Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Да се лекува и душата с тялото


Recommended Posts

Ето следният пасаж току-що ме отключи на тази тема:

Да се лекува и душата с тялото

Терапевтичният разговор - на този елемент от лечението също трябва да бъде обърнато сериозно внимание, посочиха още джипитата на свое заседание в Русе вчера. У нас той не се признава. Според семейните лекари обаче общата медицина означава лечение на тяло и душа.

http://bggp.net/viewtopic.195.html

Но мисълта ми се върти от доста време насам, вкл. и по повод това, че се каня да съобщя на лекарката си в Deutschland, че съм спряла да пия тъпата химия, която ми е изписала и която "лекува" само симптоми. Известно време толерирах хапчетата заедно с природолечението и енергийната медицина, които прилагам, но в един момент установих, че химията затруднява организма ми в този процес и го принуждава да разчиства и допълнителен боклук. Затова реших 2008 да е безтаблеткова година. Хапчетата отидоха на боклука и имам чувството, че всяка клетка на тялото ми благодари.

Напоследък обаче ми прави силно впечатление до каква степен официалната медицина е станала роб на фармацевтичните компании. Много хора едва след години откриват страничните ефекти на лекарствата, които са вземали. В същото време не биват информирани за алтернативи като билково лечение, хомеопатия, енергийна медицина. През последните 15 години сигурно имам два случая на по-сериозни заболявания. В първия случай играх ролята на опитното зайче без особен резултат за здравето ми, докато зарязах антибиотиците и се оправих сама - с медитация, енергийно и природолечение. Във втория случай направо попаднах на една лекарка, кото беше достатъчно откровена, за да ми каже, че може да ми изпише химия, но с нея няма да постигна повече, отколкото с ръцете си, лекувайки се енергийно, само ще се задръстя с токсини. Излекувах се пак сама.

Лекари, които казват такива неща обаче са рядкост и често човек трябва да се "бори" с тях за своите решения или напълно да ги игнорира. Това последното също не е решение и се чудя кога ли ще се промени. В България лекарите като че ли по-често обръщат внимание и на природните методи. В "дивия запад" се тъпчат само с хапчета. Най-ужасяващото за мен е, че и децата си, а са се пораздивели малко, и тях ги водят на доктор, който им предписва хапче. Всяко второ дете е "хиперактивно", защото не седи мирно като... посаден зеленчук. Вече е болест... да си жив?

Намирам тези тенденции за чудовищни. Вие как мислите?

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 35
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Напълно съм съгласна с теб azbuki,още повече че и аз от 2 месеца "опитвам "разни хапове безрезултатно.

Душевното състояние много често предизвиква болестите.

Да се излекуваш по начините по които описваш е е добрия вариянт ,но не винаги е ефективният.

Човек може да е по упорит когато става въпрос за него самия.

Когато го правиш за детето си нещата се усложняват.

За да излекуваш детето си без хапчета ,само енергийно,билково и с мисъл е необходим разхот на доста енергия,която за съжаление в днешното динамично ежедневие сме израсходили с години напред.

Аз имам 2 деца които гледам при абсолютно еднакви условия.Едното не боледува,а другото е постоянно болно,хомеопатията не му действа благоприятно ,времето което аз мога да му отделя за да стоя до него когато е болно също не е много и ето ти го спасението с химията.За съжаление сме се завъртели в този порочен кръг и колкото и да ми с е иска да излезна от него все по трудно ми с е получава.

А освен това според Дънов (много добре е описано в "Книга за здравето")всяка физическа болест си е свързана с болест на душата,за да има обаче благоприятно енергийно и мисловно "лечение"първо трябва да има правилно осъзнаване и откриване на проблема.

