Guest бяса Добавено Декември 31, 2007 Доклад Share Добавено Декември 31, 2007 бяса - Ако можеше да видите света с моите очи-тогава ще ме разберете.... 3d_046.gif ... с всичката си деликатност - ще го кажа в прав текст biggrin.gif - н е в ъ з м о ж н о ............ никому ... н е н у ж н о ... никой не е незаменим, всеки е единствен и неповторим !!! Съгласна съм,че никога не можем да погледнем света само през очите на другия - винаги ще има и нещо от нас. Възможно е, обаче да различим своята гледна точка от тази на другите очи. Когато го правим всъщност разбираме как бихме се чувствали ние самите, ако гледахме света през очите на другия. Колкото по-малко от нас остава и повече от другия, толкова по-добре го разбираме и толкова по-адекватни сме в общуването. Никак не е малко това и е много важно и нужно за общуването ни - точно защото "никой не е незаменим, всеки е единствен и неповторим". Ако се откажем да погледнем през очите на другия, значи отказваме да приемем факта, че той е също като нас единствен и неповторим. А това не значи ли,че остава само нашата - единствената гледна точка, която автоматично присвояваме на другия?... ... ще почерпя откровенност ...Дали е добродетел откровеността? Зависи какво значение влага всеки в това понятие. Какво е за мен откровеността? Бих го сравнила във физически план със събличането. Понеже все още не можем да четем мисли, надявам се и това да стане някой ден, изказваме мислите си, емоциите си със думи. Би могъл да премълчиш, разбира се. Би могъл да изречеш лъжа, в каквито и красиви думи да я облечеш, тя пак няма да е истина. Би могъл и да си откровен, т. е. да говориш истината. Значи въпросът ми звучи в тая светлина така: Дали да говоря истината? Коя истина обаче, защото има моя истина и истина на другия/другите. Откровеността е само моята истина. С какво моята истина ще помогне на другите? Какво добро ще им донесе, за да е добродетел? Ето в светлината на тези въпроси, мисля че откровеността е полезна най-вече на мен самата. Както и събличането обикновено го правя насаме. Така и решавам само аз, колко и дали да покажа на друг от себе си( от душата си). Не бих казала, че си струва да го правиш пред хора, които не биха те разбрали. За мен това са много интимни моменти и моменти с много близки хора. Мисля все пак, че бях доста откровена по въпроса. Може би защото наближава Новата година? Весело посрещане на всички и от мен! Роси, тези въпроси касаят Смисъла, а откровенността е "инструмент" - замърсен /със съображения/ или стерилен /чист от тях/. Доколкото успее всеки. Ти можеш само да ... Ще почерпя с откровенност... ... ако решиш , а дали "от чашата ще пие ..." не решаваш Ти а дали ... ... ще почерпя откровенност ... ... ако Ти предложат ... Ти решаваш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Декември 31, 2007 Доклад Share Добавено Декември 31, 2007 ... нищо не "убива" откровенността, като - ами ако ... с ъ о б р а ж е н и я. ... с натрупаните съображения стареем, не с "Новата Година" - така и трябва ... ... съображенията са половината ни мъдрост - - детската чистосърдечност, в себе си да пазим жива ... ... Ви пожелавам ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Декември 31, 2007 Доклад Share Добавено Декември 31, 2007 ... нищо не "убива" откровенността, като - ами ако ... с ъ о б р а ж е н и я. ... с натрупаните съображения стареем, не с "Новата Година" - така и трябва ... ... съображенията са половината ни мъдрост - - детската чистосърдечност, в себе си да пазим жива ... ... Ви пожелавам ! И аз така! И аз така ви пожелавам! И ще добавя вместо новогодишно пожелание - съ-образ-ност да сложа и на своя пост - съображенията ги раждат пред-положенията, които не са положения, не защото не са възможни истини, а защото не са живи - не са случващи се истини. Желая ви животът да ви се случва! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Декември 31, 2007 Доклад Share Добавено Декември 31, 2007 Добродетел ли е Откровеността??? Зависи от намерението . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 Добродетел ли е Откровеността??? Зависи от намерението . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 Винаги трябва да сме откровени. Със откровеността може и да се злоупотреби, но без нея нашите добродетели няма да са истински. Те няма да изразяват нашата същност, а ще бъдат просто една маска. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 Винаги трябва да сме откровени. Със откровеността може и да се злоупотреби, но без нея нашите добродетели няма да са истински. Те няма да изразяват нашата същност, а ще бъдат просто една маска. ... па била тя ... и "любимата ни маска". - whith all my hard Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 Винаги трябва да сме откровени. Със откровеността може и да се злоупотреби, Така е но без нея нашите добродетели няма да са истински. Те няма да изразяват нашата същност, а ще бъдат просто една маска. O.K. съгласна съм . Бих добавила само, че всичко е на степени и въпрос на намерение . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 Откровеността винаги е добродетел. Но не е все едно по какъв начин човек ще е откровен. Дали да съм откровена с един човек за много тежка болест или да повдигна духа му като подчертая положителните страни на случващото се и неговата собствена сила да се справи с болестта? Откровеността не бива тоест да бъде жестокост и безчувственост, защото като такава тя е контрапродуктивна. Освен това не бива нещата да се казват "откровено" с емоционален контекст - по същите причини. Когато обаче намеренията на човека са чисти и личното пространство и чувствата на другия са взети предвид, откровеността винаги е хубава. Може човек да не разбере веднага това, което му се казва и да се обиди, но след време вероятно ще му е полезно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 Откровеността винаги е добродетел. Но не е все едно по какъв начин човек ще е откровен. Дали да съм откровена с един човек за много тежка болест или да повдигна духа му като подчертая положителните страни на случващото се и неговата собствена сила да се справи с болестта? Откровеността не бива тоест да бъде жестокост и безчувственост, защото като такава тя е контрапродуктивна. Освен това не бива нещата да се казват "откровено" с емоционален контекст - по същите причини. Тук ще се вмъкна малко за тежките болести и начините на откровеност - има ли такива, не зная, някой беше споменал някъде за откритост на порции... Разбирам така нещата - ако аз подценявам силата на човека отсреща, че ще се справи с тежкото заболяване, подценявам собствената си. Аз ли да му повдигам духа или да го оставя той сам? Ако не го сторя, жестока и безчувствена ли съм? Това, че съвсем открито му предоставям информация за състоянието му, ненатоварена с очаквания за положителен изход, означава ли, че по-малко го обичам? Друг въпрос - защо да не сме емоционални, когато сме открити? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 (edited) Роси, тези въпроси касаят Смисъла, а откровенността е "инструмент" - замърсен /със съображения/ или стерилен /чист от тях/. Доколкото успее всеки. Ти можеш само да ... Ще почерпя с откровенност... ... ако решиш , а дали "от чашата ще пие ..." не решаваш Ти а дали ... ... ще почерпя откровенност ... ... ако Ти предложат ... Ти решаваш. Затова започнах със значението (Смисъла, както казваш ти), който всеки влага в понятието. Твоята асоциация на откровеността с инструмент, ме доведе до сравнението й например със скалпела на хирург. Както всички знаем, с него хирургът подарява още живот. Но това не значи, че с него някой друг не би могъл да отнеме живот. От тук ми хрумва, че и при откровеността би могло да стане така. Вместо да изпишеш вежди, можеш да извадиш очи. Ако си мъдър човек ще знаеш как да поднесеш всяка истина, но ако не си? Думите също могат да убиват. Има една приказка за лошата дума. За една мечка и един човек. Мечката я заболяло повече от обидната дума на човека, колкото от раната, която заздравяла след време. Душевните рани зарастват по-бавно и по-трудно. Колкото до "черпенето" вече си казах, че не черпя наляво и надясно. Пък и не обичам да ме "черпят" случайни хора. Защото понякога от нечия "черпилка" ми остава горчив вкус дълго време. За това, че решавам само аз си най-прав, приятелю. Редактирано Януари 1, 2008 от Роси Б. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest бяса Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 За това, че решавам само аз си най-прав, приятелю. ... не знам какво е "приятелство" /не мога да го дефинирам/, но знам какво не е. ... не мога да съм някому приятел, ако не мога да съм откровен с него/нея > < ... и не ми е приятел този, който ... не ми дарява свойта откровенност. ... но пък е ... нещо "друго", в което също има Смисъл - Вярата ми го "диктува". ... всекиму ... не мога "угоди" . ... Ти също, мила/и ... ... мисля. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 Разбирам така нещата - ако аз подценявам силата на човека отсреща, че ще се справи с тежкото заболяване, подценявам собствената си. Аз ли да му повдигам духа или да го оставя той сам? Ако не го сторя, жестока и безчувствена ли съм? Това, че съвсем открито му предоставям информация за състоянието му, ненатоварена с очаквания за положителен изход, означава ли, че по-малко го обичам? Имах предвид по-скоро една конкретна ситуация. Една "луда" веднъж ме докара до припадък гледайки си в ехографа и говорейки си "ууу, колко лошо, леле колко кофти". В същото време не ми даваше никаква конкретна информация, само ръсеше епитети. Какъв е този лекар, който изпада в паника от това, което вижда и не знае да се овладее? После ми се разказаха един куп мрачни истории за пациенти, които едва ли не умрели от ненам кво си със съответни асоциации с моя случай. Чудех се как да я накарам да млъкне, защото това първо не е етично (към другите), а освен това не ми се и слуша. Слуша ми се конкретно какво може да се направи, а не дали ще "умра". Тя настоя обаче, че била "откровена" за това, че нещото можело да бъде и рак (аз енергийно не усещах нищо такова, нямаме раково болни в родата, но съм просто човек все пак и се притесних). Ситуацията леко ме подлуди, защто темата беше чувствителна за мен, та отидох на друг лекар, който ми обясни за какво става дума (без да се тресе от емоции). Каза, че това с рака е с вероятност 0,000001, а по-вероятно е функционално смущение. С което не е бил по-малко откровен, но внесе яснота и ме успокои. Това е. С това мисля, че и за емоциите съм ти отговорила. За болестите - няма непреодолими такива. Имам достатъчно познати, които са си излекували и рак. Тоест откровеност ли е това от страна на съвременната медицина или невежество? Истината е обаче, че чрез внушение можеш да вкараш човек и в гроба. С поощрение можеш да му помогнеш да преодолее и най-страшната болест. Аз съзнавайки това на въпросната просто й теглих една.... Но колко хора има, които не разполагат с достатъчно информация и биха се доверили на глупостите й със съответни последствия за здравето си? Като сме откровени, никога не знаем дали сме прави и дали не грешим. Затова е необходимо да внимаваме с необмислените откровения. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 Разбирам така нещата - ако аз подценявам силата на човека отсреща, че ще се справи с тежкото заболяване, подценявам собствената си. Аз ли да му повдигам духа или да го оставя той сам? Ако не го сторя, жестока и безчувствена ли съм? Това, че съвсем открито му предоставям информация за състоянието му, ненатоварена с очаквания за положителен изход, означава ли, че по-малко го обичам? Имах предвид по-скоро една конкретна ситуация. Една "луда" веднъж ме докара до припадък гледайки си в ехографа и говорейки си "ууу, колко лошо, леле колко кофти". В същото време не ми даваше никаква конкретна информация, само ръсеше епитети. Какъв е този лекар, който изпада в паника от това, което вижда и не знае да се овладее? После ми се разказаха един куп мрачни истории за пациенти, които едва ли не умрели от ненам кво си със съответни асоциации с моя случай. Чудех се как да я накарам да млъкне, защото това първо не е етично (към другите), а освен това не ми се и слуша. Слуша ми се конкретно какво може да се направи, а не дали ще "умра". Тя настоя