедно с нашата промяна? Или се променя само нашата гледна точка?

Променят се.

Между другото, човекът е променлива величина. Ние се променяме/изменяме/ непрекъснато. Ако се замислите, какво сте правили преди 5 или 10 години ще забележите голяма разлика със сегашния си поглед на нещата. Дори ако се загледате, какво например сте писали по форумите. Но това най-добре може да се забележи при водене на дневник.

Хората около нас също се изменят, всеки го е забелязал. Промяната в другия човек обикновено се забелязва по-лесно отколкото соствената. А най-добре се вижда промяната в децата.

Друг е въпросът с волевата промяна. Но тук понякога идва най-сложното. Ако човек е решил да си смени коренно поведението, мирогледа, имиджа тъй да се каже , то неминуемо ще възникнат проблеми с хората, кото са най-близко до него и които са свикнали да го възприемат в даден стереотип.