maggee Добавено Януари 3, 2008 Доклад Share Добавено Януари 3, 2008 Хората, склонни към хиперактивно използване на интернет, най-вероятно имат психични отклонения, в сравнение с тези, които използват мрежата прагматично и целенасочено. Психологът Силвия Кратцер от Аугсбургския университет публикува резултатите от изследване, озаглавено – “Патологично използване на интернет”. .... “Патологичните ползватели” прекарват средно по 32 часа седмично в мрежата. Това че психоложката Сливия Кратцер смята така, означава само и единствено, че психоложката Сливия Кратцер смята така. За мен лично това "изследване" е доста повърхностно. 32 часа седмично означават по 4-5 часа дневно. Компютрите вече са незаменима част от нашия свят и се използват почти навсякъде. Където има компютри, по правило има и интернет. Повечето хора прекарват по повече от 8 часа на работните си места и освен да работят, използват и чатове, посещават информационни сайтове и т.н. Google вече е незаменима част от живота ни - един ден си дадох сметка, че когато имам нужда от информация, първо я търся в Google. Едно време тази роля се падаше на приятели, познати, справочници, библиотеки. Днес ако имам нужда от информация за физичните параметри на планетите от Слънчевата система, вместо да ходя до библиотеката и да търся в книги отпреди 20 години, ще използвам Google - както, мисля, би направил всеки, който има интернет на разположение. Да не говорим за бързото развитие на науката. Като студентка например се интересувах от зъбна имплантология. На разположение имах само един "труд", написан от човек, към чиито теоретични и практически способности изпитвах големи съмнения (за естетика изобщо не говоря), които впоследствие се потвърдиха в моята практика (общи пациенти). Не бях удовлетворена, потърсих и намерих много информация в интернет, запознах се с много хора, чужденци, които имат практически опит и то със сериозни системи (каквато българската не е - представете си в официален курс да се споменава дори за изработване на зъбен имлантат от.... вилица! И това не е шега.) Ако някой от нас днес има въпрос и необходимост от съвет, ще го потърси във форума - не защото е патологично пристрастен, а защото в интернет може да срещне много хора, които чисто физически не би могъл в реалния живот. А какво по-хубаво от това да срещнеш виртуални приятели и да ги направиш реални? Аз лично не мога да си представя съвременния живот без интернет. Интернет не е означава само чат, форуми, игри. Интернет е светът, концентриран в един монитор - оттам нататък всеки е свободен да използва възможностите, които интернет дава, както прецени. Да отричаме интернет е като да отричаме използването на телефона и гледането на телевизия - той е просто едно удобство. Като цяло не одобрявам противопоставянето на виртуален и реален живот, защото интернет е толкова реален, колкото и всичко останало в живота ни. Да се отрича напълно интернет е също толкова погрешно, колкото и да се живее в интернет - и тук истината е в баланса. Но защо този, който отрича интернет, да е нормален, а онзи, който го предпочита като средство за общуване - да е "патологичен ползвател"? В крайна сметка сме свободни да решаваме за себе си и щом не пречим на другите, не виждам проблем. А що се отнася до децата ни - любовта към книгите, към музиката, към рисуването и спорта могат да съжителстват заедно с любовта към компютъра... и тук е важен балансът, а той пък е отговорност на родителите. Българските деца са просто отражение на целия хаос, който цари в държавата ни. Проблемът определено не е в наличието на интернет, по-скоро се проявява чрез интернет. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Януари 3, 2008 Доклад Share Добавено Януари 3, 2008 ''Светът на виртуалното'' Слабо изследвана зона. Мисля си, че наистина човек може да изпадне в зависимост от виртуалното . Колкото по-напредва техниката толкова ще е по-голяма опасноста. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 3, 2008 Доклад Share Добавено Януари 3, 2008 Зависимост е когато не можеш без нещо или най-малкото чувстваш нервно напрежение и раздразнение, ако това което желаеш не се осъществи. Днес нямаше ток до 15 ч. и въобще не ми направи впечатление. Ако имаше ток сигурно щях да отделя известно време пред компютъра. Освен това човек може да прекара 2 часа пред компютъра и 5 пред телевизора и тогава този човек няма да бъде определен като зависим. Но например аз мога да си изтегля всеки филм, който пожелая и да го гледам вместо пред телевизора, на компютъра (в момента рядко го правя, но имам тази възможност). Така ако изгледам 2 филма на компютъра вместо на телевизора, вече съм в категорията "зависими". Мога да прочета и някоя книга. Разбира се предпочитам да е на хартия, въпреки че за това трябва да я намеря и купя (да оставим настрана въпроса, че най-близката сносна книжарница е в Бургас, т.е. ще е необходимо да отделя известно време и средства, което не е кой знае какъв проблем, но все пак е пречка), а и в България се издават твърде малко заглавия. Та за това често ми се случва да си свалям някои книги на английски и да ги чета на компютъра, просто поради липсата на алтернатива. Ако добавим, и музиката която си пускам на компютъра, дори и когато не съм пред него (защото както и при филмите мога да си сваля почти всичко)... А и както беше казано, мога да си намеря всякаква интересуваща ме информация и ред други неща. Въпросът за зависимостта опира до ползите и вредите и до това доколко можеш да намериш алтернатива. Честно казано алтернатива на компютрите (вкл. интернет) трудно може да се намери по отношение на всички възможности, които те предоставят, но и възможностите които интернет и компютрите предоставят, далеч не покриват всички аспекти от живота. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Януари 3, 2008 Доклад Share Добавено Януари 3, 2008 Парите, въведени като монети, и в последствие като банкноти, са си чусто виртуално пространство- както всичко останало, те както са събирали, така и са разделяли хора, спасявали са живот, и са затривали живот- Виртуалността е понятие, също както парите- ако някой ги отрича и заклеймява, откровено си заявява че е смотаняк, на който му е удобно "грехът" да е отвън и да го заклеймява, но не му е удобно да види хилавото в себе си, което всъщност не умее да борави с виртуалност... Първото виртуално пространство, или вероятно сред първите виртуални пространства е нивата- има ли някой, който да твърди, че си е жив късмет, че сме се "паднали" на планета, на която има ниви и опитомен впрегатен добитък...Сетих се точно за този пример понеже около празници си угаждам и препрочитам "Чисто злато" от Дж. Хелър, та който е чел книгата, ще схване "вица"... Дали ще засееш нивата си с жито, или с хашиш...на нивата не й пука- земята е благосклонна към всичко що никне, дал Господ слънце, вода, въздух...и къде с повечко, къде с по-малко работа и труд, реколта винаги има... Така че, каквото отношение има към парите и времето, същото ще има и към интернет- в случая като пример за виртуално пространство...Човек попада тук и сега, във физическия свят и в линейно време, за да се научи за определеното му време, да бъде най-пълноценен мениджър на енергията и информацията, които приема и предава като потоци на много нива, включително подрънкващо в джоба му на монети, или пък представляващо кредитна карта, или пък компютър с интернет... Въпрос на желание, намерение и воля...ограниченията са нещо, което сами си поставяме- за някои представляват тежки окови, други ги обожават и се кичат с тях като мутра със златна верига и кръстче с гимнастик...А дали ще носиш на врата си ръждясала верига или златна такава, и ще се оплакваш от това, че ти тежи, или ще се фукаш с карати денем, а нощем ще се молиш да са ти живи и здрави застрахователите...е въпрос на тези три неща, които си вървят заедно винаги.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 4, 2008 Доклад Share Добавено Януари 4, 2008 Мда. Няма проблем. Безкрайно е търпението. Чакат да ни уври главата. При това съвсем нелинейно го правят. Чудя се откъде идва този импулс у човека да иска да затвори своя дух в една кутийка в главата си и оттам да го интерпретира, все едно е той... Не страда ли от задух? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 4, 2008 Доклад Share Добавено Януари 4, 2008 Книгите също са вид виртуален свят. Интернет не ги замества пълноценно, обаче. Както и те не заместват живота, а са само негов отразител. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 4, 2008 Доклад Share Добавено Януари 4, 2008 Аз не казвам, че първите шест дни са симулация. Господ създава света от нищото, а човека по свой образ и подобие. А това не е еволюционистка теория, тоест не залага на естественото начало - не е ген, а вирту. Кое от двете начала е по-истинно? За генетично мислещия човек, автентичността иде по природа, а онова, което не иде по природа е симулация. След като човекът е създаден по образ и подобие на Бога, той едва ли има генетичен произход. Религиозният човек намира своята автентичност в духа, а той е вирту. Тази тема едва ли говори само за информатиката - за това, кое е илюзорно и кое истинно изобщо. И как виртуалното се отнася към този въпрос. Не бях се замисляла по този начин за нещата. Благодаря, за интересната интерпретация! Колкото до това дали виртуалното (в общоприетия смисъл) е в състояние да откъсне хората от действителността ...? Ами аз познавам хора от моето поколение, когато нямаше компютри, интернет, а те си бяха достатъчно откъснати от действителността и потънали в нереалния свят на книгите например - със същата, така да се каже, симптоматика: ограничаване на живите контакти, отказ да се изживяват реално различни ситуации и т.н. Явно това, както и всичко останало, пак опира до отношението и мотивацията на човека към него - което казва и Кристиян на практика. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Януари 4, 2008 Доклад Share Добавено Януари 4, 2008 Нета, книгите, парите, хобитата, мързела, успеха, вещите, емоциите, опита, знанията, доброто, злото, мъдростта ... - всичко си има "цена". И всички неизбежно я плащаме. И я плащаме с начина си на живот, който пък е - поредица от начини, по които се себеусещаме. "Безплатни" са само ражането и смъртта. Те са "чужда" отговорност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Януари 4, 2008 Доклад Share Добавено Януари 4, 2008 (edited) Книгите също са вид виртуален свят. Интернет не ги замества пълноценно, обаче. Както и те не заместват живота, а са само негов отразител. Да. Книгите са виртуален свят. Музиката е виртуален свят. Киното е виртуален свят. И театърът. За мен виртуален свят е фотографията - когато гледам света през обектива, той се превръща в нещо друго, очевидните неща изчезват, но пък се появяват други, които иначе в забързаното ежедневие дори не забелязвам. Една калинка се превръща в център на вселената. По-важен е въпросът защо хората имат нужда от виртуални реалности? Може би за да останем поне за малко насаме със себе си. Всеки от нас ежедневно изпълнява социалната си роля. Събуждам се свежа, влизам в кабинета, поемам отговорността за всичко, което правя за другите хора, усмихвам им се, изслушвам ги - това е ролята, която аз сама съм си избрала, приела съм и предимствата, и недостатъците й. Често в края на деня се чувствам изцедена - физически и психически. Ако до мен е любимия човек, предпочитам да бъда с него. Ако го няма, отварям Photoshop и правя нещо, което ми е приятно. Или чета книга. Или правя йога. Или си говоря с виртуалните си приятели за неща, които не ме ангажират - но общото между всички тези дейности, е че аз в този момент смъквам отговорността от себе си. Аз съм спокойна. Както обичам да казвам - рефреш-вам се. Защото във виртуална реалност всичко е под наш контрол - мога да затворя книгата, когато пожелая, да изключа компютъра, когато пожелая. На виртуалните приятели е достатъчно да пожелая "Лека нощ". Опитайте се да го направите с реалните си приятели, които са ви дошли на гости и не се сещат да си тръгнат.. Виртуалните реалности съществуват, създадени са от нас и това не е случайно - имаме нужда от тях. Те са мястото, на което можем "да избягаме" от другите, а понякога и от себе си. В реалния живот винаги се завръщаме, в крайна сметка. Редактирано Януари 4, 2008 от maggee Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Януари 10, 2008 Доклад Share Добавено Януари 10, 2008 http://vbox7.com/play:d0995741 Има и такива моменти. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