Линк към коментар
Share on other sites

Права си, че с децата е по-сложно, защото човек носи отговорност за друг. Аз, разбира се, коментирах тенденциите на родителите в Германия да лекуват децата си с хапчета основно при разпространения там синдром ADS - диагнозата се поставя едва ли не само защото детето е по-живо и не се поддава на "дресировка" като зеленчук. Но тъй като съм преподавала на такива деца, знам, че не са изобщо болни и тази химия им убива живеца, а и особените дарби, които често имат. Много тъжна картинка.

Съвсем друг е случаят с болести, които биха застрашили живота им. Може би е добре тогава да се работи с детето и емоционално и енергийно, ако то го приема. Децата често са възприемчиви за това. Може да се помогне винаги с молитва, макар и много хора да подценяват въздействието й. И пак може да се вземат хапчетата с тенденция може би употребата им с времето да намалее. Ако поговориш с детето за проблема, то може да те изненада с точния отговор. те често са много по-добре свързани с душата си от нас. Само трябва да питаме.

Може би си опитала вече де, но ако не си, опитай.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Напълно съм съгласна с теб azbuki,още повече че и аз от 2 месеца "опитвам "разни хапове безрезултатно.

Душевното състояние много често предизвиква болестите.

Да се излекуваш по начините по които описваш е е добрия вариянт ,но не винаги е ефективният.

Човек може да е по упорит когато става въпрос за него самия.

Когато го правиш за детето си нещата се усложняват.

За да излекуваш детето си без хапчета ,само енергийно,билково и с мисъл е необходим разхот на доста енергия,която за съжаление в днешното динамично ежедневие сме израсходили с години напред.

Аз имам 2 деца които гледам при абсолютно еднакви условия.Едното не боледува,а другото е постоянно болно,хомеопатията не му действа благоприятно ,времето което аз мога да му отделя за да стоя до него когато е болно също не е много и ето ти го спасението с химията.За съжаление сме се завъртели в този порочен кръг и колкото и да ми с е иска да излезна от него все по трудно ми с е получава.

А освен това според Дънов (много добре е описано в "Книга за здравето")всяка физическа болест си е свързана с болест на душата,за да има обаче благоприятно енергийно и мисловно "лечение"първо трябва да има правилно осъзнаване и откриване на проблема.

Мила Диди,

Вярно е,заради децата си се притесняваме повече отколкото за себе си,не искаме да ги боли,да страдат.Но какво да се прави-всеки си има уроци,които да научи,мъка през която да премине ,за да се пречисти.Чудим се-а тези ангели небесни,малките деца,от какво да се пречистят?Не знаем,защото не разбираме принципите на кармата и не виждаме съдбата ясно..едно е сигурно-няма нищо случайно.

Аз за себе си намирам утеха в една мисъл"Бъдете святи и децата ви ще са добре",т.е да им помагаме всякак като работим над себе си и им даваме добър пример и не натрупваме " кармични дългове" към съдбата им.За хапчетата-аз също съм против такива безполезни неща,винаги може и без тях...Спомням си като малка бях много болна,мама не можеше да тръгне на работа заради мен-няколко дни без нея и пак болна.Мама казва,че като са ме завели на село при баба съм се оправила..и то как...спряли са да ми дават всякакви хапчета(повръщането и температурата бяха почти ежедневие при мен),всякакви инжекции(все имах някаква ангина),никаква градина и плюс грижи и внимание+чист въздух...и готово.На 6 години след това лято с баба и дядо престанах да боледувам от каквото и да е.Въпреки,че ядях месо.Мама повече не ми даваше никакви хапчета,а и нямаше повод.Но тя винаги е твърдяла,че е спряла да ми дава хапчета и съм се оправила...и аз и вярвам,как иначе...Но съм си направила и друг извод-обстановката е важна,околната среда,вниманието на майката или на някой близък ако тя не може,въздуха да е чист и природната среда да е в изобилие-това много,много помага.

