Ани Добавено Декември 29, 2007 Доклад Share Добавено Декември 29, 2007 Мисъл на деня - 29 декември 2007 г. Когато дойде въпрос за лошото в света, казвам си, че аз съм причина за него. И когато дойде въпрос за доброто, пак съм аз причина за него. Това е правилното разрешение на въпросите. Така трябва да мислите и вие. Всъщност вие мислите точно обратното: когато дойде доброто в света, вие мислите, че причината за доброто сте вие сами. А когато дойде до злото, тогава считате, че другите са виновни. Мислите ли така, вие няма да разрешите въпросите. Из Виделината и тъмнината 19-та НБ, 11.IV.1937 г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Декември 29, 2007 Доклад Share Добавено Декември 29, 2007 Мисъл на деня - 29 декември 2007 г. Когато дойде въпрос за лошото в света, казвам си, че аз съм причина за него. И когато дойде въпрос за доброто, пак съм аз причина за него. Това е правилното разрешение на въпросите. Така трябва да мислите и вие. Всъщност вие мислите точно обратното: когато дойде доброто в света, вие мислите, че причината за доброто сте вие сами. А когато дойде до злото, тогава считате, че другите са виновни. Мислите ли така, вие няма да разрешите въпросите. Из Виделината и тъмнината 19-та НБ, 11.IV.1937 г. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 29, 2007 Доклад Share Добавено Декември 29, 2007 Когато изказваме наше мнение, виждаме как някои хора го приемат за добро, други за лошо.... Това е според вътрешната им мярка.... За това е добре да вярваме в себе си и да не се самоосъждаме или да храним тщестлавието си. Просто да сме себе си, такива, каквито сме. И да даваме отчет само пред Бога..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 29, 2007 Доклад Share Добавено Декември 29, 2007 Важното е да не се бяга от отговорност. Нищо не се проявява без причина. Злите мисли на различните хора се привличат една към друга и се усилват. Същото важи и за добрите мисли. Ние можем да породим една лоша мисъл, после да съжалим за това и да я изхвърлим от съзнанието си, но тя продължава да съществува, тя бива превлечена от други подобни мисли и остава в границите на възприемане от човешкото съзнание. После е достатъчно само някой да има предразположение към подобен род мисли и нашата наглед безвредна мисъл в съюз с други идентичнии мисли може да подпали пожар, за който дори и да не разберем. Затова освен индивидуална има и колективна карма. Единственият начин да се противодейства на лошите мисли е с положителни. Щом се е случило нещо лошо, значи хората с мисленето си са го причинили. Лошите мисли са били повече от добрите. Разбира се това са неща които не зависят само от нас, но ние също вземаме участие. Никой не изисква от човека да поема отговорност за действията на другите, но трябва много точно да осъзнае немалката отговорност, която той носи и с наглед най-дребната си постъпка. Това, което казах вероятно изглежда като много високо вдигната летва (и си е точно така), но в действителност не се изисква нищо повече от поддържане на положително мислене и нагласа към света, разбира се по всяко време без изключения. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Декември 29, 2007 Доклад Share Добавено Декември 29, 2007 (edited) ...отговорност. ...освен индивидуална има и колективна карма. ... много точно да осъзнае немалката отговорност, която той носи и с наглед най-дребната си постъпка... поддържане на положително мислене... по всяко време без изключения. ------------------------------------ Много пъти човек намира голяма мъчнотия, докато дойде до положение какво да говори и какво да не говори. Защото, ако говори много, не струва. И ако говори малко, пак не струва. Това е наука. Значи от многото, което знае, човек пак трябва да учи какво да говори във всеки даден случай. Ние трябва добре да разгадаваме онова, което природата е създала. Ние трябва добре да разбираме нейните работи, както и това, което е вложила в нас. Това не се отнася само за един ден, но всеки ден има задачи, които човек трябва да реши. Всеки човек, когото срещнете, или всяка книга, която четете, все упражнява върху вас известно мощно влияние върху съграждане на човешкия характер. Това мощно влияние наричат „Божественото“ в човека. Всички неща, които ние считаме за анормални, се образуват от бентовете, които хората сами си поставят. Ето, някои хора, за пример, влагат в ума си мисълта, че са бедни и ще преживеят един лош живот, докато най-после умрат. Това е една мисъл, натрапена отвън. как ще се освободиш от смъртта? Ти трябва да имаш знание, да можеш да използуваш живота разумно в природата има една вътрешна нишка, която прекарва добрите и лошите черти на цялото битие всеки ден да умножавате нишките на виделината Най-хубавите чувства у човека се произвеждат от нишките на виделината. Хубавите, светлите мисли са плод на нишките на виделината. как ще познаете Христа? Вие ще Го познаете така, както познавате хубавата храна, както познавате чистия въздух и вода, както познавате светлината, както познавате хубавите изкуства, както познавате хубавата музика и т.н. Вие ще Го познаете така, както познавате хилядите хубави работи. Когато виждам, че някои хора грешат много, си казвам на себе си: „Слушай, ти си причина за тези неща. Ти трябва да се заемеш с изправянето им.“ И когато виждам, че хората живеят много добре, вършат добри работи, казвам си: „Ти си причината и за доброто в света.“ И едното, и другото положение нося. ---------------------------------------------- Редактирано Декември 29, 2007 от Валентин Петров Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Декември 29, 2007 Автор Доклад Share Добавено Декември 29, 2007 Докато ние не се освободим от дряхлявостта на старостта, докато ние не се освободим от дряхлявостта на недоволството, всеки ден ние сме недоволни и търсим виновни. Господарите търсят погрешките в своите слуги, майката търси погрешките в своите деца, учителят търси погрешките в своите ученици, писателят търси погрешките в това, което е написал. Аз като намеря погрешките в това, което съм направил, тези погрешки са мои. Считам, че някъде не съм писал както трябва, считам, че съм се заблудил. Трите чаши Да търсим вината другаде ни е характерна черта, на българите. Както и самомнението за "богоизбран" народ на евреите. Може би затова и двата народа сме си "заслужили" пратените ни от разумния свят Учители? Въпросът обаче е защо не възприемаме уроците? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Декември 29, 2007 Доклад Share Добавено Декември 29, 2007 Ние не можем да виждаме друго от света, освен неговото отражение в нас. Няма как за това отражение да има каквато и да е друга причина, освен нашата изкривеност. Ние редим едни големи конструктури и си лягаме, а сутрин гледаме сънено и се чудим кой е стоварил това до леглото. Да знаем е добре, ако умеем да използваме това знание, но ние не умеем, затова и не знаем, което също е добре. И все пак, всички сценарии са наши, що се отнася до егоцентричното приемане на света. И всъщност кой не се приема за център на своя свят? Докато имаме сетива, а те са създатели на вектори, няма как да изтрием точката им на събиране. Който избере нищото ще спечели абсолютност. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Декември 29, 2007 Доклад Share Добавено Декември 29, 2007 (edited) Да бъдем отговорни за действията си пред Бога, защото ако някой се опитва да ни класифицира като грешници, просто иска да ни подчини, да ни манипулира.... Ако пуснем Любовта в сърцата си, умишлено няма да причиняваме зло на никого.... И просто ще учим уроците си.... Редактирано Декември 29, 2007 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.