infinity1305 Добавено Януари 11, 2008 Доклад Share Добавено Януари 11, 2008 Мисля си... дори любовта, колкото е жива, толкова е и виртуална/в рамките на това понятие/... Когато обичаме, любовта е в съзнанието ни, дори в момент, когато сме далече от нашия обект на обич. И аз предпочитам и то много повече това. Но не приемам интернет общуването като изкуствено, а като част от него само. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Януари 11, 2008 Доклад Share Добавено Януари 11, 2008 ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> The Kamael Eдна нова онлайн игра. В момента играят милиони само на тази игра и какво ли ще е когато образите станат холограмни и се направи така че да се усеща допир със сензори и наличието на мирис... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Януари 11, 2008 Доклад Share Добавено Януари 11, 2008 Виртуалния свят си има свои преимущества, но той едва ли има много голямо бъдеще. Човешките възможности все пак са ограничени. Човекът още не е създал, изработил душа, така че няма как да оживи машините. Може да направи копие на себе си, но толкова..... Може да си улесни живота, но не и да се замени с някой друг да го изживее. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Януари 11, 2008 Доклад Share Добавено Януари 11, 2008 Човекът още не е създал, изработил душа Точно ! Именно с потъването на човек във виртуалноста има опасност да се увлече до толкова че да ''забрави'' за истинската си душа .Да забрави за живите хора носещи наистина души. Илюзията на виртуалноста е много примамлива, получава се нещо като обсебване... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest НиколаДамянов Добавено Януари 11, 2008 Доклад Share Добавено Януари 11, 2008 Светът на виртуалното, не заменяме ли истинските стойности с ерзаци? Изобщо Мона като ни изплющи с някоя вносна дума... - думи нямам! Веднага търчим за речници и ровим ли ровим... Как ли ще И се отблагодаряват администраторите за издигане на интелектуалното ниво на съпорталниците ?!? Трябва да се замислят сериозно по въпроса! ерзац - непълноценен заместител Срам не срам - преди малко научих какво значи тази дума! По същество: Опасност от виртуалното неща като непълноценен заместител ... няма! ЗАЩО? - Първо малко теория...Цялата информация в компютрите се свежда до ЕЛЕМЕНТАРНОТО описание на всичко с два кода: 1 и 0 .Значи започва се от всяка буква ,цифра и така нататък...думи,програми...всичко си подчинява на този двоичен код.Пример- буквата А отговора на кода 0, буквата Б -на 1,буквата Г -на 01,Д-на 001,Е - отговаря на 0101 /примерно/ и т.н. Представете си сега колко трудно се обработва тази колосална информация.../опитайте се да напишете едно изречение с горният пример / Това е и проблема за нашите учени и изобщо науката върви към измисляне на все по бързи и по-бързи процесори и виртуални памети,които ще "улеснят" нашата виртуална комуникация... Добре! Вече се стига и до обработване на информацията на атомно и субатомно ниво ...все по малки чипове и цялата работа се върши вече от много по малко атомчета,ядърца,електрончета ... Имам лаптоп - двуядрен /май ядрото го цепят на две/ и става два пъти по бърз...Каква "експлоатация" само,какво чудо!!!Аз ако бях такова ядро не само щях да стачкувам,ами .... и Френската революция щеще да изглежда като семеен скандал,но ...хайде да не задълбаваме! Та да не се отклоня от мисълта си...Представяте ли си да станеш "приятел" с един електрон например...такъв който участва активно в създаването на това виртуално пространство...