Последният път когато се разболях сериозно ,стана изведнъж,ходих на изгрев като ученичка,март месец,излязох рано,изпотих се докато изкачвах стъпалата на Шуменското плато,стоях мокра..и бронхо-пневмония-буквално за 2 дни ме повали...докторката се уплаши като видя колко съм зле и веднага-хапчета,инжекции ....но аз казах 'не",мама ме подкрепи.Цял месец се самолекувах,беше ми много тежко,защото се отвориха всички огнища..всички болежки излязоха на яве,ушите ме боляха ужасяващо,зъбите...и пр.,викаха и бърза помощ нашите една нощ..не можех да спя,да лежа...молих се,плаках много,пих всякакви отвари..оправих се,макар и бавно,и без лекарства...Вярно,кашлях още месец отгоре на предния,но...наистина се почувствах нова-физически и психически.И много силна...този имунитет от тогава ме държи и не ми позволява да се разболея пак от същото,въпреки гриповете,които чат-пат ме намират.

Затова вярвам,че и без лекарства може,и то..много по-добре.Дори за децата.

Линк към коментар
Share on other sites

Съгласна съм с нещата казани до тук.

Според мен също така за да се излекува човек от физическо заболяване трябва да намери каква е психическата причина за него. Важно значение има модела на мисляне на човек. Ако се научим да мислим правилно и физически ще сме по здрави, тъй като всяка неправилна мисъл предизвиква дадено заболяване. Разбира се здравословното хранене много помага, но в основата на всичко е модела на мислене и от там трябва да се започне за да се излекува и тялото и душата.

Вие как мислите?

Линк към коментар
Share on other sites

Съгласна съм и затова комбинирам всичко: първо премислям къде тялото ми се бунтува и защо. Опитвам се да "говоря" с този орган и да видя какво съм погребала в него, да извадя, смеля и изчистя. Паралелно на това преставам да си товаря тялото с боклуци. И преди ядях общо взето леки неща, но сега например намалих и солта, и подправките, не ям абсолютно никакви консерви (преди ги купувах рядко), но и изобщо не си слагам какво да е в устата. Това се комбинира с физически и медитативни занимания, които целят освобождаване на енергията по съответните меридиани - това става на физическо и етерно ниво (чрез упражненията и храненето), на емоционално и мисловно чрез медитацията. Но по принцип е невъзможно тези да се отделят едно от друго, само така схематично ги описах. Има значение дали човек докато разтяга разни меридиани се вслушва в себе си или прави всичко механично. Така и с медитацията. Мога да медитирам над нещо целенасочено и да дълбая надълбоко, мога и да... броя мухите по тавана и да викам оммммм.

След като човек е положил усилия за раздвижване по всички тези параграфи, може и да приложи молитвата за цялосто освобождаване от проблема и в други животи. Може също така да поиска да види миналите животи, свързани със заболяването му. При мен това често става и преди болестта като един вид насока накъде има да се работи и като един вид "отваряне" на травмата за изчистване - която именно преди това е била заключена като блокаж някъде, докато й дойде времето. Затова и всъщност казвам, че човек да го боли е по-добре, защото това значи, че нещата са отворени и се чистят. Ако нищо не усеща - ето това е лошо.

Затова и пише в Писанието: "Ще отвърна лицето си от теб, защото ти не си нито топъл, нито студен." Най-страшната форма на скъсване с Бога е неспособността изобщо да чувстваш. Има и такива случаи, но смятам не на този форум.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Прави сте, че при всеки нещата са различни. На някого още му е нужна химия, на други хомеопатия. Но най-важно е положителното мислене и да имаме вяра в Бога.

Много често ние, родителите причиняваме несъзнателно проблеми на децата си. И понеже още новите духовни енергии смущават по-голяма част от хората те предпочитат да са си със сигурното, макар и грешно старо.

Впечатлена съм от книгата на К. Хеенкамп-Децата на новото хилядолетие и смятам, че трябва да се приложат нейните открития. Още повече, че някои неща съм срещала/проверила в живота си.

