28.12.2007 г. - Обичай другите, както Бог ги обича

[Ася_И]

Мисъл на деня - 28 декември 2007 г.

"Христос казва да обичаш ближния си като себе си. Аз казвам тъй на себе си: ще обичаш другите хора тъй, както Бог ги обича. Както Бог ги държи в ума Си, в Своето сърце, и ти ще бъдеш така внимателен, защото то е закон."

Из Рабство и приятелство, 24^та НБ, 16.V.1937 г.

[Венцислав_]

Всъщност, само Той може да обича. Той обича децата си. Човек не може да обича, но ако пропусне през себе си обичта на Отца, той изживява свързаността със своите братя и сестри. Това, което ние постигаме в това направление е едно ментално наше творение, изтъкано от нагласата, че трябва да усещаме другите така. Ние се обвързваме все повече с тази наша (почти) рожба и изживявайки нея, ставаме подвластни на собствената си заблуда и не допускаме по никакъв начин да проведем през нас божествената обич. Но да обичаш както Бог означава точно това. Не аз, а Той в мен, но Той ще доходи само когато мен наистина ме няма.

[Станимир]

Мисъл на деня - 28 декември 2007 г.

"Христос казва да обичаш ближния си като себе си. Аз казвам тъй на себе си: ще обичаш другите хора тъй, както Бог ги обича. Както Бог ги държи в ума Си, в Своето сърце, и ти ще бъдеш така внимателен, защото то е закон."

Из Рабство и приятелство, 24^та НБ, 16.V.1937 г.

За да обичаш така, както Бог обича, трябва да се идентифицираш с висшата си природа, с Бог в себе си и да обикнеш (Бог в) себе си. Т.е. да осъзнаеш, че си нещо повече от егоистични мисли, чувства и желания и че това важи и за всички други хора. Че зад пашкула в който са се обвили расте едно красиво същество, една пеперуда, която чака своето раждане.

[Guest Ла Горда]

Привет на всички

Никога няма да забравя това което ми каза преди много време един брат:

"Погледни на враговете си през погледа на Бога, виж ги така както Бог ги вижда!" Това за мен се превърна в най-добрата магическа формула, която действа безотказно. Поздрави!

[Слънчева]

"Да обикнеш ближния си, както себе си".... Като имаме предвид, че най-трудно е да простим и да обикнем себе си, значи другите е по-лесно да обичаме....

Редактирано Декември 28, 2007 от xameleona

[Ася_И]

"За да разбереш живота в неговата вътрешна пълнота, твоята душа трябва да бъде будна, твоят ум трябва да бъде буден, твоето сърце трябва да бъде будно и твоят дух трябва да бъде буден. Тези 4 неща в човека трябва да бъдат събудени."

"Както Бог ги държи в ума Си, в Своето сърце, и ти ще бъдеш така внимателен, защото то е закон. И за в бъдеще, ако така не се внесе законът, няма да може да се разбираме. Христос казва така този закон: „Както Ме е Отец възлюбил, тъй и Аз“ – значи по същия начин. Не казва: „Както Себе си ви обичам.“ Същия закон туря."

"В света има хора страдащи, които очакват да им се даде помощ. Тази помощ няма да бъде толкоз материална, колкото духовна, защото материалните блага, това са резултати на един духовен живот. Духовното в света е, което урежда нещата. Ако хората духовно биха уредили или ако Божествено биха уредили, светът ще се уреди. Другите неща лесно се уреждат."

"В човека има нещо гениално, стига той да го знае. Туй го наричат „вдъхновение“. Ти ще гледаш с духовните неща да влезеш в съприкосновение, с Божественото. Хубаво е по някой път да имаме един наш приятел."

[Валентин Петров]

понякога хората не знаят какво върши природата, защото са раби, а те могат да знаят какво върши тя. Такова е положението на човека в живота, а той сам е създал рабството...не е слугувал, но раб е станал... отдалечаване от онзи прав път на познаване ... влиза чувството на страха

Защо трябваше цели 40 години да пътуват из пустинята? За да се образува в тях характер.