обаче, че била "откровена" за това, че нещото можело да бъде и рак (аз енергийно не усещах нищо такова, нямаме раково болни в родата, но съм просто човек все пак и се притесних). Ситуацията леко ме подлуди, защто темата беше чувствителна за мен, та отидох на друг лекар, който ми обясни за какво става дума (без да се тресе от емоции). Каза, че това с рака е с вероятност 0,000001, а по-вероятно е функционално смущение. С което не е бил по-малко откровен, но внесе яснота и ме успокои. Това е. С това мисля, че и за емоциите съм ти отговорила. За болестите - няма непреодолими такива. Имам достатъчно познати, които са си излекували и рак. Тоест откровеност ли е това от страна на съвременната медицина или невежество? Истината е обаче, че чрез внушение можеш да вкараш човек и в гроба. С поощрение можеш да му помогнеш да преодолее и най-страшната болест. Аз съзнавайки това на въпросната просто й теглих една.... Но колко хора има, които не разполагат с достатъчно информация и биха се доверили на глупостите й със съответни последствия за здравето си? Като сме откровени, никога не знаем дали сме прави и дали не грешим. Затова е необходимо да внимаваме с необмислените откровения. Сега ще бъда откровена с теб, ако позволиш. Никой не може да те докара до припадък, ако ти не си склонна да припаднеш. Никой не може да ти въздейства с внушение, ако ти не си внушиш това. Ако някой само показва фактите такива, каквито са, без да натоварва с очаквания за отрицателен или положителен изход, това не е жестокост, жестокост е нашето отношение към тези факти - тоест неумението да ги приемем такива, каквито са. И следват редица оправдания... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 Относително е да се каже, че откровенността е добродетел. За едни е добродетел в един момент, а в друг не е, докато за други не е добродетел в първия момент, докато по-нататък в следващишя момент добродетелта се разкрива по чудесен начин. Понякога това, което изглежда на пръв поглед е едно, докато в дълбочината си е съвсем друго. За да има някой точна преценка върху съществуването или несъществуването на добродетелта, на нечия откровенност, му е необходимо ясно зрение, ясно слушане и ясно усещане. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 (edited) Ако някой само показва фактите такива, каквито са, без да натоварва с очаквания за отрицателен или положителен изход, това не е жестокост, жестокост е нашето отношение към тези факти - тоест неумението да ги приемем такива, каквито са. И следват редица оправдания... Тази лекарка подчетаваше точно орицателния изход на нещата преди изобщо да е поставила диагноза - нали имено това написах? Изказванията й бяха натоварени с личните й отрицателни емоции и страхове. Знам я теорията, че "аз съм й позволила", но има и едно друго, което не е теория, а закон: отговорни сме за въздействието на мислите и постъпките си върху другите. Ако не си съгласна, изясни се с Господ. Не съм го измислила аз това. За какво да се "оправдавам", че съм припаднала? Да тръгна да си съдя тялото за една соматична реакция ли? От тази реакция по-откровено няма. Мисля, че това беше една ествествена откровена оценка на работата на тази лекарка. Невербална. П.П. Ако аз предизвикам такова нещо у друг човек, ще се замисля сериозно. Редактирано Януари 1, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 (edited) Ако някой само показва фактите такива, каквито са, без да натоварва с очаквания за отрицателен или положителен изход, това не е жестокост, жестокост е нашето отношение към тези факти - тоест неумението да ги приемем такива, каквито са. И следват редица оправдания... Тази лекарка подчетаваше точно орицателния изход на нещата преди изобщо да е поставила диагноза - нали имено това написах? Изказванията й бяха натоварени с личните й отрицателни емоции и страхове. Знам я теорията, че "аз съм й позволила", но има и едно друго, което не е теория, а закон: отговорни сме за въздействието на мислите и постъпките си върху другите. Ако не си съгласна, изясни се с Господ. Не съм го измислила аз това. За какво да се "оправдавам", че съм припаднала? Да тръгна да си съдя тялото за една соматична реакция ли? От тази реакция по-откровено няма. Мисля, че това беше една ествествена откровена оценка на работата на тази лекарка. Невербална. П.