Работата с т. нар. деца-индиго е много специфична и мнозина родители са объркани.

Ако има по-широко разпространение и разяснение на консервативно мислещите хора може би ще се избегнат много грешки при "лечението" и работата с децата.

Линк към коментар
Share on other sites

Вярно е, че зад повечето заболявание стоят причини на астрален и по рядко ментален или етерен план. Има разбира се и чисто физическите наранявания и някои заболявания независещи от човека. Всъщност откриването на връзка между нашите болести и съответните причини, които най-често се явяват наши слабости в характера не е необходимо. Слабостите в характера можем да открием просто като си направим искрена самооценка. Така или иначе ние трябва да отстраним всички тези слабости в характера и не е нужно да изолираме тези, които са свързани с болестта (а и най-вероятно няма да успеем) и да започнем от тях. Заболяванията служат само като предопредителен сигнал, че нещо не е наред и често са средство с което природата ни подтиква да погледнем под нов ъгъл към себе си, мислите, действията и постъпките си. По-добре е да започнем да работим над причините (слабите си страни), без да е необходимо да ги свързваме със съответните заболявания (следствия). За последните когато е необходимо има грижата медицината - била тя традициона или алтернативна.

Линк към коментар
Share on other sites

Станимире, това, което казваш, е вярно по принцип, но от опит знам за какви травми (или други кармични натрупвания от минали животи) понякога става дума и те не се изчистват просто чрез работа над слабите ти страни. Тук трябва да изразя несъгласие. Често тези натрупвания (блокове) остават недостъпни за теб, а и за другите, дълго време, докато не настане моментът те да се изчистят - недостъпни са вкл. и за съзнанието ти. Това се управлява от закони, които нямат общо с човешкия морал или с нашите разсъждения за характера ни.

Наистина изпитано е това, за което говоря. Иначе работата над "слабите страни" (и над това понятие може да се спори доста) не пречи никога, стига да не е безцелно, но не стига много надълбоко. Имам случай на съвсем "нормален" човек, спомнил си, че е бил нацист и е станал причина за смъртта на много хора - какво ще правиш с това? Бях споменала преди, че разсъжденията на ментално ниво до нищо не водят, ако проблемите са другаде.

Дълга тема и трябва да изчезвам.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Всеки е бил "нацист" под една или друга форма. Това е и основната причини поради която е опасно да се ровим в миналите си прераждания. Всеки е имал прераждания, през които е проявявал нечовешка жестокост и други отрицателни качества, на които едва ли вярва, че е способен. Изходът е само един - да поеме отговорност за тях, да ги приеме като част от себе си и да ги трансформира. Трансформацията винаги започва от емоционално ниво, но под контрола на ума (и то само при условие, че последния е осъществил в някаква степен връзка с душата). Това означава всички потиснати комплекси и модели да се изкарат навън; да се изучи механизма на тяхното действие; факторите, които ги задействат и целенасочено и непрекъснато да се поддържа положително отношение и стремеж към проявяване в живота на техните противоположности (а това в действителност са различните прояви на Любовта). Тези неща разбира се е невъзможно да бъдат постигнати за едно или две прераждания и изискват полагане на много волеви усилия, непреклонност и постоянна бдителност. Ако една крепост остане неохранявана дори и за две минути, врагът ще използва именно това време за да атакува. Всички наши слабости могат да бъдат открити, дори и тези които сме заровили най-надълбоко и това правим именно чрез добре развития ум, наблюдателност, способност за оценка и различаване, но при условие, че Любовта е поставена като основа в преценките ни.

Линк към коментар
Share on other sites

най-важно е положителното мислене и да имаме вяра в Бога

:feel happy:

Слабостите в характера можем да открием просто като си направим искрена самооценка. Така или иначе ние трябва да отстраним всички ...

Всеки е бил "нацист" под една или друга форма...