икономическия въпрос Христос го разреши. Ако всичките хора бяха като Христа, икономическият въпрос щеше да бъде разрешен. На 5000 души Той даде хляб и с 5 хлебчета ги нахрани. Много добре разбираше икономическия въпрос. 500 милиона християни, ако имаха едно сърце като Христа, икономическият въпрос не щеше ли да се разреши? Ако всичките свещеници във всичките религии на християнството, ако всичките имаха този ум на Христа, не щеше ли да се разреши икономическият въпрос? Ако всичките управляващи имаха този ум на Христа, не щеше ли да се разреши този въпрос? Значи има нещо в съвременните държави, има едно положение, което е робско.

Аз казвам тъй на себе си: Ще обичаш другите хора тъй, както Бог ги обича. Както Бог ги държи в ума Си, в Своето сърце, и ти ще бъдеш така внимателен, защото то е закон. И за в бъдеще, ако така не се внесе законът, няма да може да се разбираме. Христос казва така този закон: „Както Ме е Отец възлюбил, тъй и Аз“ – значи по същия начин. Не казва: „Както Себе си ви обичам.“ Същия закон туря. Казва: „Както Ме е Отец възлюбил, тъй и Аз ви възлюбих.“

Цялата Слънчева система, всичките системи, това са условия за всички, които любят Бога. Казва: „Всичките земни страдания, те са нищо. За вас този великият свят е създаден.“ А пък ние се самозаблуждаваме, а пък нас ни заблуждават от временните неприятности, които имаме на Земята.

Не може да дадеш на другите това, което в себе си нямаш. Само великият музикант в света може да научи хората да свирят. Само великите певци могат да научат другите да пеят. Само онзи, който разбира, може да научи другите да разбират. Следователно, ако вие имате дарба, тя ви е дадена отнякъде. Ако имате дарба отнякъде, тя ви е дадена. Ще повикате Онзи, Който ви е дал тази дарба.

Човек много пъти след като се е раждал, от много майки като се е раждал, най-после трябва да се роди сам. Онези от вас, които са дошли до положението, няма да ви раждат майките, вие сами трябва да се родите. Вие трябва да създадете един характер, такава гениална мисъл, че всичките нови мисли, нови чувства, които ще дойдат, да влязат, да образуват бъдещето ви. Сами да се родите. Човек в себе си сам ще се зачене и ще стане в него една метаморфоза, тъй както гъсеницата може да се превърне в една пеперуда и човек ще се преобърне, ще се роди сам. Човек няма да бъде съвършен по сегашното обикновено разбиране. По сегашния път ако вървят, такива ще бъдат резултатите. Ако сега ви говоря по въпроса на самовъзраждането, отсега трябва да събирате онова богатство във вас, във вашите умове и сърца, богатство, което е потребно за новото, за създаване на новото тяло, с което вие трябва да се облечете.

:feel happy:

Щом се разгневите, направете един опит. Ти си добър, няма защо да се сърдиш, поглади носа си и

Едно лошо чувство, аз го наричам „хрема“. Цял час, два часа не можеш да дойдеш на себе си, изхарчиш излишна енергия. Ще бъдеш много внимателен – като дойдеш, ще пипнеш носа си много деликатно. Много деликатно ще концентрираш ума си. Ако ти го хванеш, няма да го разтриваш, но едва ще се докосваш и по този начин ще направиш връзка.

Защото двете ръце, това е законът на духа. Това са положителни сили, които действуват. Дясната ръка е положителна сила, която възприема. Лявата ръка е положителна сила, която дава в природата.

В човека има нещо гениално, стига той да го знае. Туй го наричат „вдъхновение“. Ти ще гледаш с духовните неща да влезеш в съприкосновение, с Божественото.

дружиш с обикновени хора, обикновен ще бъдеш; ако дружиш с велики хора, велик ще станеш; ако дружиш с талантливи, талантлив ще станеш.

Та, има един закон в света. Великите хора се събират, за да помагат на другите. Те са проводници на великите блага.