П. Ако аз предизвикам такова нещо у друг човек, ще се замисля сериозно. Тази лекарка отговаря само за себе си. В никакъв случай не я оправдавам, но не я и съдя. Ти какво общо имаш тук с това? Или я натоварваш с прекалени изисквания за перфектност. Лекарите и те са хора, грешат в поведението си понякога, макар да се стараят това да се случва по-рядко. А ако беше познала, какво щеше да правиш ти? Имало е и такава вероятност, макар и нищожна, но я е имало, нали? Ти, къде си ти тук? Твоята отговорност за теб самата къде е? В какво се проявява тя - в предоверяване в някой друг и натоварването му с очаквания и след това припъдак от неоправдани очаквания. Отговорността ни към другите е отговорността ни към самите нас. С Господ сме приятели, той много ме слуша. Редактирано Януари 1, 2008 от Силвия СД Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 (edited) Силвийка, аз просто дадох един пример за това, накъде може да избият нещата при криворазбрана откровеност и че това, което някой нарича откровеност, може да са прикрити проекции върху другите. Ти направи от него слон. Това не е било мое намерение. Има някакво недоразуение. Редактирано Януари 1, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 Силвийка, аз просто дадох един пример за това, накъде може да избият нещата при криворазбрана откровеност и че това, което някой нарича откровеност, може да са прикрити проекции върху другите. Ти направи от него слон. Това не е било мое намерение. Има някакво недоразуение. Името ми е Силвия. Ни повече, ни по-малко. Криворазбрана откровеност. Кое наричаш ти така? Защо да е слон, не ти се нрави разчепкването на криворазбраното ли? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 азбуки - аз просто дадох един пример за това, накъде може да избият нещата при криворазбрана откровеност и че това, което някой нарича откровеност, може да са прикрити проекции върху другите. :thumbsup: Много точен пример, азбуки, благодаря! Много интересен за мен аспект на откровеността! Това имах предвид за личната кал и личното чистене в един друг пост - да се споделя откровено нещо преди да е изчистено от личната ми кал на някакви зависимости е най-малко безотговорно и никак не звучи като добродетел - по-скоро като изчистване на личната кал посредством прехвърлянето и върху друг човек. Сега се замислям и дали изобщо това може да е откровеност - откритост - по-скоро това е стремеж към прикритост... на Сянката си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 Тогава ни е страх от проекциите ни. Няма жив човек без проекции на сянка, жив без сянка няма. Откровеността не е споделяне на светлината само. И ето затова е толкова отричана. Поради страх да си признаем, че имаме и сенки. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 Именно - точно страхът да признаем, че си имаме сенки ни тласка да ги споделяме - прехвърляме върху другите. Това не е откровеност, според мен, а обратното. Когато приемем сянката като част от себе си, тя престава да бъде сянка - тогава споделяме себе си - цели. Откровеността я разбирам като добродетел само когато ми помага да приема своята сянка с любов - затова според мен тя е преди всичко към себе си. Спомням си разказа за индианеца, който заявил на съдиите,че не може да каже истината и само истината - може да сподели само какво е видял той, но това не може да бъде цялата истина. Така разбирам и откровеността към другите - можем само да споделим своята гледна точка в момента, но не можем да им кажем истината. А и гледната ни точка може и би следвало да се променя... Така че дали и как да споделя с някого гледната си точка в момента - ами зависи от момента... и от човека... може би? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 Точно така! Ако се страхуваме от проекциите на другите върху нас, значи се страхуваме от собствените си такива върху другите. Индианецът е прав. А ние какво правим, според теб? Излиза, поне аз така разбрах от думите ти, че го правим без любов? ??? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Trichocephalus Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 Тази лекарка подчетаваше точно орицателния изход на нещата преди изобщо да е поставила диагноза - нали имено това написах? Изказванията й бяха натоварени с личните й отрицателни емоции и страхове. ............ В случая става дума за така нареченият "Синдром на изпепеляването" , от който страда самата лекарка, а не ти. Колкото до откровеността-личното ми мнение, че не "добродетел" , а по-скоро modus vivendi. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest azbuki Добавено Януари 1, 2008 Доклад Share Добавено Януари 1, 2008 (edited) Не исках никого да обидя с умалителни имена, просто не ми се задълбаваше в темата, защото тя за мен е неприятна. Не ми е крива тази лекарка, а от припадъка съм си поразтоварила малко психиката. Не това имах предвид и не някакво осъждане. Каквото станало, станало. Здраве да е. Просто споделих, че в хода на разговора ми с тази жена открих, че тя просто прехвъля върху пациентите си собствените си негативни изживявания. Много точно казано от Донка. Припадъкът ми не й подейства възпиращо и при последвалите ми посещения при нея, преди тоест да я зарежа, което не беше изобщо прибързано решение, тя продължи с проекциите и непрекъснато повтаряше: просто съм честна с вас, какво ли не съм преживяла, казвам ви (на кого, кога и как казваш и уместно ли е, питам аз). Освен всичко останало беше преживяла, че си родила сина на 32 (аз съм на 31) и колко лошо било това, защото всички мислели баща му за дядо (на кого му пука кой кого за какво мисли, от моя гледна точка). Освен това не знам коя си нейна пациентка била родила късно и се разболяла после от рак, та детето й останало на две години без майка. И непрекъснатата фраза: "Какво ли не съм преживяла..." и дългия черен списък от "опитности". В един момент вече се запитах, ама тази жена какво точно иска да ми каже, защото от известно време насам не става дума за здравето ми, а за това как ще умра. После се опита да ми организира и живота. Обясни ми да не мисля само за кариера (само кариерата тоест ме е спирала да родя деца - тоест пълна липса на съобразяване с личните проблеми на човека и завиране на носа, където не трябва). Поинтересува се също дали ние археолозите имаме работа и т.н. - жената беше решена да ми "реши" всичките проблеми, в случай че заради бедност примерно нямам деца. Много благородно, но по изражението на лицето ми беше ясно мисля, че любопитствто й не е добре дошло. Когато се опитах вече и да й кажа, че това не е нейна работа, тя именно ми рече "ама аз съм откровена!" Не е откровена. Това е един човек, който вероятно е имал много проблеми. Вероятно има много проблеми. Може би е имала и рак, защото забелязах, че е просто луда на тая тема и навсякъде й се привижда смърт и рак. И това е едно много често явление в психологията - човек, преживял неприятни неща, не желае да "позволи" на другите да преминат през подобни на неговите ситуации без неприятности. Той проектира върху тях своите негативни емоции и очаквания, а може би и се дразни, ако на някой му е добре, къде на него му е било зле. И разказва своите мрачни истории. Вероятно психолозите по-добре ще го определят това поведение, аз не съм специалист. Това не е откровеност тоест. И особено ме впечатли, че тази жена представя своето поведение като такова. Впрочем явно проблемите й действително са били сериозни, защото решила да си затвори кабинета. Това разбрах последно. Донякъде ми е жал за нея, но след като ме е направила три пъти на луда... ми е по-трудно с разбирането. Това имах предвид. Нямаме право да правим хората на луди със собствените си проблеми, които "откровено" им изсипваме. В случая става дума за така нареченият "Синдром на изпепеляването" , от който страда самата лекарка, а не ти. Хм, много интересно. Ще го разясниш ли. П.П. Опа, то си имало линк. Извинявай. Зачетох се. Редактирано Януари 1, 2008 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.