Изходът е само един - да поеме отговорност за тях, да ги приеме като част от себе си и да ги трансформира. ... целенасочено и непрекъснато да се поддържа положително отношение и стремеж към проявяване в живота на техните противоположности (... Любовта). ...изискват полагане на много волеви усилия, непреклонност и постоянна бдителност. Ако една крепост остане неохранявана дори и за две минути, врагът ще използва именно това време за да атакува. Всички наши слабости могат да бъдат открити, дори и тези които сме заровили най-надълбоко и това правим именно чрез добре развития ум, наблюдателност, способност за оценка и различаване, но при условие, че Любовта е поставена като основа в преценките ни.

:feel happy: :feel happy:

преставам да си товаря тялото с боклуци
:thumbsup2:

Често тези натрупвания (блокове) остават недостъпни за теб, а и за другите, дълго време, докато не настане моментът те да се изчистят

:sorcerer::feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Станимир, моето виждане малко се различава.

Много от новите поколения деца имат странни спомени и възприятия за света. Това дали са вредни или полезни не можем да знаем, защото те идват с някаква мисия-да ни кажат нещо. Може би е нужно да ги чуем и разбираме, защото намирам, че са много над общоприетото ниво. Те идват да ни говорят за света и живота, а ние се забиваме в глупави ежедневни, прозаични проблеми като например дали си учат уроците и какви оценки получават.....

Трансформацията винаги започва от емоционално ниво, но под контрола на ума (и то само при условие, че последния е осъществил в някаква степен връзка с душата). Това означава всички потиснати комплекси и модели да се изкарат навън; да се изучи механизма на тяхното действие; факторите, които ги задействат и целенасочено и непрекъснато да се поддържа положително отношение и стремеж към проявяване в живота на техните противоположности (а това в действителност са различните прояви на Любовта).

За да може умът да контролира първо трябва да я има Любовта, т. е. сърцето да е чисто и да е овладян умът, да работи съзнанието.

Не разбирам, защо трябва да има враг? Врагът не са ли изпитанията, които ни карат да се обръщаме навътре и да търсим отговорите в себе си?

"Може да се вижда само със сърцето, главното е невидимо за очите"

А. дьо Сент Екзюпери

"Няма по-голяма сила от Любовта, тя преодолява омразата така, както светлината-дълбокият мрак"

Мартин Лутер Кинг

Линк към коментар
Share on other sites

В основата на всичко стои Любовта, т.е. безусловната любов.

Тя може да служи като отправна точка за лекуването на тялото и душата. Важно е да имаме правилен модел на мислене и да сме изпълнени с любов и положително отношение към света. Важно е да сме настроени положително към всичко независимо дали е препятсвие или нещо хубаво в живота.

Линк към коментар
Share on other sites

И поради тази тъмнота, която имаме, ние говорим тъй неразбрано за ума и сърцето, без да знаем да кажем на кое място е сърцето. То има три места: едното, физическото, вие знаете къде е, но къде е сърцето на вашите чувства и на вашия ум? Срещате един човек и казвате, че е лош – защо е лош? Преди години един бивол в Америка полудял формено и изпоплашил всички хора наоколо; помислили да го убият, обаче намерило се едно момче, което четяло мислите на животните; то турило ръка на главата на бивола и го попитало: „Какво ти е?“ – „На задната част на крака ми е влязъл трън, той ме мъчи.“ Извадили тръна от крака му и биволът се укротил. Един ден вие също пощурявате, седнат хората да ви поливат с вода; казвам: на задната част на крака ви има трън, извадете го и работата ще се свърши, никакви маркучи не трябват. Учени хора, професори, доктори – колко са смешни, когато разправят как се е повредил умът на човека и определят диагнозата: „Има такава и такава зараза, трябва да се направи операция.“ Аз не виждам нищо друго, освен малко сгорещяване на мозъка.