Ама истински "приятел" !!! А какво бихте казали,ако имаш близки отношения с едно високопоставено информационно атомно ядро на Пентагона -например! /те нали там са най развити и най бързаци/ Та какво може да направи един електрон или ядро,ако почне да прави номера и направи например синдикат на "свободните електрони или ядра" ,... и решат да правят сечено на "експлоататорите" и да започнат да подменят информацията ...Това е фасулска работа - достатъчно е да смениш няколко нули с единици и обратно и настъпва какофонията...Нещо като интелигентен вирус,който за броени часове може да откаже доста хора, банки,институции,корпорации... да се обърнат към зората на миналият век и да започнат да пишат на ръка и с мастило...а напомнянето им за виртуално пространство и мрежи да ги изприщва и разтреперва леко ! Представяте ли си как може да се срине цялото това "колосално" постижение на науката... С едно щракване на пръста...информационните потоци на сложни комбинации от 011101110110 могат да станат на зелник ! Е тук вече могат да ни спорят много ИТ специалистите и да ни понахокат малко,....но това може да не предизвика само да си задълбочим медитациите в тази насока и да се позабавляваме още! Основното което исках да кажа все пак е: За всяко нещо,което заплашва венеца на Божието творение - ЧОВЕКА могат да се намерят хиляди начини да се премахне! Хубавото е,че при този род комуникация премахването може да е по-безболезнено - няма да е като при Содом и Гомор или да се наложи да има потоп... Е ...поне така си мисля и гледам да ви успокоявам! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Януари 11, 2008 Доклад Share Добавено Януари 11, 2008 Означава ли, че очите ни не са достатъчни и ги игнорираме, също като компа, който сме изключили, за да отидем на срещата с живия човек? Кое е по-важното - това, което очите виждат или това, което не виждат? Въпрос на личен избор. Аз предпочитам живия човек по същият начин както предпочитам живите цветя пред изкуствените... Аз също! Обаче, когато нямам на разположение живи цветя, бих искала да имам красива рисунка или фотография на цветя, която ще ме радва, докато дойде пролетта ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 19, 2008 Доклад Share Добавено Май 19, 2008 http://news.ibox.bg/news/id_1679091321 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 19, 2008 Доклад Share Добавено Май 19, 2008 Според изследвания на учените (четох в тях и видях много интересни фотографии в един от няколкото списания "Свят- наука) за дейността на мозъка няма никакво значение дали човек реално извършва нещо, или само си мисли, че го върши. Ако се наблюдава активността на мозъка- няма абсолютно никаква разлика. Така че това е съвсем реална основа за толкова лесния преход между реалността и илюзията. Обаче и без друго живеем в илюзорен свят. От тази гледна точка виртуалните ерзаци се явяват вече втора производна на илюзорността. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 19, 2008 Доклад Share Добавено Май 19, 2008 Аууууу, да ви разкажа какъв образ неземен бях аз , когато за първи път видях интернет. Та значи, прекарах си....и понеже нищо не разбирах...незнайно как попаднах в един форум (сайта на големите усти, ако го знаете....прекарах с тях 4 години и още съм с тях) Да си дойда на думата....Хората разсъждаваха върху някаква тема :"какво бихте направили ако имахте вълшебна пръчица". И хем разсъждаваха, хем се бъзикаха и беше много смешно. С чужда помощ се регистрирах и написах някаква глупост, защото въобще не можех да разбера какво става. Какво беше изумлението ми, когато веднага отсреща някой отговори. Пък аз си мислех, че там няма никой. Незнам, мислех си, че форумът е някаква статия, статична и тя си седи там и няма движение в нея. Сега ми е смешно. Та така, после разбрах за чатовете, но нещо не ми харесаха, повече пиша по форуми. Имах и запознанства виртуални, обаче бързо ми омръзнаха, защото мъжете отсреща ме питаха кога ще се срещнем. Пък аз не търсех срещи и нови интимни запознанства. Сега по същество. За мене интернета е една необходимост. Знаете ли колко пъти сме писали домашни по информация от чичко Гугъл. И не само домашните,..... новини, информация всякаква за всичко, снимки, клипове, филми, книги...