Писанието казва: Божественият Дух е, Който раздава дарбите в света и затова човек трябва да мисли върху Божествения Дух, за да може да дойде онова великото в неговата душа.

Ние сме в една епоха, когато трябва да се научим да вярваме в нещата. Не да вярваш, че вълкът може да стане една овца. Не може да стане овца. Не да вярваме, че овцата може светия да стане. Овцата светия не може да стане. Всякога да даваме на овцата туй качество, което тя в дадения случай има в себе си. За мене една овца е само това, което в даден момент е в моето съзнание. Някой път и вълкът е момент на моето съзнание. Може да минава някой път една мисъл. Един момент или едно чувство минава, което има характера на овцата, или на птицата, или на светията, или на ангела. Зависи доколко може да схвана, кой е зад тази мисъл вътре

Ще бъдеш искрен, като се обърнеш към Бога, и Той ще ти помогне.

Не обещавайте много. Казвате: „Утре ще стана, ще взема един хляб, ще го занеса на една вдовица.“ Стани навреме, иди в църквата, запали една свещ, занеси хляб на вдовицата. Или някой човек се е съблазнил, закъсал е – ти на него ще му кажеш една блага дума.

Ние сме служители на Бога. Говорете на хората, че работите се оправят, и ще се оправят. Божественият Дух казва: „Този свят Аз го създадох за вас, не грешете. Добро правете.“ Казвам: Не грешете, но добро правете. Щом се запознаеш с доброто, злото иде като сянка. Щом се запознаеш с любовта, омразата идва като сянка. Щом се запознаеш с истината, лъжата идва като сянка. Да ви не смущава тази сянка. Дръжте се за тази реалност на живота, която ще даде стабилност на вашето сърце, стабилност на вашия организъм. Стабилност ще даде и на вашия ум. После, трябва да имаме един ум да схваща, не да забравя. Че, каквото сме обещали, да [не] забравим. Но всички ще помним, както Бог помни нещата. Като обещае нещо, никак не трябва да забравя нашите обещания.

Сега пожелавам на всинца ви да бъдете не добри, но при сегашните условия да бъдете приятели на доброто, което сега иде в света, и да бъдете готови, че да носите даровете и дето минете, да казвате: „Доброто иде. Правдата иде. Любовта иде. Светлината иде вече в света.“ Всичките страдания ще си идат. Иде вече светлината.

-----------------------------------

Рабство и приятелство

Редактирано Декември 29, 2007 от Валентин Петров

[Слънчева]

Благодаря, Вальо! Прекрасни думи и ми бяха нужни!

[Донка]

Всъщност, само Той може да обича. Той обича децата си. Човек не може да обича, но ако пропусне през себе си обичта на Отца, той изживява свързаността със своите братя и сестри.

За да пропусна през себе си обичта на Отца, нужно ми е себе си също да усещам като негово дете наравно с другите. Ако себе си изтривам, значи ще съм склонен един ден да изтривам и другите... може би? Нека и мен да ме има какъвто Бог ме е предвидил и създал - явно такъв съм бил нужен на Цялото и на братята си. Нека и тях ги има - такива каквито Той ги е създал.

Може би спираме да пропускаме обичта Му, когато нашето Аз започне да очаква другите да бъдат такива, каквито се вписват в нашата лична карта на Цялото, което не е Цялото.

Аз казвам тъй на себе си: ще обичаш другите хора тъй, както Бог ги обича. Както Бог ги държи в ума Си, в Своето сърце, и ти ще бъдеш така внимателен, защото то е закон.

Може би моето Аз точно затова и такова ми е нужно - да внимава дали държа нещата в ума си, в сърцето си така, както Бог ги държи?

[Венцислав_]

От Извора на Живота не извират личности.

Децата на Аболютната отвореност не са затворени системи.

Къде е разминавката?!

Хората са братя и сестри по живот, не и по его. Добре е да пречупват егото си през Живота, но не им е в природата - обратното им е присъщо.

[Донка]

Личността по произход е отворена динамична система - както всичко останало, създадено от Извора на Живота. Докато ние-хората не можем да разберем и приемем отвореността и динамичността на личностите си, а се стискаме за стабилността и правилността на системите си, те ще бъдат затворени, статични и агресивни.