Преди четири-пет месеца дойдоха да ми кажат, че синът на един лекар заболял първо от хрема, която отсетне се усложнила и най-после лекарят констатирал, че имало нагнояване на мозъка и че трябва да се направи операция. Казах: „Не трябва никаква операция, деветдесет и девет на сто детето ще умре, ако му направите операция, инак ще се излекува.“ Отиват, направят операция и синът умира; операцията, разбира се, за лекарите бе „сполучлива“. Казвам, че и в духовно отношение хората правят операции – изрязват известни части, за да се излекуват, но това не е лекуване.

Учителите-беседа

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Всеки е бил "нацист" под една или друга форма. Това е и основната причини поради която е опасно да се ровим в миналите си прераждания.

Не разбирам. Какво му е опасното? Да не го гледаме ли? Въпросният човек имаше конкретни въпроси свързани с конкретни свои състояния. Обърна се към мен като към приятел, защото бях единственият човек, който можеше да му обясни какво става с него и как да се справи с това. От опит го знам, не от книгите. С теории и общи приказки можем ли да му помогнем? Освен да го питаме. Мисля, че беше на ръба на това да откачи. И у мен намери подкрепа. Защо ли? Защото в неговия кошмар аз съм била от другата страна, която именно той имаше нужда да погледне, за да се освободи емоционално от това, което изпитваше. Не е търсил повод да си разсъждава за това, ами има едни неща, които само сърцето разбира и само сърцето изчиства - и то не без участие на другия. Необходимо е да подадеш ръка - в конкретната ситуация и към конкретния човек, в символичен смисъл, за да се съберат плановете на битието в едно и да се премахне кармата. Това си е цяла... лаборатория на живота и не става дума тука за никакви теории.

Наистина, правиш една грешка тук (и на други места) - решаваш от главата си неща, които не се решават оттам. И генерализираш неща, които са много специфични при всеки човек. Мое мнение.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Между възприемане и действие няма противоречие :D

Важно е ритъмът на превключване да е добър.

Линк към коментар
Share on other sites

Между другото моя грешка, че зачепках тази тематика. Повечето хора, които не са били в досег с нея и нямат такива спомени, не я разбират. Колкото и да теоретизират. Абсолютно не е вярно също така, че всеки е бил всичко. Ясно е, че не всички сме били винаги "бели", но развитието на всяка душа е специфично и не може да се гледа така опростенчески. Също така в различни животи съвсем различна тематика е от значение за всеки един. Но в глобален мащаб втората световна война е една дупка, която се отваря на всички нива и трябва да бъде запълнена. Това е една необходимост много над нивото на ежедневните ни грижи. И тя се усеща особено силно от душите, свързали се с този период и тези събития от човешката история. Това е преди всичко много работа и не чак толкова много теория (която сама по себе си е добър background, ама повече от това едва ли).

Някой да е изучил химията без да е работил в лаборатория? Не се пече хляб на главата.

Между възприемане и действие няма противоречие :D

Важно е ритъмът на превключване да е добър.

Тъй като животът явно неслучайно непрекъснато ме сблъсква с хора участници във същия сценарий, познавам случаи в които човекът не му е дадено (още) "да види", а и на мен не ми се дава да кажа. Вероятно защото човекът се справяше много добре в настоящия си живот, с доброто, което вършеше - и това общо взето неутрализираше необходимостта от някаква истинска криза за изчистване на старото. Поне засега. Защото тази жена, за която говоря, въпреки всичко има един "блок" в себе си, който й пречи (и тя наскоро почти сама си го каза, но не може още да го определи, толкова е дълбоко закопано) и това нещо... един Бог знае кога ще се отвори. Така че... не съм убедена, че става без да се погледне в ретроспекция. Това е. Рано или късно това става - в по-лек или по-тежък вариант, в зависимост от натрупаната положителна карма на човека. И там действително има значение това, което казва Станимир за непрекъснатата работа над себе си, но то помага само донякъде според мен.