и още много, много. Интернет е едно улеснение за човека, когато нещо му потрябва. Купих си и кола от интернет, и не само аз, а и мои познати. Осъществявам бизнес-контакти с фирми от интернет. Толкова е удобно и бързо. Иначе откъде щях да знам за тях. Въобще каквото и да ми потрябва го търся първо в интернет и обикновено го намирам. Оттам купих и подарък за една сватба, без да си мръдна пръста и да губя време за обикаляне по магазините. Та така, незнам кои се пристрастяват, вероятно хората, които имат проблеми с общуването. Те висят по чатовете и сайтовете за запознанства и се изживяват по техен си начин. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Май 19, 2008 Доклад Share Добавено Май 19, 2008 Висенето по форумите е подобно )с тази разлика че остава написаното и може да се чете след време и човек дори да се смее сам на себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 19, 2008 Доклад Share Добавено Май 19, 2008 Светът на виртуалното, не заменяме ли истинските стойности с ерзаци? Заменя ги ,за съжаление. Най-много страдат човешките ни взаимоотношения. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 19, 2008 Доклад Share Добавено Май 19, 2008 Висенето по форумите е подобно )с тази разлика че остава написаното и може да се чете след време и човек дори да се смее сам на себе си. Съм много съгласна...с последното Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 19, 2008 Доклад Share Добавено Май 19, 2008 Не мислите ли, че виртуалният свят замества реалният - поредното бягство, за някои временно, за други - постоянно. Питам се дали трябва да разграничаваме този от онзи живот, кой живот всъщност ни принадлежи. Май никой от двата. Разкрачен между два пътя няма как да бъдеш наясно кое е истина и кое е лъжа. Всъщност, къде почва вритуалната илюзия и къде житейската... Не сме ли всички тук някакви прототипи на невъзможността си за общуване, на желанието си да променим статуквото, наречено за по-кратко - виртуален свят. И после, това не е ли е бягство, дори и за някои то да има етикетът работа. Жестовете на езика, жестовете на речта са променили основното си значение - да съобщават; ние се опитваме да се идентеифицираме с околен свят, в който не се припознаваме - защото сме чужденции и като такива очакваме визи - някой да ни институционализира. Но се оказва, че сме невъзвращенци. Който е отишъл някъде и носи у себе си метафората на беглеца, не се завръща същият. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Май 19, 2008 Доклад Share Добавено Май 19, 2008 Не мислите ли, че виртуалният свят замества реалният - поредното бягство, за някои временно, за други - постоянно. Питам се дали трябва да разграничаваме този от онзи живот, кой живот всъщност ни принадлежи. Май никой от двата. Не, не мисля така. Според мен те се допълват. Аз например пренасям информацията от нета и от форумите в раговори с реални хора, както и правя обратното. И не мисля, че живеем два живота, то си е едно и също. Ти май прекалено много се задълбаваш в това. Мисли по-повърхностно за интернета, Колкото повече мислиш, толкова по-зле ще ти се виждат нещата. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 19, 2008 Доклад Share Добавено Май 19, 2008 Не мислите ли, че виртуалният свят замества реалният - поредното бягство, за някои временно, за други - постоянно. Питам се дали трябва да разграничаваме този от онзи живот, кой живот всъщност ни принадлежи. Май никой от двата. Не, не мисля така. Според мен те се допълват. Аз например пренасям информацията от нета и от форумите в раговори с реални хора, както и правя обратното. И не мисля, че живеем два живота, то си е едно и също. Ти май прекалено много се задълбаваш в това. Мисли по-повърхностно за интернета, Колкото повече мислиш, толкова по-зле ще ти се виждат нещата. Мисли както искаш и не ми казвай как да мисля аз. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.