И защо да чупя егото или личността си - това е огледалният образ на желанието на същото това его да счупи личностите и различността на другия до себе си. Започна ли да чупя себе си, няма да се усетя как съм започнала да чупя и другите.

Христос казва да обичаш ближния си като себе си. Аз казвам тъй на себе си: ще обичаш другите хора тъй, както Бог ги обича. Както Бог ги държи в ума Си, в Своето сърце, и ти ще бъдеш така внимателен, защото то е закон.

Бог ни оставя свободни и ни обича такива каквито сме - не ни пречупва, а ни подкрепя - поне аз така го усещам. На мен ми остава да се уча от Бог всеки миг от този живот - и аз да обичам себе си - и личността си и всичко останало, както и всичко в другите така както Бог го обича... Опитвам се сега да се науча да приемам другите същества не само като братя и сестри по живот, но и по его... не е лесно, но не е невъзможно... интересно е.

[Венцислав_]

Явно нищо друго не ми остава, освен да се удивя на свободата ти.

Кажи ми, нямаш ли желание Земята да е приказка? Защо в твоята неорганиченост не го постигаш? Аз нямам нищо против да съм част, като някое елфче, примерно.

Личност - какво означава? Толкова красноречива дума. Какви отворености да търсиш тук? Чрез атрално-менталните образи, които ние създаваме, увеличаваме затвореността. Те са нашите решетки и отделителя от Светлината. Аз го изпитвам със всяка моя фибра, а с това именно съм по-свободен. В света, в който аз съм творец, няма място за Бог. И обратно. Затова решавам да затихна, за да бъде Неговата воля. Тези, които не могат да се доближат до този копнеж нямат и никаква база да му се противопоставят философски, нито нравствено, понеже нямат представа за какво става въпрос. Иначе можем да се замерваме в лицата с "приемане и отвореност".

Дънов е велик, затова и ние не можем да го разберем.

[Донка]

Великите хора са велики, защото умеят да говорят на всеки на неговия личен език - като Учителя.

Уважавам свободата на всеки (и на себе си също) да го разбира на моя си език и по своя си начин. Може и с пречупване на себе си, може и със затихване - вече съм избрала второто ( с първото беше провал) НО с продължение - по време на затихването слушам внимателно и после изпълнявам Неговата воля със средствата на моята личност - инструмента, който Той ми е дал, за да я изпълнявам. Как? Аз съм вече тази, която имам да го открия и реализирам и без личността си не бих могла да го направя.. И в това е моята задача и урок - поне така си го усещам сега. И се опитвам колкото мога да "обичам другите хора тъй, както Бог ги обича. Както Бог ги държи в ума Си, в Своето сърце, и ти ще бъдеш (аз да бъда) така внимателен". Дали успявам? Само Бог и Учителят могат да ми кажат.

А земята, която ме заобикаля, си Е приказка - повече от това не мога да желая нито да измислям. Мога само да и се радвам и да Му благодаря.

[Венцислав_]

Великите хора са велики, защото умеят да говорят? И аз съм велик тогава. Но хилядократно по-велики има, пребивавали в словесна сянка. Но не техните уста ги извисяват, а нашите уши и очи ни принизяват.

Е, стигнахме до "колкото мога" - то си е напредък, ама пък сега се опитваме като Бог. Ами че нали това ни доведе дотук - това е основата на грехопадението, което някои хора може би не признават.

Като палим собствени огньове, то вече сме загърбили Централния.

Думите са нищо тук. Всеки живее живота си, но в различни позиции и близост спрямо Живота. До нас Той е по-близо от ръцете и краката ни, но ние от него сме далеч. Добре щеше да е, ако нямахме нужда да го осъзнаваме, понеже осъзнаването е и болка, оргомна. Но тя чисти. Е, явно само тези, които имат нужда.

И инструментите не са ни от полза, ако не знаем какво да правим с тях. Най-добре е, да ги предоставим на Майстора, че ще ни научи на занаят. Ама сами...