Просто като повод за размисъл, не е ли интересно, че бившите ми "душмани" сега ми стават... приятели? Не е ли интересно също така, че в много минали животи пак са ми били приятели, ама там точно в онзи период са се "пообъркали" нещата? Не ни ли казва това много ценни неща за... смисъла на всичко? Не е ли там най-ценният урок?

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

Много хубава тема! :thumbsup:

Медицината е удивителна дисциплина. Лекарствата си имат мястото. Лошото е, че се злоупотребява с тях и се търгува с тях за печалби, като "лекуването" се превръща в търговия. Медицината използва диагностична и визуализираща апаратура, правят се хирургични операции... Всичко това наистина е чудесно, но както казвате - дотук се третират само симптомите и то единствено телесните такива!

За да се лекува човек цялостно, е нужно в медицината да се намали комерсиализма до нормална степен и да се добавят:

- да се установи полагаемото място на природната медицина - билки, хомеопатия, компреси, отвари и пр - а ла Петър Димков например.

- психотерапията е това, което намира причината за физически проявените симптоми и чрез психическото реструктуриране, до което се стига при желанието на човека за промяна с помощта на терапевта - причините се неутрализират. Тогава симптомите: физически "спуснали се" или психически, изчезват естествено.

Възможно е за в бъдеще да се появят подобни холистични специалности в университетите, в които заедно с изумителните постижения на съвременната медицина се изучават и не по-малко същностните постижения на психотерапията в различните и клонове. Мисля, че дори понастоящем в Индия и Китай има такива специалности. Заедно с ортодоксалната съвремена медицина се изучават и аюрведа или китайска традиционна медицина. Такава комбинация дава наистина огромни възможности. (Тук редактирам - дори в аюрведа и китайската медицина психотерапия не се изучава, макар че има такива елементи, разбира се)

Както стоят сега нещата на запад, един лекар с широки разбирания и холистична визия трябва да се самоизучава допълнително във фитотерапия, хомеопатия, психотерапия, енергийна медицина и пр. По същия начин един психотерапевт , който има по-широки интереси и знае, че добрата психотерапия може да третира и чисто соматични болести (защото зад тях стои психична причина) - трябва да се самоизучава в основните медицински познания ... И в двата случая, на лекар и психотерапевт, самообучението е допълнително затрудняващо специалиста, както и качеството му не винаги е на нужната висота. Ако наистина лекуването се изучава в тоталността му, университетската специалност, която би подготвяла такива специалисти, независимо как би се наричала, ще включва толкова соматична медицина, колкото и психотерапия. Поравно. И двете изискват еднакви усилия и време за усвояването им. Разбира се, в подобна специалност, както споменах по-горе, ще се включва и енергийна и природна медицина.

Ако целта е цялостното излекуване на пациента по най-добрия за него начин, а не търговия и бизнес, както е сега, такова обучение ще бъде естествена необходимост. Но тогава, ако имаме такива разбирания, които ще позволят създаването на такива холистични специалности, лекуващи цялостно, причинно, а не повърхностно - болните ще изчезнат. А тогава край с фармацевтичния и болничен бизнес - засега съзнанието на човечеството, налагащо такъв поддържащ болестите бизнес, е болно и не желае да бъде здраво и нещата в сферата на лечението отговарят на това съзнание. Но да бъдем оптимисти - всичко се променя и в света все повече навлиза светлината на едно по-красиво и тотално съзнание, което обещаващо навлиза навсякъде на планетата ни - на фона на всякакви ужасии, за съжаление...

Но - да бъдем оптимисти!!! ;)

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

зачепках тази тематика

:thumbsup:

не всички сме били винаги "бели", но развитието на всяка душа е специфично и не може да се гледа така опростенчески
:thumbsup:

в глобален мащаб втората световна война е една дупка, която се отваря на всички нива и трябва да бъде запълнена. Това е една необходимост много над нивото на ежедневните ни грижи.

Да! :feel happy:

Между възприемане и действие няма противоречие :D

Важно е ритъмът на превключване да е добър.

тази жена, за която говоря, въпреки всичко има един "блок" в себе си, който й пречи ... и това нещо... един Бог знае кога ще се отвори.

Може с молитва и безцелни разходки сред природата, колективна молитва много ще помогне също.

Така че... не съм убедена, че става без да се погледне в ретроспекция. Това е. Рано или късно това става - в по-лек или по-тежък вариант, в зависимост от натрупаната положителна карма на човека. И там действително има значение това, което казва Станимир за непрекъснатата работа над себе си, но то помага само донякъде според мен.
Наистина зависи от човека. Жените са много специални и трудни за раздвижване със стандартни начини. За мъже мисля че съветът на Станимир е много хубав.

"душмани" сега ми стават... приятели? ...в много минали животи пак са ми били приятели... в онзи период са се "пообъркали" нещата? ...много ценни неща за... смисъла на всичко?

Изчистването е голямо наистина, когато отпадне голямо невежество.

Когато в света е нощ, тогава за мъдреца е време за събуждане. // Хари Кришна

Линк към коментар
Share on other sites

Искам да попитам (тъй като нямам представа какво е включено в курса на обучние): в момента студентите ни по медицина имат ли възможност например като свободно избираеми дисциплини или като допълнителна квалификация да получат знания по фитотерапия, аромотерапия, хомеопатия и др.п.?

Линк към коментар
Share on other sites

Жените са много специални и трудни за раздвижване със стандартни начини. За мъже мисля че съветът на Станимир е много хубав.

Валентине, това май да се направя, че не съм го прочела, нали? :3d_026:

Съжалявам, но не съм отчела никаква разлика в работата на мъжете и жените. И даже вторите доста по-лесно се раздвижват, да си призная. Просто имат по-добра връзка с емоциите си. Ако имаш предвид, че мъжете предпочитат всичко да е логично и подредено - ами няма значение те какво обичат, а какво е нужно. Ако прекаляват с подредеността и тя ги отвлича от Любовта, ще им спретнат едно хубаво малко житейско емоционално хаос-че, така че хубаво изградената им логическа структура да рухне и скоро да не им хрумне пак за нея. Не се притеснявай, няма нищо невъзможно, ако се наложи.

:3d_146:

Линк към коментар
Share on other sites

имах пред вид

трудни за раздвижване със стандартни начини

:sorcerer:

нататък вие си знаете ... и това е ок

Линк към коментар
Share on other sites

Мъжете предпочитат да разглеждат нещата предимно на ментален план - там се чувстват по-сигурни, така им е по-лесно и ... бих казала по-безопасно.

Малко са мъжете, които да работят добре и на емоционален план - тук във форума са ми направили впечатление май само двама.

Точно реципрочно стоят нещата при жените, обаче забелязвам много повече жени, които са развили добре и менталното - в пъти повече е техния брой.

В тази връзка не ми се струва, че съветът на Станимир е полезен за мъжете, а точно обратно - за жените.

-----------------

А отделно колко много хора хубаво като по учебник обясняваме как трябва или не трябва да се живее, действа, мисли и т.н., а на практика май-май не го правим :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

Диана, честно казано нямам си представа точно какво учат докторите в подробности. Едва ли психотерапия обаче. Тя се учи поне 5 години след магистърска степен психолог или психиатър. А без нея цялото медицинско учене е само половината страна на цялото. Същото се отнася до психотерапията обаче. Тя пък работи с тялото само индиректно. В България психотерапията е нещо ново, което сега тепърва си пробива път. Аз обаче съм уверен, че без стойностна психотерапия каквото и да е лекуване е само обикаляне около повърхността, без да се засягат причините. Темата е хубава, но както и много други теми във форума, се превръща в обект за философски изстъпления вместо конкретни изводи и цели. В което няма лошо де ...

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...